Целта на Месията: Трябваше ли Исус Христос да умре на кръста

Цел на 
МЕСИЯТА: НЕГОВОТО ИДВАНЕ И ЦЕЛ НА ВТОРОТО МУ ПРИШЕСТВИЕ
Месията, Мисия на Христа, Помазаник, Исус Христос, Иисус, Йоан Кръстител, Мариа, Йосиф ГЛАВА 4: БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП
Думата “Месия” на еврейски означава “помазаник”, обозначавайки “цар”. Избраният израелски народ вярвал в Божие Слово, разкритото им чрез пророците, което обещава, че Бог ще им изпрати цар и спасител. Това бе тяхното месианско очакване. Бог изпраща този Месия в лицето на Исус Христос. “Христос” е Гръцката дума за Месия.

Месията идва, за да изпълни целта на Божията работа по спасението. Хората се нуждаят от спасение поради грехопадението. Ето защо, преди да можем да изясним смисъла на спасението, първо трябва да разберем същността на грехопадението. Но понеже Грехопадението представлява провала в изпълнението на Божията Цел на Творението, то преди да уточним значението на грехопадението, първо трябва да разберем Целта на Творението.

Божията Цел за Творението трябваше да бъде осъществена с установяването на Небесно царство на Земята. Но поради човешкото грехопадение, ние сме създали ад на змята, вместо Божието царство. От момента на съгрешаването на човешките предци до ден днешен, Бог непрестанно се опитва да възстанови Небесното царство. Тъй като историята е история на Провидението за възстановяване, то главна цел на човешката история е да се установи Небесното царство на Земята. (вж. “Есхатология” 1-2)



ЧАСТ 1

СПАСЕНИЕ ЧРЕЗ КРЪСТА

1.1. Цел на идването на Исус като Месия

Исус дойде като Месия за нищо по-малко от пълното спасение на човечеството; той трябваше да изпълни целта на провидението за възстановяване. Исус трябваше да установи Небесното царство първо на Земята. Разбираме това от думите на Исус, с които обучава последователите си, “И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Мат. 5:48) Съгласно Принципа на Творението, човек, който е изпълнил Целта на Творението, става едно тяло с Бог, придобива Божествена природа и не може да извършва грях. От гледна точка на целта на Творението, такъв човек е съвършен, както е съвършен и Небесният Отец. Следователно, думите на Исус към последователите му означават, че те трябва да станат граждани на Небесното царство, след като бъдат възстановени, като хора, изпълнили целта на творението. Исус учи хората да се молят Божията Воля да се осъществи на земята, така както е на небето, понеже Той идва, за да преобрази грешните хора в граждани на Божието царство и да изгради Царството на Земята. Той приканва хората: “Покайте се, защото наближи Небесното царство.” (Мат. 4:17) По същата причина, Иоан Кръстител, който идва, за да подготви пътя за Господа, провъзгласява наближаването на Небесното царство. (Мат. 3:2)

Какви ще бъдат хората, когато бъдат възстановени, постигнат Целта на Творението и станат съвършени, както е съвършен Небесния Отец? Такива хора са абсолютно единни с Бог и с цялата си същност преживяват Божието Сърце. Те стават едно с Бог, неделими от Него, и живеят в съответствие с Божията воля. Чувствайки напълно това, което Бог чувства, те притежават Божествена природа. Такива хора не притежават първороден грях и следователно не се нуждаят от изкупление и спасител. Те нямат нужда да се молят усърдно, нито да практикуват вяра, неща които са нужни на грешните хора, докато търсят Бог. Още повече, тъй като самите те нямат първороден грях, техните деца естествено се раждат добри и без грях. Те по същия начин нямат нужда от спасител за изкупление на греховете им.

1.2. Беше ли завършено спасението чрез кръста?

Дали разпъването на Исус, което донесе изкупление на греховете ни, изпълни целта на Провидението за възстановяване? Ако е така,  бихме очаквали, че искрено вярващите в Исус ще възстановят първоначалната си природа и построят Небесното царство на Земята. Но в цялата християнска история не е имало нито един човек, колкото и да е бил отдаден, който да е живял в неразрушимо единство с Бог. Никой човек не е преживявал Сърцето на Бог в пълната Му дълбочина, нито пък е притежавал Божествена природа. Никога не е имало вярващ, който не се нуждае от изкупление или живот на усърдни молитви и посвещаване. Дори и велик Божи човек, като Свети Павел, не можеше да избегне нуждата от живот на вяра и отчаяни молитви. (Рим. 7:18-25) Нито едни християнски родители, колкото и отдадени на вярата, не са дали реаждането на дете без първороден грях, което може да влезне в Божието царство без нуждата от спасение. Християнските родители все още предават първородния грях на своите деца.

Какво може да научим от тези обзор на християнския живот? Той показва, че изкуплението на кръста не е изкоренило напълно първородния ни грях, нито е  възстановило изцяло първоначалната ни природа. Знаейки, че изкуплението чрез кръста не може да изпълни докрай целта на идването му, Исус обещава да дойде отново. Той разбира, че Божията Воля и желание да възстанови Небесното Царство на земята са абсолютни и непроменливи. Ето защо Исус се надява да се върне и да изпълни Божията воля докрай.

Беше ли жертвата на Исус на кръста напразна? Разбира се, че не. (Иоан 3:16) Ако беше, християнството нямаше да създаде такава значима история. Още повече, личните ни преживявания във вярата показват колко велика е благодатта на изкуплението чрез кръста. Истина е, че кръстът изкупва греховете ни, но също така е и вярно, че той не изчиства докрай първородия ни грях. Той не ни възстановява до безгрешното състояние на съвършена първоначална природа, в което никога не бихме извършили грях, и не ни прави способни да установим Небесното царство на Земята.

Каква би била правилната оценка на степента на спасението чрез кръста? Докато не отговорим на този въпрос, ще бъде трудно за хората от съвременния интелектуален свят да имат коректна вяра. Затова, ние трябва да преразгледаме смъртта на Исус на кръста.

1.3. Смъртта на Исус на кръста

Беше ли смъртта на Исус на кръста най-желаната Воля на Бог? Нека първо проучим думите и делата на апостолите, записани в Библията. Забелязваме едно единодушно чувство всред апостолите относно смъртта на Исус; те са смазани от скръб и изпълнени с негодувание. Стефан например е изпълнен с възмущение относно невежеството и неверието на еврейските водачи и осъжда техните действия, наричайки ги убийци и предатели. (Деяния 7:51-53) Християните до ден днешен споделят същите чувства като учениците от времето на Исус. Ако смъртта на Исус е била предопределеният изход за изпълнението на Божията Воля, то скръбта на последователите щеше да е естествена, но те нямаше да са изпълнени с толкова горчива ненавист, нито толкова яростно да обвиняват еврейските лидери, които я причиниха. От тяхната остра реакция можем да заключим, че смъртта на Исус бе несправедлива и ненужна.

Сега нека изследваме дали от гледна точка на Божието Провидение разпъването на Исус е неизбежно, като предопределената Воля на Бог. Бог призова избрания израелски народ от потомците на Аврам. Той ги закриля, храни ги и често ги дисциплинира чрез трудности и изпитания. Бог им изпраща пророци, за да ги утеши с твърдото обещание един ден да им изпрати Месията. Той ги подготвя да приемат Месията, като ги кара да построят Скинията и храма. Когато Исус се ражда, Бог възвестява неговото Пришествие, изпращайки тримата мъдреци от Изтока, както и Симон, Анна и Йоан Кръстител, за да свидетелстват за Него. Що се отнася до Йоан Кръстител, всички Евреи са знаели, че ангел се явява на баща му, за да благовести зачатието му. (Лука 1:13) Чудесата около раждането му поставят цяла Юдея в трепетно очакване. (Лука 1:63-66) Още повече, аскетичният живот на Йоан в пустинята е бил толкова впечятляващ, че много хора се питат в сърцата си, дали той не е Христос. (Лука 3:15) Целта на Бог с изпращането на такава изключителна личност като Йоан Кръстител бе да свидетелства за Исус като Месия и насърчи евреите да повярват в него. След като Божията Воля бе да накара Евреите от онова време да повярват в Исус като в свой Месия, то те, възпитани да живеят по Божията Воля, трябваше да повярват в него. Ако го бяха сторили, в съответствие с желанието на Бог, то би ли им хрумнала дори мисълта да го изпратят на кръста? Биха ли искали да се случи нещо лошо на Месията, когото толкова дълго и жадувано са чакали? Но тъй като те тръгват против Божията Воля и не повярваха, че Исус е Месията,  Той бе предаден на разпятие. Ето защо е необходимо да разберем, че Исус не идва, за да умре на кръста.

И накрая, нека разгледаме думите и делата на самия Исус, за да установим дали действително разпъването му бе начинът да изпълни докрай мисията си на Месия. Думите и делата на Исус имаха за цел да породят вяра в хората, че той е Месията. Когато например те го питат какво трябва да сторят, за да вършат Божиите дела, Исус им отговаря:


“Това е Божието дело, да повярвате в Този, когото Той е изпратил.” – Иоан 6:29

Един ден, страдайки поради неверието на Фарисеите, нямайки никого, с когото да сподели сърцето си, Исус поглежда с мъка над града, Йерусалим. Той плаче, скървейки за бъдещата съдба на Евреите, които Бог с толкова усилия и любов е водил цели 2000 години. Исус предрича, че градът ще бъде напълно опустошен и камък върху камък няма да остане. Той ясно посочва невежеството на хората с думите: “защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.” (Лука 19:44) В друг цитат Исус оплаква упорството и неверието на хората в Йерусалим, казвайки:

“Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!” – Мат. 23:37

Исус укорява хората, които отказват да повярват в него, макар и да познават писанията, свидетелстващи за него:

“Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са , които сведитилстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.” – Иоан 5:39-40
“Аз дойдох в името на Моя Отец и не ме приемате… ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мене писа.” – Иоан 5:43-46

Колко чудеса и знамения извършва Исус в отчаяните си усилия да изведе хората от неверието им! Но макар и да виждат удивителните му дела, религиозните водачи го заклеймяват, наричайки го обсебен от Велзевула. (Мат. 12:24) Изпаднали в такова окаяно положение, Исус извиква:

“Макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене и Аз в Отца.” – Иоан 10:38

В друг случай, той ги проклина силно възмутен, пророкувайки тяхното страдание, заради лицемерието им. Чрез думите и делата си, Исус се опитва да накара своя народ да повярва в Него, защото това бе Божията Воля. Ако те следваха Божията Воля и бяха повярвали в Исус, като свой Месия, кой тогава би дръзнал да го изпрати на кръста?

От тези примери, можем да заключим, че смъртта на Исус е трагичен резултат от безверието и невежеството на хората по негово време и не е била нужна за изпълнието неговата мисия като Месия. Това е доста ясно илюстрирано и от последните думи на Исус на кръста:


“Отче, прости им, защото те не знаят какво правят” - Лука 23:34

Ако Бог първоначално бе предопределил неговата смърт на кръста, Исус би трябвало да очаква да извърви този път, като свой неотменен курс. Защо тогава той се моли три пъти: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмина тази чаша, но не както аз искам, а както ти искаш.” (Мат. 26:39) Истината е, че Исус изрича тези отчаяни молитви, тъй като той ясно осъзнава, че неговата смърт ще унищожи надеждата за осъществяване на Небесното царство на Земята; че това би съкрушило Бог, който е работил неуморно за осъществяването на тази мечта през всичките епохи от грехопадението; и че нещастията на човечеството ще трябва да бъдат удължени, без шанс за разрешение, до времето на Неговото Второ Пришествие.

Исус казва: “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.” (Иоан 3:14) Змиите започват да убиват Израелтяните, когато те изгубват вяра в Моисей по пътя към Ханаан. Затова Бог заповядва на Моисей да направи бронзова змия и да я постави на един висок стълб, та който погледне към нея, да остане жив. (Числа 21:4-9) Подобно на това, Исус предвижда, че поради провала на избрания народ да повярва в Него, човечеството ще бъде обречено за Ада. Той предвидя, че в такъв случай той ще бъде прикован на кръста като бронзовата змия, за да избави цялото човечество, давайки спасение на всеки, който се обърне към Него. Съзирайки тази възможност, Исус прави това страшно предсказание с дълбоко опечалено сърце.

Друго свидетелство за това, че смъртта на Исус на кръста не е по Волята на Бог, а по-скоро следствие от неверието на хората, е упадъкът на Израел след разпъването му. (Лука 19:44) Още повече бе пророкувано, че Исус ще дойде и седне на трона на Давид, установявайки вечно царство:


“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. И управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и  правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.” – Исая 9:6-7

Ангел се явява на Мария преди зачеването на Исус с подобно предвещание:

“И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.” – Лука 1:31-33

Ясно се вижда, че намерението на Бог относно избрания израелски народ, който Той, още от времето на Авраам, е водел през всякакви изпитания, е било да им изпрати Месията и да изгради Небесно царство на Земята. Но тъй като еврейските водачи преследват Исус и Го изпращат на кръста, Израел изгубва позицията си на нация – основател на Божието царство. За няколко поколения еврейският народ е пръснат по цялото лице на Земята. От тогава насам те са подтискани и подлагани на гонения. Това може да се разглежда като трагична последица от грешката, която извършват техните предци, изпращайки на смърт Месията – този, когото трябваше да почитат, осуетявайки с това осъществяването на Провидението за възстановяване. Но не само евреите, а и много вярващи християни също поемат кръста на страданието, като свой дял от колективния грях за убийството на Исус.

1.4. Степента на спасение чрез кръста и целта на второто Пришествие на Исус

Какво щеше да се случи, ако Исус не бе разпънат? Исус щеше да осъществи както духовния, така и физически аспект на спасението. Със сигурност той щеше да установи вечното и неразрушимо Небесно Царство на земята. В края на краищата, това е предсказано от пророк Исая, известено е и от ангела, който се явява на Мария. Това намира израз и в думите на Исус, когато той обявява, че Небесното царство наближава. (Исая 9:6-7; Лука 1:31-33; Мат. 4:17)

Бог първо "създаде човека от пръст из земята, и двъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.” (Бит. 2:7) Следователно, човешките същества са създадени едновременно, в дух и в тяло. Тяхното грехопадение също е духовно и физическо. Тъй като Исус идва, за да донесе пълно спасение, Той е отговорен да го осъществи както духовно, така и физически. Да вярваш в Исус означава да станеш едно с Него. Ето защо, Исус оприличава себе си на истинската лоза, а последователите си с нейните пръчки. (Иоан 15:5) Той също каза, “В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца си, и вие в Мене, и Аз в вас.” (Иоан 14:20) За да спаси грешните хора и физически, и духовно, бе необходимо Исус да дойде в плът. Ако хората бяха повярвали и се бяха обединили с Исус в дух и в плът, те щяха да получат и двата вида спасение; духовно и физическо. Но хората не повярваха в Исус, а вместо това го пратиха на кръста. Тялото на Исус бе изложено на атаките на Сатана и той бе убит. Ето защо, дори когато вярващите християни са обединени с Исус, телата им остават изложени на сатанинските атаки, точно както бе и тялото на Исус.

Следователно, независимо от това колко силно отдаден е един вярващ, той не може да получи физическо спасение чрез изкуплението на кръста, направено от Исус. Първородният му грях, предаден по кръвна линия от Адам, не е примахнат из корен. Дори и най-посветеният християнин все още носи първородния грях в себе си и го предава на децата си още при раждането им. В личния си живот на вяра може да чувстваме, че е нужно да подчиним и отречем плътта си, в усилията си да предотвратим нахлуването на Сатана, който непрестанно се опитва да ни впримчи чрез телата ни. Казано ни е да се “молим непрестанно” (І Сол. 5:17), за да премахнем условията, чрез които Сатана може да ни атакува. Тези условия произтичат от първородния грях, който не е бил изкоренен въпреки спасението, чрез изкуплението на кръста.

Исус не успява да осъществи целта на пълното спасение, духовно и физическо, тъй като тялото му бе нахлуто от Сатана. Въпреки това Исус полага основата за духовно спасение, като създава победна основа за възкресение, чрез изкуплението с кръвта Му пролята на кръста. В резултат, всички вярващи, от възкресението Му насам, са получавали предимствата на духовното спасение, но не и физическо спасение. Спасението, получено вследствие на изкуплението чрез кръста, е само духовно спасение. Първородният грях остава активен в плътта и на най-преданите християни и се предава по кръвна линия на техните потомци. Колкото по-ревностна е нечия вяра, толкова по-ожесточено той трябва да се бори срещу греха в себе си. Дори Свети Павел, най-преданния всред апостолите, оплаква своята неспособност да предотврати нахлуването на греха в тялото си:


“Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу има извавление чрез Исус Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.” – Рим. 7:22-25

Това изявление противопоставя вдъхновението на Павел за полученото духовно спасение със агонията, която той чувства поради неспособността му да постигне физическо спасение. Иоан също изповядва.


“Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас… Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъже., и Неговото слово не е в нас.” – І Иоана 1:8-10

Ние, които получаваме спасение в следствие разпъването на Исус, не можем да се освободим от оковите на греха, поради първородният грях - все още активен, дълбоко в нас. Ето защо, за да изкорени първородния грях, който не е можал да премахне чрез разпятието и да завърши делото на физическото спасение, Исус трябва отново да дойде на земята. Само тогава целта на Божието спасително дело ще бъде изпълнена, както духовно, така и физически.

1.5. Двата вида пророчества относно кръста

Ако смъртта на Исус на кръста не е предопределена като необходима, за пълното изпълнение на целта Му като Месия, защо в Исая се пророкува, че той ще изстрада изпитанията на кръста? (Исая 53) Може да си мислим, че Библията съдържа единствено пророчества, които предричат страданието на Исус. Но когато прочетем Библията отново, знаейки Принципа, осъзнаваме, че има и други, противоположни пророчества. Както пророкува Исая (Исая 9,11,16) и както ангелът предизвестява на Мария (Лука 1:31-33), бе предсказано, че Исус ще стане цар на евреите още приживе и ще установи вечното царство на Земята. Нека разследваме причините, поради които Бог дава два вида противоположни пророчества относно Исус.

Бог създава хората да достигнат съвършенство само когато изпълнят своя собствен дял от отговорността. (вж. “Възкресение” 5.2.2 ) В действителност, първите човешки предци не изпълниха своята отговорност и съгрешиха. Следователно хората имат потенциала или да изпълнят своята отговорност в съответствие с Волята на Бог или да се провалят в нейното изпълнението, противно на Божията Воля.

Нека разгледаме няколко примера от Библията. Адам е бил отговорен да не яде от Дървото за познание на доброто и злото. Той е можел или да се подчини на Божията зоповед и да постигне съвършенство или да яде от плода и да умре. Адам избира второто.
В Стария Завет Бог дава 10-те заповеди и Моисеевия закон, които хората трябваше да спазват като условие за спасението си. Това е тяхната част от отговорността; или да спазвят Закона и получат спасение или да не се подчинят и така да се погубят. (Второзаконие 30:15-20) Израелтяните, които напускат Египет, по пътя към Ханаан, имат отговорността да се подчинят на инструкциите на Моисей. Те можеха или да следват с вяра напътствията на Моисей и влязат в Ханаанската земя, или да се разбунтуват срещу него и да не влязат в обетованата земя. Всъщност Бог предрича, че Той ще заведе израелтяните в земята на Ханаан (Изход 3:8) и заповядва на Моисей да ги предвожда. Но поради липсата им на вяра, хората загиват в пустинята и само техните потомци успяват да достигнат крайната цел.

По същия начин човешките същества имат своя дял от отговорността; те могат или да я изпълнят в съответствие с Божията Воля, или противно на нея, да се провалят. Какъв плод ще принесат зависи от това, дали ще изпълнят, или не, своята част от отговорността. По тази причина, Бог дава два вида пророчества относно изпълнението на Неговата Воля.

Божият дял от отговорността е да изпрати Месията. Да повярват в Месията обаче е човешкият дял от отговорността. Израелският народ можеше или да повярва в Месията, според Божието желание или да не вярват в него - противно на Божието желание. Имайки в предвид тези две възможности, Бог дава два вида пророчества, отнасящи се до осъществяването на Волята Му чрез Исус. Едното предрича, че поради безверието на хората, Исус ще умре. (Исая 53) Другото предвещава, че хората ще вярват в Исус и ще го почитат като Месия, помагайки Му славно да осъществи Волята на Бог. (Исая 9,11,60; Лука 1:31) Когато Исус умира на кръста, в следствие от неверието на хората, се изпълнява само първият вид пророчество. Другото остава неизпълнено до Второто Пришествие на Христос.

1.6 Пасажи от Евангелието, в които Исус говори за разпъването, като необходимо

В Евангелието има няколко стиха, в коио Исус говори за страданието си на кръста, като необходимост за спасението. Например, когато Петър чува предсказанието на Исус, за предстоящето му разпъване и се опитва да го разубеди, Исус го смъмря с думите: „Махни се от мен, Сатана! Ти ме изкушаваш”. (Мат. 16:23) Защо Исус укорява Петър толкова сурово? Истината е, че когато Исус изрича тези думи, неверието на избраните хора вече бе осуетило усилията Му за изпълнение на провидението за спасение и в двата аспекта – духовен и физически. По това време Исус вече е абсолютно решен да приеме съдбата си за кръста (Лука 9:31), като условие на изплащане, за да отвори поне пътя за духовно спасение на човечеството. Разубежденията на Петър можеше да попречат на Исус да прокара пътя за духовното спасение чрез кръста. По тази причина Исус го порицава.

Друг пример са последните думи на Исус на кръста: “Свърши се”. (Иоан 19:30) Исус няма в предвид, че чрез разпването е завършило напълно Провидението за спасение. Когато разбира, че не може да промени неверието на хората, Исус избира пътя на кръста, за да положи фундамент за духовно спасение. С това задачата да се постигне физическо спасение остава неизпълнена до Второто Пришествие. Ето защо с думите “свърши се”, Исус има впредвид, че е завършил поставянето на основа за духовно спасение – нещо, което по това време е станало алтернативната цел на Провидението.

За да бъде вярата ни коректна, първо трябва да имаме пряко общение с Бог чрез духовни преживявания в молитва; след което да разберем истината чрез правилен прочит на Писанието. По тази причина, Исус ни казва да се покланяме на Бог “с дух и истина”. (Иоан 4:24)

От времето на Исус до днес, християните са вярвали, че Исус е дошъл в този свят, за да умре на кръста. Те не са знаели фундаменталната цел с която Исус идва като Месия и възприемат погрешно донесеното от него духовното спасение, мислейки, че с него мисията Му се изчерпва. Исус искаше да живее и да постигне Своята крайна цел; но поради неверието на хората в него, той умира със сърце, изпълнено с разочарование. Днес на Земята трябва да се появат верни годеници – чистосърдечни вярващи, които могат да изтрият болката и горчивината от сърцето на Исус. Трябва да се появят годеници, които да въздигнат желанията в сърцето на Исус, преди той да може да се завърне като годеник. Исус проплаква: “Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8) предвиждайки, че когато той се завърне, хората най-вероятно отново ще бъдат в тъмнина.

От този поглед върху Библията става ясно, че Исус не идва, за да умре на кръста. Можем да потвърдим този факт още по-ясно, ако влезем в духовно общение с Исус и Го попитаме директно. Ако сме неспособни сами да виждаме духовната реалност, трябва да потърсим свидетелството на хора, надарени с такива способности, за да разберем правилно сърцето на Исус и задълбочим вярата си. Само тогава ще сме достойни да станем невестата на Исус и да го приеме в Последните дни.


ЧАСТ 2

ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ИЛИЯ И ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Пророк Малахия предрича, че Илия ще се завърне: “Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен.” 36 (Мал. 4:5) Исус свидетелства, че предвещаното идване на Илия се е изпълнило в лицето на Й. Кръстител:


“Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоан Кръстител.” – Мат. 17: 12-13

И точно както Йоан Кръстител не разбира, че чрез него се извършва второто идване на Илия 37 (Иоан 1:21), така той самият не е разпознат от хората. Невежеството на Йоан подсилва собствените му съмнения относно Исус. 38 (Мат. 11:3) Тъй като много хора го почитат, те приемат за правилна неговата гледна точка, което от своя страна увеличава неверието им в Исус. Невежеството на Йоан Кръстител е главният фактор, принудил Исус да поеме пътя на кръста.

2.1. Еврейското вярване в завръщането на Илия

В епохата на обединеното царство, идеалът на Бог за Неговия свещен храм е осуетен от Сатана, чрез прегрешенията на цар Соломон. 39 (вж. “Паралели” 3) За да бъде възстановен храма и прокаран пътя за идването на Месията, който е въплъщението на храма, Бог изпраща на Израел четири големи и дванадесет по-малки пророци и действа чрез тях за пречистването на страната от всякакви сатанински влияния. Освен тях Бог изпраща и пророк Илия, за да се възправи срещу Валаалските пророци на хълма Кармел; той ги побеждавасъс силата на Бог и събаря ваалските им олтари. Вихрушка възнася Илия на небето с огнена колесница 40 (ІІ Царе 2:11), преди той да доведе докрай Божествената си мисия. Силата на Сатана се възражда и продължава да спъва Божието провидение. Докато не се е отстранело сатанинското влияние, пътят за Месията не е можело да бъде проправен. Ето защо, преди Исус да може да постигне идеала на въплътения храм, друг пророк е трябвало да наследи и доведе докрай незавършената мисия на Илия – да пререже връзките на хората със Сатана. Затова Провидението изисква пророк Малахия да предизвести завръщането на Илия. 41 (Мал. 4:5)

Евреите, които са вярвали в пророчествата на писанията, горещо са се надявали на идването на Месията. Трябва обаче да знаем, че също толкова жадно са очаквали и завръщането на Илия. Това се дължи на ясното Божие обещание, дадено чрез пророк Малахия, че преди идването на Месията Той ще изпрати пророк Илия, който да проправи пътя на Господа. Илия се възнася на Небето 850 г. преди раждането на Исус и оттогава обитава духовния свят. Известна ни е историята на Преображението, когато Моисей и Илия духовно са се явили на учениците на Исус. 42 (Лука 9:28-36) Много евреи са вярвали, че когато Илия се завърне, ще слезе от Небето по същия начин, по който се е възнесъл. Точно както днес много християни упорито гледат в небесата, очаквайки, че Исус ще дойде на облаци, така и в дните на Исус е имало оевреи, които са се взирали в небето, тревожно очаквайки завръщането на Илия.

Преди обаче да се разнесе някаква вест за завръщането на Илия, за да се изпълни пророчеството на Малахия, неочаквано се появява Исус и претендира, че е Месията. Не е чудно, че появата и изявлението на Исус предизвикват голямо объркване в цял Йерусалим. Където и да отидат учениците на Исус, те са затрупвани с въпроси относно Илия, който е трябвало да дойде преди Месията. Нямайки сами правилен отговор, учениците питат Исус: “Защо тогава думат книжниците, че Илия първо трябва да дойде?” 43 (Мат. 17:10) Тогава Исус им отвърнал, че Йоан Кръстител е Илия, когото хората очакват. 44 (Мат. 17:12-13) Тъй като апостолите вече са вярвали, че Исус е Месията, те с лекота приемат и твърдението, че Иоан Кръстител е Илия. Как обаче биха приели това противоречиво изявление другите, които не позвават Исус? Той предполага, че няма да Му повярват лесно, затова и казва: “И, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.” 45 (Мат. 11:4) За евреите е още по-трудно да приемат Исусовото изявление, тъй като по-рано самият Иоан Кръстител е отрекъл да е Илия. Йоан Кръстител настоява, че той не е Илия: “И го попитаха: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм.” 46 (Иоан 1:21)

2.2. Чия гледна точка биха избрали евреите

Исус ясно показва, че Иоан Кръстител е Илия, когото хората тревожно очакват, докато Иоан Кръстител категорично отрича това твърдение. На чии думи биха повярвали евреите? Това обстоятелство очевидно е зависело от репутацията на двамата, от това дали Исус или Йоан е вдъхвал повече респект и доверие в хората от онова време.

Нека разгледаме как е изглеждал Исус в очите на евреите. Той е бил необразован млад мъж, израстнал в бедния дом на обикновен дърводелец. Този неизвестен млад човек неочаквано се появява и се обявява за “Господаря на съботата”, спазвана с най-дълбоко благоговение от набожните евреи и така явно я осквернява. 47 (Мат. 12:1-8) С това Исус си извоювал репутацията на престъпник, желаещ да отмени закона, представляващ за евреите основата за спасение. 48 (Мат. 5:17) Ето защо, водачите на еврейската общност преследват Исус и Той е принуден да събира ученици от средите на простите рибари, да се сприятелява с бирници, блудници и грешници, да яде и пие с тях. 49 (Мат. 11:19) Още по-лошо от гледната точка на еврейските лидери е изявлението на Исус, че бирниците и блудниците ще влязат в Небесното царство преди тях. 50 (Мат. 21:31)

Друг път, при Исус идва една грешница, която плаче и започва да облива нозете Му със сълзи, да ги трие с косите си, да ги целува и маже с миро. 51 (Лука 7:37-38) Да приемат такова поведение от проститутка би било неприемливо за еврейството с неговите строги морални норми, където прелюбодейците е трябвало да се убиват с камъни. Исус не само одобрява нейното щедро посещение, а дори я похвалва и смъмря учениците, когато укоряват жената. 52 (Лука 7:44-50)

Освен това, Исус сякаш се е поставял на равна нога с Бог 53 (Иоан 14:9), твърдейки, че никой няма да влезе в Небесното царство, освен чрез Него. 54 (Иоан 14:6) Той заявява, че хората трябва да Го обичат повече от собствените си родители, братя и сестри, съпрузи и деца. 55 (Мат. 10:37; Лука 14:26) Прекалено голяма част от думите и постъпките му изглеждат богохулни. Ето защо, не е изненадващо, че еврейските водачи го упрекват и осмиват, набеждавайки го, че е обсебен от Велзевула – принцът на демоните. 56 (Мат. 12:24) От всичко това можем да заключим, че Исус съвсем не е вдъхвал доверие на хората от онова време.

Как е изглеждал Йоан Кръстител на тогавашните израелтяни? Той е роден във видно семейство, бил е син на свещеника Захария. Чудесата и знаменията, съпътстващи неговото зачеване и раждане, са изненадали цяла Юдея. Един ден, когато е ред на Захария да окади в храма, пред него се явява ангел и му благовестява, че жена му, стара и неплодна, скоро ще зачене син. Тъй като Захария не повярвал в думите на ангела, той загубил говора си до деня, в който се родило детето. 57 (Лука 1:9-66) От своя страна, Йоан водел безукорен живот на вяра и въздържание в пустинята, хранейки се със скакалци и див мед. По тази причина, много евреи са се чудили дали случайно той не е Христос и пратеници на свещениците и левитите са идвали при него да го питат за това направо. 58 (Лука 3:15; Иоан 1:20) До такава степен са го уважавали евреите.

Предвид тези обстоятелства, когато евреите са сравнявали Исус и Йоан Кръстител, кой им е вдъхвал повече доверие? Несъмнено думите на Йоан са звучали по-правдоподобно. Ето защо, те естествено са повярвали повече на Йоан Кръстител, когато е отрекъл да е Илия, отколкото на Исусовото твърдение, че Йоан Кръстител е Илия. След като са вярвали на Йоан, те са смятали думите на Исус за измислица, съчинение, за да подкрепи съмнителните му месиански претенции. Вследствие на това, Исус е бил заклеймен като самозванец.

Веднъж обявен за такъв, неверието на хората в Него е нараствало от ден на ден. Думите и делат му са им се виждали все по-оскърбителни. След като са вярвали повече на Йоан, отколкото на Исус, единственото, което са можели да мислят е, че Илия все още не се е завърнал. Така че не са могли дори и да си представят, че Месията е дошъл.

Докато евреите все още са вярвали в пророчеството на Малахия и са очаквали то да се изпълни, те не са можели да приемат Исус, претендиращ, че е Месията, тъй като от тяхна гледна точка все още не е дошъл Илия. От друга страна, за да повярват в Исус, е трябвало да пренебрегнат Библейскито пророчество, според което Месията ще дойде само след завръщането на Илия. Тъй като за набожните евреи всякакво отричане на пророчества е било немислимо, на тях не им е оставал друг избор, освен да отхвърлят Исус.

2.3. Неверието на Йоан Кръстител

Мнозина от еврейските водачи и хората от времето на Исус са хранели дълбоко уважение към Йоан Кръстител, някои дори са мислели, че е Месията. Ако Йоан Кръстител бе потвърдил Исусовото свидетелство, че той е Илия, много хора щяха да му повярват с лекота и да се съберат около Исус. Вместо това, невежеството му относно Божието Провидение става причина за твърденията му, че той не е Илия и се превръща в основна пречка за приемането на Исус. На река Йордан Йоан свидетелства за Исус:

“Аз ви кръщавам с вода за покая ние, а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата, Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.” – Мат. 3:11
“И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи ,над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух. И видях, и свидетелствам, че Тоя е Божият Син.” – Иоан 1:33-34
          
Бог ясно показва на Йоан Кръстител, че Исус е Месията и Йоан Кръстител свидетелства за това откровение. Също така той казва: “Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: “Прав направете пътя за Господа” 59 (Иоан 1:23) и обявява, че той е този, който е изпратен пред Христос. 60 (Иоан 3:28) Ето защо с помощта на собствената си мъдрост, Йоан е трябвало да разбере, че той е завърналият се Илия. Но Йоан е невеж по отношение на Божията Воля. Той отхвърля свидетелството на Исус, отделя се от Него и поема свой собствен път. Можем да си представим колко нещастен е бил Исус след това. Колко нещастен трябва да се е чувствал и Бог, виждайки Сина Си в такава трудна ситуация.

Всъщност свидетелската мисия на Иоан Кръстител завършва в момента, в който кръщава Исус и разкрива кой е Той. Каква трябва да е мисията му от този момент нататък? Баща му Захария, изпълнен със Святия Дух, пророкува по време на неговото раждане, че мисията на сина му ще бъде да служи на Месията: “Да даде нам…да Му служим без страх, в святост и правда пред Него през всичките си дни.” 61 (Лука 1:74-75) И след като Йоан Кръстител свидетелства за Исус, то той трябва повече от всеки друг да Му служи през остатъка от живота си с предаността на ревностен последовател. Но той оставя Исус и продължава да кръщава независимо от Него. Не е чудно, че евреите се объркват до там, че да смятат Йоан за Месията. 62 (Лука 3:15) Водачите им също са объркани. 63 (Иоан 1:19-20) Още по-неприятен е случаят, при който юдеин, следващ Исус и ученици на Йоан Кръстител се препират помежду си чий учител е покръстил повече хора. 64 (Иоан 3:25-26)

От изявлението на Йоан: “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” 65 (Иоан 3:30), можем да заключим, че в сърцето си Йоан не е считал, че трябвада сподели съдбата на Исус. Ако Йоан Кръстител и Исус са вървели рамо до рамо по един общ път, как може тогава Йоан да се смалява, а Исус да расте? Всъщност Йоан Кръстител е трябвало да бъде първият апостол на Исус, ревностно разпространяващ словото Му. Поради слепотата си, той не изпълняма своята мисия. Ценният му живот, който трябва да бъде посветен на Исус, накрая е изгубен заради една незначителна история. 66 (Марко 6:14-29)

Когато съзнанието на Йоан Кръстител е било фокусирано върху Бог, той разпознава в Исус Месията и свидетелства за Него. По-късно, когато вдъхновението го е напуснало, той започва да гледа със светски очи на нещата и отново потъва в невежество, което увеличава неверието му. Неспособен да разбере, че той е завърналият се Илия, Йоан започва да се отнася към Исус също така скептично, както и евреите гледат на Него, особено след като попада в затвора. Всяка дума и действие на Исус му изглеждат странни и смущаващи. В един момент Йоан се опитва да разреши съмненията си, като изпращи учениците си при Исус с въпроа: “Ти ли си този, който има да дойде или друг да очакваме?” 67 (Мат. 11:3)

Тъй като с този въпрос Йоан сее конфронтира с Исус, Той възмутено отвръща, несдържайки укора си:

“Идете, съобщете на Йоана това, което чувате и виждате; Слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието.” – Мат. 11:4-6

Още в утробата на майка си Йоан Кръстител е бил избран за мисията да следва Исус. Той води труден и аскетичен живот в пустинята, поставяйки основа за по-нататъшното си служение, с една единствена цел – да подготви пътя за идването на Месията. Когато Исус започва Своята обществена дейност, преди да покаже на когото и да било друг, Бог разкрива на Йоан кой е Исус и го вдъхновява да свидетелства за Него като за Сина на Бог. Йоан обаче не съумява да приеме по правилния начин даденото му от Небето благоволение. Затова и Исус не му отговаря направо, а по заобиколен начин, когато той Го провокира с въпроса си, изпълнен със съмнения. Йоан Кръстител положително е знаел за извършваните от Исус чудеса и знамения. Въпреки това, в един обширен отговор, сам Исус изброява делата си с надеждата да събуди Йоан за истинската му мисия.

Необходимо е да разберем, че когато Исус казва “на бедните се проповядва благовестието”, той дава израз на дълбокото си страдание поради неверието на Йоан Кръстител и еврейските водачи. Подготвените юдеи и особено Йоан Кръстител са богатите хора, благословени с невероятните блага на Божията любов. Но тъй като всички те отхвърлят Исус, Той трябва да се скита по брега на Галилея и из Самария, да търси сред “бедните” онези, които биха чули словата на Евангелието. Тези бедни хора са необразованите рибари, бирници и блудници. Исус би желал да намери ученици, различни от тях. Дошъл с мисията да установи Небесното царство на Земята, на Него Му е бил нужен по-скоро един лидер, който да поведе след себе си хиляди, отколкото хиляди, които сляпо следват Него – единственият. Не проповядва ли той Евангелието най-напред на свещениците и книжниците в храма? Той отива там, търсейки подготвени и способни хора.

Както обаче се изразява в една притча, тъй като поканените не идват на вечерята, Той трябва да броди из улиците и страничните пътища и да събере сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 68 (Лука 14:16-24) Поставен в жалката ситуация, при която е принуден да заплени богатите гости, поканени на вечерята, с отхвърлените от обществото хора, Исус излива болката си в следните осъдителни думи: “И блажен оня, който не се съблазнява в мене!” 69 (Мат. 11:6) Макар по своето време Йоан да е високо почитан, Исус по косвен път осъжди живота му с думите, че този, който се съблазнява в Него, независимо за колко велик е считан, няма да бъде благословен. Йоан се съблазнява и затова се проваля в своята мисия, а именно – да отдаде живота си на Исус.

След като учениците на Йоан Кръстител свършват с въпросите си и си тръгват, Исус отбелязва, че макар и да е бил най-великият от всички пророци, Йоан не успява да изпълни поверената му от Бог мисия:

“Истина ви казвам: Между родените от жена не се е издигнал по-голям от Йоана Кръстителя; обаче по-малкият в небесното царство е по-голям от него.” – Мат. 11:11

Всеки един, който е на Небето, е бил роден от жена и е живял на Земята. Възможно е да очакваме, че след като Иоан е бил по-велик от всеки, роден от жена, то би трябвало той да е най-голям и в Божието царство на Небето. Защо тогава Йоан е по-нищожен и от най-малкия в Небето? Множество пророци в миналото са свидетелствали за Месията непряко, според предоставените им от времето възможности. От друга страна, Йоан е имал мисията да свидетелства директно. Ако главната задача на пророците е била да свидетелсват за Месията, то тогава положително Йоан Кръстител е бил най-великият сред тях. Но е бил по-малък от всичките, що се отнася до следването и отдаването на Месията. Всеки един в Небесното царство, дори и най-малкият, е знаел, че Исус е Месията и Му се е бил посветил. Йоан Кръстител, призован да служи на Месията, бидейки му по-приближен от всеки друг, се е отделил от Исус и е тръгнал по свой собствен път. Ето защо, по отношение на неговата отдаденост на Исус, той е бил по-малък и от най-малкия в Небесното царство.

Исус продължава: “А от дните на Иоана Кръстителя до сега Небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват” 70 (Мат. 11:12 (NIV)) Йоан Кръстител е избран още преди рождението му и води труден, аскетичен живот в пустинята. Ако се е посветил на Исус с искрено сърце, позицията на главен първосвещеник положително щеше да е запазена за него. Но тъй като той не изпълнява мисията си да служи на Исус, то Петър, “мъж на силата”, се насилва и я грабва. От израза “от времето на Иоана Кръстителя до сега” можем да заключим, че в следващите стихове 71 (Мат. 11:16-19) Исус има предвид не хората по принцип, а по-специално Йоан Кръстител. Накрая Исус завършва: “Но пак мъдростта се оправдава от делата си” 72 (Мат. 11:19) Ако Йоан е действал мъдро, той е нямало да изостави Исус и делата му щяха да останат в историята като праведни. За нещастие, той постъпва глупаво като блокирва както пътя на евреите към Исус, така и своя собствен. От всичко казано дотук става ясно, че основната причина, поради която Исус е трябвало да умре на кръста, е провалът на Йоан Кръстител.

2.4. В какъв смисъл Йоан Кръстител е бил Илия

По-горе казахме, че Йоан Кръстител е трябвало да поеме и доведе докрай мисията, която Илия оставя незавършена на земята. Както е писано в Библията, той е роден с мисията да върви пред Господа “в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ”. 73 (Лука 1:17) Ето защо, от гледна точка на мисията си, Йоан е второто идване на Илия. Освен това, както по-подробно ще бъде разгледано 74 (вж. “Възкресение” 2.3.2), Илия фактически се завръща в дух и се опитва да помогне на Йоан Кръстител да доведе докрай мисията, която той самият не успява да завърши през земния си живот. Йоан Кръстител заедно с това служи като тяло на Илия, чрез което последният работи, за да изпълни своята мисия. Ето защо, вземайки под внимание общата им мисия, Йоан и Илия могат да се разглеждат като една и съща личност.

2.5. Нашето отношение към Библията

Разбрахме, че невежеството на Йоан Кръстител и липсата му на вяра в Исус пораждат неверието у хората, поради което накрая се стига и до разпятието. До днес никой не е разкрил тази небесна тайна, тъй като ние сме чели Библията с неподлежаща на съмнение увереност, че Йоан Кръстител е най-великият от всички пророци. Новото ни разбиране относно  личността на Йоан Кръстител ни учи, че трябва да се освободим от консервативната си вяра, поради която ни е страх да поставим под въпрос конвенционалните вярвания и традиционните доктрини. Нямаше ли да е погрешно да се отнасяме към Йоан Кръстител като към провалил се, ако той беше успял? По същата логика, изобщо не е правилно да считаме, че Йоан Кръстител е изпълнил мисията си при условие, че той на практика не е. За да имаме правилната вяра, непрекъснато трябва да полагаме усилия да търсим в дух и истина. Макар в дискусията ни за Йоан Кръстител да се опирахме на Библията, тези, които притежават способността да общуват с духовния свят, могат да видят в какво състояние се намира Йоан Кръстител и да потвърдят правилността и истинността на по-горното откровение. Продължава

Библията, Мисия на Месията, целта на Исус Христос, Иисус, Йоан Кръстител, Илия, Мария, Йосиф
СЛЕДВАЩИ ГЛАВИ:  


No comments:

Post a Comment