Паралели в историята: Повтаряемост и цикличност

ГЛАВА 3: БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

ПЕРИОДИ В ПРОВИДЕНЧЕСКАТА ИСТОРИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТЯХНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ


ЧАСТ 1

ПАРАРЕЛНИ ПЕРИОДИ В ПРОВИДЕНИЕТО

Разглеждайки внимателно развитието на човешката история, често се натъкваме на случаи, когато обстоятелства, характерни за даден исторически период, се повтарят под подобна форма и през по-късна епоха. Някои историци са впечатлени от тези феномени и подчертават, че историята се развива спираловидно. Но все пак те не разбират основната причина за това. Когато един исторически период повтаря събитията от предишния, при все че се наблюдават разлики в обхвата и степента им, тези периоди се наричат паралелни периоди в Провидението. Както ще бъде обяснено по-долу, тази терминология се използва, защото принципната причина за тези паралели се крие в Божието Провидение за възстановяване.

Как се обособяват паралелните периоди в Провидението? Ходът на историята придобива своя облик под въздействието на различни събития в Провидението за възстановяване. Тези събития го водят към определена цел. Когато една централна фигура в Провидението се провали при изпълнението на своята отговорност - възстановяване Основата за Месията, то тогава завършва и провиденческият период, в чийто център стои тази личност. Но понеже Бог абсолютно предопределя изпълнението на волята Си 1 (Вж. “Предопределение” 1), Той избира друг човек, който да поеме мисията и да постави началото на нов исторически период в Провидението; да възстанови чрез изплащане Основата за Месията. Този период възстановява предишния чрез изплащане. Поради тази причина се повтаря такава историческа обстановка, която се характеризира с подобни събития. По такъв начин периодите се явяват паралелни един на друг.

Въпреки казаното по-горе, паралелните периоди нямат идентична форма и съдържание. Това е така, защото централната фигура във всеки един определен период трябва да възстанови по своето време неизпълнените условия на изплащане на централните фигури от предишните периоди. Колкото повече се удължава Провидението за възстановяване и колкото повече се натрупват минали (остатъчни) условия на изплащане, толкова по-тежки ще бъдат онези, които новата централна фигура ще трябва да изпълни. Следователно новият паралелен период ще се отличава от предишния по съдържание и мащаб.

Трите степени в периода на израстване могат да бъдат класифицирани в зависимост от различните начини на тяхното проявяване: степента на формиране се представя като символ, степента на растеж - като образ, а степента на завършеност - реалност. По същия начин и в развитието на човешката история през паралелните периоди в Провидението за възстановяване са се повтаряли сходни помежду си събития, следващи този модел. От тук следва, че цялата история на Провидението може да бъде разделена според формата на тези периоди: епохата на Провидението за поставяне на основа за възстановяване е епоха на символичните паралели; епохата на Провидението за възстановяване е епоха на образните паралели; епохата на продължаване на Провидението за възстановяване е епоха на действителни паралели.

Нека сега разгледаме основните фактори, които определят формирането на паралелните периоди в Провидението.

Причината за цикличността на тези периоди е повтарящата си Божия воля за възстановяване Основата за Месията. Факторите, които определят формирането на паралелните периоди в Провидението са следните: на първо място - трите условия, необходими за Основата на вяра (централната фигура, обект на условието и числен период на изплащане); второ - условие на изплащане за премахване на грешната природа, което е необходимо за възстановяване на Субстанциалната основа

Въз основа на тези фактори се открояват две особености на периодите. Първо, продължителността им се определя от точно фиксиран брой поколения или години от периода на изплащане, който е необходим за възстановяване Основата на вяра. В Провидението за възстановяване, когато една централна фигура не успее да изпълни отговорността си, ставайки по този начин причина за отлагане на осъществяването на Волята Му, Бог повтаря делото Си чрез други централни фигури дотогава, докато се постигне окончателното възстановяване на загубената Основа на вяра. При всяка следваща Божия повеля, измерените в числа периоди на изплащане за възстановяване на тази основа, трябва да се повтарят под някаква форма. Поради тази причина и паралелните периоди в историята имат подобна продължителност, представяна чрез същия точно фиксиран брой години или поколения. Целта на тази глава е да разгледа този въпрос в детайли.

На второ място, паралелите в историята се формират под въздействието на други три провиденчески фактора: централна фигура, обект на условието, поставено заради Основата на вяра и условието на изплащане за премахване на грешната природа, отнасящо се до Субстанциалната основа. Целта на Провидението е да се възстанови Основата за Месията. Когато Провидението се удължава, се стига до повториние на различните Божии повели, които касаят пряко възстановяването на тази основа. Тъй като Основата за Месия може да бъде изградена само чрез полагане на Основата на вяра чрез символична жертва, и след това - полагане на Субстанциална основа чрез действителна жертва, то в провиденческата история непрекъснато се повтарят Божиите повели за възстановяване на тези две жертви. Тези повели придават облика на паралелите, съществуващи между провиденческите периоди. В следващата глава ще се спрем по-обстойно на този въпрос.




ЧАСТ 2

БРОЯТ НА ПОКОЛЕНИЯТА ИЛИ ГОДИНИТЕ В ПЕРИОДИТЕ ОТ ЕПОХАТА НА ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ПОЛАГАНЕ ОСНОВАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

2.1 Защо и как се удължава Провидението за възстановяване

Божието Провидение за човечеството, състоящо се в това да се положи Основа за Месията и да се постигне крайната цел на възстановяването, е удължавано от времето на Адам, през Ной, Аврам и Моисей, та чак до Исус. Поради неверието на хората Исус е убит, без да е постигнал Своята крайна цел. Ето защо Провидението за възстановяване отново е продължено до времето на Второто пришествие.

Защо е продължено Провидението за възстановяване? На този въпрос може да се отговори само при условие, че разбираме Принципа на предопределението. Според него, тъй като Бог изцяло предопределя Волята Си, то един ден Той със сигурност ще я реализира. Все пак това, дали Божията воля е изпълнена от някой отделен човек, се определя в зависимост от изпълнението на неговата част от отговорността ,която се явява като допълнение към Божията отговорност. Следователно, когато Волята не е осъществена поради провала на човека, носещ отговорността за това, Бог ще избере друга личност от друга епоха, която да заеме мястото му. Той ще продължава да работи до пълното осъществяване на Волята Си, удължавайки междувременно и Провидението.

Сега нека разгледаме как бива продължавано Провидението за възстановяване. Според Принципа на Творението 3 е ключовото число на Бог. Всички неща, създадени по Негово одобие, се проявяват в тристепенен процес, отнасящ се до начина им на съществуване, движение и израстване. Всеки реално съществуващ обект, за да изпълни целта на Творението, трябва да установи четири - позиционна основа с характерното за нея сферично движение. Той трябва да премине през трите степени на процеса произход - деление - обединение; да си взаимодейства с трите обект - партньора, за да изпълни целта на трите обекта. Провидението за възстановяване на целта на Творението всъщност е Провидение за пресътворяване, базиращо се на Словото. Следователно, всеки път, когато бива удължавано, Провидението за възстановяване може да се разгърне само в рамките на три степени. Въз основа на Принципа на Творението, се допускат само три опита.

Така например, когато в Адамовото семейство Каин и Авел не успяват да пренесат субстанциалната си жертва, Бог повтаря Повелята си и в семействата на Ной и на Авраам. Така тя е изпълнена при третия опит. Когато Авраам сгрешава при принасянето на субстанциалната жертва, срокът за изпълнение на Божиите повели е удължен - през времето на Исак до това на Яков, който го реализирва. Под водачеството на Моисей и Исус Навиев, всеки един от курсовете за възстановяването на Ханаан, се разраства до три курса. Когато цар Саул не успява да построи храма, тази повеля е дадена на други двама царе: Давид и Соломон. Божият идеал за Творението, който не е реализиран посредством Адам, изчаква второ и трето провидение, за да бъде осъществен - чрез Исус като втори Адам, и след това чрез Христос при Второто му пришествие. Често употребявани пословици, като например корейската: “Не успееш ли от първия, със сигурност ще го постигнеш от третия път”, илюстрират този аспект от Принципа, изразен в случая като житейска мъдрост.

2.2 Вертикални условия на изплащане и хоризонтално възстановяване чрез изплащане

За да може да наследи и завърши мисиите на предшествениците си, в провиденческата история, централната фигура, носеща отговорността за Провидението за възстановяване, трябва в най-кратък срок да изпълни всички условия на изплащане, които нейните праотци не са успели да изпълнят. Ако и тази централна фигура претърпи провал, всички условия на изплащане, които тя се е опитала да изпълни, се предават по-натътк на следващата личност, натоварена със същата отговорност. Поради неспособността на централните фигури да изпълнят отговорността си, в хода на провиденческата история се натрупват условия, които се наричат вертикални условия на изплащане. Задачата на централната фигура да ги изпълни за кратко време, се нарича хоризонтално възстановяване чрез изплащане.

Така например, на хоризонтално ниво Авраам е трябвало да възстанови чрез изплщане всички вертикални условия на изплащане - нещо, което са се опитвали да изпълнят преди него семействата на Адам и Ной. Принасяйки по едно и също време и на един и същи олтар трите жертви, Авраам е трябвало да възстанови всичко това. (Те са натрупани по време на дадените от Бог 3 повели в удълженото Провидение). Трите жертви предсатвляват всички условия, които Адам и Ной не са могли да изпълнят, както и онези, които Аврааме трябвало да изпълни в ролята си на нова централна фигура.

По време на своя земен път Яков е трябвало чрез изплащане и за кратко време да възстанови на хоризонтално ниво вертикалните условия на изплащане, натрупвани в продължение на 12 поколения от Ной насам. С тази цел му се раждат 12 сина, от които произлизат 12-те израелски племена.

Исус си служи с този метод, за да възстанови на хоризонтално ниво чрез изплащане всички натрупани вертикални условия на изплащане, останали неизпълнени от предците му, от пророците и царете: тези, които са направлявали Провидението през 4000-ната Библиейска история до Неговото време. Така също Исус избира 12 ученика и 70 апостоли, за да възстанови за кратко време вертикалните условия на изплащане, останали от курса на Яков, в който Бог работи с 12-те му сина и 70-те родственика, както и от курса на Моисей, в който Бог работи с 12-те племена на Израел и 70-те старейшини. Освен това Исус пости 40 дни, за да възстанови хоризонтално всички вертикални условия на изплащане под формата на Провидение на числото 40 за отделяне от сатана, които са необходими за Основата на вяра. В този смисъл можем да разберем, че всяка централна фигура в провидението за възстановяване не представя само себе си като индивид, а всичките си предшественици, пророци и мъдреци, които са имали същата мисия в миналото. Тя носи със себе си плодовете от техните усилия през историята.

2.3. Как вертикално се осъществява хоризонталното възстановяване чрез изплащане

Понякога хоризонталното възстановяване може да се осъществи посредством вертиклната повеля на Бог, която може да обхване няколко поколения. Такъв е случаят и с Провидението за възстановяване в семейството на Авраам. Той е определен да възстанови на хоризонтално ниво чрез изплащане всички вертикални условия на изплащане, които са се натрупали вследствие на грешките в семействата на Адам и Ной. Неговата грешка при принасянето на жертвата довежда до друг провал и до забавяне на Провидението. както вече бе обяснено, Тъй като това е третият опит да бъде възстановена семейната Основа за Месията, Принципът изисква това семейство да изпълни Божията воля без да се провали. Следователно, независимо от неуспеха му, Бог намира начин да приеме Авраам така, като че ли не е допускал грешка, а е възстановил на хоризонтално ниво вертикалните условия на изплащане без всякакво забавяне. Накрая Бог разработва свой специален план: Той разполага с Авраам, Исак и Яков, които са изпълнили всеки един поотделно необходимите условия на изплащане. В същото време Той гледа на тези 3 индивидуалности като на една личност, що се отнася до Неговата воля. Така че, въпреки това вертикално удължаване в 3 поколения, победите на Яков и на Исак се превръщат в лична победа на Авраам, която все едно че е постигната по време на неговото поколение, без каквото и да е забавяне. Едниството на тези 3 поколения намира ираз и в собственото му определение за Себе Си като “Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов” 3 (Изход 3:6)

По този начин Бог може да приеме, че Авраам в своето собствено поколение е изпълнил условията на изплащане, които той всъщност не успява да доведе до край. Той ги допълва вертикално с помощта на поколенията на Исаак и Яков. Този вид възстановяване се нарича хоризонтално възстановяване чрез изплащане, осъществявано вертикално.


2.4 Измерени в цифри периоди за възстановяване Основата на вяра

Една централна фигура трябва да премине през един или повече цифрово фиксирани период на изплащане, за да възстанови основата на вяра. .

Нека разгледаме причините за това.че бог съществува, опирайки се на своя Принцип, който има и цифрово измерение. Вселената с човека, поставен в центъра й, е създадена на основата на цифрови принципи, за да се превърне в израз на двойствените характеристика на невиидимия Бог. Тя е поставена в ролята й на Негов субстанциален обект-партньор. това е и причината, поради която науката, опитваща се да открие външните закони, управляваныщи Вселената, напредва благодарение на изследвания, ръководени и подпомагани от математиката. Първите човешки праотци трябва да станат завършени личности, преминавайки през период на израстване, който се характеризира с определени числа и по този начин да положат основата на вяра. Достигайки съвършенство, те щяха да станат въплъщение на стойността на тези числа. Възстановяването на основата на вяра изисква не сямо да предложим обект на условието, който да символизира намиращата се под господството на Сатана Вселена. Възстановяването също изисква да преминем през цифрово фиксирани периоди на изплащане, за да може да възстановим осквернените от сатана числа. Сега трябва да изследваме същността на този въпрос.

На кои числа трябва да се опрат човешките прародители, за да положат Основата на вяра преди Грехопадението? Кои числа щяха да бъдат въплътени в тях след достигането на съвършенство? От Принципа на творението разбираме,че нито едно битие не може да съществува и да процъфтява без преди това да е изградило четирипозиционна основа. Адам и Ева, макар и още незрели, също трябва да съградят четирипозиционна основа за съществуването си. Заемащият всяка една позиция в четирипозиционната основ, трябва да премине през трите степени в периода на израстване, което като резултат дава числото 12. Освен това всяка позиция в четирипозиционнта основа изпълнява целта на трите обекта, свързвайки се с трима обект-партньори и изпълнявайки по този начин целта на 12-те обекта. От тук следва, че периодът за израстване, по време на който Адам трябва да изгради Основа на вяра, е период за реализиране на числото 12. Докато в периода на тяхната незрялост човешките праотци трябва да положат основа на вяра, базираща се на числото 12, то постигнали вече съвършенство, те трябва да изпълнят целта на 12-те обекта. По този начин те трябва да олицетворят стойността на числото 12. В резултат на тяхното Грехопадение, сатана осквернява това число. Затова централната фигура в Провидението за възстановяване трябва да премине през период на изплащане и да положи основа на вяра, за да възстанови числото 12. Само на тази база тя може да изгради Субстанциална основа за възстановяването на съвършеното олицетворение на стойностното измерение на числото 12.

Ето и някои примери от периода на изплащане за възстановяването на числото 12.

На Ной му са необходими 120 години за построяването на ковчега. 120 години трае Провидението за възстановяването на Ханаан под водачеството на Моисей. 120 години изминават от времето, когато Авраам е призован от Бог до момента, когато Яков заменя първородството на Исав срещу комат хляб и паница леща. Както ще изясним по-нататък, този последен период трябва да бъде възстановен чрез 120-те години на Обединеното кралство в епохата на Стария Завет и чрез съответстващите на тях 120 години на Християнската империя под господството на Карл Великив и синовете му в епохага на Новия завет на съзряване, по време на който

Адам и Ева полагат Основата на вяра, изисквакща също и определен период, в който да се изпълни числото 4. Те трябва да преминат през трите степени в периода на израстване и да навлязат в сферата на прякото Божие господство, което представлява четвъртата степен. Тогава те щяха да са осъществили четирипозиционна основа. И така, реализирайки на практика числото 4, първите човешки предци щяха да станат Негово съвършено въплъщение. Но в следствие на Грехопадението и това число е осквернено от сатана. Затова централните личности в Провидението трябва да преминат през период на изплащане, за да се възстанови числото 4 и да положат Основа на вяра. Само на тази база те могат да изградят и Субстанциалната основа, за да възстановят съвършеното въплъщение на стойностното измерение на числото 4.

Вече обяснихме, че периодите на изплащане за възстановяване на числото 4 всъщност са необходими, за да се възстанови Основата на вяра. Като примери можем да изброим: 40-дневното наказание на Ной чрез потопа; 40-дневните пости на Моисей, 40-дневната мисия за проучване на Ханаан, 40-дневния пост на Исус и 40-дневното Му смирение след възкресението .

Периодът на израстване е и времето за реализиране на числото 21.
Човешките първопредци трябва да останат съвършеното въплъщение и на числото 21, като положат Основа на вяра в период, базиран върху числото 21 и след това да осъществят целта на Творението. Но следствие на грехопадението и това число е осквернено от сатана. Така че, централните личности в историята трябва да преминат през период на изплащане, за да възстановят числото 21, като положат Основа на вяра. Само на тази база те могат да изградят Субстанциална основа, за да бъде възстановено съвършеното въплъщение на стойностното измерение на числото 21.

За да разберем значението на 21, трябва най-напред да си изясним ролята на числата 3, 4 и 7 в Принципа. Бог, чиито двойствени характеристики съществуват в хармонично единство, е неразривно свързан с числото 3. Творението е напълно завършено, когато успее да постигне единение с Бог в чатирипозиционна основа. Така че, за да стане съвършен един индивид, тойтрябва да изгради в самия себе си четирипозиционна основа, в която духът и тялото образуват триединство, чийто център е Бог. За да станат съвършени съпрузи, мъжът и жената също трябва да изградят четирипозиционна основа, в която те представляват триединство с център Бог. От друга страна, за да достигне завършено съвършенство, Вселената трябва да формира своя четирипозиционна основа, в която хората и естественият свят представляват триединство с център Бог. Освен това, за да реализират четирипозиционна основа, в която Бог да заема централното място, сътворените битиета тррябва да преминат през трите степени от периода на израстване и да постигнат целта на трите нобекта. Поради тези причини 3 е Небесното число, или числото на съвършенството.

Когато суебект-партньорът и обект-партньорът се слеят в триединство с център Бог, получената цялост представлява индивидуално въплъщение на истината, което реализира четирипозиционната основа. Осигурявайки си по този начин статута на Божие творение, тази цялост вече заема определена позиция и упражнява влияние в 4 посоки:на север, на юг, на изток и на запад. В този смисъл 4 е числото на земята (земното число).

Когато едно сътворено битие премине през 3-те степени от периода на израстване и изгради четирипозиционна основа, то се вписва по съвършен начин в качествените измерения на времето и пространството. По този начин всяко едно творение се превръща в съвършено олицетворение на числото 7, което представлява сборът от Небесното (3) и земното (4) числа. Затова Библията разказва, че сътворяването на Земята и Небето е отнело 7 дни. Тъй като самият период на сътворяване реализирва числото 7, то на всеки период, в който се постига завършеност, може да бъде погледнато като на време за реализиране на числото 7. Разглеждайки в тази светлина трите степени от периода на израстване, формиране, растеж и завършенаост, можем да установим, че всички те реализират числото 7. Всъщност целият период на израстване може да бъде приет като период за реализиране на числото 21.

Ето няколко примера за периоди на изплащане на 21. След потопа Бог кара Ной да изпрати 3 пъти гълъб, за да предвещае провидението Си, което трябва да се осъществи, преминавайки през 3 степени. Гълъбът е изпращан през интервали от по 7дни, така че целият период възлизана на 21дена. 6 (Бит. 7:4; 8:10,12) Когато Яков преминава през семейния курс за възстановяване на Ханаан, той усилено се труди и страда в изгнание в земията на Хараан, изтърпявайки 3 седемгодишни периода, което се равнява на 21 години. В епохата на Стария Завет откриваме 210 годишен период на изгнание на евреите във Вавилон и завръщането им в Израел. Този период трябва чрез изплащане да възстанови 21-годишния курс на Яков. В епохата на Новия Завет има друг 210-годишен период, простиращ се от заточението на Папата в Авиньон до Реформацията. Той има за цел да възстанови чрез изплащане 21 годишния курс на Яков.

Периодът на израстване е и времето за изпълнението на числото 40. Първите човешки предци трябва по съвършен начин да въплътят стойностното измерение на числото 40, полагайки Основа на вяра, базираща се на числото 40 и тогава да реализират целта на Творението. Атаката на Сатана по време на Грехопадението опетнява това число. Следователно централните личности в Провидението трябва да преминат през период на изплащане, за да се възстановят, като положат Основа на вяра. Само на тази база те могат да изградят Субстанциална основа за възстановяване съвършенното въплъщение на числото 40.

За да разберем как се реализира 40 в периода на израстване, първо трябва да разкрием значението на числото 10. Ако разделим всяко от трите степени в периода на израстване на три подстепени, като резултат ще получим девет нива. В това се крие и значението на числото три в Принципа. Всяко Божие творение преминава през деветте нива на периода на израстване, като по този начин дава цифрово изражение на двойнствените характеристики на Бог. Всяко битие изпълнява целта на Творението тогава, когато стане едно с Бог в сферата на Неговото пряко господство, което представлява десетото ниво. По тази причина наричаме 10 число на единството. Преди да призове Ной, Бог определя десетте поколения след Адам, които д преминат през период на изплащане за възстановяване на числото десет. Чрез това условие Бог иска Ной да изпълни Волята Му, която Адам не е осъществил, и да стане едно с Него.

В четири - позиционната основа, която Адам и Ева трябва да изградят, заемащият всяа една позиция трябвада премине през десет нива по своя път на съзряване, като по този начин се изпълни числото 40. Следователно, пътят на тяхното съзряване е времето за изпълнение на числото 40, а тяхната четири - позиционна основа трябва да остане негово съврършено олицетворение. Ето и някои примери за периоди на изплащане на числото 40, които са били поставени като необходимо услонвие за възстановяване на тази основа: 40-те дни, през които Ноевият ковчег е бил вклинен на връх Арарат, преди да е бил изпратен гълъба; 40-те години, в продължение на които Моисей живее в двореца на фараона; 40-годишното му изгнание в пустинята Мидиам и 40-те години в пустинята при националния курс за възстановяването на Ханаан.

Можем да заключим, че в Провидението за възстановяване съществуват два вида периода, свързани с числото 40. Първият е период на изплащане за възстановяване на числото четири. В процеса на възстановяване умножаваме 4 по 10 - числта на единството, за да получим 40. Вторият тип е период на изплащане за възстановяване на самото число 40, което, Адам трябва да реализира преди грехопадението, както вече говорихме. Четирдесетте години в пустинята, представляващи националния курс за възстановяването на Ханаан, имат за цел да възстановят по едно и също време и двата вида периоди, свързани с 40. Тези години възстановяват чрез изплащане 40-дневната разузнаваческа мисия и 40-дневиня пост на Моисей, които от своя страна трябва да възстановят числото четири. Те изплащат и 40-те години, прекарани от Моисей в двореца на фараона, както и 40-те години в пустинята Мидиам, чрез които трябва да се възстанови числото 40. Такива феномени се наблюдават, когато централната фигура в Основата на вяра възстановява чрез изплащане на хоризонтално ниво всички вертикални условия на изплащане, съществуващи в историята Провидението.

Когато Божият план и повеля за хоризонталното възстановяване на периоди, свързани с числото 40 бъде отново просрочен, той може да се удължи чрез поредица от умножения по десет, тъй като е възможно задължителният период да се разтегли в десет степени. Така че, 40 години могат да се разпрострат и прераснат в 400 или дори в 4000 години. Ето и примери: 400-годишният период от Ной до Авраам; 400-год. робство в Египет и 4000 библейски години от Адам до Исус.

Нека обобщим измерените в числа периоди на изплащане, през които трябва да премине централната личност в Провидението, за да възстанови Основата на вяра. Ако човешките праотци не бяха съгрешили, те щяха да положат Основа на вяра, базираща се на важни числа като 12, 4, 21 и 40. Когато по-късно биха изпълнили целта на Творението, те щяха да станат съвършено олицетворение на качествените характеристики на тези числа. Но в следствие на Грехопадението сатана предявява претенции към всички тези числа. Така че, преди да могат да възстановят Основата на вяра, централните фигури в провиденческата история трябва успешно да преминат през числени периоди на изплащане, за да възстановят числата 12, 4, 21 и 40. Само на тази база те могат да изградят Субстанциална основа за възстановяване съвършеното олицетворение на качествените характеристики на тези числа.

2.5 Паралелни периоди, определени въз основа броя на поколенията

Според Библията, десет поколения и 1600 години след Адам, Бог избира Ной да се нагърби с Провидението. Нека разгледаме какви важни числа са възстановени чрез 1600-те години и десетте поколения.

Десет е числото на единение с Бог. Курсът за достигане на зрелостта изисква период за изпълнение на числото 10, чрез който Адам и Ева трябва да станат Негово съвършено олицетворение. Когато следствие на грехопадението сатана опетнява това число, Бог започва да търси централна фигура, чрез която да го възстанови и да може да сложи началото на Своето дело за обединяване на хората с Него. По този начин Той ги възстановява като съвършени въплъщения на качествените характеристики на числото десет. За тази цел на Бог му е необходима централна личност, която да премине през период на изплащане, за да възстанови числото 10. Затова Той призовава Ной десет поколения след Адам.

По-горе обсъдихме факта, че човешките прародители трябва да преминат през определен курс за съзряване, в който да се изпълни числото 40 и така да станат негови съвършени въплъщения. За да станат централни фигури, които ще проправят пътя за възстановяване на съвършените въплъщения на числото 40, грешните хора трябва да изградят четири - позиционна основа, необходима за възстановяване и след това да преминат през период на изплащане заради числото 40. Заемащите всяка една позиция в четири - позиционната основа трябва успешно да преминат през период на изплащане за възстановяване на числото 40. По този начин се поражда и период за възстановяване на числото 160. Освен това, тъй като грешните хора трябва да изпълнят това число в продължение на десет поколения - десет символизира единението с Бог - те трябва да премита през период на изплащане на числото 1600. Поради тази причина времето от Адам до Ной наброява 1600 библейски години.

След неуспеха на Провидението за възстановяване в семейството на Ной, Бог чака 400 години. Минават десет други поколения преди да призове Авраам да понесе бремето на Провидението. Според броя на поколенията периодът от Ной до Аврам е паралелен с периода от Адам до Ной и трябва да бъде възстановен чрез изплащане.

По-горе изяснихме защо този период продължава 400 години. 7 (Вж. “Основа” 3.1.1) По волята на Бог Ной устоява на възмездието, сполетяло го под формата на 40-дневен потоп. Събитие, имащо за цел да осъществи Провидението за възстановяване, което Бог прилага през десет поколения и 1600 години. Когато това възмездие е осквернено от сатана, в следствие от грешката на Хам, Бог трябва да заработи за възстановяването му с друга централна фигура. От Адам до Ной Бог работи във всяко едно от десетте поколения за успешното преминаване през периода на изплащане с цел да се възстанови числото 160. В паралелния период на десетте поколения от Ной до Авраам, Бог определя времето на всяко едно поколение като период на изплащане за възстановяването на числото 40, което води началото си от 40-дневния потоп.

Неуспехът на 40-дневния съд чрез потопа трябва да бъде преодолян през период с числото 40. Тъй като е необходимо възстановяването на всяко едно поколение да обхване цялата му продължителност, то не може да се осъществи само за 40 дни. Така че Бог определя период на изплащане, който трябва да бъде преминат от всяко едно поколение за 40 години. Един ден от потопа се изплаща чрез една година, точно както по времето на Моисей, когато неуспехът на 40-дневното разузнаване извън страната се възстановява чрез 40 години скитане из пустинята. 8 (Числа 14:34) Тъй като Божият план, според който всяко поколение е определено да премине през 40-годишен период на изплащане, обхваща десет поколения, то цяостната продължителност на периода на изплащане възлиза на 400 години.

2.6 Провиденчески периоди, в които вертикално се осъществява хоризонталното възстановяване чрез изпащане

Както вече бе обяснено, всяка централна личност в Провидението е призована да възстанови на хоризонтално ниво всички вертикални условия на изплащане, натрупани до момента. Следователно, колкото повече се удължава провиденческата история, толкова по-тежки условия ще трябва да изпълнява на хоризонтално ниво централната личност във всяко следващо поколение. В провидението за възстановяване в семейството на Адам все още няма вертикални условия на изплащане, тъй като Провидението едва е започнало. Така че Основата за Месия е можело да бъде изградена доста лесно от Каин и Авел, ако те принесат по правилния начин своята символична и субстанциална жертва. От Авел просто се е изисквало да направи своята жертва по приемлив за Бог начин, а Каин е трябвало да му се подчини и да го последва. В такъв случай е щяло да бъде изпълнено условието на изплащане за премахване на грешната природа. Що се отнася до числените периоди на изплащане, за да бъде възстановена Основата на вяра, те е трябвало да бъдат преминати за минимално време, необходимо единствено за принасяне на символичната и субстанциалната жертви. Поради провала в семейството на Адам, времето на Провидението се удължава и започват да се натрупват вертикални условия на изплащане под формата на различни числени периоди на изплащане. И така, от времето на Адам насам, за да възстанови Основата на вяра, централната фигура е трябвало успешно да преминава през числени периоди на изплащане, възстановявайки числа като 12, 4, 21 и 40.

От Ной се очаква да възстанови по времето на своя живот всичи тези вертикални условия. За да възстанови Основата на вяра, той е трябвало да премине през няколко числени периода на изплащане: 120 години за построяване на ковчега; 40 дни съд чрез потопа; 21 дни, през които той на три пъти изпраща гълъб в интервали от по седем дни и 40-днвен период от момента, в който ковчегът спира на връх Арарат до деня, в който той пуска гълъба.

Ной преминава с много вяра през тези числени периоди на изплащане, но в следствие грешкта на Хам, сатана нахлува в това семейство и ги обладава. Следователно, тези числени периоди остават отново като вертикални условия на изплщане. Авраам има възможността да ги възстанови чрез символична жертва. Но тъй като той се проваля в пренасянето на жертвата си, периодите на изплащане не могат да бъдат възстановени на хоризонтално ниво. В такъв случай това вече трябва да стане вертикално: чрез отлагане на изпълнението на Божията воля и вкючвайки в провидението Исак и Яков. Бог заработва за последователното успешно преминаване през периодите за възстановяване на числата 12, 4, 21 и 40.

Следователно, периодите на изплащане, които трябва да бъдат преминати на хоризонтално ниво в семейството на Адам, вместо това са реализирани във вертикален ред, за да се възстанови Основата на вяра: 120 години от времето, когато Авраам напуска Ханаан до деня, когато Яков открадва първородството от Исав; след това 40 години докато Яков получи от баща си Исак благословията на по-голям син, както и Божията благословия по пътя за Ханаан 9 (Бит. 27:1-29; 28:10-14); 21 години от тогава до момента, в който приключва усиленият му труд в Харан и той се връща в Ханаан, заедно със семейството си и с много богатства; и 40 години от завръщането му в Ханаан до деня, когато по покана на Йосиф семейството му влиза в земите на Египет. По този начин условията на изплащане, които не са могли да бъдат възстановени на хоризонтално ниво, са изпълнени като удължени вертикални периоди с точно определена продължителност.


ЧАСТ 3

ПЕРИОДИ В ЕПОХАТА НА ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ТЯХНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

Епохата на Провидението за възстановяване е време на образни паралели. Тя трябва да възстанови чрез изплащане епохата на Провидението за полагане на Основа за възстановяването, а тя от своя страна представлява време на символични паралели. Нека сега изследваме периодите от тази епоха и видим по какъв начин е определена тяхната продължителност.

3.1 Период на четиристотин годишно робство в Египет

След като изтекат 40-те дни на възмездието чрез потопа, които имат за цел отделянето от сатана, Ной полага Основа на вяра. Тази основа е подкопана поради грешката на Хам. Тогава* Бог се опитва да издигне Авраам до същата позиция като Ной, повелявайки му да принесе символична жертва (* Макар че Авраам стои върху основа, положена благодарение на междинния период от 400 години). Заради грешката на Авраам тази основа е осквернена от сатана. За да изгради отново тази 400-годишна основа, Бог оставя израелтяните да изживеят други 400 години на робство в Египет 11 (Бит. 15:13; Вж. “Основа” 3.1.2.1) и да се отделят от сатана още веднъж. Този период на робство представлява образен паралел на периода от 1600 години от Авраам до Ной в епохата на символичните паралели. Той трябва да възстанови преходното време чрез паралелни условия на изплащане.

3.2 Четиристотин годишен период на Съдиите

Писано е, че цар Соломон започва да строи храма 480 години след излизането от Египет и на четвъртата година от царуването си. 12 (I Царе 6:1) Той се възкачва на престола след 40-годишното царуване на Саул. 13 (Деяния 13:21) и след 40-годишното царуване на Давид. От това можем да си направим извода, че от времето, когато израелтяните влизат в Израел до коронясването на цар Саул, са изминали приблизително 400 години. Това е периодът на съдиите.

Чрез робството си в Египет, предвожданите от Моисей израелтяни, трябва да осигурят основа за разделение от Сатана и по този начин да възстановят на национално ниво Основата, върху която е стъпил Авраам - т.е. разделение от сатана, постигнато през 400-те години от Ной до Авраам. Обаче, след като влизат в Ханаан, водени от Исус Навиев - приемника на Моисей, те отново изгубват вяра, позволявайки на сатана още веднъж да оскверни Основата, градена през тези 400 години. Преди да могат да я възстановят чрез изплащане, евреите трябва да преживеят нов период за разделение от сатана. За тази цел е определен периодът на Съдиите. Той продължава приблизително 400 години - от момента, в който хората влизат в Ханаан, до коронясването на цар Саул.

Периодът на Съдиите е образен паралел на 400-годишния период от Ной до Авраам от епохата на символичните паралели. Той трябва да възстанови преходното време чрез паралелни условия на изплащане.

3.3 Сто и двадесет годишен период на Обединеното кралство

Епохата на Провидението за възстановяване има за цел да възроди чрез изплащане епохата на Провидението за полагане Основата на вяра. Затова и Авраам, който поставя началото на това провиденческо време, е поставен в позицията на Адам. Моисей се намира в позицията на Ной, а цар Саул - в тази на Авраам. Авраам е междинна фигура. От една страна, той е отговорен за това да доведе до край епохата на Провидението за полагане Основата за възстановяването; а от друга - да постави началото на Провидението за възстановяване. Той е призван да изгради семейна Основа за Месията, която да послужи като база за националната. Този път Бог не бива да претърпи неуспех в полагането на семейната Основа за Месията, защото това е третият Му опит. По същия начин, по времето на цар Саул Бог за трети пореден път работи за установяване на национална Основа за Месията. Следователно в този случай Той трябва да доведе Провидението Си до успешен край.

В следствие на грешката, допусната при принасянето на символичната жертва, Авраам не може да възстанови изведнъж условията, наследени от времето на Ной. Те са под формата на различни числени пероиди, необходими за възстановяване Основата на вяра, и по-точно: 120 години, 40 дни, 21 дни и 40 дни. Така че, хоризонталното възстановяване на тези периоди трябва да бъде удължено във времето по вертикален начин. В отделните поколения от семейството на Аврам успешно са преминати периодите на изплащане, наброяващи съответно 120 години, 40, 21 и отново 40 години.

Цар Саул трябва да възстанови позицията на Авраам на национално ниво. Построявайки храма, той трябва за минимално време да възстанови всички условия на изплащане под формата на числени периоди на изплащане, които са определени с цел да се изгради отново Основата на вяра от времето нва Моисей. Тук биват включени: 120 години (три 40-годишни курса в живота на Моисей), 40 дни (времето му на пост), 21 дни (първият национален курс за възстановяване на Ханаан) и 40 години (скитане из пустинята като част от националния курс за възстановяване на Ханаан). Въпреки всичко, цар Саул не се покорява 14 (I Сам. 15:11-23) и се проваля при изпълнението на Божията воля. Както и по времето на Авраам, хоризонталното възстановяване на тези периоди на изплащане трябва да бъде продължено във времто вертикално чрез успешно преминати периоди: 120-те години на Обединеното кралство, 400-те години на разделението на Север и Юг кралство, 210 години на изгнание и завръщане на израелтяните и 400 год. подготовка за идването на Месията. След изтичането на тези периоди израелтяните са най-сетне готови да приемат Месията.

Периодът на Обединеното кралство има за цел да възстанови 120-те години от живота на Моисей, по време на които той прави три опита да положи Основа на вяра за националния курс за възстановяване на Ханаан. Нека разгледаме по-отблизо този паралел. След като израелтяните изтърпяват 400-годишно робство с цел да се отделят от Сатана, Моисей полага Основа на вяра чрез 40-те години, прекарани в двореца на фараона. След това той се опитва да поведе хората към Ханаан, където трябва да бъде построен храма. Но поради неверието на израелтяните този курс е продължаван два пъти. Моисей трябва наново да положи Основа на вяра, преминавайки през 40-годишно скитане из пустинята. По същия начин и Саул е коронясан за цар на Израел, след като израелтяните вече са възстановили 400-ге години на робство в Египет чрез 400-годишния период на съдиите. По време на своето 40-годишно управление цар Саул трябва да положи Основа на вяра, възстановявайки чрез изплащане 40-ге години, прекарани от Моисей в двореца на фараона. След това той трябва да построи храма. Но когато цар Саул изгубва вярата си, времето за изпълнение на Божията воля относно построяването на храма е удължено с двете 40-годишни управлевия на цар Давид и цар Соломон. Това прави общо 120 години за периода на Обединеното царство.

Този период представлява образният паралел на 120.те години от епохата на символичните паралели. Те обхващат времето от момента, в който Авраам напуска Ханан до деня, когато Яков откупва първородството от брат си. Той трябва да възстанови предходното време чрез паралелни условия на изплащане. Точно както Божият план, който започва с Авраам, е реализиран след продължаването му по времето на Исак и Яков, по същия начин и планът Му за построяване на храма, започващ с цар Саул, е продължаван допълнително по времето на царете Давид и Соломон, преди той да бъде окончателно изпълнен.

3.4 Четиристотин годишният период на разделението на Северно и Южно царство

Ако по време на 40-годишното си управление цар Саул е изпълнел Божията повеля да построи храма, той е щял да възстанови на хоризонтално ниво периодите на изплащане. Сред тези периоди е щял да присъства и 40-дневният пост на Моисей, чиято цел е отново да открие Словото, изявено върху каменните плочи. Щом като цар Саул загубва вяра, този период на изплащане трябва да бъде възстановен като вертикално удължаване на хоризонталното възстановяване. Това е първопричината, довела до периода на разделените на север и юг царства, който продължава почти 400 години. Той започва с разделянето на Обединеното кралство - Израел на север, Юдея на юг, и продължава до деня, в който юдеите стават изгнаници във Вавилон.

Този период е образният паралел на 40-годишния период от епохата на символичните паралели. Началото му е поставено, когато Яков откупва от Исав правото на първородството, а краят му - когато Яков получава благословия от Исак и Бог 15 (Бит. 28:13) и влиза в Харан. Така чрез паралелни условия на изплащане трябва да бъде възстановен по-ранният период.

3.5 Двеста и десет годишен период на заточение и завръщане на израелтяните

Хората от северното царство Израел нарушават Завета си с Бог и в резултат са поробени в Асирия. Жителите на южното царство Юдея също съгрешават срещу Бог. Затова са взети като пленници от вавилонския цар Навуходоносор. След като прекарват почти 70 години в робство, Вавилон пада под властта на персийския цар Кир, който издава декрет за освобождаването им. Оттогава започва постепенното завръщане на евреите в Ерусалим и възобновяването на храма. Писарят Ездра води последната група от завръщащите си в Ерусалим евреи, а Неемия възстановява градската стена. Вдъхновени от пророчеството на Малахия 16 (Мат. 4:5), хората започват да се подготвят за приемането на Месията. Този период приключва приблизително 210 години след като евреите са заточени във Вавилон и около 140 години след освобождаването им от персийците. Това е периодът на израелтянското заточение и завръщане.

Ако цар Саул бе изпълнил Божията повеля да изгради храма, един от периодите на изплащане, които той е трябвало да възстанови на хоризонтално нива, щеше да бъде 21-дневният курс, през който Моисей е трябвало да отведе израелтяните от Египет в Ханаан в рамките на първия национален курс. Но след като цар Саул загубва вяра и Божият план, свързан с него - претърпява неуспех, този период на изплащане следва да бъде възстановен посредстом вертикално удължаване във времето на хоризонталното възстановяване. Такава е целта на 210-годишното заточение на Израел.

Този период е образен паралел на 21-годишния период от епохата на символичните паралели, който обхваща времето от момента, в който Яков получава от Исак благословията на първородния син, до завръщането му в Ханаан. Този период трябва да възстанови предишния чрез паралелни условия на изплащане. Необходимо е възстановяването на три седем годишни отрязъка от време, както следва: След пристигането си в Харан, Яков работи седем години, за да се ожени за Рахил, но му е дадена Лия; той работи още седем години за Рахил; след това се труди седем години, за да се сдобие с богатство, преди да се върне в Ханаан. 17 (Бит. 31:41)

3.6 Четиристотин годишен период на подготовка за идването на Месията

След като евреите се завръщат в Израел, те отново възвръщат вярата си, издигайки повторно градската стена. Мотивирани от пророчеството на Малахия, те започват цялостно като нация да се подготвят за Месията. От тогава до раждането на Исус изминават 400 години - периодът на подготовка за Пришествието на Месията.

Ако цар Саул бе изпълнил Божията повеля за построяването на храма, едно от условията на изплащане, които той е трябвало да възстанови чрез изплащане на хоризонтално нива, щеше да е свързано с 40-годишно скитане из пустинята в рамките на третия национален курс. След като цар Саул загубва вяра и Божията повеля не е изпълнена успешно, този 40-годишен период на изплащане е трябвало да бъде възстановен чрез вертикално продължаване във времето на хоризонталното възстановяване. Това е целта на 400-годишния период на подготовка за идването на Месията.


ЧАСТ 4

ПЕРИОДИТЕ В ЕПОХАТА НА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ТЯХНОТО ВРЕМЕТРАЕНЕ

Епохата на продължаване на Провидението за възстановяване трябва да възстанови посредстом реални паралели епохата на Провидението за възстановяване, или иначе казано - епоата на символичните паралели. Тъй като периодите от едната епоха трябва да възстановят чрез изплащане съответсващите им периоди от предходната епоха, те протичат паралелно като ред и време.

4.1 Четиристотин годишен период на преследване в Римската империя

Исус идва в началото на епохата на Новия завет, за да изпълни волята, поверена на Авраам - бащата на вярата, който слага началото на епохата на Стария Завет. Нека си припомним, че израелтяните трябва да преживеят 400-годишно робство в Египет, за да възстановят на национално ниво основата на вяра, която е подкопана от грешката на Авраам при принасянето на символичната жертва. Ранните християни преминават през подобен период на страдание. Те трябва да възстановят чрез изплащане Основата на вяра, която е разрушена следствие от грешкта на евреите, които не са постъпили по правилния начин и не са последвали Исус като жива жертва. Това е 400-годишен период, през който християните са преследвани в Римската империя. Преследването намлява през 313 г. от н. ера, когато император Константин формално признава християнството за законна религия. През 392 г. от н. ера император Теодосии I го установява като официална държавна религия. Този период представлява субстанциалният паралел на 400-те години робство на израелтяните в Египет. Целта му е да бъде възстановен този ранен период посредством паралелни условия на изплащане.

4.2 Четиристотин годишен период на водачите на местните църкви

Следващият етап в епохата на Провидението за възстановяване е 400-годишен период на съдиите, през който те предвождат израелските племена. Тъй като епохата на продължаване на Провидението за възстановяване е епоха на реални паралели, в нея трябва да се съдържа 400-годишен период, подобен на тази на съдиите. Това, което наричаме време на водачите на местните църкви, започва когато християнството е обявено за официална религия в Римската империя и завършва с коронясването на Карл Велики през 800 г. от н.е. През този период хората са предвождани от водачите на местните църкви: патриарси, епископи и абати. Последните изпълняват разнообразни функции, подобно на съдиите в Израел. Този период е субстанциалният паралел на 400-те години на съдиите и има за цел да възстанови това греховно време посредством параллни условия на изплащане.

4.3 Сто и двадесет годишен период на християнскта империя

Когато израелтяните се обединяват като нация под ръководството на цар Саул, те поставят началото на 120-годишния период на Обединеното кралство, който продължава и при царете Давид и Соломон. Паралелният 120-год. период на християнската империя, наричана още и империята на Каролините, започва с коронясването на Карл Велики за император през 800 г. от. н.ера. Той завършва през 919 г. от н.е., когато кралската му линия е прекъсната в източната област и Анри първи е избран за крал на германските земи. Този период е субстанциалният паралел на 120-те години на Обединеното кралство и има за цел да възстанови това преходно време посредством паралелни условия на изплащане.

4.4. Четиристотин годишен период на разделените царства - северно и южно

Тъй като през периода на Обединеното кралство светостта на Храма не е опазена по правилен начин, в края на краищата то е разделено на други 2 царства - Израел на север и Юдея на юг. Така е сложено началото на периода на разделените северно и южно царства. В епохата на продължаване на провидението за възстановяване, империята на Каролините е разделена. Тя се разцепва на Кралството на източните франки, на западните франки и Италия. Италия скоро се връща под властта на източните франки и заедно основават Свещената Римска империя. А западните франки укрепват като кралство Франция. Тези 400 години на разделените на източно и западно кралства започват с разделението на християнската империя през 919 г. и завършват през 1309 г., когато папското управление е преместено в Авиньон, принадлежащ сега към южна Франция. Този период е субстанциалният паралел на 400-те години на разделениете на северно и южно царства и има за цел да възстанови това преходно време посредством паралелни условия на изплъщне.

4.5. Двеста и десет годишен период на изгнанине на папата и неговото завръщане

През времето на разделените на северно и южно царства, северното царство Израел загива в ръцете на асирийците, защото израелтяните се отдават на корупция и идилопоклонничество. Южното царство Юдея също загубва вяра и не успява да опази светостта на Храма. В следствие на това юдеите са заточени във Вавилон, който представлява сатанинският свят. През слдващите 210 годините те страдат в заточение, връщат се в израел, построяват отново Храма и възстановяват завета си с Бог.

Паралелният приод на заточение на папата и завръщането му също продължава приблизително 210 г. Той започва през 1309 г. от н.е. когато папската институция се корумпира. Тогава папа Климент пети е принуден да премести папството от Рим в Авиньон и там да живее в зависимост от кралете на Франция. Този период продължава дори и след като папската институция се завръща в Рим до 1517 г., когато започва протестантската Реформация. Тези 210 години представляват субсатциалният паралел на 210-годишния период на заточение и завръщане на израелтяните. Те имат за цел да възстановят това преходно време посредством паралелни условия на изплащане.

4.6 Четирстотин годишен период на подготовка за Второто пришествие на Месията

След като евреите са освободени от заточението си във Вавилон и се завръщт в Ерусалим, те реформират религиозния и политическия си живот. Въз основа на пророчеството на Малахия те започват да се подготвят за приемането на Месията. След 400-те години на подготовка за пришествието Му, Исус идва при евреите. За да се възстанови този период чрез изплащане в епохата на продължаване Провидението за възстановяване, очакваме паралелни 400 години на подготовка за Второто пришествие на Месията. И наистина те започват през 1517 г. с Мартин Лутер и протестантската реформация и продължават до невечерието на Второто пришествие на Христос на земята. Като субстанциален паралел на 400-годишния период на подготовка за идването на Месията, те имат за цел да възстановят този по-ранен период чрез паралелни условия на изплащане.


ГЛАВА 4

Паралели между двете епохи в Провидението за възстановяване

Крайната цел на Провидението за възстановяване е да положи Основа за Месията. В случай, че то бъде продължено, то Божиите повели относно възстановяването на тази основа трябва да се повторят. Знаем, че за да се установи Основа за Месията, централната личност трябва да принесе приемлива за Бог жертва, използвайки определен обект на условието и преминавайки през задължителен период от време. Освен това тя трябва да положи и Субстанциална основа като принесе приемлива за Бог субстанциална жертва. По този начин централната личност ще изпълни условието на изплащане за премахване на грешната природа. В развитието на Провидението, повторното даване на Божиите повели относно възстановяването на Основата за Месията, всъщност представлява повторно повеление за възстановяване чрез изплащане на символичната и на субстанциалната жертви. Историческите документи хвърлят светлина върху паралелите между провиденческите периоди, предизвикани от повторните повеления на Бог за възстановяванена основата за Месията чрез изплащане. Епохата на продължаване на Провидението за възстановяване има за цел да възстанови епохата на Провидението за възстановяване посрдством субстанциално изградени паралелни условия на изплащане. Нека от тази гледна точка да разгледаме сходните особености на различните провиденчески периоди.

На първо място трябва да установим какви групи от хора са носели основната отговорност за Божието провидение и историческите източници, които могат да хварлят светлина върху живота и делото им. Човешката история е съставена от съдбите на неизброимо много хора. Въпреки това Бог специално избира определени хора, които да преминат през примерен курс на възстановяване и да положат Основа за Месията. Бог ги поставя в центъра на Своето Провидение и ги води чрез Своя Принцип. Тяхната история от друга страна направлява историята на човечеството като цяло. Нация или народ, натоварени с такава мисия, наричаме избран народ на Бог.

Първият избран от Бог народ се състои от потомците на Авраам, Исак и Яков, които изграждат семейната Основа за Месията. Следователно Израел е нацията, носеща главната отговорност за Божието Провидение в епохата на Провидението за възстановяване. Старият завет, който съхранява историята нан Израел, служи като първоизточник, с чиято помощ можем да изучаваме Провидението през тази епоха.

Но от времето, когато отхвърлят Исус, евреите загубват квалификацията си да носят главната отговорност за Божието провидение. Предвиждайки това, Исус разказва притчата за лозето, изричайки още:

“Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.” - Мат. 21-43

Свети Павел казва, страдайки за своя народ - евреите:

“...защото не всички ония са Израел, които са от Израиля; нито са всички чада, понеже са Аврамото потомство... Значи не чедата, родени по плът, са Божии чада, но чадата, родени според обещението, се считат за потомство”. - Римл. 9: 6-8

И наистина, хората, на които е дадена главната отговорност в епохата на Провидението за възстановяване са не евреите, а християните. Те приемат мисията да доведат до край неизпълненото Божие Провидение за възстановяване. И така, историята на християнството ни служи като първоизточник, с чиято помощ можем да разберем Провидението през тази епоха. В този смисъл потомците на Авраам от епохата на Стария Завет могат да бъдат причислени към първия Израел, а христините от епохата на Новия Завет могат да бъдат наречени Вторият Израел. 1 (Тим. 2:14; 1 Петрово 2:9-10)

Когато сравним Стария и Новия Завет ще видим, че 5-те книги на Закона (от Битие до Второзаконие), 12-те исторически книги (От Исус Навиев до Естир), 5-те книги, пропити от поезия и мъдрост (от Йов до Соломоновата песен на песните) и 17-те пророчески книги (от Исая до Малахия) от Стария завет, отговарят съответно на Евангелията, Деянията, Посланията на апостолите и Откровение.

И така, докато историческите книги от Стария Завет описват голяма част от 2000-годишната история на Израел, то Деянията на апостолите разказват само историята на ранните християни от поколението, живяло след смъртта на Исус. Историческите сведения, отнасящи се до Божието дело за възстановяване епохата на Новия завет, могат да бъдат сравнени по своя обхват с онези, открити в Стария Завет. Но за да открием тези исторически сведения, ние трябва да вземем предвид цялостната история на християнството от времето на Исус до наши дни. На тази база можем да сравним съдбините на Първия и Втория Израел и въздействието, което те са оказали върху характера на всеки един период от двете провиденчески епохи. Откривайки модела на паралелните периоди, можем по-ясно да осъзнаем, че историята е получавала своя облик въз основа на систематичното и законно провидение на живия Бог.


Част 1

Период на робство в Египет и период на преследване в Римската империя

Яков влиза в Египет с 12-те си сина и 70-те си родственика. В продължение на 400 години техните потомци страдат, подложени на ужасни унищожения и оскърбления от египтяните. Това е необходимо за възстановяване на 400 годишния период от Ной до Авраам - период на разделение от сатана, който е осквернен от него в резултат от грешката на Авраам. Съотвестващото му време на преследване в Римската имтерия има за цел да възстанови този предишен период посредством паралелни условия на изплащане. 12-те апостоли и 70-те последователи на Исус са първото от множеството поколения християни, които 400 години търпят ужаса на тежкото преследване в Римската империя. Понасяйки това страдание, те възстановяват чрез изплащане 400-годишния период на подготовка за пришествието на Месията и също така за разделяне от сатана. Този период е осквернен в резултат на грешката на евреите, които не почитат Исус като жива жертва, а Го изпращат на кръста.

По време на робството в Египет, избраните хора от първия Израел се опазват чисти като практикуват обрязването 2 (Исус Навиев 5:2-5), принасят жертви 3 (Изход 5:3) и по-късно, когато напускат Египет, спазват съботата 4(Изход 16:23). По време на преследването в Римската империя християните, явяващи се като втори Израел, водят живот, белязан от чистота. Те извършват тайнствата на покръстването и святото причастие, спазват съботите и принасят в жертва самите себе си. И през двата периода те трябва да следват пътя на чистата вяра, за да се отделят от сатана. Той постоянно ги атакува заради условията, поставени следствие предишни грешки на Авраам и евреите.

т В края на робството в Египет Моисей успява чрез 3-те заклинания и 10-те наказания да накара Фараона да му се подчини. Тогава той извежда израелтяните от Египет и тръгва с тях за Ханаан. Подобно на това към края на периода на преследване в Римската империя, след като християните са изпили до дъно горчивата чаша на гоненията, Исус увеличива броя на вярващите хора, трогвайки сръцата им със силата и милостта Си. Като развълнува сърцето на император Константин, Исус го кара да признае християнството през 313 г. от н.е. Той вдъхновява и Теодосий първи да установи през 392 г. християнството като официална религия. Така християните възстановяват духовно Ханаан в рамките на Римската империя, която е олицетворявала сатанинския свят. В епохата на Стария Завет Бог работи чрез външни условия на изплащане, определени от Моисеевите закони. По същия начин и по Божия воля Моисей получава на плинаната Синай 10-те заповеди и Божието Слово, изразено чрез Закона, който изгражда сърцевината на Писанията от Стария Завет. Издигайки и почитайки Каменните плочи, Ковчега на Завета и Скинията, той постила пътя за израелтяните, за да могат те да се подготвят за идването на Месията.

Подобно на това, като завършек на периода на преследване в Римскта империя, християните събират всички Писания, оставени от апостолите и евангелистите и създават Книгата на Новия Завет. Базирайки се на тези Писания, те се опитват духовно да реализирт Божия идеал, който е съхранен в десетее Заповеди и Скинията от епохата на Стария завет. Те построяват църкви и разширяват Основата, на която да се осъществи подготовката за Второто пришествие на Христос. След Възнесението Господне възкръсналият Исус и Светият Дух директно направляват християните. Следователно - Бог не издига човек като централна фигура, която да бъде отговорна за цялостното Му Провидение, както е правил по-рано.


Част 2

Периодът на съдиите и периодът на водачите на местните църкви

Наследявайки мисията на Моисей, Исус Навиев въвежда израелтяните в Ханаан. През следващите 400 години Израелските племена са управлявани от 15 съдии: 13 съдии от Гофониил до Самсон фигурират в книгите на Съдиите. Двама от тях са Илия и Самуил. Съдиите имат отговорности и задължения на пророци, свещеници и царе, които по-късно се обособяват като отделни инстанции. По това време Израел съществува под формата на феодално общество без централизирана политическа власт.

Периодът на водачите на местните църкви от епохата на Новия завет има за цел да възстанови чрез паралелни условия на изплащане времето на съдиите. През този период християнското общесто е управлявано от местните църковни водачи - патриарси, епископи, абати. Подобно на съдиите от епохата на Стария Завет, те имат задължения, подобни на тези на пророците, свещениците и царете. Както и при съдиите, християнското общество в този период има облика на феодално общество, управлявано от местните власти.

В епохата преди Исус, когато Бог работи с Първия Израел за установяване на национална Основа за Месията на духовно и физическо ниво, политиката, икономиката и религията поставят на фокус националните интереси. От друга стрна, в епохата след Исус, който е стъпил на духовната Основа за Месия, християните изграждат под Негово ръководство Духовното царство. Тяхната вярност надхвърля националните бариери, тъй като те служат на възкръсналия Исус като цар на царете. Зтова духовното царство на Исус не е ограничено в рамките на никоя отделна нация, а се простира и до най-отдалечените краища на земята.

Периодът на съдиите започва след като израелтяните са освободени от робството в Египет и следващото поколение се обединява в единомислие с Исус Навиев и Халеф, за да влязат в Ханаан под тяхно водачество. Те разделят земята помежду родовете и племената си. Заселвайки се в село и обединявайки се около съдиите, те установяват избраната нация и създават феодално общество. По същия начин и периодът на водачите на местните църкви от епохата на християнстото започва след освобождаването на християнството от преследването в Римската империя, предствляваща сатанинския свят. Християните разпространяват Евангелието сред германите, много от които се преселват през 4 век в Западна Европа, за да избегнат набезите на хуните. В новите им земи в Западна Европа Бог издига германските племана като новия избран народ и изгражда ранна форма на феодално общество, която по-късно се развива във феодализма на Средновековието.

Както вече споменахме, когато евреите тръгват за Ханаан, те първо построяват Скинията като символ на Месията и като обект на условието, според което трябва да се реши кой да застане в позицията на Авел в Субстнциалната основа. 5 (Вж. “Моисей и Исус” 2.2.2.3) В периода на съдиите израелтяните трябва да издигнат Скинията и да се подчиняват на напътствията на съдиите. Но вместо да унищожат седемте ханаански племена, израелтяните живеят сред тях, повлияни от техните обичаи. Те започват дори да почитат идолите им, което довежда до голямо объркване относно вярата им.

По същия начин и в периода на водачите на местните църкви от християните се очаква да издигнат църквата, представляваща образа на Месията и да следват напътствията на нейните епископи и игумени. Църквата е обект за условието, според което ще се определи кой да заеме позицията на Авел. Християните обаче са повлияни от религията и културата на езическите германски племена, което довежда до голямо объркване във вярата им.


Част 3

Периодът на Обединеното кралство и периодът на Християнската империя

Когато периодът на съдиите завършва и първият Израел навлиза във времето на Обединеното кралство, функциите на съдиите са разделени между пророците, свещениците и царете. Пророците получават инструкции директно от Бог, свещениците се грижат за Скинията и по-късно за Храма, а царят управлява нацията. Те продължават да изпълняват отделните си мисии, водейки Израел към изпълнение целта на Провидението за възстановяване. Периодът на Християнската империя има за цел да възстанови посредством паралелни условия за възстановяване периодът на Обединеното кралство. И така, когато времето на водачите на местните църкви изтича, мисиите им са разпределени между игумените (поповете), съответстващи на пророците от паралелния преходен период; между папата, съответстващ на първосвещеника и императора, който управлява народа. Всички те са отговорни да водят Втория Израел към успешното изпълнение целта на Провидението за възстановяване. В предишния период християнската църква е разделена на пет патриаршии - Ерусалим, Антиохия, Александрия, Константинопол и Рим, като Рим има водеща позиция на запад. Папата управлява всички епископи и игумени (абати) в Западна Европа.

През периода на Обединеното кралство царете изграждат Израел около Храма. По този начин те дават израз на идеала на Скинията на Моисей, която е започната по времето на Изхода. Това е образният курс за създаване на Небесното царство, управлявано от Исус, което Той, като цар на царете, един ден е щял да установи. 6 (Исая 9:6) По същия начин е и по времето на християнската държава, така както тя е описана в “Божият град” на Св. Августин. Той живее в епохата, когато християните току-що са се освободили от гнета на Римската империя. Това е време, паралелно на Моисеевото. Нека повторим още веднъж, че това е образен курс за създаване на Божието царство, за което Исус един ден ще се върне - да го установи като цар на царете. Следователно, през този период императорът и папата е трябвало да реализират идеала на християнската държава, като се обединят от цялото си сърце за следване на Божията воля. Управляващото от папата духовно царство, което е установено върху духовната Основа за Месията и управляваното от императора светско царство е трябвало да се обединят на базата на Христовото учение. Ако го бяха сторили, то религията, политиката и икономиката щяха да постигнат хармония помежду си и Основата за Второто пришествие на Христос щеше да бъде установена още по онова време.

През периода на Обединеното Израелско кралство царят е централната личност за възстановяване Основата на вяра. Той е отговорен за изпълнението на Божието Слово, давано чрез пророците. Преди да са помазани, царят, пророкът и първосвещеникът представляват и проповядват Словото на Бог. Следователно те се намират в позицията на Авел. Мисията им, нужна на Провидението за възстановяване, е да възстановят физическия свят от позицията си на архангели, представляващи Духовния свят. Но след като положат Основато, на която да може да стъпи царят, след като го миропомажат и благословят за такъв, те трябва да поемат по отношение на него ролята на Каин. Царят трябва да управлява царството си в съответствие с насоките, давани му от пророците, които от своя страна трябва да се покоряват на царя като негови поданици и съветници.

Около 800 години след като потомците на Авраам влизат в Египет, по Божия воля пророкът Самуил помазва Саул като първият цар на Израел. 7 (I Сам. 8:19-22; 10:1-24) Цар Саул стъпва върху Основата, поставена благодарение на 400-те години управление на съдиите. Ако през тези 40 години той е упражнявал властта си в съответствие с желанието на Бог, той е щял да застане в позицията на човек, възстановил чрез изплащане 400-те години на робство в Египет и 40-те години в двореца на фараона. Вследствие от това, цар Саул е щял да изпълни Божията повеля за разделяне от сатана, свързана с числото 40 и да положи Основа на вяра. Ако на тази основа цар Саул бе построил и възвеличил Храма като образ на Месията, той е щял да застане в позицията, която Моисей е трябвало да заеме, в случай, че не е претърпял неуспех по време на първия национален курс за възстановянане на Ханаан, а е издигнал Храма в Ханаан и го е прославил. Аок след това и израелтяните са стъпили върху тази основа на вяра и предано са последвали цар Саул, почитайки Храма, те са щели да положат Субстанциалната основа. Така Основата за Месията е можело да бъде изградена още по онова време.

Тъй като цар Саул не се покорява на Божиите заповеди, дадени му чрез пророка Самуил 8 (I Сам. 15:1-23), той няма право да построи Храма. Въз основа на този си провал цар Саул се намира в същата позиция като Моисей след неуспеха му по време на първия национален курс за възстановяването на Ханаан. Както и в случая с Моисей, Провидението за възстановяване чрез чрез цар Саул е удължено. Трябва да изминат два пъти по 40 години управление на царете Давид и Соломон, преди да бъде положена Основата на вяра и да бъде построен Храмът. Освен това, както вече отбелязахме, цар Саул е също и в позицията на Авраам. Тъй като възложената на Авраам Божия воля, накрая е осъществена от Исак и Яков, по същия начин и изпълнението на волята Му за построяването на Храма от цар Саул трябва да бъде удължено по време управление на Давид и в крайна сметка реализирано от Соломон. Въпреки това Соломон напуска позицията на Авел в процеса на принасянето на субстанциалната жертва, като се отдава на похот с многобройните си чуждестранни съпруги, които го отвръщат от Бог. 9 (I Царе 11:3-7) Така че няма начин Израел да изгради Субстанциална основа. Основата за Месията, която трябва да бъде положена в периода на Обединеното кралство, не е реализирана.

По времето на християнската империя чрез паралелни условия на изплащане трябва да бъдат възстановени всички условия, отнасящи се до периода на Обединеното царство. Нека си припомним още веднъж, че централната личност за възстановяване Основата на вяра е императорът. Той е отговорен за осъществяване на християнските идеали, представени от игумените и папата. Папата, от своя страна, се намира в позиция, съответстваща на позицията на първосвещениците в Израел, които получават чрез пророците Божиите повели. Той е отговорен за полагането на Духовна основа, върху която императорът да може д реализира идеалната християнска държава. След коронясването и благославянето на императора, папата трябва да му се покорява като един от неговите поданици в светските дела. От своя страна императорът трябва да въздигне и да подкрепя духовната дейност на папската институция в страната.

През 800 г. от н.е. папа Лъв III коронясва Карл Велики и го благославя като първият император в християнския свят. Карл Велики стъпва на основата, изградена вследствие 400-те години на водачество от местните църкви, които чрез изплащане, под формата на субстанциални паралели, възстановяват 400-годишния период на съдиите. Следователно и той, подобно на цар Саул, стъпва на основата на Божията повеля за разделяне от сатана, свързана с числото 40. В съответствие с учението на Исус, той трябва да изгради Основа на вяра, водейки пропит с вяра начин на живот и по този начин реализирайки чрез своите дела християнския идеал за държава. Всъщност, когато Карл Велики е коронясан като император, той реализира тази основа. Ако Вторият Израел му бе повярвал изцяло и го бе последвал, щеше да бъде положена Субстанциалната основа и чрез това щеше да стане възможно и изграждането на Основата за Месията. С други думи, духовното царство, управлявано от папата, и земното царство, управлявано от императора, трябва напълно да се обединят върху вече съществуващата духовна основа за Месията. Тогава, имайки вече т върда почва под краката си, Христос е щял да се върне и да изгради Своето царство. Императорът обаче не остава задълго покорен на Бог и напуска позицията на Авел при принасянето на субстанциалната жертва. Така не са изградени нито Субстанциалната основа, нито основата за Второто пришествие на Месията.


Част 4

Период на разделените на северно и южно царства и период на разделените на източно и западно кралства

Тъй като под въздействието на съпругите и наложниците си цар Соломон започва да се кланя на идоли, след смъртта му царството, просъществувало само три поколения, е разделено. 10 (I Царе 11:5-13) Северното царство Израел, основано от десет от общо дванадесетте племена, се намира в позиция на Каин. Южното царство Юдея, основано от останалите две племена, е в позиция на Авел. Така започва периодът на разделените на север и юг царства.

Разделянето на християнската империя също започва по време на третото поколение. Внуците на Карл Велики я разцепят на три кралства: източни франки, западни франки и Италия. Потомците на Карл Велики се намират в ожесточен и постоянен конфликт помежду си. Останките от хрисктиянската империя скоро се обединяват в две царства, като Италия се връща под властта на източните франки. Кралството на последните процъфтява под управлението на Ото I и е наречено Свещена Римска империя. Изявявайки претенцията да бъде наследник на Римската империя, той включва в нея части от Западна Европа, опитвайки се да си осигури господство в сферата на политиката и религията. По отношение на Франция, както е наречено кралството на западните франки, Свещената римска империя се намира в позиция на Авел.

Северното кралство Израел е основано от Еровоан, който е живял в заточение по времето на цар Соломон. В продължение на повече от 120 години то е управлявано от 19 царе. Поради непрестанно повтарящите се убийства, обречени на кратък живот, кралските семейства се сменят девет пъти. Нито един цар от тях не е праведн в очите на Бог. Въпреки това Той им изпраща пророк Илия, който на планината Кармил надделява в спора с 850 пророци на Ваала и Ашера. По време на това събитие, Бог хвърля огън върху олтара. 11 (I Царе 18:19-40) Други пророци, сред които Елисей, Йона, Осия и Амос, с риск за живота си разпространяват Словото на Бог. И тъй като Северното царство продължава да се прекланя пред чужди богове и несе покорява, Бог кара асирийците да го разрушат и да му отнемат завинаги квалификацията на избран народ. 12 (II Царе 17:7-23)

Южното царство Юдея е основано от Соломоновия син Ровоам. Тази кралска династия се развива по права линия от Давид до Седекия. Тя създава много праведни царе измежду общо 20-те владетели, управлявали церството в продължение на близо 400-годишното му съществуване. Въпреки това една поредица от лоши царе, в съчетание с влиянието от северното царство, довежда до усилено идолопоклоничество и корупция. Вследствие на това хората от южното царство са заточени във Вавилон.

В периода на разделението на северно и южно царства всеки път, когато израелтяните престъпват завета си с Бог, отклонявайки се от идеала за Храма, Бог изпраща много пророци като Илия, Исая и Йеремия, за да ги смъмрят и да ги подтикнат към разкаяние и вътрашна промяна. Но тъй като царете и народът не обръщат внимание на предупрежденията на пророците и не се разкайват, Бог им дава външно наказание, изпращайки езически нации като египтяни, сирийци, асирийци и вавилонци, които да ги нападат.

По време на паралелните периоди на разделените на източно и западно царства, папската институция е корумпирана. Бог изпраща известни монаси като Свети Тома Аквински и Св. Франциск от Асизи, за да смъмрят папите и да съдействат за вътрешна реформация в Църквата. Понеже папската институция и църквата не се разкайват, а затъват все по-дълбоко в корупия и неморалност, Бог ги наказва с външни методи, изпращайки хората им да се бият с мюсюлманите. Това е провиденческата причина за кръстоносните походи. Докато Ерусалим и Светите места се намират под закрилата на Арабския Халифат, християнските поклонници са посрещнати гостоприемн,. но след като халифството е разрушено и Свещената земя е завладяна от селджукските турци, се чуват тревожни гласове, че християнските поклоници са измъчвани. Оскърбени, папите започват кръстоносните попохи, за да си върнат Светите места. Проведени са осем кръстоносни похода, започващи от 1095 г. и продължаващи с прекъсвания приблизително 200 години. Въпреки някакво, все пак успешно начало, кръстоносните походи отново и отново претърпяват поражение.

Периодът на разделените на северно и южно царства завършва, когато езическите нации заточват народите на Израел и Юдея. Те слагат край на монархията в Израел. По същия начин и в края на периода на разделените на източно и западно царства, папската институция напълно загубва престижа си и доверието на хората в следствие на повтарящите се провали на Кръстоносните походи. Така християнството загубва центъра на своята духовна независимост. Освен това, тъй като сюзерените и рицарите, които се явяват поддръжниците на феодалното общество, са убити по време на Кръстоносните походи, папската институция загубва политическата си сила и мощ. Понеже тя и феодалните сюзерени похарчват изключително много средства, за да водят тези неуспешни войни, те напълно обедняват. Монархическото християнство започва да запада.


Част 5

Период на израелтянското заточение и завръщане и период на папското заточение и завръщане

Загубвайки вярата си, без да се разкае за това, народът на Израел не успява да реализира идеала за Божия нация, изградена на основата на Храма. Бог опитва още веднъж да осъществи тази Си воля като оставя народа да изстрада трудностите на заточението му във Вавилон. Тази ситуация наподобява времето, когато Бог оставя израелтяните да се измъчват като роби в Египет, за да възстановят чрез изплащане грешката, направена от Авраам при принасянето на символичната жертва.

През периода на Християнската империя Бог работи чрез папата и императора за установяването на царство, подготвено за Христос и Второто му прешествие. Божието намерение е когато Месията ной-накрая дойде като цар на царете и изгради Божието царство 13 (Исая 9:6; Лука 1:33), те да му предоставят имерията и трона. Но императорите и папите се корумпирват и не се разкайват. Папите не полагат духовна основа, върху която императорите да могат да застанат като централни личности (за Субстанциалната основа). Следователно Основата за Второто пришествие на Христос не е изградена. С цел да започне изпълнението на нов план за възстановяване на тази Основа, Бог позволява папите да бъдат отведени в заточение и да изстрадат пленничеството си. В един от по-ранните паралелни периоди, Вавилонският цар Навуходоносор взима в плен цар Йоахим и неговото семейство, както и пророци, между които Даниил и Езикил, свещеници, чиновници, занаятчии и много други израелтяни. Изминават приблизително 70 години до деня на падането на Вавилон, когато с върховен указ от цар Кир 14 (II Царе 24; 25; II Кн. на летописците 36; Еремия 29:10; 39:1-10) те са освободени. На изгнаниците им са необходими 140 години, за да се завърнат, и то на три етапа, в родината си. Тези години им са необходими изцяло да се обновят като нация, обединена около Божията воля, в съответствие с месианските пророчества на Малахия. От този момент нататък те започват да се подготвят за идването на Месията. Периодът на папското заточение и завръщане има за цел да възстанови преходното време чрез изплащане под формата на субстанциални паралели. В този период западното християнство трябва да премине през подобен курс. Поради своята неморалност и корупция, папите и свещениците постепенно загубват доверието на народа. Поражението в кръстоносните походи още повече подронва техния авторитет. И така, към края на кръстоносните походи в недрата на изживяващия своя край феодална система на Европа започва да се заражда съвременната държава. По силата на усилването на монархитечската власт се изострят и конфликтите между папите и кралете. Един от тях довежда до това, че френският крал Филип ІV Красивият осъжда папа Бонифаций VІІІ на затвор. В 1309 г. той принуждава папа Климент V да премести папската резиденция от Ватикана на юг във Франция в Авиньон, където неговите приемници в продължение на следващите 70 г. са живели като пленници, намирайки се в пълно подчинение на французките крале до 1377 г., когато папа Грегорий ХI връща папската резиденция в Рим.

След смъртта на Грегорий кардиналите избират италианския архиепископ на Бари за папа Урбан VI. Но няколко кардинали, предимно французи, отказват да го приемат и издигат друг папа - Клемент VII, като установяват друга, съперническа папска институция в Авиньон. Големият разкол продължава и през следващия век. За да намерят разрешение в това безизходно положение, кардиналите от двата лагера свикват събор през 1409 г. в Пиза, Италия. Те освобождават и папата от Рим, и този от Авиньон и назначават Александър V за легитимен папа. Останалите двама обаче отказват да предадат властта, сътворявайки за кратко време спектакъл, в който тримата папи си съперничат помежду си. Малко след това в Констанс се събират кардинали, епископи, теолози, кралски особи и техните пратеници и свикват Великия църковен събор (1414-1417г.) На него и тримата папи са освободени и Мартин V е избран за нов папа. По този начин успешно се слага краят на Големия разкол.

Съборът в Констанс постановява, че общите църковни събори имат върховна власт, по-голяма и от тази на папата, както и правото да го избират и детронират. Решено е следващите събори да се провеждат на равни интервали от време. Така че направен е опит да се признае Римската църква като конституционна монархия. Но когато през 1431 година се събират делегати за следващия събор, проведен в Базел, Швейцария, папата се опитва да отложи събирането. Делегатите отказват да си тръгнат и продължават в отсъствие на папата, но без да постигнат никакъв резултат. Накрая те разпускат събора през 1449 г. Планът за институциализиране на конституционна монархия се проваля, а папската институция си възвръща авторитета, който е загубила през 1309 г.

Водачите на съборното движение през 15 век се опитват да реформират корумпираната папска институция, назначавайки представителен събор, състоящ се от епископи и миряни и давайки му изключителна власт. Освен това папството получава абсолютна власт, на каквато не се е радвало преди изгнанието си. Също така тези събори не одобряват по-фундамунтални реформи, като онези, чиито поддръжници са Джон Уиклиф (1330-1384) и Ян Хус (1373-1415). Последният е поканен лично да участва на Събора в Констанс и единствената цел за това е да бъде изгорен на клада. Това е моментът, когато е хвърлен жребият за започване на Протестантската реформация.

Този, почти 210 годишен период, започнал да тече през 1309 г. със 70-годишното заточение на папата в Авиньон, преминава през големия разкол, съборното движение и възстановяването на папската власт в Римската църква и завършва в навечерието на Протестантската реформация, проведена от Мартин Лутер през 1517 г. Целта й е да възстанови чрез изплащане, под формата на субстанциални паралели, 210-годишния период на изгнание и завръщане на израелтяните - от времето на 70-годишното заточение във Вавилон, през степените на завръщане в Израел и повторното изграждане на Храма, да реформира политиката и религията, под ръководството на Ездра, Неемия и пророк Малахия.


Част 6

Период на подготовка за Пришествието на Месията и период на подготовка за Второто пришествие на Месията

След периода на заточение и завръщане на народа на Израел изминават още 400 години преди за зойзе Исус. Това е период на подготовка за Пришествието на Месията. По същия начин и християнството ще срещне Христос при Второто му пришествие, само след като премине през 400 годишен период на подготовка за Второто пришествие на Месията. Това е период, който е след времето на заточение и завръщане на папите. Тези 400 години трябва да възстановят чрез изплащане под формата на субстанциални паралели първия период на подготовка за Пришествието на Месията.

По време на 4000-те години на Божието провидение за възстановяване, започвайки от Адам и свършвайки с Исус, сатана непрестанно осквернява Божиите повели за възстановяване Основата на вяра. Тогава, следствие на периодите за отделяне от сатана, свързани с числото 40, се натрупват вертикални условия на изплащане. Периодът на подготовка за Пришествието на Месията е предвиден като последен период в провиденческата история, в който всички тези условия трябва да бъдат възстановени на хоризонтално ниво чрез изплащане. По същия начин и периодът на подготовка за Второто пришествие на Месията е предвиден да бъде последен период в провиденческата история, когато всички вертикални условия на изплащане, натрупани през 6000-те години от времето на Адам до днес, трябва да бъдат възстановени на хоризонтално ниво.

При завръщането си от Вавилонското заточение израелтяните изграждат Основа на вяра. Разкайвайки се за миналия си грях на идолопоклонничество, те отново построяват Храма 15 (Ездра 3:7-13; Ездра 6:1-15), който е разрушен от цар Навуходоносор. Реформират вярата си, базирайки се на Моисеевия закон под водачеството на книжника Ездра. 16 (Ездра 7:1-10; Неемия 8) След това те започват да се подготвят за идването на Месията според Словото, дадено от пророк Малахия.

По същия начин, след завръщането на папата в Рим, следновековните християни изграждат Основа на вяра, стремейки се да реформират Римската църква. Тези усилия достигат своята кулминация в Протестантската революция, предвождана от Мартин Лутер. Това движение пронизва мрака на средновековна Европа със светлината на Евангелието и прокарва нови пътеки на вярата.

Една от целите на периода на подготовка за Пришествието на Месията се състои в това, да бъдат възстановени чрез изплащане под формата на образни паралели приблизително 40-те години подготовка от страна на Яков за влизане в Египет. Това е етапът от неговия живот, включващ времето от завръщането му от Харан в Ханаан до момента, в който той и семейството му влизат в Египет. Времето на подготовка за Второто пришествие на Месията цели да се възстанови този период чрез изплащане под формата на субстанциални паралели. Следователно и християните, живели в този период, е трябвало да понесат скърби и страдания, както е с Якововото семейство до момента, в който се срещат с Йосиф в Египет - или както страдат евреите преди да срещнат Исус. Характерното за епохата на Провидението за възстановяване е, че хората биват оправдавани пред Бог посредством външни условия като например да спазват Моисеевите закони и да принасят жертви. Следователно през периода на подготовка за Пришествието на Месията Първият Израел трябва да понесе външни страдания, причинени от езическите нации Персия, Гърция, Египет, Сирия и Рим. По време на епохата на удължаване на Провидението за възстановяване християните биват оправдавани пред Бог посредством вътрешни условия на молитва и вяра, съгласно учението на Исус. Така през периода на подготовка за Второто пришествие на Месията Вторият Израел също трябва да извърви пътя на вътрешни изпитания. Идеологиите на Ренесансовия хуманизъм и Просвещението, както и призивът за религиозна свобода, издигнат от реформацията, създават изобилие от философии и теологии, които предизвикват огромно объркване в християнската вяра и смут в духовния живот на хората.

Следователно, периодът на подготовка за Второто пришествие на Месията възстановява чрез паралелни условия на изплащане от субстанциален тип вътрешната подготовка и външните условия за приемане на Месията на световно ниво. Те са установени за пръв път по време на 400-те години на подготовка за Пришествието на Месията.

430 години преди процеса на подготовка за Първото идване на Христос, Бог изпраща на избрания народ пророк Малахия. Той прави това, за да събуди в народа силно чувство на очакване за Месията. По същото това време той поощрява евреите да обновят религията си и да задълбочат вярата си, за да проведат по този начин необходимата подготовка за приемането на Месията. Междувременно сред народите по света Бог спуска религии, подходящи за регионите, в които се проповядват те, както и култури, чрез които би могла да се проведе необходимата вътрешна подготовка за приемането на Месията. Чрез Гуатама Буда (565-485 г. пр. Хр.) Той основава Будизма в Индия като едно ново течение, надхвърлящо хиндуизма. В Гърция вдъхновява Сократ (470-399 г. пр. Хр.) и поставя началото на брилянтната епоха на класическата гръцка цивилизация. В Далечния Изток издига Конфуций (552-479 г. пр. Хр.), чието учение - конфуцианството - изгражда стандарта на човешката етика. Исус трябва да дойде върху тази основа на подготовка на световно ниво и чре учението Си да обедини юдаизма, елинизма, будизма и кунфуцианството. Той трябва да обедини всички религии и цивилизации в една световна цивилизация, основаваща се на християнското Евангелие.

От времето на Ренесанса Бог се заема със създаването на религиозна, политическа и икономическа среда, която да благоприятства делата на Христос при Второто Му пришествие. Това е епохата за възстановяване чрез изплащане под формата на субстанциални паралели на по-ранния период, когато Бог създава условия на световно ниво за идването на Исус. Започвайки от ренесанса, прогресът във всички области на човешката дейност, между които и политиката, икономиката, културата и науката, напредват с бързи крачки. Днес тези области достигат своя зенит и създават условия на световно ниво, благоприятстващи делото на Христос при Неговото Второ пришествие. В дните на Исус Римската империя владее обширни територии в близост до Средиземно море, свързани помежду си посредством съвременна и обхватна транспортна система, разпростираща се във всички посоки. Това е центърът на огромната елинска цивилизация, основана върху гръцкия език. Следователно всичките необходими подготовки целят бързото предаване на учението на Месията от Израел, където е живял исус, към Рим и целия свят.

По подобен начин и в настоящата епоха на Второ пришествие влиянието на Западните сили давежда до разпространяването на демократичната политическа сфера на действие по целия свят. Бързият прогрес в транспорта и комуникациите до голяма степен скъсява разстоянията между Изтока и Запада, а широкият контакт, осъществен с езици и кулкури, довежда до значимо сближаване на световно ниво. Тези фактори изцяло подготвят средата, в която учението на завърналия се Христос може свободно и бързо да достигне до сърцата на всички хора. Това ще даде възможност на учението Му да предизвика бързи и дълбоки промени по цялата земя.


Част 7

Провидение за възстановяване и развитие на историята

Небесното царство на земята представлява общество, чиято структура е оформена по образеца на съвършената личност. 17 (Вж. “Творение” 3.2) По същия начин грешното общество може да бъде видяно като създадено по подобие на грешния човек. Можем да разберем по-добре историята на обществата, изградени от грешното човечество, като разгледаме по-подробно духовния живот на един грешен човек.

Грешният човек притежава първоначална душа, която го подтиква да преследва доброто. Но той притежава също и зла душа, която го изпълва със зли желания и се бунтува срещу подтиците на първоначалната душа. Безспорно е, че двете души са в постоянна война една с друга, предразполагайки ни към променливи настроения и конфликтно поведение. Откакто човешкото общество се състои от индивиди, които се намират в постоянна война със самите себе си, взимодействията между тях не само че не могат да им помогнат с нищо, но и са изпълнени с раздори и конфликти. Човешката история се състои от бременените с конфликти социални взаимоотношения, постоянно променящи се в хода на времето. Следователно тя неизбежно се развива по посока на несъгласия и войни.

Освен това, в разгара на упоритата битка между първоначалната и злата душа, хората непрестанно се стремят да отхвърлят злото и да последват пътя на доброто. Когато със своя стремеж те успеят да спечелят почва под краката си, усилията им дават плода си в праведните им дела. Поради това че първоначалната душа продължава да действа в него, грешният човек може да откликне на Божието Провидение за възстановяване и да способства за постигането целта на доброто. В тази връзка можем да видим, че прогресът в посока на доброто е направляван от процес на постоянно разделяне на доброто от злото в съответствие с Божието Провидение за възстановяване.

Трябва да разберем, че конфликтите и войните са временни явления, служещи за разделяне на доброто от злото в преследване на тази крайна цел. Дори от време на време злото да триумфира, Бог ще използва това, за да насочва историята към изпъление на по-висшата цел. В тази връзка можем да видим, че развитието на историята в посока към доброто е направлявано от процес на постоянно разделяне на доброто от злото в съответствие с Божието Провидение за възстановяване.

Междувременно, на база на кръвните си връзки с първите човешки същества, сатана работи преди Бог чрез грешните хора, за да успее да реализира изкривен вариант на идеалното общество, което Бог възнамерява да осъществи. В резултат на това сме свидетели на пораждането на непринципни общества в хода на човешката история, които са изградени върху изопачени варианти на Принципа. В самия край на човешката история, преди Бог да може да възстанови Небесното царство на Земята, сатана вече ще е изградил непринципен свят под формата на изкривен образ на Царството. Това не е нищо друго, освен светът на комунизма. Това е пример как сатана, на когото е била дадена преднина в хода на историята, винаги е подражавал на Божия план, преди сам Бог да го е изпълнил. В развитието на Провидението за възстановяване лъжливото сходство предшества появата на истинското царство (Вж. “Подготовка” 3.2; “Подготовка” 4.1) Исусовото пророчество, че преди Второто пришествие на Хростос ще се явят лъжливи Месии 19 (Мат. 24:23-24; вж. I Йоана 2:18), може да бъде осветлено благодарение на тази страна от Принципа.

7.1 Развитие на историята в епохата на Провидението за възстановяване

Някои историци поддържат тезата, че първобитно-общинният строй е бил първата обществена формация, изградена от грешните хора. От гледна точка на Божественото Провидение, в центъра на създадените от грешните хора първобитни общества е стоял сатана. Но дори и той да се е опитвал да създаде обществена формация, в която хората да споделят помежду си своите имущества и блага, това все пак е бил тъжен фарс на обществото, което Бог е възнамерявал да изгради с помощта на хора, притежаващи съвършен характер. Това би било общество, характеризиращо се с взаимна зависимост, общ просперитет и споделени ценности. Независимо от формата си, в примитивното сатанинско общество не биха могли да не присъстват борбите и разделението. Без тях това общество би просъществувало навеки, без да се променя, а Божественото Провидение за възстановяване никога не би се изпълнило.

В действителност двете воюващи души в грешния човек пораждат вътрешни конфликти, които намират своя израз в действията му и са причина за неразбирателството му с останалите хора. Следователно за първобитното сатанинско общество не би било възможно някога да задържи мира, преследвайки целта на колективния живот. Като са се разгръщали в по-обширани мащабни общества с различни икономически и социални отношения, тези конфликти неизбежно са се разгръщали по съответния начин. Следствие на дейността на първоначалната душа, която призовава хората да откликнат на Божието Провидение за възстановяване, в първобитните общества, намиращи са под властта на Сатана, със сигурност се е стигало до относително разделение между доброто и злото.

Когато разгледаме подробно направляваният от сатана процес на социално развитие, можем да открием, че племенните общества са възникнали въз основа на разделението между индивидите в първобитните общесва. Тези общества са проявявали тенденция към разширяване на своя обхват, като племенните формации се развиват до феодални и след това - до монархични, увеличавайки територията си на действие и властта си. Изпреварвайки Бог, сатана присвоява този модел. Той разбира плана на Бог, който възнамерява да призове личности от грешния свят и те да изградят добро племенно общество, след това да го разширят до феодално и накрая да се стигне до степента на добро царство, чиято територия и суверенитет да са достатъчни за идването на Месията и за изпълнението на задачата Му.

Бог избира от грешния свят Авраам, който да бъде знаменосец на доброто и го благославя с потомци, които да подкрепят волята на Бог. Бог издига Авраамовите наследници като първото Израелско родово общество. Като такова те влизат в Египет, но по времето, когато го напускат, за да поемат към Ханаан, вече са се развили в племенна формация. Израелското общество в периода на съдиите има феодален характер. При настоящето му разглеждаве не можем да го причислим към обществата, чиято политическа система се характеризира с връзката на служене и подчинение между господар и слуга, а икономическата им система е изградена от самозадоволяващи се единици, разположени в малки, изолирани територии. Такива са особеностите на Израелското общество през периода на съдиите. Когато израелтяните влизат в Ханаан, за всяко племе е определен парцел земя. Ролята, която игрят съдиите, управляващи тези територии, е подобна на ролята на епископите и феодалните владетели в Европа през Ранното Средновековие.

За феодалното общество е естествено хората да приемат вярата на господаря си и да се подчиняват на заповедите му. Докато сам владетелят остава верен на Божията воля, хората му ще го следват и ще застават на страната на Бог. Живеейки в политическа система, изградена на основата на връзките между слуга и господар и развивайки стопанство на принципа на задоволяването, изолирано в значителна степен от външния сят, те са имали голямата възможност да противостоят на идващите отвън набези на сатана. Основната причина за това, родовото общество да се развие във феодално, е да се върнат на страната на Бог собствеността и хората, които до тогава са принадлежали на сатана. Разширявайки територията, намираща се под Божията върховна власт, те по-добре могат да противостоят на сатанинската агресия. Разбирайки това Божествено провидение, сатана се опитва да спази неговите установени правила като си го присвои и създаде свои собствени феодални общества векове по-рано.

Провиденческата цел на феодалното общество в ранния Израел е да положи основа за изграждане на монархическа формация, обхващаща по-голяма територия и разполагаща с по-силна върховна власт. Монархическото общество обединява по-малките единици с политическа и икономическа независимост, осигурена чрез по-ранното феодално общество в единна територия с голямо население, силна икономика и добре защитена върховна власт. Това е постигнато с изграждането на обединеното царство, основано от цар Саул.

Исус трябва да дойде като цар на царете. 20 (Откр. 11:15) Бог изгражда монархията в Израел с цел да подготви достатъчно здрава основа за идването Му като Месия и управлението Му като цар на царете.

Дълго време преди това сатана е разбрал таящото се зад създаването на монархията Провидение за приемане на Месията и е изградил свои собствени монархични формации, за да попречи на Божието Провидение. Много векове преди основаването на Обединеното кралство Израел, е създадена първата династия в Египет и това фараонско управление се запазва в продължение на 30 династии. Древното Вавилонско царство владее цяла Месопотамия по време на управлението на цар Хандраби през 18 век пр.н.е, а хетите са имали върховната власт над Близкия Изток, в областта Сирия през 14 век пр.н.е. Дори и в сатанинския сят има постоянна война между относително добрите и относително злите царства, завършваща с разделение на дорбото от злото. Този импулс към доброто има своите корени в първоначалната душа, която откликва на призива на Божието Провидение за възстановяване.

Ако цар Соломон служеше докрай на Божията воля, той можеше да упражни дадената му от Бог политическа ловкост, за да обедини нациите от Близкия Изток. Той можеше да присъедини египетската, минойската и месопотамската цивилизации, които са слаби по онова време. Следователно, той би могъл да установи световно господство, въз основа на което Месията да дойде и да реализира върховната Божия власт на земята. За нещастие Соломон се отдава на идолопоклонничество. В следсвие на това Бог трябва да даде нова повеля за разрушаване на монархията, която е изградил с толкова болка.

Царете на Обединеното царство Израел не полагат Основата за Месията, нито пък изпълняват главната част от плана, на базата на която Бог може да възстанови върховната Си власт. оради тази причина, накрая Той разделя царството на две: Израел на Север и Юдея на Юг. Когато те продължават да прегрешават спрямо волята на Бог, Той позволява Северното кралство Израел да бъде разрушено от езическата нация на Асирия. През 8 век пр.н.е. асирийците завладяват целия древен Близък Изток, включително и Египет, за да основат първата световна империя. Царството на Юдея спазва за известно време Божията воля, но после се надига срещу Него. Така че Бог позволява то да падне в ръцете на вавилонската империя, която измества Асирия на второ място сред световните империи.

След провала на Юдея Бог запазва вакантен трона на Израел и оставя евреите под контрола на редица езически нации за по-голямата част от периода, предхождащ идването на Месията. От изключително значение е фактът, че Бог ги поставя в елинистичната култура на влияние, която определя рамките на демокрацията. Бог оформя Израел като демократично общество, за да е възможно при идването на Месията той да бъде приветстван като техен цар по волята на народа, който да Го посрещне, казвайки му: “Добре дошъл” с цялото си сърце. Но еврейското общество не въздига Исус по пози начин. Нямайки никаква подкрепа, Той е разпнат. Следователно, по време на завършването на Провидението, започнало 2000 години по-рано с призоваването на нНАвраам и потомците му от грешния свят, целта Му е постигната само на духовно ниво.



Раззвитие на историята в епохата на удължаване Провидението за възстановяване


7.2.1 Провидението за възстановяване и историята на Запада

Римската империя, която е преследвала християнството, накрая пада на колене пред разпнатия Исус и през IV век приема християнството като държавна религия. Освен това, първоначалната провиденческа роля на Римската империя, която обединява древно-античния свят по крайбрежието на Средиземно море, е да положи основата за царството на Христос на земята. Ако евреите са повярвали, че Исус е Месията и са се обединили с Него, той щеше да спечели Римската империя на своя страна още по времето на земния си живот. Из цялата империя щеше да бъде почитан като цар на царете. Щеше да установи световното царство със столица Ерусалим. Но тъй като еврейският народ не е пвярвал в Него, Юдея е разрушена и Римската империя е обречена на упадък. През 476 г от н.е., след цял век варварски набези, Западната Римска империя престава да съществува.

По този начин центърът на Божието Провидение за спасение са премества от Юдея, страната на Божията горчива печал, в Западна Европа, в предишната територия на Западната Римска империя, окупирана тогава от германските племена. Следователно ,духовното Провидение за възстановяване, базиращо се на християнството, първоначално е било насочено към Западна Европа. Само там историята на тази епоха се развива стриктно, в съзвучие с модела, представен от Провидението за възстановяване. 21 (По същия начин, курсът на развитие на историята, представен от теорията за историческия материализъм на Маркс може да бъде отнесен само към историята на Западна Европа) Историята на християнството в Западна Европа ни предоставя информация за събитията, които придават облика на епохата на удължаване на Провидението за възстановяване.

7.2.2 Взаимоотношения между религиозна, икономическа и политическа история

За да даде възможност на хората да управляват духовния и физическия свят, Бог ги създава като същества с двойнствена природа, притежаващи духовна и физическа същност. 22 (Вж. “Творение” 6.2) Ако не са съгрешили, техните духовни и физически същности щяха едновременно да дсостигнат съвършенство. По време на земния им живот духовният и физическият им интелект щяха да се обединят в завършена хармония. След като съгрешават, хората изпадат в невежество по отношение на духовния и физическия свят. Бог работи за преодоляване на състоянието им на духовно невежество чрез религията, а на физическо невежство чрез науката. 23 (Вж. “Есхатология” 5.1)

Религиите са помогнали грешните хора постепенно да превъзмогнат духовното си невежесвто, подтиквайки към действия първоначалната им природа. Та са учили хората да се насочват в посока на невидимия, причинен свят на Бог. Тъй като не всеки изпитва непосредствена нужда от религия, то само няколко изключителни хора са достигнали бързо до духовно познанине. За огромното мнозинство духовното познание си остава бавен процес. Това можем да видим от факта, че дори и днес, при наличието на широко разпространение на религии в целия свят, духовното ниво на хората често пъти не е по-добро от характерното за древните племена.

От друга страна, всички сме запознати с откритията на науката, които значително разширяват познанията ни за физическия свят. Всеки има нужда от науката, тъй като тя се занимава с практически неща. Следователно нарастването на човешкаото познание относно физическия свят като цяло е всеобхватно и бързо. Освен това, докато обектите на изучаване от страна на религията са от неосезаемия, трансцеденталния свят на причината ,то научните изследвания се занимават с осезаемите, материални обекти от света на резултатите. Така че до този момент религията и науката си остават теоретично несъвместими една с друга. Освен твоа, понеже сатана, който упражнява върховна власт над цялата Вселена, атакува и корумпира хората посредством светския им живот, религиите учат на отрицание от този свят. Така религиите не могат лесно да се хармонизират с науката, която се стреми да подобри живота на земята. Знаем, че в началото Бог създава физическото тяло на човека преди да му вдъхне вътрешен дух. 24 (Бит. 2:7) Провидението за възстановяване, което всъщност е процес на пресътворяване, следва същия модел на преход от външното към вътрешното. От тази провиденческа перспектива се убеждаваме, че по време на процеса им на развитие религията и науката често са в разногласие и конфликт.

Такова разногласие откриваме и между религиозния и икономическия живот. Подобно на науката, икономиката също се занимава с практческия свят. Всъщност икономическият програс е в тясна връзка с развитието на науката. Следователно, религиозната история, базираща се на вътрешното развитие на Божието Провидение и икономическата история, основаваща се на външното развитие на Провидението, са поели в различни посоки и са се развивали с различна скорост. Така че, за да схванем развитието на западната история, която е следвала подадения от Божието Провидение за възстановяване модел, трябва да разгледаме християнската и западната икономическа история поотделно.

Подобно на взаимоотношението между религия и наука, религията и икономиката са свързани чрез факта, че те са отговорни за възстановяването на вътрешните и външните аспекти от живота на грешните хора. Въпреки че, подобно на религията и науката, да изглежда, че религията и икономиката се развиват в несъответствие една с друга, те се свързват в живота на обществото. Следователно, има взаимно повлияване между християнската и икономическата история.

Религията и икономиката се свързват с обществения ни живот посредством политиката. Особено в Западна Европа, политиката се стреми да асоциира икономическото развитие, което следва непосредствено научния прогрес, с пътя на християнството, на което често пъти липсва ясното усещане за посоката на Провидението. Западната политическа история проправя път за хармонизирането на религията и икономиката. Следователно, за да схванем точно развитието на историята като движение към целта на Провидението за възстановяване, трябва да изследваме поотделно историята и политиката.

За да покажем нагледно как религията, политиката и икономиката се развиват всяка поотделнно, нека скицираме накратко историческата ситуация в Западна Европа към края на 17 век. По отношение на историята на религията, демократичните стойности вече са пуснали корени сред християнството от този период. Християните от монархическата форма на управление под властта на папата се разцепят по време на Протестантската реформация от 1517 г. Хората в Европа, имащи живот на абсолютна преданост и посвещение, постепенно са освободени, за да започнат да водят християнски живот според собственото им четене и разбиране на Библията. Що се отнася до политиката по това време, то монархията е в разцвета си. В икономическо отношение феодалното общесто, базиращо се на имотната система, се запазва в много райони на Европа. Следователно, същото това европейско общество става демократично, имайки предвид релииозния живот, но си остава монархично във вразка с политическия, и феодално във връзка с икономическия живот.

Трябва да изясним защо историческото развитие в по-голямата част от Западна Европа не се характеризира с този модел на поединично развитие.В древния Израел научният напредък е протичал изключително бавно. От това следва, че икономическият живот не се е развивал и обществото почти не е специализирано. Хората са водели прост начин на живот в една социална система, където религията е неделима част от всекидневието им. Ограничени от връзката на слуга и господар и от скрития кодекс на Моисеевите закони, те е тябвало да се подчиняват на владетелите си както в политиката, тъй и в религията. През тази епоха религията, политиката и икономиката не се развиват поединично.

7.2.3 Родово общество

Нека разгледаме развитието на историята от гледна точка на религията, политиката и икономиката през епохата на Новия Завет. Склонността на първоначалната душа да откликва на Божественото Проидение за възстановяване по принцип води до разделение в едно общество, в чийто център стои сатана. Онези, които следват Божията воля, биват изолирани в този процес и могат да се съберат, за да създадат родово общество на страната на Бог. Зараждането на християнското родово общество следва този модел. С разпъването на Исус еврейската нация преминава на сатанинска страна и Бог не може да продължи Своето Провидение за възстановяване в това общество при подобни обстоятелства. Така че, Бог разформирова това общество и призовава предани вярващи от Неговите среди да установят християнско родово общество.

В епохата на Стария Завет 12-те сина на Яков повеждат 70-те му родственици, за да изградят израелтянското родово общество и да поемат курса на Провидението. По подобен начин и в епохата на Новия Завет 12-те ученици на Исус повеждат 70-те му последователи, за да изградят християнско родово общество и да поставят началото на новото Божие Провидение. Това общество се състои от пърични общини със слаба или изобщо неструктурирана политическа или икономическа система. В този период религията, политикат и икономиката не се развиват независимо една от друга.

Въпреки тежкото преследване, християнското родово общество постепенно просперира в рамките на Римската амперия по крайбрежието на Средиземно море и прераства в християнско племенно общество. Разрушена следствие на великото преселение на народите, което започва през втората половина на 4 век, Западната Римска империя пада през 476 г. от н.е. Християнското общество, разрастнало се до християнска религия, е предадено на германските народи, които се заселяват в тези територии.

7.2.4 Феодално общество

В процеса на развитие на историята родовото общество се развива до феодално. В Европа Федералната обществена формация се заражда по времето на упадъка на Римската империя, когато върховната императорска власт отслабва и империята потъва в хаос. В това общество религията, политиката и икономиката рано или късно биха се разделили и поели по различни пътища.

В ранните дни на феодализма и особено в средите на новопокръстените в християнската вяра германски племена, свободните селяни и воини са управлявани от местните князе. Политическата власт е разделена между много владетели, всеки от които управлява сам територията си поради липса на върховна национална власт. Феодалното общество в Европа постепенно прераства в политическа система, базираща се на връзката между господар и слуга на всяко едно ниво. Например: между князете от различните слоеве и категории и техните рицари, и в икономиката, базираща се на самозадоволяването във феодалната имотна система. След упадъка на империята на Каролините зрелият феодализъм може да се разпространи навсякъде из Европа. Земята е разделена на много имения, всяко едно от които е управлявано от феодалния си княз. Князете са отогворни за всички аспекти на живота. В именията си имат върховна юридическа васт. Земеделците дават частната си земя на феодалните владетели в залог на военна защита и след това тя им се връща като феодално владение. Васалите рицари получават имения от своите господари в замяна на службата им като частни войници. Докато един рицар от по-нисшите съсловия може да има само едно имение, то всеки цар или по-висш владетел притежава стотици или хиляди такива имения, които той разпределя като феодални владения между васалите си. Царете имат ограничена власт и не са нищо повече от висши феодални господари.

Религиозният живот в Европа през периода на водачите на местните църкви се развива в същата посока както ранния феодализъм в неговия политически и икономически живот. Затова той може да бъде наречен феодално християнство. Патриарсите, архиепископите и епископите заемат позиции, отговарящи на висши, средни и низши феодални владетели. Тъй както царят е единственият висш феодален владетел, така и папата е единствен измежду петте патриарси. Политическата структура в Римо-католическата църква се основава на строгите йерархични отношения между господар и слуга. Епископите и абатите имат социална позиция и власт, сравними с тези на светските феодални владетели. Действайки като господари на своите църковни имоти, при необходимост те могат да съберат армия измежду своите васали.

Що се отнася до икономическия живот, този период започва с преход от робовладелското общество на древния Рим към феодалната имотна система. В този промеждутък от време чст от земята започва да преминава в собственост на свободните селяни. От гледна точка на собствеността върху земята през този период социалният статут на хората има четири степени: Аристокрация, свободно селячество, крепостни и роби.

По този начин Бог издига от пепелищата на Западната Римска империя феодална обществена формация, изградена от средите на новопокръстените германски народи, които Той е избрал да направляват Провидението. Посредством подсилващи малки единици, намиращи се под Божията върховна власт, в сферите на религията, политическия и икономическия живот, Той полага основата за изграждането на Божието царство.

7.2.5 Монархическо общество и империализъм

В процеса на развитие на историята феодалното общество се развива в монархическо. Как се заражда еврейското монархическо общество от политическа гледна точка? Всички кралства, създадени от германските народи в Западна Европа, просъществуват за кратко време. Изключение прави само Краството на франките. Франкските крале от династията на Меровингите приемат християнството и стават наследници на Римската цивилизация във формирането на германо-римско общество в Западна Европа. След като кралете от династията на Меровингите загубват влстта, Карл Мартел става действителният предводител на франките. Той разширява пределите на кралството, побеждавайки маврите, които нахлуват от юзозапад. Неговият син, Пепин Къси, става първият крал на Каролингите и е бащата на Карл Велики. От своя страна, последният сериозно обмисля представата на Свети Августин за християнско царство и я превръща във водещ принцип за кралството си. Неговата империя обединява Западна и Централна Европа и донася стабилност на страните, които преди това са доста объркани следствие на големите преселения.

В сферата на религията монархическото християнство, явявайки се наследник на феодалното, представлява само по себе си духовно царство, което надхвърля националните граници. То се основава под ръководството на папата и духовната Основа за Месията. През 800 г. от н.е. папа Лъв III коронясва Карл Велики за император и му дава благословията на Църквата. Чрез този си акт той му предава и основната отговорност за Провидението. Духовното царство под властта на папата и Кралството на франките под управлението на Карл Велики се обединяват и зъздават християнската империя.

Периодът на християнската империя е паралелът на периода на Обединеното кралство Израел от Стария Завет. И в двата случая след феодалното е идвало монархическо общество, имащо за цел да установи по-силна върховна власт, население и територия на странта на Бог. По-горе вече бе обяснено, че папата води Църквата от позицията си на архангел, за да постеле пътя за земното царство. Но след коронясването на императора и даването на Божията благословия, папата трябва да му служи от позицията на Каин. 26 (Вж. “Паралели” 4) От своя страна, императорът трябва да поддържа учението на папата и да работи на политическа основа за реализирането на царството и достойно да посрещне Месията. Следователно, ако те изградят тази християнска изперия в пълно съответствие с волята на Бог, този период ще да представлява Последните дни в човешката история, когато Месията би могъл да дойде. Тогава би се появила новата истина, за да разреши проблемите на религията и науката като обединено човешко усилие, водещо религията, политиката и икономиката към развитие в една посока, основаваща се на Божия идеал. На тази база трябва да бъде изградена Основата за Второ пришествие на Месията. Освен това, паралелно с изгрева на периода на християнската империя, феодализмът трубва да се доближи към своя завършен край.

Папите и императорите обаче се отклоняват от волята на Бог. Това прави невъзможно за тях да реализират идеала на Карл Велики. Като резултат от това феодалното общество не е разрушено, напротив, през следващите няколко века то укрепва още по-силно. Религията, политиката и икономиката остават разделени, като управляваното от папската институция духовно царство, се намира в постоянен конфликт със земните кралства, в които властват кралете.

Християнската империя не успява да изгради обединено кралство, в което да дойде Месията. Карл Велики основава своята империя в момент, когато основата на ранното феодално общество вече е узряло за установяването на една по-силна монархия. Той обаче никога не подчинява напълно законната власт на феодалните владетели. Вместо това феодалната система укрепва и Свещеният римски император се снижава просто до един от великите феодални владетели.

Феодалната система господства в Европа да зараждането на абсолютната монархия през 17 век. Паралелно с упадъка на феодализма по това време първоначално децентрализираната власт на феодалните владетели е концентрирана в ръцете на кралете, владеещи над големи нации - държави. Те разполагат с абсолютната власт и я оправдават с доктрината за Божественото право на кралете. Абсолютните монархии процъфтяват до Френската революция от 1789 г.

Що се отнася до сферата на религиозната история, какви са някои от тенденциите през периода, в който някои от ръководеното от папата християнство има монархическа структура? Папите се отдалечават от Божията воля и придобиват светски характер. Те вървят по пътя на духовния упадък. Следствие на многократните поражения в Кръстоносните походи, папската институция загубва авторитета си и по време на заточението си в Авиньон е лишена от власт и достойнство. От времето на Протестантската реформация през 1517 г. западното християнство престава да бъде единна духовна монархия.

Когато разглеждаме развитието на икономическия живот, откриваме, че феодалната иконочическа уредба се запазва дори и когато политическият феодализъм е заменен от абсолютната монархия. Капитализмът се развива в големите и в по-малките градове, където манифактуристите и търговците се обединяват с кралете и се борят срещу ограничаващата ги феодална система. В провинцията се заражда нова селскостопанска уредба, където независимите земеделци търсят подкрепа от страна на кралете, за да се противопоставят на властта на феодалните владетели. Но все още нито една от тези насоки не може изцяло да измести феодализма, който продължава да съществува до Френската революция.

В процеса на развитие на икономичуската история феодализмът е последван от капитализма, който от своя страна е придружен от колониална ескпанзия. Както установяването на политическа върховна власт е целта на абсолютната монархия, така и монополизирането на финансиите и капитала е цел на могъщите капиталисти. Капитализмът се заражда едновременно с подема на абсолютната монархия през 17 век и процъфтява по време на и след Индустриалната революция. Целта му в Провидението е да допринесе за натрупването на капитал и за централизирането на икономическата дейност до степен, невъзможна при феодализма. Това е по-скоро случаят с империализма.

Империалистическият стремеж към колониална експанзия, която започва през този период, има за цел да установи в Провидението икономическа, политическа и религиозна основа на световно ниво. При това разглеждане ние фокусираме своето внимание само върху европейския империализъм, тъй като в центъра на курса на Божието провидение за възстановяване стои Западна Европа. Конкуренцията между западноевропейските нации довежда до тяхната надпревара за колонии по целия свят преди началото на I Световна война. Това позволява на целия свят да се развива по посока на западно-християнската цивилизация.

7.2.6 Демокрация и социализъм

Епохата на монархията проправя пътя за епохата на демокрацията. Нека си припомним, че целта на монархическото общество е да изгради царство, което да подкрепи Месията и Неговото управление. След като тази повеля не е изпълнена по време на християнската империя, Бог поставя началото на процес, който най-накрая да премахне монархическите общества и на тяхно място да въздигне демокрациите, за да започне ново Провидение за повторно съграждане на суверенна нация, достойна да приеме Месията.

Демокрацията се базира на независимостта на хората. Тя е управление на хората - упражнявана от тях и в тяхно име. Целта й е да разруши политическия монопол на монархията, която се отклонява от волята на Бог и да установи нова политическа система, която да е в състояние да постигне целта на Провидението за възстановяване, а именно - да приеме и подкрепи Месията като цар на царете.

Как демокрацията може да изпълни целта си? В течение на историята, следствие на достиженията и предимствата на епохата на Провидението за възстановяване, духовността на хората се просвелява. Първоначалната им душа откликва на Провидението и търси религията, дори често пъти без самите те да знаят защо. В края на краищата хората ще приемат християнството, което Бог е въздигнал като най-висша религия. По този начин днешният свят съсредоточава усилията си върху формирането на една единствена цивилизация на базата на християнските идеали.

Когато историята приближава към своя край, волята на хората започва да клони към християнските стойности. Демократичните управления, които съблюдават волята на народа, стават все по-християнски. Следователно, когато Месията се връща в общества, управлявани от демократични правителства, добре оформени с помощта на християнския дух, той ще бъде в състояние да изгради върховната Си власт на земята с цялостната сърдечна подкрепа от страна на хората. Това ще бъде Небесното царство на Земята. Трябва да разберем, че демокрацията се ражда, за да разклати сатанинския монопол на властта в името на целта на Божественото крайно Провидение за възстановяване по волята на хората на Небесната върховна власт под водителството на завърналия се Месия.

Демократичните движения, които се възправят срещу абсолютните монархии от 17 и 18 век, подклаждат революциите в Англия, Америка и Франция. Тези революции разрушават монархическите и пораждат днешните демакратични общества. В следващата глава ще обсъдим различните форми на демокрация, реализирани в съответствие с Провиденческите тендинции на юдейството и еленизма. 27 (Вж. “Подготовка” 3.1-3.2)

Развитието на историята в религиозната сфера достига до степента на демократично християнство, след което на монархическото християнство е сложен край чрез Протестантската реформация от 1517 г. Чрез реформацията демократичните сили, в средите на християнството събарят духовното царство, над което единствено папската институция упражнява власт. Първоначалното желание на Бог е християнската империя да се обедини с монархическото папско християнство и да изградят царство, в което да дойде Месията. Но когато папите не успяват да изпълнят своите отговорности, на монархическото християнство, на което те се разпореждат с цялата си власт, трябва да се сложи край. Това е мисията на демократичното християнство, точно както мисията на политическата демокрация е да разруши абсолютната власт на светската монархия. Съответно след Протестантската реформация, пред хората е отворен пътя за свободното им търсене на Бог чрез техния собствен прочит на Библията, без посредничеството на свещениците. В религиозния си живот хората не са повече подчинени на чужда власт, а могат свободно да търсят собствения си път на вяра. Следователно, демократичното християнство създава социална среда, която позволява на всички хора без каквите и да е ограничения да се стремят да открият Христос при завръщането Му, без значение на начина, по който Той може да дойде.

По подобен начин и в процеса на развитие на икономическата история се раждат социалистически идеали, които подкопават основите на империализма и благоприятстват за една демократична реформа на икономиката. Въпреки че някои истории гледат на I Световна война като на война, водена от империалистическите нации заради колонии, на практика скоро след приключването й, демократическият дух се проявява и започва да подрива колониалната политика. Вкрая на II Световна война Великите сили започват сами да се лишават от колоните си и да освобождават нациите, намиращи се пад техен контрол. След упадъка на империализма капитализмът започва да се разгръща под формата на икономическа система, която благоприятства за равнопоставения и общ напредък.

За сатанинското царство, достигнало своя апогей при комунизма, е естествено да насърчава социализма. Това е така, защото сатана винаги се опитва да реализира преди Бог едно изкривено подобие на Божия план, който предвижда да се развие социалистическа икономика, но с форма и съдържание, съвършено различни от държавния социализъм, който комунизмът в действителност изгражда.

В съответствие с Божествения идеал за Творението Бог дава на всеки индивид еднаква първоначална стойност. Както родителите обичат по един и същ начин, така и Бог желае да осигури еднакво благоприятна среда и условия за живот за всичките Си деца. Освен това в идеалното общество производстото, разпространението и потреблението трябва да се намират в същата органична връзка, която съществува между функциите на храносмилането, циркулацията и метаболизма в човешкия организъм. Следователно не би трябвало да съществува разрушителна конкуренция като резултат от свръхпроизводството, нито пък несправедливо разпределение, водещо до прекомерно натрупване и потребление, което противоречи на целта за общото благо. Трябва да има достатъчно производство на необходими и употребими блага, честно и умело разпределение на тези блага и разумна консумация, която да е в хармония с целта на целостта. Както черният дроб обезпечава резерв от хранителни вещества за човешкия организъм, така трябва да бъдат в наличност и резервни капитали, които осигуряватт спокойното опериране на цялата икономика.

Тъй като хората са създадени, за да живеят в идеално общество, то те неминуемо ще преследват социалистическите идеали, борейки се за свобода и демокрация и ще продължат да изследват първоначалната си природа. Това важи особено за края на Провиденческата история, когато този идеал може да бъде осъществен. Тъй като това естествено желание извира отвътре, то политиката в системата на демокрацията, получила своя облик в съответствие с волята на хората, ще се движи също в тази посока. Накрая ще бъде изградено социалистическо общество, което да въплъти Божия идеал. В някои отношения ранните християни са живели в съответствие с този идеал, споделяйки помежду си всичките си блага. 28 (Деяния 4:32-35) “Утопията” на Томас Мор, написана през 17 век в Англия и хуманистичният социализм на Робърт Оуен от времето на индустриалната революция в Англия дават израз на представите за социалистическите идеали. Капиталистическите и протестантските цоциалистическси движения също споделят тази идея, като пример за това е подкрепата на Чарлс Кингсли за християнския социализъм в Англия през средата на 19 век. Влечението им към социализма се дължи на естествения импулс на първоначалната душа да следва Идеала за Творението.

7.2.7 Идеалите на взаимна зависимост, общ прогрес и универсални общовалидни стойности в контраст с комунизма (идеалите на съ-владението, съ-управлението и съ-етиката и комунизма)

Постиженията и предимствата на епохата в Божието провидение за възстановяване способстват за развитието на човешката първоначална природа, която не успява да се прояви поради властта на сатана над човешкия живот. Откликвайки на подтиците, идващи от дълбините на техните сърца, хората по всички кътчета на земята пламенно се стремят към света на Божия идеал, където е изпълнена Целта на Творението. В търсене на социалистическо общество на Небесна страна, техните първоначални души са ги притегляли по посока на идеалите на взаимна зависимост, общ прогрес и универсални общовалидни стойности. Светът, в който тези идеали в крайна сметка ще бъде реализирано не друго, а Небесното царсто на земята, управлявано от завърналия се Христос.

Тъй като сатана предварително се опитва да наподобява Божието провидение, то сатанинската страна съответно проповядва т.нар. “научен социализъм”, базиращ се на теориите за диалектическия и историческия материализъм и изгражда комунистическия свят. Теорията на историческия материализъм твърди, че човешката история запова с първобитния колективен строй и ще завърши със създаването на идеално комунистическо общество. Фактическите грешки на тази теория произтичат от това, че тя не взима под внимание основната причина за историческия прогрес. След създаването на човешките същества Бог обещава да осъществи Небесното церство. Тъй като сатана си създава родствени връзки с хората преди Бог, Бог трябва да му позволи да съгради с помощта на грешните хора непринципен свят под формата на изкривено подобие на идеалното общество, което Бог възнамерява да осъществи на земята. Комунистическият свят представлява този непринципен свят, изграден от сатана.

Два типа демокрации се зараждат с цел да сложат край на абсолютната монархия и да прехвърлят абсолютната власт на хората. По подобен начин от Божията страна се слага началото на движения за подкрепа на идеалите за ценности. От страна на сатана се ражда комунизмът, за унищожаване на икономическата система, която концентрира обществените блага в ръцете на привилегировано малцинство. Всяко от тези движения се стреми да изгради система, която би могла да разпределя по равно благата за всички хора. Стремежът към социализъм и от двете страни се поражда в процеса на провиденческите им усилия да реализират общество, базиращо се на истинска демократична инономическа система.

По-горе обяснихме, че в историята на Западна Европа, направлявана от Провидението за възстановяване, трите аспекта на религията, политиката и икономиката прогресират поотделно, всеки следвайки свой собствен път на развитие. Как биха могли те да се обединят в една точка по време на завършека на провиденческата история, за да положат основа за Второто пришествие на Христос? Главната причина за това разединено развитие се крие в разклоняването на религията и науката, които представляват усилията за преодоляване на духовното и физическо невежество на човека. За да се сближат пътищата, по които вървят религията, политиката и икономиката и да се реализира Божият идеал, трябва да се яви нов израз на истината, който да може напълно да обедини религията и науката. Религията, основана на тази истина, ще поведе човечеството към създаване на единство със Сърцето на Бог. Тогава хората ще създадат икономика в съответствие с Божия иеал, която ще стане основа за ново политическо устройство, способно да осъществи иеала на Творението. Такъв свят ще стане Царството на Месията и ще бъде основан на принципите на съ-владение, съ-управление и съ-етика, общия просперитет и универсалните общовалидни стойности.


ГЛАВА 5.

ПЕРИОД НА ПОДГОТОВКА ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА МЕСИЯТА

Периодът на подготовка за Второто пришесктвие на Месията е отрязък от време с продължителност 400 г., който започва с религиозната реформация от 1517 г. и продължава до края на Първата световна война (1918). Този период беше охарактеризиран в общи черти, когато го сравнявахме от гледна точка на провиденциалната идентичност на времето с периода за подготовката за пришествието на Месията. В дадената глава ние ще го разгледаме по-подробно. От гледна точка на Провидението за възстановяване, периодът за подготовка на Второто пришествие на Месията се подразделя на 3 периода: Реформация; борби в областта на религиите и идеологиите; развитие на политиката, икономиката и идеологиите.

Раздел 1.

Период на Реформацията (1517-1648)

Сто и тридесет годишният период на Реформацията започва в 1517 г., когато Мартин Лютер издига знамето на религозната реформация в Германия и завършва в 1648 г. със сключването на Вестфалския мирен договор, сложил край на борбата между религиозните течения на традиционното и новото християнство. Основните тенденции на този период носят отпечатъка на идеите на Ренесанса и Реформацията, плод на средновековното феодално общество. Когато целта на Божието провидение не се осъществява през средновековното общество, Бог започва да създава основание за Второто пришествие на Месията, изменяйки направлението на провиденциалната история. Централна роля в създаването на това основание се падат на Ренесанса и Реформацията. Затова, ако не изучим тези две явления, ние няма да можем да разберем характера на този период. За да отговорим на въпроса, какво довежда хората от средновековието към Ренесанса и Реформацията, ние трябва да проанализираме какво влияние е оказвало средновековното общество на изначалната природа на човека.

По силата на съществуващите при късния феодализъм социална среда и секуляризаця, както и разлагането на средновековната Римо-католическа църква, изначалната природа на човека се оказва подтисната, а нейното свободно развитие – затруднено. В търсене на Бога всеки човек трябва да върви по пътя на вярата, която се задълбочава само в непосредствени вертикални отношения между Бог и човека. Обаче, папата и духовенството през тази епоха са сковавали религиозния живот на хората, задължавайки ги да съблюдават църковните ритуали и да следват догматиката на църквата. Освен това, строгата съсловно-феодална структура на обществото е ограничавала свободата на духовния живот. По това време духовният сан е можело да бъде купуван и продаван, а епископите и свещениците злоупотреблявали със своето положение, клонейки към разкош и гедонизъм, експлоатирайки народа. В резултат на това папството изгубва своята святост, превръщайки се в институт, който с нищо не се отличава от всеки друг орган на светската власт. То изгубва способността си да ръководи духовния живот на хората. По такъв начин, социалните условия от периода на феодализма стават препятствие по пътя на възстановяване на изначалната природа на човека. Притеснени от такива обстоятелства, европейците на средновековието не са могли да не последват най-дълбоките импулси на своето сърце, призоваващо ги да разкъсат пътя на съществуващите социални условия и да открият пътя за възстановяване на своята изначална природа.

Нашата първоначална природа включва в себе си два аспекта: вътрешен и външен. Нека да ги разгледаме от гледна точка на Приципа на творението.

Явявайки се субстанциални обекти на Бога, създадени по Неговия образ , ние отразяваме Неговите двойствени свойства и притежаваме в себе си подобието на Неговия първоначален Сон-сан и първоначалния Хьон-сан. Процесът на отдване и приемане между нашата вътрешна природа и външната форма съставляват основата за нашето съществуване и процъфтяване. В съответствие с това нашата изначална природа се стреми към осъществяване на два вида желания: вътрешни и външни. В провидението, което е целеустромено към нашето възстановяване, Бог действа в съответствие с тези две желания на изначалната природа на човека.

Бог сътворява физическото “Аз” на първите хора, преди да им даде тяхното духовно ”Аз”. (Бит. 2-7) В съответствие с това Бог пресъздава в Провидението за възстановяве отначало това, което се явява външно, а след това – принадлежащото към вътрешното. Изхождайки от това, падналият човек трябва отначало да принесе символична, външна жертва и чак след това той получава възможността да извърши субстансиално вътрешно приношение (Основание 1.3). Само при условията на успешно завършване на тези две приношения човек създава освание за Месията.

Процесът на възстановяване отношенията на падналите хора с Бог също се развива по направлението от външното към вътрешното. Във времената, предшествуващи епохата на Стария завет, Бог възстановява човека до положението “слуга на слугите” (Битие 9:25), което е било постигнато чрез принасяните от човека жертви. След това в епохата на Стария завет Бог взстановява хората до положение на слуги (Лев. 25:55) с помощта на закона на Моисей. По време на Новия завет Бог възстановява хората до положението на приемни деца (Римляни 8:23), пътят към което минава през вярата. И накрая, в епохата на Завършения завет, Бог възстановява нас до положенето на истински деца, пътят към което минава през Сърцето (Моисей и Исус 3.32).

Следвайки този образец, Бог отначало се труди над възстановяването на външната социална среда с помощта на науката, а след това се опитва да възстанови вътрешния, духовния аспект на човека чрез религията. Съгласно реда на Сътворението, отначало Бог създава антгелите, олицетворяващи външния свят, а след това човека, олицетворяващ вътрешния свят. В процеса на възстановяване Бог отначало мобилизирва света на ангелите, явяващи се външни за възстановяване на външния, физическия свят, в центъра на който се намира тялото на човека, а след това възстановява вътрешния – духовния свят, чийто център се явява духът на човека.

Европейците на средновековието са се нуждаели от отделяне от сатана, който прониква в обществото когато папството не се е справило със своята отговорност във възстановяване основанието на вяра и потъва в безнравственност. Така по пътя на отделяне от сатана, хората на онова време са били длъжни да възстановят заложената в тях от Бог изначална природа. Техният стремеж да възвърнат към живот нейния вътрешен и външен аспект поражда мирозрението на епохата, в което се очертават две направления, даващи началото на две движения за възраждане наследеното от миналото. Ние ги разделяме на два типа: движение тип Авел и движение тип Каин. Последното започва като движение за възстановяване на елинизма, културата и философията на Древна Гърция и Рим. То поражда Ренесанса, който в своята система от ценности се опира на хуманизма. Движението тип Авел възниква като движение за възраждане на гебраистическото (древноеврейското) наследство на Израел и ранната християнска църква. То поражда религиозна реформация, целта на която се явява възстановяване на духовните ценности, опиращи се на вяра в Бога (теизм). Нека да разгледаме как направленията на гебраизма и на елинизма се сблъскват един с друг в историческия път на миналото и каква връзка е съществувала между тях в началото на периода за подготовка на Второто пришествие на Месията.

Започвайки 2000 г. преди новата ера, на остров Крит е процъфтявала Минейската цивилизация. Към ХІ век тази цивилизация създава елинистическата цивилизация от тип Каин, водещата идеология на която се явява хуманизмът. Примерно в същото време в Близкия Изток възниква гебраистическата цивилизация тип Авел, водещата идеология на която е теизмът. Това е бил периодът на единното царство, в продължение на което израелските царе са били длъжни да положат основанието за Месията, т.е. да създадат основание на вяра и служейки на храма в единство с народа, да построят субстанциалното основание. Тогава те биха могли да приемат Месията и гебраистическата цивилизация би асимилирала елинистическата, което би довело до създаване на единна световна цивилизация. Абаче, царете на могли да изпълнят Божията воля и този промисъл не се осъществява. Вместо това се случва така, че израилтяните, върнали се от Вавилонския плен, се оказват подчинени от гърците в 333 г. преди н.е., а след това от Рим в 63 г. след н.е. Така в продължение на столетия до времето на пришествието на Исус, гебраизмът се е намирал под влияние на елинизма.

Ако еврейският народ беше повярвал в Исус и се беше обединил с Него, Римската империя на онова време би могла да стане месианското царство с Исус начело. В този случай гебраизмът би асимилирал елинизма, което би създало условия за утвърждаване на гебраизма като единна световна цивилизация. В действителност този промисъл не се осещъствява, тъй като евреите отхвърлят Исус и гебраизмът остава под влияние на елинизма. След 313 г. от н.е., когато император Константин издава специалния Миланский едикт, ознаменуващ официалното признание на християнството, гебраизмът постепенно започва да взима връх над елинизма, в резултат на което към първото десетилетие на VІІІ в. в неговите рамки се формират две цивилизации – източното православие и западното римско християнство.

Ако папството и императорската власт, отговорни за възстановяване основанието на вяра в периода на средновековието, не бяха изгубили своята вяра, то основанието за Второто пришествие на Месията би било заложено още в онези времена, при което гебраизмът напълно би асимилирал елинизма, на основата на което би се образувала единна световна цивилизация. Но както се каза по-горе, корупцията и безнравствеността на папите и императорите обуславят условията за вмъкване на сатана във водещата идеология на средновековието, чиито корени водят в гебраизма. Следствие на това, Бог трябва да започне нов промисъл за отделяне от сатана. Подобно на начина, по който Той разделя Адам на две чрез Каин и Авел, за да стане отделяне от сатана, Бог разделя доминиращата идеологя на средновековието на две направления: движение тип Каин за възраждане на елинизма и движение тип Авел за възраждане на гебраизма, чиито плодове се явяват Ренесансът и Реформацията. Елинистическото направление на мислите, възродено чрез хуманизма на Ренесанса, скоро заема доминиращо положение по отношение на гебраизма. Започва период, в който е трябвало да стане възстановяване чрез изкупление въз основа субстанциалната идентичност на времето на онази фаза от подготовката за пришествието на Месията, когато еврейският народ се е намирал в подчинение на гърците и елинизмът е доминирал над гебраизма. Известно ни е, че за приемането на Месията семейството на Адам е било длъжно за положи субстанциално основание и че това е могло да стане само при условие, че Каин се подчини на Авел, като по този начин Адам е щял да бъде отделен от сатана. Аналогично на това, само по пътя на подчинението на елинизма - тип Каин на гебраизма – тип Авел, е могло да се състои отделянето на основния дух на времето от сатана. В този случай би било създадено световно субстанциално основание, необходимо за Второто пришествие на Христос.

1.1. РЕНЕСАНС

По-рано се говори, че движението за възраждане наследството на елинизма, породило Ренесанса, е било предизвикано от стремежа на външния аспект на изначалната природа на човека. Какви ценности са търсили хората на средновековието? Защо и как те са се стремели към тях?

Съгласно Принципа на творението, човекът е бил създаден, за да достигне съвършенство, справяйки се съгласно своята свободна воля с частта от личната си отговорност без

непосредственото съдействие от страна на Бог. Тогава, достигайки единство с Бог, човек би придобил правото на абсолютно самоопределение и независмимост. Затова изначалната природа на човека го призовава да се стреми към свобода и независимост.

Съвършенният човек разбира Божията воля и я въплъщава в живата си, опирайки се на собствения си разум; в този смъсил на него не му се налага да уповава на Божиите откровения. Затова стремежът да се развива умението да се мисли и да се разбира е естествен за човека. Освен това, Бог е създал човека с правото да бъде господар на света на природата, за да може той, покорявайки я и преобразувайки я с помощта на науката, изследвайки скритите закони на природата, да създаде благоприятни условия на живот. Затова хората ценят природата, развиват науката и отдават значение на практическия аспект на живота.

Човекът от Средновековието, чиято изначална природа дълго време се е намирала в клещите на феодалната социална среда, особено горещо се е стремял да получи всички тези ценности, следвайки желанията на външния аспект на своята изначална природа. От тук идва неговият интерес към класическото наследство на Елинизма, донесено от мюсюлманските страни в резултат на обширните контакти с Изтока след кръстоносните походи. Гърците и римляните от античността са следвали външния аспект на изначалната човешка природа, който се изразява в техния стремеж към свобода и независимост, уважение към разума и логиката, преклонение пред природата, интереси към практическата страна на живота, значително развитие на науката. Всичко това се е намирало в пълно съответствие с желанията, родени от изначалната природа на човека от Средновековието, затова движението за възстановяване на Елинизма се разгръща с огромна сила. Следствие на това, хуманизмът на Ренесанса достига своя разцвет.

В превод от френски език “ренесанс” означава възраждане. Ренесансът се заражда през 14 век в Италия, ставайки център за изучаване на класическото наследство на Елнизма. Въпреки че това хуманистично движение започва с подражаване на духа на древните Гърция и Рим, скоро то се преражда в широко движение за реформация на целия средновековен начин на живот. Разпространявайки се зад пределите на културата, това движение обхваща всички страни на обществения живот, включително политиката, икономиката и религията. И действително, Ренесансът става направляващата сила, сформирала съвременния свят.

И така, Ренесансът е движение от външен тип, отправено към реформация на феодалното общество, основано върху хуманистическото мирозрение, чиято цел е да се удовлетворят стремежите на външния аспект на изначалната природа на човека.

1.2. РЕФОРМАЦИЯ

Секуляризацията и разложенито на папите и духовенството повличат след себе си неуспеха на провидението за възстановяване, опиращо се на папството от средновековието. Ориентирайки се към идеите на хуманизма, хората на средновековието постепенно започват да отхвърлят формалната религиозна обрядност и църковните предписания, ограничаващи свободата на техния духовен живот. Те се обявяват против съсловно-фодалната система и господството на папите, подтискащи тяхната независимост. Заедно с това те се съпротивляват и на установените представи, съгласно които под вяра се разбира безпрекословното подчинение на диктата на църквта във всички области на живота, а ролята на човешкия разум се игрорирва. Средновековният човек отхвърля аскетическото, ориентирано към задгробния живот манастирско светоусещане, което обезценява света на природата, науката и практическата дейност. Затова много християни възстават против властта на папството.

И така, човекът на средновековието, стремейки се да осъществи желанията на външния аспект на своята изначална природа, в същото време търси изход от угнетяваните стремежи на нейния вътрешен аспект, последвайки призива към възраждане духа на ранното християнство, последователите на което, водени от словото на Исус и апостолите, живеят в името на осъществяване волята на Бог. Това средновековно двежение за възраждане на гебраизма започва с Джон Уиклиф (1324-1384), професор по теология на Оксфордския университет, който превежда Библията на английски език. Той утвърждава, че никой няма право да утвърждава образец на вярата – нито папата, нито духовенство, а само самата Библия. В същото време той подлага духовенството на остра критика за неговото разложение, експлоатцията на хората и злоупотребата с властта. При това Уиклиф настоява, че църковните догми, обряди и правила не се опират на Писанието.

Първите признаци на религиозна реформация могат да се открият в Англия от ХІV век, където папите в това време са дискредитирани окончателно заради поражението на кръстоносните походи. Подобни движения, призоваващи към реформи, възникват също в Бохемия и Италия, където те, обаче са потушени, а предводителите са наказани. В 1517 г. папа Лъв Х, желаейки да събере средства за строителство на църквата Свети Петър, започва продажба на индулгенции, които католическата църква обявява като свидетелство за опростяване на греховете в задгробния живот. Когато такива индулгенции се разпространяват в Германия през 1517 година, изявите против тази порочна практика и нейните отрицателни последствия служат като стимул за взрив на религиозната реформация, предводител на която става Мартин Лютер (1483-1546), професор по теология на Ветенбергския университет в Германия. Пламъкът на реформацията се разгаря и скоро достига Швейцария, където начело на движението застава Улрих Цвингли (1484-1531), Франция, гъдето реформацията възглавява Жан Калвин (1509-1531) и такива страни като Англия и Холандия.

Религиозните вийни, разразили се около протестантските движения, продължават повече от 100 години, докато Вестфалският мирен договор от 1648 г. не слага край на Тридесетгодишната война. В резултат на тази борба в Северна Европа побеждава протестантизмът, докато Южна Европа остава под властта на римо-католическата църква, заздравила своите позиции сред европейските народи.

В центъра на Тридесетгодишната война между протестантите и католиците се намира Германия. Важно е обаче да се отбележи, че тази война излиза зад пределите на религиозния конфликт, преминава в гражданска и политическа война, от която е зависела съдбата на Германия. Затова Вестфалският мирен договор има характер не само на религиозно съглашение, но и на политически договор, разрешаващ проблема на териториалните граници между страни като Германия, Франция, Швеция и Испания.


РАЗДЕЛ 2

ПЕРИОД НА БОРБИ МЕЖДУ РЕЛИГИИТЕ И ИДЕОЛОГИИТЕ (1648-1789)

Началото на периода на борбите между религиите и идеологиите, продължил 140 години, започва с подписването на Вестфалския договор, обезпечаващ през 1648 г. утвърждаването на протестантството, а краят е Великата фрнаска револция от 1789 г. Хората но новото врме, проправящи пътя към осъществяване желанията на външния и вътрешния аспект на своята изначална нприрода, не са можели да избегнат теологическите разногласия и борби в областта на философията, което се явява следствие от религиозната и идеологиечската свобода.

Както вече се каза по-рано, харектерна черта на Божието провидение на възстановяване е разделянето по целия път на историята всичко на два типа: Каинов и Авелов, започвайки от индивидуално и завършвайки на световно равнище. В последните дни този паднал свят е разделен на комунистически лагер тип Каин и демократически лагер тип Авел. Доколкото субстанциалното основание може да бъде създадено само при условие, че Каин се смирява пред Авел, в последните дни субстанциалното основание може да бъде създадено само при условие, че Каин се смири пред Авел. В последните дни субстанциалното основание на световно ниво може да бъде положено само когато светът тип Каин последва света тип Авел. Това е необходимо за приемането на Господаря на Второто пришествие и обединяването на света. Затова в периода на на борбата между религиите и идеолоиите трябва да получат своето развитие два типа светогледа, в последствие ставащи основа за двата свята.

2.1. МИРОЗРЕНИЕ ТИП КАИН

Стрмежът да се осъществят желанията на външния аспект на изначалнта природа на човека извиква на живот движение за възраждане на античното наследство на елинизма и поражда хуманизма на Ренесанса. По своята същност той противостои на средновековната култура, утвърждавайки, че главното място в живота принадлежи на човека и света на преродата, а преданността към Бог и религиозната посвещенност имат втростепенно значение. Човекът на средновековието превъзнася послушанието на Бог, при което намалява значението на света на природата и счита човешкто тяло за ниско и даже греховно. Ренесансът утвърждава нов поглед на живота, възвеличава ценността на човека и природата и търси пътища за тяхното опознаване чрез разумна критика и експериментален анализ. Под въздействието на развитието на естествените науки това мирозрение поражда два метода на познанието: индуктивен и дедуктивен, сформиращи на свой ред, две главни школи в съвременната философия: рационализъм, основан на дедуктивния метод и емпризъм, основан на индуктивния метод.

Рационализмът, чийто родоначалник става френският учен и философ Рене Декарт ;(1596-1650 г.) изхожда от това, че изследването на истината може да се опира само на разума на човека, на неговата вродена способност да мисли. Подлагайки на съмнение общопризнатите истини, каквито са исторически сложилите се и традиционни концепции, Декарт се опира единствено на собствения си разум, както гласи неговото изказване ”А з мисля, следователно, аз съществувам.” Това е фундаментален принцип, на който Декарт основава дедуктивния си метод, използван от рационалистите за потвърждаване достоверността на знанията за виншния свят. Изходната точка на тяхното схващане става отризцанието на Бог, света и даже на собственото Аз. От друга страна, английският философ Франсис Бекон(1561-1626) основава емпиризма, в който се счита, че истината се опознава само чрез личния опит. Тази школа утвърждава, че човешкото съзнание е подобно на чист лист хартия. За да се възприема нова истина, е необходимо да се изтрият всички предишни представи и да се опита опознаването на реалността на основата на собствения опит и наблюденията над външния свят. По този начин, както рационализмът, превъзнасящ разума и отрицаващ Бога, така и емпиризмът, отдаващ предпочитание на човешкия опит и на експерименталната наука, отхвърлят мистицима и религиозните предразсъдъци. Тези две школи, независимо от това, дали се ползват от разума или от емпирическите наблюдения, имат тенденцията да отделят човека и природата от Бог.

И така, Ренесансът дава началото на две, израсли върху почвата на хуманизма течения на мислите. Той предизвиква към живот мирозрение, което стимулира хората да следват само своите външни желания, вместо да поддържат своето вътрешноубеждние да търсят Бог и Неговото царство. Това е преграждало пътя им към Бог и води хората в страната на сатана. По тази причина това пирозрение получава названието мирозрение тип Каин. В началото на ХVІІІ век това руши истините, пазени от историята и традициите. Всичко в човешкия живот се оценява единствено от гледна точка на разума или емпирическото наблюдение, а това, което се причислява към категориите на ирационалното или неземното, включвайки вярата в Бог и Библията, изобщо се отхвърля. Енергията на човека е била тясно отправена в страната на практическия живот. Такава е била идологията на Просвещенето, възникнало на почвата на двете течения: емпиризъм и рационализъм и станала скритата движеща сила на Великата френска революция.

Една от школите, отнасяща се към мирозрението тип Каин, е била деизмът, основана от английския философэ Едвард Герберт (1583-1648). Деистите издигат теология, която изцяло се базира на разума. Те отхвърлят положението, съгласно което между откровението и разумът може да съществува хармония, което се явява традиционният възглед по време на Тома Аквински. Деистите ограничено смятат Бог само за Твореца, който дава тласъка на съществуването на Вселената и след тода я предоставя сама на себе си да следва установените от Бога естествени закони. Привржениците на това направление са били убедени, че Божиите откровения или чудеса не са необходими на човека.

В началото на ХІХ век немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) прави всестранен синтез на философията на идеализма на Х.ІІІ век. Обаче много от неговите последователи се оказват под влияние на атеизма и материализма на френското Просвещкение и образуват школата на лявото Хегелианство, която по своему преосмисля логиката на Хегел и полага основите на философията на диалектическия материализъм – идеологическата основа на комунизма. Давид Хридрих Штраус (1808-1874), ляв хегелиенец, написва книгата “Животът на Исус, преработен критически”. В нея се отрича достоверността на библейските разкази за чудасата, извършени от Исус, които се разглеждат от автора като измислица на неговите последователи. Людвиг Фоейрбах (1804-1872) в своя труд “Същността на християнсквото” доказва, че възникването на религията се определя от обществени и икономически фактори. Тези положения стават фундамент на съвременния атеизъм и материализъм.

Карл Маркс (1818-1883) и Фридрих Енгелс(1820-1895) систематизирват логиката на левите хегелианци и създават диалектическия материализъм. И двамата изпитват върху себе си влиянието на Щраус, Фоайербах и даже в по-голяма степен на френските социалисти. На тях принадлежи разработката на комунистечската идеология – сплав от материализъм, атеизъм и социализъм. И така, ние виждаме, че мирозрението тип Каин, разцфътяло след Ренесанса и развило се на почвата на Просвещението в атеизъм и материализъм, поражда идеологията на материализма, отричаща Бога. Тя именно става крайъгълният камък на съвременния комунистически свят. Продължава

СЛЕДВА: Подготовка за Второто пришествие на Месията 

No comments:

Post a Comment