Моисей и Исус в Божия план за спасение

Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
8 ГЛАВА
Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
МОИСЕЙ И ИСУС В ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Библията съдържа много тайни, отнасящи се до работата на Бог за спасението. Писано е: “Наистина Господ Иеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците.”1(Амос 3:7) Тъй като не са познавали Принципа, скрит зад Божието Провидение, хората са били неспособни да разтълкуват замаскираните в Библията мистерии. Библейският разказ за живота на пророците не е просто записана история. Напротив, посредством техния живот писанията показват пътя, по който да тръгнат грешните хора. Ние по-специално ще разгледаме как Бог установява провиденческите курсове на развитие при Яков и Моисей като образец на пътя, който Исус трябва да извърви за спасението на човечеството.


ЧАСТ 1
Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
ПЪТЯ МОДЕЛ ЗА ПОДЧИНЯВАНЕ НА САТАНА

Вече научихме, че в Провидението за възстановяване, развиващо се в семейстото на Исак, Яков е централната личност, която полага Субстанциалната основа. Той заема мястото на Авел в полагане на Субстанциална основа и като такъв полага усилия, за да подчини Сатана и да изпълни условия на изплащане за премахване на грешната природа у човека. Цялостният път, извървян от Яков, служи като модел-образец за Моисей и Исус. Яков изминава пътя на покоряване на сатана, който сам по себе си представлява модел на пътя, който Исус трябва да извърви. Още в по-ранен период, преди Исус, Бог кара Яков да тръгне по път, който символично представлява Исусовия. Освен това пътят на Яков е образец-модел на курса, през който трябва да преминат израелтяните и цялото човечество, за да подчинят Сатана и да постигнат целта на Провидението за възстановяване.

1.1 Защо пътят на Яков и на Моисей са установени като образци-модели за пътя на Исус

Целта на Провидението за възстановяване бива постигната, когато хората успеят да накарат сатана доброволно да им се подчини и когато станат негови господари. Те трябва да направят това, изпълнявайки определения за тях дял отговорност. Исус идва като Месия и истински предтеча на човечеството, за да помогне на всички вярващи хора да осъществят доброволно подчинението на Сатана. Самият той пръв поема пътя към пълното покоряване на сатана и оттогава направлява вярващите хора да следват примера му.

Сатана, който не се предава лесно дори на Бог, на никаква цена не би се смирил с готовност пред Исус, а още по-малко пред обикновените вярващи. Затова Бог, Който поема отговорност за сътворените от Него хора, призовава Исус и работи чрез Него, за да ни покаже по символичен начин пътя, по който да доведем сатана до подчинение.

Моисей е в състояние да покори сатана, следвайки примерния път, открит символично чрез преминатия от Яков курс. Моисей го развива до ниво образ. По подобен начин, опирайкисе на примера на Моисеевия път, Исус идва, за да подчини сатана субстанциално. Вървейки по стъпките на Исус, вярващите също могат да покорят сатана и да господстват над него. Моисей има предвиед Исус, казвайки: “Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл.”( 2 Деяния 3:22) Исус е щял да застане в позиция, подобна на тази на Моисей и да тръгне по неговия примерен път, за да реализира световното провидение за възстановяване на Ханаан, Божието царство. Исус каза: “... не може Синът да върши от само себе си нищо освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши” 3 (Йоан 5:19) Той има предвид, че следва примерния път, открит му от Бог посредством Моисей. Следователно Моисей е първообразът на Исус.

1.2 Пътят на Яков като образец за пътя на Моисей и Исус

Яков проправя пътя за подчиняване на Сатана. Той поема посока обратна на тази, по която Сатана покварява човечеството. Моисей и Исус изминават свой собствен път, следващ модела на Яков. Нека да разгледаме паралелно курсовете, през които всеки есин от тях преминава.

(1) Първите хора е трябвало с безусловна и абсолютна решителност да се придържат към Божията заповед да не ядат от плода. Те обаче съгрешават с риск на живота си, когато Архангелът ги изкушава. Съответно, за да осъществи възстановяването на Ханаан на семейно ниво, което означава да се завърне в Ханаан заедно със семейството и богатствата си и там да възстанови основата за приемане на Месията, Яков трябва да възтържествува с риск на живота си в битката с ангел, представляващ сатана. Когато се бори с ангела на брега на реката Ябок, Яков отчаяно се стреми да преодолее това изпитание. Той побеждава и е наречен “Израил”. 4 (Бит. 32:25-28) Бог е този, Който изпитва Яков, поставяйки ангела в положението на сатана. Целта на Бог не е да смачка Яков, а да му помогне да заеме мястото на Авел и да възстанови семейстото си, спечелвайки си правото да владее над ангела. Освен това, тъй като ангелът играе главната роля в изпитанието, отворен е пътят за възстановяване на ангелския свят.

След това Моисей, преди да може да заведе израелтяните в Ханаан и така да осъществи възстановяването му на национално ниво, трябва най-напред да преодолее застрашаващо живота му изпитание, при което Господ се опитва да го убие. 5 (Изход 4:24) Трябва да разберем, че Бог подлага хората на подобни изпитания, защото ги обича. Ако по такъв начин сатана е изпитвал хората, те биха станали негова плячка. По същия начин и Исус трябва да преодолее трудност, преди да може да започне възстановяването на Ханаан на световно ниво - т.е. да заведе хората в Небесното царство на земята. Той води битка със сатана, рискувайки живота си и възтържествува над него, след като пости 40 дни и е подлаган на изпитания в пустинята. 6 ( Мат. 4:1-11)

(2) Тъй като сме придобили грешната си природа когато сатана осквернява плътта и духа ни, Яков трябва да изпълни подобно условие на изплащане, за да я премахне. Поради тази причина, за да възстанови позицията на Авел с цел изпълнение условието на изплащане за премахване на грешната природа, Яков откупва правото на първородство от Исав с хляб и леща 7 (Бит. 25:34), които символизират плътта и духа. За да се повтори това и в дните на Моисей, Бог нахранва народа с манна и пъдпъдъци 8 (Изход 16:13), също символизиращи плътта и духа, усилвайки по този начин благодарността им към Него и съзнанието им, че те са избраният народ. Чрез това Бог иска те да се подчинят на Моисей и да изпълнят условието на изплащане за премахване на грешната природа на национално ниво.

Исус казва: “Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха... истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиеше кръвта му, нямате живот в себе си.” 9 (Иоан 6:49-53) Освен че с тези стихове Исус потвърждава, че върви по утъпкания от Моисей път-образец, той още казва, че цялото грешно човечество трябва да стане единно с Него в плът и дух. Ако са Го следвали с пълна вяра, обединявайки се с Него, (а по това време Исус е бил заел мястото на Йоан Кръстител 10 (Вж. “Моисей и Исус” 3.2.1), израелтяните са щели да изпълнят на световно ниво условието на изплащане за премахване на грешната природа. След това, изцяло присъединявайки се към Исус като към Месия, те е трябвало да възстановят своята първоначална природа.

(3) Поради гтрехопадението сатана осквернява дори тялото на човека. Тялото на Яков е осветено с благословията, която той получава по време на своя живот. След смъртта му то също трябва да бъде пречистено. Затова и балсамирането му продължава 40 дни. 11 (Бит. 50:3) В случая с Моисей архангел Михаил се препира с дявола за тялото му. 12 (Юда 9) Знаем, че тялото на Исус изчезва за изненада на властите, оставяйки празен гроба. 13 (Мат. 27:62-28:15)

(4) При грехопадението сатана покварява човешките първопредци, когато те са в своя перид на израстване. За да възстанови посредством изплащане това оскверняване, Бог работи за поставянето на условия, свързани с определени числа като например числото 3, символизиращо периода на израстване. 14 (Вж. “Периоди” 2.4) Когато Яков започва пътуването си от Харан за Ханаан, преди Лаван да забележи отсъствието му, има три- дневен период за разделение от Сатана. 15 (Бит. 31:22) Когато Моисей повежда народа си от Египет към Ханаан, първоначално също има период от три дни. 16 (Изход 5:3) Исус Навиев в продължение на три дни остава на река Йордан, преди да я премине. 17 (Исус Навиев 3:2) Възнамерявайки да поеме пътя към духовното възстановяване на Ханаан на световно ниво, Исус прекарва три дни в гроба. 18 (Лука 18:33) Яков има 12 сина 19 (Бит. 35:22), за да може да възстанови чрез изплащане в своето поколение (на хоризонтално ниво) условията на изплащане, натрупали се (на вертикално ниво) в продължение на 12-те поколения от Ной до Яков и преминали в ръцете на сатана. По подобни причини по времето на Моисей племената са 12 на брой 20 (Изход 24:4), а Исус има 12 апостоли. 21 (Мат. 10:1) За да бъде изпълнено условието на изплащане за отделяне на Сатана от 7-те дни, в които Бог сътворява света, но които Сатана омърсява, семейството на Яков наброява 70 души 22 (Бит. 46:27). По времето на Моисей има 70 старейшини 23 (Изход 24:1), а Исус има 70 последователи 24 (Лука 10:1), като всички те играят централна роля в Провидението, развиващо се в съответната епоха.

(5) Жезълът, който поразява злото, проправя пътя и подкрепя онзи, който се осланя на него, е символ на Месията. 25 (Вж. “Моисей и Исус” 2.2.2.2) Яков прекосява река Йордан и влиза в земите на Ханаан, облягайки се на жезъл 26 (Бит 32:10) Така е предначертано, че един ден грешното човечество ще премине водите на този грешен свят и ще стигне до брега на идеалния свят, следвайки Месията: т.е. изпълнявайки напътствията и пирмера му и уповавайки се на Него. Моисей превежда израелтяните през Червено море с помощта на жезъла си. 27 (Изход 14:16) По времето на Второто пришествие Исус ще поведе чевечеството през бурните води на този грешен свят към брега на Божия идеален свят, носейки железен жезъл, символ на самия Него. 28 (Откр. 2:27; 12:5)

(6)Грехът на Ева присажда корена на греха в кръвната линия на човечеството и това дава плода си, когато Каин убива Авел. Тъй като майка и син са тези, които позволяват на Сатана да нахлуе и да донесе плода на греха, в съотвествие с Принципа за възстановяване чрез изплащане отново майка и син трябва да се разграничат от сатана въз основа на обединените си усилия. Яков не би могъл да получи благословията и да се разграничи от сатана без всеотдайната подкрепа и мъдрия съвет на своята майка. 29 (Бит. 27:5-17, 42-45) Ако не беше помощта на майка му, Моисей не би могъл да избегне смъртта и да поеме ролята на служещ на Божията воля човек. 30 (Изход 2:2) И накрая, Мария спасява живота на Исус, избягвайки с Него в Египет, спасявайки се от цар Ирод, който иска да го убие. 31 (Мат. 2:13)

(7) Централната личност, на която е поверена Божията воля в Провидението, трябва да се завърне от сатанинския - в Божия свят. Затова и Яков тръгва от сатанинския свят Харан за Ханаан 32 (Бит. 31-33), а Моисей поема пътя от Египет към обещаната земя Ханаан. 33 (Изход 3:8) Исус се завръща в Галилея, след като почти веднага след раждането си намира убежище в Египет.

(8) Крайната цел на Провидението за възстановяване е да бъде унищожен сатана. Яков го покавза като скрива идолите под дъба. 35 (Бит. 35:4) Моисей сваля златния телец, изгаря го с огън, стрива го на прах, разпръсква праха по водата и накарва израелтяните да я изпият. 36 (Изход 32:20) Исус идва, за да разруши този лош свят, като подчини Сатана чрез Словото и силата Си. 37 (Вж. “Есхатология” 3.2.2)




Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
ЧАСТ 2
Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, НАПРАВЛЯВАНО ОТ МОИСЕЙ

2.1 Общ преглед на ръководеното от Моисей Провидение

Ръководеното от Моисей Провидение за възстановяване бе стъпило върху Основата за Месията, положена от семейството на Авраам. Въпреки това, Принципът все пак изисква самият Моисей да изгради Основа за Месията, възстановявайки чрез изпащане Основата на вяра и Субстанциалната основа. Когато и да се смени центалната личност в Провидението, новата фигура не може да наследи Провиденциалната воля, без най-напред самата тя да е понесла подобна отговорност. Още повече, че в този случай Основата трябваше да бъде положена наново, тъй като Провидението се е разрастнало от семейно на световно ниво. както по-късно ще видим, в ръководеното от Моисей Провидение за възстановяване условията на изплащане, необходими за изграждането й, са доста по-различни от преди.

2.1.1 Основа на вяра

2.1.1.1 Централна личност за възстановяване Основата на вяра

Моисей е централната личност за възстановяване Основата на вяра. Тя трябва наново да бъде положена, за да се постави началото на завръщане в обещаната земя Ханаан след края на 400-те години робство, сполетели народа поради грешката на Авраам, направена при принасянето на жертвата. Преди да научим как Моисей изгражда Основата на вяра, нека първо да се спрем на провиденческото място, заемано от него по отношение на Исус, и след това в другите части да разгледаме по какво се различава той от всички предишни централни личности, призвани да положат Основа на вяра.

На първо място, Моисей е поставен в позиция да представлява Бог и да действа вместо Него. Бог му казва, че самият той трябва да е като Бог за Аарон. 38 (Изход 4:16) Той също така казва: “Ето, поставих те Бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.” 39 (Изход 7:1)

На второ място, Бог определя Моисей да бъде първообраз на Исус. Поставяйки го в позиция на Бог спрямо Аарон и фараона, Той го прави първообраз на Исус, единственото Негово въплъщение. Представлявайки го, Моисей пръв поема по пътя, който един ден Исус трябва да извърви. Подобно на Йоан Кръстител, дошъл по-късно 40 (Иоан 1:23), Моисей трябва да направи прав, да проправи пътя за Исус.

Като потомък на Яков, който вече е изградил Основата за Месията, Моисей може да играе ролята на централна личност в епохата на Провидението за възстановяване. В този си път Моисей се опира на установената от предшественика му Яков традиция и на извършените от него дела. Извървеният от тях път служи като модел за другия, по който по-късно ще тръгне Исус.

Освен това Моисей е стъпил и върху основата, положена от Йосиф при влизането му в Египет. Животът на Йосиф също така предварително представя този на Исус.. Като син на Рахил (съпругата на Яков, представляваща Божията страна) и по-малък брат на синовете на Лия (съпругата на Яков, представляваща сатанинската страна), Йосиф се намира в позицията на Авел. Той едва се спасява от плана на по-възрастните си братя да го убият и отива като роб в Египет, слад като е продаден на търговците. Но все пак само 30-годишен той се издига до ранга на първи министър на Египет. Братята му и баща му отиват при него и смирено му се покланят, изпълнявайки по този начин пророческия сън, който той е имал като дете. 41 (Бит. 37:5:11) Въз основа на тази провиденческа победа израелтяните влизат в Египет и за тях започва период, изпълнен с трудности, с цел да бъдат разкъсани оковите на сатана. Пътят на Йосиф предначертава пътя, който Исус по-късно ще извърви. Идвайки в сатанинския свят, Исус щеше да изтърпи трудности и до 30-годишна възраст да стане Цар на царете. Той трябва да подчини цялото човечество, включително и предците Си, да прекъсне всичките им връзки със сатанинския свят и да ги възстанови, връщайки ги в сферата на Бог.

Ранното детство, юношеството и смъртта на Моисей също предварително представят пътя на Исус. При раждането си Моисей е застрашен да бъде убит от фараона. След като майка му тайно го откърмя, той отива в двореца на фараона и е отгледан сред враговете си. По същия начин и Исус се ражда при грозяща го опасност да бъде убит от цар Ирод. Майка му го взима, избягва в Египет и там тайно го отглежда. След това го връща отново в земите на цар Ирод, където той отрасва сред враговете си. След смъртта на Моисей никой не знае местонахождението на тялото му 42 (Второзаконие 34:6). Това предначертава какво ще се случи с тялото на Исус след смъртта му.

Във всички тези случаи пътят, извървян от Моисей с цел възстановяване Ханаан на национално ниво, представлява модел на Исусовия път за възстановяването му на световно ниво. И както бе споменато по-горе, чрез думите на Моисей 43 (Второзаконие 18:18-19) и Исус 44 (Иоан 5:19) Библията свидетелства за това, че посредством живота на Моисей Бог показва модел за Исус, предначертавайки пътя, който той трябва да извърви в бъдещето.

2.1.1.2 Обектът на условието, свързано с възстановяване Основата на вяра

Моисей заема позиция, различна от тази на предишните централни личности, натоварени с полагането Основа на вяра. За разлика от Авел, Ной и Авраам, Моисей няма нужда да принася символична жертва. Той може да възстанови Основата на вяра просто подчинявайки се на Божието Слово, като изпълни Божията повеля, свързана с числото 40 и целяща разделение от сатана. 45 (В буквален смисъл, този израз може да се чете: “40-дневен фундамент за разделение от сатана.” За по-голяма яснота четем: “Провиденческо число 40 за разделение от Сатана.” поради следните причини. На първо място “40 дни” представляват потопа по времето на Ной, който първоначално поставя това условие (Вж. “Въведение към възстановяване” 2.1.2), а не се отнася към продължителността от време, за да бъде изпълнено това условие, което може да продължи 40, дори 400 години. На второ място, въпреки че като резултат е положена основа, текстът използва този израз, за да обясни Провидението в определена продължителност от време. - Бел. изд.) Три причини обуславят тези различия.

На първо място, Моисей е стъпил на основата на трите символични жертви, успешно направени от Авел, Ной и Исак. Те довеждат докрай Провидението, базиращо се на принасянето на символичната жертва.

На второ място, символичните жертви са обекти в условието, необходимо да бъде изпълнено като заместител на Словото, понеже след като човешките първопредци изгубват Божието Слово в следствие на своя грях, то и хората вече не могат да го получават директно. Затова и в епохата на Провидението за полагане Основа за възстановяване (времето от Адам до Авраам), трябва да бъдат принасяни жертви като обекти в условието за изграждане Основата на вяра. По времето на Моисей обаче тази епоха трябва да завърши. Човечеството навлиза в нова ера, в епохата на Провидението за възстановяване (епохата на Стария Завет), когато отново може директно да получава Словото на Бог. Затова при полагане Основата на вяра, няма повече нужда от символични жертви.

На трето място, тъй като Провидението, чието начало е поставено в семейството на Адам, е удължавано отново и отново, необходими са условия на изплащане за възстановяване на провиденческите периоди, които Сатана е осквернил. Когато Ной поставя Основата на вяра, той трябва да премине 40-дневен период с цел разделение от сатана. През тези 40 дни той живее в ковчега. Авраам може да принесе символична жертва, необходима за полагане Основата на вяра, едва след като е възстановил предходния период от 400 години и е стъпил на основата, свързана с Божията повеля относно числото 40, символизираща разделението от сатана. Израелтяните страдат 400-години робство в Египет, за да изпълнят Божията повеля и реализират плана Му, свързан с числото 40, за да се отделят от Сатана, като по този начин възстановят Основата на вяра, към която, поради грешката на Авраам, сатана е предявил претенции. По същия начин и в епохата на Провидението за възстановяване централната фигура може да установи Основа на вяра при условие, че подкрепяйки Словото на Бог, стъпи здраво върху изпълнената Божия повеля относно числото 40, символизиращо отделянето от Сатана, така че повече да не се изисква обект на условието, който да служи като заместител на Словото.

2.1.2. Субстанциална основа

В епохата на Провидението за полагане Основа за възстановяване Бог работи по установяване на Субстанциалната основа на семейно ниво. На базата на навлизането в епохата на Провидението за възстановяване, Той вече започва да работи по установяването на Субстанциална основа на национално ниво. Тъй като Моисей е като Бог за народа си и представлява Исус, той се намира в позоцията на родител за израелтяните по времето, когато се поставя Основата на вяра на национално ниво. Едновременно с това той е и пророкът, натоварен с мисията да подготви пътя за Исус. Следователно, той се намира в позиция на дете спрямо Исус, който трябва да дойде като Истински родител. Така че по отношение на израелтяните Моисей заема позицията на Авел като централна личност в националната Субстанциална основа.

Можем да си припомним, че Авел принася символична жертва като родител вместо Адам и в следствие на това е упълномощен да направи и субстанциална жертва, но вече като дете. По същия начин и Моисей е едновременно и родител, и дете. Възстановявайки чрез изплащане Основата на вяра, той заема позицията на родител. Така си осигурява и мястото на Авел в Субстанциалната основа, където той се намира в позицията на дете.

След като Моисей вече си е осигурил мястото на Авел, израелтяните, представляващи Каин, подчинявайки му се, трябва да изпълнят националното условие на изплащане за премаване на грешната природа. Постъпвайки по този начин, те са щели да изградят Субстанциална основа на национално ниво.

2.1.3 Основа за Месията

Моисей трябва да възстанови чрез изплащане националната Основа на вяра, а водените от него израелтяни трябва да сторят същото по отношение на националната Субстанциална основа. Това е щяло да представлява националната Основа за Месията и базата за изграждане на независима суверенна нация, в която Той да може да дойде. Тогава те е трябвало да го приемат, да бъдат новородени чрез Него, да се изчистят от първородния грях и, ставайки единни по сърце с Бог, да възстановят първоначалната си природа. По този начин те е трябвало да постигнат и крайната цел - да станат съвършени Негови въплъщения.

“Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха, и каза на обидника: Защо биеш другаря си?! А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. А като чу това фараонът, търсеше случай да убие Моисей.” - Изход 2:13-15

Моисей няма друг избор, освен да избяга от фараона. Неохотно изоставяйки израелтяните, той бяга в пустинята Мидиам. Субстанциалната основа е подкопана и курса, през който трябва да преминат израелтяните под ръководството на Моисей, за да бъде възстановен Ханаан, ще се се повтори и евентуално потрети.

Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
2.2.2 Втори национален курс за възстановяване на Ханаан

2.2.2.1 Основа на вяра

Когато поради неверието на израелтяните първият национален курс за възстановяване на Ханаан завършва с неуспех, Сатана предявява претенции към 40-те години от живота на Моисей, прекарани в двореца на фараона, през които той трябва да положи Основа на вяра. Затова и за да започне вторият национален курс за възстановяване на Ханаан, Моисей трябва да изгради тази Основа наново, като премине през друг 40-годишен период, с който да възстанови чрез изплащане загубените 40 години, прекарани в двореца. Това е и целта на 40-годишното му заточение в пустинята Мидиам. 52 (Деяния 7:30) През този период животът на израелтяните в Египет става още по-мизерен като наказание за това, че не са повярвали в Моисей.

По време на 40-те години, които прекарва в пустинята Мидиам, Моисей се подчинява на втора Божия повеля, свързана с числото 40, символизиращо разделение от Сатана. Там той възстановява Основата на вяра, необходима, за да бъде започнат втори национален курс за възстановяване на Ханаан. Тогава Бог му се явява и му казва:

“Наистина, видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя, гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците. И сега, ето, викът на израелтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните. Ела, прочее сега, и ще те изпратя при фараона, за да изведеш людете ми израелтяните от Египет.” - Изход 3:7-10

2.2.2.2 Субстанциална основа

След като възстановява в пустинята Мидиам Основата на вяра, Моисей си осигурява и позицията на Авел. И съответно, както по време на първия национален курс за възстановяване на Ханаан, ако народът на Израел, намиращ се в позоцията на Каин, е повярвал в Моисей и го е последвал с безусловна вяра и подчинение, те щяха да влязат в обещаната земя, в земята, в която текат реки от мляко и мед. Постъпвайки по този начин, те щяха да изпълнят условието на изплащане за премахване на грешната природа и да положат Субстанциалната основа.

Когато Моисей убива египтянина, това е част от Божията работа по изпълнение на повелята Му за започване на първия национален курс за възстановяване на Ханаан. по подобен начин, за да заработи по изпълнение на повелята си, свързана със започването на втория национален курс за възстановявне на Ханаан, Бог дава на Моиесй три знамения и десет наказания, с чиято помощ той да взема надмощие над египтяните. Причините, поради които Бог оставя Моисей да удари сатанинската страна, както вече бе обяснено, са следните: на първо място, за да бъде възстановена чрез изплащане позицията на най-голям син, която Сатана е осквернил; второ, за да се прекъсне привързаността на израелтяните към Египет; трето, за да стане ясно на израелтяните, че Моисей е изпратен от Бог. 53 (Изход 4:1) Има и друга причина, поради която Моисей може да удари египтянина. Въпреки че израелтяните вече са завършили полагаемия се период на изплащане от 400 години като роби в Египет, те са изстрадали още 30 допълнителни години. 54 (Изход 12:41) Бог чува плача и стенанията им и им отговаря със съчувствие. 55 (Изход 2:24-25)

Трите знамения, за чието възпроизвеждане от Моисей и Аарон Бог помага, представят предварително действията на Исус. Първото знамение е дадено, кагото Бог заповядва на Моисей да хвърли жезъла си на земята и той се превръща в змия. 56 (Изход 4:3-9) Когато по-късно Аарон представя това знамение пред фараона по заповед на Моисей, фараонът призовава магьосниците си и ги кара да хвърлят жезълите си, които също се превръщат на змии. Аароновата змия обаче поглъща техните. 57 (Изход 7:10-12) Това знамение по символичен начин предначертава, че Исус ще дойде като Спасител и ще разруши сатанинския свят.

Жезълът символизира Исус. Точно жезълът проявява чудодейна сила пред Моисей, който представлява Бог. Така и Исус трябва да дойде, притежаващ такава сила, и да извърши чудеса пред самия Бог. Освен това жезълът предоставя защита и подкрепа на хората, които уповават на него, той разрушава несправедливостта и води хората по правилния път. Символизирайки Исус, Моисеевият жезъл разкрива мисиите, които Исус трябва да изпълни при своето Пришествие.

Превръщането на жезъла в змия също символизира дейността на Исус. Той сам се оприличава на змия, казвайки: “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.” 58 (Иоан 3:14) Също така той казва на последователите си: “Бъдете, прочее, разумни като змиите”. 59 (Мат. 10:16) Казвайки това, Исус има предвид, че е дошъл като добра змия, носеща мъдрост, която трябва да възстанови чрез изплащане Грехопадението, причинено от злата змия, която хитро и лукаво изкуши човешките праотци. Следователно неговите последователи трябва да учат от Исусовата мъдрост и да водят грешните хора по пътя на доброто. Освен това, когато Моисеевата змия поглъща змиите на магьосниците, това означава, че Исус ще дойде като небесна змия и ще погълне и унищожи Сатана, злата змия.

Второто знамение се случва, когато по заповед на Бог Моисей поставя ръка в пазвата си и тя се покрива с проказа. Тогава Бог му заповядва за втори път да постави ръка в пазвата си и тя е изцелена. 60 (Изход 4:6-7) Това чудо символично предсказва, че Идсус ще дойде като втори Адам и заедно с вероятната си невеста (втората Ева, представена по-късно от Светия Дух) 61 (Вж. “Христология” 4.1 Когато обяснява курсът на Исус, корейският текст използва термина “Светият Дух” относно невестата на Исус. Но Светият Дух става духовна невеста на Исус едва след Неговото разпятие, без да е успял да изпълни първоначалното Провидение на Бог, което включва Той да намери своя невеста, докато е на земята. Заедно, Исус и Неговата бъдеща невеста е трябвало да осъществят “сватбата на Агнето” и да станат Истински родители, (За по-голяма яснота ще използваме термина “бъдеща невеста”, когато текстът се отнася до невестата на Исус на земята), като извършат изкуплението. Първият път, когато Моисей поставя ръка в пазвата си и тя стява прокажена, символизира акта на Архангела, който притиска Ева до гърдите си - постъпка, която опетнява човечеството с неизлечим грях. Вторият път, когато Моисей поставя ръка в пазвата си и тя е изцерена, предвещава, че Исус, Истинският баща , ще дойде да възстанови невестата си, Истинската майка, и че двамата ще прегърнат човечестото и ще му дадат новорождение “както кокошката прибира пилците си под крилата си.” 62 (Мат. 23:37) Тогава възстановяването би било завършено.

За да може да представи третото знамение, Бог кара Моисей да излее взета от река Нил вода на земята. Тя се превръща в кръв. 63 (Изход 4:9) Символизмът на това знамение се крие във водата - неорганично съединение, коено бива превърнато в кръв, съединението, носещо живота. Водата е Библейски символ на грешните множества от хора 64 (Откр. 17:15), които нямат живот в себе си. Затова и това знамение предвещава, че Исус и Светият Дух ще дойдат и ще възкресят грешното чевечество, лишено от живот, за да станат хората живи деца на Бог. Бог кара Моисей и Исус да представят тези три знамения, за да бъдат изпълнени символични услоивя на изплащане, въз основа на които Исус и Светият Дух по-късно ще дойдат в Израел като Истински родители. Те ще възставовят първоначалната четири - позиционна основа, която е преминала в ръцете на Сатана и ще родят повторно всички хора като свои деца.

Когато Моисей, който не е особено красноречив, моли Бог да му изпрати някого, който да го представлява, Бог посочва по-възрастния му брат Аарон 65 (Изход 4:14) и пророчиата Мириам, сестрата на Аарон. 66 (Изход 15:20) Това по символичен начин предвещава, че Исус и вероятната му невеста, въплъщенията на Словото, ще дойдат и ще възстановят като такива 67 (Иоан 1:14) хората, които са загубили Словото при грехопадението. В процеса на възстановяване на Ханаан, на Аарон и Мириам е дадена мисията да поддържат волята на Моисей, който заема позицията на Бог и да се упражняват във водачество като негови представители. За в бъдеще Исус и Светият Дух ще подпомагат Божията воля по пътя към световното възстановяване на Ханаан и ще се нагърбят със задачата да изкупят греха ни.

По заповед на Бог Моисей отива да се срещне с фараона. По време на пътя Господ му се явява и се опитва да го убие. Животът му е спасен, когато съпругата му Сепфора обрязва краекожието на сина им. 68 (Изход 4:24-26) Тя помага на Моисей да преодолее изпитанието и спасява семейството. Това обрязване прави възможно освобождаването на израелтините от Египет. То предвещава, че дори когато Исус дойде, Божията работа по спасението на хората не би могла да бъде доведена докрай, докато те не се подложат на вътрешно обрязване.

Нека се спрем по-подробно на значението на обрязването. Когато човешките първопредци съгрешават, имайки сексуална връзка със сатана чрез мъжкия сексуален орган, те наследяват кръвта, носеща смърт. В пътя, който грешните хора трябва да изминат, за да бъдат възстановени като Божии деца, Бог включва обреда на обрязването като условие на изплащане: да се изреже краекожието на мъжкия полов орган и да се остави кръвта да изтече от него. Обрязването означава отстраняване на кръвта, носеща смърт. Орбрязването също е и знак за възстановяване правото на човека на господство и знак на обещанието, че Бог ще възстанови хората като Свои деца. Съществуват три вида обрязване: обрязване на сърцето 69 (Второзаконие 10:16), обрязване на краекожието 70 (Бит. 17:10) и обрязване на Всички неща. 71 (Левит 19:22-23)

Посредством десетте наказания Бог помага на Моисей да освободи израелтяните от Египет. 72 (Изход 7:14-12:36) Това също така предвещава, че за в бъдеще Исус ще дойде, за да спаси избраните от Бог хора, служейки си с чудеса и знамения. Когато Яков изстрадва 21 тежки години в Харан, Лаван десет пъти го измамва и не му дава полагемото му се възнаграждение. 73 (Бит 31:7) По същия начин и при Моисей, чийто път следва пътя-модел, извървян от Яков, фараонът не само продължава да измъчва израелтяните след предопределения период от време, но и десет пъти ги заблуждава, давайки им лъжливо обещание, че ще ги освободи. Като компенсация за това Бог има право да порази фараона с десет бича (наказания). Измежду всички тях, деветото и десетото имат особено значение.

При деветото наказание Бог покрива Египет с гъста тъмнина в продължение на три дни, докато по местата, които обитават израелтяните, е светло. 74 (Изход 10:21-23) Това предвещава, че когато дойде Исус, тъмнина ще покрива сатанинската сфера, докато над Божиите хора ще изкри светлина и двете страни ще бъдат разделени. Като десето наказание Бог убива всички първородни измежду египтяните и добитъка им, като упътва израелтяните да начертаят с агнешка кръв знак по вратите (трегерите и подпорите) на къщите си, така че ангелът на смъртта да премине над тях. Първородните на египтяните, стоящи на сатанинска страна, се намират в позиция на Каин. Бог ги поразява, за да възстанови израелтяните, намиращи се в позицията на втория син Авел до позицията на най-голям син. Сатана вече е окупирал и затова направлява хода на историята, оставяйки Бог да го преследва. 75 (Вж. “Паралели” 7) Това наказание предвещава, че при идването на Исус атанинската страна ще загине, докато Божията страна, намираща се в позицията на втори син, ще бъде спасена посредством изкуплението чрез кръвта на Исус. Моисей отнася от Египет изобилни богатства. 76 (Изход 12:35-36) Това предвещавна, че възстановяването на всички неща ще стане по времето на Исус.

След всяко наказание Бог закоравява сърц;ето на фараона. 77 (Изход 4:21; 10:27) Съществуват няколко причини за това. На първо място, многократно демонстрирайки силата Си, Бог иска да покаже на израелтяните, че Той наистина е Бог. 78 (Изход 10:1-2) На второ място, Бог иска фараонът да даде всичко от себе си, за да задържи израелтяните, преди той да го насили да ги пусне. Тогава фараонът е щял да разбере колко е слаб и да прекъсне всякакви опити да обвърже или задържи израелтяните, след като те си тръгнат. На трето място, Бог иска те да сложат край на своята вярност и привързаност към Египет, предизвиквайки у тях силни чувства на неприязън спрямо фараона.

Когато Бог убива египтянина, това е част от Божията работа по повелята Му относно започването на първия национален курс за възстановяване на Ханаан. Този курс обаче е осуетен, когато хората се усъмняват в Моисей. Във връзка с повелята Му за започване на втори национален курс, Бог дава на израелтяните трите замения и десетте наказания. Ставайки свидетели на тези чудеса, те започват да вярват, че Моисей наистина е изпратен от Бог като техен водач. Те са повярвали и последвали Моисей, Авеловия тип личност, която е положила Основата на вяра на национално ниво. Така че на тази база израелтяните могат да поемат втори национален курс за възстановяване на Ханаан.

Условието на изплащане за премахване на грешната природа обаче изисква от израелтяните да покажат повече, отколкото само краткотрайна вяра и подчинение на Моисей за времето, когато той прави тези чудеса. Поради по-раншния им неуспех, в изпълнение на това условие, сатана изисква за себе си целия провиденчески курс за възстановяване на Ханаан. Сега израелтяните трябва да възстановят този курс, запазвайки вярата си в Моисей и подчинявайки му се по време на пътуването. Само по този начин те са щели да изпълнят националното условие на изплащане за премахване на грешната природа. Докато те не прекосят пустинята, съхранявайки непоколебима вяра в Моисей и не влязат в Ханаан, националната Субстанциална основа е нямало да бъде установена.

Изпълнението на Божията повеля относно започването на втори национален курс за възстановяване на Ханаан е ръководено с по-голяма милост и благодат, отколкото по време на първия курс. Но тъй като удължаването му е причинено от неверието на израелтяните, то съответно и условието на изплащане, което те трябва да изпълнят, е по-тежко. Ако по време на първия курс израелтяните са последвали Моисей, те щяха да бъдат водени по прекия път през земята на филистимците и щяха да влязат в Ханаан след 21 дни - период, отговарящ на 21 -те години, прекарани от Яков в Харан. По време на втория курс обаче Бог не води хората по прекия път. Той се притеснява, че когато те ненадейно се срещнат с войнствените филистимци, те могат отново да изгубят вярата си и да се върнат в Египет. 79 (Изход 13:17) Вместо това Бог ги повежда по дълъг заобиколен път, превеждайки ги през Червено море и през пустинята. Той планира да ги заведе в Ханан след 21 месеца.

Така че израелтяните започват своя 21-месечен път през пустинята под водачеството на Моисей. Нека разгледаме този курс и видим как той е служил като път-модел, който да измине Исус, водейки човечеството в световния курс за възстановяване на Ханаан.

Когато фараонът неохотно дава на Моисей позволението си израелтяните да принасят жертви в Египет, Моисей иска повече, казвайки:

“Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертваме на Господа нашия Бог както ни е казал.” - Изход 8:26-27

Моисей иска тези три дни с намерението да заблуди фараона и да изведе всичките си хора (целия си народ) от Египет.

Този тридневен период има същото значение като тридневния път на Авраам до планината Мория, който той трябва да измине, за да прекъсне връзките си със сатана преди да може да принесе Исак в жертва. От времето на Авраам това е периодът на изплащане, необходим за разделение от сатана в началото на някий провиденциален курс. Когато Яков предприема курса за възстановяване на Ханаан, има период от три дни, в който той скъсва връзките си със Сатана, измамвайки Лаван и напускайки Харан. 80 (Бит. 31:19:22) По същия начин в началото на този национален курс Моисей иска три дни с намерението да измами фараона и да освободи народа си от робство. Също така и Исус е щял да започне духовния курс за възстановяване, само след като е преминал през три дни за разделение от Сатана преди победното Си възкресение.

Израелтяните, които според Боблията наброяват около 600 000, тръгват от Рамесий на 15-ия ден от първия месец по еврейския календар. 81 (Изход 12:37; Числа 33:3) Те подкрепят и следват Божията воля по време на тридневния си път към мястото на първия им лагер край Сокхот. От този момент занапред Бог им засвидетелства Своята милост, давайки им денем облачен, а нощем огнен стълб, който да ги води из пътя. 82 (Изход 13:21) Облачният стълб, който води израелтяните през деня (янг), символизира Исус, който един ден ще поведе хората в световния курс за възстановяване на Ханаан. Огненият стълб през нощта (ин) символизира Светия Дух, който ще ги упътва като женски дух.

На брега на Червено море, по заповед на Бог, Моисей протяга жезъла си и разделя водите, след това повежда израелтяните по сухото дъно. Египтяните, преследващи ги с колесници, се удавят, когато водите се събират и ги погвъщат. 83 (Изход 14:21-28) Както вече бе обяснено по-горе, Моисей се намира в позицията на Бог пред фараона 84 (Изход 7:1), а жезълът му символизира Исус, който за в бъдеще ще демонстрира Божията мощ. Следователно това чудо предвещава какво ще се случи, когато дойде Исус. Сатана ще преследва вярващите, следващи Исус в пътя за световното възстановяване на Ханаан, но Исус ще издигне желязна тояга 85 (Откр. 2:2-7; Пс. 2:9. Желязната тояга символизира Словото на Бог; Вж. “Есхатология 3.2.2) и ще удари развълнуваното море на този свят. 86 (Библията използва водата като символ на грешния свят. (Откр. 17:15) Ето защо този свят понякога се нарича “развълнувано море.”) Водите ще се разделят и ще откирят равен път, който вярващите ще поемат, докато преследващият ги сатана ще загине.

Израелтяните прекосяват Червеното море и пристигат в пустинята Синай на 15-ия ден от втория месец. От тогава до деня, в който те достигат Обетованата земя, Бог ги храни с манна и пъдпъдъци. 87 (Изход 16:33-35) Манната и пъдпъдъците символизират животодаряващите плът и кръв на Исус, които Бог ще осигури по време на световния керс за възстановяване на Ханаан. Затова и Исус казва:

“Бащите ви ядоха от манната в пустинята и все пак измряха... Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века... ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си.” - Иоан 6:49-53

Когато израелтяните напускат пустинята Синай и разполагат стана си край Рафидим, те нямат вода за пиене. Бог заповядва на Моисей да удари Канарата в Хорив и му казва, че от нея ще потече вода. Моисей го прави и така е спасен животът на неговия народ. 88 (Изход 17:6) Свети Павел писа: “И тая Канара бе Христос.” 89 (I Кор. 10:4) Съответно чудото, при което от Канарата бликва вода, предвещава, че Месията ще спаси цялото човечество с водата на живота, за която Исус казва: “а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века.” 90 (Иоан 4:14) Двете Каменни плочи, които Моисей получава на планината Синай, символизират Исус и бъдещата Му невеста, а Канарата, от която те произхождат, символизира Бог. Когато Моисей я удря и дава вода на народа, се полага основа, на която той може да получи Каменните плочи и да построи Ковчега на завета и Скинията.

Исус Навиев се бие в Рафидим с Амалик. Когато Моисей вдига ръцете си, изпаелтяните вземат надмощие, а когато ги сваля - се случва обратното. Аарон и Ор слагат Моисей да седне на купчина камъни и, застанали отляво и дясно, държат ръцете му вдигнати, за да може Исус Навиев да победи цар Авалик и армията му. Това също предвещава какво ще стане, когато дойде Исус. Исус Навиев символизира вярващите, Амалик - сатанинския свят, а Аарон и Ор - Исус и Светия Дух. Аарон и Ор, които държат вдигнати ръцете на Моисей и правят възможно Исус Навиев да надвие Амалик предвещават, че вярващите хора, които почитат Триединстото - Бог, Исус и Светия Дух - ще победят всеки зъл дух или човек, който се изправи срещу тях.

2.2.2.3 Провидението за възстановяване и Скинията

Израелтяните получават Каменните плочи, Скинията и Ковчега на завета. Нека първо се спрем на това, как ги получават. Израелтяните пристигат в пустинята Синай в началото на третия месец след победата им над Амалик. 92 (Изход 19:1) Тогава Моисей взема със себе си 70 старейшини и се изкачва на планината Синай, за да се срещне с Бог. Самият Моисей е призован да отиде на върха на планинана, където Бог му заповядва да пости 40 дни, за да получи 10-те заповеди, изрязани върху Каменните плочи. 93 (Изход 24:9-10,18) Докато пости, Моисей получава напътствия от Бог относно Ковчега на завета и Скинията. 94 (Изход 25:31) Когато свършват 40-те дни, Моисей получава двете Каменни плочи, върху които с Божия пръст са изписани 10-те заповеди. 95 (Изход 31:18)

Когато Моисей слиза от планината Синай, носейки двете Каменни плочи и отива при израелтяните, той ги заварва да се кланят на един златен телец. По време на отсъствието му, те карат Аарон да им направи телеца и когато той го е оформил, обявяват, че това е богът, извел ги от Египет. Виждайки това, Моисей плавма от яд. Той хвървя Каменните плочи и ги счупва в подножието на планината. 96 (Изход 32:1-19) Бог отново се явява на Моисей и му казва да издяла други две, идентични на първите Каменни плочи, обещавайки му повторно да изпише върух тях десетте заповеди. Моисей за втори път се изправя пред Бог в планината и пости 40 дни. Бог му издиктува десетте заповеди и той ги написва върху Плочите. 97 (Изход 34:1, 27-28) Моисей ги взима и отново отива при израелтяните. Този път те му отдават почит и уважение. Подчинявайки се на напътствията му, построяват Ковчега на завета и изграждат Скинията. 98 (Изход 35-40)

2.2.2.3.1 Значението и целта на Каменните плочи, Скинията и Ковчега на Завета

Какво е значението на каменните плочи? Когато Моисей ги получава с изписаното върху тях Божие Слово, това означава, че отминава епохта на провидението за полагане Основа за възстановяване, когато грешните хора са можели да се свързат с Бог само посредством жертви, както и че настъпва епохата на Провидението за възстановяване, когато те могат да се свързат с Бог посредством откритото им Слово. Вече бе обяснено, че ако създадените чрез Словото Адам и Ева бяха станали съвършени, те щяха да се превърнат във въплъщение на това Слово. Но вместо това те съгрешават и се лишават от Него. 99 (вж. “Възстановяване” 1.2.1) Моисей получава двете Плочи с изписаното върху тях Слово в края на 40-дневния период за разделение от Сатана. Това има значение на символично възстановяване на Адам и Ева като въплъщения на Словото. Съответно, двете плочи символизират възстановените Адам и Ева, а също така Исус и Неговата бъдеща невеста, които трябва да дойдат като въплъщение на Словото. В Библията символът за Христос е белият камък 100 (Откр. 2:17), а също така е писано, че “Тая Канара е Христос” 101(I Кор. 10:4) Като символи на Исус и вероятната Му невеста, Каменните плочи обозначават също така и Небето и Земята.

На следващо място, какво символизира Скинията? Исус оприличава Своето тяло на Храма в Ерусалим 102 (Иоан 2:19-21) . “И ние, които вярваме в Него, биваме наричани храмове на Бог” 102 (I Кор. 3:16) Така че, Храмът образно представлява Исус. Ако израелтяните бяха успели в първия курс за възстановяване на Ханаан под водачеството на Моисей, то тогава, веднага щом като влезеха в Ханаан, те щяха да изградят Храма и да се подготвят да приемат Месията. Но поради неверието им, първият курс е осуетен още в самото начало. По време на втория курс Бог ги повежда по заобиколен път през Червено море и през пустинята. Бог не може да им възложи да построят Храма и в замяна на това трябва да се примири със Скинията като Негов заместител, която може да бъде местена от място на място. Подобно на Храма , и Скинията представлява Исус, но само символично. Когато заповядва на Моисей да изгради Скинията, Бог казва: “И да ми направят Светилище, за да обитвам между тях” 104 (Изход 25:8)

Скинията е разделена на 2 части: святото място (светилището, олтара) и пресвятото място (Святая светих). Само първосвещениците могат да влизат в Сватая Светих веднъж годишно, когато принасят жертви в деня на изкуплението. Светая светих е мястото, където се пази Ковчега на завета. Там се явава самият Бог. То символизира духа на Исус. В Светилището има светилник, олтар за кадене на тамян и трапеза, на която да се поставят присъствените хлябове, за които свещениците се грижат ежедневно. Светилището символизира тялото на Исус. Освен това, Светая светих символизира духовния свят, докато светилището символизира физическия свят. Когато Исус е разпнат, завесата между Светилището и Светая Светих се раздира на две от горе до долу. 105 (Мат. 27:51) това означава, че разпятието на Исус създава база за постигане на духовно спасение, след като вече е била отворена вратата между духа и плътта, или между Небето и Земята.

Какво символизира Ковчега на завета? Съхраняван в Светая Светих, той съдържа свидетелствата за сключения с Бог завет. В него се намират двете Каменни плочи, които символизират Исус и бъдещата му невеста, още Небето и Земята. Той съдържа още и манна - основната храна на израелтяните по време на пътя им в пустинята. Тя символизира тялото на Исус. Манната е поставена в златна стомна, която е символ на Божията слава. Ковчегът на завета съдържа още и Жезъла на Моисей, който показва Божията мощ, напъпвайки и разцъфтявайки. 106 (Евреи 9:4) Следователно Ковчегът представлява Космоса и в същото време е по-малък праобраз на Скинията.

Умилостивилището е разположено върху Ковчега на завета На краищата му има два херувима от ковано злато, които го покриват с крилата си. Бог обещава, че той лично ще се явява на умилостивилещото между херувимите и ще дава напътствия на израелтяните. 107 (Изход 25:17-22) Това предвещава, че когато Исус и невестата му, чиито символи са Каменните плочи, дойдат и измият греховете на хората, Бог ще се яви на умилостивилището и ще отвори пътя между херувимите, които спират достъпа до Дървото на живота в Едемската градина. 108 (Бит. 3:24) Тогава всеки ще може да дойде при Исус - Дървото на живота и да бъде изпълнен с Божието Слово.

С каква цел Бог дава Каменните плочи, Скинията и Ковчега на завета? Когато израелтяните приключват 400-годишния си период на изплащане, който трябва да понесат поради грешката на Авраам при принасянето на жертвата и тръгват към пустинята, Бог поразява египтяните със знамения и наказания и удавя техните множества от войници, които се опитват да последват израелтяните през Червено море. Изаелтяните не могат да се върнат в Египет, не само защото Божията воля го забранява, но и защото са станали жестоки врагове на египтяните. Те нямат друг избор, освен да завършат пътуването си до Ханаан. Бог ги додежда до мястото, от което няма връщане назад. Въпреки това израелтяните непрестанно изпадат в неверие по време на пътуването. Накрая съществува опастност дори Моисей да изгуби вяра. За да се справи с тази ситуация, Бог им дава обект на вяра, който да остане непроменлив, дори и хората да се променят. Ако макар и само един човек почита този обект с абсолютна вяра, Бог би могъл да продължи реализирането на Провиденческата Си воля чрез него. Този човек е щял да наследи мисията да се грижи за обекта на вяра по същия начин, както при щафетно бягане пръчката се предава от единия спринтьор на другия.

Скинията, съхраняваща ковчега на завета и каменните плочи, е този обект на вяра. Тъй като тя представлява Месията, когато израелтяните я изградят, това означава, че Месията вече е дошъл, но в символичен смисъл.

Израелтяните трябва да увжават и почитат Скинията, като че ли тя е Месията и да се завърнат под водачеството на Моисей в благословената земя на Ханаан. Следователно така те са щели да установят Субстанциална основа на национално ниво. Дори по време на пътя израелтяните да изпаднат в неверие, докато Моисей продължава да величае Скинията, на народа е щяло да е позволено, ако изгуби вярата си, да може да се възстанови на базата на непокътнатата основа, положена от Моисей. Освен това, дори самият той да изпадне в неверие, ако вместо него дори и само един единствен израелтянин величае Скинията, Бог може да работи с този човек за възстановяване на целия народ.

Ако израелтяните се доверяха на Моисей и влезеха в Ханаан още по време на първия национален курс, семейството му щеше да поеме ролята на Скинията, а той самият щеше да изпълни ролите на Каменните плочи и ковчега на завета. Семейството на Моисей щеше да стане носителят на Небесния Закон. Тогава изралетяните биха могли да изградят Храма в Ханаан, без да имат нужда от Плочите, Ковчега или Скинията. Те са дадени като средства за спасение, едва след като народът изпада в неверие. Скинията, като символичен представител на Исус и бъдещата му невеста, е необходима само до момента, в който се построи Храмът, а Храмът, като образен представител на Исус и невестата му, е необходим единствено до деня на идването на Месията, въплъщаващ Храма.

2.2.2.3.2 Основа за Скинията

Точно така, както трябва да бъде положена основа преди да приемем Месиятая, така и преди израелтяните да могат да построят и възвеличаят Скинията, символично представляваща Месията, трябва да бъде поставена Основа за това. Няма нужда да казваме, че за да бъде установена основа за Скиниятая, се изискват Основа на вяра и Субстанциална основа за нея. Нека сега разгледаме как израелтяните правят това под водачеството на Моисей.

Моисей трябва да следва напъствията на Бог и да положи Основа на вяра за Скинията като пости и се моли в продължение на 40 дни, което представлява период за разделение от сатана. Опирайки се на тази Основа, израелтяните следва да се подчиняват с вяра и да подкрепят Моисей в работта му по реализиране на идеала за Скинията. По този начин те щяха да изпълнят усолвието на изплащане за премахване на грешната природа и да моложат Субстанциална основа за Скинията. Говорейки за Скинията, имаме пред вид също така каменните плочи и Ковчега на завета.


Първата основа за Скинията

Хората са създадени на шистия ден, за да станат въплъщение на Словото. 109 (Иоан 1:3) Следователно, за да може да даде Словото за пресътворяване на грешните хора и те да се възстановят, Бог трябва най-напред да възстанови числото 6, символизиращо периода от сътворяването, който е омърсен от сатана. Поради тази причина Бог осветява планината Синай, покривайки я с облаци от слава за 6 дни, а на седмия ден се явява на Моисей измежду облаците. От този момент Моисей започва поста си, продлъжаващ 40 дни и 40 нощи. 110 (Изход 24:16-18) Бог нарежда на Моисей да премине през 40-дневен период за разделение от сатана, за да може да установи Основа на вяра за Скинията - символичният Месия. Бог счита това за необходимо, тъй като израелтяните са изпаднали в неверие след преминаването на Червено море. 111 (Изход 16:1-12; 17:2-4)

Както вече споменахме, условието на изплащане за премахване на грешната природа не можа да бъде изпълнено по време на курса, през който преминават израелтяните за възстановяване на Ханан, тъй като то не включва просто вяра и следване на Моисей единствено само за краткото време, през което той разкрива Божията мощ. Напротив, изпълнението му изиква хората за запазят тази вяра и послушание докато влязат в Ханаан, да изградят Храма и да приемат Месията. По същия начин, за да изпълнят условието на изплащане за премахване на грешната природа и да положат Субстанциална основа за Скинията, израелтяните трябва с абсолютна вяра да се покорят на Моисей от момента, в който той се изкачва на планината, за да започне 40-дневния си пост, докато завършат строежа на Скинията. Докато обаче Моисей пости и се моли в планината, целият народ изпада в неверие и се покланя пред златния телец. В резултат на това не е установена Субстанциална основа за Скинията.

Тъй като хората сами изгубват Основата за Словото, тяхна е отговорността да я възстановят, за да могат да Го получат отново. Затова и Бог не се намесва в действията на хората, когато те работят по възстановяването на Словото. Поради тази причина, въпреки че ги води с помощта на знамения и чудеса, Той не се намесва, когато израелтяните съгрешават. Когато вижда народа си да се кланя на идола и да танцува около него, Моисей побеснява. Хвърля плочите и ги счупва. 112 (Изход 32:19) В резултат на това сатана завладява Основата на вяра за Скинията. Както обяснихме по-горе, 2-те Каменни плочи символизират Исус и бъдещата му невеста, които трябва да дойдат като възстановят вторите Адам и Ева. Това събитие обаче предвещава, че ако Исус дойде и намери евреите обезверени, ще трябва да умре на кръста, без да е изпълнил заедно със своята невеста първоначалната си, дадена му от Бог мисия.

Неверието на израелтяните в Синай подкопава Божието провидение, свързано с установяването на Основа за Скинията. То унищожава Божиите ревностни усилия да отдели народа от Сатана и да възпита в него покорство спрямо Моисей. Заради продължаващата липса на вяра у изръелтяните, Божието Провидение, свързано с установяване на Основа за Скинията, трябва да бъде удължено и да претърпи втори, а след това и трети опит.


Втора основа за Скинията

Итзраелтяните показват липса на вяра по отношение на Божията повеля, свързана с получаване на Каменните плочи, а от тук и по отношение построяването на Скинията, но им се дава втори шанс, тъй като те стъпват на факта, че вече са пили вода от Канарата в Рафидим, от която символично произхождат Каменните плочи. След като Моисей счупва Плочите, Бог му се явява и му обещава друг запис на Словото Си. Този път Бог иска сам Моисей да издяла празните плочи, които да надпише. Освен това, Моисей не може да възстанови Каменните плочи или да изгради Скинията около тях, без най-напред да е възстановил Основата на вяра за Скиниятая, изпълнявайки още веднъж повелята относно 40-те дни за разделение от сатана. Следователно Моисей трябва да пости още 40 дни, преди да може да се сдобие с нови две плочи, върху които да изреже десетте заповеди. 113 (Изход 34:28) и да изгради Скинията като обект на вяра. Този път израелтяните чакат завръщането на Моисей, съхранили вярата си.

Успешните усилия на Моисей да възстанови счупените плочи чрез 40-те дни постене и вярата на израелтяните в него предвешават, че Исус, макар и разпнат, може да се завърне и да започне отново Своята работа по спасението, ако вярващите предано изпълнят условието на изплащане, състоящо се в това: да го приемат по време на 40-те дни от Господното възкресение - повеля относно числото 40, символизиращо разделението от сатана.

Оставайки изпълнени с вяра, докато Моисей пости в планината и след това подчинявайки се на инструкциите му да построят Скинията, израелтяните изпълняват условието на изплащане за премахване на грешната природа. Така е положена Субстанциална основа за Скинията, от там и цялостната Основа за Скинията. Тя е построена в първия ден от първия месец на втората година. 114 (Изход 40:17)

Както обаче бе споменато по-горе, Субстанциалната основа във втория национален курс за възстановяване на Ханаан изисква много повече, отколкото просто построяването на Скинията. Всъщност, докато влезат в Ханаан и издигнат Храма, от израелняните се очаква да почитат Скинията повече, отколкото ценят живота си. Те трябва да съхранят същата вяра, докато приемат Месията. На 20-ия ден или 2 месец на 2-та година, израелтяните тръгват за пустинята Синай, наредени в боен ред около Скинията, водени от облачен стълб. 115 (Числа 10:11-12) Но не след дълго те започват да се оплакват от трудностите и да недоволстват срещу Моисей. Дори след като Бог разрушава стана им в изблик на гняв, те не се разкайват. Продължават да се оплакват, жалвайки се, че нямат за ядене нищо друго освен манна. Те са изпълнени с ненавист към Моисей и копнеят за месото, плодовете, зеленчуците и разкоша в Египет. 116 (Числа 11:1-6) Така че израелтяните не успяват да съхранят втората Основа за Скинията и тя е завладяне от сатана. Провидението за възстановяване на тази Основа е удължено с още един, трети опит.


Трета Основа за Скинията

Независимо от това, че Сатана осквернява втората Основа за Скинията, вярата на Моисей и посвещаването му на Скинията остават непроменени. Следователно Скинията стои твърдо върху носновата на вяра, положена от Моисей, докато израелтяните все още са стъпили единствено на факта, че са пили водата от Канарата край Рафидим. 117 (Изход 17:6). Нека си припомним, че Канарата е мястото, от което произхождат Каменните плочи, представляващи центъра на Скинията. На тази база на израелтяните е позволено да опитат изпълнението на друга повеля, свързана с числото 40, символизиращо разделението от Сатана. Подчинявайки се на Моисей, който все още почита Скиниятая, те трябва при своя трети опит да възстановят чрез изплащане Основата за нея. Като условие за постигане на това е дадена 40 дневна мисия на разузнаване в Ханаан.

По заръка на Бог Момисей избира по един водач от всяко от 12-те племена на Израел и ги изпраща на разузнаване в Ханаан за 40 дни. 118 (Числа 13:1, 25) Когато се връщат, всички, с изключение на Исус Навиев и Халев, са обезверени:

“Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи...тя е земя, която изпояжда жителите си, и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже... и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.” - Числа 13:28; 32-33

Те правят заключението, че израелтяните не могат да превземат укрепените Ханаански градове, или да победят жителите им. Човуйки това, израелтяните отново възроптават срещу Моисей. Те искат нов водач, който да ги заведе обратно в Египет. Само Исус Навиев и Халев призовават народа да не се страхува, а да нападне ханаанците, подчинявайки се на Божията заповед: “Само недейте възстава против Господа, нито се бойте от людете на земятая, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.” (Числа 14:9)

Израелтяните не приемат този съвет и се опитват да убият с камъни Исус Навиев и Халев. В този момент Господната слава се явява на хората и Бог казва на Моисей: “докога ще ме презират тия люде? и докога няма да ми вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред нях?” (Числа 14:11)

“Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа, и те ще познаят земята, която вие презряхте. А вашите трупове ще паднат в тая пустиня. И децата ви ще скитат по пустинята 40 години, и ще теглят поради вашите блудствания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. Според числото на дните, през които съгледахте земята, 40 дена, всеки ден за 1 годинаяу, 40 години ще теглите за беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен” (Числа 14:31-34)

В резултат от липсата на вяра у израелтяните, третата Основа за Скинията се проваля. Пустинният им курс от 21 месеца е продължен на 40 години.

2.2.2.4 Неуспех във втория национален курс за възстановяване на Ханаан

Поради неверието на израелтяните Основата за Скинията 3 пъти е завладяна от сатана. По тази причина националното условие на изплащане за премахване на грешната природа не е изпълнено и Субстанциалната основа за 2-ия национален курс за възстановяване на Ханаан не е положена. Следователно целият втори национален курс за възстановяване на Ханаан претърпява неуспех. Божието провидение е удължено с трети национален курс.


2.2.3 Трети национален курс за възстановяване на Ханаан

2.2.3.1 Основа на вяра

Тъй като израелтяните се изплашват, когато чуват какво казват обезверените съгледвачи, вторият национален курс за възстановяване на Ханаан се увенчава с неуспех. Четирдесетте години, прекарани от Моисей в пустинята Мидиам с цел възстановяване Основата на вяра, са завладени от сатана. В резултат на провалената мисия за разузнаване тайно на страната, народът трябва да се лута из пустинята в продължение на 40 години, докато накрая се върне в Кадеш-Барни, като на всеки ден от мисията на съглеждането се отговаря с по 1 година. За Моисей този 40-годишен период има значението на разделение от сатана, който е заграбил предишната Основа на вяра и на възстановяване чрез изплащане Оновата на вяра за третия курс. През всичкото това време на лутане в пустинята Моисей почита Скинията, показвайки вяра и преданост. Когато се връща в Кадеш-Барни, той вече е установил Основа на вяра в третия национален курс за възстановяване на Ханаан. Следователно той си осигурява и позицията на Авел за Субстанциалната основа.

2.2.3.2 Субстанциална основа

Субстанциалната основа за втория курс е обречена на неуспех, когато сатана освернява Основата за Скинията в следствие на упоритото безверие на народа. Непокътната обаче остава поне основата на вяра, запазена благодарение на неотслабващата всеотдайност на Моисей. Ако, опрели се на тази Основа, израелтяните бяха повярвали на Моисей и го бяха следвали през 40-те години на лутане из пустинята, изграждайки по този начин база за разделение от Сатана, те щяха да положат Субстанциална основа за Скинията и така да завършат цялостната Основа за нея. Ако бяха почитали и се бяха покорявали на Моисей и влезли в Ханаан изпълнени с вяра и упование, щяха да съградят Субстанциална основа за трети национален курс за възстановяване на Ханаан.

Четирдесет години на лутане из пустинята представляват за Моисей периода, необходим за установяване Основата на вяра за третия национален курс. Целта на този период от гледна точка на израелтяните е да се изпълни Божията повеля относно започването на третия курс. Това те трябва да сторят като установят Основата за Скинията и по този начин отново да получат милостта на Бог, на която се наслаждават по реме на втория курс. Тогава те за пръв път построяват Скинията под ръководството на Моисей.

2.2.3.2.1 Субстанциална основа, в която централра роля играе Моисей

Каменните плочи, Скинията и Ковчегът на завета стават необходими за преминаването през втория курс само защото израелтяните загубват вярата си, докато са в пустинята. Скоро след като прекосяват Червено море, те забравят за трите знамения, които Бог им дава по времето, когато Той започва да работи за изпълнение на повелята Си, отнасяща се до започването на курса. За да може да възстанови това чрез изплащане, Бог изпитва хората по време на 40-дневен период, през който Мисей е в планината. След това им показва великата Си милост, давайки им три доказателства за нея: Каменните плочи, Ковчега на завета и Скинията. Освен това дава и десетте наказания, които трябва да възстановят десетте лъжи, с които Лабан измамва Яков в Харан. Когато обаче израелтяните изгубват вярата си, въпреки че са свидетели на станалото, Бог се опитва да възстанови чрез изплащане десетте наказания, давайки десетте заповеди. Ако израелтяните обновяха вярата си, почитайки трите израза на Божествената милост и покорявайки се на 10-те заповеди, те щяха отново да получат милостта, на която се бяха радвали, напускайки Египет, закриляни от силата на тези чудеса.

Следователно и в третия курс израелтяните трябва да преминат през 40-годишен период на изплащане, следвайки с вяра и покорство Моисей през пустинята. След като се връщат в Кадеш-варни, те трябва заедно с Моисей да стъпят на Основата за Скинията и да възхваляват Плочите, Скинията и ковчега. Ако го бяха сторили, те щяха да се окажат в позицията, в която са се намирали при изпълнението на Божията повеля относно започването на втория курс, когато Бог поразява египтяните с 3-те знамения и 10-те наказания. Плочите представляват Ковчега в умален вид, а Ковчегът представлява Скинията в умален вид. Оттук следва, че Плочите представляват в умален вид Скинията. Следователно ковчегът и Скинията могат да бъдат представени от Плочите или от Канарата, от която са направени. Така че третият национален курс за възстановяване на Ханаан, трябва да започне в Кадеш- арни, след като бъде изпълнена Божиятна повеля за началото му, в която централна роля играе Канарата. Отсега нататък израелтяните могат да изпълнят условието на изплащане за премахване на грешната природа, необходимо за да бъде установена Субстанциалната основа в третия нацианален курс, при условие, че почитат с вяра и всеотдайност Скинията и ако последват Моисей в Ханаан.

Как възнамерява Бог да проведе изпълнението на повелята Си за започване на курса, в чийто център е Канарата.

По време на 40-годишното скитане из пустинята израелтяните отново загубват вяра и започват да се оплакват. За да ги спаси, Бог нарежда на Моисей да удари Канарата с жезъла си, така че от нея да бликне вода и народът да пие. 119 (Числа 20:4-5,8). Моисей трябва да удари Скалата само един път. Тогава изпълнените със страхопачитание израелтяни трябва да се обединят с него и заедно да стъпят на Основата за Скинията. По този начин те щяха да са изпълнили Божията повеля за началото, в която централна роля играе Канарата.

Когато обаче чува, че народът му недоволства против него и се оплаква, че няма вода за пиене, Моисей избухва в неконтролируем гняв и удря Канарата два пъти. Затова Бог му казва:

“Понеже не Ме вярвахте, за да Ме осветите пред израелтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.” - Числа 20:12

Удряъки два пъти Канарата при условие, че трябва да го стори само веднъж, Моисей подкопава бъдещия успех на Божията повеля за начало на курса, в който централна роля ще играе Канарата. В резултат на това не му е позволено да влезе в обещаната земя. В края на своя живот той може само да я наблюдава от разстояние. 120 (Числа 27:12-14)

Нека видим защо Моисей трябва само веднъж да удари Скалата, а повторното й удряне представлява грях. Канарата е символ на Исус Христос. 121 (I Кор. 10:4; Откр.2:17) Тъй като Христос идва като Дървото на живота 122 (Откр. 22:14; вж. “Грехопадение” 1.1.1), Канарата също може да бъде разглеждана като Дърво на живота. То също така е и символ на съвършенния Адам в Едемската градина, така че Канарата представлява достигналия съвършенство Адам.

В Едемската градина Адам трябва да съзрее и да въплъти представлявания от Канарата идеал. Когато обаче сатана го удря и става причина за неговото грехопадение, Адам вече не може да стане Дърво на живота или Канара, която да дава на потомците вода, даряваща вечен живот. Затова безводната скала, преди Моисей да я удари за първи път, символизира грешния Адам. Бог нарежда на Моисей да удари веднъж скалата, изплащайки по този начин удара, който Адам понася от сатана и като резултат от това - невъзможността той да стане Скала, даряващажива вода. Когато наняса един удар върху Канарата и от нея бликва вода, Моисей изпълнява условието на изплащане за възстановяване на Адам като Скала, даряваща вода. Ударената веднъж Скала символизира Исус, който трябва да дойде и да даде на грешното човечество жива вода. Така че Исус казва:

“А който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.” Иоан 4:14

От тук следва, че намерението на Бог е Моисей да удари веднъж Скалата като условие на изплащане, така че грешният Адам да бъде възстановен в лицето на втория съвършен Адам - Исус. Когато Моисей удря за втори път Скалата, след като от нея вече блика вода, това означава, че съществува възможност и Исус да бъде поразен. С други думи, тази постъпка на Моисей, предизвикана от яда му в следствие неверието на израелтяните, създава условия, според които при бъдещото идване на Исус, въплъщението на Скалата, сатана може да има повод да се възправи срещу него, ако евреите загубят вяра. Поради тази причина постъпката наМмоисей представлява грях.

Независимо от това, че когато Моисей счупва каменните плочи, това му действие може да бъде възстановено, грешката му, изразяваща се в повторното удряне на Скалата, не може да бъде възстановена. Защо това е така? В общия смисъл на Провидението за възстановяване Каменните плочи и Канарата се отнасят един към други като външен и вътрешен аспект. Каменните плочи с изписаните върху тях десет заповеди, представляват същността на Моисеевия закон и сърцевината на Стария завет. Израелтяните могат да получат представяното им от Стария Завет спасение като се придържат към идеалите, съдържащи се в написаното върху Плочитет. В този смисъл Плочите са външният символ на Исус, който трябва да дойде.

От друга страна, Скалата символизира не само Христос като Канара, от която са издялани Плочите, но също така и Бог, който е родил Исус. Така че Плочите се явяват като външен, а Скалата като вътрешен аспект. Ако оприличим Плочите на тялото, то Канарата съответства на духа; ако пък оприличим Плочите на светилището, то Канарата ще представлява Светая Светих; ако те са Земята, то тя ще е Небето. Накратко казано, като вътрешен символ на Христос, Канарата има по-голяма стойност от Каменните плочи.

Като външен символ на Исус, Каменните плочи представляват и Аарон.Инзправяйки се пред Моисей, Божият представител 123 (Изход 4:16; 7:1) Аарон се явява външният представител на Исус. Когато израелтяните го принуждават да направи златния телец 124 (Изход 32:4), самият той загубва вяра и това довежда до счупване на Плочите. Въпреки това той може отново да бъде възкресен, тъй като се разкайва и все още се намира на Основата, на която е стъпил в следствие на това, че е пил от Скалата вода край Рафидим. Когато той трави това, Каменните плочми, символизиращи Аарон, магат да бъдат възстановени на базата на вътряешната основа, свързана със Скалната вода. Тъй като обаче Скалата, от която са направени плочите, символизира не само Исус, но и Бог, неговият родител, повторното удряне на скалата не може да бъде поправено.

Какви са последиците от повторното удряне на Скалата? Моисей прави това, понеже е завладян от неконтролируем гняв, предизвикан от неверието на хората. 126 (Псалми 106:32-33). Той действа изцяло под въздействието на атана, дори от негово име. В резултат на това повелята и планът за началото на курса, който Бог възнамерява да реализира, базирайки се на Канарата, са осквернени от сатана.

Независимо от това, че от външна гледна точка постъпката на Моисей, свързана с повторното удряне на Канарата, представлява сатаниски акт, все пак погледнато в по-дълбок, вътрешен план, той утолява жаждата на хората си, давайки им водата, бликнала от Канарата и спасява живота им. Това потвърждава направеното по-трано от Бог пророчество 127 (Второзаконие 14:28-34), че външните израелтяни, които вече са зрели вхора, когато напускат Египет, няма да могат да влезат в Ханаан, както им е обещано. Единствените изключения ще бъдат Исус Навиев и Халев. Също така и Моисей ще умре, без да е изпълнил така дълго хранената си надежда да влезе в Обетованата земя. 128 (Второзаконие 34:4-5). От друга страна обаче вътрешните израелтяни, които са деца по време на излизането от Египет, или са се родили докато родителите им странстват из пустинятая, пияли вода от Скалата и почитали Скинията, щяха да влезат в Ханаан под водачеството на Исус Навиев 129 (Числа 32:11-12), който зае мястото на Моисей 130 (Числа 27:18-20)

Тъй като постъпката на Моисей, който два пъти удря Скалата, позволява на сатана да нахлуе, би било логично да очакваме, че от нея няма да избликне вода. Как тогава е възможно все пак от нея да избликне вода? Моисей вече е извлякъл вода от Скалата край Рафидим 131 (Изход 17:6) по време на националния курс за възстановяване на Ханаан, полагайки по този начин основа за повторение на това действие. Създадените на тази база Каменни плочи, Скиния и Ковчег на завета, продължават да играят своята роля и в третия национален курс поради непоколебимата всеотдайност на Моисей, независимо от безверието на народа. Моисей запазва непоклатима Основата на вяра за Скинията, положена от него по време на 40-дневния му пост. Въпреки че в момент на яд вярата му се разклаща, той запазва непроменено сърдечното си отношение спрямо Бог. Освен това благодарение на абсолютната си вяра по време на 40-дневното съгледвачество, Исус Навиев е положил вече основата за Скинията. От този момент нататък той продължава да полага грижи за Плочите, Скинията и Ковчега. Така че основата, благодарение на която може да бъде извлечена вода от Скалата и която е положена край Рафидим, остава цяла и непокътната и централната личност в нея е Исус Навиев. С други думи, независимо, че поради привидно произтичащата от неверие постъпка на Моисей сатана явно да се намесва при изпълнението на Втората Божия повеля относно Канарата, все пак в по-дълбок вътрешен смисъл тази повеля остава ненакърнена. В следствие на вътрешната непоколебима вяра и посвещение на Бог, показани от Моисей и Исус Навиев, от Скалата потича внода, от която хората да пият.

Когато Моисей удря за втори път Канарата, той всъщност го прави от позицията на сатана. Следователно сатана завладява Камъка. Съответно, когато по времето на Исус хората показват неверие, самият Исус като въплъщение на Камъка трябва да отиде в пустинята и да го възстанови. Това е смисълът на първото изкушение, когато сатана го предизвиква да превърне камъка в хляб.

Поради неверието на израелтяните, Моисей се разгневява и удря Скалата два пъти. Това дава на Сатана право да задържи за себе си тялото му, което принуждава Моисей да умре вън от обещаната земя. Духовно обаче той може да влезе в Ханаан, тъй като е направил възможно от Скалата да бликне вода по силата на несломимата му вяра. Това предвещава какво може да се случи, когато Исус дойде като истинското въплъщение на Канарата. Ако евреите не повярват в Него, тялото му ще страда под ударите на сатана и дори може да бъде разпънато на кръста. Той може да умре преди да е довел докрай възстановяването на Ханаан на световно ниво. Въпреки това, чрез Своето възкресение, Той все пак ще бъде в състояние да изпълни духовния дял от възстановяването.

Не след дълго израелтяните отново започват да се оплакват и Бог им изпраща “горителни змии”, които ухапват и причиняват смъртта на мнозина от тях. Когато се разкайват, Бог заповядва на Моисей да направи медна змия и да я постави на върлина, така че всеки, който я погледне, да бъде спасен. 132 (Числа 21:6-9) Горителните змии символизират сатана, древната змия 133 (Откр. 12:9), която подтиква Ева към грехопадението. Медната змия, поставена на върлината, символизира Исус, който трябва да дойде като Небесна змия. Това предвещава какво може да се случи по времето на Исус, Който сам казва: “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.” 134 (Иоан 3:14) Въпреки че Бог позволява израелтяните да станат плячка на сатанинската змия, когато те загубват вярата си, Той все пак спасява живота им с помощта на медната змия, когато те се разкайват и възвръщат вярата си. По същия начин и по времето на Исус, ако хората не повярват в Него, Бог ще бъде принуден да ги остави уязвими на атаките на Сатана, а Исус трябва да бъде разпънат на кръста като медна змия, за да спаси човечеството. Тогава ще бъде спасен онзи, който се разкае за безверието си и повярва в изкуплението чрез кръста. Всъщност случаят с горителните змии е отдалечена във времето причина, поради която Исус трябва да измине пътя на разпятието, за да може да започне работата по духовното спасение.

Когато израелтяните изгубват вяра и Моисей удря повторно Скалата, Бог казва, че на Моисей няма да бъде позволено да влезе в Ханаан. 135 (Числа 20:12) Въпреки че Моисей се моли и увещава Бог да му разреши да стъпи в тази земя 136 (Второзаконие 3:25), това му е отказано и той умира извън очертанията й. След смъртта му той е погребан в долината на Моавската земя, но никой не знае къде е гробът му. 137 (Второзаконие 34:6) Това също предвещава какво би могло да се случи с Исус. Ако хората го отхвърлят, той ще бъде разпнат. Дори и да би се молил отчаяно да избегне тази съдба и да реализира Небесното церство - както той всъщност и прави в Гетсиманската градина, молейки се: “Нека тази чаша ме отмине” - той все пак не би бил в състояние да постигне тази Си цел. Освен това след смъртта Му никой нямаше да знае къде се намира тялото му.

2.2.3.2.2 Субстанциалната основа, в която главната роля играе Исус Навиев

Когато в Кадеш-барнеа Моисей удря два пъти Канарата, изпълнението на повелята за началото на пътуването към Ханаан, в която централно място заема Канарата, не може да започне. Въпреки че тя привидно е атакувана от Сатана, основата, която Моисей полага в по-дълбок, вътрешен план, извличайки вода от скалата в Рафидим, е останала непоклатима. Така че той може да накара водата да бликне и от канарата в Кадеш-барнеа, за да утоли народа му жаждата си. Това е начертан план за онова, което ще се случи. Външните израелтяни, родени в Египет, които се обезверяват докато са в пустинята, загиват до един, с изключение на Исус Навиев и Халев, които показват твърда вяра по време на 40-дневната си мисия на съгледвачи. Вътрешните израелтяни, или по-младото поколение, които се раждат и израстват в пустинята, докато родителите им пият водата, извираща от Канарата и се грижат за Скинията, влизат в Ханаан под водителството на Исус Навиев.

Бог заповядва на Моисей да предаде на Исус Навиев своите пълномощия:

“Вземи при себе си Исуса, Навиевия син, човек, в когото е Духът, и положи на него ръката си; и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях. И възложи на него част от Своята почетна власт, за да го слуша цялото общество израелтяни.” - Числа 27:18-20

Когато целият народ се изпълва със страх, чувайки какво разказват съгледвачите, само Исус Навиев и Халев запазват твърда вяра, благодарение Основата на вяра, положена от Моисей чрез Скинията. Така че те с абсолютна вяра и преданост установяват основата за Скинията. Така че те с абсолютна вяра и преданост уставовяват Основата за Скинията и ще я почитат до самия край. Въпреки че по-късно вярата на Моисей се разклаща, Каменните плочи, Ковчегът и Скинията здраво се задържат върху положената от Исус Навиев Основа за Скинията.

В резултат на това Бог започва да работи по изпълнение на повелята и плана Си, свързани с повторното начало на курса, в който този път основното място се пада на избликналата от Канарата вода. В това си начинание Бог издига Исус Навиев до заеманото от Моисей място и иска от вътрешните израелтяни да му се покоряват и и заедно с него да стъпят върху основата за Скинията. На тази база те трябва да влязат в Ханаан, където да изпълнят нацонално условие на изплащане за премахване на грешната природа. По този начин Бог вънамерява да установи Субстанциална основа в третия национален курс, за която централната личност да бъде Исус Навиев. 139 (Второзаконие 3:28)

Когато Моисей преминава по удовлетворителен начин през 40-годишния период, прекаран в пустинята Мидиам, Бог му се явява и му заповядва да поведе израелтяните към Ханаан - земята, в която текат реки от мляко и мед. 140 (Изход 3:8-10) По същия начин, когато Исус Навиев достига с вяра и абсолютно отдаване до края на 40-годишния период на скиталчество из пустинята, Бог лично го призовава да поеме позицията на Моисей, нареждайки му:

“Слугата ми Моисей умря, сега прочее, стани, та мини през тоя Йордан, ти и всички тия люде, в земята, която аз давам на тях, на израелтяните... както бях с Моисея, така ще бъда и с тебе, няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя. Бъди силен и смел, защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.” - Исус Навиев 1:2, 5-6

След като получава тези напътствия от Бог, Исус Навиев събира началниците на людете и им предава казаното от Бог. 141 (Исус Навиев 1:10) Те отговарят:

“Всичко, що ни заповядваш, ще извършим, и където и да ни пращаш, ще идем... Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал думите ти във всичко, що му заповядваш, ще се умъртви. Само ти бъди силен и смел.” - Исус Навиев 1:16-18

Те обещават с цената на живота си да следват Исус Навиев. Наследявайки мисията на Моисей да възстанови Ханаан, Исус Навиев се явява преобраз на Христос при Второто му пришествие, който ще дойде да довърши мисията, която Исус оставя недоизпълнена. Точно както пътят на Исус Навиев има за цел да възстанови чрез изплащане извървения от Моисей път, така и пътят, който ще извърви Хростос при Второто си пришестие, трябва да възстанови чрез изплащане - както физическо, така и духовно, курса на духовно възстановяване, през който преминава Исус.

По време на втория национален курс, Моисей изпраща в Ханан 12 съгледвачи. 142 (Числа 13:1-2) На сърдечната основа, поставена от двамата съгледвачи, които успешно са изпълнили мисията си, Исус Навиев изпраща двама мъже да разузнаят укрепения град Йерихон. 143 (Исус Навиев 2:1) Когато се връщат, те изричат думи, изпълнени с вяра: “Наистина Бог предаде в ръцете ни цялата земя, а при това всичките местни жители се стопиха пред нас. “ 144 (Исус Навиев 2:24) По-младото поколение израелтяни е отраснало в пустинята и те всички вярват в думите на съгледвачите. Тази им вяра изкупва греховете на родителите им, които не са успели да изпълнят добре предишната 40-дневна мисия да разузнаят страната.

Обещали да се подчиняват на Исус Навиев с цената на живота си, вътрешните израелтяни можеха да застанат редом с него върху основата за Скинията. Възстановявайки Божия план и повеля за начало на курса, в който централно място се полага на Канарата, те се намират в същата позиция, която родителите им заемат по времето, когато Моисей е техен водач, а те са участници в изпълнението на Божията повеля относно началото на излизането им от Египет. По това време Бог им дава трите знамения и десетте наказания. Точно както предвожданите от Моисей израелтяни трябва да преминат през три-дневен курс, преди да прекосят Червено море, така и предвожданите вече от Исус Навиев техни потомци трябва да сторят същото, преди да прекосят река Йордан. 145 (Исус Навиев 3:2) По време на втория национален курс, след като три-дневният курс е преминат, облачният стълб и огненият стълб повеждат израелтяните към Червено море. По подобен начин, след като предвожданите от Исус Навиев израелтяни завършват своя три- дневен курс, Ковчегът на завета ги повежда към река Йордан. 146 (Исус Навиев 3:3, 6). Разположените в центъра на Ковчега Плочи, както и двата стълба от облаци и огън символизират Исус и бъдещатаа Му невеста.

Моисей използва жезъла си, за да проправи пътя и раздели Червено море на две. По същия начин и Исус Навиев поставя Ковчега на завета начело на войските, за да ги води в пътя им. Когато свещениците, които носят ковчега на завета, навлязат в река Йордан, водите й се разделят, отваряйки път за хората, които го следват, така че те могат да вървят по дъното. 147 (Исус Навиев 3:16-17) Жезълът на Моисей символизира Исус. Също така и Ковчегът, съдържащ Каменните плочи, Манната и жезъла на Аарон, символизират Исус и бъдещата Му невеста. Следователно разделянето на река Йордан пред ковчега, което позволява на израелтяните невредими да влязат в Ханаан, предвещава какво ще се случи в присъствието на Исус и Неговата невеста: грешното човечество, символизирано от водата 148 (Откр. 17:15), ще се раздели на праведници и грешници и ще отиде на съд. Всички дълбоко варващи хора ще завършат възтановяването на Ханаан на световно ниво.

След като стигат река Йордан, Бог заповядва на Исус Навиев:

“Вземете си 12 човека от людете, по един човек от всяко племе, и заповядайте им като кажете: Вземете си 12 камъка от тук, от сред Йордан, от мястото, гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.” - Исус Навиев 4:2-3

И хората го правят:

“На десетия ден от първия месец, людете излязоха от Йордан, и раположиха стан в Галгал, на източната страна на Ерихон. И Исус остави в Галгал онези 12 камъка, които взеха от Йордан.” - Исус Навиев 4:19-20

Какво предвещава това? Както вече обсъдихме по-горе, Камъкът символизира Исус. Следователно фактът, че всеки от 12-те водачи, представляващи 12-те племена, носи по един камък, взет от средата на река Йордан, след като водите й се разделят пред Ковчега, предвещава какво трябва да направят 12-те последователи на Исус, представляващи 12-те племена, при неговото Пришествие. Те трябва да го подкрепят и да бъдат с Него там, където Словото му ще осъди този грешен свят и ще го раздели на добър и зъл.

След като взимат 12-те камъка и ги полагат в стана си край Гилгал в Ханаанската земя, Исус Навиев казва: “за да знаят всичките племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.” 149 (Исус Навиев 4:24) Тези му думи предзнаменуват, че 12-те апостоли на Исус трябва да станат единни по сърце; само тогава те биха могли да доведат до край възстановяването на Ханаан на световно ниво, така че всички хора по света да прославят мощта на Бог за вечни времена.

Точно както Яков построява каменен олтар навсякъде, където отива, така и представителите на 12-те племена, потомците на 12-те синове на Яков, събират на едно място 12-те камъка и изграждат олтар за прослава на Бог. Рано или късно те щяха да съградят храма. Това предвещава, че 12-те последователи на Исус трябва да се обединят и почитат Исус като техен храм. Поради тази причина, когато те не се обединяват, Исус казва: “Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.” 150 (Иоан 2:19) В действителност те не успяват да постигнат единство по между си и един от тях, Юда Искариот, дори продава Исус на враговете Му. Едва след като изстрадва разпятието и възкръсва след три дни, Исус може д събере разпръсналите се негови апостоли. Тогава те почитат възкръсналия Исус като духовен храм. Само по време на Второто Му пришествие последователите Му ще могат да Му служат като на въплътения храм.

Когато напускат Египет и тръгват за Ханаан, от 14–ия ден на първия месец, израелтяните започват да се хранят с безквасни хлябове. По същия начин и предвожданите от Исус Навиев израелтяни, които си правят стан в Гилгал, започват да се хранят с безквасни хлябове на 14-ия ден от първия месец на онази година. Когато започват да живеят от произведеното в страната си, Бог спира да им дава манната, която е изсипвал върху тях в продължение на 40 години. От този момент нататък те трябва да си изкарват прехраната със собствените си труд и пот. Освен това, докато не победят и последния сатанински град, те трябва да полагат свръх усилия за изпълнение на своята отговорност.

Щом достигнат Ерихон, в съответствие със заповедта на Бог, израелтяните поставят в предните си редици 40 000 войници, а зад тях вървят седем свещеници, които свирят със седем тръби. Зад тях са левитите, които носят Ковчега на завета, а най-отзад настъпва останалата част от армията. Наредени по този начин, израелтяните обикалят около укрепените градове по един път на ден в продължение на шест дни, но това не променя нищо. Търпеливо и покорно хората възстановяват чрез изпащане шест дневния период на Сътворението, който е заграбен от Сатана. След като те запазват тази си вяра през шестте дни, на седмия ден седемте свещеници обикалят седем пъти крепостните стени на града, свирейки със седемте тромпета, а Исус Навиев казва на народа си: “Извикайте, защото Господ ви предава града.” 152 (Исус Навиев 6:16) Хората надават силен вик и стените се срутват. Завладяването на Ерихон 153 (Исус Навиев 6) предзнаменува, че чрез силата на Христос и делата на последователите Му, ще рухнат сатанинските бариери между Небето и Земята. Съборена веднъж, тази стена никога повече няма да бъде издигната. Затова и Исус Навиев казва:

“Проклет пред Господа оня човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със смъртта на първородния си син ще тури основите му и със смъртта на най-младия си син ще постави портите му.” - Исус Навиев 6:26

Тогава Исус Навиев предприема нападения срещу враговете си, включвайки непреодолима сила. Той надвива над общо 31 царе. 154 (Исус Навиев 12:9-24) Това предзнаменува, че Христос ще дойде като Цар на царете, за да изгради обединеното Небесно царство на земята, напълно подчинявайки всички неизраелски царе и спечелвайки сърцата на народите им.

2.2.3.3 Основа за Месията

Вече разбрахме, че израелтяните се провалят по време на втория национален курс за възстановяване на Ханаан, неуспявайки да изпълнят 40-дневната си съгледваческа мисия, имаща значението на условие за разделяне от Сатана. За да изплатят този си неуспех, по време на третия национален курс, те скитат в продължение на 40 години из пустинята. През този период Моисей полага Основата на вяра за третия курс и израелтяните стъпват върху основата на Скинията. Сатана обаче е могъл да оскверни тези две основи поради неверието на народа и грешката на Моисей, който повторно удря Скалата. В резултат на това, цялото по-възрастно поколение израелтяни с изключение на Исус Навиев и Халев, загива в пустинята. Здраво стъпили върху положените от Моисей Основа на вяра за втория курс и Основата на вяра за Скинията, те с вяра изпълняват 40-дневната си съгледваческа мисия. По този начин те установяват Основата за Скинията. По-младото поколение израелтяни прекосява река Йордан, носейки с възможно най-голяма вяра Ковчега на завета под водачеството на Исус Навиев, който заменя Моисей. Разрушавайки укрепения град Ерихон, те влизат в Ханаан - обетованата земя. Чрез тази победа те полагат Субстанциалната основа в третия национален курс и изграждат Основата за Месията в този курс - макар и да не са независим народ.

На семейно ниво Основата за Месията е изградена по времето на Авраам. Потомците му преминават през 400 години на изплащане като роби в Египет, преди да могат да влязат в Ханаан и там да доизградят националната основа за Месията. За това се изисква повече от просто влизане и завладяване на Ханаан. Както по-горе разгледахме в подробности 155 (Вж. “Основа” 3.3) грешните хора вече са създали могъщи нации като например Египет, които са направлявани от Сатанински водачи, опълчващи се на Божието провидение за възстановяване. Следователно, дори и да е установена националната Основа за Месията, под водачеството на Исус Навиев, то щеше да е необходимо да се създаде и суверенно царство, от което Месията да може да се изправи срещу сатанинските нации по света. Но щом като влезе в Ханаан, и по-младото поколение израелтяни загубва вярата си. Така че Божието провидение отново се удължава и отново и отново е спъвано до времето на Исус.

2.3 Поуки, извлечени от историята на Моисей

В хода на историята вярващите хора са чели Библейския разказ на Моисей и са мислели, че това са просто неговият живот и историята на Израел. Никой наистина не е разбирал, че чрез пози разказ Бог възнамерява да открие определени тайни, свързани с Провидението за възстановяване. Исус само намеква за това, казвайки: “Не може Синът да върши от само себе си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.” 156 (Иоан 5:19) Той преминава в духовния свят, без да разкрие истинското значение на курса, през който преминава Моисей. 157 (Йоана 16:12)

На тези страници разкрихме начина, по който Моисей извървява своя път-модел или как преминава през т.нар. формула-курс в Провидението за възстановяване. Сравнявайки тази и следващата глава, читателите ще разберат по-ясно как така с помощта на Моисеевия път Бог е предначертал пътеката, която е трябвало да извърви Исус. Дори обаче да разглеждаме единствено Провидението, в което Моисей е централна личност, не може да не стигнем до заключението, че Бог съществува и че води човешката история в посока реализирането на една абсолютна цел.

Изминатият от Моисей път също така ни показва, че действителният резултат от нечий живот зависи от това, дали този човек изпълнява или не своя дял от отговорността, без оглед на предначертания от Бог план за него. Предопределената Божия воля не може да бъде осъществена от човека, натоварен с отговорността за изпълнението й, ако той не поеме своя дял от отговорността за това. И по-специално, Бог предрича, че Моисей ще заведе израелтяните в Ханаан - страната, в която текат реки от мед и масло, и му заповядва действително да го стори. Въпреки това обаче, когато моисей и народът му не изпълняват отговорността си, само Исус Навиев и Халев от всички, принадлежащи към първото поколение, влизат в Ханаан. Други умират в пустинята.

Освен това Бог не се намесва в човешкия дял от отговорността, а действа само въз основа на реално направеното от дадената личност. Въпреки че ги води посредством забележителни знамения и чудеса, Той не се намесва в действията им, когато те се кланят на златния телец, докато Моисей е в планината. Той не възпира и Моисей, когато той удря повторно Скалата. Постъпвайки по един или друг начин, тези хора носят своя дял от отговорността, който само те могат да изпълнят. Все едно дали чрез постъпките си те са изпълнявали отговорността си, или са се проваляли в нея, Бог е зачитал постигнатото от тях и е действал в съответствие с него.

Извървеният от Моисей път показва абсолютността на предопределената Божия воля. Бог предначертава абсолютното изпълнение на волята Си и се опитва да я реализира, докато накрая това не стане. Така че, когато Моисей не успява да поеме отговорността си, Бог намира негов заместник - Исус Навиев и заработва с решителност за осъществяването на волята Си чрез него. Изобщо, когато някой, намиращ се в позицията на Авел и когото Бог е избрал, не изпълнява дадената му позиция, може да бъде заменен от човек, заемащ позицията на Каин, ако той е показал изключителна всеотдайност. Той замества първия и наследява мисията му. Исус описва подобна ситуация, казвайки: “А от дните на Йоан Кръстител до сега Небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват” 158 (Мат. 11:12; вж. Месия 2:3)

Инзминатият от Моисей път показва, че колкото по-велика е мисията, с която е натоварен един човек, през толкова по-големи изпитания ще бъде изправен той. Тъй като първите хора съгрешават, като не вярват в Бог, а се отвръщат от Него, то централните личности, възстановяващи Основата на вяра, трябва да преодолеят изпитание, прикоето Бог ги напуска. Преди да може да се издигне като водач на израелтяните, Моисей трябва да предолее ипитание, при което Бог се опитва да го убие. 159 (Изход 4:24)

Използвайки грехопадението като благоприятстващо това условие, сатана обвързва хората със себе си. В резултат на това Бог не дарява милостта си на хора, не изпълнили необходимото условие, защото, ако го стори, сатана би Го обвинил. Затова, когато възнамерява да бъде милостив към някого, Бог го изпитва преди или след получаване на мисията, за да предотврати по този начин обвиненията на сатана. Пътят на Моисей дава редица примери за това. Бог дарява на Моисей милостта си, позволявайки му да започне първия курс за напускане на Египет, едва след като той е издържал изпита си, живеейки в продължение на 40 години в двореца на фараона 160 (Изход 4:2-9). Едва след като го е проверил, опитвайки се да го убие 161 (Изход 4:25), Бог му дава трите знамения и десетте наказания. 162 (Изход 7:10) Само след изпитанието с прекосяването на Червено море 165 (Изход 14:21-22) Бог дарява милостта си под формата на манна и пъдпъдъци. 166 (Изход 16:13) След като е изпробвал народа в битката с Амалик 167 (Изход 17:10), Бог им поверява Каменните плочи, Скинията и Ковчега на завета. 168 (Изход 31:18) Милостта на избликналата от Скалата вода 169 (Числа 20:9) е изявена едва след 40-годишно скитане в пустинята. Когато Бог изпраща горилните змии, разкаянието на хората е условието, при което ще им даде медната змия. 170 (Числа 21:6-9)

Това са поуките, които можем да извлечем от историята на Моисей.



ЧАСТ 3
Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
ПРОВИДЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, НАПРАВЛЯВАНО ОТ ИСУС

Съгласно Принципа на Творението, в началото Адам е трябваро да владее над ангелите 171 (I Кор. 6:3), но поради извършения от него грях, хората изпадат под властта на сатана и изграждат пъклен свят. С цел да възстанови чрез изплащане случилото се, Исус идва като втори Адам, за да покори лично сатана и да установи Небесното царство. Сатана обаче, който не се подчинява дори на Бог, не би отстъпил на никаква цена с готовност пред Исус и вярващите. Затова, поемайки отговорността за създаването на хората, Бог въздига Яков и Моисей и открива чрез тях примерния път, който трябва да извърви Исус, за да може да подчини сатана. 172 (Вж. “Моисей и Исус” 1.1)

Яков преминава по символичен път за подчинявана на сатана, а Моисей - по образен път. Те проправят пътя за Исус, Който трябва да стори това в действителност. Преминавайки през световния курс за възстановяване на Ханаан, Исус следва примера, получен посредством националния курс за възстановяване на Ханаан, по време на който Моисей работи за подчиняване на сатана.

Бог казва на Моисей: “Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе и ще туря думите си в устата му; и той ще им говори всичко, което аз му заповядам.” 173 (Второзаконие 18:18). Казвайки: “..ще им въздигна пророк, както съм въздигнал теб”, Бог има предвид Исус, който трябва да извърви същия път като Моисей. Когато пък Исус казва: “Не може Синът да върши от само себе си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже, каквото върши той, подобно и сина го върши” 174 (Йоана 5:19), той има предвид, че чрез Моисей Бог открива пътя-модел и че той следва стъпките на Моисей. Нека сега разгледаме в детайли Провидението за възстановяване, в което централна роля играе Исус, правейки съответните паралели между 3-те национални курса за възстановяване на Ханаан под водачеството на Моисей и 3-те световни курса за възстановяване на Ханаан под водачеството на Исус.


Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
3.1 Първи световен курс за възстановяване на Ханаан

3.1.1 Основа на вяра

В първия световен курс за възстановяване на Ханаан Йоан Кръстител е централната личност, натоварена с мисията да възстанови Основата на вяра. Каква е позицията, от която се предполага, Йоан Кръстител може да изпълни мисията си? По време на националния курс за възстановяване на Ханаан под водачеството на Моисей, той счупва Каменните плочи и удря повторно скалата. Това създава условия за сатана да нанесе от своя страна удар върху тялото на Исус, въплъщаващо значението на Плочите и Скалата, ако евреите не повярват в Него.

За да не бъде Исус подвластен на това условие, избраният народ, натоварен с мисията да се подготви за Неговото пришествие, трябва да се обедини около Храма, представляващ по образен начин Месията, който трябва да дойде. През годините обаче израелтяните многократно губят вярата си и така създават още повече условия, на базата на които сатана да атакува Исус. Бог изпраща пророк Илия, за да премахне тези условия. Илия работи за отделянеот сатана, като побеждава пророците на Ваал и Ашера, всички общо 850. (175, 1 Царе 18:19) и след това възлиза на небето. 176 (2 Царе 2:11) Обаче, тъй като не завършва цялостната си мисия, той трябва да се върне. 177 (Мал. 4:5) Йоан Кръстител е пророкът, който идва като Илия 178 (Мат.11:14), за да доведе докрай недоизпълнената си мисия, изолирайки сатана и правейки прав пътя за Господа 179 (Йоана 1:23)

В продължение на 400 години израелтяните преминават през множество трудности в Египет, без да има пророк, който да ги води. Накрая те срещат Моисей - човекът, който може да ги заведе в Ханаан като нация, подготвяща се да приеме Месията. По подобен начин и евреите са подложени на всякакъв вид скърби и изпитания, угнетявани от нееврейски нации като Персия, Гърция, Египет, Сирия и Рим, без да имат пророк, който да ги води по време на 400-те годи на подготовка за пришествието на Месията, което започва по времето на пророк Малахия. 180 (Вж. “Периоди” 3.6) И накрая те срещат Йоан Кръстител - човекът, който може да ги заведе при Месията, който трябва да възстанови Ханаан на световно ниво.

Следователно, подобно на Моисей, Йоан Кръстител е изпробван на основата на 400-годишния период за разделение от сатана. По време на престоя си в двореца на фараона Моисей се научава да обича братята си и традициите на своите предци. Подобно на него и Йоан Кръстител се научава да вярва и да се покорява на Небето и да подготвя почвата за Месията по времето, когато живее в пустинята и се храни със скакалци и див мед. Неговият живот е толкова труден, че много хора, между които и свещениците и левитите, се чудят дали той не е Месията. 181 (Йоана 1:19; Лука 3:15). По този начин Йоан Кръстител успешно изпълнява Божията повеля относно числото 40, символизиращо разделението от сатана и полага Основа на вяра за първия световен курс за възстановяване на Ханаан.

3.1.2 Субстанциална основа

Тъй като Йоан Кръстител се намира в същата позиция като Мосей, подобно на него той е в положението едновременно на родител и на дете. От позицията си на родител той възстановява чрез изплащане основата на вяра. От позицията си на дете той си осигурява мястото на Авел за изпълнение условието на изплащане за премахване на грешната природа. 182 (вж. “Моисей и Исус” 2.1.1). Йоан Кръстител изгражда повторно, но на световно ниво, основа, сравнима с положената от Моисей Основа на вяра след 40-годишния му престой в двореца на фараона.

По времето на Моисей желанието на Бог, свързано с Неговата повеля относно началото на националния курс, е израелтяните да се доверят на Моисей, виждайки го как убива египетския надзирател. След това те трябва да напуснат олицетворяващия сатанинския свят Египет и да тръгнат за Ханаан. По времето на Йоан Кръстител обаче еврейският народ не трябва да напуска Римската империя и да тръгва към други земи. От тях се изисква да останат в империята, да победят народа й и да я възвърнат на страната на Бог. Бог започва изпълнението на Своята повеля относно началото на световния курс, като помага на евреите да повярват в Йоан благодарение на чудесата, съпътстващи живота му.

По време на зачеването на Йоан, ангел пророкува за бъдещи чудеса, свързани с детето. Баща му Захария не вярва на тези пророчества и онемява. Говорът му се възвръща едва след като обрязва и кръщата детето. Чрез тези и други чудеса израелтяните се убеждават, че Йоан е изпратен от Бога пророк:

“И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.” - Лука 1:65 - 66

Освен това Йоан води в пустинята достоен да служи за пример живот, изпълнен с молитви и аскетизъм, хранейки се единствено със скакалци и див мед. Голяма част от обществото и дори свещениците го уважават токлова много, та мнозина мислят, че той би могъл да бъде Месията. 183 (Лука 3:15; Йоана 1:19)

Когато Моисей стига до края на 40-годишния период на изплащане, прекаран в двореца на фараона, и убива египтянина, израелтяните трябва да са абсолютно вдъхновени от любовта му към неговия народ и да го последват с пълна вяра. Тогава те щяха да отидат направо в Ханаан, без да бъде необходимо да прекосяват Червено море или да скитат из пустинята, без да има нужда от каменните плочи, Ковчега на завета или Скинията. Подобно на тях и евреите от времето на Исус трябва да вярват и да следват Йоан Кръстител, когото Бог е издигнал посредством чудеса и знамения, за да обедини вярата им. Така те щяха да изпълнят условието на изплащане за премахване на грешната природа и да положат Субстанциална основа, изграждайки по този начин и Основата за Месията.

3.1.3 Неуспехът на първия световен курс за възстановяване на Ханаан

Евреите стъпват върху положената от Йоан Кръстител Основа на вяра и го следват така, сакаш той е Месията. 184 (Йоана 1:19; Лука 3:15) Така те завършват епохата на Стария завет и са готови да започнат нов курс за възстановяване на Ханаан на световно ниво. Но както вече обяснихме, 185 (Вж. “Месия” 2), Йоан Кръстител се усъмнява в Исус, макар и сам да свидетелства за Него. Той изпраща пратеници и пита Исус: “Ти ли си оня, който има да дойде, или друг да очакваме? 186 (Мат. 11:3) Той отрича да е Илия, макар в действителност да е дошъл, за да изпълни неговата мисия. 187 (Йоана 1:21) Това не само препречва пътя на евреите към Исус, но дори ги кара да се изправят срещу Него. На практика Йоан напуска позицията на Авел, лишавайки по този начин евреите от централна личност, с чията помощ те могат да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа. Това им отнема възможността да доизградят Субстанциалната основа и Основата за Месията, следствие на което е осуетен първият световен курс за възстановяване на Ханаан. Както и при Моисей, той преминава във втори, а след това и в трети курс.



3.2. Втори световен курс за възстановяване на Ханаан

Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
3.2.1 Основа на вяра

3.2.1.1 Исус поема мисията на Йон Кръстител

По отношение на Исус, предстадляващ съвършения Адам, Йоан Кръстител изпълнява ролята на възстановен Адам. Той трябва да изгради Основата за Месията, изпълнявайки докрай всички недовършени мисии на централните личности от миналото, които са полагали усилия за възстановяване Основта на вяра и Субстанциалната основа. На тази база той трябва да покаже всички резултати от провиденческата история, постигнати до Исус и да поведе към Исус еврейския народ, който му се доверява и го следва. И накрая той сам трябва да се присъедини към Исус, демонстрирайки вяра и отдаденост.

Макар и самият Йоан Кръстител да не го знае, когато кръщава Исус на река Йордан 188 (Мат. 3:16), това всъщност представлява церемония, при която той предава на Исус всичко, постигнато от него в продължение на целия му живот. Това той прави в името на Бог.

Въпреки това, тъй като Йоан Кръстител постепенно започва да се съмнява в Исус и накрая дори пречи на неговата работа, евреите, които изключително много уважават Йоан, се принуждават да се откажат от вярата си в Исус. 189 (вж. “Месия” 2.2) В резултат на това сатана завлядава Основата на вяра, която Йоан е положил в първия световен курс за възстановяване на Ханаан. Целта на 40-дневния пост на Исус в пустинята е да се отстрани Сатана, за да стане възможно възстановяването на Основата на вяра. Това обаче го снижава до положение, в което да поеме позициятана Йоан Кръстител.

Исус, който идва като единородния син на Отца и като Господ на славата, не е предопределен да извърви страдалчески път. 190 (I Кор. 2:8) Това трябва да стори Йоан Кръстител, който е роден с мисията да направи прав пътя за Исус 191 (Йоана 1:23; Лука 1:76) и да премине през скърби и изпитания. Но тъй като Йоан не изпълнява отговорността си, Исус трябва да понесе страданията вместо него. Исус заповядва на Петър да не разкрива пред евреите, че той е Месията 192 (Мат. 16:20), понеже, въпреки че наистина е Месията, той поема ролята на Йоан, за да започне нов етап в Провидението.

3.2.1.2 Четирдесет- дневен пост и 3-те изкушения на Исус в пустинята

Нека да изследваме косвените и преките причини, довели до 40-дневния пост и трите изкушения на Исус. По време на националния курс за възстановяване на Ханаан, изправен пред Скалата, Моисей изгубва вярата си и я удря два пъти. В резултат на това символизиращата Исус Канара 193 (I Кор. 10:4) е осквернена от сатана. Тази му постъпка потвърждава възможността, векове по-късно, когато Исус тръгне по стъпките на Моисей, Йоан Кръстител да изгуби вярата си и сатана да има възможносттада атакува Исус, въплъщението на Скалата. Постъпката на Моисей потвърждава и друга възможност - Сатана да заграби Основата на вяра, положена от Йоан Кръстител. Така че актът на Моисей, който удря 2 пъти Канарата, е косвената причина, поради която - в случай, че Йоан изпадне в безверие - Исус ще бъде принуден да премине през 40-дневен пост и да понесе 3-те изпитания в пустинятта. Тяхната цел е да се възстанови Основта на вяра.

Йоан Кръстител наистина изгубва вяра 194 (вж. Месия 2.3) и сатана завладява Основата на вяра, положена от него. Това е пряката причина, поради която Исус се заема с изпълнението на Божията повеля, свързана с числото 40, символизиращо разделение от сатана. Той прави това като пости 40 дни и преодолява 3-те изкушения. Правейки го от позицията на Йоан Кръстител, Исус възстановява чрез изплащане Основата на вяра.

Писано е, че след 40-те дни сатана 3 пъти ипитва Исус. Най-напред му показва камъни и го изкушава да ги превърне в хлябове. След това Го поставя на покрива на Храма и Го предизвиква да скочи от там. И накрая Го завежда на най-високата планина и му предлага всички царства на земята, ако той падне и му се поклони. 195 (Мат. 4:1-10).

Какво цели Сатана, изкушавайки три пъти Исус? В началото Бог създава хората и им дава трите големи Благословии - усъвършенстване на личния характер, раждане на деца и господство над естествения свят. 196 (Бит. 1:28) Чрез тях те щяха да постигнат целта на Творението. Подтиквайки човешките първопредци към грехопадението, Сатана лишава човечеството от трите големи Благословии и така попречва да бъде осъществена целта на Творението. Исус идва, за да я реализира, като възстанови тези Благословии. Затова и сатана Го изкушава три пъти, опитвайки се да Го възпрепятства при възстановяването на трите Благословии и постигането целта на Творението.

Как тогава Исус се противопоставя и преодолява трите изкушения? Нека първо видим как така Сатана се оказва в позиция, в която може да изкушава Исус. Той за пръв път заема такава определяща позиция по време на националния курс за възстановянате на Ханаан, когато си изисква правото на притежание върху Канарата и Каменните плочи, които символизират Исус и Неговата бъдеща невеста. Това става възможно, понеже Моисей в яда си поради неверието на хората счупва плочите и удря два пъти Скалата. По време на световния курс, когато Йоан Кръстител не успява да изпълни отговорността си, евреите показват точно такава липса на вяра и покорство, каквато и израелтяните от дните на Моисей. Затова и според вече предвещаното от Бог по времето на Моисей, Сатана се издига в силна позиция, от която може да изкушава Исус.

След като Исус завършва 40-дневния си пост в пустинята, Сатана се явява пред него и го изкушава, казвайки: “Ако си Божий Син, заповядай на тия камъни да станат хлябове.” 197 (Мат. 4:3) Сатана притежава камъните. Той е изискал за себе си даващата вода Канара и Каменните плочи въз основа на условията, които най-напред Моисей е поставил чрез своята грешка и които после съвсем узряват следствие неверието на Йоан Кръстител. След като в пустинята Моисей изпълнява Божията повеля относно числото 40, символизиращо разделянето от сатана, той придобива господство над Камъка. За да го пречисти и възстанови отново, Исус пости в пустинята в продължение на 40 дни. Сатана ясно съзнава, че Исус е отишъл с такава цел в пустинята и подлагайки Го на първото изкушение, той възнамерява да запази Камъка в своя власт. Исус е подложен на глад в пустинята, точно както и израелтяните по времето на Моисей. Когато те не могат да преодолеят глада си и изгубват вярата си, това позволява на сатана да изиска правото си на власт над Камъка. Подобно на това, ако Исус загуби вяра и задоволи глада си, превръщайки камъните в хляб, това ще осуети усилията Му да възстанови Скалата и сатана ще я вземе завинаги.

Отговорът на Исус при това изкушение е: “Не само с хляб ще живее човек, но със всяко слово, което излиза от Божиите уста.” 198 (Мат. 4:4) Първоначално хората са създадени да се хранят с два вида храна. Тялото живее от храната, получена от естествения свят, докато духът живее, получавайки Божията любов и истина. Тъй като грешните хора не могат да получават Словото пряко от Бог, то духовете им живеят чрез думите на Исус, който идва като въплъщение на Божието Слово. 199 (Иоан 1:14) Исус казва: “аз съм хлябът на живота... ако не ядете плътта на Човешкия син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.” 200 (Йоан 6:48-53) Той има предвид, че животът на човека не е цялостен и завършен, ако той просто се храни с хляб и поддържа тялото си живо. Животът му не е пълен, докато той не го свърже с Исус, Който идва, за да нахрани духа.

Всъщност Камъкът в ръцете на Сатана, представляващ Канарата и Каменните плочи, които Моисей изгубва, символизират същността на Исус 201 (I Кор. 10:4; Откр. 2:17), Който е подложен на това изкушение. В отговора си Исус подчертава, че макар и умиращ от глад, Той е загрижен не толкова как да получи хляб, който да вдъхне живот в тялото Му, колкото да стане въплътеното Слово на Бог, което може да захрани и съживи всеки дух. С такова отношение в сърцето си Исус е решен да възтържествува над Сатана. Освен това, Той е изпитан по такъв начин, че да може отново да застане в позицията на Месия, на човек, който е усъвършенствал индивидуалния си характер, преодолявайки изкушенията от позицията на Йоан Кръстител. Исус надвива над Сатана, защото говори и действа в пълно съотвествие с Принципа. Побеждавайки изкушението, Той изпълнява условието за възстановяване на индивидуалната природа на човека до състоянието й на съвършенство и така изгражда основата за възстановяване на първата Божия Благословия.

След това Сатана поставя Исус на върха на храма и го предизвиква, казвайки: “Ако си Божий Син, хвърли се долу.” 202 (Мат. 4:6) Исус нарича сам себе си “храм” 203 (Йоана 2:19), а и е писано също, че християните са храмове на Бог 204 (I Кор. 3:16) и части от тялото на Христос. 205 (I Кор. 12:27) От тук можем да разберем, че Исус е главният храм, а вярващите са като по-малки храмове. Исус идва като господарят на храма. Дори Сатана трябва да признае Неговата позиция; затова и той го поставя на покрива на храма. Когато подканя Исус да скочи, той иска да узурпира мястото Му като господар на Храма, съблазнявайки Го да изпадне от позицията Си на Месия до състоянието на грешен човек.

В този момент Исус отговаря: “Да не изпитваш Господа, своя Бог.” 206 (Мат. 4:7) Първоначално ангелите са създадени да бъдат управлявани от хора, реализирали дадената им от Бог същност. Така че дори и грешните ангели би трябвало по право да се подчиняват на Исус, техния господар. Следователно, постъпката на един ангел да се опитва да отнеме от Исус позицията на господар на храма, е непринципна. Отговорът на Исус означава, че Сатана не трябва да изпитва Бог, подлагайки на изкушение Исус, Неговото въплъщение, което работи за Провидението Му в пълно съгласие с Принципа. Освен това, вземайки надмощие в първото изкушение и възстановявайки индивидуалния си характер като въплътен храм, Исус вече си е осигурил позицията на господар на храма. Следователно Сатана няма товече повод да изкушава отново Исус и трябва да отстъпи в този момент. Преодолявайки второто изкушение, Исус, главният храм, младоженецът и Истинският родител на човечеството, дава възможност всички вярващи да бъдат възстановини до позицията на малки странични храмове, невести и истински деца. Така Исус изгражда основата, върху която да бъде възстановена втората Божия Благословия.

Накрая Сатана завежда Исус на една много висока планина и му показва всички неща под небето и тяхната слава, казвайки му: “Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.” 207 (Мат. 4:9) Поради греха на Адам хората загубват правото си да бъдат господари на Творението. Те попадат под господството на сатана, който узурпира позицията на Адам като властелин над Творението. Идвайки в качеството Си на достигнал съвършенство Адам, Исус е и господар на Творението, и както е писано: “Защото Бог е покорил всичко под нозете му.” 208 (I Кор. 15:27) Тъй като сатана знае това въз основа на своето разбиране за Пронципа, той завежда Исус на върха на планината, признавайки Го за господар на Творението. След това го изкушава, надявайки се, че Исус, вторият Адам, може също така да му се покори, както бе сторил Адам в началото.

Исус отговаря: “Махни се, Сатано, защото е писано: На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш.” 209 (Мат. 4:10) Ангелите са създадени като служебни духове 210 (Евреи 1:14), за да почитат и служат на Бог, техния Създател. Чрез отговора си Исус показва, че в съответствие с Принципа дори и грешен ангел като сатана трябва да се поклони на Бог, и по същата логика той би трябвало да почита и да следва Исус, който идва като физическото тяло на Създателя. Освен това, преодолявайки двете предишни изкушения, Исус вече е положил основа, върху която да възстанови първата и втората Божия благословия. На тази база той е щял естествено да възстанови и третата Божия Благословия и да стане владетел на Творението. Ису казва: “Махни се, сатано!”, защото сатана няма вече основа, на която да си съперничи с Исус за господство над ествествения свят, който вече стои върху твърда почва, благодарение победата на Исус. Надвивайки в третото изпитание, Исус поставя условие, с чиято помощ да възстанови господстото над естествения свят - третата Божия Благословия.

3.2.1.3. Резултатът от 40-дневния пост и трите изкушения

Според Принцита на Творението Божията цел за него бива реализирана единствено когато хората преминат през трите степени на произход, деление и обединение и установят четири-позиционна основа. Сатана обаче спира реализирането на този идеал, докато човешките първопредци се намират все още в процес на изграждане на четири - позиционната основа. В резултат на това в хода на Провидението за възстановяване и неговото удължаване през трите степени, Бог се опитва да възстанови чрез изплащане всичко онова, което е загубено. Той работи по реализирането на Своята повеля и план, свързани с числото 40, символизиращо разделението от сатана. Исус превъзмогва трите изкушения и издържа докрай 40-дневния пост, изпълнявайки тази повеля. Така той възстановява наведнъж всички изброени по-долу условия, които Бог се е опитвал да изпълни през цялата история посредстом всичките си повели и планове, свързани с числото 40, символизиращо разделението от сатана.

На първо място, заел позицията на Йоан Кръстител, Исус възстановява чрез изплащане Основата на вяра за втория световен курс за възстановяване на Ханаан. Постигайки това, той възстановява и всички жертви, принасяни на Бог в хода на Провидението с цел да бъде положена Основата на вяра. В тяхното число влизат жертвите на Каин и Авел, Ноевият ковчег, жертвата на Авраам, Скинията на Моисей и Храмът на цар Соломон. Освен това Исус възстановява чрез изплащане наведнъж всички повели на Бог, свързани с числото 40, символизиращо отделянето от сатана, които Той е давал по време на 4000 години от Адам до Исус. Тези повели не са изпълнени, независимо от изключителните усилия, които централните личности полагат, за да изградят Основата на вяра. В това число влизат: 40-дневното възмездие на потопа от времето на Ной, трите 40-годишни периода в живота на Моисей и двата му 40-дневни поста, 40-дневната съгледваческа мисия, 40-те години, през които израелтяните странстват из пустинята, 400-те години, през които израелтяните странстват из пустинята, 400-те години от Ной до Авраам, 400-те години на робство в Египет и всички останали периоди, свързани с числото 40 и преминали в ръцете на Сатана след Изхода - излизането от Египет.

На второ място, издигайки се от позицията на Йоан Кръстител до тази на Месия, Исус проправя пътя за изпъвнение на трите големи Божиии благословии и за възстановяване на четири-позиционната основа. След като успешно е принесъл тази своя жертва, той вече представлява въплъщението на Каменните плочи, Ковчега на завета, Скинията, Канарата и Храма.

3.2.2 Субстанциална основа

Исус идва като Истински родител на човечеството, за да възстанови чрез изплащане Божията повеля, свързана с числото 40, символизиращо разделението от сатана от позицията на Йоан Кръстител. После, след като възстановява Основата на вяра и се издига вече до позицията на Месия и Истински родител), той поема функцията на родител. В същото реме, осигурявайки си позицията на Авел за изпълнение на условието на изплащане, целящо премахване на грешната природа, той е в положението на дете (все още изпълнявайки ролята на Йоан Кръстител по отношение на тов условие). Благодарение на своя 40-дневен пост Исус заема в световен мащаб позиция, равняваща се на тази, в която е Моисей, след като полага Основата на вяра за втория национален курс за възстановяване на Ханаан, преживявайки 40-годишно заточение в пустинята.

Бог работи по изпълнение на Своя план за началото на втория национален курс за възстановяване на Ханаан, давайки трите знамения и десетте наказания. В третия национален курс Той заповядва на хората да се грижат и да почитат трите израза на Своята милост - Каменните плочи, Ковчега на завета и Скинията, както и да се подчиняват на десетте заповеди. Както можем да си спомним, те са дадени като резултат от положената Основа за Скинията, за да бъдат възстановени трите знамения и десетте наказания. Поради неверието на израелтяните те са попадат в ръцете на сатана. Исус е въплъщението на трите израза на Божествената милост и на десетте заповеди. По тази причина Бог работи по изпълнението на Своята повеля относно началото на втория световен курс за възстановянане на Ханаан, базирайки се върху думите на Исус и чудотворните му дела. Ако евреите (Каин) бяха подтикнати от някого да повярват и да последват Исус, Който се намира в позицията на Йоан Кръстител като Авел, те щяха да изпълнят услоието на изплащане за премахване на грешната природа и да възстановят Субстанциалната основа. Така щеше да бъде положена и Основата за Месията. Опирайки се на нея, Исус щеше да се издигне от позицията ан Йоан Кръстител до тази на Месия. И тогава, присаждайки към Себе си всички хора 211 (Рим. 11:7), той щеше да даде новорождение на човечеството, да го изчисти от първородния грях и да го направи единно по сърце с Бог. Хората щяха да възстановят своята първоначална, дадена им от Бог същност и още по времето на Исус да изградят Небесното царство на земята.

3.2.3 Неуспехът на втория световен курс за въстановяване на Ханаан

Когато първият световен курс за възстановяване на Ханаан се овенчава с неуспех поради безверието на Йоан Кръстител, Исус поема неговата мисия и изживява 40 трудни дни в пустинята. По този начин Той възстановява чрез изплащане Основата на вяра за втория световен курс за възстановяване на Ханаан. Писано е, че надмогнатия в трите изкушения сатана се оттегля от Исус “за известно време”. 212 (Лука 4:13) Това показва, че той не го е оставил за добро, а че за в бъдеще може отново да се изправи срещу Него. Всъщност сатана действително се възправя срущу Исус, използвайки за целта на първо място еврейските лидери, свещениците и книжниците, които не вярват в Исус и по-специално той атакува Исус посредством Юда Искариотски - неговият апостол, който го предава.

Поради безверието на тези хора Исус не може да положи нито Субстанциална основа, нито Основа за Месията за втория световен курс за възстановяване на Ханаан. Затова и Той претърпява трагичен неуспех.

Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история
3.3 Трети световен курс за възстановяване на Ханаан

3.3.1 Духовен курс за възстановяване на Ханаан под водачеството на Исус

Разглеждайки третия световен курс за възстановяване на Ханаан, трябва на първо място да изясним по какво той се различава от третия национален курс за възстановяване на Ханаан. Както вече обяснихме в подробности, по време на третия национален курс Скинията, символизираща Месията, се явява обединителен център на израелтянската вяра. Дори когато израелтяните загубват вярата си, Скинията остава непокътната, здраво опряла се на Основата на вяра, която Моисей е установил по време на 40-дневния си пост. Когато и Моисей изпада в неверие, Скинията остава непокътната, запазена благодарение умелото водачесто на Исус Навиев и на основата за Скинията, която той е положил по време на 40-дневната съгледваческа мисия.

По време на третия световен курс за възстановяване на Ханаан като обединителен център за вярата на евреите се явява самият Исус, който идва като въплъщение на Скинията.Когато даже и Неговите последователи изгубват вяра, Той трябва да извърви пътя на смъртта и да бъде разпънат, както сам е предрекъл: “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият син.” 213 (Йоана 3:14) В резултат на това евреите загубват онзи, който трябва да бъде духовният и физическият обединителен център за тяхната вяра. За разлика от израелтяните, които са стъпили на някаква основа при поставяне началото на третия национален курс, евреите вече не разполагат с база, въз основа на която да започнат в субстанциални измерения третия световен курс за възстановяване на Ханаан. В замяна на това християните, в ролята си на втори Израел, трябва да започнат този курс като духовен курс, издигайки възкръсналия Исус като обединител на своята вяра. Предвиждайки това, Исус казва: “Разрушете тоя храм и за три дни ще го въздигна.” 214 (Йоана 2:19)

Тогава, точно както Исус Навиев наследява мисията на Моисей и завършва третия национален курс, така и Христос при Второто си пришествие ще унаследи мисията на Исус. Той ще завърши както в духовно, така и във физическо отношение третия световен курс за възстановяване на Ханаан. Следователно, ако завърналият се Христос не се появи в плът, както го сторва Исус, той няма да може да наследи Неговата мисия, а още по-малко да изпълни целта на Провидението за възстановяване.

3.3.1.1 Духовна Основа на вяра
Забележка: проводът до края на тази глава е от руското издание на Божествения Принцип от 1977 г.

Когато вторият световен път за възстановяване на Ханаан завършва с поражение поради това, че еврейският народ се отрича от Исус, Основата на вяра, създадена от Него в продължение на 40-дневния Му пост (от позицията на Йоан Кръстител), попада в ръцете на сатана. Затова, след като Исус отдава на сатана своето тяло на кръста, Той възстановява мисията на Йоан Кръстител на духовно равнище и осъществява промисъла за отделяне от сатана в продължение на 40 дни служене след възкресението Си. Изпълнявайки това, Исус възстановява Основата на вяра на духовно равнище за третия световен път на духовното възстановяване на Ханаан. В това се състои скритата до сега причина на 40-дневното служене на Исус след възкресението. По какъв начин Исус полага Основана на вяра на духовно равнище.

Бог е показвал пътя на Своя възлюбен избран народ до появята на Месията – Исус. Но когато еврейският народ се отвръща от Неговия единороден син, Бог, скърбейки, е бил принуден да се откаже от евреите и да допусне завладяването им от сатана. Обаче целта на Бог, който е изпратил Месията, се е заключавала в спасението на еврейския народ и на цялото човечество. Бог е бил пълен с решителност да спаси всички хора и в името на това е бил готов да отдаде в ръцете на сатана даже Исус. Сатана от своя страна е съсредоточил всичките си сили, за да убие един единствен човек – Исус Христос. Той даже е бил готов да отдаде за това на Бог цялото човечество, включително и еврейският народ. Сатана е знаел, че главната цел на Божието Провидение за възстановяване в продължение на 4000 години се е състояла в идването на Месията и се е стремял да Го убие, за да доведе до нулата цялото Божие провидение. В края на краищата Бог е трябвало да отдаде Исус в ръцете на сатана като замяна на възможността да спаси човечеството, в това число и еврейският народ, който се е отрекъл от Исус и се е оказал на страната на сатана.

Сатана се е възползвал от цялата си мощ, за да разпъне Исус и да достигне по този начин целта, кък която се е стремял в продължение на 4000 годишната история. Бог от Своя страна отдава Исус в ръцете на сатана и това се явява условието за спасяване на грешното човечество. Доколкото сатана отдава всичките си сили, за да убие Исус, Бог, съгласно Принципа на възстановяване чрез изкупление, получава правото да се възползва от Своето максимално могъщество. В същото време, когато сатана използва силата си, за да убие един човек, Бог отдава всичките Си сили, за да върне мъртвите към живот. В отговор на това, че сатана прилага максимум усилия, стремейки се да убие Исус, Бог се възползва от Своето максимално могъщество и Го възкресява от мъртвите. И така, Бог открива пътя към “присаждането” на целия свят към възкръсналия Исус. (Рим. 11:24) и на това основание – за новорождението и получаването на спасение.

От Библейските текстове става ясно, че Исус след възкресението не е бил такъв, какъвто са Го познавали Неговите ученици преди това. Възкръсналият Исус не е бил повече човек, когото е било възможно да се види с физическо зрение, доколкото Той е живял вече извън времето и простраството. Той се е появявал пред Своите ученици в стаята, на която е била заключена вратата. (Йоан 20:19). Той е съпровождал доста дълго двама от своите ученици, отиващи в Еммаус, обаче те не са могли да Го познаят и Той внезепно е изчезнал (Лука 24:15-31). След като Исус е пожервтал Себе си на кръста в името на спасяването на човечеството, Той се отделя от сатана чрез 40-дневния период на служене след възкресението и полага Основата

на вяра на духовно равнище По такъв начин Той открива пътя към избавлението на човечеството от греховете.

3.3.1.2. Субстанциална основа на духовно равнище

Появявайки се пред хората възкръснал, Исус осъществява промисъла за отделяне от сатана, основан на числото 40, като при това Той духовно се е намирал в позицията на Йоан Кръстител. Така Исус успява да положи Основата на вяра на духовно равнище, бидейки Истинският Родител в духовно отношение. В същото време Той се утвърждава в позицията на Авел (духовно) за изпълнение на изкупителното условие за избавяне от падналата природа, намирайки се в позицията на дете (духовно). Тази основа, положена от Исус на третия световен път за възстановяване на Ханаан, съответства на Основата на вяра, която Майсей създава при третия национален път през 40-годишния период на изкупление в пустинята.

През дните на Моисей Бог е искал да осъществи промисъла Си за началото на пътя, опирайки се на Основанието за Скинията. Възкръсналият Исус обаче представлява духовното въплъщение на Каменните плочи, Ковчека на завета и Скинията. Той събира разпръснатите по цялата Галилея Свои ученици и ги надарява със силата да творят знамения и чудеса. (Матея 28:16-18). С това Той открива промисъла за началото на пътя.

Възкзръсналият Исус заема положението на Йоан Кръсител (духовно) и това на Авел (духовно), а вярващите в Него се намират в положението на Каин. Вярвайки в Исус и безпрекословно следвайки Го, те изпълняват изкупителното условие за избавление от падналата природа на духовно равнище и възстановяват субстанциалното основание на духовно равнище.

3.3.1.3. Основание за Месията на духовно равнище

След разпятието на Исус, Неговите 11 останали ученици заагубват духовната си сила и се разбягват. Исус обаче, възкзръснал, ги събира заедно и започва нов етап в Провидението за възстановяване на Ханаан. Учениците избират Матея на освободеното от Юда Искариотски място, запълвайки числото на 12-те апостола. Вярвайки в Исус и следвайки Го даже при угрозата за смърт, те полагат Субстанциална основа на духовно ниво и Основа за Месия на духовно ниво. Благодарение на това Исус духовно се издига от положението на приел мисията на Йоан Кръстител до положението на Месия и възстановява Светия Дух. Така Исус и Светият Дух стават истинските Родители на духовно равнище и започват промисъла за новорождението. От момента на пришествието на Светия Дух на Петдесятница (Деяния 2:1-4), възкръсналият Исус като духовен Истински баща и Светият дух като духовна Истинска майка, обединяват Своите усилия, за да дарят вярващите с духовно новорождение, като ги “присаждат” духовно към Себе Си. Така започва промисъла за духовното спасяване (Месия 1.4) и е създадена духовна сфера, която е неподвластна на сатана, тъй като като в нея не съществуват условия за обвинения от негова страна.

Обаче, даже и в този случай, макар че благодарение на своята вяра ние сме способни да се обидиним с Исус духовно, нашите тела остават във властта на сатана, както това е станало с тялото на самия Исус. С други думи, нашето физическо спасение остава незавършено. И въпреки това нашата вяра във възкръсналия Исус ни позволява да влезем заедно с Него в духовната сфера, неподвластна на сатанинско нахлуване. Там ние се освобождаване от условията, позволяващи на сатана да ни обвинява и достигаме духовното си спасение.

3.3.1.4. Духовно възстановяване на Ханаан

Вярвайки във възкръсналия Исус като в духовен Масия, стоящ на духовното основание за месията и служейки Му, християните получават възможността да възстановят Ханаан духовно и да влязат в неговата благословена сфера. От друга страна, физическите тела на християните се намират в същото положение, както и тялото на Исус, оказало се във властта на сатана чрез разпятието. Християните все още носят в себе си първородния грях (Римляни 7:25) подобно на хората, живели до пришествието на Исус. Следователно, те все още са длъжни да извървяват пътя за отделяна от сатана, за да се приготвят за второто пришествие на Христос. (Месия 1.4)

Възкръсналият Исус и Святият Дух се явяват духовно въплъщение на храма. Те са осъществили на световно ниво идеала за Скинията, осъществен от Моисей при националния път за възстановяване на Ханаан. Затова те се явяват също духовно въплъщение на Святая святих и Светилището, символизиращи духът и плътта на Исус. Дарявайки хората с избавление от греховете, Исус и Светият Дух са осъществили идеала на златния покрив, който е представлявал мястото за изкупление на греховете. Това означава, че над златния покрив, където е било провъзгласено Словото на Бог, херувимите, преграждащи пътя на хората от момента на грехопадението, са отстъпили, откривайки пътя към доближаване Ковчега на завета, където човечеството е можело да приема Исус и Святия Дух – живото въплъщение на Каменните скрижали. Влизайки в Ковчега на завета, хората са могли да получават също така и манната – Божията милост и да станат свидетели на величието на Бог и неговата чудотворна сила, благадарение на кото някога е разцъфнал жезълът на Аарон. (Евр. 9:4-5).

Изучавайки пътя на Моисей ние разбрахме, че нееднократното продължаване на Божието провидение не е било предрешено предваритело, а е предизвикано от неверието на хората. Подобно на това, разпятието на Исус и необходимостта от Неговото възвръщане не са били изначално предопределени от Бог.


3.3.2. Пътят за субстанциалното възстановяване на Ханаан с център Христос на второто пришествие

Може би вече обяснихме защо третият световен път за възстановяване на Ханаан не е бил субстанциален както третия национален път за възстановяване на Ханаан, а се е осъществил само на духовно равнище. Духовното провидение за възстановяване на Ханаан е започнало, когато Исус, опирайки се на духовното основание за Месията, заема положението на духовния Месия, а неговите ученици са повярвали в Него и са Го последвали. Това провидение е обхванало 2000 годишния исторически път, разпространявайки се все по-широко и създавайки световната сфера на духовното спасение.

В провидението на националния път за възстановяване на Ханаан Моисей е успял да влезе в него само духовно, дакота Исус Навин е вървял по субстанциалния път и е завоювал обетованата земя. По подобен начин Исус е възстановявал Ханаан като световно духовно царство, а Христос на Второто пришествие предстои да завърши третия световен път на субстанциално ниво и да построи Небесното царство на земята, което не е било създадено при първото пришествие. Поради тази причина той е длъжен да се роди на земята в плът (Второто пришествие 2.2)

Христос на второто пришествие трябва да възстанови чрез изкупление пътя на Провидението за възстановяване, който не е бил завършен при пришествието на Исус, Който се е сблъскал с неверието на еврейския народ и е бил привуден да приеме огромни мъчения. Ако христините, вторият Израил, отхвърлят Христос на Второто пришествие, той трябва да върви по пътя на страданията, следвайки Исус. В този слачай той е длъжен да повтори мъченическия път на Исус и да го възстанови чрез изкупление – но този път в продължение на своя земен живот. По тази причина Исус е казал: “Но преди това Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение” (Лука 17:25)

При първото пришествие Исус в края на краищата е бил принуден да напусне първия Израел, който е бил призован заради Него и да избере християните в качеството им на втори Изарел за начало на ново духовно провидение. Така и по времето на второто пришествие Христос ще бъде принуден да напусне християните, ако те се отрекат от него и изпаднат в неверие и да положи началото на третия Изарил, за да може, действайки чрез него, да завърши Провидението за възстановяване на земята. Ако предтечите на Христос на второто пришествие, на които са доворени мисии, подобни на тези на Йоан Кръстител, не се справят със своята отговорност, то Христос ще бъде принуден да слезе до положението на Йоан Кръстител, за да създаде Основа на вярата за третия субстанциален път за възстановяване на Ханаан на световно ниво. Ако това се случи, той ще тръгне по пътя на страданията.

И все пак, колкото и тежък да се окаже пътя на Христос на Второто пришествие, той няма да умре преди да е осъществил целта на Провидението за възстановяване. Причината се крие в това, че Божието провидение е отправено към утвърждаване на нистинските Родители на човечеството (Христология 4.1.1) и към достигане целта на Творението чрез тях. То трябва да се увенчае с успех при третия опит. Това провидение започва с Адам, продължава до времето на Исус и ще принесе своите плодове при Второто приествие. Още повече че, както ще се говори по-нататък (Епохите 7), Божието духовно Провидение за възстановяване, удължено 2000 години след Исус, вече е подготвило демократична социална и правова среда, обезпечаваща благоприятни условия за Христос на Второто пришествие. Исус е бил убит, тъй като са Го считали за противник на Юдеизма. Обаче при Второто пришествие на Христос, даже ако му е съдено да изпита гонения и обвинения в ерес, в демократичното обчество, където той ще се появи, нападки от подобен род няма да бъдат достатъчно основание за осъждането му на смърт.

Следователно, независимо от това колко тежки ще бъдат страданията на Христас на Второто пришествие, той ще се окаже в състояние да положи основа на вярата на субстанциално ниво и опирайки се на тази основа, да сплоти около себе си ученици, които ще го следва до края с голяма вяра. Те ще изпълнят изкупителното условие за избавяне от падналата природа и ще създадат субстанциална основа. В края на краищата Основата за Месията при третия световен път на субстанциалното възстановяване на Ханаан ще бъде положена без поражение.

Когато Моисей е бил централна личност при третия национален път за възстановяване на Ханаан, Бог е осъществявал промисъла за началото на пътя, основаващ се на Скалата. Когато Исус Навин е заел позицията на централна личност, Бог е направлявал промисъла за началото на пътя, основаващ се на водата от Скалата, която е представлявала по-вътрешен аспект отколкото самата Скала. По подобен начин, по времето на Исус Бог е открил промисъл за начало на пътя чрез чудеса и знамения, а по времето на Христос на Второто пришествие, Той ще осъществи промисъла Си за началото на пътя, основатащ се на Словото, което е явление от много по-вътрешен характер, отколкото чудесата и знаменията. Както се обясни по рано (Есхатология 3.2), хората поради грехопадението си не са могли да осъществят целта на Словото, макар че са били създадени чрез Него. За да достигне тази си цел, Бог извършва Провидение за възстановяване, създавайки условия за послушение на Словото. И накрая, на завършителния етап на провиденциалната история, Бог отново ще изпрати Христос – живото въплъщение на Словото (Йоан 1:14) и ще завърши Провидението за спасение, основано на Словото.

Най-дълбокото обяснение на Божията цел за Творението се съдържа в отношенията на Сърцето. Бидейки духовен невидим Родител на хората, Бог ги е създал като Свои деца и Свое видимо въплъщение. Адам и Ева са били създадени по образа на Бог като субстанциални Негови обекти, отразяващи Неговите дуални свойства. Като Божии първи субстанциални обекти, те са били длъжни да станат родители на цялото човечество. Те е трябвало да станат мъж и жена, да родят и да възпитат деца и да построят семейство, в което биха се въплътили сърцата на родителите, сърцата на съпрузите и сърцата на децата. Тяхното семейство би могло да стане изражение на истинската родителска любов, истинската съпружеска любов и истинската детска любов. Такова семейство би представлявало четирипозицоанна основа, в която ще се осъществява целта на трите обекта. (Творение 2.3)

Бог е възнамерявал да създаде Небесното царство на земята чрез Своите собствени деца, родени в Неговия небсен род. Обаче поради това, че прародителите на човечеството са влезли в отношения на кръвно родство с Архангтела, всички хора се оказват свързани с рода на сатана и всеки човек е роден като негово дете (Мат. 3:7; 23:33, Йоан 8:44) Прародителите на човечеството са паднали и са се оказали в положение, в което те повече не са можели да имат никаква връзка с рода на Бог (Грехопадение).

В съответствие с това, крайната цел на Божието провидение за възстановяване е преозбразуване на падналите хора, които нямат отношение с Божия род в деца, явяващи се преки потомци на Бог и продължители на Неговия род. Нека намерим в Библията потвърждение на тези скрити причини на Божието провидение.

Членоновете на семейството на Адам, извършили грехопадението и първото убийство, са били лишени от всякакви отношения с Бог. По времето на Ной пряката връзка с Бог не е могла да бъде възстановена поради грешката на втория му син Хам, който е трябвало да заеме положението на Авел. Но благодарение на великата преданост на Ной, неговите потомци са можали да встъпят в косвени отношения с Бог, заемайки положението на “слуги на слугите” (Бит. 9:25) Таково е било нивото на отношенията на човека с Бог, достъпно за хората от епохата на Стария завет.

По времето на Исус Неговите ученици, стоящи на Основата на вярата, създадена от Исус от позицията на Йон Кристител, са се повдигнали от нивото на слуги до положението на доведени деца на Бог. За да се издигнат по-нагоре и да станат деца на Бога и Негови преки потомци, най-напред е трябвало да положат субстанциална основа, служейки на Исус с абсолютна вяра и послушание. След като основата за Месията е била създадена по този начин, последователите на Исус са били длъжни да се :присадят към него както духовно, така и физически (Рим. 11:17) и да достигнат пълно единство с Него.

Исус е единственият безгрешен син на Бог, роден като Негов пряк наследник. “Присаждайки” към Себе Си всички паднали хора и обединявайки ги около себе Си в единно цяло, Той е бил длъжен да ги очисти от първородния грях и да ги възстанови като деца на Бог, родени в Неговия род. Този промисъл се нарича новорождение, което Исус и Святият дух, като духовни истински Родители на човечеството, са били длъжни да донесат на хората (Христология 4). Затова Исус се явява истинското маслинено дърво, което е дошло, за да присади към себе си всички паднали хора – дивите маслинени дървета.

За съжаление, даже учениците на Исус изгубват вяра, а самият Исус умира на кръста, оставайки в положението на Йоан Кристител, без да е пристъпил към изпълнение на мисията си като Месия. След възкресението на Исус, духовно намирайки се в позицията на Йоан Кръстител, Той полага Основа на вяра на духовно равнище в продължение на 40 дни чрез Своето служене след възкресението – периодът за отделяне от сатана. Чак тогава Неговите ученици се разкайват и се връщат, за да Му служат с вяра. Така те заедно създават Субстанциална основа и основа за Месията на духовно равнище. Имайки тази основа, Исус встъпва в качеството си на духовен Месия и “присажда” към себе си преданните Си последователи, осъществявайки това обаче само духовно. Благодарение на това тези преданни християни заемат положението на деца на Бог, но само на духовно равнище. Такива са отношенията на човека с Бог, достъпни за хората от времето на Исус до наши дни.

В съответствие с промисъла на духовното спасение, по пътя на провидението за възстановяване от времето на Исус, най-напред е трябвало да се възстановявава духа на човека. Затова човечеството се издига на положението на Божи обект само духовно. Калкото и предани да са хрияните, те все още не се отличават от вярващите хора от епохата на Стария завет в този смъсил, че и тези, и другите, остават свързани с рода на сатана. Причината за това положение на нещата се състои в това, че първородният грях, предаващ се по наследство чрез плътта, до този момент не е можело да бъде унищожен (Месия 1.4). Затова християните, като не се явяват кръвни потомци на Бог, в най-добрия случай се явяват Негови доведени деца. С това се обясняват думите на свети Павел, който говори съкрушено: “.... ние самите, имайки Духа в зачатък, стенем в себе си, очаквайки своето осиновяване, изкупление на нашите тела” (Римляни 8:23).

Христос ще се върне и ще възстанови всички хора като деца на Бог, родени в Неговия род. Той ще се върне в плът, бидейки роден на земята така, както и при Своето първо пришествие и ще възстанови чрез изкупление пъя на Своето първо пришествие, изминавайки го отново. Както вече беше обяснено, завърналият се Христос ще открие промисъл за началото на пътя, основан на Словото и след това ще завърши създаването на основата за Месията на субстанциално ниво. Опирайки се на тази основа, той ще ”присади” към себе си цялото човечество както духовно, така и физически, ще очисти хората от първородния им грях и ще ги възстанови като деца на Бог, родени в неговия род.

По времето на първото пришествие нИсус е положил семейно основание за Месията, избирайки 12 последователи, трима от които са станали Неговите главни ученици. По такъв начин Той е възнамерявал да възстанови семейната основа за Месията. Възпитавайки 70 последователи, Исус разширява мащаба на своята основа до нивото на рода. Христо на второто пришествие също ще започне със залагане на семейна основа за Месията. След това той ще разшири този мащаб до нивото на род, народ, страна, свят и Космос. Обезпечавайки такава основа, той накрая ще построи Небесното цар ство.

Бог е призовал и е възпитал народа на първия Израил, за да приготви основата за Исус, благодарение на която Той би могъл за кратко време да създаде Небесното царство. Когато народът на Израел възстава против Него, Бог избира християните в позоцията на втори Израел. По подобен начин Бог е призовал и отглеждал християнството, за да поготви Основа за христос на второто пришествие и да дастигне идела Си – построяване на Небесното царство. В този случай ако християните възстанат против Господа, Бог няма да има друг избор, освен да ги напаусне и да избере трети Израел. Следователно, макар християните в последните дни да се ползват с големи благословии, в действителност тяхното положение е по същия начин опасно, както и положението на еврейския народ по времето Исус. Може да се случи така, че те да си докарат големи бедствия.

3.4. На какво ни учи пътят на Исус

Първо, пътят на Исус показва какво представлява предопределението по отношение изпълнението на Божията воля. Бог абсолютно предопределя изпълнението на Своята воля и след това упорито се труди до тогава, докато тя не се осъществи. Когато Йоан Кръстител не се е справил със своята мисия, Исус, дошъл като Месия, е бил готов да изпълни Божията воля на всяка цена, даже взимайки на плещите си мисията на Йоан. Когато неверието на еврейския народ попречва на опитите Му да построи Небесното царство, Исус все така остава абсолютен в Своята решимост да изпълни волята на Бог, обещавайки да дойде отново.

По-нататък. Пътят на Исус показва, че Божието предопределение, отнасящо се за осъществяваве на божията воля от определена личност или народ, не се явява абсолютно, а относително. С други думи, макар Бог да избира определена личност или нация за достигане целта на Провидението за възстановяване, тяхното поражение при изпълнението на отговорността им довежда до това, че Бог обезателно ще избере друг човек или народ, на които ще предаде тяхната мисия. Например, Исус избира Йоан Кръстител за Свой главен ученик, но, когато той не се стравя с отговорността си, Исус поставя Петър на негово мястот. Исус избира Юда Искариотски за един от своите 12 ученика, обаче когато Юда претърпява неуспех, неговото място се заема от Матей. (Деяния 1 : 25). По същия начин Бог е избрал еврейския народ за осъществяване целта на Провидението за възстановяване, обаче неговата мисия е била предадена на езичниците след като евреите не се справят с нея (Деян. 13:46; Мат. 221:33-43) Тези примери свидетелстват за това, че избирайки личност или народ за осъществяване на волята Си, Бог никога не може да предопредели с абсолютна точност дали в действителност ще бъде изпълнена Неговата воля от определените хора.

Пътят на Исус показва също, че Бог не се намесва в събития, които са свързани с изпълнение на човешката отговорност. Бог има работа само с резултата от действията на човека. Бог навярно е знаел, че Йоан Кръстител и Юда Искариотски постепенно губят вярата си. Разбира се, в Негова власт е било предотвратяването на извършените от тях греховни постъпки. И въпреки това Бог не се намесва в тяхната вяра, а взаимодейства с тях на основата на резултата от техните действия.

И накрая, пътят на Исус показва, че колкото по-голяма мисия е възложена на дадн човек, на толкова по-големи изпитания той ще бъде подложен. Исус се явява като вторият Адам. За да изпълни Своята мисия, Той е трябвало да възстанови чрез изкупление положението на първия Адам, което е заемал преди грехопадението. Доколкото Адам изгубва вяра и напуска Бог, Исус трябва да възстанови неговата грешка, подлагайки се на изпитанието на самотност в момента, кагото Бог Го напуска и съхранявайки при това неизменна вярата Си. Ето причината, поради която Исус се е подложил на изкушенията на сатана в пустинята и е бил оставен от Бог на кръста (Мат. 27:46). Продължава

СЛЕДВАЩА ГЛАВА: Паралели в историята
Моисей и Исус в Божия план за спасение, Мойсей, Мойсеевия закон, Иисус Христос, Библията, Библейска история

No comments:

Post a Comment