Подготовка за Второто пришествие на Месията

ГЛАВА 5: БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

ПЕРИОД НА ПОДГОТОВКА ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА МЕСИЯТА

Периодът на подготовка за Второто пришествие на Месията обхваща 400-те години от Протестантската реформация през 1517 г. до края на I Световна война през 1918 г. Характерът на този период вече бе обобщен в сравнението, направено между него и паралелния период на подготовка за Пришествието на Месията. В тази глава обаче ще направим по-детайлно разглеждане. От гледна точка на Провидението за възстановяване този период се разделя на три други: период на Реформацията; период на религиозни и идеологичeски конфликти; период на съзряване на политиката, икономиката и идеологията.


Част 1

Период на Реформацията (1517-1648)

130-годишният период на Реформацията започва през 1517 г., когато Мартин Лутер издига знамето на Протестантската реформация в Ирландия и продължава до 1648 г., когато религиозните войни са прекъснати с Вестфалския договор. Ренесансът и Реформацията оформят характера на този период, като и двете са продукт на средновековното феодално общество. Когато целта на Божието провидение не е изпълнена от средновековното общество, посоката на провиденческата история се променя и Бог заработва отново за изграждане на Основа за Второто пришествие на Месията с помощта на Ренесанса и Реформацията. Следователно, не можем да разберем естеството на периода, без да изследваме тези две събития.

Като начало, нека погледнем назад към средновековното общество и да проучим какви влияния са упражнявани върху първоначалната душа на хората от това време, които ги повеждат към Ренесанса и Протестантската реформация. В късното Средновековие първоначалната човешка душа е подтискана, свободното й развитие е спъвано от социалната среда, характеризираща се с феодализъм, светска ориентация и корупция в Римската църква. Вярата е пътят, който всеки човек трябва да извърви в търсене на Бог. Вярата трябва да бъде възпитавана чрез директната вертикална връзка между Бог и всеки отделен човек. Но през тази епоха папата и клирът ограничават религиозния живот на хората чрез своите ритуали и догми. Освен това строгото социално устройство на феодализма не позволява религиозна свобода. Междувременно религиозните санове се купуват и продават. Епископите и свещениците често използват положението си, за да водят живот в лукс и упадък. В резултат на това папството загубва своята светост и неприкосновеност и вече по нищо не се различава от останалите институции, представляващи светската власт. То загубва способността си да ръководи духовния живот на хората. По този начин социалната среда на късното Средновековие затваря пътя, по който първоначалната природа на хората би могла да се възстанови. Спъвани от подобни обстоятелства, средновековните европейци са подтикнати от най-дълбоките импулси на сърцата си да разрушат социалната си среда и да отворят пътя за възстановяване на първоначалната си природа.

В първоначалната ни душа можем да обособим два аспекта: вътрешен и външен. Нека да се спрем на това разделение от гледна точка на Принципа на Творението. Като субстанциалнии обекти - партньори по образ и подобие на Бог, ние сме в резонанс с двойнствените Му характеристики и наподобяваме първоначалната Му вътрешна природа и външна форма. Даването и вземането между вътрешната ни природа и външната ни форма са основата, на която съществуваме и се развиваме. В съответствие с това първоначалната ни природа се стреми към изпълнението на два вида желания: вътрешни и външни. Когато Бог направлява Провидението за нашето възстановяване, Той съгласува тези два стремежа на нашата първоначална природа. Бог сътворява физическата същност на първите хора преди духовната им същност. 1 (Бит. 2:7) Следователно, в Провидението за възстановяване Бог ни пресътворява като възстановява първо външното, а след това вътрешното. По-рано вече обяснихме 2 (Вж. “Основа” 1.3), че грешните хора могат да принесат субстанциална жертва, която е вътрешна, едва след като успешно са принесли символичната жертва, която е външна. Едва след като и двете са извършени успешно, можем да изградим Основа за Месията, която е още по-вътрешна.

Следователно и процесът на възстановяване на връзката на грешните хора са Бог също се развива от външното към вътрешното. Първоначално Бог възстановява хората до позицията на слуга на слугите 3 (Бит. 9:25) в периода, предхождащ епохата на Стария Завет, карайки ги да принасят жертви. След това, в епохата на Стария Завет, чрез Моисеевите закони, Той ги възстановява до позицията на слуги. В епохата на Новия Завет Бог ни възстановява до позицията на осиновени деца 5 (Левит 25:55) посредством нашата вяра. И накрая, в епохата на Изпълнения Завет, Той ще ни възстанови до позицията на истински деца въз основа на Сърцето. 6 (Вж. “Моисей и Исус” 3.3.2)

По същия начин Бог първоначално работи за възстановяване на външната социална среда чрез науката, а след това за възстановяване на духовността ни посредстом религията. По реда на сътворяване ангелите, които имат по-скоро външна същност, са сътворени преди хората, които са вътрешни.

В процеса на възстановяване Бог издига първо ангелиския свят, който е външен, и го мобилизира за възстановяване на външния - физическия свят, в чийто център се намира човешкото тяло, и едва след това се обръща към духовния свят, поставящ в центъра си човешкия дух.

Средновековните европейци трябва да възстановят дадената им от Бог първоначалната природа, като първоначално прекъснат връзките си със Сатана, който омърсява обществото, когато папската институция не успява да изпълни вътрешната си отговорност да възстанови Основата на вяра и затъва в неморалност. Както хората се стремят към възстановяване на вътрешните и външните аспекти на своята първоначална природа, така и присъщата на епохата мисъл се разклонява в две течения, за да си възвърне наследството от миналото. Тези две течения можем относително да разграничим като: Авелов пит и Каинов тип движение. Каиновият тип движение започва като форма на възраждане на еленизма, на културата и философията на антична Гърция и Рим. То поражда Ренесанса 7 (“Ренесанс” е френска дума, означаваща новорождение), чиято основна ценност е хуманизмът. Авеловият тип движение започва, имайки за цел да възроди еврейското наследство на Израел и ранната християнска църква. То поражда Протестантската реформация, чиято основна ценност е вярата в Бог.

Насоките на развитие в еврейството и елинизма се формират отдавна и неколкократно се натъкват една на друга, пресрещайки се по време на ранната история на човечеството. От 2000 г. пр. Христа. на остров Крит процъфтява Минейската цивилизация, която е последвана от Микенската цивилизация в континентална Гърция. Около 11 в. пр. Христа. тези цивилизации създават Каинов тип елинистическа цивилизация, в която еврейският монотеизъм е водещата идеология. Това е периодът на Обединеното царство. Ако израелските царе от това време бяха положили основата за Месията и го приемеха, тази процъфтяваща древноеврейска цивилизация можеше да асимилира замиращия елинизъм и да оформи една световна цивилизация. Но когато кралете на успяват да осъществят волята на Бог, тази Негова повеля не може да бъде изпълнена докрай. Вместо това, след като са отведени като заточеници във Вавилон, евреите се завръщат, само за да преминат под господството на гърците през 333 г. пр. Христа и след това на Рим през 63 г. пр. Христа. Така че, през всичките векове до Исус, включително и по Негово време, староеврейството се намира под властта на елинизма.

Ако евреите бяха прославили Исус и се бяха обединили под Неговото водачество, Римската империя можеше да се превърне в Месианско царство, управлявано от Христос. В такъв случай староеврейсвот можеше да асимилира елинизма и да създаде световна староеврейска цивилизация. Вместо това, когато Исус е отхвърлен и Провидението - осуетено, староеврейството си остава под властта на елинизма. През 313 г. сл. Христа. император Константин официално признава християнството чрез Миланския декрет. От този момент нататък староеврейството започва постепенно да преодолява елинизма. В началото на 8 век се оформят две цивилизации: Източното православие и Римо - католическото християнство.

Ако папите и императорите, които отговарят за възстановяване Основата на вяра през периода на Каролингите, не бяха загубили вярата си, то основата за Второто пришествие на Месията щеше да бъде създадена още тогава. Староеврейството изцяло щеше да асимилира елинизма и да формира една световна цивилизация. Вместо това, неверието и неморалността им позволяват на Сатана да корумпира водещата средновековна идеология, която се основава на староеврейството. Вследствие на това Бог трябва да даде нова повеля за отделяне от Сатана. Точно както е разделил грешният Адам на Каин и Авел, за да отдели Сатана, по същия начин Бог разклонява господстващата идеология на Средновековието в две насоки на мисълта: движенията за възкресяване на Каиновия тип еленизъм и Авеловия тип староеврейсвто. Те принасят своя плод съответно като Ренесанс и като Реформация.

Елинската мисъл, съживена чрез ренесансовия хуманизъм, заема господстваща позиция спрямо староеврейската мисъл. Следователно, този период трябва да възстанови чрез паралелни условия на изплащане онзи отрязък от периода на подготовка за Пришествието на Месията, през който евреите се намират под властта на гърците, а староеврейството е подчинено на елинизма. Нека си припомним, че само чрез Каиновото подчинение на Авел, Сатана може да бъде отделен от Адам и така да се положи Субстанциалната основа, необходима за приемането на Месията в семейството на Адам. По подобен начин, само в случай, че Каиновият тип елинизъм се подчини на Авеловия тип староеврейство, би могло Сатана да бъде отстранен от господстващия дух на епохата. Тогава и Субстанциалната основа, необходима за приемането на Христос при Второто му пришествие, може да бъде изградена на световно ниво.

1.1 Ренесанс

Вече бе обяснено, че ренесансът се ражда от външните стремежи на първоначалната природа. Към какви ценности се стремят средновековните хора? Защо и как преследват те тези ценности?

Според Принципа на Творението ние сме създадени, за да достигнем съвършенство, изпълнявайки дадената ни отговорност за упражняване на свободната си воля, без пряка помощ от страна на Бог. В този случай ние ще постигнем единение с Бог и ще се сдобием с автономност. Следователно, първоначалната ни природа ни призовава да се стремим към свобода и автономност. Една личност със съвършен характер разбира Божията воля и я прилага на практика чрез своите интуиция и разум, без да е необходимо да се осланя на откровения от Бог. Така че е съвсем естествено да се стремим към разум и разбиране. Също така сме надарени и с даденото ни от Бог право да управляваме естествения свят, да го подчиняваме и култивираме, за да можем да създадем благоприятна среда за живот, изследвайки посредством науката скритите закони на природата. Така че ние ценим естествения свят, оповаваме се на науката и почитаме практическия живот.

В средновековното феодално общество първоначалната човешка природа дълго време е била подтискана. От това следва, че хората все по-пламенно са се стремели към онези ценности, които се пораждат от външните подтици на първоначалната им природа. Те започват да изучават класическото наследство на елинизма, което получават от мюсюлманите в резултат на разширилите се контакти с Изтока след Кръстоносните походи. Класическите гърци и римляни са следвали външните стремежи на първоначалната човешка природа. Те ценят свободата, независимостта (автономността), разума, естествения свят и практическия живот; Довеждат и науките до значителна степен на развитие. И тъй като науките са в пълно съзвучие с желанията на първоначалната природа на средновековния човек, движението за възкресяване на древното антично наследство на елинизма запламтява с пълна сила. Ренесансовият хуманизъм се отличава на общия фон.

Ренесансът се заражда през 14 век в Италия, която е центърът за изучаване на класическото елинско наследство. Въпреки че започва като движение, имитиращо мисленето и начина на живот на древна Гърция и Рим, то скоро прераства в по-широко движение, което преобразява средновековния начин на живот. То излиза извън сферата на културата и обхваща всеки аспект на обществото, включително политиката, икономическия живот и религията. В действителност това движение става външната движеща сила за построяването на модерния свят.

1.2 Реформация

Провидението за възстановяване, в центъра на което стои средновековната папска институция, не принася плод поради светския уклон и упадъка на църковните водачи. Следователно, като пропагандират и се застъпват за хуманизма, хората се бунтуват против ритуалите и каноните на църквата, които ограничават свободното им религиозно чувство и посвещение. Те се борят против наслоилата се феодална система и папската власт, която отнема тяхната независимост и автономност. Протестират срещу средновековния възглед, че вярата изисква безпрекословно подчинение на законите на църквата във всички области на живота, според напътствията на своята съвест, базиращи се на своя собствен прочит на Библията. Също така те поставят под въпрос духовните и аскетични монашески идеали, които подценяват природата, науката и практическите области на живота. Независимо от тези поводи за недоволство, много средновековни християни въстават срещу властта на папската институция.

И така, като се опитват да осъществят външните стремежи на първоначалната си природа, те започват да следват и подтиснатите си вътрешни стремежи. Призовават за възкресяване духа на ранното християнство, когато вярващите ревностно отдават живота си за Божията воля, водени от словото на Исус и апостолите. Това средновековно движение за възкресяване на староеврейството е започнато от Джон Уиклиф (1324-1384) - професор по теология в Оксфордския университет, който превежда Библията на английски. Той твърди, че нито папството, нито свещеничеството могат да определят стандарта на вяра, но че това е право само на Библията. Показвайки, че много от догмите, церемониите и каноните на Църквата не се базират на Писанието, той осъжда свещеничеството поради неговия упадък, експлоатация на хората и злоупотреба с властта.

Протестантската реформация води началото си от 14 в. в Англия, когато авторитетът на папата пада много ниско. Подобни реформаторски движения се зараждат също през 15 в. в Бохемия и Италия, но те са смазани, а лидерите им - екзекутирани. За да събере капитал за построяването на катедралата “Свети Петър”, папа Лъв Х започва да продава индулгенции, за които католическата доктрина твърди, че опрощават наказанието за греховете, което опрощение следва да се получи в следващия живот. Когато през 1517 г. в Германия е съобщено за тези индулгенции, едно движение, протестиращо срещу тази злоупотреба, запалва фитила, който избухва, предизвиквайки Протестантската реформация, ръководена от Мартин Лутер (1483 - 1546) - професор по библейска теология към Университета във Витенберг. Пламъците на реформацията стават по-силни и скоро се разпространяват и в Швейцария, където водач е Хулдрих Цвингли (1484 - 1531), във Франция под ръководството на Джон Калвин (1509 - 1564) и в такива нации като Англия и Холандия.

Религиозните войни, които се разразяват около протестансткото движение, продължават повече от 100 години до 1648 г., когато Вестфалският договор слага край на 30-годишната война. В Северна Европа триумфира протестанството, докато Римската католическа църква утвърждава влиянието си сред хората от Южна Европа.

Тридесет годишната война между протестанти и католици се води на немска земя. Този конфликт не е просто една религиозна война. Нещо повече, това е цивилен и политически конфликт за решаване съдбата на германската държава. Вестфалският договор, който слага край на тази война, е от една страна религиозно спорозумение, което създава договореност между протестанти и католици, а от друга страна е споразумение, което разрешава международни териториални спорове между нации като Австрия, Франция, Швеция и Испания.


Част 2

Период на религиозни и идеологически конфликти (1648 - 1789)

Периодът на религиозни и идеологически конфликти се отнася до 140-те години, започващи с трайното установяване на протестанството при сключването на Вестфалския договор през 1048 г. и завършващи с Френската революция през 1789 г. Понеже съвременните хора продължават да преследват вътрешните и външните си желания, идващи от първоначалната им природа, те не могат да избегнат разделението в теологията, диспутите и споровете между философите, които се пораждат при упражняването на вярата и мисленето.

Както вече видяхме по-рано, Бог работи в Провидението Си за възстановяване в хода на историята като непрестанно разделя представляващите Авел от представляващите Каин и при това от индивидуално до световно ниво. В последните дни грешният свят е разделен на Каинов тип - комунистически и Авелов тип - демократичен свят. Така както Субстанциалната основа можеше да бъде положена в семейството на Адам, ако Каин просто се бе подчнил на Авел, така и в последните дни Каиновият тип свят трябва да се подчини на Авеловия тип свят, за да бъде изградена Субстанциална основа на световно ниво. Това е необходимата предпоставка преди да можем да приемем Христос при Второто му пришествие и да реализираме обединения свят. За да стане това, двата типа възгледи за живота, които по-късно узряват в съответните два свята, трябва да бъдат развити през този период.


2.1 Каинов тип възглед за живота

Стремежите на външните аспекти на първоначалната природа поставят началото на движение за възкресяване на античното наследство на елинизма и пораждат хуманизма на Ренесанса. Ренесансовият хуманизъм се противопоставя на средновековната култура като издига човешкото достойнство и стойността на естествения свят над посвещаването на Бог и религията. Средновековният дух цени много високо подчинението на Бог, но от друга страна омаловажава естествения свят, гледайки на човешкото тяло като на нещо незначително, жалко и дори грешно. Ренесансът довежда до ново схващане за живота, което издига ценността и стойността на човека и природата, опитвайки се да ги разбере посредством разума и преживяванията, логиката и опита. Стимулирано от развитието на естествените науки, това схващане за живота поставя началото на 2 главни школи в модерната философия: рационализмът, основаващ се на дедуктивния метод и емпиризмът, основаващ се на индуктивния метод.

Рационализмът, създаден от френския философ Рене Декарт (1596 - 1650), поддържа тезата, че изследването на истината може да се основава само на присъщия на човека разум. След като се усъмнява във всяка истина, до която са достигнали историята и традицията, на Декарт му остава единствено собствения разум, което той изразява в твърдението: “Мисля, значи съществувам”. Изхождайки от този първи принцип, той използва дедуктивния метод, за да изяви познанията за външния свят. Въпреки че Декарт приема и дори се опитва да докаже съществуването на Бог, базирайки се на разума, по-късно рационалистите слагат край на това, съмнявайки се или дори отричайки съществуването Му.

Английският философ Франсис Бейкън (1501 - 1626) създава емпиризма, който твърди, че истината може да бъде изследвана само песредством опита на човека. Тази школа поддържа тезата, че умът на човека е като празен лист хартия. Тя твърди също, че за да достигне до ново познание, човек трябва да изтрие и премахне всичките си предубеждения и да се опита да обхване истината чрез опита си и наблюдението над външния свят. Рационализмът, който високо цени човешкия разум и се отвръща от Бог, както и империзмът, който възвеличава човешкия опит и експерименталните науки, приключват веднъж завинаги с мистицизма и суеверието. Но във всеки случай, използвайки разума или опитните наблюдения, за да ръководят човешкия живот, и двете школи проявяват тенденция за откъсване на хората и естествения свят от Бог.

Ренесансът продължава тези два потока на мисълта, които имат своите корени в хуманизма. Вместо да подпомага вътрешното предразположение към търсене на Бог, той поражда схващане за живота, което окуражава хората да следват само външните си стремежи. Това затваря пътя им към Бог и ги повежда към царството на Сатана. Поради тази причина го наричаме Каинов тип схващане за живота. В края на 18 в. Каиновият тип схващане за живота разрушава основните истини и установените факти, съхранявани от историята и традицията. Всеки смисъл и всяка мисъл в живота на човека са преценявани посредством разума и емпиричното наблюдение. Всичко, считано за ирационално или духовно, включително и вярата в Бог и в Библията, е изцяло поставено под съмнение Целта на хората е насочена само в посока на практическия живот. Такава е идеологията на Просвещението, която се развива от двете направления на емпиризма и рационализма. Просвещението е движещата сила на Френската революция.

Представител на този Каинов тип схващане за живота е деизмът, създаден от английския философ Едуард Хърбърт (1583-1648). Деизмът излага философия, опираща се изцяло на човешкия разум. Деистите отхвърлят идеята, че би могла да съществува някаква хармония между откровението и разума - едно традиционно схващане, поддържано още от времето на Тома Аквински. Те ограничават Бог само до позицията на Творец, който е задвижил Вселената и я е оставил да се развива, давайки й само началния тласък и хармонията със самата себе си, в съответствие с установените от Него природни закони. Те отричат хората да имат някаква нужда от божествено откровение или чудеса.

В началото на 19 в. немският философ Г.В. Ф. Хегел (1770 - 1871) синтезира в широк план идеализма на 18 в. Много от последователите на Хегел обаче, са повлияни от атеизма и материализма на френското Просвещение и поставят на дневен ред школата на лявото хегелианство, която обръща с главата надолу логиката на Хегеловата диалектика. Левият хегелианец Д.Ф. Щраус написва “Животът на Исус”, с която книга отрича библейските описания на Исусовите чудеса и ги представя като изфабрикувани от неговите лековерни последователи.

Лудвиг Фоербах (1804 - 1872) доказва в “Същината на християнството”, че Бог не е нищо друго освен проекция на вътрешната психологична природа на човека. Техните аргументи стават основополагащи за модерния атеизъм и материализъм.

Карл Маркс (1818 - 1883) и Фридрих Енгелс (1820 - 1895) систематизирват логиката на лявото хегелианство под формата на диалектически материализъм. Те са повлияни от Щраус и Фойербах, но също така и от френския социализъм. За да създадат идеологията на комунизма, те съчетават диалектическия материализъм и атеизма. По този начин Каиновият тип схващане за живота, който се заражда след Ренесанса, през Просвещението се развива до атеизъм и материализъм и накрая съзрява до непризнаващата съществуването на Бог идеология на марксизма, която от своя страна става крайъгълният камък на днешния комунистически свят.

2.2 Авелов тип схващане за живота

Някои хора гледат на развитието на историята от средновековието до модерния свят като на процес, който отвръща хората от Бог и религията. Това е така, защото те разглеждат историята според Каиновия тип схващане за живота. Но първоначалната природа преследва не само външни ценности, тя се стреми и към вътрешните. И понеже средновековните хора са подтиквани от първоначалната си природа да следват и търсят вътрешните стойности, заражда се и движение, имащо за цел да възкреси староеврейството, което принася своите плодове в Протестантската реформация. Реформацията създава многобройни философски и религиозни учения, които развиват многоизмерно широкообхватно схващане за живота, което се стреми да достигне реализация на дадената от Бог първоначална човешка природа. Това ние наричаме Авелов тип схващане за живота. Точно когато Каиновият тип схващане за живота предизвиква отдалечаване от Бог и вярата, Авеловият тип направлява съвременните хора към търсене на Бог по един по-дълбок и по-мисловен начин.

Немският философ Емануел Кант (1724 - 1804) анализира по философски път вътрешните и външните стремежи на първоначалната природа, като по този начин въвежда Авеловия тип схващане за живота в сферата на философията 8. (Етичната теория на Кант може да илюстрира това дори по-ясно. Кант вярва че нито емпиризма, нито наблюдението могат да дадат стабилната основа за познанието за Бог. Той казва, че ние можем най-пълно да разберем реалността на Бог чрез моралния закон, който работи чрез съвестта на всеки човек. Това е начинът, по който той дава философската основа за Авеловия тип светоглед) В критическата си философия той претопява конфликтните теории на емпиризма и рационализма. Според Кант различните усещания се появяват следствие на контакта с външни обекти. Те сами по себе си могат да ни дадат съдържанието на познанията, но не могат да осъществят самото познание. За да има абсолютна познавателна способност, човек трябва да притежава определени форми на интуиция и мисловност, които в същност са преди опита, трансцедентални и с чиято помощ могат да се обединят различните съдържания, които са след опита, но също се основават на него. Това обединяване се осъществява посредством синтетичното мислене. Тези форми на интуиция и мисловност са най-субективната част на Аза. Следователно познанието се осъществява тогава, когато различните усещания, предизвикани от външните обекти, биват обединени и образуват едно цяло със субективните особености на индивида посредством действията на мислене и разбиране. По този начин Кант опровергава теорията на емпиризма, който твърди, че познанието се определя от външните обекти и създава нова теория, според която познанието се направлява от субективния ум. Философията на Кант процъфтява и благодарение на редица философи - идеалисти: Йохан Г. Фихте (1762 - 1814), Фридрих Шелинг (1775 - 1854) и Г.В.ф. Хегел. В частност Хегел прокарва нова философия, базираща се на хегелианската диалектика. Техният идеализъм затвърждава позицията на Авеловия тип схващане за сетивата в областта на философията.

(В религиозната сфера се появяват нови движения, които се противопоставят на господстващото влияние на рационализма в религията и подчертават важността на религиозния устрем и духовния живот. Те поставят мистичните изживявания над доктрините и ритуалите.Така например в Германия под водачеството на Филип Шпенер (Спенер) (1635 - 1705) се заражда пиетизмът. Това движение е строго консервативно и се придържа към традиционната вяра, като същевременно придава особено значение на мистичното изживяване.

Пиетизмът се разпространява в Англия и процъфтява в средите на вярващите хора там, като дава началото на нови църковни движения, включително и на методизма, създаден от братята Уесли, Джон (1703 - 1791) и Чарлс, (1707 - 1788). Тяхната дейност довежда до голямо разбунтуване в Англия, която до този момент се намира в положение на духовен застой.

Джордж Фокс (1624 - 1691) английският мистик, който създава квакерите, твърди, че Исус е вътрешната светлина, която озарява душите на вярващите. Той подчертава, че докато човек не приеме Светия Дух, не се обедини духовно с Исус и не изпита вътрешната светлина на Христос, той не би могъл да разбере истинското значение на Библията. Квакерите понасят жестоко преследване в Англия, но накрая достигат развитие в Америка.

Емануел Суиденбург (1688 - 1772) е известен учен, чиито духовни сетива са събудени. Той започва систематично изследване и проучване на Духовния свят и разкрива много от неговите тайни. Въпреки че дълго време изследванията му са пренебрегвани от теолозите, напоследък, когато броят на хората, които вече са общували с Духовния свят постепенно нараства, постепенно се признава стойността на духовните изживявания.

Така по различни пътища се развива Авеловият тип схващане за живота, за да може да се формира накрая днешния демократичен свят.


Част 3

Период на съзряване на политиката, икономиката и идеологията (1789 - 1918)

Религиозните и философски противоречия от предходния период се обединяват в Каинов и Авелов тип схващания за живота. В самото начало на този нов период на съзряване на политиката, икономиката и идеологията - двата вида схващания за живота, се развиват напълно и поемат по своите отделни пътища. Чрез съзряването си като такива те създават две различни обществени формации с различаващи се социални структури: Каинов тип общество и Авелов тип общество. По същото време политиката, икономиката и идеологията (сферата на религията и философията) напредват до степен, непосредствено предхождаща преминаването в идеалния свят. Този период започва с Френската революция, обхваща времето на индустриалната революция и завършва с края на Първата световна война.

3.1 Демокрация

При предишното разглеждане на демокрацията в контекста на развитието на историята, се бяхме ограничили единствено до социалните промени, които довеждат до нейната поява. Сега ще изследваме вътрешните процеси на развитие, подпомогнали зараждането на днешната демокрация и особено идеологическите течения, въз основа на които тя се въздига от мъртвите вълнения и водовъртежи на историята.

През периода на християнската империя от 9 век Бог предвижда духовното царство, управлявано от папската институция и земното царство, управлявано от императора, да се обединят и да създадат християнско монархическо общество, което да представлява основата за Месианското царство. То би могло да изгради Основата за Месията. Силното Месианско царство би довело и до ранния край на феодализма в Европа. Но тъй като това Провидение не е осъществено, феодализмът продължава своето съществувание, докато политическата, религиозната и икономическата история на Европа поемат по различни пътища на развитие. Политическата мощ на феодалните владетели започва да намалява след кръстоносните походи, да клони към залез през Ренесанса и Реформацията и отслабва напълно по време на Просвещението. През 17 век феодалните владетели отстъпват голяма част от политическата си власт на кралете, които създават централизирани нации - държави и ги управляват като абсолютни монарси. Те оправдават върховната си власт и доктрината за божественото право на кралете.

Социалните причини за зараждането на абсолютната монархия включват: на първо място, зараждането на нови градски съсловия, които се съюзяват с кралете в борбата срещу феодалните владетели. На второ място, в икономическата сфера се появява необходимостта от силни държави с търговска икономическа политика, която да може да защищава и контролира търговията, която пък от своя страна да подпомага националните им икономически интереси. Мощната основа в лицето на една нация - държава е необходима за преодоляването на феодализма и упражняването на контрол чрез икономическа система, базираща се на търговията.

Възходът на абсолютната монархия е също така свързан и с развитието на провиденческата история, която изисква феодалното общество да се консолидира в монархия. Но след като Божието провидение за изграждане на Неговото царство през периода на Каролингите не достига до успешен край, тъй като тогавашните папи и императори не се обединяват, следващото феодално общество, намиращо се под властта на папата, се корумпира. Развивайки се в съответствие с предварително присвоения от Сатана ход на събитията, феодалното общество поставя началото на монархическо общество на сатаниска страна.

Нека сега да се спрем на идеологическите течения, причинили смъртта на абсолютната монархия, с оглед на Провидението за възстановяване, което е направлявано в посока на възхода на комунистическия свят, базиращ се върху Каиновия тип схващане за живота и в посока на демократичния свят, базиращ се върху Авеловия тип възглед за живота. Тъй като средновековното феодално общество се движи в посока, обратна на староеврейството и елинизма, тези две идеологии работят заедно за неговото сваляне, като изграждат общества, основаващи се съответно на Каиновия и Авеловия тип схващане за живота. По подобен начин и абсолютните монархии, които следват Протестантската реформация, лишават хората от свободата на вярата - ценност, поставяна за разискване от страна на демократичното християнство.

Абсолютната монархия се движи в посока, обратна на целта, стоящо пред Авеловия тип схващане за живота. Освен това признаците на феодализма в това общество ограничават напредъка на гражданското съсловие, тъй като са защищавани от водещи атеисти и материалисти. По такъв начин се противопоставят на Каиновия тип схващане за живота. Следователно тези два типа схващания за живота работят заедно за свалянето на абсолютната монархия. Те изграждат Каинов и Авелов тип демокрации, които накрая се развиват до комунистически свят от една страна и демократичен свят от друга.

3.1.1 Демокрация от Каинов тип

Демокрацията от Каинов тип възниква вследствие на Френската революция. По нейно време Франция се намира под влиянието на Просвещението. Типът мислене, характерен за просвещението, се корени в Каиновия тип схващане за живота и се отклонява по пътя на атеизма и материализма. Повлияни от Просвещението, френските граждани осъзнават недостатъците на абсолютната монархия. Освен това налице е всеобщо желание да се скъса веднъж завинаги с остатъците от феодалната система, която все още се крепи в обществото.

Искрата на Френската революция е запалена през 1789 г. чрез познатите призиви за демокрация, издигнати от гражданите, получили своята школовка през Просвещението. Те се стремят да ограничат мощта на управляващата класа, премахвайки остатъците от феодализма и установявайки мир, равенство и равноправие за обикновените граждани, или третото съсловие, т.е. буржоазията. Френската революция установява демокрацията, прокламирайки Декларацията за правата на човека. Въпреки това, родената от Френската революция демокрация е от Каинов тип, макар че разрушава абсолютизма, тя се стреми здраво да закрепи Каиновя тип възглед за живота. Стоящите зад Френската революция водещи мислители са фигури от епохата на Просвещението като Дени Дидро (1713 - 1784) и Жан Люрон Д,Аламбер (1717 - 1783), които се придържат към атеизма или материализма. Освен това, въпреки идеалите си, проповядващи свобода на индивида и равноправие, действителният ход на Френската демокрация в годините на революцията и след това, клони към тоталитаризъм.

По този начин, възприемайки Каиновия тип схващане за живота, те оказват подкрепа на Просвещението и помагат за зараждането на Френската революция, установявайки по този начин демокрация от Каинов тип.Тя напълно блокирва предразположението на човешкия дух към търсене на Бог. Като продължава да се развива, имайки за основен фокус външните аспекти на живота, по-късно тя е систематизирана в учението на марксизма в Германия и на ленинизма в Русия, формирайки в края на краищата комунистическия свят.

3.1.2 Демокрация от Авелов тип

Още от самото си начало демокрациите, които се зараждат в Англия и Съединените щати, са различни от израсналата от Френската революция демокрация. Последната е демокрация от Каинов тип, създадена от атеисти и материалисти, които представляват Каиновия тип схващане за живота, като се опитват да сложат край на абсолютизма и феодализма. Английската и американската демокрации от друга страна, са създадени от искрени християни - плодове на Авеловия тип схващане за живота и се раждат в победеносната им битка с феодализма за спечелване на религиозна свобода. Следователно това са демокрации от Авелов тип.

Нека разгледаме как демокрацията от Авелов тип е установена съответно в Англия и в САЩ.

В Англия Джеймс I (управлявал от 1603 до 1625 г., укрепва абсолютната монархия и официалната църква, като в същото време преследва пуританите и други опозиционно настроени християни, много от които бягат в други европейски държави или в Северна Америка, търсейки религиозна свобода. Неговият син Чарлз първи (управлявал 1625 - 1649) е посрещнат с размирици и бунтове от страна на шотландските презвитерианци, които чрез 1640 г. се сплотяват около Националната спогодба. Пуританите, които формират основното ядро на английския парламент, дават ход на пуританската революция от 1642 г., предвождана от Овилън Крамуел.

По-късно, след като Чарлс II (управлявал от 1660 до 1685 г.) възстановява абсолютната монархия и укрепва Англиканската църква по отношение на другите християни, а неговият син Джеймс втори (управлявал 1685 - 1688) обявява себе си за католик, протестанските лидери поканват Уйлям оф Ориндж (управлявал 1688 - 1702) - негов зет , който по това време е наместник на Холандия, да се намеси в ситуацията. През 1688 г. Уйлям пристига в Англия с войските си, за да защити религиозната свобода и гражданските права. При своето ръкополагане Уйлям ратифицирва и утвърждава Декларацията за правата, предложена му от Парламента, която признава независимите права на парламента. Така е положена основата на английската коституционна монархия. Понеже революцията от 1688 г. завършва без кръвопролития, тя си спечелва името Славната революция.

Въпреки че налице са външни причини за тези английски революции, като например желанието на градското население за политическа свобода по отношение на управляващата класа, в това число аристокрацията и англиканските свещеници, по-вътрешната причина е неудържимият стремеж за постигане на религиозна свобода.

Много пуритани и опозиционно настроени християни, които са преследвани в Англия, емигрират в Северна Америка, за да се сдобият с религиозна свобода. През 1776 г. те създават независима нация и установяват американската демокрация. Породена от Авеловия тип схващане за живота, демокрацията от Авелов тип се развива от това начално състояние до съвременния демократичен свят.

3.2 Значение на разделението на властите

Идеята за разделение на властите в различни клонове на управлението е защитавана от Монтескьо (1689 - 1755) - виден мислител от епохата на Просвещението. Чрез това разделение се цели да се предотврати концентрацията на политическа власт в ръцете на отделен индивид или институция, какъвто е случаят с политическия абсолютизъм. Тази идея е прокламирана в Декларацията за правата на човека по времето на Френската революция. От самото начало разделението на властите трябва да бъде характерна особеност на политическата структура в идеалното общество, за чието реализиране Бог работи. Но и тук в хода на Провидението можем да забележим как сатана погрешно имитира един аспект от Принципа, преди той да е осъществен от Бог. Нека тогава накратко да разгледаме политическата структура на идеалния свят.

Както видяхме, Вселената е създадена по модела на съвършения човек. По същата причина, за да бъде изграден от съвсем зрели хора, идеалният свят също трябва да наподобява структурата и функциите на съвършения индивид. По аналогия с човешкото тяло, чиито органи функционират в съответствие с умелите напътствия на мозъка, всички институции в идеалното общество, обхващащо целия свят, трябва да съблюдават желанията на Бог. Точно както идващите от мозъка заповеди се предават до всяка част на тялото посредством периферната нервна система, разклоняваща се от гръбначния мозък, така и в идеалния свят напътствията от страна на Бог ще достигат до цялото общество чрез Христос, който съответства на гръбначния мозък и чрез обичащите Бог религиозни водачи, които съответстват на периферната нервна система. Разклоненията на периферната нервна система от гръбначния стълб отговорят на политическите партии в една нация. Следователно в идеалния свят хората на Бог, предвождани от Христос, ще сформират организации, аналогични на днешните политически партии.

В човешкото тяло белите дробове, сърцето и стомахът поддържат хармонично взаимодействие помежду си в съответствие с напътствията от мозъка, предавани посредством гръбначния мозък и периферната нервна система. По аналогичен начин и трите клона на властта в идеалния свят: законадателен, съдебен и изпълнителен - ще си взаимодействат в хармонични и принципни взаимоотношения, следвайки Божиите напътствия, давани им чрез Христос и хората на Бог.

Също както четирите крайника на тялото се движат в съответствие със заповедите, идващи от главния мозък и целящи благополучието на индивида като цяло, така и икономическите институции в идеалния свят, съответстващи на крайниците, ще подкрепят желанията на Бог и ще съдействат за благосъстоянието на целия свят. Точно както черният дроб натрупва хранителни вещества за цялото тяло, така и в идеалният свят винаги ще има определени запаси, които при нужда ще бъдат на разположение за всеобщото благо.

Понеже всяка част от човешкото тяло има вертикална връзка с главния мозък, то естествено и между различните органи се изграждат хоризонтални връзки с цел формирането на цялостен организъм. По същия начин стоят нещата и в идеалния свят: тъй като хоризонталните връзки между хората се коренят във вертикалната им връзка с Бог, те ще създадат единно и взаимозависимо общество, в което да могат да споделят всичките си радости и скърби. В това общество, ако човек нарани някого, ще се чувства така, сякаш е наранил самия себе си. В такъв случай гражданите му просто няма да искат да извършват престъпления.

Сега нека разгледаме как е работил Бог в хода на Провидението за възстановяване, за да възкреси тази идеална обществена и социална структура. В развитието на Западната история за известно време функциите на трите клона на управление и политическите партии са концентрирани в ръцете на един човек, а именно - кралят. Това се променя в случаите, когато кралят държи управлението, докато църквата под властта на папата играе роля, подобна на тази на политическите партии. Политическата система претърпява фундаментална промяна по време на френската и американската революции, когато в управлението са обособени три клона: законодателен, съдебен и изпълнителен, а политическите партии се нагърбват с различни роли. С установяването на конституционната демокрация е определена и структурата на идеалната политическа система. Следователно, политическата система се изменя в хода на историята, тъй като грешното общество трябва да се възстанови до позицията на идеалното общество, чиято структура и функции ще бъдат създадени съгласно модела на съвършения човек.

Днешните демокрации, характеризиращи се с трите отделни клона на управление и множество политически партии, наподобяват отчасти строежа на здравото човешко тяло. Въпреки това обаче, следствие на грехопадението, днешните демокрации в действителност имат повече прилика с тялото на болен или осакатен човек. Те не могат изцяло да изявят своите първоначално заложени качества и функции в пълния им потенциал. Понеже политическите партии са невежи относно волята на Бог, те могат да бъдат сравнени с нервна система, която не е способна да предава заповедите, идващи от главния мозък. Тъй като конституциите не са писани в съответствие с Божието слово, то трите клона на властта понастоящем функционират подобно на вътрешни органи, които не могат да усетят или откликнат на заповедите на главния мозък, поради акта, че периферните нерви са били прекъснати. липсват им ред и хармония и те страдат следствие на постоянните конфликти между самите тях.

Следователно, при Второто си пришествие Христос ще излекува болестта на настоящата политическа система, така че тя да може да отрази замисъла на Бог, възстановявайки вертикалната връзка на хората с Него. Това ще разгърне истинския потенциал на обществото.

3.3 Значение на Индустриалната революция

Божият идеал за творението не може да бъде изпълнен просто със създаването на безгрешен свят. Бог благославя хората с правото да господстват над Вселената. Ние трябва да търсим скритите закони на природата и да развиваме науката и техниката, за да можем да създадем приятна среда за живеене. Религията и науката се нагърбват със съответните си отговорности да помагат на грешните хора в преодоляване вътрешните и външните аспекти на тяхното невежество. Следователно в последните дни от историята можем да очакваме не само появата на истина, която да води хората към пълното излекуване от тяхното невежество, но също така и напредък в науката, който да разреши всички мистерии, съществуващи във физическия свят. 12 (Вж. Есхатология 4:3) Заедно те ще доведат човешкото общество до степен, непосредствено предхождаща осъществяването на идеалния свят. В такъв случай, можем да разберем, че започналата в Англия индустриална революция се заражда като резултат от Божието провидение за възстановяване на жизнената среда и превръщането й в съответстваща на идеалния свят среда.

Икономическата структура на идеалното общество също наподобява строежа на здраво човешко тяло. Производството, рапределението и потреблението трябва да имат същата органична и взаимозависима връзка помежду си, каквато съществува между храносмилателната, кръвоносната и дихателната система. Не трябва да съществува разрушителна надпревара за свръхпроизводство; нито пък трябва да има прекомерно натрупване или свръх косумация в резултат на несправедливото разпределение, което ще противоречи на благоденствието на хората. Трябва да има адекватно производство на необходими и използваеми блага, справедливо разпределение, за да бъдат удовлетворени нуждите на хората и разумна консумация, хармонизирана с целта на цялото.

Масовото производство, породило се следствие на индустриалната революция, накара Англия да предяви искания за обширни колонии като източници на суровини и пазари за произведените блага. По този начин индустриалната революция открива огромна територия за проповядване на Евангелието. Следователно тя подпомага и вътрешния и външния аспект на Провидението за възстановяване.

3.4 Зараждане на великите сили

Видяхме как след Ренесанса единният мироглед на Средновековна Европа е разделен на Каинов и Авелов тип схващане за живота. Те довеждат до 2 типа политически революции и основават два типа демокрации, които много укрепват в резултат на индустриалната революция. Двата типа демокрации поемат пътя на създаване съответно на демократичния и на комунистическия свят.

Следвайки индустриалната революция, която от своя страна е стимулирана от бързото развитие на науката, индустрализацията създава икономики, характеризиращи се със свръхпроизводство. Великите сили на Европа, които чувстват неотложна нужда да населят нови земи като пазари за своята продукция и източници на суровини за фабриките им, укрепват много, съперничейки си в надпреварата за колонии. Така че двата фактора - двете идеологически течения и ходът на икономическото развитие, следващо напредъка на науката - причиняват по-късното политическо разделение на света на 2 блока: демократичен и комунистически свят.

3.5 Следренесансови религиозни реформи и политически и индустриални революции

Каиновият тип движение, което започва с възкресяването на елинизма, побеждава средновековния свят и ражда ренесансовия хуманизъм. Като продължава да се развива по-нататък, движейки се в посока на Сатана, това движение довежда до появата на Просвещението, което може да бъде разглеждано като втори Ренесанс в теченията на идеологията. Просвещението продължава да оформя мисленето си в сатанинска посока, пораждайки историческия материализъм, който стои в основата на комунистическата идеология. Тя може да бъде разглеждана като трети Ренесанс.

Тъй като сатанинската страна предварително имитира Божието провидение, то можем да очакваме, че Божието провидение ще призове към 3-етапна революция, която да протече във всяка една от 3-те сфери: религия, политика и икономика. В сферата на религията първата реформация се провежда под ръководството на Мартин Лутер във времето след първия Ренесанс. Втората реформация започва след втория Ренесанс посредством духовни движения, предвождани от личности като братята Уесли, Фокс и Супденбург. Изследвайки хода на историята, можем да покажем, че ще настъпи и 3-та реформация, която ще последва третия Ренесанс. Всъщност състоянието, в което се намира днешното християнство, отчаяно призовава за такава реформация.

Можем да предположим, че и в сферата на политиката тази реформа ще бъде проведена в 3 етапа. На първо място, средновековното феодално общество се срива под тежестта на първия Ренесанс и първата Реформация. Второ, абсолютната монархия е свалена от силите, разгърнали се през втория Ренесанс и втората Реформация. И накрая, комунистическият свят се оформя под въздействието на политическите революции, причинени от третия Ренесанс. Чрез настъпването на 3-та религиозна реформация демократическият свят, стоящ на Божия страна, ще триумфира в идеологическата война и ще постави на колене комунистическия свят, стоящ на страната на сатана. Тогава тези два свята ще се обединят в едно Небесно царство на земята под властта на Бог.

Икономическите промени, които последват както и религиозните и политическите промени, се развиват в 3 индустриални революции. Първата индустриална революция тръгва от Англия. Причината за нея е изобретяването на парната машина. Век по-късно втората индустриална революция намира почва в много напреднали нации и опорните й точки са електричеството и бензиновият двигател. Третата индустриална революция ще започне с успешното овладяване на атомната енергия; тя ще изгради подходяща жизнена среда за идеалния свят. През вековете на подготовка, предхождащи Второто пришествие на Месията, триетапните революции в 3-те сфери на религията, политиката и индустрията, които избухват вследствие на трите Ренесанса, са необходим път на развитие в изграждането на идеалния свят, както изисква и Принципът на развитие чрез преминаване през 3 етапа.

Част 4

Световните войни

4.1 Провиденчески причини за световните войни

Войните избухват като последица от наличието на такива фактори като сблъсък на политически или икономически интереси и различие на идеологии. Но това са предимно външни причини. Освен това съществуват и вътрешни причини за войните, точно както има вътрешни и външни мотиви за всяко човешко действие. Постъпките на човек се определят от свободната воля на всеки един индивид, който се опитва от една страна да откликне на външната ситуация, с която бива конфронтиран, и в същото време да следва вътрешната си насоченост към волята на Бог и напредъка на Провидението Му за възстановяване. Затова за добрата или лошата страна на някоя човешка постъпка не може да се съди единствено според външните мотиви. Същото може да се каже и за световните войни, които са резултат от проявилия се на световно ниво сблъсък между действията на няколко личности, произтекли от свободната им воля. Следователно ние не можем да схванем провиденческото значение на световните войни, фокусирайки се единствено върху конфликтите между политическите и икономическите интереси, идеологическите схватки и други подобни външни причини.

Какви са вътрешните, провиденчески причини за световните войни? На първо място те се явяват като резултат от последната отчаяна битка на сатана за запазване на върховната му власт. От грехопадението на първите човешки същества до днес сатана непрестанно изгражда погрешни, непринципни подобия на идеалния свят на Бог. Имайки за цел възстановяването на идеалния свят съгласно Своя Принцип, Бог непрестанно се стреми към това, постепенно разширявайки господството Си, като преправя новото общество по модел, различен от непринципния свят, намиращ се под сатанинско робство. 13 (Вж. Паралели 7:1). Съответно, в хода на Провидението за възстановяване, преди истинското проявление на идеала, се появява фалшивото и грешното му представяне. Библейското пророчество, че преди завръщането на Христос ще дойде антихристът, е илюстрация на тази истина.

Човешката история, развиваща се под злата върховна власт на сатана, ще стигне до своя завършек с Второто пришествие на Христос. След това тя ще се превърне в история на човечеството, намиращо се в сферата на висшата Божия власт. По това време сатана ще започне последната си отчаяна битка. Когато израелтяните се канят да напуснат Египет по време на националния курс за възстановяване на Ханаан, сатана работи чрез фараона и повежда жестока бика, за да успее да ги задържи в робство. Въз основа на това, че на Божията страна е дадено правото да го порази с 3 свръхестествени знамения. По подобен начин в Последните дни сатана започва последната си битка за подронване авторитета на Божията страна, като сам той се подготвя да постави началото на световен курс за възстановяване на Ханаан. Трите Божии контраатаки срещу сатанинската агресия намират своя израз в трите световни войни.

На второ място, трите световни войни избухват, за да изпълнят световните условия на изплащане за възстановяване на трите големи благословии. След като създава хората, Бог им дава 3-те благословии: да достигнат индивидуално съвършенство, да се разраснат като идеално семейство и да придобият господство над Творението. 14 (Битие 1:28) Изпълнявайки тези 3 благословии, първопредците ни е трябвало да изградят Небесно царство на земята. Понеже сам Бог създава хората и ги благославя, той не може да отмени благословиите, просто защото те съгрешават. Бог трябва да разреши на грешните хора да изградят непринципен свят, който само да наподобява трите благословии по един неправилен начин и който да се намира под ръководството на сатана. Съответно и в края на човешката история ще наблюдаваме появата на непринципен свят, който реализирва по погрешен начин външната форма на трите благословии: победа на сатаниската кауза на индивидуално ниво, раждане на сатанински деца и преминаване на света под сатанинско то господство. За да бъдат изпълнени световните условия на изплащане за възстановяване на трите големи благословии, трябва да избухнат 3 световни конфликта, чрез които Бог да може да възтържествува над сатанинските светове посредством трите степени на формиране, растеж и завършеност.

На трето място, трите световни войни се разразяват по такъв начин, че цялото човечество да може да преодолее на световно ниво трите изкушения, на които сатана подлага Исус. Като последователи на Исус, християните трябва да следват своя учител и да преодолеят като индивиди, като семейства, нации и представители на целия свят, трите изкушения, срещу които Исус се изправя в пустинята.

На четвърто място, световните войни избухват, за да изпълнят световните условия на изплащане за възстановяване на върховната Божия власт. Ако първите хора не бяха съгрешили, а бяха достигнали съвършенство, преминавайки през трите етапа в периода на израстване, те щяха да осъществят на практика света на Божията върховна власт. По подобен начин и световното възстановяване трябва да премине през три етапа. Възстановяването на този свят изисква той най-напред да бъде разделен на свят от Каинов и от Авелов тип, а след това да има три заключителни войни, в които Небесният свят от Авелов тип да възтържествува над сатанинския, Каиновия свят. Това е условието за възстановяване чрез световно изплащане на убийството на Авел от Каин. След това може да бъде установен светът на Божията върховна власт. Следователно тези войни са заключителните конфликти от такъв мащаб в човешката история, които възстановяват на хоризонтално ниво чрез изплащане целта на всички други войни, водени за възстановяване на Божията върховна власт във вертикалния ход на Провидението.

Подготовка за Второто пришествие на Месията, завръщане на Христа, Второ идване на Месията
4.2 Първата световна война

4.2.1 Кратък преглед на Провидението през Първата световна война

Краят на абсолютната монархия идва като резултат от демократичните революции от Каинов и Авелов тип, които се раждат от Каиновото и Авеловото схващане за живота. Последвалата индустриална революция премахва остатъците от феодализма и довежда до господство на капитализма. То е последвано от епохата на империализма.

В сферата на политиката, Първата световна война може да бъде разглеждана като сблъсък между демокрацията от Авелов тип, която се стреми към изпълнение целта на провидението за възстановяване, и авторитарните държави, където процъфтяват идеалите на демокрацията от Каинов тип, и които се противопоставят на целта на провидението за възстановяване. Води се битка между империалистическите нации от Божията страна и тези от сатанинската страна. От гледна точка на икономическите интереси, тази война е всъщност борба за колонии между по-отдавна установените и съвсем наскоро индустриализиралите се капиталистически нации.

В сферата на религията и идеологията към нациите от Каинов тип се числят Турция - мюсюлманска нация, преследваща християнството и нейните съюзници Германия и Австроунгария. Те се сражават срещу нациите от Авелов тип, а именно: Великобритания, Съединените щати, Франция и Русия, които като цяло подкрепят християнството. Като завършек на Първата световна война демокрациите от Авелов тип извоюват победа на етап “Формиране”.

4.2.2 По какво се определя коя е Божията и коя е Сатаниската страна?

Въпросът относно това, кои нации стоят на Божия и кои на сатанинска страна, се решава на основа посоката на Божието Провидение за възстановяване. Онези, които вървят в същата посока както Провидението, или действат в съгласие с него, та дори и непряко, стоят на страната на Бог, докато заелите противоположна позиция застават на страната на сатана. Следователно, фактът дали един индивид или една нация принадлежат на едната или другата страна, не винаги се намира в съгласие с преценката на нашия разум или съвест. Например някой, който е в пълно невежество по отношение на Божието провидение, може да реши, че извършеното от Моисей в Египет убийство на надзирателя е зло начинание. Но то може да бъде разгледано като добро дело, тъй като е в съответствие с Божието провидение. Също така израелтяните нахлуват в Ханаан и убиват много от жителите му, на пръв поглед без всякаква причина. За човек, незапознат с Божието Провидение, извършеното от тях може да изглежда зло и жестоко; въпреки това то се случва пред погледа на Бог. макар че сред ханаанците има повече добросърдечни хора, отколкото сред израелтяните, по това време ханаанците като цяло принадлежат към страната на Сатана, докато израелтяните стоят на страната на Бог.

Нека разгледаме тази идея и във връзка с религията. Тъй като целта, към която се стреми всяка религия е доброто, то всички те принадлежат на Божията страна. Когато обаче една религия прегражда пътя на друга, намираща се по-близо до центъра на Божието провидение, то тогава първата се оказва на сатанинска страна. На всяка религия е дадена мисия според нейната епоха, но ако, след като времето за изпълнение на отговорността й изтече, тя се превърне в пречка за друга, новозараждаща се религия, която идва с нова мисия, в съответствие с волята на Бог, то първата се оказва на страната на Сатана. Преди идването на Исус еврейството и вярващите в него стоят на Божия страна. Но когато започват да преследват Исус, дошъл с нова мисия, която освен друго трябва да изпълни и целта на еврейството, те преминават на страната на Сатана, независимо с колко вяра са служили на Бог в миналото.

В съвременния свят онези системи, които възприемат Авеловия тип схващане за живота, се причисляват към Божията страна, докато онези, които се придържат към Каиновия тип схващане за живота, стоят на Сатанинска страна. Например, без значение колко етична и жертвена от хуманна гледна точка може да изглегжда материалистичната мисъл, кореняща се в Каиновия тип схващане за живота, тя все още си принадлежи към Сатанинската страна. По тази причина можем да преценим комунистическия свят като сатанински. От друга страна, демократичният свят, който дава свобода на религията, се базира на Авеловия тип схващане за живота и може да бъде оценен като намиращ се на Божия страна.

Християнството е установено като централна религия, имаща решителната мисия да изпълни целите на всички религии. 15 (Вж. “Есхатология” 2.3) В такъв случай, всяка нация, която преследва християнството или спъва прогреса му по пряк или непряк начин, стои на Сатанинска страна. В Първата световна война Съюзническите сили, начело с Великобритания, Съединените щати, Франция и Русия, са християнски нации; освен това те се борят за освобождаване на християните от преследването в Турция. Следователно те стоят на страната на Бог. От друга страна Германия и Австроунгария - водещите Централни сили, подпомагат Турция - една мюсюлманска нация, която преследва християнството. Следователно, заедно с Турция, те застават на Сатанинската страна.

4.2.3 Провиденчески причини за Първата световна война

Кои са провиденческите, вътрешните причини за първата световна война? Тя трябва да избухне, на първо място, за да изпълни световното условие на изплащане за възстановяване Божиите три големи Благословии на етап формиране. Сатана първи съгражда погрешна имитация (фалшиво подобие) на Божия идеален свят, който трябва да бъде установен от Адам. В такъв случай, в самия край на историята трябва да се появи непринципен свят, който да е реализирал един изкривен външен модел на трите Благословии в етапа на формиране, който да е ръководен от прототипа на Адам, но на сатанинска страна. Тогава Божгията страна трябва да възтържествува над този непринципен свят, за да бъде изпълнено условието на изплащане.

На практика немският кайзер Вилхелм II (1859 - 1941), който започва Първата световна война, е прототипът на Адам от сатанинска страна. В етапа на формиране той наподобява човек, постигнал лично съвършенство. Чрез пропагандирането на прогерманската идея той представя един вариант на изпълнение на Благословията за раждане на много деца, а осъществявайки политиката си на световна хигемония, предлага модел за господство над Творението. По този начин Кайзерът реализирва един непринципен свят, придавайки завършен вид на сатаниската имитация на трите големи Благословии в етапа на формиране. Първата световна война трябва да изпълни на световен етап “формиране” условието на изплащане за бъдещото възстановяване на един свят, в който трите големи Благословии действително ще бъдат реализирани, но в техния център ще стои Бог.

На второ място, Първата световна война избухва с цел на Божия страна да застанат хора, заедно преодолели на световно ниво първото изкушение на Исус. Имайки предвид значението на трите изкушения на Исус, можем да преценим, че Божията страна трябва да възтържествува по време на Първата световна война, за да изпълни условието на изплащане за възстановяване първата Божия благословия на световно ниво. Превъзмогвайки първото изкушение в пустинята, Исус си възвръща своята собствена същност, чийто символ в по-стари времена е скалата, и така полага основа за възстановяване съвършенството на индивидуалния характер. Подобно на това, чрез победата си в Първата световна война, Божията страна трябва не само да вземе надмощие над Сатанинския свят и неговия център, но също така и да изгради Божи свят и да положи основа за неговия център - Христос при Второто му пришествие. На тази база може да се роди завърналият се Христос и да усъвършенства своя индивидуален характер.

На трето място, Първата световна война избухва, за да положи на етап “формиране” основа за възстановяване на Божията върховна власт. Демокрацията се заражда, за да сложи край на авторитарните монархически режими и представлява последната политическа система, имаща мисия да възстанови Божието върховенство. 16 (Вж. “Паралели”) По време на Първата световна война Божията страна е отговорна за това, да удържи победа и да разшири политическата си територия, за да може да покръсти света в християнската вяра. Така, установявайки всеобхватна и здрава политическа и икономическа основа, тя щеше да осигури база на етапа “формиране” за един демократичен свят и в същото време, база за възстановяване на Божието господство на етап “формиране”.

4.2.4 Последици от Първата световна война от гледна точка на Провидението

Победата на Съюзническите сили в Първата световна война изпълнява условието на изплащане от етапа “формиране”, необходимо за възстановяване на трите големи Божии Благословии на световно ниво. Победата на демокрацията също изгражда основа в етапа на “формиране”, върху която да се извърши възстановяването на Божията върховна власт. С поражението на сатанинския свят и неговия властелин - кайзерът, светът, стоящ на Божията страна, извоюва победа в етапа на формирането и полага основа за раждането на завръщащия се Христос, който е предопределен да бъде господарят на Божия свят.

Едновременно с това в Русия е изграден комунизмът. Скоро Сталин се сдобива с властта като прототип на Христос при Второто му пришествие, но от страната на Сатана.

Тъй като Христос идва, носейки със себе си идеалите на Небесното царство на земята - взаимозависимост, всеобщ напредък и универсални общовалидни ценности - то и Сатанинската страна се опитва първа да осъществи тези идеали, като изгради подобие на Небесното царство на земята, управлявано от сатанински двойник на Христос от времето на Второто му пришествие.

В заключение нека кажем, че с победата на Божията страна в Първата световна война е положена основата за Второто пришествие на Месията. Тогава е положено и началото на етапа на “формиране” в изпълнението на Божията повеля за Второто пришествие.

Подготовка за Второто пришествие на Месията, завръщане на Христа, Второ идване на Месията
4.3 Втората световна война

4.3.1 Кратък обзор на Провидението по време на Втората световна война

Духовното начало на съвременната демокрация се крие в усилията на хората да реализират на практика ценностите на Авеловия тип схващане за живота. Демокрацията следва вътрешните и външните стремежи на първоначалната човешка природа и определено ще се развива по посока на Божия идеален свят. От друга страна, фашизмът насила ограничава хората в следването на стремежите на тяхната първоначална природа. През Втората световна война демокрацията, базираща се върху основата на извоюваната в Първата световна война победа в етапа “формиране”, побеждава фашизма и подсигурява победата на етапа “израстване”.

4.3.2 Същност на фашизма
Когато през 30-те години на ХХ век икономическият спад завладява света, някои нации се опитват да го избегнат, възприемайки фашизма. Това е пътят, поет от Германия, Япония и Италия, които се оказват изолирани и обсипани от беди и нещастия.

Какво представлява тогава фашизмът? Той отрича главните стойности на модерната демокрация, между които - уважение на личността и основните й права, свобода на словото, печата и сдруженията, както и парламентарната система. Расата или националността са основната ценност, които трябва да бъдат поддържани от силна национална държава. Индивидите и институциите съществуват само в полза на държавата. В условията на фашизъм отделните личности не могат да претендират за свобода като свое неприкосновено право; те трябва да жертват свободата си в името на дълга си да служат на държавата. Водещият политически принцип на фашизма гласи, че цялата сила и власт трябва да бъдат поверени на един върховен водач, а не разделени между хората. Личната воля на водача определя господстващата идеология за цялата нация. Диктаторите от фашистки тип са съответно: Мусолини в Италия, Хитлер в Германия и ръководителите на японското милитаристично правителство.

4.3.3 Нации, стоящи на Божия страна и нации на Сатанинска страна през Втората световна война

По време на Втората световна война един съюз, обединяващ демократичните нации на Съединените щати, Великобритания и Франция, предвожда нациите, принадлежащи на Божията страна. Сатанинската страна е представлявана от съюза на фашистките нации: Германия, Япония и Италия. Какво е определящото за принадлежността на първите към Божията и на вторите към Сатанинската страна? Съюзниците застават на страната на Бог, тъй като политическите им системи са демократически, а демокрацията е системата, характерна за крайния етап в Провидението за възстановяване и се основава на Авеловия тип схващане за живота. Силите на Оста, от друга страна, стоят на страната на Сатана, защото те подкрепят фашизма, който е антидемократичен, и се съпротивляват от позицията на Каиновия тип схващане за живота. Освен това Съюзниците и Силите на оста са разделени на Божия и Сатанинска страна и поради факта, че първите подкрепят християнството, докато вторите му се противопоставят и го преследват.

Германия, водачът на Силите на оста, лишава хората от техните основни свободи, а чрез идеологическия натиск им отказва правото на религиозна свобода. Освен това Хитлер избива 6 000 000 евреи. След сключването на пакт с Папата, Хитлер се опитва да подчини църквите под контрола на обединили се епископи, а корумпираното християнство - в националистичен нео-езичество, основано на примитивната германска религия. В знак на протест някои протестанти и католици оказват рязка съпротива.

По време на Втората световна война японските военни принуждават всяка корейска църква да инсталира т.нар. “камидана” - олтар на японските богове Шинто, и заставят корейските християни да почитат светилищата, гробниците и олтарите на Шинто. Онези, които не се подчиняват, са затваряни или убивани. Корейските християни, които бягат в Манджурия в търсене на религиозна свобода, са били брутално избивани. Към края на войната, предприелите срещу тях мерки са засилени.

Италия подкрепя като една от Силите на Оста каузата на Германия. Противно на основната насока на Божието провидение, Мусолини утвърждава католицизма като държавна религия с егоистичното намерение да го използва за обединяване на хората под неговия фашистки режим. На тази основа по време на войната Германия, Япония и Италия могат да бъдат определени като нации, намиращи се на Сатанинска страна.

4.3.4 Провиденчески роли на трите нации от Божията и от Сатанинската страна

Една от целите на Втората световна война е да се изпълни световното условие на изплащане в етапа на израстване за възстановяване на Божиите три големи Благословии, както трябваше да стане по времето на Исус. В самото начало на човешката история, вследствие на грехопадението, извършено от Адам, Ева и Архангела, трите големи Божии Благословии не са реализирани. Следователно в процеса на тяхното възстановяване трябва задължително да има три действащи лица, които да поемат съответните роли. В такъв случай, Бог възстановява духовната страна на трите Благословии в Провидението за духовно спасение, чрез обединените усилия на възкръсналия Исус като втори Адам, на Светия Дух като представител на Ева 17 (Вж. “Христология”) и на ангелите. Така и по време на Втората световна война трите нации от страната на Бог, които представляват Адам, Ева и Архангела, водятг битка срещу трите нации от страната на Сатана, които също представляват Адам, Ева и Архангела. Победата на Божиите нации би поставила условие на изплащане на етап “израстване” за възстановяване на трите големи Благословии. Сатана, който разбира и съзнава това Провидение, поема инициативата, сплотявайки на своя страна трите нации, представляващи Адам, Ева и Архангела, и ги кара да атакуват трите нации от Божията страна.

Ето и разпределението на ролите: Съединените щати като нация от мъжки тип, представляват Адам от страната на Бог. Великобритания като нация от женски тип, представлява Ева от страната на Бог. Франция като нация от смесен тип, представлява Архангела от страната на Бог. При сатанинска страна нещата изглеждат по следния начин: Германия като нация от мъжки тип, представлява Адам, Япония като нация от женски тип, представлява Ева, и Италия като нация от смесен тип, представлява Архангела. В първата световна война Съединените щати, Великобритания и Франция представляват тези три позиции в етапа на формиране, от страната на Бог, докато Германия, Австрия и Турция - от към страната на сатана.

Съветският съюз - нация, принадлежаща по принцип на сатанинската страна, участва във Втората световна война от страната на Бог. Как става възможно това? Когато средновековното общество не е могло да изпълни провиденческата си цел, то се превръща в спънка както за Божията, така и за сатанинската страна, които се разделят и започват да се развиват по отделни пътища, водещи до оформянето на демократичния и на комунистическия свят. Каиновият и Авеловият тип схващания за живота работят съвместно за детронирането на средновековното феодално общество и по-късно на абсолютната монархия и на империализма. Точно както Божието провидение се развива, носейки се по течението на времето, така и сатанинските усилия за изграждане на непринципно подобие на идеалния свят са свързани с хода на времето. Когато господстващият социален ред пречи за формирането на нови общества, включително и на такива, които способстват за изпълнението на сатанинските цели, сатана се присъединява в борбата за разрушаването му.

По подобен начин и фашизмът се превръща в пречка за Божията и за Сатанинската страна. Тъй като Провидението за възстановяване чрез изплащане изисква Бог временно да даде възможност на сатанинската страна да изгради комунистическия свят, във Втората световна война на Съветския съюз е позволено да обедини усилията си с нациите на Божия страна в името на разрушаването на фашизма, за да може бързо да построи комунистическата си държава. Въпреки това, веднага след края на Втората световна война комунистическият и демократичният свят се разделят подобно на масло и вода.

4.3.5 Причини за Втората световна война от гледна точка на Провидението

Вътрешните, провиденчески причини за Втората световна война са следните: На първо място, войната избухва, за да се изпълни световното условие на изплащане на етап ““растеж” за възстановяване на Божите три големи Благословии. Идеалният свят, в който Божиите три благословии са изпълнени, и който не можа да бъде реализиран по времето на Адам поради извършеното грехопадение, трябва да бъде реализиран по времето на Исус, когото Бог изпраща като втори Адам. Но този Идеал е осъществен само откъм духовната му страна, тъй като Исус умира на кръста. Понеже сатана се опитва пръв предварително да създаде погрешна имитация и невярно подобие на идеалния свят, то и в края на историята със сигурност ще се зароди непринципен свят, който погрешно реализирва само външната страна на трите големи Благословии на етапа “израстване” под ръководството на сатанинския прототип на Исус. Божията страна трябва да възтържествува над този свят и по този начин да изпълни световното условие за изплащане на етапа “Растеж”, което е необходимо за възстановяването на идеалния свят, където трите големи Благословии са изцяло реализирани, и в центъра на всяка една от тях стои Бог.

Хитлер е сатанинският прототип на Исус. Въпреки че неговата воля и намерения са коренно противоположни на тези на Исус, все пак определени аспекти от живота му наподобяват по един изопачен начин някои от събитията в живота на Исус: например грандиозните му идеи, самотният му живот и изчезването на тялото му. Така че Хитлер е сатанинският прототип на вървящия към съвършенство Адам на етапа “Растеж”. Той прави пародия на Благословията за много деца, поддържайки идеята за чистотата на немския народ като господстваща раса и имитира Благословията за господство над Творението посредством своята политика за завладяване на света. По този начин Хитлер реализирва непринципен свят със сатанински модел на трите Благословии, изпълнени в етапа “Растеж”. Удържайки победа във Втората световна война, Божията страна трябва да изпълни световното условие на изплащане на етап “израстване”, за да бъде възстановен идеалният свят на Божиите три Благословии.

Втората провиденческа причина за войната е, че на Божия страна трябва да застанат хора, преодолели на световно ниво второто изкушение на Исус. Имайки предвид значението на трите изкушения на Исус, можем да преценим, че Божията страна трябва да извоюва победа във Втората световна война, за да изпълни условието на изплащане за възстановяване втората Божия Благословия на световно ниво. Точно както Исус полага основата за възстановяване на децата, превъзмогвайки второто изкушение в пустинята, така и Божията страна трябва да положи чрез триумфа си във Втората световна война, световна основа за демокрацията на етап “Растеж”.

Третата провиденческа причина за войната се състои в това, че чрез нея трябва да се положи на етап “Формиране” основа за възстановяване на Божията върховна власт. Посредством победата на Божията страна в Първата световна война демократичният свят си осигурява основа на етапа “формиране”. Работейки за изграждане на свят от Каинов тип, сатанинската страна също извлича полза от сгромолясването на царския абсоютизъм по време на Първата световна война и полага основата за комунистическия свят на етап “Формиране” Във Втората световна война комунистическият и демократичният свят изграждат свои отделни основи за етапа “Израстване”, преди да прекъснат връзките си в самия й край. Създаването на тази основа за демократичния свят възстановява основата за Божията върховна власт на етап “Израстване”.

4.3.6 Последици от Втората световна война от гледна точка на Провидението

Победата на Божията страна във Втората световна война изпълнява условието на изплащане на етап “Израстване”, необходимо за възстановяване на Втората Божия Благословия на световно ниво. Имайки значение на преодоляване второто изкушение на Исус на световно ниво, победата изпълнява условието на изплащане за световното възстановяване на втората Божия Благословия. И накрая, посредством полагането на основа за демократичния свят на етап “израстване”, е изградена и основата за Божието върховенство през този етап.

Докато Хитлер е прототипът на Исус от сатанинска страна, то Сталин е сатанинският прототип за господарят на Второто пришествие. Фактът, че Хитлер и неговата нация са унищожени, докато Сталин и изградената от него световна основа за комунизма укрепват, показва, че е отминало времето за установяване на духовно царство под господството на възкръсналия Исус и започва епохата на създаване на ново Небе и нова Земя под ръководството на Христос от времето на Второто пришествие.

В края на Втората световна война е поставено началото на етап “Израстване” в процеса на изпълнение на Божията повеля за Второто пришествие. Много християни започват да получават откровения, свързани със завръщането на Исус, а духовната дейност на Бог обхваща целия свят. От този момент нататък вече установените църкви все повече се объркват, разделят и добиват светски характер; постепенно загубват сърдечния си интерес към духовния живот. Това са явления от последните дни, които са началната стъпка в Божието заключително Провидение за обединяване на всички религии посредством новия, окончателен израз на истината.


4.4 Трета световна война

4.4.1 Неизбежна ли е Третата световна война?
Вече знаем, че Бог дава на първите хора Благословията Си те да управляват Вселената. Поради това Той не може да възложи забрана, когато сатана работи чрез грешните хора, за да създаде непринципно подобие на света, в който тази Благословия е изпълнена. Следвайки сатана по петите, Бог направлява своето Провидение, изявявайки претенции да Си получи обратно завладения от сатана свят заедно с благата. В края на човешката история Божията и Сатанинската страна ще се борят, докато един от тях успее да извоюва върховната власт над света. Поради тази причина демократичният и комунистическият свят се изправят един срещу друг. Следователно, световните войни стават неизбежни първо за разделянето, а после за обединяването на тези два свята.

Първата и Втората световни войни имат провиденческа цел да разделят света на комунистически и демократичен. След това трябва да избухне друга война, която да доведе до обединяването на тези два свята. Този конфликт намира израз в Третата световна война. Избухването на Третата световна война е неизбежно. За воденето й обаче съществуват два възможни начина.

Единият начин да се принуди сатанинския свят да капитулира, е чрез въоръжен конфликт. В края на този конфликт трябва да се осъществи идеален свят, в който цялото човечество ще споделя радостта си. Но той никога не може да бъде изграден просто вследствие на победа над врага в битката. Освен това, този враг трябва вътрешно да се смири и преклони глава, така че всички да се помирят помежду си и да изживеят радостта си искрено, от дъното на сърцата си. За да бъде изпълнено това, трябва да има налице съвършена идеология, която да отговори на желанията, породени от първоначалната природа на хората.

Другият начин за водене на тази война е под формата на изцяло вътрешен, идеологически конфликт, който не се изразява във военни действия, които да подчинят сатанинския свят и да доведат до обединение за съвсем кратко време. Хората са мислещи същества. Следователно, един съвършен и единен свят може да бъде изграден, само когато хората се примиряват един с друг и участват в процеса на обединение посредством дълбоко пробуждане на своята същност.

По кой от тези два начина ще бъде водена Третата световна война? Това зависи от успеха или провала в изпълнението на човешката част от отговорността.

Откъде ще се появи идеологията, която ще бъде съществена за разрешаването на този конфликт и установяването на новия свят? Тя със сигурност не може да се породи в комунистическия свят, базиращ се на Каиновия тип схващане за живота, докато Каиновият тип възглед за живота се противопоставя на вътрешните стремежи на първоначалната човешка природа. Обратно на това, тази идеология трябва да израсне от демократичния свят, който се базира на Авеловия тип схващане за живота. Освен това, исторически факт е, че сред господстващите в демократичния свят идеологии, няма обща такава, която успешно да надвие над комунистическата идеология. Следователно, от дълбините на демократичния свят ще се появи неизвестна досега идеология.

За да се роди новата идеология, най- напред трябва да се появи новият израз на истината. Тази нова истина е същината на Авеловия тип схващане за живота и сърцевината на демокрацията. Както и в миналото, когато се появява нов израз на истината, той може да се окаже в противоречие със старото проявление на истината, в което много хора са вярвали. Така че дори и демократичният свят ще бъде разделен на два лагера, които, подобно на Каин ни Авел, ще се изправят един срещу друг. Когато новата истина си осигури победната основа в демократичния свят и успее да надвие комунистическата идеология, на основата на тази истина ще бъде постигнато обединението на света.

Сатана познава Божия план за обединяване на света посредством общата, единната истина и представя погрешно подобие на този истина, целейки да обедини човечеството около себе си. Тази погрешна истина е диалектическият материализъм. Той отрича съществуването на всякаква духовна реалност, предлагайки обяснение на Вселената, базиращо се на напълно материалистическа логика. Отричайки съществуването на Бог, той отрича съществуването и на сатана. Следователно, проповядвайки диалектическия материализъм, сатана успешно отрича собствената си реалност, дори рискувайки по този начин да умре. Той разбира кое ще бъде ценено и подкрепяно в края на човешката история и добре знае, че той със сигурност ще загине. Приемайки, че не е време, подходящо за това - той да бъде почитан, сатана поставя началото на нечувано голямо движение за отричане на Бог, дори жертвайки самия себе си. Това е духовният корен на диалектическия материализъм. Докато демократичният свят не притежава истината, която да преобърне тази зла доктрина, той винаги ще си остава уязвим и в състояние на защита. Поради тази причина някой, стоящ на страната на Бог, трябва да оповести съвършената истина.

4.4.2 Кратък преглед на Провидението по време на Третата световна война

Третата световна война е последният конфликт в Провидението за възстановяване. Посредством нея Бог възнамерява да помогне на демокрацията да подчини комунизма и да изгради идеалния свят. Отстоявайки по този начин почвата за Първата световна война, нациите на Божията страна разширяват политическото си и икономическото си господство, завземайки колонии по целия свят, които да бъдат използвани от Бог за Неговото Провидение. В края на войната тези нации полагат световна основа за демокрацията на етапа “Формиране”. Чрез Втората световна война те полагат световна основа за демокрацията на етапа “Израстване”, като по този начин здраво укрепват демократичния свят. По време на Третата световна война Божията страна трябва да изгради съвършено схващане за живота, което да се базира на новата истина и да доведе до край световната основа за демокрацията на етапа “Завършеност”. Тогава Божията страна трябва да поведе цялото човечество към един обединен свят. Накратко, Третата световна война е последната голяма война в края на историята, когато Божията страна възстановява хоризонтално чрез изплащане, всичко, което е изгубено в полза на Сатана през трите етапа на удълженото Провидение.

4.4.3 Причините за Третата световна война от гледна точка на Провидението

Както бе обяснено по-горе, Третата световна война ще се води или от военни сили, или като идеологически конфликт. Това зависи от отговорността на хората, които работят в служба на Божието провидение. Въпреки всичко, избухването на този световен конфликт е неизбежно.

Кои са вътрешните, провиденчески причини за Третата световна война? На първо място, тя избухва, за да изпълни световното условие за изплащане на етапа “Завършеност”, възстановявайки по този начин трите големи Божии благословии. Когато Исус, поради неверието на хората, успява да завърши Провидението за възстановяване само на духовно ниво, се появява необходимостта Той да се върне и да възстанови духовно и физически света на Божия идеал. Но тъй като сатана първи предварително реализирва изкривен вариант на Божия идеал, то в края на човешката история ще се появи непринципен свят, който ще претендира, че е възстановил трите големи Благословии под водачеството на Сатанински прототип на Христос при Второто му пришествие. Вземайки надмощие над този сатанински свят, Божията страна е отговорна за изпълнение световното условие на изплащане на етапа “Завършеност”, за да може да бъде възстановен идеалния свят, в който да се осъществят трите големи Благословии, обединени около Бог.

Сталин е сатанинският прототип на Христос при Второто му пришествие. Той е превърнат в идол като съвършен човек. Пропагандирайки единомислие на земеделците и работниците в противовес на демократичния свят, той имитира Благословията за раждането на много деца, а посредством политиката му на световно комунистическо господство, той постига външна прилика с Благословията за господство над Творението. Следователно Сталин сътворява необятен комунистически свят, който по погрешен начин реализирва външната форма на трите големи Благословии. Трябва да разберем, че комунистическият свят е непринципното и дефектно подобие на света на Божия идеал, който се характеризира с взаимозависимост, всеобщ напредък и универсални общовалидни ценности, базиращи се на Бог.

На второ място, Третата световна война трябва да бъде водена, за да могат по този начин стоящите на Божия страна хора да преодолеят на световно ниво третото изкушение на Исус. В светлината на значението на трите Исусови изкушения можем да разберем, че Божията страна трябва да удържи победа в Третата световна война, за да изпълни условието на изплащане за световното възстановяване на третата Благословия на Бог. Както Исус изгражда основа за възстановяване господството над Творението, преодолявайки третото изкушение в пустинята, така и Божията страна трябва да спечели Третата световна война, за да възстанови господството на човека над цялата Вселена.

На трето място, Третата световна война трябва да се състои, за да бъде положена основа за възстановяване на Божията върховна власт, в етап на “Завършеност”. Божията страна трябва да извоюва победа във войната за разрушаване на комунистическия свят и връщане правото на господство на Бог. Тогава идеалният свят ще бъде изграден на основата на земните и небесните принципи.

4.4.4 Последици от Третата световна война от гледна точка на Провидението

Много отдавна Бог възнамерява да завърши Провидението Си за възстановяване в семейството на Адам, работейки чрез Каин и Авел. Вместо това Каин убива Авел, слагайки начало на грешната човешка история. Бог дава повелята Си и заработва за разделянето на доброто от злото, за да може да възстанови провала на Адамовото семейство на индивидуално ниво и да го разгърне на ниво семейство, род, общество, народ и нация. Бог възнамерява да възстанови чрез изплащане цялото Провидение, което е удължено до три степени, чрез извоюването на победа в трите световни войни, които се вписват в последната глава на Провиденческата история.

В самото начало първите хора загубват сърдечната си връзка с Бог, когато стават жертви на изкусителните сатанински слова. Чрез вътрешното си, духовно и чрез външното си, физическо грехопадение, те наследяват сатанинската линия. Следователно, Провидението за възстановяване може да бъде завършено едва след като грешните хора възстановят сърдечната си връзка с Бог, с помощта на животворящото Му Слово, след като бъдат спасени както духовно, така и физически, и наследят Божията потомствена линия. 19 (Вж. “Моисей и Исус” 3.3.2)

Победите на Божията страна в Трите световни войни напълно ще възстановят чрез изплащане всички тези аспекти от Провидението за възстановяване. Те ще направят възможно реализирането на Божия идеален свят, към който Бог се стреми и пролива непрестанно сълзи през всичките векове на човешкото страдание от грехопадението до днес. Продължава

СЛЕДВАЩА ГЛАВА: Второто пришествие
Подготовка за Второто пришествие на Месията, завръщане на Христа, Второ идване на Месията

No comments:

Post a Comment