Семействата на Адама, Ной и Аврам в Божията работа за спасение

Библията: Семействата на Адама, Ной и Аврам в Божията работа за спасение
ГЛАВА 1: БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП
Библията: Семействата на Адама, Ной и Аврам в Божията работа за спасение
ПРОВИДЕНИЕ ЗА ПОЛАГАНЕ ОСНОВА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ


Семействата на Адама, Ной и Аврам и Божията работа за спасение в Библейската история

Библията: Семействата на Адама, Ной и Аврам в Божията работа за спасение
ЧАСТ 1

ПРОВИДЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО НА АДАМ

Независимо че грехопадението се явява като резултат от провала на хората, Бог се е чувствал отговорен за спасението на грешното човечество. Затова Той веднага започва Своето Провидение за възстановяване на грешните хора, като възлага на семейството на Адам да постави основа за Месията.

Поради кръвното родство на Адам със Сатана, той се е намирал в междинна позиция, свързвайки се и с Бог и със Сатана. 2 (вж. “Възстановяване” 1.1) За да бъде пречистен, да застане на Божия страна и игради основа за Месията, грешният човек, намиращ се в междинна позиция, трябва да иззпълни условие на изплащане. Следователно, за да бъде доведено до край Провидението за възстаовяване в семейството на Адам, членовете на това семейство е трябвало да изпълнят определени условия на изплащане, за да възстановят Основата на вяра и Субстанциалната оснва. На тази база е трябвало да бъде изградена Основата за Месията, така че Месията да може да дойде в семейството на Адам.

1.1 Основа на вяра

За да бъде възстановена Основата на вяра чрез изплащане, грешните хора трябва да установят някакъв обект за условието. Поради неверието си Адам изгубва Словото, което му е дадено, за да изпълни условието, необходимо при изграждане Основата на вяра. Той изпада в позиция, в която не може повече да получава пряко Божието Слово. Следователно, в процеса на възстановяване Основата на вяра, Адам е трябвало с пълна вяра и по приемлив за Бог начин да пожертва някакъв обект в условието, който да се яви заместител на Божието Слово. За семейството на Адам този обект е била жертвата.

За да бъде възстановена Основата на вяра, е необходима и централна личност. Очаква се, централната личност в семейството на Адам ще бъде самият той. Изглежда така, като че ли той би трябвало да принесе жертвата и в зависимост от това дали приносът е по приемлив за Бог начин или не, ще се определи дали полагането на Основата на вяра е успешно или неуспешно.

Никъде в Библията обаче не откриваме да е записано, че Адам е принасял жертва. Вместо него това правят синовете му Каин и Авел. Коя е причината за това? Според Принципа на Творението, хората са създадени да служат само на един господар. 3 (Мат. 6:24) Бог не може да направлява Своето Провидение в съответствие с Принципа, при условие, че човекът служи на двама господари. Ако Бог бе приел Адам и неговата жертва, Сатана би използвал обвързаността с него като условие, на базата на което да прояви насрещен иск към него и жертвата му. В такъв случай Адам щеше да бъде поставен в непринципна ситуация, служейки на двама господари - на Бог и на Сатана. Тъй като Бог не е можел да ръководи такова противопринципно Провидение, Той поема пътя на символичното разделяне на Адам, който въплъщаваше едновременно и доброто, и злото. Бог го разделя на две същества, едното от които представлява доброто, а другото - злото. Това е направено в съответствие с Принципа. Поради тази причина Бог дава на Адам двама сина, представляващи доброто и злото и ги поставя в позиции, в които всеки един от тях работи само с един господар: или Бог, или Сатана. След като прави това разделение, Бог повелява двамата сина да пинесат жертвата си поотделно.

Каин и Авел са двамата сина на Адам. Дали всеки от тях е трябвало да представлява доброто и да се свързва с Бог и в същото време да представлява злото и да взаимодейства и със Сатана? И двамата сина са резултат от грехопадението на Ева, така че относителните позиции, в които са поставени, се определят в съответствие с развоя на грехопадението.

Грехопадението на Ева е извършено като тя преминава през две различни доброволни любовни връзки. Първата е духовното грехопадение, до което довежда любовта й с Архангела. Второто е физическото грехопадение, причинено от любовта й с Адам. И двете връзки безусловно са грешни действия. Но все пак, втората от двете е по-близо до предначертания от Принципа път и е по-лесна за опрощаване от първата. Първото грешно деяние, извършено от Ева, е мотивирано от изключително силното й желание да се наслади на това, което е твърде рано за нея, да го изпита и очите й да се отворят подобно на Божиите. 4 (Бит. 3:5) Това желание я довежда до осъществяване на противопринципната сексуална връзка с Архангела. Втората й грешна постъпка е мотивирана от сърдечния й копнеж да се завърне в лоното на Бог, след като е разбрала, че първата й грешна връзка е непозволена. Това желание я довежда до осъществяване на връзка с Адам, който е нейният предопределен от Принципа съпруг. Те имат сексуални взаимоотношения, въпреки че Бог все още не е дал позволение за това. 5 (Вж. “Грехопадение” 2.2)

Каин и Авел са плодовете от забранената любов на Ева. Бог ги разграничава един от друг въз основа на двете непозволени постъпки, извършени от Ева. В съответствие с тях Той поставя Каин и Авел в две противоположни позиции. С други думи, тъй като Каин е първият плод от любовта на Ева, символизиращ нейната първа грешна любовна връзка с Архангела, той е избран да представлява злото. Така че той е в позиция, в която да се свързва със Сатана. Тъй като Авел е вторият плод от любовта на Ева, символизиращ втората й грешна любов с Адам, той е избран да представлява доброто. Така че той се намира в позиция, в която може да общува с Бог.

От своя страна, Сатана установява контрол над Творението, което Бог е създал съгласно Своя Принцип и изгражда непринципен свят, който само външно представлява желаната от Бог Вселена. В първоначалния, в принципния свят, Бог възнамерява да издигне най-големия син и да му даде правото на първородство. Затова и Сатана се е чувствал привързан към по-големия, отколкото към по-малкия брат. Тъй като Сатана вече е изискал Вселената, той си съперничи с Бог за по-големия син - Каин, който е по-ценен за него. Тъй като Сатана е силно привързан към Каин, Бог решава да работи с Авел.

Библията свидетелства за разделение между първородните и второродните синове. Така например Бог казва на Каин: “Ако не правиш добро, грехът лежи на вратата” 6 (Бит. 4:7) От тези думи можем да разберем, че същетсвува основа, на базата на която Каин да се свързва със Сатана. Когато израелтяните се готвят да избягат от Египет, Бог поразява първородните деца на египтяните, дори и първородните от добитъка им, 7 (Изход 12:29) защото египтяните като васали (подвластни) на Сатана са се намирали в позиция на Каин. Когато израелтяните се връщат в земите на Ханаан, само на левитите, които се намират в позицията на по-младия син - Авел, е позволено да носят ковчега на Завета. 8 (Числа 1:50-53; Второзаконие 31:25) Писано е, че Бог обича втория син Иаков и мрази първородния Исав още докато са в утробата на майка им. 9 (Римл.9:11-13) Те са поставени в позициите на Каин и Авел въз основа единствено на това: кой ще бъде първородният син. Когато Йаков благославя двамата си внука - Ефрем и Манасий, той кръстосва ръцете си и полага дясната си ръка върху главата на Еврем, втория син, намиращ се в позицията на Авел, за да му даде първата и по-голяма благословия. 10 (Бит. 48:14) В съответствие с този принцип Бог постави Каин и Авел в позиции, в които всеки от тях би могъл да има само един господар и повелява те да принесат жертвите си. 11 (Бит.4:3-5)

Когато Каин и Авел принасята жертвите си “Бог погледна благосклонно на Авел и на приноса му, а на Каин и на приноса му не погледна така. “ 12 (Бит.4:4) Защо Бог приема Авеловата жертва, а отхвърлияКаиновата?

Бог може да приеме Авеловата жертва, защото Авел е имал правилни взаимоотношения с Бог и прави жертвата си по приемлив за Него начин. 13 (Евр.11:4) Така Авел успешно полага Основата на вяра в семейството на Адам. Той служи за пример за това че всеки грешен човек може да принесе приемлива за Бог жертва при условие, че изпълни необходимите условия. Бог не отхвърля жертвата на Каин поради омразата Си към него. Каин обаче се намира в позиция, обвързваща го със Сатана и даваща права на Сатана над жертвата, поради което Бог не е можел да я приеме до момента, в който Каин не изпълни някои условия, правещи възможно това. Примерът с Каин ни показва, че човек, който е свързан със Сатана, трябва да изпълни необходимите условия на изплащане, за да може да се върне на Божията страна. Какво е това условие за Каин? То се състои в отстраняване на грешната му природа.

1.2 Субстанциална основа

Ако Каин е изпълнил условието на изплащане за премахване на грешната си природа, Бог с удоволствие би приел жертвата му. Тогава и Субстанциалната основа би била установена в семейството на Адам. Как би следвало Каин да изпълни условието на изплащане за премахване на грешната си природа?

Човешките първопредци съгрешават,, подчинявайки се на Архангела, от когото наследяват грешната природа. За да бъде отстранена грешната природа, е необходимо човек да изпълни някакво условие на изплащане в съответствие с Принципа на възстановяване чрез изплащане. Това става като се поеме път, обратен на процеса, чрез който хората първоначално са придобили грешната си природа.

Архангелът съгрешава, понеже не е обичал Адам. Той даже завижда на Адам, който е получавал повече любов от Бог, отколкото той самият. Това е причината за пораждане на първата основна черта на грешната природа: неприемане на Божието станвище. За да премахне тази черта на грешната природа, Каин , който се намира в позиция на Архангел, трябва да приеме Божията гледна точка за нещата и да обикне Авел, намиращ се в позицията на Адам.

Архангелът сгрешава, защото не уважава Адам като посредник между Бог и Него и не иска да получава любовта на Бог чрез него. Той даже се опитва да заеме мястото на Адам. Това е причината за появата на втората основна черта на грешната природа: напускане на определената позиция. За да бъде отстранена тази черта на грешната природа Каин, който е в позицията на Архангела, трябва да получава Божията любов чрез Авел, намиращ се в позицията на Адам и да го уважава като посредник между Бог и него.

Архангелът съгрешава когато предявява претеция за господство над Адам и Ева, които са в правото си да владеят над него. Това е причината, поради която се поражда третата основна черта на грешнта природа: преобръщане на господството. За да бъде премахната тя, Каин, намиращ се в позицията на Архангела, трябва смирено да се подчини на Авел, намиращ се в позицията на Адам. Приемайки господсвото на Авел, Каин трябва да коригира обърнатия ред на господство.

Бог казва на Адам да не яде от плода на Дървото за познание на доброто и злото. Адам трябва да предаде волята Му на Ева, която от своя страна да съобщи за нея на Архангела, умножавайки по този начин доброто. Вместо това Архангелът изразява пред Ева своята зла воля, а именно - че е позвлено да се яде от Дървото. Ева на свой ред предава тази зла воля на Адам и го довежда до грехопадение. Това е причината за появата на чевъртата основна черта на грешната природа - :умножаване на злото. За да бъде изтръгната грешната природа от Каин, намиращ се в позицията на Архангела, той е трябвало да бъде готов да приеме намереията на Авел, намиращ се по-близо до Бог и чрез него да разбере каква е Божията вовя. Следователно, Каин е трябвало да изгради основа за умножаване на доброто.

В човешкия живот съществуват много примери,подобни на ситуацията на Каин и Авеел. Ако се вгледаме в себе си ще окрием, че най-дълбоката ни духовна същност се “наслаждава в Божия закон”. 14 (Римл.7:22) Тя се намира в позицияа на Авел, докато тялото ни, което служи на “закона на греха”, 15 (Римл. 7:25), е в позицията на Каин. Добри хора можем да станем само ако тялото ни следва духа ни, като му се подчинява, тъй като духът ни води към доброто. Твърде често обаче тялоти ни се бунтува срещу насоките на духа, повтаряйки по аналогичен начин убийсвото на Авел от Каин. Това е пъят, по който злото се разраства вътре у нас. Поради тази причина религиозният начин на живот изисква да подчиним тялото си на заповедите на по-висшия саи дух, точно както Каин е трябвало да се подчинява на Авел и да го последва.

Същото можем да наблюдаваме и при принасянето на жертви. Откакто изпаднахме до позицията на същества, “измамливи повече от всичко” 16 (Йер.17:9), нещата от Творениео се намират в позицията на Авел. Така че, жертвайки тях, ние можем да се изправим пред Бог. Един друг пример: всеобщата тенденция да си търсим добри водачи и правдиви приятели води началото си от най-съкровеното ни желание да достигнем до Бог посредством Авелов тип личност, която е по-близо до Бог. Обединявайки се с тази личнст, самите ние можем да се доближим до Него. Християнската вяра ни учи на кротост и смирение. Водейки такъв начин на живот, можем да срещнем Авеловата си фигура и така да си осигурим достигането на Бог.

На всяко ниво от взаимооношенията в обществото: от това между индивидите до нивото на семействата, общностите, обществета, нациите и света - навсякъде можем да забележим, че винаги едната срана е в ролята на Авел, а другата - в роляа на Каин. За да бъде възстановено обществото на всяко ниво до първоначално желанато от Бог съсояние, намиращите се в Каинова позиция хора трябва да уважават и да се подчиняват на тези в Авелова позиция. Исус идва в този свят като личност от Авелов тип, на кояо цялото човечство е трябвало да се покори и да Го последва. Поради тази причина Той казва:”Никой не дохожда приОтца, асвен чрез Мене” 17 (Иоан 14:6).

Ако Каин е отстъпил пред Авел итака бе изпълнил условието за остраняване на грешната природа в семейството на Адам,те кяха да изгрдян Сбсанциалната основа. Заедно с вече положената Основа на вяра, семействоо на Адам щеше да изгради Основата за Месията. Тогава Той щеше да дойде при тях и да възсанови първоначалната Четири-позиционна основа. Вместо това Каин убива Авел. Извършвайки това, той повтаря греха на Архангела. Така Каин отново действа в рамките на същия процес, който поставя началото на основните черти от харакеристиките на грешната природа. Семейството на Адам не успява да положи Субстанциалната основа. Следовелно и Божието провидение за възстановяване чрез семейството на Адам не можа да се реализира.

1.3 Основа за Месията в семейството на Адам

Основата за Месия бива изграждана като най-напред се възстанови чрез изплащане Основата на вяра и след това се положи и Субстанциалната основа. По отншение на изискваните за тях жерви, Основата на вяра се възстановява чрез принасянето на приемлива субстанциална жертва. Нека сега се спрем на значението и целта на символичната и субстанциалната жертви.

Трите големи Благословии , които съдържат Божията цел за Творението, е трябвало да бъдат реализирани когато усъвнършенствувалите вече своите характери Адам и Ева станат съпруг и съпруга. Те е трябвало да родят деца с добра прирдаа, да поставят началото на добро семейство и да владеят над естествения свят. Пради грехопадението обаче, трите големи Благословии са загубени. Пътят за възстановяването им изисква от нас да поемем курс в обратна посока. На първо място, трябва да изградим Основа на вяра, принасяйки символична жертва, която да изпълни условието на изплащане за възстановяване на всички неща и условието на изплащане за символично възстановяване на хората. След това трябва да изградим Субстанциална основа, правейки субстанциална жерта, която да изпълни условието на изплащане за възстановяване най-напред на децата, а след това на родителите. На тази база можем да изградим Основата за Месията.

Значението и целта на сиволичната жертва могат да бъдат разгледани по два начина. На първо място, както вече разяснихме 18 (вж. “Грехопадение” 4.1), Сатана взима властта над естесвения свят посредством господството си над хората - неговите законни господари. Поради тази причина е писано, че “Цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега”. 19 (Римл. 8:22) Така че една от причините да се жертват символично всички неща е те да могат да станат действителни символични обект-партньори на Бог. Така се изпълнява условие на изплащане за възтсановяване на естествения свят (Творението) до състоянието му на естествено сврзване с Бог. На второ място, тъй като хората са изпаднали во позиция по-ниска от тази на нещата от Творението 20 (Йер. 17:9), за да могат да достигнат до Бог, те трябва да преминат през всички неща. Това следва от Принципа на Творението, който позволява на всеки да достигне до Бог единствено чрез друг човек или нещо, които се намира по-близо до Него. Втората цел, с която се прави символична жертва следователно е да се изпълни условието на изплащане за символичното възстановяване на хората.

От друга страна субстанциалната жертва е вътрешна жертва. Следвайки реда на сътворяване, при който Бог създава най-напред внсички неща, а след това хората, тази вътрешна жертва за възстановяване на хората може да бъде направена само на основата на приемлива символична жертва. След като символичната жертва изпълни условието на изплащане за възстановяване на внсички неща и за символично възстановяване на хората, можем да направим субстанциална жертва, която изпълнява условие на изплащане за пълното възстановяване на хората. Субстанциалната жертва представлява изпълняване на условие на изплащане за премахване на грешната природа. Това е от съществено значение за действителното възстановяване на хората. Субстанциалната жертва е принесена когато даден човек в позиция на Каин почита човек в позиция на Авел и правейки жертва, го поставя над себе си. По този начин те изпълняват условието на изплащане за възстановяването им като деца с добра природа. В същото време това се признава и като условие на изплащане за възстановяване на родителите им. Така субстанциалната жертва задоволява и очакванията на Бог.

Как можем ние да разберем същността на условието на изплащане за възсктановяване на родителите? За да бъде изградена Основата за Месията в семейството на Адам, той е трябвало преди това да установи Основа на вяра, принасяйки символична жертва. Но както вече обяснихме, Адам не е можел да направи тази жертва, тъй като ако се е опитал да го стори, тогава двамата му господари- Бог и Сатана - щяха да си съперничат за нея. Получилата се ситуация щеше да бъде абсолютно непринципна. Освен това съществува и друга причина, свързана с чувствата и сърцето. Адам е грешникът, който причинява сърдечна болка и мъка на Бог, които продължават хиляди години. Той не е достоен да бъде любимият на Божието сърце, човнекът, с когото Бог би могъл да работи пряко за развитието на Провидението за възстановяване.

Така че вместо Адам Бог избира втория му син Авел и го кара да принесе символична жертва. Авел изпълнява условието на изплащане за възстановяване на всички неща и за символично възстановяване на хората. Ако след това обаче Каин и Авел бяха изпълнили условието на изплащане за взстановяване на децата чрез принасяве на приемлива субстанциална жертва, то тогава баща им Адам би споделил с тях победата, постигната на базата на субстанциалната основа. Следователно, семейството на Адам щеше да изгради основата за Месията.

Преди да може да бъде направена субстанциална жертва, трябва да се избере централна личност за нея, която да се пожертва. Съществуват две причини, поради които Бог кара Авел да принесе символична жертва: първо, за да изгради той вместо Адам Основата на вяра. И второ, за да го квалифицира като централна личност за субстанциалната жертва.

Каин е човекът , който е следвало да изпълни условието на изплащане за премахване на грешната природа, като постигането на това е щяло да се отрази на цялото семейство на Адам така, сякаш всички са изпълнили това условие. Как е възможно това? Маже да се направи сравнение със ситуацията на първите хора, които са можели да помогнат на Бог да осъществи цялостната Си воля, ако се бяха подчинили на Неговото Слово. Можем да направим подобен паралел и със ситуацията на еврейския народ в дните на Исус, който можеше да му помогне да осъществи волята Си и да донесе пълно спасение на човечеството, ако Му бяха повярвали. Ако Каин се е смирил пред Авел и изпълнил условието на изплащане за премахване на грешната природа, и двете деца щяха да бъдат зачитани така, сякаш заедно са изпълнили условието на изплащане. Каин и Авел са потомците на Адам - въплъщението на доброто и злото. Ако те се бяха освободили от оковите на Сатана, изпълнявайки условието на изплащане за премахване на грешната природа, тогава и баща им Адам можеше да се отдели от Сатана и да стъпи върху Субстанциалната основа. Следователно Основата за Месията можеше да бъде изградена от цялото семейство. Казано накратко, ако Каин и Авел бяха успели в принасянето на символична и субстанциална жертва, условието на изплащане за възстановяване на родителите щеше да бъде изпълнено. 

Когато Авел прави своята жертва по начин, приемлив за Бог, той изпълнява условието на изплащане за възстановяване на Адамовата Основа на вяра и твърдо си осигурява позицията на централна личност за субстанциалната жертва. Когато обаче Каин убива Авел, те повтарят грехопадението, при което Архангелът убива духовно Ева. Няма нужда да казваме, че те не са изпълнили условието на изплащане за премахване на грешната природа и не са успеби да направят субстанциална жертва. Така че не можаха да бъдат изградени нито Субстанциалната основа, нито Основата за Месията. Божието провидение за възстановяване не успява в семейството на Адам.

1.4 Поуки от историята на семейството на Адам

Неуспехът на Божието Провидение за възстановяване в семейството на Адам ни показва някои неща, свързани с Божието предопределение, във връзка с определени условия, относно изпълнението на Неговата воля и абсолютното зачитане на човешкия дял от съвместната отговорност. По времето на сътворението Бог предопределя, че волята Му ще бъде реализирана въз основа на съвместното изпълнение на Неговия и човешкия дял от отговорността. Бог не е можел да даде точни напътствия на Каин и Авел как да направят жертвите си, тъй като тяхна е била отговорността Каин да направи жертвата си с помощта на Авел.

На второ място, след като Каин убива Авел, Бог започва нова глава в Провидението Си, поставяйки Сет на мястото на Авел. Това показва, че Бог абсолютно е предопределил, че един ден волята Му ще бъде изпълнена, макар и предопределението Му, относящо се до отделните хора да е условно. Бог предначертава, че Авел ще успее в ролята си на централна личност за субстанциалната жертва, в случай, че изпълни своя дял от отговорността. Затова, когато Авел не успява да поеме отговорността си, Бог избира Сет да заеме мястото му и продължава да полага усилия за осъществяване на волята Си, за която е предопределено да бъде изпълнена, без да претърпи провал.

На трето място, чрез жертвите на Каин и Авел Бог ни учи, че грешните хора трябва постоянно да търтсят личности от Авелов тип. Почитайки ги, подчинявайки им се и следвайки ги, ние можем да изпълним Божията воля, дори и без да разбираме всеки неин аспект.

Провидението, което Бог желае да осъществи в семейството на Адам, се повтаря отново и отново поради неверието на хората. Като резултат този път остава като път на изплащане, който самите ние трябва да извървим. Провидението за възстановяване в семейството на Адам ни предлага много ценни поуки, които могат да ни послужат в пътя ни на вяра.



ЧАСТ 2
 
ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО НА НОЙ


Каин убива Авел, като по този начин попречва на Провидението за възстановяване в семейството на Адам да бъде доведено до край. Въпреки това Бог е предопределил абсолютното изпълнение целта на Творението Си и волята Му оства непроменена. Затова, и на основа показаната от Авел преданост спрямо Небето, Бог избира Сит, който да заеме неговото място. 21 (Бит. 4:25) Измежду потомците на Сит Бог избира след това семейството на Ной, което да замени Адамовото и поставя началото на нова глава в Провидението Си.

Писано е, че Бог поставя света на съд чрез потопа: “И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова ето, ще ги изтребя заедно със земята.” 22 (Бит. 6:13) Това показва, че Ноевите дни са последните дни. Бог е възнамерявал да постигне целта на Творението след успешно приключване на съда чрез потопа, като изпрати Месията, стъпвайки на основата, положена от семейството на Ной. Поради тази причина Ноевото семейство е отговорно за изпълнението на условието на изплащане за възстановяване Основата на вяра, а след отва и за условието на изплащане за възстановяване на Субстанциалната основа. Те е трябвало чрез изплащане да възстановят Основата за Месията, която семейството на Адам не успява да положи.


2.1 Основа на вяра

2.1.1 Централна личност за Основата на вяра

В Провидението за възстановяване чрез семейството на Ной, самият Ной е централна личност, която трябва да възстанови Основата на вяра. Бог призовава Ной десет поколения или 1600 години след Адам с цел да изпълни волята, която Той възнамерява да реализира с помощта на Адам. Съответно Бог благославя Ной да се “плоди и размножава”, 23 (Бит. 9:7), точно както е дарил Адам с трите големи Благословии. 24 (Бит. 1:28) В този смисъл Ной е вторият предтеча на човечеството.

Ной е призован тогава, когато “земята се изпълни с насилие”. 25 (Бит. 6:11) Изтърпявайки всякакви подигравки и присмех, той работи на планината в продължение на 120 години, за да построи ковчега, абсолютно подчинявайки се на Божиите напътствия. Опирайки се на това условие на вяра, Бог може да изпрати съд чрез потопа, поставяйки в центъра на събитията Ноевото семейство. В този смисъл Ной е първият баща на вярата. Въпреки че обикновено признаваме Авраам като баща на вярата, в действителност тази чест се пада на Ной. И както ще видим по-късно, поради грешната постъпка на неговия син Хам, мисията на баща на вярата е прехвърлена от Ной на Авраам.

С историята на Адам вече е обяснено, че той не е можел сам да принесе жертвата, въпреки че е трябвало да бъде централна личност при възстановяване Основата на вяра. Ситуацията, в която се намира Ной, е различна. Той е призван на базата на показаното от Авел предано и изпълнено с вяра сърце по време на принасянате на приемливата за Бог символична жертва. По отношение на своя произход Ной е потомък на Сит, който е бил избран да заеме мястото на Авел. Освен това Ной е праведен мъж пред очите на Бог. 26 Бит. 6:9) Поради тези причини той притежава необходимите характеристики, за да може да принесе на Бог символична жертва, построявайки ковчега.

2.1.2 Обект на условието при възстановяване Основата на вяра

Обектът на условието, чрез което Ной е трябвало да възстанови Основата на вяра, е ковчегът. Ковчегът имаше напълно символично значение. Преди да може да застане на мястото на Адам като втори човешки предтеча, той е трябвало първо да изпълни условие на изплащане за възстановяване на целия Космос, който поради греха на Адам преминава в ръцете на Сатана. Така че обектът на това условие, който Ной трябва да жертва по приемлив за Бог начин, следва да символизира новия Космос. Тази пожертва е ковчегът.

Ковчегът бе построен с три палуби, символизиращи Космоса, който е сътворен през трите степени в периода на израстване. Единадесетте члена на Ноевото семейство, които влизат в ковчега, символизират единадесетте члена от Адамовото семейство, на които Сатана е посегнал и които сега трябва да бъдат възстановени чрез изплащане. И така, ковчегът символизира Космоса, Ной, неговият господар, символизира Бог, членовете на семейството му - човечеството, а взетите в ковчега животни - целия естествен свят.

След като ковчегът е завършен, Бог осъжда света на четирдесет дневен потоп. Каква е целта на потопа? Според “Принципи на Творението” хората са създадени, за да служат само на един господар. Но тъй като човечеството се намира в робство на Сатана и е затънало в корупция и поквара, за да може да се свърже с него, Бог трябва да приеме позицията на втори господар. Това би противоречало на Принципа. Ето защо Бог изпраща съд чрез потопа, унищожавайки грешното човечество, за да може да издигне едно семейство, което да се свързва само с Него.

Защо Бог решава потопът да обхваща четирдесет дневен период? Смисълът на четирдестте дни следва да бъде разбран от гледна точка на значението на числата четири и десет. Десет символизира единството. 27 (Вж. “Периоди” 2.4) Десет поколения след Адам Бог призовава Ной, за да възстанови чрез изплащане волята Му, която не е била изпълнена от Адам. Преминавайки през период на изплащане, съдържащ числото десет, Бог иска да свърже отново Провидението със Своята воля. Освен това, тъй като целта на възстановяването е да бъде установена четири - позиционна основа, Бог работи за пресътворяването на всяко едно от тези десет поколения, определайки период от време, в който да бъде възстановено числото четири. Изобщо, времето от Адам до Ной е период на изплащане за възстановяване на числото четиридесет, което е осквернено в момента, когато предходният период е завладян от Сатана. Бог възнамерява да възстанови Основата на вяра въз основа на успешното преминаване през този числов период на изплащане.

Така числото четиресет става една от характерните особености на Божията повеля и план, свързани с разделението от Сатана, което е необходимо условие преди да може да бъде възстановена Основата на вяра. Има много примери за това: четиридесет - дневният потоп по времето на Ной, четиристотинте години от Ной до Авраам, четиристотното робство на израелтяните в Египет, двата четирдесет - дневни поста на Моисей; четирдесет - дневното разузнаване в Ханаан, четирдесет годишното скитане на израелтяните в пустинята, четирдестетте години управление на цар Саул, цар Давид и цар Соломон, четирдесет - дневния пост на Илия, Пророчеството на Йона, че Ниневия ще бъде разрушена за четирдесет дни, четирдесетте дена пост и молитва на Исус в пустинята и четирдесетте дена от възкресението на Исус до възнесението Му.

В Библията четем, че в края на четиридесет - дневния дъжд Ной изпраща от ковчега гарван и гълъб. 28 (Бит. 8:6-7) Нека да помислим какви предстоящи ситуации в Провидението са били предвещани по този начин, понеже, както е писано: “Наистина Господ Иеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците”. 29 (Амос 3:7) Построявайки ковчега и преживявайки четиридесетдневното осъждение чрез потопа, Ной изпълнява условието на изплащане за възстановяване на Космоса. Потопът отговаря на периода, в който преди сътворяването на Вселената цари хаос и когато “Божият дух се носеше над водата”. 30 (Бит. 1:2) Съответно и всичко, извършено от Бог във връзка с ковчега, символизира цялостния ход на историята и следва процеса на сътворяване на Небето и Земята.

Какво е предвещавано, когато Ной изпраща гарвана, който кръжи, търсейки си място, на което да кацне, докато най-после водата спадне? Това означава, че Сатана ще търси някакъв повод, благодарение на който да може да посегне на семейството на Ной, точно както Архангелът се състезава за любовта на Ева, скоро след като хората са сътворени и също така, както Сатана лежи пред вратата, търсейки възможност да заграби жертвите на Каин и Авел. 31 (Бит. 4:7)

Какво е предвещано, когато Ной изпраща три поредни пъти гълъб? Въпреки че в Библията пише, че Ной изпраща гълъб, за да провери дали водите са спаднали, това не е единствената му цел. Със сигурност Ной е можел да погледне през отвора, от който е пуснал гълъба, за да прецени сам ситуацията. Изпращането на гълъба има по-дълбок смисъл, свързан със загадъчната Божия воля. Седем дни, след като Бог известява чрез Ной за настъпването на потопа, последният започва. 32 (Бит. 7:10) След четирдесет дни гълъбът е изпратен навън за първи път. Той прелетява наоколо, но после се връща в ковчега, защото не намира място, където да кацне, а Ной го взима обратно вътре. 33 (Бит. 8:9) Гълъбът, изпратен навън за първи път, символизира първия Адам. Бог сътворява Адам с надеждата, че Неговият идеал за Творението, който Той пази грижливо още преди да съществува времето, може да бъде осъществен от Адам като съвършеното въплъщение на Божия идеал на Земята. Поради греха на Адам обаче Бог не е могъл да реализира чрез него Божествения идеал на Земята. Тези стихове предричат, че ако избраният народ не повярва в Исус при Неговото Пришествие, то Той “няма да има где глава да подслони” 35 (Лука 9:58) и следователно не ще може да изпълни докрай Божията воля на земята. В такъв слуай Исус би трябвало да иде на кръста и да се върне в лоното на Бог, оставяйки след себе си обещанието за Второ пришествие. Гълъбът се връща в ковчега, защото водата все още не се е слегнала. Аналогично на това, ако повече от евреите биха последвали с вяра Исус, Той би могъл да Си открие сигурно място сред тях. Нямало да бъде необходимо да бъде разпнат, а Исус ещял да продължи да изгражда Небесното царство на земята. След като изминават още 7 дни, Ной изпраща гълъба за трети път. Гълъбът не се връща повече в ковчега, тъй като земята вече е суха. Гълъбът, изпратен за трети път, символизира Христос при Второто му пришествие, който ще дойде като трети Адам. Това предвещава, че когато Христос дойде отново, той със сигурност ще може да осъществи Божия идеал за Творението, чието изпълнение на земята никога повече няма да бъде отлагано. Когато гълъбът не се връща повече, Ной излиза от ковчега и тръгва по земята, която е изчистена от греха и сътворена отново. Този факт предвещава, че когато благодарение на извършеното от третия Адам, Божият идеал на земята бъде осъществен, новият Ерусалим ще слезе от Небето и скинията на Бог ще е с хората. 37 (Откр. 21:1-3)

Предвещаното от тази история трябва да бъде тулкувано в светлината на по-горе обяснения Принцип: Божието Провидение за възстановяване може да бъде удължено, ако натовареният да води това провидение човек се провали в своята отговорност. 38 (вж. Предопределение 2). Поради неверието на Адам и неуспеха в изпълнението на отговорността Му, Исус трябва да дойде като втори Адам. Освен това, ако евреите бяха повярвали в Исус и не се бяха провалили в изпълнението на своята мисия, Христос със сигурност не трябваше да дойде още веднаж като трети Адам. Точно както сътворяването на Небето и Земята протича в 7 дневен период, така и интервалите от по 7 дни, през които е изпращан гълъбът показват, че възстановяването на Небето и земята изисква определен провденчески промеждутък от време.

2.2 Субстанциална основа

Ной успешно възстановява чрез изплащане Основата на вяра, следвайки Божията повеля и план относно ковчега и принася по този начин приемлива за Бог символична жертва. Постъпвайки така, Ной изпълнява условието на изплащане за възстановяване на всички неща и условието на изплащане за символично възстановяване на хората. На тази основа неговите синове Сим и Хам трябва да застанат съответно в позициите на Каин и Авел. Ако те успешно принесат субстанциалната жертва, изпълнявайки по този начин условие на изплащане за премахване на грешната природа, те могат да положат и Субстанциалната основа.

За да може семейството на Ной да направи приемлива за Бог субстанциална жертва, е необходимо Хам, вторият син на Ной, да възстанови позицията на Авел, вторият син на Адам. Той е определен да стане централна фигура за субстанциална жертва, точно както е и случаят с Авел в неговото семейство. В семейството на Адам Авел успешно е направил вместо Адам символична жертва, с която трябва да възстанови чрез изплащане основата на вяра и да придобие необходимите качества като централна личност за субстанциална жертва. В семейството на Ной не Хам, а Ной е този, който принася символичната жертва.Затова, за да може Хам да застане в позицята на Авел като човек, успял в принасянето на символичната жертва, той трябва да стане абсолютно и напълно единен в сърцето си със своя баща Ной. Нека сега да видим какво прави Бог, за да му помогне да осъществи това.

Библията свидетелствува, че когато Хам вижда баща си да лежи гол в палатката си, той изпитва срам заради него и се отвращава. Той събужда същото чувство и в братята си Сим и Яфет. Повлияни от Хам да изпитват срам от голотата на баща си, те извръщат лицата си, за да не го гледат, и вървейки заднешком покриват тялото му с дреха. Тази постъпка представлява сама по себе си такъв голям грях, че Ной укорява Хам, проклинайки сина си да бъде роб на братята си. 39 (Битие 9:20-25)

Защо Бог дава тази Своя повеля и започва реализирането на този Си план? Защо е такъв голям грях срамът от голотата? За да разберем това, нека по-напред припомним какво представлява грехът. 40 (вж. “Грехопадение” 4.5) Сатана не може да изяви своята мощ - включително и мощта на своето съществуване и действие - докато не си осигури обект-партньор, с когото да установи обща база и да го включи във взаимоотношения на даване и вземане със себе си. Всеки път, когато човек даде повод да бъде нахлут от Сатана, означава, че той е позволил да стане обект-партньор на Сатаната, позволявайки по този начин Сатана да действа. Това съставлява грехът.

На второ място, нека разгледаме защо Бог изпитва Хам, оставяйки го да види голотата на Ной. Вече разбрахме, че ковчегът символизира Космоса, а събитията, случили се непосредствено след като ковчегът изиграва своята роля в Провидението, представлява повторение на събитията, станали веднага след като е сътворен Космосът. Така че позицията, в която се намира Ной непосредствено след потопа е много подобна на Адамовата след сътворяването на Небето и Земята.

Преди грехопадението Адам и Ева са близки по сърце и невинно отворени един към друг и за Бог. Както е писано, те не се срамуват от голотата си. 41 (Бит. 2:25) Но след като съгрешават, те започват да се срамуват от нея. Правят си препаски от смокинови листа и се скриват сред дърветата в Градината; страхувайки се Бог да не ги види. 42 (Бит. 3:7-8) Този срам показва вътрешното им състояние - те са станали част от кръвната линия на Сатана, извършвайки сексуален грях. Покривайки сексуалните си органи и криейки се, те дават израз на чувството си за вина, което ги кара да се срамуват от Бог.

Ной, който в следствие на четирдесет дневното осъждане чрез потопа прекъсва връзките си със Сатана, трябва да си осигури позицията, която е заемал Адам непосредствено след грехопадението. Бог очаква, че членовете на Ноевото семейство ще реагират на голотата му без да изпитват чувство на срам и без да помислят да скриват тялото му. Бог иска отново да изпита радостта, която е усещал в сърцето Си, гледайки невинността на Адам и Ева преди грехопадението.

От казаното можем да разберем, че изпитвайки срам от голотата на баща си и закривайки тялото му, синовете на Ной все едно са признали, че и те подобно на семейството на Адам след грехопадението, са създали позорна роднинска врзка със Сатана и следователно са недостойни да се изправят пред Бог. И Сатана, подобно на гарвана, реещ се над водата, търси повод да нахлуе в семейството на Ной. Той го атакува, вземейки сина на Ной за свой обект-партньор в момента, в който те на практика признават, че са част от неговата кръвна линия.

Когато Хам изпитва срам от голотата на баща си и иска да я скрие, той дава повод на Сатана да навлезе в живота му. Така че чувството и постъпката му представляват грях. Следователно Хам не може да възстанови чрез изплащанепозицията на Авел, от която да може да принесе субстанциална жертва. Понеже той не е можал да изгради субстанциалната основа, провидението за възстановяване в семейството на Ной претърпява неуспех.

Дали винаги е грешно да изпитваме срам от голотата? Не. Случаят на Ной е особен. Заставйки в позицията на Адам, Ной има мисия да прехамне всички поставени от Адам условия, правещи го уязвим за атаките на Сатана. Показвайки, че нито се срамува от голотата на Ной, нито пък ще се опита да я скрие, семейството на Ной би изпълнило условието за възстановяване семейството на Адам до първоначалното му състояние на невинност, преди да се бе обвързало с кръвната линия на Сатана. Следователно това е условие на изплащане, което е трябвало да бъде изпълнено само от семейството на Ной.

2.3 Поуки от историята на Ноевото семейство

Много е трудно да се разбере как Ной продължава успорито да строи ковчега на върха на планината в продължение на 120 години, понасяйки през това време жестоки критики и подигравки. Хам добре знае, че семйството му е спасено благодарение усилията на баща му. Размишлявайки над тези неща, Хам би трябвало да има такъв респект към баща си, че да преодолее събственото си отвращение от голотата му и да прояви някакво разбиране. Но вместо да се довери на Ной, който е оправдан от Небето, Хам го критикува, гледайки на него от позицията на собственото си становище за нещата и показва неодобрението си посредством постъпките си. Науважението му довежда до осуетяване на отколешните Божии усилия за успех на Провидението чрез семейството на Ной. Също и на нас са ни нужни смирение, покорство и търпение, за да вървим по пътя към Небето.

На следващо място, Провидението в семейството на Ной ни показва Божето условно предопределение относно изпълнението на волята Му и зачитането от Негова страна на човешкия дял от отговорността. Бог открива семейството на Ной след 1600 години подготовка. Той направлява Ной през 120-те години, през които той изгражда ковчега и въздига семейството му с цената на пожертване на всички останали хора, оставяйки ги да загинат в потопа. Но независимо от това, че членовете на това семйство са най-обичаните от Бог хора в Провидението за възстановяване, когато Хам прави тази уж малка грешка, позволявайки на Сатана да ги опетни, цялостната Му воля, свързана с Ной и близките му, се проваля.

И накрая, Провидението в семейството на Ной ни показва Божието услоно предопределение за хората. Въпреки факта,че Бог дълго време ревностно се е опитвал да открие Ной и да го въздигне като баща на вярата, когато семейството му не е могло да изпълни отговорността си, Бог, макар и изпълнен със съжаление, не се поколебава да се откаже от него и да избере Авраам на негово място.


ПРОВИДЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО НА АВРААМ

Поради грешната постъпка на Хам, Провидението за възстановяване в семейството на Ной не е доведено до край. Бог е предопределил обаче абсолютно, че целта на Творението един ден ще бъде постигната. Затова на основата на предаността, показана от Ной спрямо Небено, Бог призовава Авраам и чрез неговото семейство слага началото на нова глава в Провидението за възстановяване.

Семейството на Авраам трябва да възстанови Основата за Месията, която семейството на Ной оставя недовършена, и на тази база да приеме Месията. Затова Авраам, както и Ной преди него, трябва да възстанови чрез изплащане Основата на вяра, а синовете му следва да възстановят чрез изплащане Субстанциалната основа.

3.1 Основа на вяра

3.1.1 Централна личност за Основата на вяра

В Провидението за възстановяване в семейството на Авраам централната личност, която трябва да възстанови Основата на вяра, е самият Авраам. Бог го избира, за да наследи мисията, отнасяща се до изпълнението на Волята, която Той се опитва да осъществи чрез Ной. Авраам обаче не е можел да наследи тази мисия, докато най-напред не възстанови чрез изплащане всички условия, които Ной е трябвало да изпълни и които поради греха на Хам преминават в ръцете на Сатана.

Първите условия, които семейството на Ной изгубва и предава на Сатана, са десетте поколения от Адам до Ной и четирдесет - дневният съд, така че Авраам трябва да възстанови чрез изплащане други десет поколения. Всяко от тях от своя страна трябва да възстанови числото четирдесет, което символизира съда чрез потопа. След като четирдесет - дневният потоп претърпява неуспех, възстановяването на всяко поколение трябва да обхване цялостната си продължителност, а това не може да стане само за четирдесет дни. Провидението за възстановяване на потопа във всяко от десетте поколения трябва да се простре в по-дълъг период от време - четирдесет години. Това е ситуация, подобна на онази от времето на Моисей, когато за възстановяването на провалената четирдесет - дневна разузнаваческа мисия се изисква народът да се скита четирдесет години в пустинята. 43 (Числа 14:34) Така че, едва след като е изтекъл периодът на изплащане, обхващащ десет поколения и четиристотин години от времето на Ной. 44 (Според Библията Бог намалява продължителността на човешкия живот веднага след поколението на Ной. Следователно десетте поколения от Адам до Ной живеят в период от 1600 години, а десетте поколения от Ной до Авраам - само 400 години). Бог избира Авраам, който да наследи мисията на Ной.

Следващите условия, които семейството на Ной изгубви и предава на Сатана, са Ноевата позиция на баща на вярата и позицията на Хам, който трябваше да поеме ролята на Авел. Следователно Авраам не може да заеме мястото на Ной, без преди това да са възстановени чрез изплащане ролите на бащата на вярата и тази на Хам. За да поеме вместо Ной мисията на баща на вярата, Авраам е трябвало да принесе символична жертва, показвайки вяра и преданост, точно както прави Ной по времето, когато строи ковчека. Освен това, как може Авраам да възстанови позицията на Хам? Хам трябва да представлява Авел, най-обичания от Бог човек - те и двамата са вторите синове, избрани да бъдат централни личности за субстанциалната жертва. Тъй като Сатана предявява претенции спрямо Хам, според Принципа за възстановяване чрез изплащане, Бог трябва да изиска този, когото Сатана обича най-много. Поради тази причина Бог призовава Авраам, който е първородният син на идолопоклоника Тара. 45 (Исус Навиев 24:2-3)

Авраам трябва да наследи мисията на Ной, следователно и мисията на Адам. В това си качество той представлява възстановения Адам. И както е благословил преди това Адам и Ной, така Бог благославя и Авраам:

“Ще те направя голям народ, ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; в тебе ще се благославят всички земни племена.” - Бит. 12:2-3

След като получава тази благословия, подчинявайки се на Божията заповед, Авраам напусна бащиния си дом в Харан и влиза в вземите на Ханаан, заедно със съпругата си Сара, племенника си Лот и всичките си близки и слуги. 46 (Бит. 12: 4-5) В този смисъл Бог определя пътя на Авраам като модел за възстановяването на Ханаан, който трябва да бъде извървян и от Яков и Моисей. Яков и Моисей щяха по-късно също да напуснат заедно със семействата си и близките си съответно Харан и Египет и да се върнат обратно в Ханаан, изстрадвайки през това време много трудни ситуации. Пътят на Авраам предначертава също така и пътя, който един ден Исус ще извърви - да изведе вън от Сатанинския свят хората и всички неща и да ги върне обратно в света на Бог. 47 (Вж. “Моисей и Исус”1.2)

3.1.2 Обектът на условието, жертван за Основа на вярата

3.1.2.1 Символичната жертва на Авраам

Бог заповядва на Авраам да принесе в жертва гълъб и гургулица, овен и коза и юница. 48 (Бит. 15:9) Това са обектите за условието, които той жертва, за да възстанови Основата на вяра. Но преди да може да направи символичната си жертва, Авраам трябва да покаже праведната си вяра, точно както преди него Ной е считан за праведен човек, преди да построи ковчега, който представлява неговата символична жертва. Библията не обяснява съвсем ясно как всъщност Ной е показал вярата си. Но от стиха: “Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога” 49 (Бит. 15:9), можем да заключим, че все пак той е доказал вярата си преди да бъде счетен за достоен да получи Божията заповед за построяването на ковчега. Но наистина тези, които работят за Провидението за възстановяване, трябва непрестанно да ускрепват вярата си. 50 (Рим. 1:17) Нека сега разгледаме как Авраам е укрепвал вярата си, готвейки се за принасянето на символичната жертва.

Тъй като Ной е вторият предтеча на човечеството, за да наследи позицията му, Авраам трябва също като него да поеме ролята на Адам. Поради тази причина от него се очаква да изпълни символично условие на изплащане, за да възстанови позицията на семейството на Адам. Това той трябва да стори преди да направи действителната си символична жертва.

В тази връзка Библията описва пътуването на Авраам до Египет, което той предприема, притиснат от глада. 51 (Бит. 12:10-20) Когато влязат в Египет, Авраам кара съпругата си Сара да се представи за негова сестра, защото се страхува, че фараонът може да я пожелае. Авраам се страхува, че фараонът може да го убие, ако разбере, че е съпруг на Сара. И всъщност, по заповед на фараона, Авраам му преотстъпва Сара, която все още се представя за негова сестра. В резултат на това Бог наказва фараона, Авраам взима обратно жена си и заедно с племенника си Лот и изобилните богатства, които фараонът му дава, напуска Египет.

Без сам да знае, Авраам извървява този Провиденчески път, за да изпълни символичното условие на изплащане за възстановяване позицията на семейството на Адам. Когато Архангелът взема Ева, поставяйки под своя власт всички нейни потомци и целия естествен свят, Адам и Ева все още са брат и сестра. За да може Авраам да изпълни условие на изплащане за възстановяване на тази ситуация, фараонът, който представлява Сатана, му отнема Сара, която играе ролята на негова сестра. След това той трябва да си я вземе обратно от фараона, вече като своя жена, заедно с Лот, като представител на цялото човечество и с богатствата, символизиращи естествения свят. Пътят на Авраам е курс-модел, който Исус трябва да следва в своя живот. След като е изпълнил това условие на изплащане, Авраам е признт за готов да направи символичната жертва.

Какво е значението на символичната жертва на Авраам? За да стане баща на вярата, той трябва да възстанови чрез изплащане позицията на Ной, когото Бог е възнамерявал да въдздигне като баща на вярата.

Освен това, Авраам е трябвало да възстанови позицията на Адам и неговото семейство. Така че от Авраам се изисква да жертва по приемлив за Бог начин обекти за условието, за да възстанови всичко, което Каин и Авел е следвало да осъществят посредством своите жертви, както и всичко, което семейството на Ной се е опитвало да осъществи, следвайки Божията повеля и план относно ковчега. Символичната жертва на Авраам включва обекти със символично значение.

Авраам принася три вида обекти като условие за символичната си жертва: на първо място гълъб и гургулица, след това овен и коза и накрая - юница. Тези три жертви символизират Космоса, който е сътворен като се преминава през трите степени в периода на израстване. Гълъбът представлява степента на формиране. Когато Исус се кръщава от Йоан Кръстител на реката Йордан, Божият Дух слиза и кацва на него под формата на гълъб. 52 (Мат.3:16) Това става, тъй като Исус идва, за да сложи край на епохата на Стария Завет, чийто символ като степен на формиране в Провидението е гълъбът. Освен това, съществува и втора причина, поради която гълъбът кацва върху Исус. Той трябва да възстанови грешката на Авраам, жертвайки този гълъб, който, както по-късно ще видим, е заграбен от Сатана.

Овенът представлява степента на израстване. След като Исус довежда до край епохата на Стария Завет, възстановявайки по този начин всичко, което гълъбът представлява, той поставя началото на епохата на новия Завет, отговаряща на степента на израстване в Провидението, когато трябва да бъде възстановено всичко, представлявано от овена. След като Йоан Кръстител свидетелства,че е видял Духа да слиза като гълъб над Исус, което означава, че Исус е този, който трябва да завърши степента на формиране в Провидението, той свидетелства и за това, че Исус има мисията да постави началото на степента на израстване: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света! 53(Йоан 1:29)

Юницата представлява степента на завършеност. Писано е, че когато Самсон задава гатанка на филистимците, те разбират отговора, карайки жена му да го принуди да го разкрие. И Самсон им казва: “Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми”. 54(Съдии 14:18) Той символично нарича жена си “юница”. Исус идва като младоженец за цялото човечество. Всички ревностно вяврващи трябва да станат Неговата невеста, очаквайки времето на завръщането Му. След като тези невести отпразнуват сватбата на Агнеца с Исус, техният младоженец, те ще заживеят в Небесното царство в единение с Него като Негови невести (в метафоричен смисъл). Следователно епохата на Завършения завет, следваща Второто пришествие на Исус, е епохата на юницата, или епохата на жената. Причината, поради която някои медиуми са получили откровение, че настоящото време е епохата на кравата или на юницата, е следствие от факта, че навлизаме в степента на завършеност.

Какво щяха да изплатят трите жертви? Чрез тях Авраам трябваше да възстанови всичко онова, което Бог не можеше да възстанови посредством символичните жертви, направени от семействата на Адам и Ной. Те са принесени по правилния начин, но поради последвалите провали, преминават в ръцете на Сатана. Жертвата на Авраам трябва също така да изиграе ролята на символично условие на изплащане като компенсация за техните провали в принасянето на субстанциалната жертва. С други думи, целта, с която Авраам прави символичната си жертва на трите обекта в условието, е да се възстановят в неговото поколение (на хоризонтално ниво) всички условия на изплащане, натрупали се в хода на провидението (на вертикално ниво) по времето на Адам, Ной и Авраам.

Защо Авраам поставя на един олтар и трите си жертви - гълъба и гургулицата, овена и козата и юницата, символизиращи съответно степените на формиране, израстване и завършеност? Преди грехопадението Адам е отгтоворен за това - по време н своя земен живот да израстне, преминавайки и през трите степени. По подобен начин и Авраам, намиращ се в позицията на Адам, трябва да възстанови наведнъж продължителното провидение, което Бог е направлявал в трите провиденчески поколения: Адам (формиране), Ной (израстванс) и Авраам (завършеностт). Чрез една жертва той би могъл да възстанови всички осквернени условия, свързани с числото 3. Скритият в Авраамовата жертва символизъм разкрива Божията воля веднъж завинаги да бъде осъществено цялостното Провидение на възстановяване.

Нека разгледаме сега как Авраам принася символичната жертва:


“Господ му рече: Вземи тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургурица и гълъбче. И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече. И спуснаха се хищни птици на труповете, но Авраам ги разпъди. А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Авраама, и ето, ужас, като страшен мрак го обзе. Тогава Господ каза на Авраама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби, и те ще ги угнетяват 400 години”. (Бит. 15:9-13)

Тъй като Авраам не разрязва на две гълъба и гургулицата, както е трябвало да направи, хищни птици се спускат и осверняват жертвата. Като резултат от грешката му съдбата на израелтяните е да влязат в Египет и там да понасят трудности в продължение на 400 години. Защо е грях да не се разрежат птиците на половина? На този въпрос може да бъде отговорено само с помощта на Принципа.

Нека най-напред да изясним причината, поради която Авраам получава напъствия да разреже жертвите наполовина. Божията работа по спасението цели да взстанови върховното господство на доброто като първо отдели доброто от злото и след това унищожи злото и въздигне доброто. Затова преди да е възможно да бъде направена жертва, Адам е трябвало да бъде разделен на Каин и Авел. Поради тази причина по времето на Ной Бог поразява злото, отдавайки му възмездие чрез потопа и отделя семейството на Ной като добро. Бог желае Авраам да разреже на 2 жертвите, преди да ги принесе, тъй като намерението Му е по този начин символично да се резделят доброто и злото - нещо, което е останало неизпълнено от Адам и от Ной.

Жертвите трябва да бъдат разделени, на първо място, за да бъде възстановена ситуацията в семейството на Адам, където Авел и Каин са разграничени съответно като представители на доброто и злото. На второ място, трябва да бъде възстановена ситуацията от времето на 40-дневния потоп, когато злото е отделено от доброто. На трето място, необходимо е да се направи символично условие за разграничаване сферата на господство на доброто от управляваната от Сатана Вселена. И четвърто, това стана за да се изпълни условието за пречистване на жертвата, чрез изтичане на мръсната кръв, потекла във вените на грешното човечество, когато те се свързват с кръвната линия на Сатана.

Защо е грях да не се раздели жертвата?

Първо, неразделянето на жертвата означава, че няма и разграничаване между Каин и Авел. Без да бъде разделена, жертвата не може да бъде приета от Бог, тъй като по този начин не Му се осигурява обект-партньор от Авелов тип, когото Той да може да вземе на Своя страна. Следователно, не са възстановени грешките, направени от Каин и Авел при принасянето на жертвите им. На второ място, неразделянето на жертвите е равносилно на повторение на провала в провидението по времето на Ной, когато въпреки потопа доброто и злото останват неразграничени едно от друго. Подобно на неуспеха на Ноевото семейство, така и неуспехът на Авраам при разрязването на жертвата лишава Бог от възможността да има добър обект-партньор. Така че, повторена е грешката, която довежда до краен неуспех и Божията повеля и план относно потопа. На трето място, неразделянето на жертвата означава, че не е изпълнено символичното условие за разграничаване сфера на Божие господство на доброто от Вселената, намираща се под Сатанинско господство. Четвърто, неразделянето на жертвата означава, че тя не може да бъде осветена и приета от Бог, тъй като от нея не е изтекла кръвта, носеща смърт. С други думи, когато Авраам принася птиците, без най-напред да ги е разделил, това означава, че той е жертвал нещо, което не е било освободено от властта на Сатана. Грешката му довежда до това, че е признато правото на Сатана да предявява претенции върху жертвите.

Гълъбът, символизиращ степента на формиране, остава във владение на Сатана. Следователно, той има право да изиска и овена, символизиращ степента на израстване и юницата като символ степента на завършеност да бъдат завършени на б зата на степента на формиране Резултатът от всичко направено от Авраам е, че цялата символична жертва преминава в ръцете на Сатана. Неразделянето на птиците в същността си представлява грях.

А сега нека изясним какъв смисъл се крие в стиха, в който се казва, че хищни птици се спускат върху труповете. От момента, когато човешките първопредци съгрешават,Сатана винаги е дебнел тези, с които Бог е работил за изпълнение на волята Си. Когато Каин и Авел принасят жертвите си, Сатана лежи на вратата. 55 (Бит.4:7) В историята за Ной кръжащият гарван показва как Сатана търси възможност да нахлуе в семейството на Ной веднага след потопа. 56 (Бит.8:7) Подобно на това, когато Авраам принася символичната си жертва, Сатана е на щрек в очакване на възможност да си присвои жертвата.Той я осквернява веднага, щом като вижда, че птиците не са разделени. Библията описва това,използвайки образа на хищните птици, спускащи се над пляцчката.

Грешката на Авраам при принасянето на символичната жертва става причина тя да бъде осквернена. Всички условия, които Бог възнамерява да възстанови чрез нея, са изгубени В резултат на това потомците на Авраам трябва да изтърпят 400 години подтисничество и робство в Египет. Нека изясним причината за това.

Бог призовава Авраам и му заповядва да направи символична жертва в края на 400-годишния период на разделяне от сатана. Този период има за цел да бъдат възстановени чрез изплащане 10-те поколения от Адам до Ной и 40-дневното възмездие на потопа, заграбени от сатана поради грешката на Хам. Той предстадлява също и периода на изплащане, необходим за установяване на Авраам като баща на вярата, след като принесе успешно жертвата си. Когато грешката на Авраам при принасянето на символичната жертва позволява на Сатана да я изиска за себе си, то и този 400-годишен период преминава в негови ръце. За да може повторно да създаде на национално ниво ситуация като тази преди Авраам да се е провалил в символичната си жертва и паралелна на онази, при която Ной е призован да построи ковчега, Бог определя друг 400-годишен период за разделение от сатана. През това време израелтяните са роби в Египет. Преминавайки твърдо през този период, израрелтяните е трябвало да възстановят - този път на национално ниво - обстоятелствата, в които са се намирали Ной и Авраам в самото начало на своите мисии като отци на вярата и след това да поставят основа, на която Мойсей да започне мисията си. Така че този период на робство е едновременно време, през което израелтяните са наказани за грешката на Авраам и време на установяване на база за прекъсване връзките със Сатана и поставяне началото на новото Божие провидение.

Както вече нобяснихме по-горе, Бог се надява да изпълни наведнъж повелите и плановете Си относно степените на формиране, израстване и завършеност. Това е възможно при условие, че Авраам успее при принасянето на 3-те вида символични жертви на един олтар. Обратно на плана обаче, Авраам се проваля, повтаряйки грешки от миналото. В резултат на това провидението, в което той трябва да играе централна роля, е удължено, обхващайки 3-те поколения: Авраам, Исаак и Яков.

3.1.2.2 Авраам жертва Исаак

След като Авраам не успява да принесе символичната си жертва, Бог му заповядва да даде на всеизгаряне единствения си син Исак. 57(Бит.22:2) По този начин Бог започва да работи по новите Си повеля и план, имащи за цел да бъде възстановен чрез изплащане провала на Авраам. Според Принципа на предопределението, когато някой, за когото Бог е предначертал да изпълни определена част от Волята Му, не успее да се справи с отговорността си, той не бива използван втори път. Защо тогава Бог отново работи с Авраам, искайки от него да жертва Исаак?

Можем да изтъкнем 3 причини. Първо, числото 3 представлява съвършенството. 58(вж. “Паралели 2:4) Принципът на Бог изисква когато провидението за полагане Основа за Месията се развива за трети път, то да бъде доведено до край. Следователно Божието провидение за полагане Основа за Месията, чието начало е поставено в семейството на Адам, като първа повеля и план, продължава в семейството на Ной, като втора поредна повеля и план и трябва да бъде завършено в семейството на Авраам, което е част от третия план на Бог. Поради тази причина на Авраам е дадена възможността да изпълни условие на изплащане, макар и на по-висока цена и по този начин символично да възстанови всичко, което е изгубил при неуспеха си с по-ранната си символична жертва. Това по-голямо условие на изплащане е отдаването на сина му Исаак в жертва.

На второ място, както вече обяснихме по-горе, когато принася символичната си жертва, Авраам е поставен на мястото на Адам. Сатана е атакувал Адам и сина му Каин, омърсявайки по този начин семейството в продължение на 2 поколения. Така че според Принципа на възстановяване чрез изплащане, за да си вземе обратно Авраам и Исак, Бог моше да работи в продължение на 2 поколения.

На трето място научаваме, че Ной може сам да принисе в символична жертва ковчега, въпреки че е поставен в ситуацията на Адам, който не може директно да принесе жертвата. Това е така, защото той стъпва върху постигнатото от Авел, който показва вяра, принасяйки символичния си дар. Когато е призван от Бог, Авраам се опира на постигнатото от Авел, който успява при принасянето на символичната жертва на степента на формиране и на предимството на Ной, който прави същото на степента на израстване. Върху тази двойна основа Авраам трябва да принесе символичната жертва на степента на завършеност. Следователно, въпреки че Авраам се проваля, Бог може отново да го издигне и да му даде друг шанс да изпълни задачата си на базата на наличните преимущества, извоювани благодарение на вярата в сърцета на Авел и Ной.

Преди да може да даде Исак като жертва, Авраам още веднъж трябва да докаже правата си вяра, изпълнявайки отново символично условие на изплащане за възстановяване семейството на Адам, което е било изисквано от него по времето на принасяне на символичната жертва. Поради тази причина Авраам още веднъж представя Сара за своя сестра и позволява този път цар Авимелех от Герар да му я отнеме. След като тя става жена на царя, Авраам си я взима обратно. По това време Авраам взима също така със себе си и роби, символизиращи човечеството и богатства, представляващи естествения свят. 59 (Бит. 20:1-18)

Защо Авраам е пожертвал Исак?

“А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си, та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от Небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И Ангелът рече: Да не вдигнешм ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене сина си, единствения си син.” (Бит.22:9-12)

Вярата на Авраам е абсолютна. Подчинявайки се на Божията заповед, той се кани да убие Исаак, единствения си син, възнамерявайки да го принесе на всеизгаряна. Бог се намесва в този момент и му казва да не убива момчето.

Стремежът на Авраам да изпълни Божията воля и решителните му действия, извършени с абсолютна вяра, подчинение и преданост, го поставят в такова положение, сякаш вече е убил Исак. Следователно той напълно отделя Сатана от Исак. Бог му заповядва да го пожали, защото Исак, прекъснал вече всякакви връзки със Сатана, е от страната на Бог. Трябва да осъзнаем, че когато Бог казва: “сега зная...”, Той отрива както укора си към Авраам за по-ранния му провал при принасянето на символичната жертва, така и радостта Си от успеха в жертването на Исак. Тъй като Авраам довежда до успешен край това си начинание, Провидението за възстановяване в неговото семейство може да бъде продължено от Исаак.

На Авраам му трябвят три дни, за да стигне до местността Мория, където трябва да предаде на всеизгаряне сина си Исаак. С този три-дневен период за пречистване на Исаак следва да се постави началото на нов етап от Провидението. Оттогава насам при започването на работа по нов Божи план и повеля се изисква три дневен период за отделяне от Сатана. В историята на Провидението откриваме много примери за такива периоди. Когато Яков напуска Харан заедно със семейството си, за да поеме пътя на семейното възстановяване на Ханаан, е имало период от три дни за разделение от Сатана. 60 (Бит. 31:20-22) Също така и Моисей превежда израелтяните през три дневен период за разделение от Сатана по времето, когато напускат Египет, за да поемат пътя на националното възстановяване на Ханаан. 61 (Изход 8:27) Когато поема пътя на свтовното духовно възстановяване на Ханаан, Исус прекарва три дни в гроба, за да се отдели от Сатана.

3.1.2.3 Мястото на Исаак и символичното му пожертване в очите на Бог

По-горе обяснихме, че независимо от провала на Авраам при принасянето на символичната жертва, в Принципа все още съществуват мотиви, според които той може да играе централна роля в изграждането на Основата за Месията. Обаче, тъй като не успява да изпълни отговорността си, той не притежава изискваните качества, за да повтори сам символичната жертва. 62 (Вж. “Предопределение” 3) Бог трябва да намери някакъв начин да погледне на Авраам, като че ли той не се е провалил и не е причинил удължаване на Провидението. За да го постигне, Бог заповядва на Авраам да принесе Исаак на всеизгаряне.

Бог предварително обещава на Авраам да издигне избранници от линията на Исаак, казвайки:

“Но ето, дойде Господното слово и му каза: ... “оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.” Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброй. И рече му: толкова ще бъде твоето потомство.” - Бит. 15:4-5

Когато Авраам е готов да убие своя син, дори това да е синът, роден според обещанието, той показва изключителна преданост към Небето. Този акт на вяра е равносилен на това, Авраам да убие сам себе си - същността си, която е осквернена от Сатана поради предишния му неуспех. Съответно, когато Бог спасява Исаак от смъртта, Авраам също е възкресен за живот, вече освободен от всички вериги, с които Сатана го е оковал, след като символичната му жертва е омърсена. Освен това Авраам и Исак стават неделимо цяло, въз основа на предаността им към Божията воля.

Въпреки че Исаак и Авраам са две различни индивидуалности, когато Бог повторно им дарява живот, за Него те стават една личност. Независимо че планът, който трябва да се изпълни чрез Авраам не успява и времето за неговото реализирине е удължено посредством Исаак, колкото Исаак успее в изпълнението на задачата си, толкова неговата победа ще означава победа и за Авраам. Следователно Бог би могъл да гледа на Авраам така, сякаш той не се е провалил и на Провидението, сякаш то не е било удължавано.

Не е ясно на колко години е бил Исаак, когато Авраам го е пожертвал. Но е бил достатъчно голям, за да носи дърва за жертвеника 63 (Бит. 22:6) и когато е видял, че няма жертвен агнец, да попита баща си за това. Исаак очевидно е достатъчно голям, за да разбере намеренията на баща си. Можем да заключим, че той му помага , макар и да знае, че баща му готви именно него за жертва.

Ако Исаак се е противопоставил на бащиния си опит да го принесе като жертва, Бог определено нямаше да я приеме. В действителност Исаак показва вяра колкото тази на Авраам. Обединена с неговата, тя прави жертвата успешна и за Сатана не съществува начин да ги задържи в свои ръце. Принасяйки жертвата, Исаак и Авраам преминават през процес на смърт и възкресение. В резултат на това са постигнати две неща. първо, Авраам успява да се отдели от Сатана, който нахлува в него поради грешката му при принасяне на символичната жертва. Той възстановява чрез изплащане мястото, което заема преди да сгреши и предава провиденческата си мисия на Исаак от тази си възстановена позиция. На второ място, подчинявайки се с доверие на Божията воля, Исаак наследява от Авраам Божествената мисия и показва вяра, която му дава право да направи символичната жертва.

След като Божествената мисия е предадена на Исаак, Авраам присася в жертва овена, изпратен му от Бог като заместител:


“Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един граст; И Авраам отиде, взе овена и го пренесе на всеизгаряне вместо сина си. “ - Бит. 22:13

Всъщност това е символичната жертва, чрез която Исаак възстановява Основата на вяра. Тъй като Исаак носи дървата за жертвеника, можем да заключим, че и той участва в принасянето на овена. Така че, макар и да е писано, че Авраам е направил символичната жертва, на Исак, който се обединява с него и наследява мисията му, също е призната провиденческа заслуга за жертвата. По този начин Исаак, който е наследил мисията на Авраам, принася символичната жертва и възстановява чрез изплащане Основата на вяра.

3.2 Субстанциална основа

И така, Исаак става централна личност, която да възстанови вместо Авраам Основата на вяра. Той я установява, като принася в символична жертва овена по начин, приемлив за Бог. За да бъде изградена Основа за Месията в семейството на Исаак, трябва да бъде положена и Субстанциална основа. За тази цел, синовете му Исав и Яков трябва да заемат строго разграничените позиции, в които преди са се намирали съответно Каин и Авел. Те са отговорни, принасяйки субстанциалната жертва, да изпълнят условие на изплащане за премахване на грешната природа.

Ако Авраам не се беше провалил при принасянето на символичната жертва, то Исаак и неговия полубрат Исмаил щяха да застанат в позициите на Авел и Каин. Те щяха да са отговорни за изпълнението на условието на изплащане за премахване на грешната природа, което Каин и Авел не успяват да доведат докрай. Но понеже Авраам не успява да принесе жертвата си, Бог поставя Исаак на Авромовото място, а Исав и Яков на местата, предназначени първоначално за Исмаил и Исак. И сега ще зависи от Исав и Яков дали ще изпълнят условията на изплащане за премахване на грешната природа.

В името на принасянето на субстанциалната жертва, Исав и Яков заемат същите позиции спрямо баща си Исаак, както Каин и Авел по отношение на Адам, Сим и Хам по отношение на Ной. Най-големият син на Исаак, Исав, представлява първата символична жертва на Авраам, която е омърсена от Сатана, докато вторият му син, Яков, представлява жертвата на Авраам, благодарение на която Сатана е отделен. Освен това Исав приема ролята на Каин като представител на злото, докато Яков заема позацията на Авел, като представител на доброто. Те двамата започват да се борят още в утробата на майка си 65 (Бит. 25:22-23), тъй като са поставени при коренно противоположни обстоятелства. Дори още тогава Бог “обича” Исав и “мрази” Яков 66 (Римл. 9:11-13), но затова има провиденческа причина: те трябва да възстановят чрез изплащане грешките, които Каин и Авел са направили, принасяйки жертвите си.

Преди обаче Исав и Яков да могат да изпълнят условието на изплащане за премахване на грешната природа и да направят субстанциална жертва, е необходимо Яков най-накрая да изпълни условие на изплащане за възстановяване позицията на Авел. Общо погледнато, Яков има следните мисии: Най-напред той трябва да изпълни условие на изплащане, за да възстанови позицията на Авел - централната личност за субстанциалната жертва. Освен това, той трябва да принесе тази субстанциална жертва. И накрая, както ще стане дума в следващата част, той трябва да отиде в Египет и да постави началото на четиристотин годишен път на изплащане, няеобходим и изискван от Бог да бъде извървян от потомците на Авраам заради грешката му при принасяне на символичната жертва.

Яков изпълнява по следния начин условието на изплащане за възстановяване позицията на Авел. На първо място, той побеждава в битката за възстановяване на индивидуално ниво правото на първородство на най-големия син. Тъй като взима властта над създадената от Бог Вселена, Сатана приема и позицията на най-голям син. Бог е хвърлен в позицията на втори син, от която и позиция Той трябва да изнамери Свой начин за възстановяване правото Си на първородство. Поради тази причина Бог предпочита второродните синове пред първородните, както и в случая с Исав и Яков: “Но аз възлюбих Якова, а Исава намразих” 67 (Малахия 1:2) Яков като втори син, който е отговорен да възстанови правото на първороден син, умно се сдобива с него от Исав, разменяйки го за малко хляб и супа от леща. 68 (Бит. 25:29-34) Тъй като Яков високо цени правото на първородство и се страми да го получи от брат си, Бог кара Исаак да го благослови. 69 (Бит. 27:27-29) И обратно, Бог не благославя Исаав, защото той толкова малко е държал на първороството си, че го заменя за една паница супа от леща.

На второ място, Яков отива в Харан, който представлява Сатанинския свят. След като в продължение на 21 години страда, вършейки черна робска работа, той накрая триумфира над Лаван в битката за възстановяване правото на първородство, като наследява семейство и богатство. Щом извоюва тази победа, Яков се връща в Ханаан.

На трето място, по време на обратния път за Ханаан, страната на обещаната му Благословия, Яков възтържествува в борбата с ангела на брега на река Ябок, като по този начин възстановява в субстанциална битка господството над ангела. Благодарение на тези три победи Яков възстановява чрез изплащане позицията на Авел. На тази основа той става централна личност за Субстанциалната основа.

Така Исав и Яков застават в позициите, заемани от Каин и Авел в момента, когато Бог приема жертвата на Авел. И съответно, за да могат двамата да изпънят условието на изплащане за премахване на грешната природа, Исаав е трябвало да обича Яков, да го уважава като посредник между Бог и него, смирено да се подчинява на даваните му от Яков напътствия и накрая, да умножава доброто, наследявайки го от носителя на Божията благословия. И всъщност, връщайки се в Ханаан, заедно със семейството и богатството си, след като е изстрадал 21 тежки години в Харан, Яков трогва Исав и го подтиква да преодолее предишната си неприязън:


“След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Йосифа най- отзад. А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си. И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.” Бит. 33:1-4

Когато Исав разтваря обятията си и любящо посреща Яков, те изпълняват условието на изплащане за премахване на грешната природа. За първи път успешо е положена Субстанциалната основа.

Успявайки да принесат субстанциалната жертва, Яков и Исав възстановяват чрез изплащане предишните провали при принасянето на такава жертва: този на Каин и Авел в семейството на Адам и на Хам и Сим в семейството на Ной. Победата им в Провидението, в което централната личност е Авраам, възстановява също така чрез изплащане в едно семейство на хоризонтално ниво целия дълъг вертикален ход на историята, през който Бог е работил за възстановяване на Субстанциалната основа.

Исав е в положението на мразен от Бог човек още от времето, когато се намира в утробата на майка си 70 (Римл. 9:11-13), само защото му е дадена ролята на Каин, намиращ се на страната на Сатана. Целта е да се постави условие на изплащане в Провидението за възстановяване. След като се подчинява на Яков и изпълнява своята част от отговорността, той вече застава в позицията на възстановен Каин и може да получи Божията любов.

3.3 Основа за Месията

Тъй като централните личности в Провидението за възстновяване не са могли да изпълнят своя дял от отговорността, Бог на три пъти трябва да направлява Своята работа по полагане Основата за Месията, която за пръв път се опитва да изгради в семейството на Адам. Третият опит е в семейството на Авраам, но дори и той продължава по-дълго от заплануваното, тъй като Авраам се проваля при принасянето на символичната си жертва. Исак и семейството му онаследяват тази воля на Бог и полагат Основата на вяра и Субстаниалната основа. Накрая е изградена и Основата за Месия. Би трябвало да се очаква, че Месията ще дойде на земята по това време.

Основата за Месията обаче изисква и определена обществена среда, която да благоприятства за идването му. Тя трябва да направи възможно възстановяването на сатанинския свят до Божие царство, управлявано от Месията. В Провидението, развиващо са в семейството на Адам и Ной, няма други семейства, които могат да нападнат или покварят централното семейство. Така че ако едното от тях е положило Основа за Месията на семейно ниво, не би съществувала пречка за идването на Месията. По времето на Авраам обаче грешните хора създават сатанински нации, които лесно могат да надвият над неговата семейство. Така че дори и в този момент Основата за Месията да е изградена, тя е ограничена Основа, поставена само на семейно ниво. Необходима е абсолютна база, която да може да се справи с нациите от сатанинския свят.

Такава подкрепа е необходима, даже и Авраам да не се е бил провалил при принасянето на символичната жертва и да е успял чрез нея заедно със синовете си Исакх и Исмаил да положи Основата за Месията на семейно ниво. И все пак идването на Месията няма да е безопасно, докато наследниците на Авраам не се умножат в земите на Ханаан и не изградят национална Основа за Месията. Въпреки че наследниците на Исаак успяват да изградят Основата за Месията на семейно ниво, те трябва да напуснат родината си и да страдат в чуждата страна в продължение на четиристотин години като наказание за грешката на Авраам. Въпреки страданията им в Египет, те преуспяват да се консолидират като народ. Връщат се в Ханаан и изграждат национална Основа за Месията като независима и суверенна нация, подговена, за да бъде в помощ на Месията и Неговото дело. 71 (Вж. “Моисей и Исус” 2.2.3.3)

Поради грешката на Авраам при принасянето на символичната жертва, потомците му трябва да изминат път на изплащане. Не Исаак, а сина му Яков трябва да постави началото. Всъщност този, който изнася най-тежкия товар, преминавайки по пътя на изплащането, е личността от Авелов тип, която е и централната личност при принасянето на субстанциалната жертва. В определените за техните семейства пътища на изплащане, най-големите товари носят съответно Авел в семейството на Адам, Хам - в семейството на Ной, Исаак - в семейството на Авраам и Яков - в това на Исаак. Измежду тях Яков е единствената личност от Авелов тип, която е стъпила върху Основата за Месията. Затова той трябва да извърви път-модел за отделяне от Сатана, даващ примера, който да следва Месията при идването Си. 72 (Вж. “Моисей и Исус” 1)

Семейството на Яков стъпва върху Основата за Месията, изградена в семейството на Исаак. Наследявайки я от него, те се заемат с изпълнението на Божията повеля и план, възложени на Авраам, като поемат отговорността за неговия грях и поемат четиристотин годишния път на изплащане. В семейството на Исаак Яков е този, който от позицията си на Авел извървява целия път на изплащане. В семейството на Яков Йосиф - синът на Рахил, жената на Яков, принадлежаща към Божията страна - той е онзи, който трябва да поеме ролята на Авел, отивайки в Египет и изминавайки пътя на изплащане. След като е продаден от братята си като роб и отведен в Египет, Йосиф се издига до длъжността на първи министър на Египет на възраст едва 30 години. Той показва осъществяването на пророчеството, което Бог му дава в съня му, докато е все още дете. 73 (Бит. 37:5-11) Първо неговите полубратя, родени от Лия - жената на Яков, принадлежаща към страната на Сатана, отиват в Египет и му се предават. По-късно всички деца на Яков отиват в Египет, като накрая завеждат там и баща си. По този начин семейството на Яков тръгва по пътя на изплащане в името на изграждане на нация, която един ден да приеме Месията.

Като централна личност, която полага Основата за Месията в семейството на Исаак, Яков е отговорен да понесе на плещите си греха на Авраам. Той носи също така и отговорността за тръгването по пътя на изплащане, посредством който на национално ниво да бъде изпълнена поверената на Исаак Божия вола. Затова и точно както в случая с Авраам и Исаак, Бог гледа на Авраам, Исак и Яков като на един и същи човек, що се отнася до Неговата воля, макар и те да са били три различни индивидуалности. Съответно и успехът на Яков означава успех за Исаак, победата на Исаак би значила победа на Авраам. Макар и да е продължено чрез Исаак и Яков Провидението за възстановяване, в което Авраам е централна личност, от страна на Бог то изглежда доведено докрай в поколението на Авраам, без изобщо да е било удължавано. Писано е: “Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.” 74 (Изход 3:6) Този стих ни показва, че макар и да са три поколения, Бог гледа като на едно поколение на онези потомци, които съвместно изпълняват волята Му.

Бог възнамерява да изпълни целта на Своето Провидение, изграждайки национална Основа за Месията и изпращайки го в подготвената нация. За да го постигне, той кара семейството на Яков да отида в Египет, представляващ сатанинския свят и там да страда в робсто в продължение на четиристотин години. След това, както е обещал на Авраам, Бог ги въздига като избран народ и ги връща обратно в Ханаан.

Основата за Месията, изградена в семейството наа Исаак, става база, на която се поставя началото на пътя на изплащане за възстановяване националната Основа за Месията. 2000-те годиин от Адам до Авраам в действителност са периодът, в който се установява базата, върху която през следваща епоха започва това национално Провидение.

В заключение можем да кажем, че Яков успява да поеме отговорността в пътя на изплащане, която да компенсира грешката на Авраам. Използвайки мъдростта си в полза на Бог, Яков възтържествува като личност в битката с Исав за спечелване на първородството. Той отива в Харан и вече заедно със семейството си извоюва победа в 21 - годишната борба с чичо си Лаван за получаване правото на първородство. На връщане от Харан за Ханаан той побеждава в битката с ангела. той е първият грешен човек, който изпълнява условието на изплащане за възстановяване господството над ангела. Заради това е наречен “Израил” 75 (Бит. 32:28), което означава, че той установява модела и полага Основата, върху която маже да бъде консолидиран избраният народ. След извоюването на тези победи, завръщайки се в Ханаан, Яков спечелва сърцето на Исав и те заедно изпълняват условието на изплащане за премахване на грешната природа.

Следователно Яков успешно извървява примерния път, водещ до подчиняването на Сатана. Моисей, Исус и дори народът на Израел успяват да изминат този път по установения от него модел. Историята на Израел може да служи като надежден исторически извор за разбиране начина, по който Сатана бива подчинен на национално ниво. Поради тази причина тя стои в центъра на изследване Провидението за възстановяване.

3.4 Поуки от историята на Авраам

На първо място, изминатият от Авраам път показва, че с оглед начина за изпълнение на волята Му, Божието предопределение е свързано с изпълнението на определени условия. Провидението за възстановяване не може да бъде осъществено единствено на основата на Божието могъщество. Това може да бъде сторено само в допълнение с човешката част от отговорността. Затова, независимо, че Бог призовава Авраам, за да реализира Провидението за възстановяване, когато той не успява да изпълни отговорността си, Божията воля остава неосъществена.

На второ място, извървеният от Авраам път показва, в какво се състои Божието предопределение по отношение на хората. Макар че Бог и да предначертава Авраам да стане баща на вярата, принасяйки успешно своята жертва, когато той не успява да изпълни отговорността си, мисията му е предадена на Исаак и на Яков.

На трето място, извървеният от Авраам път показва, че когато хората не успеят да изпълнят своя дял от съвместната с Бог отговорност, реализирането на Божията воля винаги се забавя и възстановяването й изисква да бъде направено по-голямо условие на изплащане. В случая на Авраам волята на Бог трябва да бъде осъществена единствено чрез жертването на животни. Заради провала му обаче тя трябва да бъде осъществена посредством жертването на обичния му син Исаак и да бъде доведена докрай от Исаак и от Яков.

На четвърто място, разрязването от страна на Авраам на жертвата на две части ни учи, че всеки от нас трябва да “раздели” себе си като жертва и да отдели по този начин доброто от злото. Животът на вяра включва и поставянето ни в положението на жертва. Едва когато отделим доброто от злото у нас, можем да станем живи жертви, приемливи за Бог. Според изискванията на Божията воля трябва непрестанно да разграничаваме доброто и злото вътре у нас. Пренебрегнем ли това, ние даваме възможност на Сатана да нахлуе. Продължава
Библията: Семействата на Адама, Ной и Аврам в Божията работа за спасение

СЛЕДВАЩА ГЛАВА:  Моисей и Исус в Божия план за спасение
Библията: Семействата на Адама, Ной и Аврам в Божията работа за спасение 

No comments:

Post a Comment