Принципи на Творението: Божията същност и идеал

ЧАСТ I : БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

Глава 1

ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО

През цялата история хората отчаяно са търсили решение на основните въпроси засягащи човешкия живот и Вселената, без да достигнат до задоволителни отговори. Причината за това е, че никой не е разбирал фундаменталния принцип, по който човечеството и Вселената са били създадени първоначално. За да проникнем по-дълбоко в тази сфера на познанието, не е достатъчно да изследваме фактите на съществуването. Първостепенно значение имат въпросите свързани с първопричината. Проблемите, засягащи човешкия живот и Вселената, не могат да бъдат решени, без преди това да бъде разбрана природата на Бог. Настоящата глава се спира по-задълбочено на тези въпроси.



ЧАСТ I

ДВОЙНСТВНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БОГ И СЪЗДАДЕНАТА ВСЕЛЕНА 


1.1 Двойнствените характеристики на Бог

Как можем да разберем Божествената природа на невидимия Бог? Един от начините да проникнем в Неговата Божественост е като наблюдаваме Вселената, която Той е създал. Затова св. Павел казва:
"Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч, вечната му сила и Божественост се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." / Послание към римляните 1:20/
Точно както творбите на един художник изразяват невидимата природа на своя създател, така и всичко в създадената Вселена е субстанциално проявление на качества от невидимата, Божествена природа на Твореца. Като такова, всяко нещо се намира във връзка с Бог, като Негов 'субстанциален обект', отразяваващ Божията природа. Както можем да опознаем характера на един художник, чрез неговите творби, така можем да разберем и природата на Бог, наблюдавайки Неговото Творение.

Като начало, нека посочим общите елементи, които присъстват навсякъде в естествения свят. Всяко нещо в творението притежава двойнствени характеристики Ян (мъжки) и Ин (женски) и идва в съществувание само, когато тези характеристики формират реципрочни взаимоотношения - както вътре в него самото, така и между него и другите създания.


Например, елементарните частици, които са основните градивни елементи на всяка материя, притежават положителен, отрицателен или неутрален заряд, последният формиран при неутрализирането на положителните и отрицателните съставни части. Когато частиците се свържат помежду си чрез реципрочните връзки на своите двойнствени характеристики, те образуват атом. Атомите от своя страна проявяват положителна или отрицателна валентност. Когато двойнствените характеристики на някой атом влязат във взаимовръзка с тези на друг атом, те образуват молекула. Изградени по този начин, молекулите се свързват в по-нататъшни взаимни връзки между техните двойнствени характеристики и са основата на всяка материя, която в крайна сметка е градивен елемент или храна за растенията и животните. 

Растенията се плодят посредством тичинки и плодник. Животните се размножават и запазват вида си чрез взаимоотношения между мъжки и женски индивиди. При хората, Библията казва, че след като Бог създава Адам, Той видя" че не е добро мъжът да живее сам". (Битие 2:18) Едва след като Бог създава Ева, като женски партньор на Адам, Той заявява, че Неговото Творение е "много добро". (Битие 1:31)

Въпреки че атомите стават положителни или отрицателни йони едва след йонизация, всеки един от тях се състои от стабилно единство на положително ядро и отрицателни електрони. Подобно на тях всяко животно, независимо мъжко или женско, съществува благодарение на взаимовръзките на ян и ин елементите вътре в него. Същото е валидно и за всяко растение. При хората откриваме женски характеристики скрити (латентно, потенциално) във всеки мъж, както и мъжки характеристики във всяка жена.

Освен това, във всяко битие съществуват допълващи се корелативни аспекти: вътре и вън, вътрешен и външен, висок и нисък, отпред и отзад, ляво и дясно, горе и долу, силно и слабо, издигане и спускане, дълго и късо, широко и тясно, изток и запад, север и юг и т. н. Причината за това е, че всичко в света е създадено да може да съществува само при наличие на взаимно допълвщи се отношения между двойнствени характеристики. Така можем да разберем, че за съществуването на всяко нещо е нужно да има взаимодействие между двойнствени характеристики на ян и ин.

Има обаче друга двойка двойнствени характеристики в реципрочна връзка с още по-първостепенно значение за съществуването от двойнствените характеристики ян и ин. Всичко съществуващо притежава външна форма и вътрешно естество. Външната форма е видима и отразява невидимият вътрешнен характер. Този вътрешен аспект, макар и невидим, притежава определена структура, която намира видим израз в конкретна външна форма. Вътрешният характер наричаме вътрешна природа (Сон-сан), а видимият израз - външна форма (Хьон-сан). Тъй като вътрешната природа и външната форма се отнасят до взаимодопълващите се вътрешни и външни аспекти на едно и също битие, външната форма може да бъде разглеждана като 'втора вътрешна природа'. Заедно вътрешният характер и външната форма представляват 'двойнствени характеристики'.

Да вземем за пример човека. Човекът се състои от външна форма - тялото и вътрешно естество - дух. Тялото е видимото отражение на невидимия дух. Тъй като духът притежава определена структура, тялото като негово отражение, също придобива своеобразен вид. Това е причината за познаване на характера и съдбата на човека по външни белези, при методи като физииомогномията и хиромантията. Духът е вътрешната причина, а тялото външната му форма. Духът и тялото са два взаимодопълващи се аспекта на човешкото същество; оттук тялото може да бъде разглеждано като втори дух - копие на духа. Заедно те съставят двойнствените характеристики на човешкото същество. Подобно на тях всички създания съществуват чрез реципрочните отношения между техните двойнствени характеристики - вътрешна природа и външна форма.

Каква е връзката между вътрешната природа и външната форма? Вътрешната природа е недоловима за сетивата. Тя е причинна и затова се намира в позицията на субект спрямо външната форма. Външната форма от своя страна е осезаема, тя е следствие и стои в позицията на обект спрямо вътрешната природа. Следователно, между тях съществуват взаимодопълващисе връзки: вътрешно и външно, причина и следствие, субект и обект, вертикално и хоризонтално. Нека отново използваме човека, като пример. Тъй като духът и тялото съответстват на характер и форма, тялото е копие на духа и трябва напълно да следва неговите команди. Така човек направлява своя живот и следва целите на духа. Духът и тялото се намират във взаимовръзка на вътрешно и външно, причина и следствие, субект-партньор и обект-партньор, вертикално и хоризонтално.

Подобно на човешкия дух, всички елементи на сътворението, независимо от степента им на сложност, имат неосезаем вътрешен аспект, който се явява причина и субект. Той направлява външната форма, която е осезаема и съответства на човешкото тяло. Тази връзка, между дух и тяло, позволява на индивидуалното битие да съществува и функционира целенасочено като творение на Бог. Животните живеят и се движат, защото техните тела са управлявани от вътрешната същност, съответстваща на човешката душа, която им дава определена цел. Растенията поддържат органическите си функции по силата на своята вътрешннна природа, която до известна степен функционира подобно на човешката душа.

Духът поражда в хората естественото жеалние да се свързва с другите в хармонични взаимоотношения. Хората могат да се обединят понеже духът е общ фактор, който всеки човек притежава. По същия начин, положителните и отрицателните йони се свързват, за да образуват определен вид молекули, тъй като във всеки един от тях съществува изначална вътрешна природа, която ги води към това. Електроните се събират около ядрото, за да образуват атоми, защото те също притежават вътрешна природа, която ги направлява към тази цел. Според съвременната наука всички елементарни частици, които образуват атомите, са изградени от енергия. Следователно, енергията също трябва да притежава вътрешна природа, която я кара да приема определени форми.

Изследвайки още по-дълбоко тези въпроси, ние все още търсим първичния импулс, който е породил съществуването на енергията с нейните аспекти на вътрешна природа и външна форма. Това изначално битие трябва да е Първопричината на всичко създадено във Вселената, и следователно, също притежава двойнствени характеристики на вътрешна природа и външна форма, които се намират в позиция на субект спрямо вътрешната природа и външната форма на всички създания. Ние наричаме тази Първопричина на Вселената Бог, а Неговите вътрешна природа и външна форма наричаме първоначална вътрешна природа (изначален сон-сан) и първоначална външна форма (изначален хьон-сан). Както свидетелства св. Павел, изследвайки характеристиките, които са универсални за различните неща на Творението, можем да опознаем природата на Бог: Бог е първопричина на цялата Вселена и неин субект. Той притежава хармоничните двойнствени характеристики първоначална вътрешна природа (сон-сан) и първоначална външна форма (хьон-сан).

Вече споменахме, че всички създания изискват за съществуването си реципрочни връзки между двойнствените характеристики ян и ин. Естествено е да заключим, че Бог, Първопричината на всички неща, също съществува въз основа на реципрочна връзка между двойнствените характеристики ян и ин. Стихът, "И Бог създаде човека по свой образ; по Божия образ ги създаде; мъж и жена ги създаде" (Битие 1:27), подкрепя идеята, че Бог, като субект, притежава двойнствени характеристики ян и ин, съществуващи в съвършена хармония.

Каква е връзката между двойнственните характеристики сон-сан и хьон-сан (вътрешна природа и външна форма) и ян и ин (мъжко и женско)? Първоначалната вътрешна природа на Бог, както и първоначалната му външна форма съдържат взаимовръзки на първоначален ян и ин. Затова първоначалните ян и ин са атрибути на първоначалните вътрешна природа и външна форма (изначални сон-сан и хьон сан). Връзката между ян и ин е подобна на връзката между вътрешната природа и външна форма. Ян и ин имат следните взаимовръзки: вътрешно и външно, причина и следствие, субект и обект, вертикално и хоризонтално. По тази причина в Битие пише, че Бог взе реброто от мъжа Адам и сътвори жената, Ева да бъде негов помощник. (Битие 2:22) В този случай ян и ин на Бог бяха изразени в мъж и жена.

Човекът постига съвършенство, когато постави духа си, като център на своя живот; така и Творението достига завършеност, едва когато в центъра му е Бог. Можем да кажем, че Вселената е съвършено органично тяло, което функционира само в съответствие с Божията цел за Творението. Като едно органично тяло Вселената също съществува във връзка на вътрешна природа (сон-сан) и външна форма (хьон-сан), като вътрешната природа е Бог, а външната форма – създадената Вселена. Затова Библията пише, че човешките същества, които са центърът на Вселената, са създадени по образ и подобие на Бог. (Битие 1:27) Тъй като Бог съществува като Субект, с качествата на вътрешна природа (сон-сан) и мъжко начало (ян), Той създава Вселената като Свой обект, имаща качествата външна форма (хьон-сан) и женско начало (ин). Всичко това се подкрепя от Библейския стих, "защото мъжът...е образ и слава на Бога". (1 Кор. 11:7) Разпознавайки позицията на Бог, като вътрешен и мъжки субект, ние го наричаме " Наш отец".

Можем да обобщим, че Бог е Субектът, в който двойнствените характеристики пръвоначална вътрешна природа и първоначална външна форма (изначални сон-сан и хьон-сан) са в пълна хармония. В същото време Бог е и хармоничното единство на мъжкото и женското начало (ян и ин). Във връзка с Вселената Бог е субектът, имащ качествата на вътрешна природа (сон-сан) и мъжко начало (ян).

1.2 Връзката между Бог и Вселената

Научихме, че всяко създание е субстанциален обект на Бог, сътворен по Негово подобие, като отделна проекция на Неговите двойнствени характеристики. Бог съществува като нематериален субект на всички неща. Човешките същества са обект на ниво образ на Бог, а останалите неща от Творението са обект на ниво символ. Тези обекти се наричат индивидуални въплъщения на истината в образ и в символ.

Индивидуалните въплъщения на истината са отделни, обособени проявления на двойнствените характеристики на Бог. Най-общо, те могат да бъдат разграничени в две групи: тези с ян - качества, които отразяват първоначалните вътрешна природа и мъжко начало на Бог и тези с ин - качества, които отразяват първоначалните външна форма и женско начало на Бог. Индивидуалните въплъщения на истината принадлежат към един от двата класа. Всички те са субстанциални обекти на Бог и отразяват Неговите първоначални двойнствени характеристики, но всяко съдържа вътре в себе си вътрешна природа и външна форма, а също така ян и ин.

В светлината на нашето разбиране за двойнствените характеристики, връзката между Бог и Вселената може да бъде обобщена по следния начин: Вселената като цяло е субстанциален обект на Бог. Състои се от въплъщения на истината, като всяко едно е уникално проявление на двойнствените характеристики на Бог на ниво образ или символ (както следва от Принципи на Творението). Безчислените качества на Бог, в тяхната двойнственост, са разпределени в различните човешки същества и всяко едно от тях е въплътен обект на ниво образ.Тези качества са разпределени и в различните неща от Творението, всяко въплътен обект на ниво символ. С други думи, човекът е субстанциален обект на Бог с двойнствени характеристики проявени, като "директен образ", докато всички останали неща в творението са субстанциални обекти на Бог с двойнствени характеристики проявени, като "индиректнен образ" (символ). Връзката между Бог и Вселената е подобна на връзката между вътрешната природа и външната форма. Тя е като взаимовръзките между двойнствените характеристики вътрешно и външно, причина и следствие, субект и обект, вертикално и хоризонтално.

Нека от гледна точка на Принципите на Творението да разгледаме Източната философия, основана на метафизичната концепция, изложената в Книгата на промените (И-чинг). В нея произходът на Вселената е Великото начало (Те-гук). От великото начало възникват ян и ин. От ян и ин произлизат петте елемента - метал, дърво, вода, огън и земя, а от петте елемента произхождат всички неща. Книгата на промените заявява, "Един ян и един ин - това е пътят". Заедно ян и ин се наричат Пътят (Тао) или Словото (Истината). С други думи, Те-гук дава началото на Словото (принципите на творението), а от Словото произлиза всичко съществуващо. Следователно Те-гук е Първопричината на всички съществуващи неща, обединителното ядро и хармоничният субект на ян и ин.

В Евангелието на Йоана (1:1-3) пише, че "Словото бе в Бога и Словото бе Бог" и че всички неща бяха създадени чрез Словото. Ако сравним това с концепцията, заложена в Книгата на промените, можем да обобщим, че Великото Начало, като хармоничен източник на ян и ин , или Словото, не е нищо друго, а Бог, който както видяхме е хармоничен субект на двойнствените характеристики.

Според принципите на творението, Словото (Логос) също се състои от двойнствени характеристики, поради което и Вселената, която е създадена чрез Словото, преитежава двайнствени характеристики. Така, твърдението изложено в Книгата на промените, че заедно ян и ин са Словото, е правилно.
Но източната метафизика разглежда Вселената предимно от гледна точка на ян и ин, като пропуска да различи, че освен това всички неща притежават вътрешна природа и външна форма. Затова, макар и да разкрива, че Великото Начало е субект на хармоничните ян и ин, тя не отбелязва, че Великото Начало е същевременно субект на хармоничните вътрешна природа и външна форма. Оттук, Източната философия не обхваща и не разбира, Великото Начало, като Бог - личност.

Виждаме, че основната концепция на Източната философия, основана на Книгата на промените, може да получи пълно разяснение единствено с помощта на Принципите на Творението. В последните години Източната медицина намери все по-голямо признание в целия свят. Нейният успех се дължи на факта, че фундаменталните й принципи, които са съсредоточени върху концепцията за ян и ин, са в съгласие с Принципите на Творението.


ЧАСТ II

Универсална Първична Енергия, Действие на Даване и Приемане и Четири позиционна основа

2.1 Универсална Първична Енергия

Бог, Създателят на всички неща, е абсолютна реалност, вечен, само-съществуващ и надхвърлящ времето и пространството. Фундаменталната енергия на Бог също е вечна, само-съществуваща и абсолютна. Тя е началото на всички енергии и сили, позволюяващи на създадените битиета да съществуват. Тази фундаментална енергия наричаме Универсална първична енергия.

2.2 Действие на Даване и Приемане

Универсалната първична енергия е посредникът, който направлява субект и обект елементите на всяко създание да формират обща база и влязат във взаимодействия. Тези взаимодействия от своя страна произвеждат всички сили, необходими за неговото съществуване, размножаване и действия. Взаимодействието, пораждащо тези сили чрез този процес, се нарича действие на даване и приемане. Универсалната първична енергия и силите, генерирани чрез действието на даване и приемане са в реципрочна връзка на причина и следствие, вътрешно и външно, субект и обект. Универсалната първична енергия е вертикална сила, докато силите, генерирани при действието на даване и приемане, са хоризонтални.

Нека изследваме по-детайлно Бог и Неговото творение от гледна точка на Универсалната първична енергия и действието на даване и приемане. Божията Универсална първична енергия направлява Неговите вечни двойнствени характеристики да образуват обща база за техните взаимоотношения. Тогава те влизат в действия на даване и приемане. Въз основа на силите, генерирани при това действие на даване и приемане, двойнствените характеристики създават вечна основа за взаимодействия. Това е основата за съществуването на Бог. Благодарение на нея Той съществува вечно и генерира всички необходими сили за творене и поддържане на Вселената.

В създадената Вселена, двойнствените характеристики, които оформят всяко създание, получават нужната сила от Универсалната първична енергия да установят обща база. Тогава те влизат в действия на даване и приемане. Чрез силите, генерирани от това действие, двойнствените характеристики образуват основа за своето трайно и непрекъсващо взаимодействие. Това е основата за съществуването на всяко едно индивидуално битие, на базата на която то става обект на Бог и е способно да генерира всички сили, необходими за продължаване на съществуването му.

Например, атомите възникват, когато електроните се съберат около ядрото и влязат в електромагнитно взаимодействие на даване и приемане. Когато положителни и отрицателни йони осъществят действие на даване и приемане, те образуват молекули и химични реакции. Действието на даване и приемане между положителни и отрицателни електронни заряди лежи в основата на всички електрически явления.

Циркулирането на хранителните съставки между проводящите тъкани в растенията, като ксилема и флоема, е едно от действията на даване и приемане, което поддържа силите им за живот и осигурява растежа им. Действието на даване и приемане между тичинки и плодник е от първостепенно значение за възпроизвеждането на растителният живот. Животните се размножават и продължават вида си чрез действието на даване и приемане между мъжките и женските. Животинският и растителният свят водят съвместно съществуване чрез такива действия на даване и приемане, като обмяната на кислород и въглероден двуокис и сътрудничеството между пчелите и цветчетата.

Що се отнася до небесните тела, слънчевата система съществува въз основа на действията на даване и приемане между слънцето и планетите. Различните им движения оформят структурата на Вселената. Земята и Луната също поддържат осева ротация и се въртят в определена орбита чрез действия на даване и приемане.

Човешкото тяло също поддържа живота си чрез действия на даване и приемане между артериите и вените, вдишването и издишването, симпатичната и парасимпатичната нервна система и т.н. Всеки човек е способен да живее и постигне целта на съществуването си чрез действията на даване и приемане между духа и тялото. Действията на даване и приемане между съпруга и съпругата в семейството, хората в обществото, правителството и гражданите на държавата и между държавите в света играят ключова роля за тяхното мирно и хармонично съжителство.

Колкото и лош да е даден човек, силата на съвестта, която го подтиква към праведен живот, е винаги активна в дълбините на душата му. Никой не може да потисне силата на съвестта, която работи с голяма мощ дори и без нашето съзнателно участие. В мига, в който извърши нещо лошо, човек веднага започва да изпитва угризения на съвестта. Ако функцията на съвестта липсваше при грешните хора, Божието провидение за възстановяване щеше да бъде невъзможно. Откъде произлиза силата на съвестта? След като всички сили възникват чрез действия на даване и приемане, съвестта също не може сама да генерира силата, необходима за своето функциониране. Трябва да отбележим, че съвестта може да функционира, само когато създаде обща база с някой субект и влезе в действия на даване и приемане с него. Изначалният субект на нашата съвест е Бог.

Човешкото Грехопадение, най-точно казано, прекъсна връзката ни с Бог. Чрез някакво действие на първите предци, цялото човечество бе отрязано от връзка на даване и приемане с нашия Небесен Родител. Така, вместо да станат едно с Бог, нашите прародители влязоха във взаимодействие със Сатана и станаха едно с него. Исус е бил единственият син на Бога, живял в пълно единство с Него, постигайки съвършени отношения на даване и приемане. Когато се свържем с Исус в съвършена взаимна връзка, можем да възстановим  дадената ни от Бог първоначална природа; да развием връзка на даване и приемане с Бог и станем едно с Него. Така Исус служи като посредник за грешните хора; той е пътя, истината и живота за нас. Исус идва с любов и саможертва, за да даде всичко, което има на човечеството, дори предлагайки живота си. Ако се обърнем с вяра към него, ние не ще загинем, но ще имаме "вечен живот". (Йоан 1:16)

Християнството е религия на любовта. Учейки на любов и саможертва, то отвори пътя за възстановяване на хоризонталните връзки на даване и приемане между хората с център любовта на Христос. Върху тази хоризонтална основа на любовта е възможно възстановяване на вертикалната връзка на даване и приемане с Бог. В действителност, това е основната цел, която се крие зад всички слова и дела на Исус. Например, Исус често казва:

"Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато сътба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мяра мерите, с такава ще ви се мери."(Мат.7:1-2)
"И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците." (Мат. 7:12)

"И тъй, всеки който изповядва Мене пред човеците, ще го изповядам и аз пред Отца си, Който е на Небесата." (Мат. 10:32)

"Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи." (Мат. 10:41)

"И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си." (Мат. 10:42)

2.3 Четири позиционната основа, която реализира Целта на трите обекта чрез процесът Произход - Деление - Единство

2.3.1. Процесът Произход - Деление - Единство

Процесът на Божия акт на творение започва, когато двойнствените характеристики в Бог образуват обща база, подтикнати от Неговата Универсална първична енергия. Щом влязат в действие на даване и приемане, те генерират сила, която предизвиква размножение.  В резултат на нейното действие, двойнствените характеристики на Бог, се проектират и намират израз в два отделни субстанциални обекта, свързани с Бог, като техен център.  Те заемат позициите на субект и обект един спрямо друг и под въздействието на Универсалната първична енергия създават обща база и влизат в действия на даване и приемане. Тогава те се свързват в едно хармонично цяло, за да формират един нов обект на Бог. Целият този процес, при който от Бог (Произходът), се проектират две отделни субстанции (Деление), които отново се обединяват в едно цяло (Единство), се нарича процес на Произход - Деление - Единство.

2.3.2. Целта на трите обекта

В процеса "Произход-деление-единство" (процес П-Д-Е) се формират четири позиции: произходът, който е в центъра; субекта и обекта - субсанциални обекти на произхода, възникващи в процеса на разделяне на неговите двойни характеристики; и тяхното единство. Едната от тези позиции заема ролята на субект и ангажира останалите три като свои обекти, което дава възможност за взаимодействие с три обекта - три обективна основа. Когато всяка от четирите позиции влезе в действия на даване и приемане с останалите три, ротирайщи около своя център, те изпълняват целта на трите обекта.

2.3.3. Четири позиционна основа

Когато чрез процеса произход-деление-единство - произходът, проектираните от него субект и обект, и тяхното единство - всичките изпълнят целта на трите обекта, се установява четири позиционна основа. С други думи, чрез процеса П-Д-Е се изпълнява нужната основа от три обективни позиции. В четири позиционната основа тези три обект позиции застават с център произхода - Бог. Така общо се формират четири съответни позиции и 'четири позиционната основа' е създадена.

Четири позичионната основа е коренът на числото 4. Тя е също така корен на числото 3, защото е изпълнение на целта на трите обекта. Семейството също е проява на четири позиционната основа; Бог, като произход, съпруга и съпругата, като субект и обект, и децата, като резултат на тяхното единство, ясно очертават трите етапа от процеса произход-деление-единство. Следователно, в четири позиционната основа се корени и принципа за трите стадия на развитие. Освен това, всяка от четирите позиции в четири позиционната основа има 3 обекта, като общо се получават 12 обекта; оттук следва, че тя е корен на числото 12. Четири позиционната основа е фундаменталната основа на доброто и крайната цел на Божието Творение. Тя е основата чрез която Божията сила е канализирана и протича в цялото Негово Творение. Така, тя е основата за живота на всички битиета, осигуряваща всички необходими сили за съществуването им и позволяваща на Бог да обитава в тях. Затова четири позиционната основа е вечната цел на Божието Творение.

2.3.4. Форма на съществуване на четири позиционната основа

Всички битиета, осъществили четири позиционната основа, чрез изпълнението на целта на трите обекта, посредством процесът произход-деление-единство, се движат по кръгова (елипсовидна) или сферична орбита. В резултат те съществуват в три измерения. Нека сега изследваме причината за това.

Чрез процесът произход-деление-единство, двойнствените характеристики на Бог се проектират и образуват два отделни субстанциални обекта, които взаимодействат помежду си като субект и обект. Обектът откликва на субекта да създаде обща база с него и навлезе в действие на даване и приемане около субекта. Равновесието и балансът между тях се поддържа от силата на даване (центробежна) и силата на приемане (центростремителна). Обектът се върти около субекта, извършвайки кръгово движение, като по този начин те се хармонизират и обединяват. По същия принцип, субектът от своя страна, става обект на Бог, въртейки се около Бог и постигайки единство с Него. Когато обектът се обедини напълно със своя субект, тяхното единство може да застане пред Бог като нов обект, отразяващ Неговите двойнствени характеристики. При това единственият начин, по който всеки обект може да застане в позицията на обект на Бог, е като се обедини със своя субект.

В това си единство, субектът и обектът сами по себе си се състоят от двойнствени характеристики. По същия принцип на действието на даване и приемане, те поддържат своите собствени кръгови движения. Така ние виждаме кръгови движения на действието на даване и приемане и в субекта и в обекта, които същевременно се свързват в по-голямо кръгово движение в тяхното единство. Въпреки че има моменти, в които двете нива на кръгово движение между субекта и обекта имат орбити в една и съща повърхност, обикновенно, понеже ъгълът на въртене около субекта непрекъснато се променя, кръговото движение се превръща в сферично. Накратко, всички битиета, осъществили четири позиционна основа, извършват кръгово или сферично движение, поради което формата им на съществуване винаги е триизмерна.

Да вземем за пример Слънчевата система. Планетите, намиращи се в позиция на обект спрямо Слънцето, създават обща база и влизат в действия на даване и приемане с него чрез центробежните и центростремителните сили. Планетите обикалят около Слънцето по елиптични орбити, постигат хармония и единство с него, и така образуват Слънчевата система. В същото време Земята, като съставно тяло от двойствени характеристики, се върти около оста си. Същото се отнася и за останалите планети. Те са в непрекъсната ротация около оста си, понеже също са съставни тела с двойствени характеристики. Орбитите, образувани от действието на даване и приемане в Слънчевата система не са разположени точно в една и съща повърхност. В следствие на различните ъгли на техните орбити и въртения, Слънчевата система извършва сферично движение в три измерения. Всички Небесни тела съществуват триизмерно по силата на своите кръгови и сферични движения. Намирайки се в действие на даване и приемане помежду си, безбройните небесни тела съществуват като едно цяло и изграждат структурата на Вселената. Вселената съществува в три измерения, понеже водени от същия принцип, елементите й влязат в сферични движения.

Когато един електрон създаде обща база с протон и се свърже с него чрез действие на даване и приемане, елктронът започва къгово движение около протона. В резултат те се обединяват и образуват атома на водорода. Самите електрон и протон също са съставени от двойствени характеристики, които са причина за непрестанното им въртене. Затова кръговото движение, породено от действието на даване и приемане между протона и електрона не се ограничава само в една равнина, а чрез постоянна променя в ъгъла на въртене преминава в сферична. Затова атомът съществува в три измерения. На същия принцип магнитното поле между положителните и отрицателните полюси кара заредените частици да извършват сферични движения.

Нека вземем човека като пример. От позиция  на обект, тялото създава обща база с духа, като негов субект и те влизат във връзка на даване и приемане. Образно казано, тогава тялото се върти около духа и постига пълно единство с него. Когато духът застане в позиция на обект на Бог и се върти около Него, резонирйки в пълно единство, и когато тялото на свой ред, се обедини с духа, индивидът отразява Божиите двойствени характеристики и става въплатен обект на Бог. Така човек изпълнява целта на Творението. Духът и тялото също се състоят от двойствени характеристики, поради което в тях самите съществува непрекъснато движение. Кръговото движение, създадено чрез динамично даване и приемане между духа и тялото, постоянно променя ъгъла на завъртане около Бог и става сферично. Хората, осъществили целта на Творението, съществуват като триизмерни същества и винаги водят своя живот в сферична връзка с Бог като център. По този начинът те могат да достигнат господство и овладеят съвършено дори нематериалния духовен свят.

Когато кръговото движение на субекта и обекта от една равнина премине в сферично движение по триизмерна орбита, се разгръща чудната динамика и красота на Вселената. Вариациите в орбиталната дистанция, форма, положение, посока, ъгъл, сила и скорост се проявява в красотата и в безкрайното разнообразие на Творението.

Точно както всички неща притежават вътрешна природа и външна форма, така има и два вида сферично движение; едно, което съответства на вътрешната природа и друго, което съответства на външната форма. По същия начин, има център на движението, съответстващ на вътрешната природа и друг център, съответстващ на външната форма. Тези два центтъра имат същата връзка, както тази между вътрешната природа и външната форма (сон-сан и хьон сан).

Човекът е център на цялото творение, което е създадено като въплатен обект на Божиите двойнствени характеристиките на ниво символ. Бог е център за човека, който е създаден като Негов въплатен обект на ниво образ. Така крайният център на всички сферични движения във Вселената е Бог.

Нека разгледаме това по-подробно. Всеки субстанциален обект на Бог съдържа субект и обект вътре в себе си. Центърът на тяхната връзка е субектът, така че центърът на тяхното единство също е субекта. Като център на субекта, Бог е първоначалният център и на тяхното единство. Както вече обяснихме, трите субстанциални обекта на Бог (субект, обект и единство) създават обща база и помежду си. Когато Божиите три обекта и техните три центъра (субекта) влязат в действия на даване и приемане с център Бог, в пълно единство с Него, те изпълняват своята цел на трите обекта, и за първи път имаме завършена четири позиционна основа. Следователно крайният център на четири позиционната основа е Бог.

Всички неща, установили четири позиционна основа по този модел, са индивидуални въплъщения на истината. Както бе споменато, индивидуалните въплъщения на истината са разделени на две групи;  индивидуални въплъщения на истината в образ (човешките същества) и индивидуални въплъщения на истината в символ (останалата част от твореннието). Вселената е съставена от безбройни въплъщения на истината, взаимосвързани помежду си в правилен ред - от най-ниското до най-високото ниво. Измежду всички тях човекът заема най-високата и централна позиция.

Индивидуалните въплъщения на истината обикалят сферично едно около друго, като тези от по-ниските нива действат като обекти на тези от по-високите нива. Така центърът на всяко сферично движение е индивидуално въплъщение на истината от по-високо ниво, действащо като него субект. Центровете на безбройните символични въплъщения на истината са взаимосвързани - от най-ниското до най-високото. Най-висшият център са човешките същества, които са индивидуални въплъщения на истината на ниво образ.

Нека разгледаме централната позиция на човешките същества. Според съвременната науката елементарните частици са най-основните градивни елементи на материята и са съставени от енергия. Имайки в предвид целта на съществуване на индивидуалните въплъщения на истината, съставящи материалната Вселена на различни нива, можем да обобщим, че енергията съществува, за да образува елементарни частици, частиците - за да образуват атоми, атомите - за да образуват молекули, молекулите - за да образуват материя, а материята съществува за сътворяването на всички индивидуални обекти във Вселената. По същия начин и действието на енергията има за цел да създаде частици; действието на частиците - атомите; действието на атомите - молекули; действието на молекулите - материята, а действието на материята има за цел изграждането на Вселената.

С каква цел съществува Вселената  и кой е нейния център? Отговорът е не друг, а човешките същества. Затова след като създава човека, Бог му каза да покори земята (Битие 1:28).  Ако го нямаше човекът, за да види и оцени Вселената, тя щеше да прилича на музей без посетители. Експонатите, изложени в музея показват своята истинска стойност и биват признати като исторически реликви, само когато има хора, които да ги оценят и обичат. Връзката им с човешките същества дава стойност на тяхното съществуване. Ако нямаше кой да ги оцени, какво значение щеше да има съществуването им? Същото се отнася и за целта на Вселената, чийто господар е човекът.

Само чрез човека всичко в Творението е взаимосвързано в една обща цел. Връзката става явна, когато човек си изясни източника и характера на материята, която формира цялото творение. Единствено човекът е способен да проучва и класифицира същностните характеристики на всички животни и растения, всичко по земята и в океаните, дори и съзвездията, които образуват цялата вселена. Като център и субект на Творението, човекът прави възможно нещата във Вселената да имат организирани взаимоотношения помежду си.  Тяхната обща цел се осъществява, когато те се асимилират от човешкото тяло като основни елементи, които поддържат физиологичните функции на човека и участват в изграждането на удобнна среда за живот на хората. По този и други начини, човекът става център на създадената Вселена, по отношение на външната й форма.

В допълнение, хората се свързват с Вселената от позицията си на вътрешен център. Връзките, които обсъдихме по-горе бяха физически, но тук ние ще се спрем на духовните връзки. Тяло на човек, макар и изградено от материя, напълно откликва физиологично на интелекта, емоциите и волята на неговия дух. Това показва, че вътре в себе си материята съдържа елементи, които резонират с интелекта, емоциите и волята - елементи, които изграждат вътрешната природа на материята. Това е причината всички неща във Вселената да откликват на човешките интелект, емоции и воля, макар и в различна степен. Ние сме пленени от красотата на естествения свят и преживяваме възторга в мистично единение. Изпитваме тези чувства, защото ние сме центърът на вътрешната природа на всички неща в естествения свят. Човешките същества са създадени като център на Вселената, а мястото, където Бог и човешките същества стават напълно единни, е центърът на Космоса.

Нека обсъдим как човешките същества са център на Космоса от друга гледна точка. Космосът се състои, както от духовния, така и от физическия свят. Всеки човек въплъщава в себе си всичките елементи на Космоса. Но както вече дискутирахме, всяко творение в Космоса може да бъде разделено на субект и обект елементи. Ако Адам, първият прародител, бе постигнал съвършенство, той щеше да въплъти всички субект-елементи от нещата в творението. Ако Ева бе постигнала съвършенство, тя щеше да въплъти всички обект-елементи от нещата в Творението. Бог създаде Адам и Ева да имат власт над естествения свят. Израствайки заедно към съвършенство, Адам щеше да стане цар на всеки субект-елемент в творението, а Ева царица - на всички обект елементи. Ако на тази основа бяха станали едно като съпруг и съпруга, те щяха да се превърнат в центъра, който да управлява цялата Вселена, състояща се от субект и обект-партньори.

Човекът е създаден да бъде център на хармонията в целия Космос. Ако Адам и Ева бяха достигнали съвършенство и се бяха обединили като съпруг и съпруга, това щеше да представлява единството на двата центъра на двойнствени характеристики на всички битиета. Ако Адам и Ева бяха постигнали хармония и единство, целият Космос със своите двойнствени характеристики, щеше да затанцува в хармония. Мястото, където Адам и Ева стават абсолютно едно в сърце и тяло, като съпруг и съпруга, е и мястото, където Бог, субекта даващ любов, и човешките същества, обектите връщащи красота, се обединяват. Това е центърът на доброто, където се изпълва целта на Творението. Тук Бог, Нашият Родител, се доближава и обитава в съвършените Си деца. Тук Той намира вечен мир и почивка. Този център на доброто е обект на Божията вечна любов, където Бог може да бъде стимулиран с радост за вечността. Това е мястото, където Божието Слово бива въплътено и изпълнено. Това е центърът на истината и на първоначалната душа, която ни води да изпълним целта на Творението.

Следователно, цялата Вселена ще извършва сферично движение с обща цел, когато в основата й е четири позиционната основа, установена от съвършените мъж и жена, които са свързани като съпруг и съпруга с център Бог. Трагедията е, че Вселената загуби своя център, когато човешките същества извършиха грехопадението. Затова Свети Павел пише, че "цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега" и "с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове." (Рим. 8:19-22). Творението очаква появата на хора, възстановили първоначалната си природа, които да станат негов център.

2.4. Всеприсъствието на Бог 

Научихме, че четири позиционната основа, изградена на базата на целта на трите обекта чрез процеса произход-деление-единство, преминава към сферично движение в абсолютно единство с Бог, като неин център. Това създава необходимата основа, чрез която Бог може да управлява и работи с всички елементи на сътворението, и те могат да получат енергията, необходима за тяхното съществуване. В един свят, където целта на Бог е реализирана, всяко отделно битие олицетворява оригиналния сон-сан и хьон-сан на Бог и се включва в сферично движение, създававайки основа за Божието управление. Така Бог е вездесъщ, т.е. присъства в цялото творение.

Научихме, че четири позиционната основа, изградена на базата на целта на трите обекта чрез процеса произход-деление-единство, преминава в сферично движение около Бога и става едно с Бог. Това е  фундаменталната основа, чрез която всички създания могат да приемат Божието управление, както и енергията, необходима за техния живот. В свят, в който целта на Бог е реализирана, всяко отделно битие въплъщава Божиите първоначалната вътрешна природа и първоначална външна форма (сон-сан и хьон-сан), и влиза в сферично движение, за да изгради основа за Божието управление. Така Бог е всеприсъстващ - вездесъщ.

2.5. Размножението на живота

За да продължават вида си живите същества трябва да се възпроизвеждат. Размножаването се осъществява чрез процеса на произход-деление-единство, основан на добрите взаимодействия. Например, в растенията семето се развива в цветчета с тичинки и плодник. Чрез опрашването, те произвеждат семена и разпространяват своя вид.  Мъжките и женските животни достигат зрялост и  влизат в период на ухажване, сношават се и раждат потомство. Делението на клетките в растенията и животните също произтича от действията на даване и приемане.

Когато тялото действа в съгласие с волята на духа, духът и тялото влизат в действия на даване и приемане. Животът на такъв човек ще има цел и смисъл, определени от духа. Такъв човек ще привлече към себе единомишленици. Когато те заедно работят успешно и продуктивно, тяхната група ще се увеличи. Може да се каже, че Вселената се е оформила чрез възпроизводство на безбройните субстанциални проявления на Божия сон-сан и хьон-сан чрез действието на даване и приемане, насочено към осъществяване на целта на Творението.

2.6. Причината, всички неща да са съставени от двойнствените характеристики

За съществуването на всяко битие е необходима енергия. Тя може да се произведе единствено чрез действия на даване и приемане. Но взаимодействия не са възможни без наличието на партньор. За да генерира силата, необходима за съществуване, битието трябва да съдържа в себе си двойнствени характеристики, субект и обект, които да влязат в действия на даване и приемане.

Праволинейното движение не може да се запази вечно. За да има вечна природа, движението трябва да е кръгово. Действието на даване и приемане между субект и обект е необходимо за всяко кръгово движение. Това важи дори и за Бог. Притежанието на двойнствени характеристики Му позволява да съществува вечно. За да отразява Божията вечна природа и да бъде Негов вечен партньор, Творението също трябва да е съставено от двойнствени характеристики. Дори времето поддържа вечността си чрез периодичните си цикли.


ЧАСТ 3

ЦЕЛТА НА ТВОРЕНИЕТО

3.1. Целта на сътворяването на Вселената

В Библията е записано, че в края на всеки ден от сътворението Бог вижда, че то е добро. (Битие 1:4-31)  Това предполага , че Бог е искал Неговите създания да бъдат обекти, въплъщаващи доброто, за да може Той да им се наслаждава. Как Творението може да даде най-голяма радост на Бог?

Човешките същества са последната стъпка от сътворяването на Вселената. Бог ги създава по свой образ, по подобие на своите вътрешна природа и външна форма и ги дарява със сетивност за всички чувства и емоции, тъй като Неговото намерение е да споделя радост с тях. След създаването на Адам и Ева Бог ги Благословя:


"Плодете се и се размножавайте, пълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята." Бит. 1:28

Това са трите велики благословии: плодете се (зрялост и способност да дават плодове), множете се и владейте над цялото творение. Ако Адам и Ева бяха изпълнили тези благословии и изградили Небесното царство на земята, без съмнение Бог би изпитал най-висшата радост, виждайки щастието на Своя син и дъщеря в един идеален свят.

Как могат да се изпълнят трите велики благословии на Бог? Те могат да бъдат реализирани единствено, когато е осъществена четири позиционната основа - фундаменталната основа на Творението. Трите велики благословии се изпълняват тогава, когато цялото Творение, заедно с човешките същества, установи четири позиционна основа с център Бог. Това е Небесното царство, където първоначалното добро е осъществено и Бог чувства безмерно щастие. Това е самата цел, поради която Бог създава Вселената.

Най-висшата цел на Вселената, в центъра на която е човека, е да възвръща радост на Бог. Всички създания притежават двойнствени цели. Както вече обяснихме, всяко създание притежава характер и форма (сон-сан и хьон-сан), от там и два центъра на движение - един на вътрешната си природа и друг на външната си форма. Тези центрове преследват две взаимосвързани цели - целта на цялото и целта на индивида. Тяхната връзка е същата като тази между вътрешната природа и външната форма. Тези двойнствени цели се отнасят една към друга, както причина и следствие, вътрешна и външна, субект и обект. В идеала на Бог не може да има индивидуална цел, която да не подкрепя целта на цялото, нито може да има цел на цялото, която не гарантира интересите на индивида. Безкрайното многообразие от създания във Вселената образува едно необятно органично тяло, взаимосвързано от тези двойнствени цели.

3.2. Обекти на доброто за радост на Бог

За да разберем по-добре въпросите, отнасящи се до Божията цел на Творението, първо трябва да проследим как възниква радостта. Радостта не може да възникне от само себе си. Радост се създава тогава, когато имаме обект, в който се отразяват и развиват нашите вътрешна природа и външна форма. Нашият обект-партньор ни помага да почувстваме собствените си вътрешна природа и външна форма чрез стимула, който той ни дава. Този обект може да е неосезаем или субстанциален. Например, обект на художника може да бъде самата идея в съзнанието му или завършеното произведение - субстанциален израз на тази идея. Когато визуализира своята идея или види творбата си, той е стимулиран, чувствайки собствените си вътрешна природа и външна форма отразени в нея, и изпитва радост и удовлетворение. Когато обектът е все още само идея, тя не го стимулира до такава степен, нито радостта от нея е така дълбока, колкото радостта от завършената вече творба. Тази черта на човешката природа произтича от Бог. По същия начин, Бог се изпълва с радост, стимулиран от Своя субстанциален обект, чувствайки собствените си първоначална вътрешна природа и първоначална външна форма отразени в него.

По-рано обяснихме, че когато Небесното царство се реализира - чрез изпълнението на Трите Благословии и установяване на четири позиционната основа, то става обект на доброто, носещ радост на Бог. Нека разгледаме как се формира този съвършен обект за радост на Бог.

Ключът за Божията Първа Благословия е усъвършенстването на индивидуалния характер. Духът и тялото на човека са отделни проявления и обекти на Божиите двойнствени характеристики. За да усъвършенства характера си, индивидът трябва да установи четири позиционна основа вътре в себе си, като духът и тялото станат едно чрез действия на даване и приемане с център Бог. Такива индивиди стават храм на Бога (1 Кор. 3:16), постигат абсолютно единство с Него (Йоан 14:20) и придобиват Божествена природа. Те чувстват Сърцето на Бог като свое собствено. Ето защо, те разбират Неговата Воля и живеят в пълно съзвучие с нея. Когато човек постигне индивидуално съвършенство, той заживява като субстанциален обект на своя дух. Понеже центърът на духа е Бог, той става и субстанциален обект на Бог. Тогава Бог изпитва радост, понеже чувства Своите характер и форма чрез стимула идващ от такъв субстанциален обект. Човешкият дух, като субект, чувства същата радост във връзката с тялото. Съответно, осъществявайки Божията Първа Благословия хората стават добри обекти за радост на Бог. Споделяйки всички Божии чувства, като свои собствени, те никога не биха сторили грешни деяния, които биха причинили болка на Бог. Това означава, че те никога не биха извършили грехопадение.

Втората Божия Благословия трябваше да бъде изпълнена от Адам и Ева, след като са постигнали лично съвършенство. Като обекти на Бог, всеки от тях щеше да е проява на един аспект от Неговите двойнствени характеристики. За да изградят четири позиционната основа в своето семейство, Адам и Ева трябваше да се обединят в любов като съпруг и съпруга и да отгледат деца. Така би се изпълнила Втората Благословия. Едно Семейство или общество, в което е установена четири позиционната основа в съответствие с Божия идеал, е устроено по образец и модел на съвършения човек. Така то става субстанциален обект на човека, живеещ в единство с Бог и следователно става и субстанциален обект на Бог. Човекът изпитва радост и Бог също изпитва радост, като всеки от тях чувства в това семейство или общество проявата на своите вътрешна природа и външна форма. Когато Божията Втора Благословия е изпълнена, това семейство или общество също става добър обект, носещ радост на Бог.

Преди да разгледаме как чрез изпълнението на Третата Благословия човек създава добър обект за радост на Бог, първо трябва да изследваме връзката между човешките същества и Творението от гледна точка на вътрешната природа и външната форма.

Още преди да сътвори човешките същества, Бог създава естествения свят като образ и подобие на човешката вътрешната природа и външната форма. Следователно, човекът се явява сумарно въплъщение на всичко съществуващо и съдържа в себе си всяко естество, изграждащо останалите неща. По тази причина човекът е наричан мирокосмос на Космоса.

Бог твори поетапно. Започвайки с най-простите същества, с течение на времето Той създава животни с все по-сложни биологични функции. Кулминацията е създаването на човешките същества, най-сложните създания, притежаващи всичките елементи, структури и качества, които откриваме при животните. Например гласнте струни на човека са толкова многостранни, че могат да наподобят всеки животински звук. Тъй като човешкото тяло съдържа всички красиви извивки и линии, срещани в Творението, художници усъвършенстват уменията си като рисуват голи модели.

Въпреки че човешките същества и растенията имат различна структура и функции, те си приличат по това, че са изградени от клетки. Всички елементи, структури и характеристики на растенията могат да бъдат открити в човешките същества. Например листото на растението съответства на белия дроб на човека по външен вид и функции. Както листото абсорбира въглероден двуокис от въздуха, така и белият дроб абсорбира кислород. Клоните и стеблата на растенията отговарят на кръвоносната система, която снабдява с храна всички части на тялото; ксилемата и флоемата съответстват на вените и артериите при човека. Корените на растението отговарят на стомаха и вътрешните органи, които абсорбират хранителните вещества.

Човешките същества са сътворени от пръст, вода и въздух; оттук следва, че съдържат елементите на минералното царство. Дори земята показва сходство със структурата на човешкото тяло: земната кора е покрита с растения, подпочвените й води се намират в субстратата, а под нея има разтопена лава, обградена от скална мантия. Това отразява структурата на човешкото тяло, което има кожа, покрита с косми, кръвоносни съдове разположени в мускулатурата и костен мозък дълбоко в кухините на костите.

Значението на Третата Божия Благословия се изразява в усъвършенстването на човешкото господство над естествения свят. За да се изпълни тази благословия, трябва да бъде установена четири позиционна основа на господство с център Бог. Човешките същества и естествения свят, които са субстанциални обекти на Бог, съответно на ниво образ и символ, трябва да споделят любов и красота, за да станат напълно единни. (Творението 5.2.3)

Вселената е обект, в който по разнообразни начини се проявява вътрешната природа и външната форма на човека. Ето защо природата вдъхновява съвършените хора. Усещайки собствените си вътрешна природа и външна форма, отразени в Творението, те изпитват невероятна радост. Бог също се чувства щастлив, когато Вселената стимулира Неговите първоначална вътрешна природа и първоначална външна форма; това е възможно, когато тя стане Негов трети обект чрез хармоничното единство на човешките същества и естествения свят. Следователно, когато човешките същества изпълнят Третата Божия Благословия, цялата Вселена става още един обект на доброто, носещ радост на Бог. Ако Божията цел за Творението бе реализирана по този начин, на земята щеше да бъде установен един идеален свят без никаква следа от грях. Ние наричаме този свят Небесно царство на земята. Когато живота им в Небесното царство на земята приключи, хората влизат в духовния свят и естествено се радват на вечен живот в Небесното царство на небето.

Въз основа на досегашните разсъждения, можем да разберем, че Небесното царство наподобява човек, който е постигнал лично съвършенство и въплъщава Божиите първоначални вътрешна природа и външна форма. В човека командите на духа се предават на цялото тяло чрез централната нервна система и карат частите на тялото да действат с една обща цел. По същия начин в Небесното царство Божията воля ще достига до всички Негови деца чрез Истинските родители на човечеството, направлявайки всички да живеят като едно.


ЧАСТ 4

ПЪРВОНАЧАЛНАТА СТОЙНОСТ НА ТВОРЕНИЕТО

4.1. Определяне и стандарт на първоначалната стойност

Как се определя първоначалната стойност на едно битие, дадена му при сътворението? Стойността на всяко битие се определя от вързката между целта на неговото съществуване и желанието на човека-субект спрямо този обект. За да бъдем по-точни, стойността предназначена за едно създание при сътворението не е унаследена даденост. По-скоро тя се установява чрез взаимовръзката между целта на създанието според Божия идеал на Творението и първоначалното желание на човека да го оцени и открие истинската му стойност. То получава истинската си стойност, когато като обект-партньор се включи в четири позиционна основа с център Бог, като се свърже с човека чрез действие на даване и приемане и тяхното единство стане трети обект на Бог.

Кой дава стандарта за определяне на първоначалната стойност? Казахме, че първоначалната  стойност се разкрива, когато обектът и човекът, като субект, създадат четири позиционна основа. Тъй като неин център е Бог, то именно Той дава еталона за стойността. Понеже Бог е абсолютен, първоначалната стойност на обекта, определена с установения от Него еталон, също трябва да е абсолютна.

Нека погледнем цветята. Как се определя първоначалната им красота? Тя се определя, когато целта, с която Бог е създал цветето и спонтанното желание на човека да оцени и открие красотата му, дойдат в съгласие. С други думи, съвършеният човек се изпълва с радост, когато желанието му да търси красота е задоволено от емоционалната наслада, получена от цветето. В този момент цветето проявява първоначалната си красота. Неговата красота става абсолютна, когато постигне вродената си цел да изпълни с радост своя субект. Човешкият копнеж да се наслади на красотата на цветето е проява на стремежа да почувства аспектите на собствените си вътрешна природа и външна форма чрез обекта. Когато Божията цел за сътворяване на цветето и човешкото желание да открие стойността му са в съгласие, субектът и обектът влизат в състояние на хармонично единство.

Всяко нещо достига истинската си стойност, когато създаде хармонично единство с човека, стоящ в позиция на субект, и те заедно формират трети обект на Бог в четири позиционната основа. Тогава първоначалната стойност на всички неща, определена от тяхната относителна връзка с Бога, също става абсолютна. Това е процесът, чрез който истинските стойности на всички неща биват абсолютно определени въз основа на връзката им с абсолютния еталон, определен от Бог. До този момент стойността на нито един обект не е могла да бъде абсолютна. Тя е останала относителна, тъй като връзката с грешните хора не е основана на Божия идеал за Творението, а на сатанински цели и желания.

4.2. Първоначалните интелект, емоции и воля; 
и първоначалните истина, красота и добро

Човешкият дух има три основни функции с непрестанно действие:  интелект, емоции и воля . Човешкото тяло действа в отговор на командите на духа. Когато тялото откликне на интелекта, емоциите и волята на духа, неговите действия се насочват в търсене на висшите ценности на красотата, истината и доброто.  Бог, който е субект на човешкия дух, е също така и субект на човешките интелект, емоции и воля. Когато, в стремежа да постигне първоначалната си стойност, човек откликне с духа си на Божите съвършени интелект, емоции и воля, то и неговото тялото действа в съответствие с волята на Бог.  Така той проявява ценностите на първоначалните красота, истина и добро.

4.3. Любов и красота, добро и зло, праведност и неправедност

4.3.1. Любов и красота

Когато двете разделени субстанциални проявленния на Божиите двойнствени характеристики, създадат обща база и се обедият като трети обект на Бог, образувайки четирипопозиционна основа, те влизат в действия на даване и приемане. В този процес,  емоционалната сила, която субектът дава на обекта се нарича любов, а емоционалната сила, която обектът връща на субекта, се нарича красота. Силата на любовта е активна, а стимулът на красотата е пасивен.

Във връзката между Бог и хората, Бог като субект, дава любов, а човекът като обект, връща красота. В отношенията между мъжа и жената, мъжът е субекта, даващ любов, а жената обекта, откликваща с красота. Във Вселената хората са субекти, които дават любов на естествения свят, а естественият свят, като обект, връща красота. Когато обаче субектът и обектът станат едно хармонично цяло, откриваме любов в красотата и красота в любовта. Това е така, защото когато субектът и обектът станат едно цяло в кръгово движение, субектът понякога действа като обект и обектът понякога действа като субект.

В човешките взаимоотношения красотата, която по-младшия връща в отговор на любовта на по-старшия се нарича лоялност; красотата, с която децата откликват на любовта на родителите си се нарича синовна преданост. Красотата, с която съпругата откликва на любовта на съпруга си, е вярност. Целите на любовта и красотата са да направят възможно двете създания, произтичащи от Бог, да установят четири позиционната основа и осъществят целта на Творението. Споделяйки любов и красота помежду си, те достигат хармонично единство, превръщайки се в трети обект на Бог.

Сега нека да изследваме природата на Божията любов. Ако Адам и Ева бяха постигнали съвършенство и всеки бе станал субстанциален обект на Бог, като израз на една от двойнствените Му характеристики, те щяха да се свържат като съпруг и съпруга и да отгледат деца в божествено семейство. Така те щяха да преживеят три вида първоначална любов със своите три обекта: родителска любов, съпружеска любов и детска любов. (Любовта на първия обект-партньор, любовта на втория обект-партньор и любовта на третия обект-партньор). Само тогава те щяха да установят целта на трите обекта и да образуват четири позиционна основа. Това щеше да бъде изпълнение на тяхната цел на съществуване.

Божията любов е субект над различните видове любов, проявяващи се в четири позиционната основа. Следователно, Любовта на Бог се проявява чрез различните видове любов на всеки от трите обекта. Любовта на Бог е основната сила, вдъхваща живот на четири позиционната основа. С други думи, четири позиционната основа е носител на съвършената красота, чрез която можем да познаем Божията любов в цялата и пълнота и да й се насладим. Тя е също така и обител на съвършената радост и изворът на доброто, чрез който се изпълнява целта на Творението.

4.3.2. Добро и зло

Едно действие или неговите резултати се считат за добри, когато изпълняват Божията цел на Творението. Това се осъществява когато субектът и обектът се обединят чрез хармонично и интензивно даване и приемане на любов и красота, станат трети обект на Бог и установят четири позиционната основа. От друга страна, едно действие или неговите резултати са зли или грешни, когато нарушават Божията цел на Творението, създавайки четири позиционна основа под господството на Сатана.

Например, когато даден човек изпълни Божията Първата Благословия, като обедини духа и тялото си с център Бог, чрез свободни действия на даване и получаване на любов и красота, той осъществява индивидуалната четири позиционна основа. В този случай човекът, както и действията водещи до този резултат са добри. Когато Адам и Ева постигнат Втората Благословия, създавайки семейство, осъществяващо Божията цел, техните действия в тази насока са добри, както и семейството, което създават е добро. За да постигнат това те трябва да станат съпрузи, които хармонично и страстно споделят любов и красота с център Бог, да създадат и възпитат деца и по този начин да осъществят семейната четири позиционна основа. Още повече, когато съвършеният човек постигне Третата Благословия, действията му в тази насока са добри, както и резултатният свят е добърВсаимодействайки си с естествения свят, като негово второ аз, се формира единство, което застава като трети обект на Бог, установявайки по този начин четири позиционната основа на господство. Когато обаче човек образува четири позиционна основа под господството на Сатана и постигне цел, противоположна на Трите Божии Благословии, това действие и резултатите от него се наричат зло.

4.3.3. Праведност и неправедност

Праведността е това качество в човека, което го кара да следва доброто и да разпространява неговата цел. Неправедността е това качество, което води човека да следва злото и разпространява неговата сатанинска цел. Праведният живот е абсолютно необходим за постигане на доброто.


ЧАСТ 5

ПРОЦЕСЪТ НА СЪТВОРЯВАНЕ НА ВСЕЛЕНАТА И ПЕРИОД НА РАЗВИТИЕТО Й

5.1. Процесът на сътворяване на Вселената

Според версията за сътворяването на Вселената, изложена в Битие, Бог създава светлината от пустошта, тъмнината и хаоса, които са покривали бездната. След това разделя водата под простора от водата над простора. После разделя сушата от океана и създава растения, риби, птици и бозайници, като накрая сътворява и човека. Всичко това е извършено в продължение на шест "дни". От тази история можем да заключим, че процесът на сътворяване на Вселената е отнел определен период от време, символизиран от шест дни. 

Процесът на сътворяване, описан в Библията, е в съгласие със съвременната научна теория за произхода и формирането на Вселената. Според съвременната наука в началото Вселената се е намирала в газообразно състояние (разширяваща се плазма). От хаоса и тъмнината в празното пространството се формират небесните тела и дават светлина. Когато разтопената земя изстива, вулканични изригвания изпълват небесния простор с водни изпарения. Образува се сушата, и след проливните дъждове се очертават континенти и океани. В последствие се появяват низшите растения и животни, следвани от рибите, птиците и бозайниците и на края човешките същества. Съществуването на Вселената се изчислява на няколко милиарда години. Фактът, че версията за създаването на Вселената, описана в Библията преди хиляди години, почти съвпада с откритията на съвременните научни изследвания, е потвърждение, че Библейското описание е наистина откровение от Бог.

Вселената не се е появила мигновенно в завършен вид. Нейното възникване и развитие са отнели огромен период от време. Следователно, Библейският период от шест дни за завършването й не бива да се приема буквално за шест изгрева и залеза. Те символизират шест последователни периода в процеса на сътворяването.

5.2. Период на израстване на Творението

Фактът, че завършването на Вселената е отнело шест дни, което са шест периода, загатва, че за сътворяването на всяко индивидуално тяло, съставящо вселената, също е бил необходим известен период от време. Дори начинът, по който в Битие се отброяват дните разкрива нуждата от време при сътворяването. Отбелязването на всеки един ден от сътворението в тази исторя е необичайно. В края на първия ден се казва "И стана вечер, и стана утро, ден първи". (Битие 1:5) Всеки би помислил, че с настъпването на утрото след отминаването на вечерта и нощта ще започне вторият ден, но Библията го брои за "ден първи". Това цели да покаже, че битието трябва да премине през период на израстване, символизиран от нощта, преди да достигне съвършенство - новото утро. Приветствайки новото утро, то може да достигне идеала на своето сътворение.

Всички явления, наблюдавани във Вселената, дават плодове само след изтичането на определен интервал от време. Това е така, понеже всички неща са сътворени да достигат завършеност едва след като преминат през необходимия период на растеж.

5.2.1. Трите последователни етапа в периода на израстване

Вселената разкрива и отразява Божиите първоначални вътрешна природа и външна форма въз основа на математически принципи. Оттук можем да заключим, че един аспект на Божията природа е математически. Бог е абсолютната реалност, при Който двойнствените характеристики са в хармонично взаимодействие; затова, Той е въплащение на числото три. Всички създания, замислени като подобия на Бог, се движат, съществуват и израстват, преминавайки през три етапа.

Четири позиционната основа, която е Божията цел на Творението, е трябвало да бъде установена чрез тристепенен процес: произходът от Бог, бракът на Адам и Ева и раждането на деца. За да образува четири позиционната основа и започне кръгово движение, битието първо трябва да завърши трите етапа в процеса на произход-деление-единство и да изпълни целта на трите обекта, като всяка от позициите влезе във взаимодействие с останалите три. Също както и за установявнето на стабилна позиция са необходими най-малко три опорни точки. Съответно всяко творение достига съвършенство, преминавайки през три последователни етапа на израстване: етап на формиране, етап на растеж и етап на завършеност.

В природата много неща се появяват по тройки. Тя съдържа три царства: минерално, растително и животинско. Материята съществува в три състояния: твърдо, течно и газообразно. Повечето растения са съставени от три части: корен, ствол (стебло) и листа. Животните притежават глава, тяло и крайници.

В Библията също има много примери за числото три. Човекът извърши грехопадението преди да завърши трите етапа от периода на израстване и не можа да изпълни целта на Творението. Следователно, в своите подновени усилия да достигне тази цел, той първо трябва да премине през тези три етапа. В провидението за въстовяване Бог работи, за да си възвърне числото три. Поради това в Библията са записани много случки, в които Божието провидение се основава на числото три; Триединството (Отец, Син и Свети дух); трите нива на Рая; трите архангела; трите нива на Ноевия ковчег; Ной пуска три гълъба след потопа; трите жертви на Авраам; и тридневното пътуване преди жертването на Исак. По времето на Моисей е имало: три дни непрогледен мрак, три дни на пречистване при напускането на Египет, три четиридесет годишни периода на преход до Ханаан, три дни на пречистване под лидерството на Исус Навиев, преди пресичането на река Йордан. В живота на Исус виждаме: три десетилетия личен живот на подготовка, последвани от три години обществено проповядване; трима мъдреци от изтока, които носят три подаръка, три любими последователи, три изкушения, три молитви в Гетсиманската градина, трикратното отричане на Петър, три часа мрак при разпъването и възкресението на третия ден.

Кога първите човешки предци извършват грехопадението? Те съгрешават през периода на своето израстване, когато са все още незрели. Ако бяха съгрешили след постигането на съвършенство, то тогава вярата ни във всемогъществото на Бога би била неоснователна. Ако бяха прегрешили след като вече са станали съвършени въплъщения на доброто, то тогава Доброто само по себе си би било несъвършено. Съответно бихме били принудени да заключим, че Бог, изворът на Доброто, също е несъвършен.

В Битие пише, че Бог предупреждава Адам и Ева: 'Но от дървото за познаване на доброто и злото, да не ядеш от него;защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш'. Те имаха избора да пренебрегнат Божието предупреждение и изгубят живота си, или да се вслушат в него и да живеят. Фактът, че потенциално са можели да съгрешат или да станат съвършени показва, че те все още са били незрели. Вселената е създадена да достигне съвършенство след определен период на развитие, отбелязан в Библията като шест дни. Като Божие създание човешките същества също са подвластни на този принцип.

В кой етап от периода на израстване съгрешават човешките предци? Те съгрешават в края на периода на растеж. Това ясно се вижда, като разгледаме обстоятелствата около Грехопадението на първите предци и историята на провидението за възстановяване. Това ще бъде допълнително изяснено в следващите глави на книгата.

5.2.2. Сфера на непрякото господство

По време на периода на израстване, всичко в творението се развива по силата на автономното управление на Божия Принцип. Бог, Създателят на Принципа, признава само плодовете на тяхното израстване, които са основани на Принципа. Така Той управлява нещата индиректно - непряко. Наричаме този период на израстване сфера на Божието непряко господство или сфера на господство, почиваща на резултати, които са в Принципа.

Всички неща в Творението постигат съвършенство след като преминат през периода на израстване (сферата на непряко господство) по силата на автономното управление на заложения в тях Божи Принцип. Човешките същества обаче са устроени по различен начин. Освен воденето на Принципа, тяхното израстване изисква те да изпълнят своята лична част от отговорността. Те трябва да упражняват тази отговорност, за да преминат успешно през периода на израстване и достигнат до съвършенство. От Божията заповед дадена на Адам и Ева, можем да заключим, че тяхната отговорност бе да повярват в Божието Слово и да не ядат от плода. Дали ще се подчинят на Бог или не, е зависело не от Бог, а от самите тях. Следователно, дали човешките същества ще постигнат съвършенство не зависи единствено от Божията сила. Това изисква и изпълнение на човешката отговорност. От позицията на Създател, Бог е устроил човешките същества така, че да могат да преминат през периода на израстване (сферата на непрякото господство) и постигнат съвършенство, само когато изпълнят своя дял от отговорността. Понеже Сам е създал хората  по този начин, Бог не се намесва в човешката отговорност.

Бог дарява хората с част от отговорността по следната причина. Като изпълнят дадената им част от отговорността, в която дори Бог не се намесва, човешките същества трябва да наследят творческата природа на Бог и да станат сътворци във великото дело на Сътворението. Божията цел е човешките същества да заслужат правото на собствици и да се квалифицират да владеят над цялото Творение. Така те самите ще станат творци, също както и самият Бог управлява над тях като техен Създател. Това е принципното различие между човешките същества и останалата част от Творението.

Когато изпълним своята отговорност, ние наследяваме творческата природа на Бог и добиваме правото да владеем над всички неща, включително и над ангелите. Бог ни дава да изминем курса на непряко господство, за да можем да достигнем това съвършенство. Ние, грешните хора, които все още не сме се квалифицирали да управляваме, трябва да изпълним нашата отговорност в съответствие с Принципите на възстановяване. По този начин ще преминем през сферата на непрякото господство и ще си възвърнем правото на управление над всички неща, включително и над Сатана. Това е единственият начин, по който можем да постигнем целта на Творението. Божието провидение за спасение е продължило толкова дълго, понеже централните личности, натоварени с провидението за възстановяване многократно са правили  грешки в опитите си да изпълнят своята отговорност, в която дори Бог не може да се намеси.

Без значение колко велик е дарът на спасението чрез разпятието на Христа, то не е от полза, докато човек сам не повярва, което е неговият дял от отговорността. Божията отговорност е да ни даде шанса за възкресение чрез жертвата на Исус, но дали ще вярваме или не, си остава изцяло наша отговорност. (Йоан 3:16; Еф. 2:8; Рим. 5:1).

5.2.3. Сфера на прякото господство

Какво представлява сферата на Божието пряко господство и какво е нейното предназначение? Човешките същества обитават в сферата на пряко господство, когато като субект и обект се обединят в любовта на Бог, за да изградят четири позиционна основа и станат единни в сърцето си с Бог. В тази сфера те свободно и напълно споделят любов и красота според волята на субекта, постигайки по този начин целта на доброто. Сферата на пряко господство е сфера на съвършенството. Тя е от основно значение за изпълнението на целта на Творението.

Какво означава прякото господство на Бог над човека? Ако Адам и Ева бяха постигнали индивидуално съвършенство с център Бог, те щяха да живеят в пълно единство, установявайки четири позиционна основа в своето семейство. Постигайки единство с Божието сърце, с Адам като глава на семейството, те щяха да живеят живот на добро, споделяйки в пълнота любов и красота помежду си. В сферата на Божието пряко господство хората ще преживяват интензивно Сърцето на Бог вътре в себе си. Така те ще знаят Волята Му и съзнателно ще я прилагат в дейстивята си. Точно както всяка една част на тялото реагира автоматично на неуловимите команди на духа, така и хората спонтанно ще изпълняват Волята на Бог в синхрон с най-дълбоките намерения на сърцето Му. Когато се постигне този съвършен резонанс, се осъществява целта на Творението.

Какъв ще бъде светът когато творението застане под прякото господство на човека? Когато човекът, достигнал пълна зрялост, взаимодейства с многобройните неща в творението, като негови обекти, те заедно формират четири позиционната основа. Хората, които са в пълен резонанс с Божието Сърце ще ръководят всички неща в природата чрез свободното споделяне на любов и красота. Такъв свят ще бъде въплащение на доброто. По този начин човекът достига и упражнява директно господство над всички неща в Творението.


ЧАСТ 6

МАТЕРИАНИЯТ И НЕМАТЕРИАЛНИЯТ СВЯТ, В ЧИЙТО ЦЕНТЪР СА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

6.1. Материалният и нематериалният свят като субстанциални реалности

Вселената е създадена по модел на човека, който е образ на Божиите двойнствени характеристики. Следователно, структурата на Вселената и на всяко създание в нея, съответства на тази на човека, който най-основно се състои от дух и тяло. (виж Творението 1.2) В съответствие с човешките дух и тяло, Вселената се състои от материален свят и нематериален свят, като и двата са реални и субстанциални. Нематериалният (невидимият) свят е наречен така, тъй като е неосезаем за нашите пет физически сетива. Ние обаче можем да го възприемем чрез петте си духовни сетива. Тези, които са имали духовни преживявания могат да потвърдят, че нематериалният свят е също толкова реален, колкото и света, в който живеем. Заедно нематериалният и материалният свят съставят Космоса.

Тялото не може да действа отделено от връзката си с духа, нито човекът може да действа правилно, отделен от връзката с Бога. Така и материалният свят не може да прояви истинската си стойност, отделен от връзката с нематериалния свят. Също както не е възможно да разберем характера на един човек, без да усетим духа му, нито можем да разберем фундаменталното значение на човешкия живот, без да разбираме Бога, ние не можем напълно да разберем природата и структурата на материалния свят, без да разбираме природата и структурата на нематериалния свят. Нематериалният, духовнен свят е в позицията на субект, а материалният, физически свят е в позицията на обект. Вторият е като сянка на първия. (Евреи 8:5) Когато напуснем физическото си тяло след живота ни във физическия свят, ние влизаме в духовния свят като духовни същества и живеем там вечно.

6.2. Позицията на човека в Космоса

Позицията на човека в Космоса включва три аспекта. Първо, Бог създава човешките същества като владетели на Вселената. (Битие 1:28) Вселената, сама по себе си, няма вътрешна сетивност за Бог. Следователно Бог не управлява Вселената пряко, а е надарил хората с чувствителност към всички неща в нея и им е дал правото да я управляват пряко. Бог е създал човешкото тяло от основните елементи на физическия свят - вода, пръст и въздух, за да ни позволи да го чувстваме и управляваме. За да можем да възприемаме и управляваме духовния свят, Бог създава духовите ни сетива от същите духовни елементи, от които е съставен и духовният свят. На хълма на Преображението Моисей и Илия, умрели преди стотици години, се явяват пред Исус и му служат. (Матей 17:3) Реално това са били духовете на Мойсей и Илия, но Исус е могъл да разговаря с тях. По същия начин човекът, съставен от плът, която може да управлява физическия свят, и от дух, който може да управлява духовния свят, има потенциала да владее и двата свята.

Второ, Бог създава човека като медиатор и център на хармонията в Космоса. Когато духът и тялото на един човек се обединят чрез действия на даване и приемане и станат субстанциални обекти на Бог, физическият и духовният свят също влизат във връзка на даване и приемане с център този човек. Така двата свята се интегрират хармонично и съставят Космоса, способен да откликнва на Бог. Също както въздухът прави възможно два камертона да резонират, така и истинският човек действа като медиатор и център на хармонията между двата свята. Способността за общуване между двата свята може да се оприличи и на радио или телевизор, които трансформират невидимите вълни в доловими образи и звуци. Тъй като човекът е създаден да комуникира с духовния свят, той отразява всичко случващо се в света на духа. Така той може с точност да предаде реалностите на духовния свят във физическия свят.

Трето, човекът е създаден от Бог да въплащава субстанциално есенцията на всичко съществуващо в Космоса. Бог сътворява Вселената като проектира и развива идейният прототип за човешките вътрешна природа и външна форма в безброй субстанциални форми. Човешкият дух съдържа всички елементи, които съществуват в духовния свят, тъй като Бог създава духовния свят като проекция на вътрешната природа и външната форма на духовното "аз" на човека (духа). Човешкото тяло притежава всички елементи от физическия свят, тъй като Бог създава материалната сфера, развивайки вътрешната природа и външната форма на физическото "аз" на човека (тялото). Съответно след като човешките същества съдържат в себе си есенцията на всички неща в Космоса, то всеки човек е микрокосмос - въплъщение на целия макрокосмос.

Поради грехопадението обаче Вселената загуби своя господар и както Свети Павел пише, "създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове" (Римляни 8:19) - като хора, възстановени до първоначалното ни състояние. Трагедията е, че поради Грехопадението на човека, който трябваше да бъде център на хармонията във Вселената, връзката между духовният и физическият свят бе прекъсната. Двата свята станаха напълно неспособни да постигнат обединение и хармония. Понеже те остават разделени, продължава Свети Павел, "цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега". (Римляни 8:22)

Исус дойде като новият Адам, съвършен в плът и дух. Той бе Микрокосмос на Космоса. Затова е писано: "Бог е покорил всичко под нозете Му". ( І Корнтяни 15:27) Исус е нашият Спасител. Той идва в света, за да отвори пътя за грешните хора да станат съвършени както Той е съвършен, вдъхновявайки сърцата ни да повярваме и станем едно с Него.

6.3. Връзката между физическото Аз и духовното Аз

6.3.1. Структура и функции на физическото Аз

Физическото Аз се състои от двойнствените характеристики - физическо съзнание (субект) и физическо тяло (обект). Физическото съзнание направлява физическото тяло да поддържа функциите, необходими за неговото оцеляване, съществуване и възпроизводство. Инстинктът например е аспект от животинското физическо съзнание. За да може да израства в добро здраве, физическото тяло се нуждае от подходяща храна. То трябва да получава въздух и слънчева светлина - неосезаеми, ян тип подхранващи вещества, както и да приема храна и вода - осезаеми, ин тип подхранващи вещества.  Тялото влиза в даване и приемане с тези елементи чрез храносмилателната и кръвоносната си системи.

Добрите или злите постъпки на  физическото Аз са основния фактор, определящ дали духовното Аз ще стане добро или зло. Това е така, понеже физическото Аз снабдява духовното Аз с определени елементи, които наричаме витални елементи. Във всекидневните ни преживявания нашият дух изпитва радост, когато извършим добри постъпки, но чувства безпокойство, след като извършим нещо лошо. Това е въздействието на виталните елементи, с които подхранваме духовното си Аз, тъй като те могат да бъдат добри или лоши, в зависимост от постъпките на физическото Аз.

6.3.2. Структура и функции на духовното Аз

Духовното Аз или духът е субстанциална, макар и нематериална реалност, осезаема единствано за духовните ни сетива. Духът е създаден да бъде субект над физическото ни Аз. Нашият дух може да общува директно с Бог и е създаден да владее над нематериалния свят, включително и ангелите. Външно духовното ни Аз изглежда по същия начин, както и физическото ни Аз. Когато напуснем физическото тяло, ние преминаваме в духовния свят и живеем там вечно. Желанието ни за вечен живот е породено от вътрешната ни същност - духовното аз, което има вечна природа. 

Нашето духовно Аз се състои от двойнствените характеристики; духовна душа (субект) и духовно тяло (обект). Духовната душа е центърът на духовното ни Аз и е мястото, където обитава Бог. Духът израства чрез действията на даване и приемане между два вида подхранващи елементи: жизнени елементи (ян тип), които получаваме от Бог и витални елементи (ин тип), които идват от физическото Аз. Духовното Аз не само получава витални елементи от физическото Аз; но и в отговор връща елементи на физическото Аз, които наричаме духовни елементи. Когато хората се намират под благотворното влияние на небесния дух, тяхното физическо Аз също преживява редица положителни промени. Те изпитват безмерна радост и прилив на нова сила, която дори може да прогони болестите. Тези феномени са възможни, тъй като физическото Аз получава духовни елементи от духовното Аз.

Духът може да израства само докато обитава във физическото тяло. Връзката между физическото Аз и духовното Аз е подобна на тази между дървото и плодовете му. Когато физическото съзнание следва духовната душа, физическото му Аз действа в съответствие с добрите цели на духовната душа. Тогава физическото Аз получава духовни елементи от духовното Аз. В отговор, физическото Аз снабдява духовното Аз с добри витални елементи, което позволява на духа ни да израства правилно в посока на доброто.

Истината озарява най-съкровените желания на духовната душа. За да изпълни своята отговорност, човек първо трябва да разбере тези желания чрез истината, след което да приложи тези знания в действие. Само тогава духовните и виталните елементи ще създадът взаимодействие в него, позволявайки му да прогресира към добро. Духовните елементи и виталните елементи са във взаимна връзка на вътрешна природа (сон-сан) и външна форма (хьон-сан) Тъй като духовните елементи са винаги активни в човекa, то дори първоначалната душа на злите хора клони към доброто. Но докато човек не започне да води действителен живот на добро, духовните елементи не могат да влязат в правилна връзка на даване и приемане с виталните елементи, нито да подхранват физическото му Аз, за да го изпълнят със здраве и сила.

Оттук можем да заключим, че духовното Аз на човека може да достигне съвършенство само в периода на физическия му живот. Духовната душа направлява духовното Аз, което израства във връзката си с физическото Аз. Развитието на духовното Аз към съвършенство преминава през три последователни етапа, установени от Принципа на творение. Духът в етапа на формиране се нарича формиран дух; в етапа на растеж - жив дух; а в етапа на завършеност - божествен дух.

Духът съзрява напълно като божествен дух, когато духовното и физическото Аз на човека се обединят чрез съвършено действие на даване и приемане с център Бог и изградят четири позиционна основа. Божествения духът може да чувства и възприема прецизно всяка реалност в духовния свят. Когато тези духовни реалности резонират чрез тялото и се проявят като физиологически феномени, те могат да бъдат възприети дори и от петте физически сетива. Хората с божествен дух, които резонират с духовния свят, създават Небесното царство на земята. След като напуснат физическото си тяло, те спокойно и безпрепятствано преминават в Небесното царство в духовния свят. Ето защо Небесното царство на небето ще бъде осъществено, едва след като бъде реализирано Небесното царство на земята.

Всяка сетивност на духа се развива чрез взаимната връзка с физическото Аз по време на земния живот. Следователно, човек трябва да постигне съвършенство и преживее напълно Божията съвършена любов тук на земята, за да може неговият дух да чувства Божията любов и в духовния свят, след физическата смърт. Всички качества на духовното Аз се развиват докато то обитава физическото Аз. Грешните постъпки през земния живот задълбочават злото и грозотата в духа на грешния човек, докато изкуплението на греховете, направено през физическия живот, отваря пътя за духа му да стане добър. Следователно, за да спаси грешното човечество Исус трябваше да дойде на земята в плът. Също така, ние трябва да водим живот на добро докато сме още тук на земята. Исус дава ключовете на Небесното царство на Петър (Мат.16:19), който остава на земята, с думите: "каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 18:18), защото основната цел в провидението за спасение трябва да бъде изпълнена първо на земята.

Не Бог определя дали след смъртта на човека духът му ще отиде в рая или ада; това е решено от самия дух. Хората са създадени така, че когато постигнат съвършенство, те напълно и свободно вдишват любовта на Бог. Тези, които извършват грехове на земята, се превръщат в осакатени духове, неспособни да приемат Божията любов изцяло. Те изпитват истинска агония заставайки пред Бог, който е центърът на истинската любов. По своята собствена воля те избират да обитават в ада, най-отдалеченото място от любовта на Бог.

Понеже човешкият дух е създаден да се развива само във физическо Аз, то и размножаването му става едновременно с физическото размножаването в земния живот.

6.3.3. Човешката душа и връзката между духовна душа и физическо съзнание 

Човешката душа се състои от духовна душа и физическо съзнание. Връзката между двете е като отношението на вътрешната природа и външната форма. Когато двете станат едно чрез действия на даване и приемане с Бог като техен център, те образуват едно функционално цяло - човешката душа. Тя насърчава духовното и физическото Аз към хармония и развитие според целта на Творението.

Съвестта е вродената способност на човешката душа, която винаги ни направлява към това, което смятаме за добро. Поради Грехопадението обаче човечеството изпада в невежество по отношение на Бог, а оттук и за абсолютния стандарт на доброто. По тази причина, ние сме неспособни да установим истински критерий, въз основа на който съвестта правилно да отсъди между доброто и злото. Тъй като критериите за добро варират, стандартите на съвестта при различните хора също са различни. Това води до чести спорове и раздори дори между хората, водещи съвестен живот.

Първоначалната душа е тази способност на човешката душа, която винаги преследва абсолютното добро. Тя се отнася към съвестта, както вътрешната природа към външната форма. Съвестта на един човек го направлява към доброто според стандарта, който той сам в своето невежество си е поставил, въпреки че той може да се различава от първоначалния стандарт. Но първоначалната душа, имаща сетивност за правилната посока, отхвърля погрешния стандарт и се стреми да коригира съвестта.

Докато нашите духовна душа и физическо съзнание се намират под господството на Сатана, чрез своите действия на даване и приемане те образуват единно функционално цяло, което наричаме зла душа. Злата душа непрестанно тласка хората да вършат зло. Първоначалната душа и нашата съвест ни направляват да отхвърлим злата душа. С отчаяни усилия те ни водят да се отделим от злите желания и да останем верни на доброто, като ни помагат да прекъснем връзките си със Сатана и се обърнем към Бог. Продължава

СЛЕДВА:
Грехопадението: ИСТИНАТА ЗА ГРЕХА НА АДАМ, ЕВА И ЛУЦИФЕР

No comments:

Post a Comment