Последните дни - Есхатология: Целта на историята

Последните дни, Края на света, Страшния съд, Есхатология: Целта на историята
3 ГЛАВА

ЕСХАТОЛОГИЯТА И ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Живеем в невежество за историята, несигурни за нейния произход, за посоката, която следва, както и за крайната й цел. Що се отнася до есхатологията или теорията за Последните дни, много християни вярват буквално в написаното в Библията: “Небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат,” (ІІ Петр. 3:12), “слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето” (Мат 24:29); “при глас на архангел и при Божия тръба… и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха.” (І Солунци 4:16-17). Уместен въпрос за християните е, дали всичко това ще се случи буквално или тези стихове са символични, както са много други части на Библията. За да разрешим този проблем, първо трябва да разберем фундаменталните въпроси, като целта на Божието Творение, значението на човешкото Грехопадение и целта на Провидението за възстановяване.


Последните дни, Края на света, Страшния съд, Есхатология: Целта на историята

ЧАСТ 1

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА БОЖИЯТА ЦЕЛ ЗА ТВОРЕНИЕТО И ЧОВЕШКОТО ГРЕХОПАДЕНИЕ

1.1. Осъществяване на Божията Цел за Творението

Както вече обяснихме, Божията цел за създаването на човешките същества бе да преживее радост заедно с тях (Творението 3). Ето защо, целта на нашето съществуване е да носим радост на Бог. Какво трябва да направим, за да доставим радост на Бог и да проявим напълно  първоначалната си стойност?


Всички създания, освен хората, са надарени с вродената природа да израстват до зрялост по естествен път и станат обекти, които носят радост на Бог.  Човешките същества обаче, могат да станат истински и автентични обекти, носещи радост на Бог, единствено чрез свободната си воля и свободните си действия (Творението 5.2.2). Те не могат да станат обекти, които вдъхновяват Бог с радост, докато не разберат Волята Му и не направят усилия да живеят според нея. Затова, човешките същества са надарени с емоционална чувствителност за Сърцето на Бог, с интуиция и разум, да разберат Волята Му и с необходимите способности да я практикуват. Човек, който се свързва с Бог по този начин, ще достигне съвършенство на личния си характер. Адам и Ева преди грехопадението, както и пророците на всяка епоха, са имали определени способности да общуват с Бог понеже са притежавали тези вътрешни качества.

Връзката между Бог и човек, постигнал лично съвършенство, може да бъде сравнена с тази между духа и тялото. Тялото е обиталище на духа и се движи според насоките на духа. По същия начин, Бог обитава в духа на напълно зрелия човек. Такъв човек става храм на Бога и живее в съзвучие с Божията Воля. Съвършеният индивид напълно резонира с Бог, също както тялото резонира с духа. Поради това е писано: “Не знаете ли, че сте храм на Бог и Божият дух живее във вас?” (1Кор. 3:16) и “В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас” (Иоан 14:20). Човек, усъвършенствал личния си характер, става храм на Бога и Светият Дух го изпълва. Живеейки в единство с Бог, той придобива Божествена природа. Затова за него е невъзможно да извърши грях или грехопадение.

Човек, който е усъвършенствал личния си характер, въплъщава напълно доброто и изпълнява Целта на Творението. Ако човек, въплъщаващ напълно доброто, можеше да извърши грехопадение, би следвал нелогичният и абсурден извод, че Доброто съдържа в себе си потенциала за саморазрушение. Още повече, възможността човешките същества, които са създадени от Всемогъщият Бог, да съгрешават дори след като станат съвършени, би била предпоставка да се съмняваме в Божието всемогъщие. Бог е абсолютният и вечен Субект. За да Му достави истинска радост, е задължително Неговият обект партньор също да бъде вечен и абсолютен. По тази причина, човек, който е усъвършенствал личния си характер, никога не може да съгреши.

Ако Адам и Ева бяха постигнали съвършенство и с това станали неподатливи към греха, те щяха да родят деца на доброто и да създадат безгрешни семейство и общество, в пълно съответствие с Божиите благословии (Бит. 1:28). Така те щяха да основат Небесното царство, представляващо едно голямо семейство с общи родители. Небесното царство има структурата на човек, постигнал лично съвършенство. Също както частите на човешкото тяло са координирани в хоризонтални връзки помежду си и действат като едно в отговор на вертикалните команди на мозъка, така и хората в това общество ще създадат задружни хоризонтални отношения един с друг и ще живеят заедно, в съзвучие с вертикалните направления идващи от Бог. Никой не би навредил на ближния си, защото ако един човек страда, всеки член на това общество ще чувства сърцето на Бог, който споделя неговата болка.

Без значение колко чисти са хората на това общество, ако те живееха в примитивни условия, като пещерни хора, това не би могло да се смята за Небесното царство, за което Бог и човечеството копнеят. Бог ни даде правото да владеем над всички неща (Битие 1:28). Следователно, за да реализират идеала на творението, хората със съвършен характер трябва да развият науката,  овладеят природата и създадат максимално приятна социална и жизнена среда. Това ще бъде Небесното царство на Земята. След като са достигнали пълна зрялост и изживели живота си щастливо в Божието земно Царство, когато хората напускат физическите си тела и преминат в духовния свят, те ще изградят Небесното царство на Небето. Ето защо, Божията първостепенна цел за творението е да изгради Небесното царство на Земята.

1.2. Последствията от човешкото Грехопадение

Човешките същества съгрешават докато са незрели и все още в периода на своето израстване. Вече изяснихме защо бе необходим периодът на развитие и доказателствата, че човешките предци са съгрешили преди да достигнат зрялост и станат съвършени (виж Творението 5.2.1). Поради Падението си, човешките същества не могат да станат храм на Бог; вместо това те се обединяват със Сатана, като едно тяло с него и стават негова обител. Те не успяват да развият Божествената си същност, а вместо това придобиват зла природа. Хората със зла природа са разширявали злото чрез своите деца, създавайки зли семействата, зли общества и един зъл свят. Това е адът на Земята, в който сме живели до сега. В този ад ние не можем да установим правилни хоризонтални взаимоотношения помежду си, тъй като вертикалната ни връзка с Бог е прекъсната. Ние извършваме дела, които нараняват другите, защото сме неспособни да почувстваме болката и страданието им, като свои собствени. Привикнали да живеят в този ад на земята, когато физическият им живот приключи, хората естествено влизат в ада в духовния свят. Вместо да изградим Царството на Бог ние сме установили общество управлявано от Сатана. По тази причина Сатана е наречен “князът на този свят” (Йоан 12:31) и “богът на този свят” (2Кор. 4:”).


ЧАСТ 2
Последните дни, Края на света, Страшния съд, Есхатология: Целта на историята
БОЖИЯТА РАБОТА ЗА СПАСЕНИЕТО

2.1. Божията работа за спасението е Провидението за възстановяване

Грешният свят носи тъга на човечеството и причинява болка на Бог. (Бит 6:6). Би ли изоставил Бог света в сегашното му жалко състояние? Бог е планирал да създаде свят на доброто и да преживява от него върховна радост, но поради човешкото грехопадение светът бе изпълнен с грях и страдание. Ако този грешен свят остане завинаги в сегашното си състояние, тогава Бог би бил безсилен и неуспешен Бог, провалил се в Своето Творение. Ето защо, Бог ще спаси този грешен свят на всяка цена

В каква степен Бог трябва да спаси света? Той трябва да го спаси изцяло. Първо, Бог трябва да отстрани злата сила на Сатана от този грешен свят (Деяния 26:18) и да доведе света в състоянието му преди грехопадението на човешките предци. След което спасението трябва да продължи, докато бъде изпълнена добрата цел на творението и бъде установено Божието пряко господство (Деяния 3:21). Да спасиш болен човек означава да го възстановиш до здравословното му състояние, в което е бил преди болестта. Да спасиш давещ се човек означава да го възстановиш до състоянието, в което е бил преди да падне във водата. По същия начин, да спасиш човек, страдащ в робството на греха, означава да го възстановиш до първоначалното му безгрешно състояние. С други думи, Божията работа по спасението е Провидение за възстановяване (Деяния 1:6; Матея 17:11).

Човешкото грехопадение безспорно е резултат от човешките грешки. Но все пак Бог също поема известна отговорност за последиците, понеже Той е създал човешките същества. Поради това, Бог се е чувствал задължен да започне провидението, за да поправи този трагичен резултат и върне хората в истинското им първоначално състояние. Освен това, Бог ни е създал да живеем вечно. Това е така, тъй като Бог, вечният субект, е искал да споделя вечна радост с човешките същества като Свои обект-партньори. Дарявайки хората с вечна природа, според законите на Принципа, Бог не е можел просто да ги унищожи, само защото са съгрешили. Ако направеше това, Бог би нарушил Своя Собствен Принцип на Творението. Следователно, Бог няма друг избор, освен да спаси и възстанови грешните хора до първоначалното им безгрешно състояние, в което ги е създал.

Създавайки хората, Бог обеща, че Трите велики благословии ще бъдат осъществени (Бит. 1:28). Чрез Исая, Той заявява: “Да! Рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша” (Исая 46:11). Това показва, че въпреки грехопадението, Бог е работил да изпълни обещанието Си към нас, чрез провидението за възстановяване на тези Благословии. Бог изпраща Исус, за да ни върне в първоначалното ни идеално състояние, което разбираме от думите му към неговите ученици: “И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Мат. 5:48). Първоначалният идеален човек е едно с Бог и е развил Божествената си природа; затова, според Целта на Творението, той е съвършен, както е съвършен Бог.

2.2. Целта на Провидението за възстановяване

Каква е целта на Провидението за възстановяване? Тя е установяването на Небесното царство, което в целостта си е Божи обект на доброто и изпълнението на Неговата Цел на Творението. Център на Божието царство на Земята трябва да бъдат хората. Въпреки че Бог създава първите предци с такова намерение, те съгрешават; поради което Неговата Воля за Земята не бе осъществена. От този момент, основната цел на Провидението за възстановяване не е нищо по-малко от възстановяването на Небесното царство на Земята. Исус, който дойде да осъществи тази цел, каза на своите последователи да се молят: “да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята” (Мат. 6:10). Той също ги призова: “Покайте се, защото наближи небесното царство” (Мат. 4:17). Думите му свидетелстват, че целта на Провидението за възстановяване е установяването на Небесното царство на Земята.

2.3. Човешката история е история на Провидението за възстановяване

Както вече изяснихме, Божията работа за спасение е провидение за възстановяване. Човешката история може да се разглежда като история на Провидението, чрез което Бог се опитва да спаси грешните хора и да работи чрез тях, за да възстанови първоначалния свят на доброто. Нека разгледаме тази идея по различни начини, като започнем с развитието на отделните културни сфери.

Всички хора, от всички епохи и райони, включително и най-злите, притежават първоначална душа, която ги води да отхвърлят злото и да търсят доброто. Интелектуалните схващания на хората това, що е добро и как то може да бъде постигнато, са се различавали според времето, мястото и личната гледна точка. Различните мирогледи са били източник на конфликти, очертали хода на историята. Но въпреки това, всеки човек е воден от същата основна цел, да открие и реализира доброто. Защо първоначалната душа безспирно направлява хората от всички епохи да вършат добро? Бог, Субектът на Доброто, създава човешките същества като Свои добри и достойни обекти, за да осъществи целта на Доброто. Въпреки парализиращите усилия на Сатана, правещи хората неспособни да водят живот на абсолютно добро, първоначалната душа остава непокътната в тях и ги подтиква към добро. Ето защо, крайното желание през всички епохи, е да постигнем един свят на доброто.

Колкото и отчаяно първоначалната душа да се мъчи да постигне доброто, трудно можем да открием пример за истинска добрина в този свят, подчинен на господството на злото. Затова хората са били принудени да търсят източника на добро в света, отвъд времето и пространството. Тази необходимост е родила религията. Чрез религията, грешните хора, затънали в невежество, са жадували да срещнат Бог, като безспирно са се стремели към доброто. Дори личностите, хората и нациите, изповядващи определена религия да са загинали, то самата религия е оцелявала.

Религията е оцеляла през историята, независимо от възхода и падението на много нации. В историята на Китай, династията Чао и воюващите царства са последвани от епоха на обединение в династията Цин. Следвани от по-ранния Хан, Син, по-късния Хан и 6-те династии; и нова епоха на обединение в периода на Суй и Тан. Следват 5-те династии, Северния Сун, Южния Сун, Юен, Мин, Цин, Китайската Република и установяването на КНР. В своята история Китай преживява много цикли на възход и падение на династии, както и редица промени в политическите сили, но религиите на Далечния Изток – Конфуцианство, Будизъм и Таоизъм – са продължали да се развиват.

Историята на Индия преминава през Маурийската империя, последвани от Гупти, Харши, Калджи, Мугули, Маратха и Британският Радж, за да се стигне до днешна независима Индия. Въпреки възхода и падението на много царства, Индуизмът е оцелял като религия и е просперирал.

В историята на Близкия Изток, Омеядският Халифатът е последван от Абасидите, от Седжуките и Отоманските Турци, колониалния период и днешните Арабски държави. Въпреки тези промени в политическите системи, ислямската религия е оцеляла и продължила да процъфтява.

В историята на Западна Европа, откриваме, че центърът на силите се е променял многократно: от Рим и кралството на Каролингите, до градовете на Италия от Ренесанса. След което Испания и Португалия стават водещите сили в Европа, последвани за кратко време от Франция и Холандия, а след това от Англия. В наши дни силите на влияние в Запада са поделени между Америка и Съветския Съюз. Независимо от тези политически промени, християнството е продължавало да процъфтява. Дори и под деспотичния режим на Съветския съюз, установен въз основа на марксическия материализъм, искрата на християнството остава жива и неугасваща.

Ако изследваме възходите и паденията на нациите, ще открием многобройни примери, в които страните, преследвали религията са загивали, а са просперирали онези, които са закриляли и подпомагали религията. Често, личности, издигали се до позицията на водач на нацията са били тези, които най-много са почитали религията. Може да забележим, че централната роля в историята често е преминавала от една нация към друга - тази, в която религията се е почитала повече.  Така историята ни дава увереност, че със сигурност ще настъпи денят, в който ще дойде края на комунистическия свят, отричащ и преследващ религията.

Много религии са оставили своя отпечатък в историята. Измежду тях религиите с най-голямо влияние, са формирали свои културни сфери. Броят на главните културни традиции, съществували в различните епохи на световната история, е между 21-26. В хода на историята, по-малките културни сфери са били погълнати или са се обединили с по-напредналите сфери. Чрез еволюцията на културните сфери, брулени от възходите и паденията на нациите, до наши дни оцеляват четири големи културни сфери: Източно азиатската сфера, Индуиската сфера, Ислямската сфера и Християнската сфера. Съвременната тенденция е формирането на една глобална културна сфера от четирите, въз основа на Християнския дух и етика. Това историческо развитие показва, че крайната мисия на Християнството е да изпълни целта на всички религии, стремящи се към идеала на доброто. Историята на развитието на културните сфери, с техните етапи на разцвет, упадък и обединение с другите, е насочена към една крайна цел – сформирането на една глобална културна сфера, основана на една религия. Това показва, че същността на човешката история е възстановяването на един обединен свят.

Второ, можем да разберем, че човешката история е история на провидението за възстановяване, като наблюдаваме прогреса на религията и науката. Във Въведението бе обяснено, че целите на религията и науката са да преодолеят вътрешния и външния аспект на невежеството на грешното човечество. Макар и да са работели независимо, с малка връзка помежду си, религията и науката неизбежно трябва да се срещнат и обединят. Днес те са на прага да постигнат това, като обединявайки своите усилия в общата си цел, те успешно ще разрешат всички свои проблеми. Тази тенденция показва, че човешката история върви по пътя на Провидението за възстановяване на света, към неговото първоначално състояние.

Ако грехопадението не се бе случило, развитието на интелектуалния потенциал на ранните ни предци щеше да им позволи да достигнат най-дълбоките нива на духовно познание. Това естествено щеше да стимулира познанието им за материалния свят да се развие в съответна степен. Така науката щеше да се развие бързо, за невероятно кратък период и днешното ниво на научно-технически прогрес щеше да бъде достигнато още тогава. Поради грехопадението обаче, човешките предци затъват в невежество и успяват да изградят само едно примитивно общество, далеч под нивото на Божия първоначален идеал. Изминават дълги епохи, преди човечеството да превъзмогне това невежество чрез напредъка на науката. Съвременният свят на високо-развита технология, във външен аспект, ни довежда до прага на предстоящия преход към идеалното общество.

Трето, разглеждайки тенденциите в историята на конфликтите, можем да разберем, че човешката история, е история на Провидението за възстановяване. Битки за имот, територия и хора са се водели непрестанно, разширявайки своя обхват, в крак с прогреса на човешкото общество. Обсегът на тези борби се разширява от семейно ниво до ниво на род, общество, нация и свят, чак до днес, когато демократичния и комунистическия свят се противопоставят помежду си в една последна битка. В заключителния етап от човешката история, небесният закон се спуска на земята чрез демокрацията, слагайки край на дългия исторически период, през който хората са търсели да постигнат щастие завоювайки богатства, земя и хора. В края на І-та Световна война, победените нации са принудени да освободят своите колонии. А след ІІ-та Световна война нациите-победителки доброволно освобождават принадлежащите им колонии, признавайки тяхната независимост и обезпечавайки ги с материална помощ. Великите сили поканиха слабите и малки държави, някои по-малки и от собствените им градове, да станат членки на Обединените нации, давайки им равни права и  статут в братството на народите.

Каква форма ще приеме тази последна битка между демокрацията и комунизма? Това е предимно война на идеологии. Конфликтът между тях никога няма да стихне изцяло, докато не се появи крайната истина, способна напълно да обори Марксистко-Ленинския материалистичен възглед за историята, който застрашава съвременния свят. Комунистическата идеология отрича религията, пропагандирайки изключителното надмощие на науката. Ето защо, ще се появи нова истина, способна да помири религията и науката и надделее над комунистическата идеология. Тя ще доведе до обединението на комунистическия и демократичния свят. Така, тенденциите в историята на конфликтите потвърждават, че човешката история е история на провидението за възстановяване на изначалния, идеален свят.

Четвърто, нека изследваме тази тема и от гледна точка на Библията. Целта на човешката история е възстановяването на Едемската градина с център дървото на живота (Бит. 2:9). Едемската градина не е някакво определено географско място, където са били създадени Адам и Ева, а символизира цялата Земя. Ако Едемската градина бе ограничена в малък регион от глобуса, където те са създадени, то как човечеството, ограничено на толкова малко място, би изпълнило Божията Благословия да се размножи и изпълни Земята. (Бит. 1:28)

Поради грехопадението на първите човешки предци, Едемската градина попада в ръцете на Сатана, а пътят към Дървото на живота, в нейния център, е блокиран (Бит. 3:24). В "Откровението на Йоана" пише:
“Аз съм Алфата и Омегата, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат правото да дойдат при Дървото на живота и да влязат през портите на града.” - Откровение 22:13-14

Човешката история започва с Алфа и ще завърши с Омега. В края на историята, надеждата на грешните хора ще бъде да изперат опетнените си с грях “дрехи”, да влязат във възстановената Едемска градина и добият правото да дойдат при отдавна изгубеното Дърво на живота.

Нека разгледаме по-дълбоко значението на този стих. Дървото на живота символизира Истинския баща на човечеството, който, както видяхме, трябваше да бъде Адам, ако той бе усъвършенствал своя характер. Вследствие Грехопадението на първите родители, тяхното потомство бе покварено с първородния грях. За да бъдем възстановени до състоянието на истински, първоначални хора, както Исус казва, ние трябва да се родим отново. (виж Христология 4.1) Ето защо, история представлява човешкото търсене на Христа - Истинския баща на човечеството, който може да ни даде новорождение. В този стих, Дървото на живота, което светците от Последните дни ще могат да достигнат, не е друго, а Христос, Спасителя. Ето защо Библията учи, че целта на историята е възстановяването на Едемската градина чрез Христос, който ще дойде като Дървото на живота и като нейн център.

Библейското твърдение, че в Последните дни ще се появят ново небе и нова земя (Откр. 21:1), означава, че старото небе и старата земя, подвластни на Сатана, ще бъдат възстановени под господството на Христос като ново небе и нова земя с център Бог. В Библията също се казва, че цялото Творение стене и се мъчи под сатанинската тирания, очаквайки появата на Божиите синове (Рим. 8:19-22). Сътворението очаква възстановяването на истинските синове на Бог, не за да погине в огън и изчезне през Последните дни, а по скоро за да бъде възобновено (Откр. 21:5). То ще се възобнови до първоначалната си позиция, под достойния си господар, истинските синове и дъщери на Бог, способни да владеят над него с истинска любов.

Изследвайки човешката история според развитието на културните сфери, тенденциите на религията и науката, както и в историята на конфликтите и свидетелствата на Библията – става ясно, че човешката история е провиденческа история за възстановяване на първоначалния, идеален свят.


ЧАСТ 3

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

3.1. Значението на Последните дни?

Поради престъплението, причинило Грехопадението, трите велики Благословии, дадени от Бог на първите ни предци, не бяха осъществени на основата на Божията любов и Принципи, а вместо това се осъществяват по един непринципен начин, под властта и настойничеството на Сатана. От този момент човешката история се превръща в история на Божието Провидение за възстановяване. Въпреки погрешното си начало, един ден управляваният от Сатана свят трябва да се преобрази в свят, в който царува доброто, където трите велики Благословии са изпълнени с център Бог. Месията идва в такова време на трансформация.

Последните дни са времето, когато подвластният на Сатана свят на злото, ще бъде трансформиран в идеалния свят под Божието господство. Адът на земята ще бъде преобразен в Небесно царство на земята. Следователно, това няма да е ден на страх, в който светът да бъде разрушен чрез глобални катаклизми, както са вярвали много християни. По скоро това ще бъде ден на радост, когато дългоочакваната надежда на човечеството, мечтата на всички времена, ще бъде осъществена.

Откакто хората съгрешават, Бог неколкократно се е опитвал да доведе до край Своето Провидение; да сложи край на грешния свят и възстанови първоначалния свят на доброто. (вж. Основа 1) Но при всеки от тези опити, хората отново и отново не са успявали да изпълнят своята част от отговорността, така осуетявайки напълно Божията воля. Вследствие на това, провидението за Последните дни се е повтаряло няколко пъти. Този факт се потвърждава, когато внимателно проучим Библията.

3.1.1. Дните на Ной бяха Последните дни

Бог казва на Ной: “Свършекът на всяка твар се предвижда от мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях, затова ето, ще ги изтребя заедно със земята.” (Бит. 6:13) Това показва, че дните на Ной са били Последните дни. Бог е искал да разруши покварения, зъл свят, който бе управляван от Сатана още от времето на грехопадението. Чрез Потопа Той е възнамерявал веднъж завинаги да заличи грешната човешка история, отбелязана в Библията като 1600 години. Намерението на Бог след Потопа е да издигне семейството на Ной, което почитало само Него и въз основа на тяхната вяра да възкреси света на Божието господство. Ето защо времето на Ной може да се приеме като Последните дни (вж. “Основа за възстановяване 2"). Но когато Хам, вторият син на Ной, постъпва неправедно, той потвърждава отново връзката им с грехопадението. Така семейството на Ной, като представители на цялото човечество, не може да изпълни своята част от отговорността и Волята на Бог бива осуетена (Бит. 9:22).

3.1.2. Дните на Исус бяха Последните дни

Бог е предопределил изпълнението на Своята Воля; затова целта на провидението за възстановяване е непроменлива и неизменно ще бъде постигната (вж. “Предопределение”). Независимо, че Ной не успява да доведе Провидението за възстановяване до успешен край, Бог призова други пророци, които да подготвят наново основата на вяра. На този фундамент, Бог изпрати Исус да надвие сатанинската върховна власт, държала света в робство и да установи идеалния свят с център Бог. Ето защо, дните на Исус също са били Последните дни. Затова Исус казва, че е дошъл да съди (Иоан 5:22), а Малахия пророкува за идването му с думите:
“Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява; И тоя ден, който иде, ще ги изгори… Та няма да им оставя ни корен, ни клонче .” – Малахия 4:1

Исус идва, за да възстанови първоначалния, идеален свят. Когато обаче, народът на Израел не повярва в Него, човешката част от отговорността остава неизпълнена. Това означава, че изпълнението на Божията Воля е трябвало да се отложи до Второто Пришествие на Христа.

3.1.3. Дните на Второто Пришествие на Христос са Последните дни

Когато неверието на избрания народ изпраща Исус по пътя на кръста, той успява да донесе само духовно спасение. Затова Той трябва да се върне и да завърши Провидението за възстановяване, като извоюва духовно и физическо спасение, и така да възстанови Небесното царство на Земята (вж. “Месия” 1.4). Ето защо, дните на Христовото Второ пришествие също са Последните дни. По тази причина Исус казва: “И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия син” (Лука 17:26), пророкувайки, че много природни катаклизми ще се случат при неговото завръщане (Мат. 24:7-29).

3.2. Библейски стихове за знаците на Последните дни

Много християни приемат буквално написаното в Библията и вярват, че в Последните дни ще настъпят природни бедствия и радикални промени, надхвърлящи представите на съвременния човек. Ако разбираха, че човешката история е всъщност история на Божието Провидение, целящо да възстанови света според първоначалното намерение на Бог при Сътворението, те щяха да осъзнаят, че знаците на Последните дни, пророкувани в Библията, няма да се случат буквално. Нека изследваме какво символизират пророчествата отнасящи се за Последните дни.

3.2.1. Небето и Земята разрушени (II Петр. 3:12, Бит. 6:13) и сътворението на ново небе и земя (Откр. 21:1, II Петр. 3:13, Исая 66:22)

В Бит. 6:13 се казва, че по времето на Ной, Бог е твърдо решен да унищожи земята. Времето на Ной бе Последните дни, но въпреки това земята не бе разрушена. Земята е вечна, както показват следните стихове: “Едно поколение преминава и друго поколение дохожда; А земята вечно стои,” (Екл. 1.4) “Съгради светилището си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги” (Пс. 78:69). Земята е създадена като Божий обект. Бог е вечен субект, затова и земята, като Негов обект също трябва да бъде вечна. Всемогъщият Бог не би могъл да изпита радост от Своето творение, ако то бе създадено с възможността да бъде разрушено заради Сатана. Тогава какво означават пророчествата за разрушението на земята в Последните дни? Например:
“Небето възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда”. – ІІ Петр. 3:12-13 
“И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха.” – Откр. 21:1; Исая 66:22

Да разрушиш една нация означава да свалиш нейното управление, а да създадеш нова нация означава да установиш ново управление. Така и Пророчествата за разрушението на небето и земята означават, че тиранията на Сатана ще бъде отхвърлена. Да се създаде ново небе и нова земя означава да се възстанови в тях Божието управление, основано с център Христос.

3.2.2. Небето и земята съдени с огън (2 Петр. 3:12)

Какво е значението на пророчеството във 2 Петрово 3:12, че в Последните дни “небето, възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат.” Малахия 4:1, предсказва за времето на Исус, заявявайки, че Господа ще дойде да съди света с огън. Самият Исус говори за съд: “за съда дойдох на тоя свят” (Иоан 9:39; Иоан 5:22), и също: “огън дойдох да хвърля на земята.” (Лука 12:49) "Огънят” символизира осъждението, за което Исус е дошъл в този свят. Но никъде не е споменато, в своето време Исус да е съдил когото и да било с буквален огън. Следователно стиховете, в които се говори за огън, трябва да са символични. Според Посланието на Яков 3:6, "езикът е огън". Писано е също: “Не е ли словото ми като огън, казва Господ” (Йер. 23:29). Следователно, осъждането с огън символизира съд чрез Божието слово.

Нека разгледаме някои Библейски цитати, говорещи за съд чрез Словото: “Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден” (Иоан 12:48). “И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с духа на устата си” (ІІ Сол. 2:8), т.е. чрез своите думи. И още: “Ще порази страната с жезъла на устата си, И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия” (Исая 11:4). “Който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” (Иоан 5:24). Оттук следва, че осъждението чрез огън, което идва да извърши Исус, е съд чрез Словото.

Защо е нужно Исус да съди със Словото? В Иоан 1:3 пише, че човекът е създаден чрез Словото. Божият идеал за Творението бе първите човешки предци да изпълнят целта на Словото, ставайки Негово въплъщение. Но те не спазват Словото на Бог и съгрешават, така целта на Словото остава неизпълнена. Оттогава Бог се опитва отново да изпълни Целта му, като пресътвори грешното човечество чрез Словото. В това се състои Провидението за възстановяване чрез Истината - Словото разкрито в Светите писания. Писано е: “И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина” (Иоан 1:14). Исус идва като пълно въплъщение на Словото. Той ще дойде отново като Еталон за съд чрез Словото и ще отсъди до каква степен човечеството е успяло да постигне целта на Словото. В този контекст осъждането помага да се постигне целта на възстановяването, която е и осъществяване целта на Словото. Ето защо, в курса на Провидението, Словото трябва да бъде наложено като стандарт, според който да решаваме и отсъждаме. В Лука 12:49 Исус с горчивина заявява: “Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?” Като въплъщение на Словото (Иоан 1:14), той изпитва дълбока мъка поради факта, че израелтяните не приемат Словото, даващо живот, което той им разкрива.

3.2.3. Мъртвите ще се надигнат от гробовете си

В Библията е писано, че в Последните дни мъртвите ще излязат от гробовете си:


“…при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред.” – І Сол 4:16

Можем да разберем значението на този стих, като разгледаме друго подобно събитие, когато мъртвите също възкръсват от гробовете си след смъртта на Исус:


“Гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, (които като излязоха от гробовете след неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина).” – Мат. 27:52-53

Този стих не означава, че разложените тела на светците действително са излезли от гробовете си (вж. “Възкресение” 2.3). Ако физическите тела на светците от Стария Завет действително се бяха надигнали от гробовете и явили пред много жители на Йерусалим, те със сигурност щяха да свидетелстват на хората за Исус, тъй като са знаели, че той е Месията. Кой от жителите на Йерусалим не би повярвал в разпнатия Исус след подобно свидетелство? Освен това, ако светците наистина са възкръснали в плът, то техните дела със сигурност щяха да бъдат записани в Библията. Такива свидетелства обаче липсват.

Какво има в предвид Писанието, казвайки, че телата на светците са възкръснали от гробовете си? Този запис е направен от хора, които са могли да видят духовете на светците от миналото, възкръснали духовно и появили се на земята (вж. “Възкресение” 2.3). По подобен начин Моисей и Илия, като духове, за кратко се появяват пред Исус на хълма на Преображението (Мат. 17:3). Какво символизират “гробовете”? Сферата на формиращите се духове, областта в духовния свят, където обитават духовете на светците от Стария завет, изглежда като мрачно място, погледнато от Рая – сферата в духовния свят, която отваря Исус. Ето защо, тя е описана като гроб. Духовете на всички тези светии са пребивавали в тази по-тъмна област на духовния свят, преди своето явление на духовно чувствителните вярващи на земята.

3.2.4. Хора от земята издигнати да срещнат Господа във въздуха (1 Сол. 4:17)
“И после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.” – І Сол. 4:17
“Въздухът”, споменат в този стих, не се отнася до небето над главите ни. В Библията “земята” често е символ на грешния свят, управляван от злото, докато “небето” символизира безгрешния свят, управляван от доброто. Вездесъщият Бог несъмнено обитава всяко кътче на земята, но ние се молим, казвайки: ”Отче наш, който си на небесата” (Мат. 6:9). Въпреки че Исус бе роден на земята, Той е описан като, “този, който е слязъл от Небето, Човешкият Син” (Иоан 3:13). Срещата с Господа във въздуха означава, че светците ще приемат Господа в свят, управляван от доброто.  Това ще се случи, когато Христос дойде отново и възстанови Небесното царство на земята, като победи царството на Сатана.

3.2.5. Слънцето потъмнява, луната не свети и звездите паднат от небето (Мат. 24:29)

В Последните дни, казва Исус, "слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето" (Мат. 24:29). Как трябва да разбираме този стих? Писано е, че Йосиф, единадесетият от дванадесетте сина на Яков, имал сън:


“А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че, ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. Но когато разказа това на баща си и братята си, смъмра го баща му, като му каза: какъв е тоя сън що си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?” – Бит. 37:9-10

Сънят на Йосиф се изпълнява, когато след време той става втори след Фараона в Египет, и неговите родители и братя наистина идват и му се покланят. В този сън слънцето и луната символизират родителите, а звездите – техните деца. Както ще бъде обяснено по-натам, Исус и Светият Дух са Истинските родители, които идват да дадат новорождение на човечеството в позицията на Адам и Ева (вж. “Христология” 4). Ето защо, в това пророчество от Матея, слънцето и луната представляват Исус и Светия Дух, а звездите – вярващите, които са техни деца. На други места Исус е оприличен на "Истинската светлина" (Йоан 1:9), защото той идва като въплъщение на Словото (Иоан 1:14) и разкрива светлината на истината. Тук Слънчевата светлина обозначава светлината от думите на Исус, а Лунната светлина – светлината на Светия Дух, който идва като "Духът на истината" (Иоан 16:13).

Това, че слънцето ще потъмнее и луната ще загуби светлината си означава, че Словото на Новия Завет, дадено ни чрез Исус и Светия Дух, ще загуби блясъка и славата си. Как е възможно Словото, разкрито ни чрез Новия Завет, да изгуби своята светлина? Светлината на Стария Завет бива засенчена и помръква, когато Исус и Светият Дух идват и ни дават Новия Завет, който изпълни Словото от Стария Завет (ІІ Кор. 3:7-11). По същия начин, когато Христос се върне, давайки новата истина (вж. “Есхатология” 5.1), с цел да изпълни Словото на Новия Завет, т.е. създаде ново небе и нова земя (Откр. 21:1), Словото което ни е оставил при първото си пришествие, ще изгуби светлината си. Писано е че Словото ще загуби своята светлина, тъй като с настъпването на новата епоха изтича периодът и мисията на старата истина.

Пророчеството, че звездите ще паднат от Небето показва, че в последните дни много искрено вярващи християни ще направят погрешна стъпка и ще отпаднат от Божията милост. По времето на Исус всички водачи на израелския народ копнеят за идването на Месията, но се провалят, когато не разпознават Исус като Месия и му се противопоставят. Така и християните, които нетърпеливо очакват Второто Пришествие на Господа, могат да направят същата грешка. Ако те не го разпознаят, когато Той в действителност дойде, християните може да се провалят и да загубят своето положение (вж. “Второ Пришествие” 2.2).

Исус пита: “Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8). В друг случай той казва, че на най-отдадените християни ще заяви: “Аз никога не съм ви познавал; махнете се от мене вие, които вършите беззаконие” (Мат. 7:23). Исус отправя това предупреждение към християните от Последните дни, защото предвидя вероятността те да не повярват и да се надигнат против него при Второто му пришествие.


ЧАСТ 4
Последните дни, Края на света, Страшния съд, Есхатология: Целта на историята
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И НАШЕТО ВРЕМЕ

Когато Исус говори на Петър за предстоящия му край, Петър го пита за бъдещето на Йоан. Исус отвръща: “Ако искаш да остане той докле дойда, тебе що ти е” (Йоан 21:22). Чувайки това, апостолите си мислят, че Исус ще се завърне през земните дни на Йоан. Още повече, Исус казва на своите последователи: “Няма да изходите израилевите градове докле дойде Човешкият Син” (Мат. 10:23) и “Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си” (Мат. 16:28). Изхождайки от тези думи, апостолите и много християни след това са вярвали, че Исус ще се завърне по време на техния живот. Те постоянно били следвани от чувството за неотложност, понеже Последните дни наближават. Причината за това е тяхното неразбиране за истинското значение на Последните дни.

Можем да разберем, че днес наистина живеем в Последните дни, като изследваме различните условия на съвременната епоха. В тези условия можем да разпознаем признаци за възстановяването на 3-те големи Благословии, които бяха целта на Бог в Провидението за възстановяване. Както казва Исус:

“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.” – Матей 24:32-33

4.1. Знаци за възстановяването на Първата Благословия

Първата Благословия, която Бог дава на Адам и Ева, бе способността да усъвършенстват личния си характер (вж. “Творение” 3.2). В днешния свят има множество феномени, показващи, че Божието Провидение за възстановяването на грешния човек до първоначалното му състояние като съвършена личност, е почти към своя края.

Първо, можем да забележим, че духовността на грешните хора бива възстановена. Вече бе обяснено, че когато човек постигне съвършенство, той става абсолютно единен със Сърцето на Бог и е способен да изгради истински взаимоотношения с другите. Адам и Ева, далеч несъвършени, са били способни да общуват с Бог. С изпадането си от това състояние те причиниха и потомството им да потъне в невежество за Бог и да загуби чувствителността си към Него. Постепенно духовността на грешните хора започва да се рехабилитира в съответствие с напредъка на предимствата на Епохата в провидението за Възстановяване. Ето защо, в Последните дни много искрено вярващи хора ще придобият способността да общуват с Бог, както е пророкувано в Библията:

“И в последните дни… ще излея от духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища” – Деяния 2:17

Свидетели сме на бум от духовни феномени навсякъде около нас, което показва, че живеем в Последните дни. Навлизаме в нова епоха, когато ще можем да постигнем лично съвършенство и възстановим Първата Божия Благословия.

Вторият знак за възстановяване на Първата Благословия в настоящите дни, може да се види от историческата тенденция към възвръщане свободата на първоначалната ни душа. Вследствие на Грехопадението, първоначалната ни душа е окована под игото на Сатана и сме изгубили свободата да се върнем при Бог. Днес хората воюват за свободата си дори с риск за своя живот; ревността да постигнем истинска свобода е достигнала връхната си точка. Това показва, че навлизаме в нова епоха, когато ще можем да постигнем личното съвършенство, от което Сатана толкова дълго ни е възпирал, и да се върнем свободно при Бог.

Третият знак за обновлението на Първата Благословия е възстановяването на истинската човешка стойност. От хоризонтална перспектива всеки човек притежава равна стойност, което обаче не позволява напълно да осъзнаем, колко голяма е истинската му стойност. От вертикалната перспектива на Небето, всеки индивид притежава най-висшата космическа стойност (вж. “Христология” 1). Човешките същества загубват първоначалната си стойност поради Грехопадението. В съвременната епоха, с разцвета на демократичните идеали, хората подкрепят отмяна на робството, освобождение на подтиснатите етнически малцинства, и независимост на малките и слаби нации. Те се застъпват за човешки права, за равенство между половете и между всички народи. По-ревностно от когато и да било хората издигат първоначалната стойност на индивида. Това показва, че се намираме на прага на Последните дни, когато грешните хора ще могат да възстановят Първата Божия Благословия. 

Четвъртият знак, че Първата Благословия се възстановява в наши дни, е възраждането на първоначалната, истинска любов в грешните хора. Светът, в който е осъществен идеала на Бог, ще бъде подобие на съвършения индивид. Всяка личност в този свят е свързана с Бог вертикално, което създава основа за хармоничното хоризонтално съжителство между хората. Само когато хората се свържат взаимно в любовта на Бог, между тях може да възцари солидарност и съпричастие. Поради грехопадението вертикалната връзка на любов между Бог и човека бе разрушена, в последствие от което хоризонталната любов между хората също е прекъсната. В резултат на това, човешката история се превръща в история на непрестанни конфликти. Днес обаче, философията на универсалната любов се е разпространила по целия свят и хората все повече се стремят към истинската, първоначална любов. Това е красноречиво доказателство, че настоящите дни са Последните дни, когато можем да възстановим Божията Първа Благословия и да постигнем съвършенство на личния си характер, основано на Божията любов.

4.2. Знаци за възстановяването на Втората Благословия

Божията Втора Благословия бе Адам и Ева да станат Истински родители, да родят и отгледат добри деца, създавайки семейство, общество и свят, в които царува Доброто. Адам и Ева обаче съгрешават и се превръщат в зли родители, които размножават зли деца; и тяхното потомство (цялото човечество) изгражда свят, подчинен на злото. Оттогава насам, Бог води Своето Провидение в два аспекта – външен и вътрешен, за да възвърне господството на доброто.

Бог основава религиите и е работил чрез тях, за да издигне духовността на хората, като вътрешно ги пречисти от сатанинските елементи. В същото време, Бог отрязва влиянието на Сатана външно, чрез конфликтите и войните. Целта на вътрешното и външно отделяне от Сатана в провидението за възстановяване е появата на Божии деца, които да са способни един ден да служат на Христос, когато той дойде като Истински родител. По този начин, човешката история полага пътя за възстановяването на Божията Втора Благословия. Следователно, можем да заключим, че настоящите дни са Последните дни, като изследваме белезите за вътрешно и външно възстановяване на Божия суверенитет. Този процес нагледно се проявява в тенденциите в историята на развитието на културните сфери и в историята на разцвета и упадъка на нациите, предпоставките за които се коренят в религията.

Първо, нека изследваме как историята на развитието на културните сфери е прогресирала до точката, когато в настоящата епоха сме достигнали прага на Последните дни. Като изпраща на грешното човечество пророци и светци, Бог дава началото на религиите. Работейки чрез първоначалната душа на хората, стремяща се винаги към добро, Той съдейства за развитието на религиите, на чиято основа се формират културните сфери. Макар да са възниквали много култури, в течение на времето повечето от тях се сливат или биват асимилирани от други. Днес виждаме ясна тенденцията към формиране на една обща културна сфера, основаваща се на християнските идеали. С развитието на тази тенденция, всички раси и националности застават рамо до рамо, като братя и сестри, в любовта и воденето на Христос, възстановявайки по този начин Втората Благословия на Бог.

Главната разлика между християнството и останалите религии е, че неговата цел е да приеме и почита Истинските родители на човечеството. Тяхната поява ще даде възможност на всички хора да получат новорождение като деца на доброто. По този начин, християнството ще преобрази света в единно глобално семейство, според Божията изначална цел при сътворяването. Поради това християнството е централната религия, чиято мисията е да изпълни целта на Провидението за възстановяване. Днес светът се обединява в единна културна сфера, основаваща се на християнските идеали. Целия свят е силно повлиян от ученията на Исус Христос и Светия Дух, които са Истинските родители на човечеството (вж. “Христология” 4), и това отваря пътя за всички хора да станат божествени деца. Тази тенденция доказва, че Божията Втора Благословия се възстановява. Ето защо, със сигурност можем да заключим, че днес е времето на Последните дни.

Далее рассмотрим, каким образом развитие истории расцвета и упадка государств, имея своей целью восстановление владычества добра, подвело нас сегодня к эпохе последних дней.

А сега, нека разгледаме как чрез възхода и упадъка на нациите, историята прогресира с цел възстановяване господството на доброто, водейки ни с това към Последните дни. Вследствие неразбирането ни за Божието Провидение, би било грешка да считаме, че причината за битките и войните се скрие просто в сблъсъка на интересите или в конфликтите между отделните идеологии. Изпаднало във властта на Сатана поради Грехопадението, човечеството е страдало през цялата грешна история. Докато обаче стои Божията цел за Творението, то целта на тази история се състои в това, да се прекъснат връзките ни със Сатана и да се възроди Божието царство. Ако в грешния свят не съществуваха войни и разделения, властта на злото щеше да се утвърди навеки и светът никога нямаше да се възстанови. Ето защо, Бог е провеждал Провидението за възстановяване на Небесното господство, на степени. Той изпраща в грешния свят пророци и светци, които да основат религии и издигнат нивото на морала. Установява правителства с по-висок стандарт на доброто, с цел те да се противопоставят и премахнат режими с по-нисък такъв. По тази причина, за да се изпълни Провидението за възстановяване, конфликтите и войните са неизбежни.

Като обобщение на тези въпроси, много от които ще бъдат по-подробно разгледани в Част втора, можем да кажем, че човешката история е вървяла по пътя на Провидението за възстановяване чрез изплащане. Макар в определени моменти да е изглеждало, че злото взима превес, накрая относително безпринципните социални и политически сили или са западали, или са били претопявани в по-демократични и етични системи. Ето защо, войните, причина за упадъка или възхода на определени нации, са неизбежни в хода на Провидението за установяването господството на доброто.

В Библията например, Бог заповядва на израелтяните да унищожат седемте племена на Ханаан. Когато Саул не се вслушал в Неговия глас, а оставил някои от амалитяните и добитъка им живи, Бог строго го наказва. 76 (І Сам. 15:18-23) В този случай Бог нарежда на израелтяните да изтребят езичниците; по друг повод обаче, когато хората от Северен Израел се обръщат към злото, Той предава самите тях в ръцете на асирийците. 77 (ІІ Царе 17:23) Трябва да разберем, че в своите постъпки, Той е воден единствено от целта да унищожи властта на злото и възстанови господството на доброто. Поради това, борби между две личности, служещи на една и съща сила, на страната на Бог, са борби на злото, тъй като могат да подкопаят и дори причинят разпадането на силата на доброто. От друга страна, война, поведена от сила на доброто срещу сила на злото, е праведна, тъй като прокарва изпълнението на Провидението за възстановяване.

Конфликтите между нациите са имали за цел да скъсат връзките на Сатана с човечеството. Днес историята е достигнала до точката, когато Божията страна може да претендира за територии и богатства по целия свят. В Провидението за възвръщане на хората, Бог е започнал с призоваването на една личност. Неговият фундамент прогресивно се е разраствал до семейно, обществено и национално ниво, за да обхване днес целия свят. Провидението за отделяне на Сатана е започнало в родовото общество, преминавайки през различните соцеални и политически системи: феодална, монархическа и днес – демократична. В наши дни светът е разделен на два лагера: демократичния свят, който се стреми да създаде общество на Божия страна и комунистическия, установяващ режими на Сатаниска страна.

С други думи, макар грешната история да е започнала във властта на Сатана, Божието Провидение прогресивно е обръщало сърцата на хората, подхранвайки първоначалната им душа, търсеща доброто чрез религията, философията, етиката. Тази духовна храна е вдъхновявала групи, търсещи точно правило за отделяне от преобладаващото зло. Процесът на отделяне има своята кулминация в установяването на две враждуващи сили на световно ниво. Двете сили с противоположни цели, в никакъв случай не могат да водят мирно, съвместно същесвуване. В края на човешката история, те със сигурност ще стигнат до пресечна точка, вътрешно сблъсквайки се в сферата на идеологията. Този вътрешен конфликт може да прерасне във външна война, с военни средства. В края му, властта на Сатана ще загине завинаги и отново ще бъде поставено началото на Небесното царство, на вечното Божие господство. Днес се намираме точно в тази пресечна точка, в крайната битка на двата враждуващи свята, това, което е още по-красноречиво доказателство, че живеем в епохата на Последните дни.

Течението на човешката история, в което постепенно злото и доброто биват разделяни, може да се сравни с течението на мътна вода. Когато мътната вода тече бавно, калта се утаява на дъното, а отгоре остава бистра вода, докато накрая калта и водата бъдат разделени напълно. Същото е и с човешката история: с течение на времето, властта на злото бавно бива разрушавана, докато силата на доброто постепенно взима надмощие. Когато в края на историята тези две сили се пресекат, господството на доброто ще се увековечи във вечното церство на Бог, а силата на злото ще изтлее във вечен мрак.

Епохата, в която пътищата на тези две сили се пресичат, се нарича Последните дни. Това също е и времето, когато чрез изплащане, ще бъде възстановен и грехът на Адам и Ева от края на етапа на израстване. В тази епоха всички хора ще страдат в огромен идеологически хаос, така както изкушението кого да послушат и на кого да предоставят настойничеството, напълно обърква първите човешки предци.

В Провидението за възстановяване ще открием, че Последните дни, момент на пресичане на силите на доброто и злото, са настъпвали няколко пъти. Дните на Ной и Исус, както бе споменато по-рано, също са били Последни. Ето защо, те също са били време, когато двете сили са се пресекли Обаче. тъй като хората не успяват да изпълнят своя дял от отговорността, усилията на Бог да разруши властта на злото са осуетени и Той отново трябва да започне Провидение за разделяне на доброто и злото. При Второто пришествие на Христос, двете сили ще се пресекат отново. Вървейки към изпълнение на Целта на Творението, Провидението следва спираловидна линия, докато отделните събития се повтарят, описвайки кръгове. В следствие на това повторение на историята са се очертали паралелни периоди. 78 (вж. “Периоди” 1)

4.3. Признаци за възстановяване на Третата Благословия

Когато Адам и Ева достигнеха съвършенство, те е трябвало да изпълнят Третата Благословия, ставайки господари на естествения свят. Господството над естествения свят включва два аспекта: вътрешен и външен. След грехопадението и двата бяха изгубени за човечеството. Днес обаче сме свидетели на тяхното възстановяване. Това също предполага, че живеем във времето на Последните дни.

Вътрешното господство означава господство на сърцето. Човек, който достигне съвършенство и започне да откликва на вълненията н Божието Сърце, ще чувства Сърцето Му като свое собствено. Оттук, той ще бъде способен да обича Творението със същата любов, която извира от сърцето на Бог и ще изпитва същата наслада от красотата му, каквато преживява и Бог. Ето това се разбира под господство на сърцето. Когато обаче човешките предци съгрешават и сърцето на Бог престава да бъде реалност за тях, те повече не могат да се отнасят и към Творението с любовта ,бликаща от Неговото Сърце. В Божието Провидение за възстановяване, чрез религията, философията и етиката са били възкресявани и се е отваряла духовността на грешните хора към Бог. В съвременния свят се наблюдават редица доказателства за това, че човекът се стреми чрез любовта да си възвърне правото да владее над Вселената.

Външно господство означава правилно овладяване на Творението чрез науката и техниката. Ако първопредците ни бяха постигнали съвършенство и станали вътрешни господари на Творението, обичайки го със Сърцето на Бог, сетивността им към духовното измерение на Творението щеше да се развие до най-висока степен. Това щеше да стимулира бързия прогрес в науката, позволяващ външното овладяване на целия естествен свят. Човечеството отдавна щеше да е достигнало звездите и овладяло пълния потенциал на Вселената. Развитието на науката и техниката щеше да бъде съпътствано от икономичаски прогрес, гарантиращ удобни и приятни условия за живот.

В следствие на грехопадението обаче, духовността на хората закърнява и те изгубват вътрешната власт над естествения свят. Духовната им сетивност е притъпена до нивото на тази на животните и те слизат до равнището на примитивния човек. Чрез Божието Провидение за възстановяване се възкресява духовността на хората и се възстановява вътрешната им власт над Творението. Това води и до един нов вид владеене над Творението на външно ниво, видно във високите достижения на съвременната наука. Чрез икономическия възход, съпътстващ научно-техническия прогрес, хората днес са създали изключително удобна и приятна среда за живот.

По този начин, грешният човек си е възвръщал господството над Вселената, доближавайки се до възстановяването на Третата Божия Благословия. Всичко това ни уверява, че съвременната епоха е времето на Последните дни.

В обобщение: Световните религии се сливат, създавайки една голяма културна сфера, основаваща се на една религия. Също и нациите вървят към обединяване, образувайки апарат за международно управление, като Лигата на нациите прерастна в ООН. Днес хората плануват създаването на световно правителство. В сферата на икономиката, светът върви към установяване на международен пазар. Високо развитата техника за комуникации и усъвършенстването на транспортните услуги преодоляха времето и пространството. Хората днес могат да пътуват и общуват едни с други почти толкова свободно, колкото ако живееха в едно село. Хора от всички раси, от Изток и Запад, могат да се срещнат така лесно, както ако бяха членове на едно голямо семейство. Хората от 6-те континента прекосяват океаните в търсене на приятелство и братска любов. Семейство обаче се създава единствено с баща и майка; само тогава може да се породи истинската братска любов. Едва когато Христос се завърне като Родител на човечеството, всички хора ще се присъединят към Него, създавайки едно голямо семейство и живеейки хармонично в голямо село.

Като свидетели на тези събития, можем да кажем, че живем във времето на Последните дни. Има и още един, последен дар, който историята трябва да даде на човечеството: космическото учение, способно да свърже всички странници на голямото село, в едно семейство, чрез любовта и напътствията на общите им родители.


ЧАСТ 5
Последните дни, Края на света, Страшния съд, Есхатология: Целта на историята
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ, НОВАТА ИСТИНА И НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ

5.1. Последните дни и Новата истина

Грешните хора са преодолявали вътрешното си невежество, просветлявайки своите духовност и интелект с “дух и истина” 79 (Иоан 4:23), чрез религията. “Истината” може да се разглежда в два аспекта: вътрешна истина, проповядвана от религията и външна истина, разкривана от науката, която помага на хората да превъзмогнат външното си невежество. Съответно, разграничаваме и два аспекта на интелект: вътрешен интелект, пробуждан от вътрешната истина и външен интелект, пробуждан от външната истина. Вътрешният интелект, търсещ вътрешната истина, развива религията, докато външният интелект, който се стреми към външна истина, развива науката.

“Дух” в този контекст, означава Небесно вдъхновение. Опознаването на духовната реалност започва тогава , когато тя бъде възприета от духовното “Аз” чрез неговите пет сетива. Тези възприятия се предават на петте физически сетива и биват чувствани от целия организъм. От друга страна, познанието на истината тръгва от опознаването на физическия свят, придобита дииректно от нашите пет физиологични органи на сетивността. Ето защо, познанието е резултат, както на духовен, така и на физически процес.

Човешките същества стават цялостни едва тогава, когато обединят духовното и физическото си “Аз”. Ето защо, преживяването на Божествено вдъхновение, идващо от духовното познание и знанието на истината, придобита чрез физическото познание, трябва да се хармонизират напълно и заедно да пробудят духовността и интелекта. Едва, когато постигнем резонанс между духовното и физическото измерение на познанието, ще можем да обхванем Бог и Вселената в тяхната цялост.

Така, чрез дух и истина, Бог се стреми да издигне духовността и просвети интелекта на невежите, грешни хора. По този начин, Бог провежда Своето Провидение за възстановяване на хората до онова първоначално състояние, в което са били преди Грехопадението. Духовността на хората и нивото на техния интелект постепенно са били издигани през историята в съответствие с достиженията на съответната епоха от Провидението за възстановяване. Това съответно е подобрило качеството на духовното преживяване и е задълбочило религиозното и научно познание.

Духът и истината са уникални, вечни и непроменливи. Степента и сферата на учението за тях обаче, както и начините за предаването им, са били различни през отделните епохи, тъй като те възстановяват човечеството от състоянието му на пълно невежество.

Например, в епохата, предшестваща Стария Завет, когато хората са били все още непросветени и неспособни да получават директно Словото и истината, на мястото на Словото, Бог им е заповядал да правят жертви. 80 (вж. “Възстановяване” 3.1) С течение на времето, духовността и интелектът на човечешките същества са се издигнали до точката, когато в дните на Моисей Бог им дава Закона и до времето на Исус, когато им дава Евангелието. Исус ясно подчертава, че неговите думи не са цялата истина, а по-скоро обявява себе си за “пътя, истината и живота.” 81 (Иоан 14:6) Исус е въплъщението на истината. Думите му са просто средство да изрази себе си. Ето защо, обхватът и дълбочината на думите му, както и начиъта, по който поучава, се определят от това, на кого говори.

В тази връзка трябва да разберем, че стиховете в Библията са само начин да се изрази истината, а не са истината сама по себе си. Словото на Новия Завет е временно, учебник, даден да просвети хората отпреди две хиляди години, чието духовно и интелектуално ниво са били много по-ниски от нашите дни. Съвременната, научно-ориентирана жажда за истина, не може да бъде утолена с ограничени (в своя обхват) постановки, скрити зад символи и притчи, които са имали специалната цел да напътстват хората от по-ранни епохи. За да бъде просветен в истината, за съвременния човек на интелекта трябва да се появи учебник с по-дълбоко и богато съдържание, с научен метод на изразяване. Това ние наричаме Новата истина. Както обяснихме по-напред, тази истина трябва да помири науката и религията (вж. “Въведение”) и да ги обедини в общото начинание да превъзмогнат вътрешния и външния аспект на човешкото невежество.

Нека се спрем и на някои други причини, поради които трябва да се появи Новата истина. Както вече споменахме, Библията сама по себе си не е истината. Тя предава важни страни на истината в притчи и символи. Тъй като обаче те дават възможност за различни интерпретации, между вярващите са възникнали множество несъгласия, причинили обособяването на много деноминации. Първопричината за разделянето им в деноминации се крие в характера на Библията, а не в хората. Конфликтът между деноминациите ще става все по-непреодолим, докато не се появинова истина, способна да хвърли светлина върху символите и притчите, забулващи основни истини в Библията. Без тази Нова истина, Божието Провидение никога няма да постигне своята цел – обединението на Християнството. Ето защо, Исус обеща, че в Последните дни ще ни даде Новото Слово на истината.

“Това съм ви говорил в притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.” – Иоан 16:25

Поради безверието на хората от неговото време, Исус умира на кръста, без да ни научи на всичко, което носи в Сърцето си. Както сам каза: “Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за Небесните?” 83 (Иоан 3:12) А после добавя: “Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.” 84 (Иоан 16:12), разкривайки болката си за това, че дори и най-доверените му апостоли не са могли да приемат нещата, които е искал да им сподели.

Но думите, които Исус недоизрича, няма да останат вечна тайна, а един ден ще бъдат разкрити от Светия Дух като Нов израз на истината. Както Исус казва:

“А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща” – Иоан 16:13

Освен това е писано:

“И видях в десницата на седещия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.” – Откр. 5:1

Словото, което Исус иска да ни даде, е записано в тази книга. Когато Иоан плаче, тъй като не е можелн да намери нито един достоен да отвори книгата и да я прочете в Небето, на Земята или под Земята, един от старците казва: “Недей плака; ето лъвът, който е от Юдовото племе,който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгърне книгата и розпечата нейните седем печата.” 85 (Откр. 5:3-5) Лъвът от Юдовото племе, Давидовият корен, означават Христос. Трябва да дойде денят, когато Христос ще отвори седемте печата на книгата, съдържанието на която дълго е било пазено в тайна за човечеството и ще разкрие на верните словото на Новата истина. Ето защо е писано: “Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе”. 86 (Откр. 10:11) Също е предречено, че в Последните дни:

“Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища.” – Деяния 2:17

Всичко това е причина да очакваме появата на Новата истина в Последните дни.

5.2. Нашето отношение в Последните дни

Когато проследим хода на историята в Провидението за възстановяване откриваме, че нов етап започва тогава, когато старият клони към своя край. Съответно, началото на новия застъпва приключването на стария; или когато над старата история се спуска мрак, новата вече изгрява. В такъв момент се пресичат силите на доброто и злото, които водят началото си от една точка, но преследват различни цели и всяка, от които дала плодовете си на световно ниво Ето защо, поради отсъствието на водеща идеология или философия хората, които живеят в такъв период, са разкъсвани от напрежение, страх и обърканост. Външно те страдат от конфликти и сражения, водени с ужасяващи оръжия. В Последните дни, както казва Исус, ще ни затрупат бедствия и опустошения. “Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.” 87 (Мат. 24:7)

В Последните дни такива бедствия неминуемо ще настъпят, за да се унищожи силата на злото и възцари реда на доброто. За да навлезе в новата епоха, Бог със сигурност ще установи цетнъра на надигащата се сила на доброто. Ной, Авраам, Моисей и Исус са измежду онези, които Бог издига като централни фигури на съответната епоха. Днес, в този преходен исторически период, трябва да открием личността, посочена от Бог като централна фигура на новия етап, за да станем участници в Новата епоха и отдадем своето уважение към Божиите желания.

Провидението на Новата епоха не започва в пепелта на старата. Точно обратното, тя покълва и расте в последните фази на старата епоха и влиза в конфликт с нея. Съответно на един човек, пропит от старата традиция, му е трудно да разбере и приеме новото Провидение. Ето защо, светците и мъдреците, прокарвали пътя на Новата епоха, често са били преследвани и измъчвани, ставали са жертви на старото време. Например Исус, който донася Новия Завет, идва в края на епохата на Стария Завет, така че обърква верните поддържници на Моисеевия закон. Той е заклеймен от юдеите и разпънат на кръст. По тази причина Исус казва: “Но трябва да се налива ново вино в нови мехове”. 88 (Лука 5:38)

Исус трябва да дойде отново в края на епохата на Новия завет. Той ще ни даде Новата истина, с която да открием Новата епоха, загатната чрез Библейското видение за ново небе и нова земя. 89 (Откр. 21:1-7) Точно както Исус е осмян от евреите като обсебен от Велзевула 90 (Мат. 12:24), така ще бъде преследван и от християните при своето завръщане. Ето защо, Исус предрича, че при Второто си Пришествие: “Той трябва първо много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.” 91 (Лука 17:25) В този преходен исторически период, тези, които удобно са се загнездили в традициите на Старата епаха, със сигурност ще срещнат осъждане, заедно с нея.

Духовната сетивност на грешните хора е изключително притъпена. Ето защо, в стремежа си да следват Божието Провидение, те са склонни строго да се придържат към буквата на истината. Дори Провидението да върви към Новата епоха, такива хора няма да могат лесно да се приспособят към нейните изисквания. Обикновено те прекалено силно са привързани към отживялата перспектива, която дава доктрината на Старата епоха. Това ясно се илюстрира от случая с евреите от времето на Исус, които са толкова силно свързани със Стария Завет, че не съумяват да откликнат на призива на Исус и да отворят нова глава в Провидението. От друга страна, вярващите, които получават Божествено вдъхновение чрез молитва, са в състояние духовно да сграбчат Провидението на Новата епоха. Макар че това може да ги въвлече в конфликт с доктрината на стария етап, подтиквани от духа, те ще откликнат и ще последват повика на Новото Провидение. Сред апостолите на Исус няма нито един, прекалено свързан с писанията на Стария Завет. По-скоро, всеки един откликва на духовните преживявания, които усеща дълбоко във вътрешната си същност. В Последните дни хора, които имат ревностен молитвен живот или водят живот по съвест, ще почувстват силно безпокойство в сърцата си. Това е така, защото те ще доловят далечен духовен повик и ще поискат да последват Провидението на Новата епоха, а все още няма да са влезли в контакт с Новата истина, която може да ги накара да действат според нея. Тогава избранниците, чиито дух и интелект веднага ще бъде пробауден, чуят ли веднъж Новата истина,. тогава те напълно ще разберат нуждите на Божието Провидение, свързано с Новата епоха и ще се включат доброволно, ентусиазирани и щастливи.

Ние, които сме живи днес, живеем в Последните дни. Трябва да възпитаме сърцето си в смирение и положим всички усилия да получим Божествено вдъхновение чрез молитва. Не бива да бъдем силно свързани с традиционните концепции, а да се отворим за духа, за да намерим Новата истина, която може да ни срещне с Провидението на Новата епоха. Когато срещнем тази Истина, трябва да се уверим дали тя ни води към единение с Небето. Ще трябва да проверим дали искрената, Небесна благодат извира от дъното на нашето сърце или не. Само по този начин ние, търсещите в Последните дни, ще можем да открием пътя към истинското спасение. Продължава
Последните дни, Края на света, Страшния съд, Есхатология: Целта на историята
[1]2ро Петрово 3:12

СЛЕДВАЩИ ГЛАВИ:
Целта на Месията:
Трябваше ли Исус Христос да умре на кръста 
Възкресение: 
Библейското разбиране за живота и смъртта
Предопределение: 
Разрешаване теологическите противоречия


No comments:

Post a Comment