и обект-партньор
На кратко, само връзка на субект и обект. Протона и електрона са добър пример за Субект и Обект. Субектът е центъра - даващ, инициращ, водещ, защитаващ, вътрешен, стриктен. Обектът обикаля около субекта - той е получаващ, възприемащ, следващ, външен, подкрепящ и прегръщащ.
В Принципа тези връзки на субект и обект се разглеждат, като аналогични с човешките взаимоотношения, като съпруг - съпруга, родители - деца, учител - ученик, работодател - работник.
Важно е да се разбере, че субекта не е диктатор, а точно обратното, той дава пръв, грижи се и е отговорен за обекта. Между Субекта и Обекта трябва да има хармонична, допълваща се връзка. Всеки един от тях се нуждае от другия. Ако Субекта не изпълнява своята отговорност връзката се разпада. На него се пада по-голямата част от отговорността.
Никъде в творението няма борба между субекта и обекта. Това е връзка на любов и хармония. Двете допълващи се половинки стават едно по-висше цяло. Това е развитие и разтеж. Когато родителите и децата се обединят в хармонични връзки на субект и обект имаме добро семейство. По същия начин, когато плюса (субект) и минуса (обект) на батерията се свържат с крушката - тя свети. Това е добро! Има хармония.
Злото е когато връзките субект и обект се разпадат. В организма това предизвиква болести. В електрониката това е повреда. В семейния живот и в обществото това също е духовно и социално заболяване, което неизменно води към разруха.
При злото нямаме връзка субект - обект, а сблъсък на субект - субект. Това е като двата плюса - те се отблъскват. Комунистическата революция е пример за обръщане на господството и нарушаване връзките субект - обект. Затова според Принципа, самия Марксизъм е Сатанинска философия, обръщаща Божиите принципи с главата надолу. Обръщането на естествения ред, като се поставя Обекта над Субекта е в основата на злото. Последствията са пагубни.
Всъщност, самото Грехопадение е обръщане на реда между субект и обект. Архангелът, който е трябвало да служи на хората, като служител (обект), е напуснал позицията си и застанал, като Субект над човечеството. Така той измества позицията на Бог и става фалшив бог, фалшив родител и фалшив господар на света.
Отделени от Бог ние хората не можем да функционираме нормално. Духът ни (Субект) е неспособен да се развива нормално. Той е слаб и изпада в позицията на Обект, заробен под желанията на Физическото тяло. Тялото, което би трябвало да е Обект на Духа, обръща господството и застава във неестествена позиция. Духът е заробен и ограничен, поради което не може да се развива. А физическото тяло е неспособно да вземе правилните решения, понеже няма интуицията и духовната чувстителност на които духа е способен. Така човека, е лишен от невероятния си потенциал и способности до нивото на животно, ръководено от физически инстинскти и матерялни нужди. Така и той става (Обект) заробен от тези нужди, а не техен господар (Субект), както е правилния ред. С други думи, човек изпада под нивото на животинския и матерялен свят. Човек напуска позицията си на Божие дете и господар на творението.
От тук започва нуждата от възникване на религии, които да възстановят позицията на духа ни, като субект над тялото. Едва след като този вътрешен ред е възстановен, ние ще сме способни да създадем хармонични семейства и мирно общество. Това ще бъдат Последните дни - изпълнението на Божия идеал. Затова е нужен Месия - човек, чиито дух и тяло са обединени, като субект и обект, а не в конфликт, както в грешните хора.
Мисията на Месията е да отвори пътя, ние самите да възстановиме правилния ред на субект и обект вътре в нас, и от там, за появата на хармонични семейства, общество, нация и свят. Затова е казано, че той идва, за да даде семето от което ще се развие Небесното царство.Това ще бъде Божието царство на земята. Хора живяли така в земния живот ще развият духа си и развият Небесното царство и в духовния свят, след земния си живот.
За да разберете по-добре Принципното разбиране, прочетете Принципи на Творението
В Принципа тези връзки на субект и обект се разглеждат, като аналогични с човешките взаимоотношения, като съпруг - съпруга, родители - деца, учител - ученик, работодател - работник.
Важно е да се разбере, че субекта не е диктатор, а точно обратното, той дава пръв, грижи се и е отговорен за обекта. Между Субекта и Обекта трябва да има хармонична, допълваща се връзка. Всеки един от тях се нуждае от другия. Ако Субекта не изпълнява своята отговорност връзката се разпада. На него се пада по-голямата част от отговорността.
Никъде в творението няма борба между субекта и обекта. Това е връзка на любов и хармония. Двете допълващи се половинки стават едно по-висше цяло. Това е развитие и разтеж. Когато родителите и децата се обединят в хармонични връзки на субект и обект имаме добро семейство. По същия начин, когато плюса (субект) и минуса (обект) на батерията се свържат с крушката - тя свети. Това е добро! Има хармония.
Злото е когато връзките субект и обект се разпадат. В организма това предизвиква болести. В електрониката това е повреда. В семейния живот и в обществото това също е духовно и социално заболяване, което неизменно води към разруха.
При злото нямаме връзка субект - обект, а сблъсък на субект - субект. Това е като двата плюса - те се отблъскват. Комунистическата революция е пример за обръщане на господството и нарушаване връзките субект - обект. Затова според Принципа, самия Марксизъм е Сатанинска философия, обръщаща Божиите принципи с главата надолу. Обръщането на естествения ред, като се поставя Обекта над Субекта е в основата на злото. Последствията са пагубни.
Всъщност, самото Грехопадение е обръщане на реда между субект и обект. Архангелът, който е трябвало да служи на хората, като служител (обект), е напуснал позицията си и застанал, като Субект над човечеството. Така той измества позицията на Бог и става фалшив бог, фалшив родител и фалшив господар на света.
Отделени от Бог ние хората не можем да функционираме нормално. Духът ни (Субект) е неспособен да се развива нормално. Той е слаб и изпада в позицията на Обект, заробен под желанията на Физическото тяло. Тялото, което би трябвало да е Обект на Духа, обръща господството и застава във неестествена позиция. Духът е заробен и ограничен, поради което не може да се развива. А физическото тяло е неспособно да вземе правилните решения, понеже няма интуицията и духовната чувстителност на които духа е способен. Така човека, е лишен от невероятния си потенциал и способности до нивото на животно, ръководено от физически инстинскти и матерялни нужди. Така и той става (Обект) заробен от тези нужди, а не техен господар (Субект), както е правилния ред. С други думи, човек изпада под нивото на животинския и матерялен свят. Човек напуска позицията си на Божие дете и господар на творението.
От тук започва нуждата от възникване на религии, които да възстановят позицията на духа ни, като субект над тялото. Едва след като този вътрешен ред е възстановен, ние ще сме способни да създадем хармонични семейства и мирно общество. Това ще бъдат Последните дни - изпълнението на Божия идеал. Затова е нужен Месия - човек, чиито дух и тяло са обединени, като субект и обект, а не в конфликт, както в грешните хора.
Мисията на Месията е да отвори пътя, ние самите да възстановиме правилния ред на субект и обект вътре в нас, и от там, за появата на хармонични семейства, общество, нация и свят. Затова е казано, че той идва, за да даде семето от което ще се развие Небесното царство.Това ще бъде Божието царство на земята. Хора живяли така в земния живот ще развият духа си и развият Небесното царство и в духовния свят, след земния си живот.
За да разберете по-добре Принципното разбиране, прочетете Принципи на Творението
No comments:
Post a Comment