ГЛАВА 2
Греха, Грехопадението: Истината за греха на Адам, Ева и Луцифер, Сатана, Архангела, Библейска история
ЧОВЕШКОТО ГРЕХОПАДЕНИЕ
Всички хора имат първоначална душа, склонна да отхвърля злото и да следва доброто. Но дори без да осъзнаваме, ние сме тласкани от зли сили да изоставим доброто, желано от първоначалната ни душа и да осъществяваме зли действия, които дълбоко в сърцата си не желаем да вършим. Докато тези зли сили продължават да ни влияят, грешната история на човечеството ще продължи без затихване. В християнството, господарят на тези зли сили е наричан Сатана. Ние сме били напълно неспособни да спрем силите на Сатана, понеже не сме разбирали неговата същност и произход. За да изкореним злото от корена му и сложим край на грешната история, първо трябва да изобличим мотивацията и произхода на Сатана и да разберем разрухата, която той е причинил в живота на хората. Едва тогава ще можем безпрепятствено да навлезем в ерата на доброто. За да постигнем това, трябва да изучим "Човешкото грехопадение".
ЧАСТ 1
Греха, Грехопадението: Истината за греха на Адам, Ева и Луцифер, Сатана, Архангела, Библейска история
КОРЕНЪТ НА ГРЕХА
Никой не е разбирал корена на греха, залегнал дълбоко в хората, който безспирно ги тласка по пътя на злото. Въз основа на Библията, християните се придържат към смътното и неясно разбиране, че изяждането на плода от "дървото за познаване доброто и злото" от Адам и Ева е коренът на греха. Някои християни вярват, че плодът от "дървото за познаване доброто и злото" е бил буквален плод. Други смятат, че плодът е символ, тъй като езикът на Библията е символичен. Тези противоречиви мнения водят до различни интерпретации и по този начин до убъркване. Затова, нека разгледаме Библейската история за човешкото грехопадение и различните й интерпретации, за да достигнем до едно пълно обяснение.
1.1. Дървото на живота и дървото за познаване доброто и злото
Адам и Ева съгрешават като изяждат плода от "дървото за познаване доброто и злото". До ден днешен много християни мислят, че това е плод на действително дърво. Но щеше ли Бог, любящият родител на човечеството, да създаде плод, толкова изкусителен, че да причини грехопадението? (Битие 3:6) Как би могъл да остави един толкова опасен плод на лесно достъпно за децата Му място? Освен това Исус казва: "Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека." (Матей 15:11) Как тогава това, което те са изяли би станало причина за грехопадението?
Човечеството е блокирано от първородния грях, наследен от първите предци. Как може изяждането на нещо, да причини грях, който се предава от поколение на поколение? Единственият начин нещо да се наследи, е ако бъде предадено чрез кръвна връзка. Временно заболяване от нещо изядено не може да се предава вечно в потомствената линия.
Някои вярват, че Бог е създал плодът на "дървото за познаване доброто и злото" и е заповядал на Адам и Ева да не ядат от него, с цел да изпита тяхното послушание. Тогава можем да се запитаме: дали Богът на любовта би тествал хората така безмилостно, с нещо което би могло да причини тяхната смърт? Адам и Ева са знаели, че в мига, в който вкусят от плода, ще умрат, така както Бог им е казал. Но въпреки това, те са го изяли. На Адам и Ева не им е липсвала храна. Ясно е, че те не биха рискували живота си, в неподчинение на Бог, само и само, за да получат някакъв деликатес. Ето защо можем да предположим, че плодът от "дървото за познаване доброто и злото" не е просто обикновен плод. По-скоро той трябва да е бил нещо изключително съблазнително и горещо желано, че дори и страхът от смъртта не ги е възпрял да посегнат към него.
Ако плодът от "дървото на познанието" не е бил материален плод, то той трябва да е символ, олицетворяващ нещо друго. Защо тогава упорито да се придържаме към буквалната интерпретация на плода, след като голяма част от Библията използва символи и метафори? Би било по-правилно да изоставим това тесногледо и назадничаво отношение на вяра.
1.1.1. Дървото на живота
Според Библията, надеждата на грешните хора е да достигнат или да станат Дървото на живота: "Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот." (Притчи 13:12) От това се вижда, че надеждата на Израилтяните от епохата на Стария завет е Дървото на живота. По същия начин и надеждата на всички християни от времето на Исус до наши дни е да се доближат и да станат част от Дървото на живота. (Откровение 22:14) След като крайната и заветна надежда на човечеството е Дървото на живота, можем да направим извода, че и надеждата на Адам също е била Дървото на живота.
Писано е, че след като Адам съгрешава Бог затваря пътя му към дървото на живота, поставяйки херувим с пламенен меч да го пази. (Битие 3:24) Оттук можем да заключим, че надеждата на Адам преди грехопадението е била дървото на живота. Адам бе изгонен от Едемската градина, без да е постигнал своята надежда - дървото на живота. За грешните хора, от тогава до днес, дърото на живота остава неосъществена мечта.
Каква е била надеждата на Адам, докато все още е бил незрял и е израствал към съвършенство? Той се е надявал да осъществи идеала на Бог за Творението, израствайки без грях до съвършенство. Дървото на живота всъщност символизира мъжът, осъществил напълно идеала на Творението. Съвършеният Адам трябваше да бъде този идеален мъж. Ето защо дървото на живота е символ на съвършения Адам.
Ако Адам не бе съгрешил, а бе достигнал и станал дърво на живота, всички негови потомци също щяха да достигнат дървото на живота. Те щяха да изградят Небесното царство на земята. Но Адам съгрешава и Бог препречва с пламенния меч пътя му към дървото. От тогава до днес, въпреки усилените опити на грешните хора да възстановят идеала на Творението, дървото на живота остава една недостижима мечта. Обременени от първородния грях, грешните хора не могат само със собствените си усилия да изпълнят идеала на Творението и да станат дървета на живота. За да бъде постигнат този идеал, един човек - осъществил идеала на Творението трябва да дойде на земята, като дървото на живота. След което, цялото човечество трябва да бъде присадено към този човек (Рим. 11:17) и да стане едно с него. Исус бе човекът, който дойде като дърво на живота. Не някой друг, а Исус бе Дървото на живота, за което са жадували вярващите от епохата на Стария завет. (Притчи 13:12)
Понеже Бог блокира пътя на Адам към дървото на живота с пламенен меч, достигането му ще бъде невъзможно дотогава, докато преградата не бъде отстранена. В деня на Петдесятница, огнени езици слизат над светците и те се изпълват със Святия дух. (Деяния 2:3-4) Това събитие отбелязва освобождаването на пътя от огнения меч и се проявява като "огнени езици", предшестващи изливането на Святия дух. Това отваря пътя на цялото човечество да се доближи до Исус - дървото на живота и да бъде присадено към Него.
Но въпреки това, християните са били присадени към Исус само духовно. Ето защо дори децата на най-отдадените християнски родители са наследили греха, който трябва да бъде изкупен. Дори и най-вярващите светци не са били освободени от първородния грях, а го предават на своите деца от поколние на поколение, неспособни да направят нищо. (вж. Месията 1) По тази причина Христос трябва да дойде отново на земята като дърво на живота. Присаждайки още веднъж цялото човечество към себе си, той трябва да изкупи първородния им грях. Ето защо, християните очакват с нетърпение дървото на живота, което в книгата Откровение символизира Христос по време на Второто Пришествие. (Откровение 22:14)
Целта на Бог в провидението за спасение е да възстанови загубеното в Едемската градина дървото на живота чрез новото дърво на живота, споменато в Откровението на Иоана 22:14. Поради Грехопадението, Адам не успя да реализира идеала за първото дърво на живота. (Бит. 2:9) За да завърши спасението на грешното човечество, в Последните дни Исус – “Последният Адам” (1 Кор. 15:45), трябва да дойде повторно като Дърво на живота.
1.1.2. Дървото за познаване Доброто и Злото
Адам не бе създаден от Бог да бъде сам. Бог създава и Ева, за да бъде негова съпруга. Както в Едемската градина има дърво, което символизира съвършеният мъж, би трябвало да има и друго дърво, което да олицетворява жената, осъществила напълно идеала на Творението. Дървото за познаване доброто и злото, растящо до дървото на живота (Бит. 2:9), бе дървото, което при изпълнение на добрата му цел представлява идеалната жена - съвършената Ева.
Библията говори за Исус, използвайки метафората за лозата (Иоан 15:5) и "праведната клонка" (Исая 11:1, Йер. 23:5). По същия начин, за да ни загатне тайната на човешкото Грехопадение, Бог използва двете дървета като символ на съвършените Адам и Ева.
1.2. Идентичността на Змията
В Библията четем, че змията изкушава Ева да извърши грях (Бит. 3:4-5). Какво символизира змията? Нека изследваме истинската идентичност на змията, позовавайки се на описанието в Битие.
Змията, описана в Библията е способна да разговаря с хората, които са духовни същества и да причини тяхното грехопадение. Освен това змията знае Волята на Бог, който стриктно е забранил на хората да ядат от плода на дървото за познаване доброто и злото. Това е неопровержимо доказателство, че създанието символизирано от змията е някакво духовно същество.
Писано е:
“И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.” Откровение 12:9Тази "старовременна змия" е точно змията, която изкушава Ева в Едемската градина. След като е живял на Небето преди да бъде прогонен на земята, този Дявол или Сатана, трябва да е бил духовно същество. От грехопадението насам, Сатана непрестанно е обръщал сърцата на хората към злото. Тъй като Сатана е духовно същество, змията, която го символизира, също трябва да е нарицателно за духовно същество. Тази нишка от Библейски доказателства e потвърждение за това, че змията, която изкушава Ева, не е някакво животно, а символ на духовно същество.
Възниква въпросът, дали духовното същество, символизирано от змията, е съществувало преди сътворяването на Вселената или е било създадено като част от нея. Ако това създание е съществувало преди сътворяването на Вселената и е имало цел, противоположна на целта на Бог, то тогава конфликтът между доброто и злото във Вселената би бил неизбежен и вечен. Тогава Божието провидение за възстановяване би било напразно. Освен това, монотеизмът, според който всичко във Вселената е било саздадено от един Бог, би бил безпочвен. Еднинственото, което ни остава е да заключим, че духовното същество, представено от змията, първоначално е създадено с добра цел, но по-късно е съгрешило и се е превърнало в Сатана.
Кое сътворено от Бог духовно същество би могло да разговаря с човека, да знае Волята на Бог и е живяло на Небето (в духовния свят)? Кое същество, дори след своето падение и деградация към зло, е способно да надхвърли времето и пространството, за да доминира човешката душа? Няма други същества надарени с такива способности, освен ангелите. Стихът: “Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд” (ІІ Петр. 2:4) подкрепя твърдението, че змията, която изкушаваи човешките същества и съгрешава, е един ангел.
Змията има раздвоен език. Това символизира някой, който изрича противоположни неща с устата си и с едно сърце води двуличен живот. Змията увива тялото си около жертвата, преди да я погълне, което е метафора за някой, който използва и манипулира другите за своя собствена изгода. По тази причина, Библията оприличава ангела, който изкуши човешките същества, на змия.
1.3. Падението на ангела и грехопадението на човека
Ясно е, че змията, която подмамва човешките същества да съгрешат, бе ангел и че този ангел се превръща в Сатана, едва след като съгрешава и извършва грехопадението. Нека да изследваме какъв вид грях са извършили ангелът и хората.
1.3.1. Престъплението на ангела
“И ангелите, които не опазиха своето достойнство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден. Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън…” ( Юда 1:6,7)От този пасаж можем да направим извода, че падението на ангела е резултат от непозволена сексуална връзка.
Прелюбодеянието е престъпление, което не можеш да извършиш сам. Тогава, с кого ангелът извършва незаконния сексуален акт в Едемската градина? За да разбулим тази мистерия, нека проучим какъв грях са извършили човешките същества.
1.3.2. Човешкото престъпление
В Библията се казва, че преди грехопадението Адам и Ева са били голи и не са се срамували (Битие 2:25). След грехопадението обаче, те изпитват срам от голотата си и си съшиват препаски от смокинови листа, за да покрият срамните си части (Бит. 1:7). Ако бяха извършили престъплението с изяждането на действителен плод от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, те несъмнено биха покрили ръцете или устата си. Присъщо на човека е да скрие това с което е злоупотребил. Фактът, че прикриват половите си органи, а не устата си, показва, че именно с тях са извършили греха. В Йов 31:33 се казва: “Ако съм покрил престъпленията си както Адам, и съм скрил беззаконието си в пазухата си.” След грехопадението Адам покрива половите си части; което показва, че грешният акт е извършен с тях. Сексуалните органи на Адам и Ева са източникът на техния срам, тъй като те са били инструментът на грешното им деяние.
Кое е действието, което в света преди грепопадението, човек би желал да извърши дори при явен риск да загуби живота си? Това не може да е нищо друго, освен любовния акт. Божията цел на Творението, заложена в благословиите “плодете се и се множете” (Бит. 1:28), може да бъде постигната само чрез любовта. Съответно, от гледна точка на Божията цел на Творението, любовта трябва да бъде най-святият и съкровен акт. Но тъй като точно сексуалният акт е причината за грехопадението, хората често го смятат за нещо срамно и дори презрително. Заключението е, че грехопадението на човека е извършено чрез непозволена сексуална връзка.
1.3.3. Непозволените сексуалени връзки между ангела и човешките същества
Изяснихме, че ангелът прелъстява хората да съгрешат; както ангела, така и човешките предци съгрешават чрез непозволена сексуална любов. Хората и ангелите са единствените духовни същества във Вселената, които са способни да имат любовни отношения. Можем да заключим, че незаконната сексуална връзка на прелюбодеяние трябва да се е осъществила между ангела и човешките предци.
Исус казва: “Вие сте от баща Дявола и желаете да вършите похотите на баша си” (Иоан 8:44). След като дяволът и Сатана са идентични, (Откр. 12:9), можем да кажем, че човешките същества са потомци на Сатана, “старовременната змия”, която е изкушила човеците. Как хората са станали потомци на грешния ангел, Сатана? Между ангелът и нашите първи предци е имало непозволена сексуална връзка. В резултат на тази връзка цялото човечество принадлежи към рода на Сатана. Св. Павел пише: “ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.” (Римл. 8:23) С това той признава, че ние, грешните хора, произлизаме от линията на Сатана, а не от линията на Бог. Йоан Кръстител укорява хората, наричайки ги “рожби ехиднини” (Мат 3:7), т.е. деца на Сатана. Исус казва на книжниците и фарисеите: “Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?” (Мат. 23:33). Тези стихове потвърждават, че ние сме потомство на незаконна сексуална връзка между ангелите и човешките праотци. Фактически това е същността на човешкото грехопадение.
1.4. Плодът на дървото за познаване доброто и злото
Дървото за познание на доброто и злото, както беше показано, символизира Ева. Какво тогава символизира плодът на това дърво? Плодът символизира любовта на Ева. Както дървото се размножава чрез своите плодове, така и Ева трябваше да роди добри деца чрез своята свята божествена любов. Но вместо това, тя ражда деца на злото чрез сатанинската си любов. Ева бе създадена незряла и трябваше да достигне пълна зрялост едва след като премине през период на израстване. Ето защо, любовта на Ева е символично представена чрез плода на дървото за познаване доброто и злото, а Ева е представена символично като дърво.
Какво символизира изяждането на плода от дървото за познаване доброто и злото? Когато изядем нещо, то става част от нашата плът и кръв. Познавайки любовта, която е с център Бог, Ева щеше да изяде плода на доброто. Така тя щеше да наследи Божията божествена същност и да даде началото на добър род. Вместо това тя “изяде” плода на злото, консумирайки грешната любов с център Сатана. Така тя наследи същността на злата си природа и размножи рода на злото, от който произхожда нашето грешно общество. Следователно, изяждането на плода от Дървото за познаване доброто и злото означава, че консумирайки сатанинската любовна връзка с ангела, тя се свързва в кръвна връзка с него.
Бог проклина падналия ангел с думите, “ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си.” (Бит 3:18) “По корема си ще се влачиш” означава, че ангелът ще стане мизерно същество, неспособно да функционира правилно и изпълнява първоначалното си предназначение. Да “яде пръст” означава, че откакто ангелът е бил прогонен от Небето (Исая 14:12, Откр. 12:9), той е лишен от жизнените елементи, идващи от Бог. Вместо това той е трябвало да се препитава с елементите на злото, придобити от грешния свят.
1.5. Коренът на греха
От по-горното изясняване на Библията разбираме, че коренът на греха не е изяждането на плод от човешките предци, а в това, че те са влезли в непозволена сексуална връзка с ангела (символизиран от змия). В резултат те не са могли да размножат Божия род на доброто, а вместо това са дали началото на злия род на Сатана.
Има достатъчно доказателства, които ни помагат да се убедим, че коренът на човешкия грях се крие в сексуалната аморалност. Знаем, че първородният грях се предава по кръвна линия от поколение на поколение. Това е така, защото коренът на греха е породен от сексуалните отношения, които ни обвързват в кръвна връзка. Освен това, религиите, които подчертават нуждата от пречистване на греха, смятат прелюбодействието за основен грях и проповядват добродетелите на целомъдрие и въздържание, с цел да го обуздаят. Това показва, че коренът на греха е скрит в похотливите сексуални желания. Израилтяните извършват обряда на обрязването като условие за освещаване. Те се квалифицират като Богоизбран народ чрез изтичането на злата кръв, която е пропита в нашето същество вследствие на нечистия акт, представляващ коренът на греха.
Безразборните сексуални връзки са основната причина за падението на не малък брой герои, патриоти и нации. Коренът на греха – незаконното сексуално желание – действа непрестанно в душите дори и на най-изключителните хора, понякога без самите те да го осъзнават. Ние можем да изкореним всяко друго зло, като установим морални норми чрез религията и въведем различни образователни програми, реформирайки социално-икономическите системи, които благоприятстват извършването на престъпления. Но никой не може да възпре чумата на сексуалната разпуснатост, разпространяваща се още повече с прогреса на цивилизицията, който прави начина на живот по-удобен и мързелив. Ето защо, надеждата за един идеален свят ще остане непостижима мечта, докато тази първопричина на всички злини не бъде премахната от корена си. Месията, при своето Второ пришествие, трябва да бъде способен да разреши този проблем веднъж завинаги.
ЧАСТ 2
Греха, Грехопадението: Истината за греха на Адам, Ева и Луцифер, Сатана, Архангела, Библейска история
МОТИВИТЕ И ПРОЦЕСЪТ НА ГРЕХОПАДЕНИЕТО
Мотивът за човешкото грехопадение се крие в ангела, който е символизиран от змията, изкушила Ева. Ето защо, преди да разберем мотивите и процеса на грехопадението, първо трябва да разберем повече за самия ангел.
2.1. Ангелите, тяхната мисия и връзката им с човека
Както всички творения и ангелите са създадени от Бог. Бог създава ангелите преди всички други творения. В Библейския разказ за сътворението на Небето и Земята откриваме, че Бог говори в множествено число: “Нека създадем човека по наш образ и подобие.” (Бит 1:26) Бог не се обръща към Себе си като към Светата Троица, както много теолози тълкуват този стих. По-скоро, Той говори на ангелите, които е създал преди човешките същества.
Бог създава ангелите като слуги, които да Му помагат в сътворяването и поддържането на Вселената. В Библията откриваме много случаи, в които ангели работят за Божията Воля. Ангели предават на Авраам благословията на Бог (Бит. 18:10); ангел възвестява и зачеването на Христос (Мат. 1:10; Лука 1:31); ангел освободи Петър от оковите и го изведе от затвора (Деяния 12:7-10). В книгата на Откровение 22:9, Ангелът, който придружава Иоан, нарича себе си “слуга”, а в Евреи 1:14, ангелите са представени като “служебни духове”. Библията често описва ангели, които почитат и възхваляват Бог (Откр. 5: 11-12; 7:11-12).
2.2. Духовното и физическото Грехопадение
Бог създава човека от две съставни части: духовно “Аз” и физическо “Аз”. Човешкото грехопадение също се осъществява в две измерения: духовно и физическо. Падението, извършено чрез сексуалната връзка между ангела и Ева, е духовно грехопадение, докато падението, вследствие на сексуалната връзка между Ева и Адам ,е физическо грехопадение.
Възможни ли са сексуални взаимоотношения между ангел и човек? Всички емоции и възприятия, изживявани при контакта между един дух и физически човек, са абсолютно идентични с тези, които изживяват физическите хора при сексуален контакт. Безспорно, сексуалните взаимоотношения между ангел и човек, са възможни.
Това става още по-ясно от следните примери. Има реални записани случаи на земни хора, които водят брачен живот с духове. Библията описва, как ангел се бори с Яков и изкълчва бедрото му. (Бит. 32:25) Три ангела посещават семейството на Авраам и ядат храната, приготвена от телешко, масло и мляко. (Бит 18:8) Два ангела посещават дома на Лот и ядат от безквасния хляб, който той им предлага. Когато хората от града виждат ангелите, те се изпълват с развратни сексуални желания и заобиколят къщата на Лот, като крещят: “Къде са мъжете, които дойдоха при теб тази вечер. Пусни ни ги, да ги познаем.” (Бит 19:5).
2.1.1. Духовното Грехопадение
Бог създава ангелския свят и поставя Луцифер в позицията на архангел. (Исая 14:12) Луцифер е бил посредникът на Божията любов към ангелския свят, както и Авраам бе носителят на Божията благословия за израилтяните. В тази позиция, той почти монополизира любовта на Бог. Но когато Бог създава човешките същества като Свои деца, Той ги обича многократно повече, отколкото някога е обичал Луцифер, създаден в позицията на Негов слуга. В действителност любовта на Бог към архангела не се е променила; тя е същата преди и след създаването на човешките същества. Но когато Луцифер вижда, че Бог обича Адам и Ева повече отколкото него, той изпитва чувството, че любовта на Бог към него е намаляла. Тази ситуация наподобява Библейската притча за работниците и лозето. (Мат 20:1-15) Въпреки че работниците, които се трудили още от сутринта, получили обещаното им възнаграждение, те се почувствали ощетени, когато видели, че дошлите по-късно и работили по-малко получават същата надница. Чувствайки, че получава по-малко любов, отколкото заслужава, Луцифер иска да се домогне до същата централна позиция в човешкото общество, на каквато се е радвал в ангелския свят, като посредник на Божията любов. Това бе причината да изкуши Ева и това е мотивацията за духовното грехопадение.
Всичко във Вселената е създадено да съществува под управлението на Божията любов. Ето защо, любовта е източникът на живот, ключът към щастието и същината на идеала, към който се стремят всички създания. Колкото повече любов получава някой, толкова по-красив изглежда той в очите на другите. Когато ангелът, създаден като слуга на Бог, вижда Ева, Божията дъщеря, естествено е тя да му изглежда много красива. Нейната любов му се струва още по-примамлива и възбуждаща, когато Луцифер усеща, че тя се поддава на неговите изкушения. От този момент, той започна да я съблазнява с намерението да я притежава, независимо от последиците. Луцифер, който напуска дадената му се позиция, поради прекомерното си желание за любов, и Ева, която е искала да й се отворят очите и да стане като Бог (Бит 3:5-6), преди да е узряла за това, създават обща база и влизат във връзка на даване и приемане. Силата на непринципната любов, родена от тяхната връзка, ги довежда до непозволени сексуални отношения на духовно ниво.
Всички същества са създадени въз основа на следния принцип: когато са обединени в любов те обменят елементи помежду си. Следователно, когато Ева се обединява в любов с Луцифер и те стават едно цяло, тя получава от него определени елементи. На първо място, тя приема чувството на страх, идващо от угризенията на гузната им съвест, тъй като са престъпили Принципите на Творението. Второ – тя наследява от него ново познание, която я прави способна да разбере, че не ангелът, а Адам е нейният първоначално предопределен съпруг. Ева е можела да получава познание от Архангела, тъй като е била все още незряла и нейната мъдрост не е толкова развита, както тази на Архангела, който вече е бил на нивото на ангелската зрялост.
2.2.2. Физическото Грехопадение
След достигането на съвършенство Адам и Ева щяха да станат вечни съпруг и съпруга в любовта на Бог. Но Ева, в своята незрялост, влиза в непозволена сексуална връзка с Архангела и едва след това се свърза с Адам като неин съпруг. Така Адам също съгрешава, докато все още е бил незрял. Тази предбрачна връзка на сатанинска любов между Адам и Ева представлява физическото грехопадение.
Както бе споменато по-горе, чрез духовното грехопадение с Архангела, Ева наследява чувствата на страх възбуден от угризенията на виновната им съвест. Тя получава и новото познание, че не Архангела, а Адам е предопределения за нея съпруг. Тогава Ева изкушава Адам с надеждата, че свързвайки се с него, предопределения й съпруг, тя би могла да се освободи от чувството на страх и отново да се върне при Бог. Това е мотивацията на Ева, довела до физическото грехопадение.
След като Ева се обединява с Архангела чрез незаконната им сексуална връзка, тя застава в позицията на архангел спрямо Адам. Затова Адам, който все още получава Божията любов, изглежда много привлекателен в нейните очи. Адам е единственият й шанс да се върне към Бог. Чувствайки това, Ева се обръща към него и го изкушава, постъпвайки по същия начин, както Архангела постъпва с нея, когато я съблазнява. Адам се поддава, създавайки обща база с Ева, и те влизат във връзка на даване и приемане един с друг. Силата на непринципната любов, генерирана от тяхната връзка, тласка Адам да напусне първоначалната си позиция и ги съединява в непозволена физическа сексуална любов.
Ставайки едно тяло с Ева, Адам наследява от нея всички елементи, които тя е получила от Архангела. Тези елементи в последствие се предават на всички следващи поколения, без прекъсване. Какво би станало, ако Адам бе постигнал съвършенство, без да последва изкушението на Ева? Провидението за въстановяване на Ева щеше да бъде относително лесно, защото макар и тя да е съгрешила, Адам щеше да остане непокварен, като неин съвършен субект. За нещастие, Адам също съгрешава и човечеството до ден днешен се ражда в грях, продължавайки рода на Сатана.
ЧАСТ 3
Греха, Грехопадението: Истината за греха на Адам, Ева и Луцифер, Сатана, Архангела, Библейска история
СИЛАТА НА ЛЮБОВТА, СИЛАТА НА ПРИНЦИПА И БОЖИЯТА ЗАПОВЕД
3.1. Силата на любовта и силата на Принципа в човешкото грехопадение
Човешките същества са създадени чрез Принципа и трябва да живеят в съответсвие с Принципа. Ето защо, не е възможно силата, заложена в Принципа, да отклони човека от пътя на самия Принцип и да причини неговото падение. Можем да сравним това с влак, който не би излязъл от релсите, ако линията и локомотива са в изправност. Това може да се случи само ако някаква външна сила, по-мощна от инерцията на влака, се сблъска с него и го отклони в друга посока. По същия начин, силата на Принципа, заложена в човешките същества, направлява техния растеж в правилната посока. Но ако те са подложени на действивето на някаква по-мощна сила, имаща непринципна цел, те със сигурност ще съгрешат. Единствената сила, по мощна от тази на Принципа, е силата на любовта. Докато хората се намират в състояние на незрялост е възможно силата на непринципната любов да причини падението им.
Защо силата на любовта е по-голяма от силата на Принципа? Защо Бог е направил любовта по-силна, след като това отваря възможност силата на непринципната любов да повлияе човек, който все още не е достигнал съвършенство и да причини неговото падение?
Според Принципи на Творението, любовта на Бог е субектът на всички видове любов, протичащи в четири позиционната основа, която се установява тогава, когато участниците й изпълнят целта на трите обекта чрез динамичната любов помежду си. Без Божията любов няма начин да се изгради истинска четири позиционна основа. Без Божията любов, няма начин да постигнем целта, за която сме създадени. Любовта наистина е източникът и изворът на нашите живот и щастие.
Макар да създава хората въз основа на Принципа, Бог ги управлява чрез любовта. В съответстие, за да може любовта да изпълни правилно ролята си, силата й трябва да бъде по-голяма от силата на Принципа. Ако силата на любовта е по-слаба от силата на Принципа, Бог не би бил в състояние да управлява и води хората чрез любов; по-скоро бихме преследвали принципите повече, отколкото любовта на Бог. По тази причина, Исус се опитва да издигне своите ученици с истината, но неговата любов бе тази, която им дава спасение.
3.2. Защо Бог даде заповедта на Адам и Ева
Защо Бог дава заповедта на Адам и Ева, да не ядат от плода? Докато не са достигнали зрялост, Адам и Ева не можеха директно да бъдат управлявани от Бог чрез любовта. Тъй като силата на любовта е по-голяма от силата на Принципа, Бог предвидя, че ако те създадат обща база с Архангела, има вероятност да се потдадът на силата на изкривената, непринципна любов и да съгрешат. За да предотврати това, Бог дава заповедта на Адам и Ева, която им забранява да влизат в подобни взаимоотношения с Архангела. Без значение колко силна е непринципната любов на Архангела, ако Адам и Ева бяха останали верни на Божията заповед, създавайки обща база с Бог и влизайки във връзка единствено с Него и с никой друг, силата на непринципната любов на Архангела нямаше да им повлияе и те никога нямаше да съгрешат. За нещастие, Адам и Ева не се подчиняват на заповедта, а създават обща база с Архангела и продължават действията на даване и приемане с него. Така генерираната сила на непринципната любов ги заставя да се отклонят от пътя на Принципа.
Бог дава заповедта на незрялите човешки предци, не само за да предовтврати човешкото грехопадение. Бог иска те да се радват на господство над целият естествен свят, включително и над ангелите, като наследят творческата Му природа. За тази цел, човешките същества трябва да се усъвършенстват чрез вярата си в Словото, което е техният дял от отговороността. (виж. Принципи на Творението 5.2.2)
3.3. Периодът, през който е необходима заповедта
Щеше ли заповедта на Бог да не “ядат от плода” да остане вечно в сила? Втората Божия благословия трябваше да се изпълни, когато Адам и Ева навлязат в Божието пряко господство на любовта, чрез обединението си като истински съпруг и съпруга, и родят и отгледат деца в любовта на Бог (Бит 1:28). Всъщност Принципът позволява на човешките същества да “ядат” от плода, след като достигнат пълна зрялост на характера си.
Силата на любовта е по-голяма от силата на Принципа. Ако Адам и Ева бяха достигнали съвършенство и бяха станали божествени съпруг и съпруга, преживявайки Божието пряко господство в абсолютната сила на Неговата любов, то тяхната съпружеска любов щеше също да стане абсолютна. Никой и никаква сила във Вселената нямаше да бъде в състояние да разруши този съюз на любовта. От този момент нататък, Адам и Ева никога не биха съгрешили. Нямаше да има начин, любовта на Архангела, която е по-нисша от човешката, да раздели Адам и Ева, след като съпружеската им любов е здраво основана на Бог. Ето защо, Божията заповед “Не яжте от плода!” е в сила единствено в периода на тяхната незрялост.
ЧАСТ 4
Греха, Грехопадението: Истината за греха на Адам, Ева и Луцифер, Сатана, Архангела, Библейска история
ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ЧОВЕШКОТО ГРЕХОПАДЕНИЕ
Какви бяха последиците от духовното и физическото Грехопадение на Адам и Ева за цялата Вселена, в това число за човечеството и ангелите? Нека обсъдим някои от най-сериозните последствия.
4.1. Сатана и грешното човечество
Сатана е име, дадено на Архангел Луцифер след неговото падение. Със своето прегрешение, първите човешки предци се обвързват в кръвна връзка с Луцифер. Те образуват четирипозиционна основа под игото на Сатана и така цялото човечество се раждаме като сатанински деца. Затова Исус казва на хората: “Вие сте от баща дявола” и ги нарича “Змии! Рожби ехидни” (Иоан 8:44; Мат. 12:34; Мат 23:33; Мат. 3:7). Свети Павел пише: “и не само то (Създанието), но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и сами ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си.” (Рим. 8:23). Това показва, че никой не принадлежи към рода на Бог. Вместо това, поради Грехопадението на първите човешките предци, хората принадлежат към рода на Сатана.
Ако Адам и Ева бяха постигнали пълна зрялост и бяха създали четири позиционна основа с център Бог, светът на Божия суверенитет щеше да бъде установен по онова време. Все още незрели, те обаче, съгрешават и създават четири позиционна основа с център Сатана. В следствие на това, светът премина в суверенитета на Сатана. Ето защо, Библията нарича Сатана “князът на този свят” и “богът на този свят”. (Иоан 12:31; 2 Кор. 4: 4)
Когато Сатана установява господство над човешките същества, предопределени да станат господари на Творението, той получава също и господство над всичко във Вселената. Ето защо е писано, че “творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове... Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.” (Римл. 8:19-22) Тези стихове описват агонията на Творението под господството на Сатана, което очаква появата на безгрешните хора, усъвършенствали първоначалната си природа. То жадува за деня, в който те ще победят Сатана и ще владеят с любов.
4.2. Действията на Сатана в човешкото общество
Сатана непрекъснато обвинява хората пред Бог, както направи и с Йов, за да ги завлече в ада. (Йов 1:9-11). Но дори Сатана не може да извършва злите си действия, докато не намери обект, с който да формира обща база чрез действия на даване и приемане. Обекти на Сатана са злите духове в духовния свят. Обект на тези зли духове е духовното "Аз" на злите хора на Земята, а самите злодеяния се извършват посредством физическите им тела. Следователно силата на Сатана се прокарва чрез влиянието на злите духове и се проявява в злите физически действия на земните хора. Например, “Сатана влезе в Юда, наричан Искариот.” (Лука 22:3), а Исус веднъж нариче Петър “Сатана” (Матей 16:23). В Библията духовете на злите земни хора биват наричани “ангели” на дявола. (Матей 25:41)
Да възстановим Небесното царство на Земята (Есхатология) - означава да създадем свят, в който Сатана вече не може да иницира никакви действия. За да осъществим такъв свят, цялото човечество трябва напълно да елиминира предпоставките за обща база със Сатана, да възстанови общата си база с Бог и да влезе във връзки на даване и приемане с Него. Пророчеството, че в Последните дни Бог ще заключи и хвърли Сатана в бездната (Откровение 20:1-3) показва, че Сатана ще бъде напълно неспособен на каквато и да била дейност, понеже няма да има нито един обект, с който да си взаимодейства. За да унищожим общата си база със Сатана и да сме способни да го съдим (1 Кор. 6:3), трябва да разберем истинският характер на неговото престъпление и да го обвиним пред Бог.
Но тъй като Бог е дарил хората и ангелите със свобода, Той не може да ги възстанови насила. По своята собствена свободна воля, човек трябва да бъде способен да доведе Сатана до доброволно подчинение, като издигне и следва Словото на Бог, изпълнявайки своята част от отговорността. Само по този начин можем да бъдем възстановени до първоначалното ни състояние на хора, въплащаващи първоначалната природа на Творението. Историята на възстановителното провидение се е удължавала и е продължила толкова дълго време, именно защото Бог развива своето провидение в съответствие с този принцип. (виж. Предопределение 2)
4.3. Доброто и злото от гледна точка на целта
Вече определихме какво е добро и зло (Есхатология 2.2), нека сега изследваме тяхната природа от гледна точка на целта. Ако Адам и Ева се обичаха по начина, по който желаеше Бог и бяха установили четири позиционна основа с Него като център, те щяха да поставят началото на добър свят. Но тъй като тяхната любов има цел, противоположна на Божиите намерения и изгражда четири позиционна основа с център Сатана, те в крайна сметка създават света на злото. Този пример свидетелства, че дори външно погледнато добрите и злите постъпки да не се отличават видимо една от друга, тяхната пълна същност се проявява в половете им, които са различни, понеже целите на добрите и злите действия са противоположни.
Откриваме много случаи, когато аспекти на човешката природа, общоприето считани за зли, са всъщност добри, ако тяхната цел е отправена към Волята на Бог. Нека взезем за пример желанието. Желанието, което хората често считат за нещо грешно, всъщност е дадено от Бог. Радостта е Целта на Творението и тя може да се постигне само, когато желанието ни се изпълни. Ако нямахме желания, никога нямаше да преживеем радост. Ако нямахме желания, нямаше да имаме вдъхновението да получаваме любовта на Бог; да живеем, да извършваме добри действия, или да се развиваме. Следователно, без желание нито Божията цел на творението, нито провидението на възстановяване можеха да се изпълнят. Поддържането и развитието на процъфтяващо, здраво и хармоничо общество също би било невъзможно.
Желанията, които са част от дадената ни от Бог природа, са добри, когато дават плодове, според Волята на Бог и са зли, когато дават плодове според волята на Сатана. На тази основа можем да заключим, че дори този свят на злото ще бъде възстановен към добро и ще стане Небесно царство на земята, ако промени своята посока и цел, съгласно с воденето на Христа. (Есхатология 2.2) Ето защо, Провидението за възстановаване може да бъде определено като процес на промяна на посоката на грешния свят от настоящата му сатанинска цел към цел, насочена към изграждането на Небесното царство - Божият идеал на Творението.
Всеки стандарт на доброто, установяван в курса на Провидението за възстановяване, не е абсолютен, а относителен. Във всеки един определен период от историята, покорното съгласие с господстващата доктрина се счита за добро, докато действията в противоречие с нея са считани за зло. Но промяната на епохата води до ново управление и доктрини, с нови цели и стандарти на доброто и злото. За привържениците на определена религиозна традиция или философска школа, съгласието с нейните доктрини и философия се считат за добро, а опонирането им за зло. Но когато в доктрината или философията се извършват промени, стандартът на доброто и злото също ще се промени в съответствие с новите й цели. По същия начин, когато човек смени своята религия или идеология, естествено и неговите цели и стандарти за добро и зло ще се променят в съответствие.
Конфликти и революции непрекъснато разяждат човешкото общество, главно поради постоянните промени в стандарта за добро и зло, тъй като хората преследват противоположни цели. Но все пак, през безкрайните цикли на конфликти и революции в човешката история, хората са търсели абсолютното добро, желано от първоначалната им душа. Конфликтите и революциите в грешното човешко общество неизбежно ще продължават безспирно, тъй като хората, търсещи тази абсолютна цел, няма да спрат до крайното установяване на света на доброто. Стандартът на доброто ще остане относителен, само докато протича курсът на възстановяване.
Когато един ден сатанинското господство бъде премахнато от Земята, Бог, Вечният и Абсолютният Създател, надхвърлящ време и пространството, ще установи Своя суверенитет и Своята истина. В този ден, истината на Бог ще бъде абсолютна. Така целта определена от тази идеология и резултатния стандарт на доброто също ще бъдат абсолютни. Тази космическа, всеобхватна истина, ще бъде здраво установена от Христос при неговото Второ пришествие.
4.4. Действията на добрите и злите духове
Използваме общият термин “добри духове”, като общо название за Бог, духовете на страната на Бог и добрите ангели. Общият термин за Сатана и духовете на негова страна е “зли духове”. Действията на добрите и злите духове, както и добрите и злите дела, в началото може да изглеждат еднакво, но преследват противоположни цели.
Работата на добрите духове с течение на времето ще подсили вътрешното чувство на мир, спокойствие, праведност и дори ще подобри здравето на човека. Работата на злите духове, обратното, постепенно ще увеличи чувствата на вътрешно безпокойство, страх и егоизъм, и ще причини влошаване на здравето. За човек, който не е запознат с Принципа, може да е трудно да различи работата на духовете, но в крайна-сметка, често със закъснение, той ще разпознае природата на духовете по плодовете - резултатите от техните дейности.
Тъй като грешният човек стои в междинна позиция, между Бог и Сатана, и се свързва и с двамата, дейността на добрия дух може да е съпътствана с неуловимото, коварно влияние и на лош дух. Понякога феномени, започнали поради работа на злите духове, с течение на времето могат да се смесят с работата на добри духове. Ето защо, разпознаването на духовете е много трудно за онези, които не разбират Принципа. Жалко е, че много религиозни лидери в своето невежество осъждат работата на добрите духове, поставяйки ги редом с тази на злите духове. Това може да ги постави в непреднамерена опозиция спрямо Волята на Бог. В нашата епоха, духовните явления стават все по-преобладаващи. Докато религиозните водачи не се научат правилно да различават работата на добрите духови от тази на злите духове, те не могат правилно да напътстват и водят хората, които преживяват духовни феномени.
4.5. Грях
Грехът е нарушение на Небесния закон, което се осъществява в момента, когато човек установи обща база със Сатана, създавайки по този начин условие за действия на даване и приемане с него. Можем да класифицираме четири вида грях. Първият е първородният грях. Този грях произлиза от духовното и физическото грехопадение на първите хора. Той е проникнал дълбоко в нашата родствена линия и е коренът на всички грехове. Вторият е наследственият грях. Това е грехът, който наследяваме от предците си чрез кръвната ни родствена връзка. В десетте Божии заповеди пише, че грехът на родителите се предава на потомството. (Изход 20:5)
Третият е колективният грях. Това е грехът, за който човек носи отговорност като член на група, дори да не го е извършил лично, нито да го е наследил от предците си. Пример за такъв грях е разпъването на Исус. Макар че само висшите свещеници и някои книжници са тези, които изпращат Исус на кръста, евреите и цялото човечеството съвкупно понасят отговорността за този грях. В следствие на това, евреите трябваше да преминат през мъчителни страдания, а човечеството като цяло изминава пътя на тежки изпитания до Второто пришествие на Христос. Четвъртият е индивидуалният грях, който се извършва от самия индивид.
Можем да определим първородният грях като коренът на всички грехове. Наследственият грях е като стеблото, колективният грях - клоните, а индивидуалният грях - листата. Всички грехове водят своето начало от първородния, който е техният корен. Без да изкореним първородния грях, не можем да се освободим напълно от останалите грехове. Никой обаче не е в състояние да изтръгне корена на този грях, скрит далеч назад във времето. Единствено Христос, който идва като коренът и Истинският Родител на човечството, може да го открие и изкорени.
4.6. Основните характеристики на грешната природа
Ева наследява от Архангела всички склонности, произтичащи от неговото престъпление спрямо Бог, когато чрез сексуалните им взаимоотношения тя бива обвързана в кръвна връзка с него. След което и Адам придобива същите склонности, когато Ева влиза в ролята на Архангела и чрез тяхните сексуални отношения го обвързва в кръвна връзка. Тези склонности стават основната причина и източникът за грешните тенденции на всички хора. Те са основните характеристики на нашата грешна природа.
Главната мотивация, която поражда тези основни характеристики на грешната природа, се крие в завистта на Архангела спрямо Адам, възлюбения от Бог. Как е възможно да съществуват чувства, като завист и ревност в Архангела, който е сътворен от Бог с добра цел? Архангелът е надарен с желания и интелект, които са част от първоначалната му природа. Надарен с интелект, Архангелът е в състояние да сравни и забележи, че любовта на Бог към човешките същества е по-голяма от любовта към него. Тъй като той притежава и желания, в него съществува и естествената жажда да бъде обичан повече от Бог. Това желание на сърцето, естествено е могло да се превърне в завист и ревност. Завистта е неизбежен вторичен продукт на първоначалната природа, като сянката на всеки осветен предмет.
Но след като човешките същества достигнат съвършенство, преходното чувство на завист по никакъв начин не би могло да стане причина за тяхното грехопадение. Човек никога не би извършил подобно престъпление, знаейки дълбоко в себе си, че кратковременното удовлетворение, което може да получи от достигането на обекта на своето желание, не си струва в сравнение с агонията от саморазрушението, което то ще причини.
Светът, в който е осъществена целта на Творението, би представлявал общество, изградено въз основа на органични взаимоотношения, чиято структура наподобява в много аспекти строежа на човешкото тяло. Осъзнавайки, че падението на един индивид би причинило рухване на целия организъм, обществото би предпазвало членовете си от подобно саморазрушение. В такъв идеален свят, евентуалните чувства на завист, възникнали случайно от първоначалната природа, ще бъдат направлявани в посока, която да способства за прогреса на човечеството. Те никога не биха причинили човешкото падение.
Основните характеристики на грешната природа могат да бъдат разделени общо в четири типа. Първата е провала да приемем Божията гледна точка. Принципната причина за падението на Архангела бе провалът му да обича Адам със същото сърце и същата гледна точка като Бог. Вместо това, той чувства ревност, която го подвежда да изкуши Ева. Пример за тази характеристика на грешната природа е завистта на придворния към любимеца на краля, вместо искрено да го уважава като човек, когото кралят обича.
Втората е - напускане на правилната позиция. В желанието си да получи повече от любовта на Бог, Луцифер е искал да се радва на същата позиция на любов в света на хората, каквато е притежавал в ангелския свят. Това неправедно желание става причина той да напусне позицията си и да съгреши. Хората са тласкани от неправедни желания да преминат границата на това, което е правилно и да желаят повече от даденото им, точно поради тази основна характеристика на грешната природа.
Третата е - обръщане на господството. Ангелът, който е трябвало да бъде подчинен на хората, вместо това подчинява Ева. Тогава Ева, която е трябвало да бъде водена от Адам, доминира над него. Разрушаването на правилния ред произведе горчиви плодове. Редът в човешкото общество бива непрекъснато нарушаван от хората, които напускат полагащата им се позиция и обръщат реда на господство. Непрестанната проява на тези явления се корени в тази основна характеристика на грешната природа.
Четвъртата е - разпространяване на престъпното действие. След своето съгрешаване, ако Ева не бе повторила своя грях, като изкуши Адам, Адам щеше да остане непокварен. Възстановяването само на Ева щеше да бъде относително лесно. Но Ева разпространи своя грях, съблазнявайки Адам също да съгреши. Склонността на злите хора да въвличат и другите в разрастваща се мрежа от престъпления, произтича от тази основна характеристика на грешната природа.
ЧАСТ 5
Греха, Грехопадението: Истината за греха на Адам, Ева и Луцифер, Сатана, Архангела, Библейска история
СВОБОДАТА И ЧОВЕШКОТО ГРЕХОПАДЕНИЕ
5.1. Значението на свободата от гледна точка на Принципа
Какво означава истинската свобода? В светлината на Принципа, свободата има три характеристики. На първо място – няма свобода извън Принципа. Свободата изисква наличието на свободна воля и свободни действия, по силата на тази воля. Свободната воля и свободните действия се намират в отношение на вътрешна природа и външна форма. Съвършенна свобода се постига, когато те са в хармония. Ето защо, не може да има никакво свободно действие без свободна воля; нито пък свободната воля може да бъде пълна, ако не е съпроводена от свободни действия. Свободните действия се пораждат от свободната воля, която е израз на духа. Тъй като духът на първоначалния безгрешен човек не може да действа извън Словото на Бог, което е Принципа, той никога не би изразил свободна воля или предизвикал свободни действия, които да не са в съзвучие с Принципа. Несъмнено свободата на истинския човек никога не се отклонява от Принципа.
Второ, няма свобода без отговорност. Създаден според Принципа, човекът може да достигне съвършенство, само ако изпълни своята отговорност въз основа на свободната си воля. (Принципи на Творението 5.2.2) Затова, човек, който преследва целта на Творението, подтикнат от свободната си воля, непрестанно ще се стреми да изпълни своя дял от отговорността.
Трето, няма свобода без постигнати резултати. Когато хората упражняват свободата си и изпълняват своята отговорност, те се стремят да постигнат резултати, които изпълняват Целта на Творението и носят радост на Бог. Свободната воля непрекъснато е устремена към конкретни резултати, чрез свободни действия.
5.2. Свободата и човешкото грехопадение
В заключение можем да кажем, че свободата не може да съществува извън Принципа. Свободата се съпровожда от отговорност, заложена в Принципа и се стреми към резултати, които носят радост на Бог. Свободните действия, породени от свободната воля, биха довели само до добри резултати. Следователно, не е възможно свободата да е причинила Грехопадението. Писано е, “където е Господният Дух, там е свобода.” (2 Кор. 3:17) Свободата, за която говорим, е свободата на първоначалната душа.
Докато предупреждението на Бог да не ядат от плода на Дървото за познаване на доброто и злото е в сила, Адам и Ева е трябвало да спазват тази заповед по свободната си воля и без намесата на Бог. Със сигурност свободата на първоначалната им душа, която по природа е отговорна и се стреми към доброто, ги е подтиквала да спазят предупреждението. Когато Ева е тръгнала да се отклонява от Принципа, свободата на първоначалната й душа се е опитала да я предпази като е породила в нея чувство на страх и предчувствие за заплаха. От грехопадението до днес, свободата на първоначалната душа е работила, за да върне хората обратно към Бог. Действаща по този начин, не е възможно свободата да е причина за Грехопадението на човека. Точно обратното, грехопадението се случва, понеже свободата на пръвоначалната душа се оказва ограничена от по-мощната сила на непринципната любов.
Истината е, че в резултат на Грехопадението, човешките същества загубват свободата си. Но дори и в грешните хора се е запазило зрънце първоначална природа, която се стреми към свобода и това дава възможност Бог да води Провидението за нейното възстановяване. С прогреса на историята, хората стават все по-ревностни в стремежа си за свобода, дори това да коства живота им. Това е доказателство, че се намираме в процес на възстановаване на свободата си, отдавна загубена поради Сатана. Целта на нашия стремеж към свобода, е да можем да изпълним дадената ни от Бог отговорност, която е ключова за изпълнението на Целта на Творението.
5.3. Свободата, грехопадението и възстановянането
Вярно е, че човешките същества са били свободни да общуват с ангелите, които са създадени да им служат. Но тъй като сърцето и интелектът на Ева са били все още незрели, когато тя е изкушена от ангела, тя става убъркана емоционално и интелектуално. Въпреки че свобадата на първоначалната й душа събужда чувства на безпокойство в нея, тя преминава границата и съгрешава, тъй като силата на любовта между нея и Архангела е била по-голяма. Без значение колко свободни са били отношенията на Ева с ангела, ако тя бе запазила непоклатима вяра в Божията заповед и не бе откликнала на изкушенията на Луцифер, силата на непринципната любов нямаше да се генерира и тя нямаше да съгреши. Следователно, въпреки че свободата позволява на Ева да общува с ангела и я довежда до прага на падението, това което я тласка отвъд позволения праг не бе свободата, а силата на непринципната любов.
Тъй като Ева е създадена да общува свободно с ангелите, тя естествено е общувала с Луцифер. Но когато те създават обща база и влизат в действия на даване и приемане, генерираната сила на непринципна любов става причина за тяхното грехопадение. Но е възможно и обратното. Надарени със свободата грешните хора могат да се свързват с Бог. Ако те следват Словото на истината, създадат обща база и влязат във връзка на даване и приемане с Него, тогава силата на принципната любов ще може да възроди първоначалната им душа. Всъщност, свободата на първоначалната душа, жадува да развие напълно първоначалната природа. Затова, хората от всички епохи са се борили отчаяно за свобода.
Поради грехопадението хората изпадат в невежество за Бог и Неговото сърце. Това невежество прави човешката воля неспособна да преследва цели, носещи радост на Бог. Давайки на грешните хора “дух и истина” (Йоан 4:23) (т.е. вътрешно и външно познание), в зависимост от предимствата на епохата в Провидението за възстановяване, Бог постепенно е възраждал техното сърце, жадуващо за свободата на първоначалната душа. В съответствие с този прогрес, сърцето им към Бог също се възстановява, засилвайки техния стремеж да живеят според Неговата Воля.
Още повече, с интензивното нарастване на стремежа към свобода, хората ще искат социална среда, подходяща за нейното постигане. Когато социалните условия на определена епоха не удовлетворяват желанията на свободолюбивите хора, избухването на революции е неизбежно. Пример за това е Френската революция от 18 век. Революции ще продължават дотогава, докато не бъде напълно възстановена истинската свобода.
ЧАСТ 6
Греха, Грехопадението: Истината за греха на Адам, Ева и Луцифер, Сатана, Архангела, Библейска история
ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО БОГ НЕ СЕ НАМЕСВА В ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ПРЕДЦИ
Бог, който е всезнаещ и всемогъщ, трябва да е знаел за отклоняващите се действия на първите човешки предци, водещи ги към тяхното грехопадение. Той със сигурност е бил способен да ги възпре от извършването им. Защо тогава Бог не се е намесил, за да предотврати гехопадението? Това е една от най-важните неразрешени мистерии на всички времена. Можем да изтъкнем следните три причини за ненамесата на Бог в човешкото грехопадение.
6.1. За да запази абсолютността и съвършенството на Принципа на Творението
Съгласно Принципа на Творението, Бог създава хората по Свой образ, с характера и силите на Твореца, възнамерявайки те да владеят над всички неща, както Той владее над човечеството. За да наследят съзидателната природа на Бог обаче, човешките същества трябва да израснат до съвършенство, изпълнявайки своя дял от отговорността. Както вече обяснихме, периодът на тяхното израстване е сферата на Божието непряко господство или сферата на господство над резултата, постигнат съгласно Принципа. Докато хората все още се намират в тази сфера, Бог не ги управлява пряко, понеже Той иска да им позволи сами да изпълнят своя дял от отговорността. Бог ще ги управлява директно, едва когато постигнат пълна зрялост.
Ако Бог се намеси в действията на хората през периода на тяхното израстване, това би означавало, че Той игнорира човешката част от отговорността. В такъв случай Бог би пренебрегнал (дискредитирал) собствения си Принцип на Творението, според който Той възнамерява да даде на хората Своята творческа природа и да ги издигне до господари на Творението. Ако Принципът бе пренебрегнат, това би подронило неговата абсолютност и съвършенство. Тъй като Бог е абсолютен и съвършен Творец, то Неговият Принцип на творението също трябва да е абсолютен и съвършен. От тук заключаваме, че Бог не се е намесил в човешките действия, водещи ги към грехопадението, с цел да запази абсолютността и съвършенството на Принципа на Творението.
6.2. За да бъде Бог единственият Творец
Бог управлява единствено над принципни реалности създадени от Него, и начертава пътя единствено и само за принципни действия. Бог не регулира никое непринципно съществувание, което Той не е създал, какъвто е Ада; нито пък се намесва в каквито и да било непринципни действия, като престъпленията например. Ако Бог въздейства върху направлението на такива непринципни съществувания или действия, те неизбежно биха придобили стойността на Божия творба и биха били признати като Принципни.
Ето защо, ако Бог се бе намесил в Грехопадението на човешките предци, Той щеше да даде на тези действия стойността на Свои творения и би ги признал за принципни. Ако Бог бе направил това, Той в резултат би установил един нов принцип, който разпознава тези престъпления като законни. Понеже Сатана манипулира ситуацията, водейки до този резултат, това би означавало, че Сатана е създал друг, нов принцип, превръщайки себе си в създател на всички плодове от грехопадението. Следователно, за да запази позицията Си на единствен Творец, Бог не се намесва в Грехопадението.
6.3. За да направи човешките същества господари на Творението
Бог създаде човешките същества и ги благослови да господстват над цялото Творение (Битие 1:2). Хората не могат да владеят над другите създания, ако стоят на равна основа с тях. Те трябва да придобият определени квалификации, за да постигнат даденото им от Бог право да управляват.
Бог е квалифициран да управлява човешките същества, защото Той е техният Създател. По същия начин, за да придобият квалификация да владеят всички неща, човешките същества също трябва да притежават характера и силите на Създателя. За да им даде съзидателна сила и ги направи достойни да управляват всички неща, Бог е искал човешките същества да усъвършенстват себе си, като изпълняват своята собствена част от отговорността до края на своя период на израстване. Единствено усъвършенствайки себе си в съзвучие с Принципа, те биха заслужили квалификацията да управляват Вселената. Ако Бог управляваше директно и контролираше живота на човешките същества, които са все още в състояние на незрялост, това в резултат щеше да даде авторитет на господари, на тези, които не са квалифицирани, да владеят. Това би означавало, Бог да даде този авторитет на хора, които все още не са изпълнили своята отговорност и не са заслужили да наследят Неговата креативност. Това би било в противоречие с Божия принцип, защото Той щеше да се отнася към незрял човек, като към зрял. Бог, Създателят на Принципа, щеше да пренебрегне Собствения Си Принцип на творението, който Той е установил с цел да направи човека господар над всички неща, давайки му дори Своята сила на творец. Следователно, за да може да благослови човешките същества като господари на Творението, Бог трябваше да се въздържа от намеса в действията на незрелите човешки същества, наблюдавайки с мъка трагичното им падение. Продължава
СЛЕДВА:
 | Последните дни Есхатология: Целта на историята |
 | Целта на Месията: Трябваше ли Исус Христос да умре на кръста |
Греха, Грехопадението: Истината за греха на Адам, Ева и Луцифер, Сатана, Архангела, Библейска история
[1] Битие 3:6
[2] Евангелието на Матея 15:11
[3] Битие 2:9
[4] Притчи 13:12
[5] Отровение на Йоана 22:14
[6] Битие 3:24
[7] Римляни 11:17
[8] Притчи 13:12
[9] Деяния на апостолите 2: 3-4
[10] вж. Месията 1
