Кога възприемаме духовната реалност с физическите си сетива

Кога възприемаме духовната реалност с физическите си сетива, дух, духовни сетива, духовни способности
Петте духовни сетива
Кога възприемаме духовната реалност с физическите си сетива?

Божественият принцип обяснява, че ние можем да чувстваме духовните неща дори с физическите си сетива. Обикновено наричаме това "шесто чувство". Кога това става възможно?

Когато духът на човек израсне до ниво на завършеност, духовната му душа е достатъчно развита, за да бъде субект над физическото съзнание (мозъкът). Тогава има единство между дух и тяло, като духът е субект.

Понеже духът и тялото на човека са в постоянна връзка помежду си, тогава той е способен да възприема информация от духовния свят, която духовната му душа възприема с петте си духовни сетива. Тялото автоматически отразява и проявява духовните реалности (възприети от духа) като физически феномени. Така духовната реалност бива възприета дори чрез петте физически сетива.

В стария Английски превод на Принципа е написано:

На това ниво (завършеност) духовният човек може да чувства и възприема всичко в невидимия свят. Тъй като всички духовни явления възприети от човешкия дух се отразяват и отекват във физическия човек, проявявайки се като физически феномени, човекът най-накрая започва да чувства духовните реалности дори и с петте си физически сетива. Принципи на Творението

В новия Английски превод е леко променено:

Божествения духът може да чувства и възприема прецизно всяка реалност в духовния свят. Когато тези духовни реалности резонират чрез тялото и се проявят като физиологически феномени, те могат да бъдат възприети дори и от петте физически сетива.  Принципи на Творението

С други думи, когато духът ни е развит, той ни подсказва духовното значение зад това, което виждаме и усещаме физически. Дори да не знаем съзнателно защо е така, интуитивно ние знаем и разпознаваме нещата много коректно.

Например, често предчувствуваме неща преди да са се случили или мислим за човек точно преди той да ни се обади. Това обяснява и други духовни феномени. Човек с развит дух ще усети духовното значение на линиите на ръцете или чертите на лицето, дори без да е изучавал хиромантия. Когато той се свързва с конкретни събития от живота на човека на когото гледа, тялото му ще резонира чувствата, усетени от духа му. Така той ще разкрие значими факти и събития, причини и следствия от живота на другия човек.

С други думи, при медиуми, спиритуалисти и пророци, като Ванга, физическото им "Аз" усеща тази информация от духовното "Аз". Останалите хора имаме същите способности, но понеже връзката дух и тяло (духовна душа - физическо съзнание) е прекъсната, ние усещаме информацията от духа ни в много по-малка степен. Въпреки, че духът ни постоянно ни информира и е в контакт с духовното, ние не осъзнаваме това, когато физическото ни съзнание е субект над духа.

Нещо повече, физическото ни съзнание отхвърля и се противопоставя срещу воденето и желанията на духовната ни душа, която поради това е като в затвор и не може да се развива правилно. Последствията от това за вечния ни духовен живот са катастрофални. Духът не израства, оттам и животът на човека е материален и егоистичен. Отивайки в Духовния свят той ще се окаже недоразвит, изкривен и ще е обречен на страдание.

Но дори във всекидневния живот, човекът с обединени дух и тяло може да чувства сърцето на другите хора. Той разпознава дали те са добри или лоши. Ако продава нещо, ще усети духовно, кой ще купи и кой не. По същия начин той чувства и възприема Сърцето на Бог като свое собствено. Това е първоначалната душа на човека.

При грешните хора обаче доминира физическото съзнание и тази нормална чувствителност е притъпена. Физическото съзнание (мозъкът и инстинктите) е неспособно да чувства Бог, духовния свят и сърцето на другите. То е отговорно за самосъхранението. Оттук и всекидневните решения, чувства и действия са отделени от Бог. В това състояние на обръщане на господството между дух и тяло се проявява злата душа на човека. Човекът живее себе-центриран живот, изпълнен със страхове, притеснения и противоречия с другите. Дори когато иска и мисли, че върши добро, той ще развива злото.

Пример за това са Комунизма и Хуманизма. Въпреки че стремежите им са добри, резултатите са ужасяващи; вместо свобода, Комунистите създават затвор. Вместо истинска любов, Хуманизма доведе до аморалност, разпадане на семействата, нарастване на самоубийствата и наркоманията. Това демонстрира факта, че колкото и да се напъва, физическото ни съзнание не може да ни доведе до жадувания идеал за свобода и истинска любов.

Божественият принцип разкрива как духовните ни способности са били загубени поради Грехопадението. Духът на човека е загубил позицията си на Субект над тялото и остава недоразвит. В тази ценна книга се разкриват принципите, по които Бог е работел в историята, за да възстанови падналото човечество, както и какво ще се случи в последните дни при Второто пришествие, когато първоначалната добра природа на хората ще бъде освободена и ние ще бъдем способни за първи път в историята да създадем истински семейства, общество и свят на доброто, каквито грешните хора, подчинени на физическото съзнание са били неспособни да постигнат през историята на възстановяване. Това е описано в главата Последните дни.

Към Божествения Принцип

Кога възприемаме духовната реалност с физическите си сетива, дух, духовни сетива, духовни способности