Защо Бог не се е намесил да възстанови този грешен святЗащо Бог не се е намесил
да спре злото и греха?
За да разберем защо Бог не се намесва през хилядолетната грешна история, а оставя корупцията, войните и всички злодеяние да съществуват до ден днешен, първо трябва да разберем каква е човешката отговорност във възстановяването:
1. Теолози и вярващи през вековете са пренебрегвали факта, че светът е все още зъл, понеже ние хората никога не сме изпълнили своя дял от отговорността, в който Бог не може да се намеси. Не Бог, а ние хората трябва да достигнем съвършество, изградим истински семейства и установим с действията си един свят на мир, хармония и любов.
Когато Учителя Мун открива този факт, той разбира, че в историята не е имало нито един човек, светец или пророк, който напълно да е изпълнил своята отговорност. Бог е чакал и чакал появата на такава личност. "Имало ли е някога такъв човек, който напълно да Те е разбирал и изпълнил Твоята воля", пита младия Мун в комуникация с Бог. "Не!" "А сега има ли такъв човек?" "Не!" "А в бъдеще, ще се появи ли такава личност? "Не знам!" - Отговорил Бог. Тогава младежът разбрал съкрушеното сърце на Небесния ни родител.
Грешните хора винаги са се проваляли, независимо колко подкрепа и водене са получавали от Небесния ни Отец. Бог е оставен отхвърлен и с вързани ръце. Собствените му деца са се обърнали в Негови врагове. Бог страда неимоверно, но е неспособен да се намеси в грешната история преко волята на грешните хора, които я правят такава с действията си.
Младежът направил следното обещание, "Небесни Татко, дай ми необходимото време и аз ще освободя Твоето Сърце!" От този момент той отдал живота си за изпълнението на Божия първоначален идеал, оставен неосъществен до сега, поради неизпълнението на човешката отговорност.
Макар и всесилен Бог не може да наложи принципите си насила. В Божествения принцип се казва, че другите създания в творението израстват, подчинени на естествените закони, и след достигането на зрялост стават обекти на Бог, но човека трябва да изпълни сам личната си отговорност, за да се усъвършенства.
Всички създания, освен хората, са надарени с вродената природа да израстват до зрялост по естествен път и станат обекти, които носят радост на Бог. Човешките същества обаче, могат да станат истински и автентични обекти, носещи радост на Бог, единствено чрез свободната си воля и свободните си действия (Творението 5.2.2).Това означава, че дори Бог да се намеси и изпълни човешката отговорност, вместо нас, това не би ни направило съвършени. Напротив, това би предотвратило възможността човек да поеме отговорността си и достигне съвършенство. С други думи не можем да чакаме Бог да дойде и с магическа пръчица да преобрази този свят в Небесното царство. Насила хубост не става.
За сравнение можем да погледнем Марксическия-комунизъм, който насилствено отнема свободата и отговорността на хората, за да направи света "по-добър". Но вместо към израстване и отговорност Комунизма доведе до още по-голяма безотговорност, и нечовешко насилие. Това е така, защото според Божиите принципи човек е създаден да израства "единствено чрез свободната си воля и свободните си действия". Или както се обяснява:
Те не могат да станат обекти, които вдъхновяват Бог с радост, докато не разберат Волята Му и не направят усилия да живеят според нея. Затова, човешките същества са надарени с емоционална чувствителност за Сърцето на Бог, с интуиция и разум, да разберат Волята Му и с необходимите способности да я практикуват. Човек, който се свързва с Бог по този начин, ще достигне съвършенство на личния си характер. ТворениетоБог ни е дал всичко необходимо. Той винаги би си изпълнил Своята част от отговорността, ако ние изпълним нашата. Това е идеята за Месията - "новият Адам". Първия Адам не достига съвършенство, а създава егоистично семейство, което дава началото на егоистично потомство и свят на злото. Първо трябва да се появи един безгрешен мъж, който да възстанови първото безгрешно семейство и от там да даде началото на безгрешен род, нация и свят с център Бог.
Исус дойде като Христос (Месията), но не бе приет и не можа да установи безгрешно семейство и потомство. Затова дори 2000 години след това, още не виждаме Божието царство на земята, за което Той ни каза да се молим. Поради това се налага Второто пришествие - "Последния Адам", който да донесе семето на Небесното царство тук на земята. Исус се явява на младия Мун, когато е още 15 годишен и го призовава за тази мисия.
2. Религиите често отричат човешката отговорност във възстановяването и активно се изправят срещу тази идея. Все едно точно хората от които Бог би трябвало да очаква разбиране и поемане на отговорност за промяна, да го заплюват в лицето, казвайки, че тях ги интересува само личното им егоистично спасение. Вместо да чуят думите на учителя Мун, установените религии се надигат срещу него, в страх той да не застраши личните им финансови интереси.
Вместо да подкрепят усилия за изграждане на мирен и обединен свят дори Християните започват фалшиво да го плюват. Християнството в 20 век е фокусирано тесногледо само на собствените си църкви и в търсене на лично спасение, гледайки безпомощно световните войни, Марксическия атеизъм и сексуалната аморалност да унищожават всичко, което Бог е градил през последните 2000 години.
Християнството е сляпо да види, че това противоречи на библейските думи, че първо трябва да търсим изпълнението на Божията воля, преди собствените ни нужди и спасение. Да не говорим, че Исус е много директен обяснявайки, че който търси лично спасение няма да го намери, а тези които са готови да загубят живота си за спасението на света ще го намерят. Вместо това те се бият в гърдите, коя била по-истинската църква, точно както фарисеят, за когото Исус казва, че такъв никога няма да влезе в Божието царство. Това ни води до друга основна грешка приета от много религии.
3. Някои религиозни вярвания погрешно водят хората до идеята, че трябва да пренебрегнем света в търсене на духовно израствана. Но според принципа, ние израстваме когато забравим себе си в служене на общото добро. Духовното израстване като самоцел ни превръща в егоисти и блокира реалното израстване на духа и сърцето ни. Ние трябва да живеем за семейството си, семейството ни за нацията, нацията за света, казва д-р Мун. Само тогава можем да станем Божии деца. С други думи моята религия трябва да служи и се жертва за другите религии и вери, а не егоистично да търси своето и спори с тях. Затова преподобния Мун отдава всичко за да премахне бариерите, споровете и омразата между религиите и да сплоти Божиите деца заедно да осъществят Божия идеал. Както е писано, само когато сме заедно Бог ще дойде и бъде с нас.
Както се обяснява в главата "Божието непряко господство":
В откровенията разкрити от Учителя Мун ясно се обяснява човешката отговорност. Ние трябва да усъвършенстваме характера си, като обединим духа и тялото си. Тогава, като зрели индивиди, трябва да създадем истински семейства изпълнени с любов. И тогава трябва да изградим един свят на доброто.
Човешките същества обаче са устроени по различен начин. Освен воденето на Принципа, тяхното израстване изисква те да изпълнят своята лична част от отговорността. Те трябва да упражняват тази отговорност, за да преминат успешно през периода на израстване и достигнат до съвършенство. Творението
Следователно, дали човешките същества ще постигнат съвършенство не зависи единствено от Божията сила. Това изисква и изпълнение на човешката отговорност.
Защо Бог ни дава част от отговорността?
Бог дарява хората с част от отговорността по следната причина. Като изпълнят дадената им част от отговорността, в която дори Бог не се намесва, човешките същества трябва да наследят творческата природа на Бог и да станат сътворци във великото дело на Сътворението. Божията цел е човешките същества да заслужат правото на собственици и да се квалифицират да владеят над цялото Творение.Какво получаваме като изпълним отговорността си?
Когато изпълним своята отговорност, ние наследяваме творческата природа на Бог и добиваме правото да владеем над всички неща, включително и над ангелите... Това е единственият начин, по който можем да постигнем целта на Творението.Защо историята на спасени е продължала толкова дълго?
Божието провидение за спасение е продължило толкова дълго, понеже централните личности, натоварени с провидението за възстановяване многократно са правили грешки в опитите си да изпълнят своята отговорност, в която дори Бог не може да се намеси. ТворениетоЗащо Бог не се е намесил да възстанови този грешен свят
No comments:
Post a Comment