ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Ако трябва буквално да приемаме пророчествата на Библията, то следва да очакваме, че при Второто пришествие на Исус светците ще възкръснат в плът. Телата им, отдавна погребани и напълно разложили се, ще се преобразуват в първоначалния си вид. 1 (І Сол. 4:16; Мат. 27:52) От една страна тези пророчества са Словото на Бог и ние като вярващи трябва да ги приемем. От друга страна обаче, те са абсурдни от гледна точка на съвременното ниво на познание. Това противоречие води до огромен хаос в християнската вяра. Ето защо е важно да хвърлим светлина върху истинското значение на възкресението.
Част 1
Възкресение
Възкресение означава възвръщане към живот. Да оживееш повторно предполага, че вече си бил мъртъв. За да проумеем значението на възкресението, трябва първо да изясним Библейското разбиране за живота и смъртта.
1.1 Библейското разбиране за живота и смъртта
Когато един от учениците на Исус го пита дали може да си отиде в къщи, за да погребе починалия си баща, Исус отвръща: “Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“ 2 (І Сол. 4:16, Мат. 27:52) От тези Му думи става ясно, че в Библията са застъпени две различни схващания за живота и смъртта. Едното се отнася до физическите живот и смърт. Тук “смъртта” представлява края на физическия живот, както е в случая с погребването на починалия баща на Исусовия ученик. “Живот” в този контекст обозначава онова състояние, в което тялото изпълнява физическите си функции.
Второто схващане за живота и смъртта се отнася до онези живи хора, събрали се да погребат починалия физически, които Исус нарича “мъртви”. Защо Исус нарича “мъртви” хора, чиито тела са живи и активни? Това, което Той има в предвид е, че не приели него, те се намират далеч от любовта на Бог и обитават сферата на Сатанинското господство. Това второ схващане за смъртта не съответства на края на физическия живот. То означава напускане сферата на Божията любов и попадане под властта на Сатана. Съответното схващане за живота се отнася до начина на съществуване в съгласие с Божията воля, със сферата на безграничната Божия любов. Ето защо, отсъждайки според стандарта на първоначалната стойност, дори и физическото “аз” на един човек да е живо, то той е мъртъв, ако не живее в Божието господство, а се намира в робство на Сатана. Подобен извод можем да направим и от осъдителните думи на Господа, отправени към неверниците от църквата в Сардис: “Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.” 3 (Откр. 3:1)
От друга страна, дори физическият живот на човека да е изтекъл, то той остава жив в истинския смисъл на думата, ако неговият дух обитава Небесното царство във висините, онази сфера в духовния свят, която Бог управлява посредством Своята любов. Казвайки, че “който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее” 4 (Йоана 11:25) Исус има в предвид, че тези, които вярват в Него и обитават сферата на Божието господство, са живи. Дори и когато физическото им тяло се превърне отново на пръст, духовното им “аз” се радва на живот в господството на Бог. Исус казва и друго: “И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.” 5 (Йоана 11:26) Казвайки, че вярващите няма да умрат до века, Исус има предвид, че тези, които по време на земния си живот вярват в Него, ще спечелят вечен живот не на земята, а в духовния свят, в лоното на Божията любов. Те ще бъдат живи както в този, така и в другия живот. Думите на Исус ни уверяват, че смъртта в смисъл на края на физическия живот, не оказва влияние върху вечния ни живот.
Исус казва: “Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази.” 6 (Лука 17:33) Тези, които престъпват Божията воля, за да запазят благоденствието на телата си, са мъртви, дори и физически да продължават да живеят. От друга страна тези, които жертват телата си за Божията воля, са живи, дори когато телата им са погребани и изгнили. Духът им живее вечно в любовта на Бог.
1.2 Смъртта, причинена от Грехопадението на човека
Вече знаем, че има две различни схващания за живота и смъртта. Кое от двете може да отнесем до смъртта, предизвикана от грехопадението на човешките предци?
Бог така създава хората, че те да остареят и да се превърнат на пръст; те са щели да умрат независимо дали са съгрешили или не. Адам умира на 930 г. Библейска възраст и плътта му се превръща на пръст, но не това е смъртта, причинена от грехопадението. Според Принципа на Творението плътта е облекло на духа. Както биват изхвърляни износените дрехи, така трябва да бъде оставена и плътта, когато остарее и се изтощи. Тогава само едно разсъблечено духовно “аз” влиза в духовния свят и остава да живее там вечно. Нищо материално не е вечно. Хората също не правят изключение – нашите тела не са вечни. Ако трябва да живеем вечно на земята в плът, то тогава защо Бог създава духовния свят като крайна цел, към която да се стремим? Духовният свят не е създаден едва след Грехопадението като място, което да е обитавано от духовете на грешните хора. Той е част от първоначалното Творение и е създаден, за да могат да се радват на живота духовете на хората, след като постигнат Целта на Творението и изтекат земните им дни.
Повечето хора са привързани към земния си живот. Те скърбят, че той преминава, тъй като в следствие на грехопадението са станали невежи по отношение на факта, че след като захвърлят дрехата на плътта, те ще живеят в прекрасния и вечен духовен свят. Преходът от физически към духовен живот може да се сравни с превръщането на гъсеницата в пеперуда. Ако гъсеницата имаше някакво самосъзнание, тя би чувствала същата привързаност към ограниченото си съществуване по листата на растенията, както хората към земния си живот. Тя също така неохотно би приключила живота си на гъсеница, не предполагайки, че е предназначена да навлезе в нова фаза на живота си като пеперуда, когато ще се наслаждава на уханието на цветята и сладкия им нектар.
Връзката между земното съществуване и живота на духа е сходна с връзката между гъсеницата и пеперудата. Освен това, ако не бе се стигнало до грехопадението, земните хора щяха да са способни да се свързват с духовете също така естествено, както го правят едни с други. Те щяха да знаят, че смъртта не означава крайна раздяла с любимите им хора на земята. Ако хората предполагаха каква красота и какво щастие царят в света, в който ще влязат, след като постигнат съвършенство на земята и умрат от естествена смърт, те с нетърпение щяха да очакват деня, в който ще преминат в него.
След като грехопадението не причинява смърт в смисъл на изтичане на земния живот, можем да заключим, че то води до другия вид смърт. Нека се спрем по-обстойно на това. Бог казва на Адам и Ева,че в деня, в който ядат от Дървото за познание на доброто и злото, те непременно ще умрат. 7 (Бит. 2:17) В случай,че Бог им отправя такова предупреждение, то на практика след изяждането на плода те би трябвало да умрат. Адам и Ева обаче продължават своя живот и след грехопадението и имат деца, които също се множат и създават днешното покварено общество. От това можем да заключим, че смъртта, причинена от грехопадението, не означава края на физическия живот, а изпадане от Божието господство на доброто в Сатанинското господство на злото.
Нека приведем в подкрепа на това и няколко примера от Библията. Писано е: “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.” 8 (І Йоана 3:14) Под любов тук се разбира Божията любов. Човек, който не обича ближния с любовта на Бог, е мъртъв, дори когато е жив и активен на земята. Такова е значението и на стиховете: “Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.” 9 (Римл. 6:23) И: “Защото копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.” 10 (Римл. 8:6)
1.3 Какво означава възкресение?
До днес мнозина вярват, че смъртта, причинена от грехопадението е всъщност физическа смърт. В следствие на това те тълкуват Библейската идея за възкресението като възраждане от физическата смърт и вярват, че възкръсването от смъртта включва биологична регенерация на разложените тела. Но грехопадението не причинява този вид смърт. Според Принципа на Творението човешкото тяло е създадено така, че да се превърне в пръст, когато остарее. Едно разложено тяло не може да се възстанови до първоначалния си вид. Още повече, че един дух няма нужда от друго физическо тяло, след като е предопределен да се наслаждава на вечен живот в огромния духовен свят.
Възкресението може да бъде определено като процес на възстановяване от последвалата в следствие на грехопадението смърт към живот, от сферата на Сатанинското господство към сферата на прякото Божие господство посредством Провидението за възстановяване. Съответно, разкайвайки се за греховете си и издигайки се по този начин към по-висша степен на доброто, ние се възстановяваме до тази степен.
Библията също илюстрира процеса на възстановяване: “който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” 11 (Йоана 5:24) Въз основа на тези стихове можем да потвърдим, че възкресение означава да напуснем лоното на Сатана и да се върнем в лоното на Бог. Също е писано: “Защото както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.” 12 (І Кор. 15:22) От този стих става ясно, че в резултат от грехопадението на Адам ние наследяваме Сатанинската линия и сме мъртви; когато чрез Христос се върнем в линията на Бог, ще бъдем възродени за живот.
1.4 Какви промени предизвиква в хората възкресението?
Според Словото на Бог Адам и Ева умират, след като ядат от дървото за познание на доброто и злото. Въпреки това в тях не се извършва значителна външна промяна. Основно за кратко време се забелязва промяна в израженията им, породена от безпокойството и страха, завладели ги в следствие на прегрешението. Също така не бива да се очаква в грешните хора да настъпят значителни външни изменения, когато те бъдат възстановени до състоянието си от преди Грехопадението. Човек, който е новороден чрез Светия Дух, със сигурност е преживял възкресение. Нека сравним този вярващ с някой крадец: Единият е възкръснал до нивото, отговарящо на новорождение в Божията сфера, докато другият е духовно мъртъв човек, предопределен за ада. Въпреки това обаче не можем да направим някаква разлика между тях, опирайки се на външния им вид. Този, който в съгласие с Исусовото учение вярва в Бог, всъщност е възкръснал от смърт в живот. Но и след като е пиел Исус и е получил живот чрез възкресението във физическото му тяло не може да бъде забелязана видима промяна.
Исус действително е човек, изпълнил Целта на Творението. 13 (Вж. “Христология” 2.2) Съдейки по външния му вид обаче, той не е по-различен от обикновените хора. Ако чрез външността си той афишира непогрешима набожност, то тогава положително всеки около него би му повярвал и следвал.
Промените, които човек изживява след новорждението си, влизайки във властта на Бог, се извършват в сърцето и духа му. Но тези вътрешни промени пречистват и тялото му, превръщайки го от обиталище на Сатана в Божи храм. В този смисъл можем да кажем, че и тялото ни е възстановено. Възможно е да се направи сравнение със сграда, превърната в място за поклонение, след като преди е била използвана за недобри цели. Макар и външно непроменена, сега тя е пречистена и осветена.
Част 2
Възкресение означава възвръщане към живот. Да оживееш повторно предполага, че вече си бил мъртъв. За да проумеем значението на възкресението, трябва първо да изясним Библейското разбиране за живота и смъртта.
1.1 Библейското разбиране за живота и смъртта
Когато един от учениците на Исус го пита дали може да си отиде в къщи, за да погребе починалия си баща, Исус отвръща: “Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“ 2 (І Сол. 4:16, Мат. 27:52) От тези Му думи става ясно, че в Библията са застъпени две различни схващания за живота и смъртта. Едното се отнася до физическите живот и смърт. Тук “смъртта” представлява края на физическия живот, както е в случая с погребването на починалия баща на Исусовия ученик. “Живот” в този контекст обозначава онова състояние, в което тялото изпълнява физическите си функции.
Второто схващане за живота и смъртта се отнася до онези живи хора, събрали се да погребат починалия физически, които Исус нарича “мъртви”. Защо Исус нарича “мъртви” хора, чиито тела са живи и активни? Това, което Той има в предвид е, че не приели него, те се намират далеч от любовта на Бог и обитават сферата на Сатанинското господство. Това второ схващане за смъртта не съответства на края на физическия живот. То означава напускане сферата на Божията любов и попадане под властта на Сатана. Съответното схващане за живота се отнася до начина на съществуване в съгласие с Божията воля, със сферата на безграничната Божия любов. Ето защо, отсъждайки според стандарта на първоначалната стойност, дори и физическото “аз” на един човек да е живо, то той е мъртъв, ако не живее в Божието господство, а се намира в робство на Сатана. Подобен извод можем да направим и от осъдителните думи на Господа, отправени към неверниците от църквата в Сардис: “Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.” 3 (Откр. 3:1)
От друга страна, дори физическият живот на човека да е изтекъл, то той остава жив в истинския смисъл на думата, ако неговият дух обитава Небесното царство във висините, онази сфера в духовния свят, която Бог управлява посредством Своята любов. Казвайки, че “който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее” 4 (Йоана 11:25) Исус има в предвид, че тези, които вярват в Него и обитават сферата на Божието господство, са живи. Дори и когато физическото им тяло се превърне отново на пръст, духовното им “аз” се радва на живот в господството на Бог. Исус казва и друго: “И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.” 5 (Йоана 11:26) Казвайки, че вярващите няма да умрат до века, Исус има предвид, че тези, които по време на земния си живот вярват в Него, ще спечелят вечен живот не на земята, а в духовния свят, в лоното на Божията любов. Те ще бъдат живи както в този, така и в другия живот. Думите на Исус ни уверяват, че смъртта в смисъл на края на физическия живот, не оказва влияние върху вечния ни живот.
Исус казва: “Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази.” 6 (Лука 17:33) Тези, които престъпват Божията воля, за да запазят благоденствието на телата си, са мъртви, дори и физически да продължават да живеят. От друга страна тези, които жертват телата си за Божията воля, са живи, дори когато телата им са погребани и изгнили. Духът им живее вечно в любовта на Бог.
1.2 Смъртта, причинена от Грехопадението на човека
Вече знаем, че има две различни схващания за живота и смъртта. Кое от двете може да отнесем до смъртта, предизвикана от грехопадението на човешките предци?
Бог така създава хората, че те да остареят и да се превърнат на пръст; те са щели да умрат независимо дали са съгрешили или не. Адам умира на 930 г. Библейска възраст и плътта му се превръща на пръст, но не това е смъртта, причинена от грехопадението. Според Принципа на Творението плътта е облекло на духа. Както биват изхвърляни износените дрехи, така трябва да бъде оставена и плътта, когато остарее и се изтощи. Тогава само едно разсъблечено духовно “аз” влиза в духовния свят и остава да живее там вечно. Нищо материално не е вечно. Хората също не правят изключение – нашите тела не са вечни. Ако трябва да живеем вечно на земята в плът, то тогава защо Бог създава духовния свят като крайна цел, към която да се стремим? Духовният свят не е създаден едва след Грехопадението като място, което да е обитавано от духовете на грешните хора. Той е част от първоначалното Творение и е създаден, за да могат да се радват на живота духовете на хората, след като постигнат Целта на Творението и изтекат земните им дни.
Повечето хора са привързани към земния си живот. Те скърбят, че той преминава, тъй като в следствие на грехопадението са станали невежи по отношение на факта, че след като захвърлят дрехата на плътта, те ще живеят в прекрасния и вечен духовен свят. Преходът от физически към духовен живот може да се сравни с превръщането на гъсеницата в пеперуда. Ако гъсеницата имаше някакво самосъзнание, тя би чувствала същата привързаност към ограниченото си съществуване по листата на растенията, както хората към земния си живот. Тя също така неохотно би приключила живота си на гъсеница, не предполагайки, че е предназначена да навлезе в нова фаза на живота си като пеперуда, когато ще се наслаждава на уханието на цветята и сладкия им нектар.
Връзката между земното съществуване и живота на духа е сходна с връзката между гъсеницата и пеперудата. Освен това, ако не бе се стигнало до грехопадението, земните хора щяха да са способни да се свързват с духовете също така естествено, както го правят едни с други. Те щяха да знаят, че смъртта не означава крайна раздяла с любимите им хора на земята. Ако хората предполагаха каква красота и какво щастие царят в света, в който ще влязат, след като постигнат съвършенство на земята и умрат от естествена смърт, те с нетърпение щяха да очакват деня, в който ще преминат в него.
След като грехопадението не причинява смърт в смисъл на изтичане на земния живот, можем да заключим, че то води до другия вид смърт. Нека се спрем по-обстойно на това. Бог казва на Адам и Ева,че в деня, в който ядат от Дървото за познание на доброто и злото, те непременно ще умрат. 7 (Бит. 2:17) В случай,че Бог им отправя такова предупреждение, то на практика след изяждането на плода те би трябвало да умрат. Адам и Ева обаче продължават своя живот и след грехопадението и имат деца, които също се множат и създават днешното покварено общество. От това можем да заключим, че смъртта, причинена от грехопадението, не означава края на физическия живот, а изпадане от Божието господство на доброто в Сатанинското господство на злото.
Нека приведем в подкрепа на това и няколко примера от Библията. Писано е: “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.” 8 (І Йоана 3:14) Под любов тук се разбира Божията любов. Човек, който не обича ближния с любовта на Бог, е мъртъв, дори когато е жив и активен на земята. Такова е значението и на стиховете: “Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.” 9 (Римл. 6:23) И: “Защото копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.” 10 (Римл. 8:6)
1.3 Какво означава възкресение?
До днес мнозина вярват, че смъртта, причинена от грехопадението е всъщност физическа смърт. В следствие на това те тълкуват Библейската идея за възкресението като възраждане от физическата смърт и вярват, че възкръсването от смъртта включва биологична регенерация на разложените тела. Но грехопадението не причинява този вид смърт. Според Принципа на Творението човешкото тяло е създадено така, че да се превърне в пръст, когато остарее. Едно разложено тяло не може да се възстанови до първоначалния си вид. Още повече, че един дух няма нужда от друго физическо тяло, след като е предопределен да се наслаждава на вечен живот в огромния духовен свят.
Възкресението може да бъде определено като процес на възстановяване от последвалата в следствие на грехопадението смърт към живот, от сферата на Сатанинското господство към сферата на прякото Божие господство посредством Провидението за възстановяване. Съответно, разкайвайки се за греховете си и издигайки се по този начин към по-висша степен на доброто, ние се възстановяваме до тази степен.
Библията също илюстрира процеса на възстановяване: “който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” 11 (Йоана 5:24) Въз основа на тези стихове можем да потвърдим, че възкресение означава да напуснем лоното на Сатана и да се върнем в лоното на Бог. Също е писано: “Защото както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.” 12 (І Кор. 15:22) От този стих става ясно, че в резултат от грехопадението на Адам ние наследяваме Сатанинската линия и сме мъртви; когато чрез Христос се върнем в линията на Бог, ще бъдем възродени за живот.
1.4 Какви промени предизвиква в хората възкресението?
Според Словото на Бог Адам и Ева умират, след като ядат от дървото за познание на доброто и злото. Въпреки това в тях не се извършва значителна външна промяна. Основно за кратко време се забелязва промяна в израженията им, породена от безпокойството и страха, завладели ги в следствие на прегрешението. Също така не бива да се очаква в грешните хора да настъпят значителни външни изменения, когато те бъдат възстановени до състоянието си от преди Грехопадението. Човек, който е новороден чрез Светия Дух, със сигурност е преживял възкресение. Нека сравним този вярващ с някой крадец: Единият е възкръснал до нивото, отговарящо на новорождение в Божията сфера, докато другият е духовно мъртъв човек, предопределен за ада. Въпреки това обаче не можем да направим някаква разлика между тях, опирайки се на външния им вид. Този, който в съгласие с Исусовото учение вярва в Бог, всъщност е възкръснал от смърт в живот. Но и след като е пиел Исус и е получил живот чрез възкресението във физическото му тяло не може да бъде забелязана видима промяна.
Исус действително е човек, изпълнил Целта на Творението. 13 (Вж. “Христология” 2.2) Съдейки по външния му вид обаче, той не е по-различен от обикновените хора. Ако чрез външността си той афишира непогрешима набожност, то тогава положително всеки около него би му повярвал и следвал.
Промените, които човек изживява след новорждението си, влизайки във властта на Бог, се извършват в сърцето и духа му. Но тези вътрешни промени пречистват и тялото му, превръщайки го от обиталище на Сатана в Божи храм. В този смисъл можем да кажем, че и тялото ни е възстановено. Възможно е да се направи сравнение със сграда, превърната в място за поклонение, след като преди е била използвана за недобри цели. Макар и външно непроменена, сега тя е пречистена и осветена.
Част 2
Провидение за възкресение
2.1 По какъв начин Бог осъществява Провидението за възкресение?
Възкресението е процесът, чрез който грешният човек може да бъде възстановен до първоначално желаното от Бог състояние. Ето защо Провидението за възкресение всъщност е Провидение за възстановяване. След като Провидението за възстановяване представлява Божие дело на пресътворяване, то и възкресението също е дело на пресътворяване. Поради тази причина Провидението за възкресение се осъществява в съответствие с Принципа на Творението по следния начин:
На първо място, в историята на Провидението за възкресение много от тези, на които е поверена мисия, искрено и с вяра полагат изключителни усилия за осъществяване на Божията воля. Независимо, че не изпълняват докрай отговорността си, според степента на своята отдаденост, те разширяват фундамента, въз основа на който следващите поколения могат да създадат сърдечни отношения с Бог. Този фундамент е постижение на дадена епохата от Провидението за възстановяване. То нараства пропорционално на сърдечната основа, положена от пророците, мъдреците и праведните преди нас. Ето защо възкресението се осъществява в съответствие с постиженията и респективно предимствата на съответната епоха.
На второ място, според Принципа на Творението, Божията отговорност е да създаде хората и да им даде Своето Слово, а човешката отговорност е те да постигнат съвършенство, вярвайки в Словото и живеейки според него. По същия начин, направлявайки Провидението за възкресение, Божията отговорност е да дава Словото Си и напътствията Си, а нашата отговорност е да вярваме в него и да го практикуваме, за да се изпълни Провидението на Бог.
На трето място, според Принципа на Творението, духът на човек може да израсне до съвършенство единствено посредством физическото му “аз”. По същия начин и в Провидението за възкресение възкръсването на един дух може да се постигне само чрез живота на човек с духа и тялото му тук, на земята.
На четвърто място, според Принципа на Творението човек трябва да достигне съвършенство, минавайки през трите последователни етапа от периода на израстването. Ето защо и Провидението за възкресяване на грешните хора също трябва да се извърши посредством три последователни периода, представлявани от три епохи в Провидението за възстановяване.
2.2 Провидение за възкресяване на хората на земята
2.2.1 Провидение за полагане на основа за възкресение
Бог започва Своето Провидение за възкресяване на грешното човечество в семейството на Адам. То обаче е допълнително удължено, тъй като хората, на които е поверено осъществяването на Божията воля, не изпълняват своята отговорност. 2000 г. По-късно Бог избира Авраам да бъде баща на вярата и чрез него започва осъществяването на Божията воля. Следователно резултатът от 2000-те години от Адам до Авраам е установяването на фундамент, въз основа на който в следващата епоха Бог може да започне Своето Провидение за възкресение. Поради тази причина можем да наречем този период провиденческа епоха за полагане фундамента за възкресение.
2.2.2 Провидение за възкресение на ниво формиране
През периода от 2000 години между Авраам и Исус Бог полага усилия да възкреси хората до нивото на формиране. Ето защо тази епоха може да бъде наречена провиденческа епоха за възкресение на ниво формиране. В тази епоха Бог дава Закона на Стария Завет. Ако бяха повярвали в него и го бяха практикували, хората можеха да изпълнят своята отговорност и да бъдат оправдани пред Бог. Ето защо този период се нарича още епоха на оправдание чрез дела. Духовете на хората от това време, които спазват Закона в своето ежедневие, са възкресени до нивото на формиране и са станали духове – форма. Хора, постигнали още на земята нивото на дух – форма, след смъртта си навлизат и обитават същото ниво и в духовния свят.
2.2.3 Провидението за възкресение на ниво израстване
Заради разпването на Исус възкресението остава недовършено и изпълнението му е отложено за времето на Христовото завръщане. 2000-те години, изминали от тогава до днес, представляват време на удължаване, през което посредством духовното спасение Бог направлява Провидението за възкресяване на хората до достигане нивото на израстване. Затова този период може да бъде наречен провиденческа епоха за възкресение на ниво израстване. Всички, които са живели през тази епоха, могат да се възползват от постиженията и предимствата й, явяващи се като резултат от Божието дело за възкресение на ниво израстване. Хората от тази епоха трябва да вярват в Словото на Новия Завет, което Бог им дава, за да могат да изпълнят своята отговорност в Провидението и да бъдат оправдани пред Него. Ето защо този период може да бъде наречен още и епоха на оправдание чрез вяра.
Живелите в тази епоха могат да бъдат духовно възкресени въз основа на вярата им в Евангелието по време на земния им живот. Бидейки възкресени до нивото на израстване, те могат да станат живи духове. Тези, които още на земята са станали живи духове, след смъртта си навлизат и остават в Рая – нивото на живите духове в духовния свят.
2.2.4 Провидение за възкресение на ниво завършеност
Ерата, когато хората трябва да бъдат възкресени както духовно, така и физически, чрез завърналия се Христос и да изпълнят Провидението за възкресение, се нарича провиденческа епоха за възкресение на ниво завършеност. Всички, живели през този период, се възползват от постиженията и предимствата на епохата, които са резултат от Божията работа за възкресение на ниво завършеност. При Второто пришествие Христос носи новата истина, с която се изпълняват обещанията на Стария и Новия Завет. Тя може да бъде наречена Изпълнен Завет. 14 (Вж. “Есхатология” 5.1) Повярвали в нея, хората трябва да служат и да се посветят на Господа тук, на земята, за да могат да изпълнят своята отговорност в Провидението и да бъдат оправдани пред Бог. Ето защо тази ера бива наречена епоха на оправдание чрез отдаденост и посвещение. Вярвайки и служейки на Господа и посвещавайки се на Неговата кауза, хората от тази епоха трябва да бъдат възкресени напълно – духовно и физически, да станат Божествени духове и да заживеят в Небесното царство на земята. Когато оставят физическите си тела, духовете им ще влязат в Небесното царство във висините – нивото на Божествени духове в духовния свят.
2.2.5 Небесно царство и Рай
Мнозина християни не са имали ясна представа за Небесното царство и Рая, тъй като им е липсвало разбиране за Принципа. Ако Исус е довел до край мисията си на Месия на земята, то Небесното царство на земята щеше да бъде установено още по Негово време. Също така още тогава щеше да бъде реализирано и Небесното царство на Небето, след като живелите в Небесното царство на земята съвършени хора преминат като Божествени духове в духовния свят. Но тъй като Исус умира на кръста, Небесното царство на земята не е реализирано. Земята никога не вижда хора, постигнали нивото на Божествен дух. Никой никога не става жител на Небесното царство в духовния свят, което е създадено като дом на Божествените духове. Ето защо Небесното царствона Небето остава празно и недовършено.
Защо тогава Исус казва, че всеки, който вярва в Него, ще влезе в Небесното царство? Първоначалната цел, с която той идва на земята, е да установи Небесното царство. Но тъй като хората не показват вяра в Него, той умира на кръста, без да успее да я изпълни. На крадеца, разпънат от дясната му страна, Исус обещава, че ще влезе в Рая заедно с Него. 15 (Лука 23:43) Крадецът е единственият човек, който вярва в Него накрая, когато след като всички други са го изоставили. Докато все още има надежда, че ще изпълни мисията си на Месия, Исус проповядва, че хората могат да влязат в Небесното царство. Но в мига на смъртта си на кръста, непостигнал своята цел, той казва на крадеца, че може да влезе само в Рая. Раят отговаря на онази сфера в духовния свят, която е обитавана от духовете на хора, постигнали чрез вяра в Исус по време на земния си живот нивото на живи духове. Те остават там в очакване на деня, когато ще бъде отворена вратата на Небесното царство на Небето.
2.2.6 Духовни феномени в Последните дни
Адам и Ева съгрешават в края на периода на израстване. Чрез Провидението за възстановяване, преминали последователно през епохите на Стария и Новия Завет, хората днес са възстановени до края на периода на израстване. Последните дни са времето, в което хората се завръщат до същото духовно ниво, на което са се намирали точно преди Грехопадението. Сега, във времето на Последните дни, хората по целия свят достигат това ниво. Точно както преди грехопадението Адам и Ева са били способни да общуват с Бог пряко, така и днес много хора на земята се свързват с духовния свят. Пророчеството, че в Последните дни “ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища” 16 (Деяния 2:17), може да бъде изтълкувано въз основа на това разбиране, предоставено ни от Принципа.
В Последните дни много хора ще получат откровението: “Ти си Господа” Доста от тях ще се заблудят и повярват, че чрез тях се извършва Второто пришествие на Христос. Защо се отклоняват от верния път?
След като създава хората, Бог им предоставя права да управляват Вселената. 17 (Бит. 1:28) Когато, посредством Провидението за възстановяване, грешните хора бъдат духовно възстановени до края на периода на израстване, те ще достигнат ниво на сърцето, сравнимо с това на Адам и Ева преди да съгрешат. Като признание за това, че са постигнале степента на зрялост, на която някога благославя хората с правото на владеят над Вселената, Бог дава на определени личности откровението, че са Господ.Подобно откровение е признак на това, че в очите на Бог даден човек е достигнал такова равнище на зрялост, при което той може да получи благословията на Бог за господство над целия свят на Творението.
Вярващите от Последните дни, чиято всеотдайна вяра е толкова силна, че им дава правото да получат откровение, че са “Господа”, застават в позиция, подобна на тази на Йоан Кръстител. Йоан Кръстител идва с мисията да проправи пътя за Исус. 18 (Йоана 1:23) По същия начин на тези вярващи е дадена мисията в съответните им сфери на отговорност да подготвят пътя за Христос при Второто пришествие. И след като те трябва да действат като представители на Господа в съответна област, Бог им дава отакровение: “Ти си Господ”.
Когато някой човек, надарен със способността да общува чрез духа си, получава откровение, че е Господ, той трябва да разбере този феномен чрез учението на Принципа. Той не бива да действа по неправилен начин, погрешно приемайки се за Христос на Второто пришествие. В противен случай може да се стигне до там, че той да изиграе ролята на антихрист. Поради тази причина Библията съдържа пророчества, според които в Последните дни ще се появят много антихристи. 19 (І Йоаново 2:18)
Медиумите често се объркват и изпадат в противоречие един с друг, тъй като нивата от духовния свят, с които те общуват и откровенията, които получават, са различни 20 (І Кор. 15:41) Макар духовно отворените хора да са в контакт със същия духовен свят, тъй като живеят при различни обстоятелства, заемат различни позиции и имат различно ниво на характер, интелект и духовност, затова те не възприемат духовния сят по еднакъв начин. На тази основа се пораждат конфликти между тях.
Хора, които допринасят с нещо за Провидението за възстановяван, обикновено носят отговорност само за една част от Него. Концентрирайки се единствено върху вертикалната връзка с Бог, често те не са чувствителни относно правилните си хоризонтални отношения с другите духовно отворени хора. Между тях могат да възникнат конфликти, тъй като всеки мисли, че той следва Божия воля, различна от тази, на която служат другите. Конфликтите се утежняват, когато всеки от тях получи откровение, че е най-добрият. По този начин обаче Бог ги окуражава, за да насърчи всеки един да направи най-доброто за изпълнение на собствената си мисия в голямото Провидение. Другата причина, поради която Бог дава подобни откровения е, че действително всеки един от тях е най-подходящият за съответната мисия.
Също така, когато ревностните вярващи стават духовно отворени и сърцето им достига ниво, сравнимо с това на Адам и Ева точно преди Грехопадението, те ще имат изпитание, подобно на това, на което Адам и Ева не успяват да устоят. Ако не са внимателни, те могат да повторят грешката от грехопадението. Без да се разбира Принципа е изключително трудно да се преодолее това изпитание. За съжаление много религиозни хора не са успявали да устоят на това изпитание и в един миг са унищожавали постигнатото през дългите години на пълна отдаденост и ревностно усърдие.
Как могат да се справят с тези проблеми духовно отворените хора? За да може в кратък период от време да доведе до края Провидението за възстановяване, Бог разпределя различни мисии между множество личности и се свързва с тях поотделно. Ето защо избухването на конфликти между духовно чувствителни хора всъщност е неизбежно. В края на историята обаче Бог ще им даде новата истина. Тя ще им помогне да разберат, че всяка една от поверените им уникални мисии преследва крайната цел на Бог. Тя ще ги води към обединение и хармонично сътрудничество в името на по-висшата цел на Провидението за възстановяване. В настоящата епоха всички духовно отворени хора трябва да се откажат от упоритото си убеждение, че единствено те служат на Божията воля. Те трябва да търсят по-висшите и по-разбираеми думи за изразяване на истината, които ще им помогне правилно да разберат позициите си и истинската същност на провиденческите си мисии. Само тогава ще бъдат в състояние да преодолеят объркването си, породено от минали хоризонтални конфликти. Само тогава всеки един от тях ще може да извърви докрай индивидуалния си път на вяра и ще принесе прекрасните му плодове.
2.2.7 Първото възкресение
“Първото възкресение”, за което се говори в Библията, описва осъществяването на възстановяването за първи път в провиденческата история. То ще бъде завършено чрез Христос при Второто му идване. Той ще очисти хората от първородния грях и ще възстанови истинската им, първоначална същност, правейки ги способни да постигнат целта на Творението.
Надеждата на всички християни е да участват в първото възкресение. Но в действителност кой ще участва в него? Това ще са хората, които първи повярват, служат и последват Христос на Второто пришествие. Те ще му помогнат в полагане условията на изплащане на световно ниво и в изпълнение на Провидението за възстановяване. В този процес те ще са първите, на които ще бъде премахнат първородния грях, които ще станат Божествени духове и ще изпълнят целта на Възстановяването.
А сега нека се спрем по-обстойно на значението на числото 144 000, споменато в Библията 21 (Откр. 14:1-4, 7:4) За да доведе Провидението за възстановяване до успешен край, Христос на Второто пришествие трябва да открие определен брой хора, които посредством изплащане могат да възстановят всички мисии на живелите и работили до този момент светци, които въпреки отчаяните си усилия да вършат Божията воля, са станали жертва на Сатана, не успявайки да изпълнят своята отговорност. Той трябва да намери тези хора по време на земния си живот и да положи основата за победа над Сатанинския свят. Общият брой на светците, които трябва да намери Христос на Второто пришествие, за да изпълни тази задача, е 144 000.
В хода на Божието провидение за възстановяване Яков има 12 деца, с които той започва мисията си за възстановяване на семейството. Моисей предвожда 12 племена в изпълнение на мисията си за възстановяване на нацията. Ако тези 12 племена трябва да се умножат още веднъж, по модела на 12 племена, то те биха станали 144. Исус, чиято мисия е възстановяването на целия свят, намира 12 апостоли, за да бъде възстановено чрез изплащане както духовно, така и физически числото 144. Поради разпването обаче Исус успява да го възстанови само духовно. Яков има 12 сина, за да възстанови чрез изплащане в своя живот вертикалния курс на 12 поколения от Ной до негово време, които са изискани от Сатана 22 (Вж. “Периоди” 2.2) По същата логика Христос на Второто пришествие чрез изплащане трябва да възстанови в своя живот както духовно, така и физически дългия провиденчески курс, започващ с Първото пришествие на Христос, който дава духовния модел на 144-те племена. За да постигне това, той трябва да намери необходимия брой вярващи, отговарящ на числото 144.
2.3 Провидение за възкресяване на духове
2.3.1 Цел и начин на възкресение чрез завръщане
Съгласно Принципа на Творението за израстването на човешкия дух са необходими два вида храна: елементи на живота, идващи от Бог, и витални елементи, получавани благодарение на действието на даване и вземане с физическото “аз”. Духът не може нито да се развива, нито да бъде възстановен извън физическото “аз”. Следователно духовете на хора, починали преди да успеят да постигнат съвършенство по време на земния си живот, могат да бъдат възстановени единствено ако се завърнат на земята и изпълнят докрай своята отговорност посредством съдействие на хора от земята. Помагайки на хора от земята да изпълнят мисиите си, духовете същевременно изпълняват и своите. Този е и скритият смисъл на стиха, който предрича, че в Последните дни Господът ще дойде с “десетки хиляди свои светии”. 23 (Юдово 14) Ние наричаме този процес Възкресение чрез завръщане.
По какъв начин духовете помагат на земните хора да изпълнят Волята на Бог? Когато хората придобият способността да възприемат духовете в следствие на молитва или други духовни дейности,те започват да им се явяват, за да създадат обща база с духовните им тела и заработят с тях. Духовете извършват разнообразни дейности. Например те изливат духовен огън върху хората на земята и им дават власт да изцеляват болести. Помагат на хората да изпадат в транс и да възприемат реалността на духовния свят. Те дават откровения и пророчески дарби. Могат да вдъхновят човешката душа. Правейки всичко това, те действат от името на Светия Дух, направлявайки хората на земята в изпълнението на Божията воля.
2.3.2 Възкресение чрез завръщане на духовете на евреите и християните
2.3.2.1 Възкресение чрез завръщане на ниво израстване
Духовете на онези, които през епохата на Стария Завет спазват Моисеевия закон и искрено почитат Бог по време на земния си живот, се установяват на нивото на духа – форма в духовния свят. След Пришествието на Исус всички те се завръщат на земята и подкрепят вярващите в изпълнението Волята на Бог. Помагайки на хората да достигнат нивото на живия дух, те получават същата полза и предимство, а именно – да станат живи духове и влязат в Рая. Този процес ние наричаме възкресение чрез завръщане на ниво израстване.
Нека вземем няколко примера от Библията. След като Илия се появява като дух пред Исус и учениците му 24 (Мат. 17:3), това достатъчно ясно показва, че Илия все още е жив в духовния свят. Исус обаче се отнася към Йоан Кръстител, който живее на земята, като към Илия. 25 (Мат. 17:12-13) Исус го нарича Илия, защото от гледна точка на общата им мисия тялото на Йоан служи за тяло и на Илия. Духът на Илия слиза върху Йоан Кръстител, за да му помогне да изпълни мисията, която той оставя незавършена в земния си живот. Това е възкресението чрез завръщането на Илия.
В Библията е отбелязано, че когато Исус умира на кръста, телата на много светци излизат от гробовете. 26 (Мат. 27:52) Този стих не казва, че разложилите се тела на тези светци са регенерирали, позволявайки им да се въздигнат в плът. По-скоро той описва духовния феномен на възкресението чрез завръщане. Духовете на вярващите евреи са слезли на земята от нивото на духа – форма в духовния свят, където са живели дотогава. Те са се завърнали на земята, за да помогнат на вярващите да повярват в Исус и да станат живи духове, като се възползват от изкуплението чрез кръста. По такъв начин завърналите се духове също стават живи духове. Ако светците действително са излезли от гробовете си в плът, буквално както пише в Библията, те положително щяха да свидетелстват, потвърждавайки факта, че Исус е Месията. Би ли се осмелил тогава някой да упорства в неверието към Исус? Освен това, делата им щяха да са записани в Библията, там обаче не откриваме нищо друго освен мъглявия факт, че светците са станали от гробовете си. Това е мимолетен духовен феномен, възприет единствено от вярващи, които са имали отворени духовни сетива.
В сравнение с Рая, в който хората могат да влязат по силата на изкуплението чрез разпъването на Исус, то онази област от духовния сят, обитавана от духовете на светците от Стария Завет, е била относително тъмно и окаяно място. Ето и защо се нарича “гроб”.
2.3.2.2 Възкресение чрез завръщане на ниво завършеност
Духовете на хората от епохата на Новия Завет, които по време на земния си живот вярват в Исус, стават живи духове и след смъртта на физическите им тела влизат в Рая. При настъпването на Второто пришествие всички тези духове ще се завърнат на земята, за да помагат на хората, търсещи ввъзможност да повярват и да се посветят на завърналия се Христос. Помагайки на хората от земята да достигнат нивото на Божествен дух, когато приключат земния си живот, в духовния свят те ще имат същото това преимущество и ще станат Божествени духове. Когато светците от земята преминат в другия свят и влязат в Небесното царство на Небето,, заедно с тях ще бъдат и завърналите се в дух на земята светци. Този процес се нарича възкресение чрез завръщане на ниво завършеност. При него не само духовете помагат на хората от земята; последните също дават своя дял за възкресението на завърналите се светци.
Нека хвърлим светлина върху следния стих:
С помощта на разяснението, което е в скоби можем да разберем, че този стих точно описва възкресението чрез завръщане. Той показва, че живеещите в духовния свят духове не могат да постигнат съвършенство без сътрудничество с хората на земята. Също така е писано: “Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” 27 (Мат. 18:18) Този стих обяснява, че ако вярващите не развържат на земята това, което е вързано, духовете също не могат да развържат това, което е вързано в тях. Тъй като духовете могат да бъдат възкресени само когато се явят на хора от земята и си сътрудничат с тях, Исус дава на Петър ключовете от Небесното царство, като на представител на вярващите от земята, за да отключи тук вратите на Небесното царство.
2.3.3 Възкресение чрез завръщане на духове, необитаващи Рая
Духовете, намиращи се извън Рая, биват няколко вида; за всеки от тях има определен път, по който да постигне възкресение чрез завръщане. Нека първо разгледаме възкресението чрез завръщане на духове, вярвали по време на своя земен живот в религия, различна от християнската. Точно както двама души трябва първо да изградят обща база, преди да си поставят единна задача, така трябва да се обединят и хората на земята и духовете, за да могат да работят по осъществяването на обща провиденческа цел. Ето защо дух, завърнал се на земята за своето възкресение, трябва да търси сред хората двойник – представител на религията, която сам той е почитал в земните си дни. Този дух се явява на избрания от него човек и го води. Помагайки на човека да изпълни целта на Провидението за възстановяване, и той получава заедно с него една и съща награда и преимущество.
Нека на второ място разгледаме как става възкресението чрез завръщане на хората, които макар и да не са вярвали в никаква религия, са живели според съвестта си. Никой в грешното човечество не въплъщава абсолютното добро, защото никой не е очистил първородния грях от себе си. Ето защо, добър е онзи дух, който носи в себе си относително повече добро от някой дух на злото. Тези добри духове се явяват на земните хора и им сътрудничат, за да могат и те да изпълнят целта на Божието Провидение за възстановяване. В този процес духът получава същата облага както и човека, на когото той е помогнал.
На трето място нека се спрем на възкресението чрез завръщане на злите духове. В Библията четем за “прокълнатите”, които се пекат на “вечен огън, приготвен за дявола и за неговите ангели”. 29 (Мат. 25:41) “Неговите ангели” в случая са духовете на злото, които работят и живеят под властта на Дявола. Духовните създания, широко известни като “призраци”, с често неясни отличителни черти и идентичност, не са нищо друго, а духовете на злото. Дори и те могат да се облагодетелстват от епохата с помощта на завръщането си на земята. Не винаги обаче делата им принасят плодове и дават някакъв резултат, който да е в полза на тяхното възкресение чрез завръщане. За да има такава полза, делата на злите духове трябва да водят до наказания, изсипващи се върху земни хора, за да могат те чрез изплащането си следствиете помощта и наказанията на злите духове, да положат условия на изплащане за провалите си, чрез които са осуетявали усилията на Бог да ги изчисти от греховете им. В такъв случай как могат делата на духовете на злото да се явяват като осъждане от името на Небето?
Нека разгледаме един пример. Да се представим един човек, живеещ на земята, който въз основа постиженията и предимствата на епохата е на път да напусне сферата, в която се намира и се облагодетелства, преминавайки в по-висша. Той не може да навлезе в новата, предлагаща по-големи облаги сфера, ако преди това не направи някои условия на изплащане, за да заплати за извършените в миналото грехове. В случай, че се преминава от семейно на родово ниво, съответната личност трябва да изплати както своите, така и дълговете, натрупани от предците от рода й. Небето позволява духовете на злото да я измъчват като наказание за греховете. Ако тя с готовност изтърпи причиненото й от духа на злото страдание и го преодолее, това ще бъде условие за успешно изплащане и така човекът ще получи правото да навлезе в сферата на родовото ниво, даваща по-големи предимства и облаги. Духовете на злото, които са го измъчвали, също така се възползват от съответните преимущества. По този начин, въз основа на постиженията и предимствата на епохата, Провидението за възсановяване се разраства от семейно към родово, национално и световно ниво, предлагайки съответните облаги. Винаги, когато човечеството трябва да премине на по-високо ниво, е необходимо водещата личност в Провидението да прави условие на изплащане, за да разпръсне греха, извършен от нея или от предците й.
Действията на духовете на злото могат да помогнат по два различни начина на човека от земята да изпълни условията на изплащане, необходими му за изчистване на греха му. При единия духът може пряко да причинява неприятности на човека. При втория духът на злото може да слезе при духовното “аз” на друг човек, живеещ на земята, който е на път да извърши грях, подобен на онзи, който е извършил човека, който трябва да бъде наказан. Чрез този втори човек духът на злото може да действа и да го атакува. И в двата случая, ако човекът на земята понесе с благодарност и готовност причинените му чрез действията на злия дух страдания, той ще положи условия на изплащане, с чиято помощ ще изчисти както своя грях, така и този на предшествениците си. Тогава грехът ще бъде премахнат и той ще навлезе в по-висшата сфера, станала достъпна в новата епоха. Ето защо действията на духа на злото се явяват като осъждение на човека за греховете му от името на Небето. Следователно духът ще се облагодетелства също толкова, колкото и човекът на земята: той също ще влезе в по-висшата сфера, даваща по-големи облаги.
2.4 Теория за прераждането, разгледана в светлината на Принципа за възкресение чрез завръщане
В стремежа си да изпълни безусловно целта на Провидението за възстановяване, Бог призовава много личности и дава на всеки от тях подходяща мисия. Те предават своите мисии на други личност със сходен характер, живеещи при подобни условия. По този начин постепенно, с течение на времето, всяка една сфера на мисия е изпълнявана.
Провидението за възстановяване започва от индивида, разширява се на семейно, национално и световно ниво и накрая възстановява всичко на Земята и Небето. Макар и мисията, дадена на един индивид, да е само част от цялото, тя също се разраства по този модел. Всяка мисия тръгва от индивидуално ниво и разширява сферата си на действие на семейно, национално и световно ниво. Ако вземем пример от Библията ще видим, че започнатата от Авраам мисия на индивидуално и семейно ниво, е предадена на национално ниво на Моисей и на световно – на Исус.
Духовете, които не са успели да изпълнят своята мисия по време на земния си живот, трябва да се завърнат при хора на земята, които отговарят за същия тип като тяхната някогашна мисия. Когато един дух сътрудничи на човек на земята в следването на Божията воля, то този човек ще изпълни не само собствената си, но и мисията на духа, който му е помагал. От тук можем да заключим, че от гледна точка на мисията физическото “аз” на човека служи за физическо “аз” на духа. В известен смисъл то представлява второто идване на духа. Ето защо, понякога можем да бъдем наричани с името на духа и да изглеждаме като негово превъплъщение. В Библията Йоан Кръстител трябва да доведе до край мисията, която Илия оставя незавършена през земния си живот. По време на своята дейност той получава подкрепа от Илия. Исус нарича Йоан Кръстител “Илия”, тъй като физическото тяло на Йоан изцяло служи за тяло и на Илия. 30 (Вж. “Възкресение” 2.3.2.1)
В Последните дни на определени личности на земята са поверени мисии от световна значимост. Те трябва да наследят и изпълнят докрай отговорностите на всички духове от миналото, посветили се на съответната област. Тези духове ще слязат при хората и ще им съдействат, за да доведат докрай собственото им незавършено дело. След като хората от земята в известен смисъл представляват второто идване на тези водещи духове, те могат да помислят, че са тяхно прераждане. Затова и в Последните дни се явяват хора, претендиращи, че са второто идване на Исус, Майтрея, Буда, Конфуций, Маслиновото дърво, Дървото на живота. Индуиското и будиското учение тълкуват тези феномени, но без да имат преимуществото, давано от познаването на Принципа за възкресение чрез завръщане.
Част 3
Обединение на религиите въз основа на възкресение чрез завръщане
3.1 Обединение на християнството въз основа на възкресение чрез завръщане
По време на Второто пришествие всички живи духове, обитаващи Рая, ще слязат сред хората на земята, които вярвайки в Господа и посвещавайки му се, могат да достигнат нивото на Божествени духове Съдействайки на хората да изпълнят Божията воля относно Провидението за възстановяване, тези духове могат да получат същите облаги и да влязат в Небесното царство. 31 (ж. “Възкресение” 2.3.2.2) Така че през този ден всички духове от Рая ще слязат на земята и ще помагат на вярващите.
Макар и моментът, в който всеки човек ще бъде посетен, да варира в зависимост от неговата вяра, вътрешната му вродена природа и постигнатото от предците му във връзка с Провидението, то рано или късно всеки един вярващ ще бъде направляван от идващи от Рая духове, които ще го заведат при Христос на Второто пришествие, за да отдаде живота си в полза на Божията воля. Поради тази причина християнството е предопределено да се обедини.
3.2 Обединение на всички останали религии въз основа на възкресение чрез завръщане
Както вече обяснихме в предишните глави, всички религии, стремили се към една и съща крайна цел, постепенно се обединяват в една обща културна сфера, основаваща се на християнските идеали. 32 (Вж. “Есхатология” 4.2) Христос на Второто пришествие, следва да дойде като център на християнството, а според учението на Будизма той е Майтрея Буда, който трябва да се завърне; той е Истинският мъж, очакван в китайската религиозна традиция и Чандорионг, за когото копнеят много корейци. Той е централната фигура, чието идване се очаква и от други религии.
Следователно по време на Второто пришествие на Христос всички духове, които по време на земния си живот са вярвали в други религии, подобно на духовете от Рая, също ще се завърнат на земята, за да бъдат възкресени, макар и моментът на завръщането им да бъде различен, в зависимост от духовната им позиция. Тези духове трябва да водят хората от земята, вярващи в същите религии като тях към Христос на Второто пришествие, да им помагат да повярват в Него и да Го следват в делото му по изпълнение на Божията воля. Можем да направим паралел с един пример от времето на Първото пришествие: Тримата мъдреци от изтока, които са зороастряни, идват, за да потърсят Исус и да Му се поклонят при раждането Му. 33 (Мат. 2:1-12) Съответно всички религии накрая ще се обединят около обновеното християнство.
3.3 Обединение на нерелигиозните хора с помощта на възкресение чрез завръщане
Духовете, които по време на земния си живот са били водени от съвестта си, ноне са вярвали в никаква религия, също ще се завърнат на земята в определения за това момент, за да се възползват от възможността за въдзкресение чрез завръщане. Те ще водят съвестните земни хора в търсене на Христос на Второто пришествие, за да го следват и да го подкрепят в изпълнението на Божията воля.
Крайната цел на Божието провидение за възстановяване е да бъде спасено цялото човечество. Следователно Бог възнамерява съвсем да премахне ада след изтичане на времето, необходимо на всеки един индивид за изплащане на греховете му. Ако адът трябва да продължава да съществува вечно в един свят, където Божията цел на доброто е постигната, това ще противоречи на Божието съвършенство, на Идеала Му и на Провидението Му за възстановяване.
Дори грешните родители не могат да изпитат радост, когато едно от децата им е нещастно. Не важи ли това дори в по-голяма степен за Бог, нашият Небесен родител? Писано е: “Господ… заради вас търпи за дълго време, понеже на иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.” 34 (ІІ Петр. 3:9) Следователно адът не може да съществува вечно. В идеалния свят няма да остане и следа от ада и това означава, че е изпълнено най-съкровеното желание на Бог. В Последните дни, когато е назрял моментът, при злите земни хора ще слязат духове на злото, намиращи се на същото духовно ниво, и ще им помогнат да осъществят Божията воля. Всъщност дори демоните свидетелстват, че Исус е Син Божи. 35 (Мат. 8:29)
Участвайки в различните части от плана на Бог през целия ход на времето, всички хора постепенно ще се придвижат към целта на Божия идеален свят. Продължава
СЛЕДВА:
2.1 По какъв начин Бог осъществява Провидението за възкресение?
Възкресението е процесът, чрез който грешният човек може да бъде възстановен до първоначално желаното от Бог състояние. Ето защо Провидението за възкресение всъщност е Провидение за възстановяване. След като Провидението за възстановяване представлява Божие дело на пресътворяване, то и възкресението също е дело на пресътворяване. Поради тази причина Провидението за възкресение се осъществява в съответствие с Принципа на Творението по следния начин:
На първо място, в историята на Провидението за възкресение много от тези, на които е поверена мисия, искрено и с вяра полагат изключителни усилия за осъществяване на Божията воля. Независимо, че не изпълняват докрай отговорността си, според степента на своята отдаденост, те разширяват фундамента, въз основа на който следващите поколения могат да създадат сърдечни отношения с Бог. Този фундамент е постижение на дадена епохата от Провидението за възстановяване. То нараства пропорционално на сърдечната основа, положена от пророците, мъдреците и праведните преди нас. Ето защо възкресението се осъществява в съответствие с постиженията и респективно предимствата на съответната епоха.
На второ място, според Принципа на Творението, Божията отговорност е да създаде хората и да им даде Своето Слово, а човешката отговорност е те да постигнат съвършенство, вярвайки в Словото и живеейки според него. По същия начин, направлявайки Провидението за възкресение, Божията отговорност е да дава Словото Си и напътствията Си, а нашата отговорност е да вярваме в него и да го практикуваме, за да се изпълни Провидението на Бог.
На трето място, според Принципа на Творението, духът на човек може да израсне до съвършенство единствено посредством физическото му “аз”. По същия начин и в Провидението за възкресение възкръсването на един дух може да се постигне само чрез живота на човек с духа и тялото му тук, на земята.
На четвърто място, според Принципа на Творението човек трябва да достигне съвършенство, минавайки през трите последователни етапа от периода на израстването. Ето защо и Провидението за възкресяване на грешните хора също трябва да се извърши посредством три последователни периода, представлявани от три епохи в Провидението за възстановяване.
2.2 Провидение за възкресяване на хората на земята
2.2.1 Провидение за полагане на основа за възкресение
Бог започва Своето Провидение за възкресяване на грешното човечество в семейството на Адам. То обаче е допълнително удължено, тъй като хората, на които е поверено осъществяването на Божията воля, не изпълняват своята отговорност. 2000 г. По-късно Бог избира Авраам да бъде баща на вярата и чрез него започва осъществяването на Божията воля. Следователно резултатът от 2000-те години от Адам до Авраам е установяването на фундамент, въз основа на който в следващата епоха Бог може да започне Своето Провидение за възкресение. Поради тази причина можем да наречем този период провиденческа епоха за полагане фундамента за възкресение.
2.2.2 Провидение за възкресение на ниво формиране
През периода от 2000 години между Авраам и Исус Бог полага усилия да възкреси хората до нивото на формиране. Ето защо тази епоха може да бъде наречена провиденческа епоха за възкресение на ниво формиране. В тази епоха Бог дава Закона на Стария Завет. Ако бяха повярвали в него и го бяха практикували, хората можеха да изпълнят своята отговорност и да бъдат оправдани пред Бог. Ето защо този период се нарича още епоха на оправдание чрез дела. Духовете на хората от това време, които спазват Закона в своето ежедневие, са възкресени до нивото на формиране и са станали духове – форма. Хора, постигнали още на земята нивото на дух – форма, след смъртта си навлизат и обитават същото ниво и в духовния свят.
2.2.3 Провидението за възкресение на ниво израстване
Заради разпването на Исус възкресението остава недовършено и изпълнението му е отложено за времето на Христовото завръщане. 2000-те години, изминали от тогава до днес, представляват време на удължаване, през което посредством духовното спасение Бог направлява Провидението за възкресяване на хората до достигане нивото на израстване. Затова този период може да бъде наречен провиденческа епоха за възкресение на ниво израстване. Всички, които са живели през тази епоха, могат да се възползват от постиженията и предимствата й, явяващи се като резултат от Божието дело за възкресение на ниво израстване. Хората от тази епоха трябва да вярват в Словото на Новия Завет, което Бог им дава, за да могат да изпълнят своята отговорност в Провидението и да бъдат оправдани пред Него. Ето защо този период може да бъде наречен още и епоха на оправдание чрез вяра.
Живелите в тази епоха могат да бъдат духовно възкресени въз основа на вярата им в Евангелието по време на земния им живот. Бидейки възкресени до нивото на израстване, те могат да станат живи духове. Тези, които още на земята са станали живи духове, след смъртта си навлизат и остават в Рая – нивото на живите духове в духовния свят.
2.2.4 Провидение за възкресение на ниво завършеност
Ерата, когато хората трябва да бъдат възкресени както духовно, така и физически, чрез завърналия се Христос и да изпълнят Провидението за възкресение, се нарича провиденческа епоха за възкресение на ниво завършеност. Всички, живели през този период, се възползват от постиженията и предимствата на епохата, които са резултат от Божията работа за възкресение на ниво завършеност. При Второто пришествие Христос носи новата истина, с която се изпълняват обещанията на Стария и Новия Завет. Тя може да бъде наречена Изпълнен Завет. 14 (Вж. “Есхатология” 5.1) Повярвали в нея, хората трябва да служат и да се посветят на Господа тук, на земята, за да могат да изпълнят своята отговорност в Провидението и да бъдат оправдани пред Бог. Ето защо тази ера бива наречена епоха на оправдание чрез отдаденост и посвещение. Вярвайки и служейки на Господа и посвещавайки се на Неговата кауза, хората от тази епоха трябва да бъдат възкресени напълно – духовно и физически, да станат Божествени духове и да заживеят в Небесното царство на земята. Когато оставят физическите си тела, духовете им ще влязат в Небесното царство във висините – нивото на Божествени духове в духовния свят.
2.2.5 Небесно царство и Рай
Мнозина християни не са имали ясна представа за Небесното царство и Рая, тъй като им е липсвало разбиране за Принципа. Ако Исус е довел до край мисията си на Месия на земята, то Небесното царство на земята щеше да бъде установено още по Негово време. Също така още тогава щеше да бъде реализирано и Небесното царство на Небето, след като живелите в Небесното царство на земята съвършени хора преминат като Божествени духове в духовния свят. Но тъй като Исус умира на кръста, Небесното царство на земята не е реализирано. Земята никога не вижда хора, постигнали нивото на Божествен дух. Никой никога не става жител на Небесното царство в духовния свят, което е създадено като дом на Божествените духове. Ето защо Небесното царствона Небето остава празно и недовършено.
Защо тогава Исус казва, че всеки, който вярва в Него, ще влезе в Небесното царство? Първоначалната цел, с която той идва на земята, е да установи Небесното царство. Но тъй като хората не показват вяра в Него, той умира на кръста, без да успее да я изпълни. На крадеца, разпънат от дясната му страна, Исус обещава, че ще влезе в Рая заедно с Него. 15 (Лука 23:43) Крадецът е единственият човек, който вярва в Него накрая, когато след като всички други са го изоставили. Докато все още има надежда, че ще изпълни мисията си на Месия, Исус проповядва, че хората могат да влязат в Небесното царство. Но в мига на смъртта си на кръста, непостигнал своята цел, той казва на крадеца, че може да влезе само в Рая. Раят отговаря на онази сфера в духовния свят, която е обитавана от духовете на хора, постигнали чрез вяра в Исус по време на земния си живот нивото на живи духове. Те остават там в очакване на деня, когато ще бъде отворена вратата на Небесното царство на Небето.
2.2.6 Духовни феномени в Последните дни
Адам и Ева съгрешават в края на периода на израстване. Чрез Провидението за възстановяване, преминали последователно през епохите на Стария и Новия Завет, хората днес са възстановени до края на периода на израстване. Последните дни са времето, в което хората се завръщат до същото духовно ниво, на което са се намирали точно преди Грехопадението. Сега, във времето на Последните дни, хората по целия свят достигат това ниво. Точно както преди грехопадението Адам и Ева са били способни да общуват с Бог пряко, така и днес много хора на земята се свързват с духовния свят. Пророчеството, че в Последните дни “ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища” 16 (Деяния 2:17), може да бъде изтълкувано въз основа на това разбиране, предоставено ни от Принципа.
В Последните дни много хора ще получат откровението: “Ти си Господа” Доста от тях ще се заблудят и повярват, че чрез тях се извършва Второто пришествие на Христос. Защо се отклоняват от верния път?
След като създава хората, Бог им предоставя права да управляват Вселената. 17 (Бит. 1:28) Когато, посредством Провидението за възстановяване, грешните хора бъдат духовно възстановени до края на периода на израстване, те ще достигнат ниво на сърцето, сравнимо с това на Адам и Ева преди да съгрешат. Като признание за това, че са постигнале степента на зрялост, на която някога благославя хората с правото на владеят над Вселената, Бог дава на определени личности откровението, че са Господ.Подобно откровение е признак на това, че в очите на Бог даден човек е достигнал такова равнище на зрялост, при което той може да получи благословията на Бог за господство над целия свят на Творението.
Вярващите от Последните дни, чиято всеотдайна вяра е толкова силна, че им дава правото да получат откровение, че са “Господа”, застават в позиция, подобна на тази на Йоан Кръстител. Йоан Кръстител идва с мисията да проправи пътя за Исус. 18 (Йоана 1:23) По същия начин на тези вярващи е дадена мисията в съответните им сфери на отговорност да подготвят пътя за Христос при Второто пришествие. И след като те трябва да действат като представители на Господа в съответна област, Бог им дава отакровение: “Ти си Господ”.
Когато някой човек, надарен със способността да общува чрез духа си, получава откровение, че е Господ, той трябва да разбере този феномен чрез учението на Принципа. Той не бива да действа по неправилен начин, погрешно приемайки се за Христос на Второто пришествие. В противен случай може да се стигне до там, че той да изиграе ролята на антихрист. Поради тази причина Библията съдържа пророчества, според които в Последните дни ще се появят много антихристи. 19 (І Йоаново 2:18)
Медиумите често се объркват и изпадат в противоречие един с друг, тъй като нивата от духовния свят, с които те общуват и откровенията, които получават, са различни 20 (І Кор. 15:41) Макар духовно отворените хора да са в контакт със същия духовен свят, тъй като живеят при различни обстоятелства, заемат различни позиции и имат различно ниво на характер, интелект и духовност, затова те не възприемат духовния сят по еднакъв начин. На тази основа се пораждат конфликти между тях.
Хора, които допринасят с нещо за Провидението за възстановяван, обикновено носят отговорност само за една част от Него. Концентрирайки се единствено върху вертикалната връзка с Бог, често те не са чувствителни относно правилните си хоризонтални отношения с другите духовно отворени хора. Между тях могат да възникнат конфликти, тъй като всеки мисли, че той следва Божия воля, различна от тази, на която служат другите. Конфликтите се утежняват, когато всеки от тях получи откровение, че е най-добрият. По този начин обаче Бог ги окуражава, за да насърчи всеки един да направи най-доброто за изпълнение на собствената си мисия в голямото Провидение. Другата причина, поради която Бог дава подобни откровения е, че действително всеки един от тях е най-подходящият за съответната мисия.
Също така, когато ревностните вярващи стават духовно отворени и сърцето им достига ниво, сравнимо с това на Адам и Ева точно преди Грехопадението, те ще имат изпитание, подобно на това, на което Адам и Ева не успяват да устоят. Ако не са внимателни, те могат да повторят грешката от грехопадението. Без да се разбира Принципа е изключително трудно да се преодолее това изпитание. За съжаление много религиозни хора не са успявали да устоят на това изпитание и в един миг са унищожавали постигнатото през дългите години на пълна отдаденост и ревностно усърдие.
Как могат да се справят с тези проблеми духовно отворените хора? За да може в кратък период от време да доведе до края Провидението за възстановяване, Бог разпределя различни мисии между множество личности и се свързва с тях поотделно. Ето защо избухването на конфликти между духовно чувствителни хора всъщност е неизбежно. В края на историята обаче Бог ще им даде новата истина. Тя ще им помогне да разберат, че всяка една от поверените им уникални мисии преследва крайната цел на Бог. Тя ще ги води към обединение и хармонично сътрудничество в името на по-висшата цел на Провидението за възстановяване. В настоящата епоха всички духовно отворени хора трябва да се откажат от упоритото си убеждение, че единствено те служат на Божията воля. Те трябва да търсят по-висшите и по-разбираеми думи за изразяване на истината, които ще им помогне правилно да разберат позициите си и истинската същност на провиденческите си мисии. Само тогава ще бъдат в състояние да преодолеят объркването си, породено от минали хоризонтални конфликти. Само тогава всеки един от тях ще може да извърви докрай индивидуалния си път на вяра и ще принесе прекрасните му плодове.
2.2.7 Първото възкресение
“Първото възкресение”, за което се говори в Библията, описва осъществяването на възстановяването за първи път в провиденческата история. То ще бъде завършено чрез Христос при Второто му идване. Той ще очисти хората от първородния грях и ще възстанови истинската им, първоначална същност, правейки ги способни да постигнат целта на Творението.
Надеждата на всички християни е да участват в първото възкресение. Но в действителност кой ще участва в него? Това ще са хората, които първи повярват, служат и последват Христос на Второто пришествие. Те ще му помогнат в полагане условията на изплащане на световно ниво и в изпълнение на Провидението за възстановяване. В този процес те ще са първите, на които ще бъде премахнат първородния грях, които ще станат Божествени духове и ще изпълнят целта на Възстановяването.
А сега нека се спрем по-обстойно на значението на числото 144 000, споменато в Библията 21 (Откр. 14:1-4, 7:4) За да доведе Провидението за възстановяване до успешен край, Христос на Второто пришествие трябва да открие определен брой хора, които посредством изплащане могат да възстановят всички мисии на живелите и работили до този момент светци, които въпреки отчаяните си усилия да вършат Божията воля, са станали жертва на Сатана, не успявайки да изпълнят своята отговорност. Той трябва да намери тези хора по време на земния си живот и да положи основата за победа над Сатанинския свят. Общият брой на светците, които трябва да намери Христос на Второто пришествие, за да изпълни тази задача, е 144 000.
В хода на Божието провидение за възстановяване Яков има 12 деца, с които той започва мисията си за възстановяване на семейството. Моисей предвожда 12 племена в изпълнение на мисията си за възстановяване на нацията. Ако тези 12 племена трябва да се умножат още веднъж, по модела на 12 племена, то те биха станали 144. Исус, чиято мисия е възстановяването на целия свят, намира 12 апостоли, за да бъде възстановено чрез изплащане както духовно, така и физически числото 144. Поради разпването обаче Исус успява да го възстанови само духовно. Яков има 12 сина, за да възстанови чрез изплащане в своя живот вертикалния курс на 12 поколения от Ной до негово време, които са изискани от Сатана 22 (Вж. “Периоди” 2.2) По същата логика Христос на Второто пришествие чрез изплащане трябва да възстанови в своя живот както духовно, така и физически дългия провиденчески курс, започващ с Първото пришествие на Христос, който дава духовния модел на 144-те племена. За да постигне това, той трябва да намери необходимия брой вярващи, отговарящ на числото 144.
2.3 Провидение за възкресяване на духове
2.3.1 Цел и начин на възкресение чрез завръщане
Съгласно Принципа на Творението за израстването на човешкия дух са необходими два вида храна: елементи на живота, идващи от Бог, и витални елементи, получавани благодарение на действието на даване и вземане с физическото “аз”. Духът не може нито да се развива, нито да бъде възстановен извън физическото “аз”. Следователно духовете на хора, починали преди да успеят да постигнат съвършенство по време на земния си живот, могат да бъдат възстановени единствено ако се завърнат на земята и изпълнят докрай своята отговорност посредством съдействие на хора от земята. Помагайки на хора от земята да изпълнят мисиите си, духовете същевременно изпълняват и своите. Този е и скритият смисъл на стиха, който предрича, че в Последните дни Господът ще дойде с “десетки хиляди свои светии”. 23 (Юдово 14) Ние наричаме този процес Възкресение чрез завръщане.
По какъв начин духовете помагат на земните хора да изпълнят Волята на Бог? Когато хората придобият способността да възприемат духовете в следствие на молитва или други духовни дейности,те започват да им се явяват, за да създадат обща база с духовните им тела и заработят с тях. Духовете извършват разнообразни дейности. Например те изливат духовен огън върху хората на земята и им дават власт да изцеляват болести. Помагат на хората да изпадат в транс и да възприемат реалността на духовния свят. Те дават откровения и пророчески дарби. Могат да вдъхновят човешката душа. Правейки всичко това, те действат от името на Светия Дух, направлявайки хората на земята в изпълнението на Божията воля.
2.3.2 Възкресение чрез завръщане на духовете на евреите и християните
2.3.2.1 Възкресение чрез завръщане на ниво израстване
Духовете на онези, които през епохата на Стария Завет спазват Моисеевия закон и искрено почитат Бог по време на земния си живот, се установяват на нивото на духа – форма в духовния свят. След Пришествието на Исус всички те се завръщат на земята и подкрепят вярващите в изпълнението Волята на Бог. Помагайки на хората да достигнат нивото на живия дух, те получават същата полза и предимство, а именно – да станат живи духове и влязат в Рая. Този процес ние наричаме възкресение чрез завръщане на ниво израстване.
Нека вземем няколко примера от Библията. След като Илия се появява като дух пред Исус и учениците му 24 (Мат. 17:3), това достатъчно ясно показва, че Илия все още е жив в духовния свят. Исус обаче се отнася към Йоан Кръстител, който живее на земята, като към Илия. 25 (Мат. 17:12-13) Исус го нарича Илия, защото от гледна точка на общата им мисия тялото на Йоан служи за тяло и на Илия. Духът на Илия слиза върху Йоан Кръстител, за да му помогне да изпълни мисията, която той оставя незавършена в земния си живот. Това е възкресението чрез завръщането на Илия.
В Библията е отбелязано, че когато Исус умира на кръста, телата на много светци излизат от гробовете. 26 (Мат. 27:52) Този стих не казва, че разложилите се тела на тези светци са регенерирали, позволявайки им да се въздигнат в плът. По-скоро той описва духовния феномен на възкресението чрез завръщане. Духовете на вярващите евреи са слезли на земята от нивото на духа – форма в духовния свят, където са живели дотогава. Те са се завърнали на земята, за да помогнат на вярващите да повярват в Исус и да станат живи духове, като се възползват от изкуплението чрез кръста. По такъв начин завърналите се духове също стават живи духове. Ако светците действително са излезли от гробовете си в плът, буквално както пише в Библията, те положително щяха да свидетелстват, потвърждавайки факта, че Исус е Месията. Би ли се осмелил тогава някой да упорства в неверието към Исус? Освен това, делата им щяха да са записани в Библията, там обаче не откриваме нищо друго освен мъглявия факт, че светците са станали от гробовете си. Това е мимолетен духовен феномен, възприет единствено от вярващи, които са имали отворени духовни сетива.
В сравнение с Рая, в който хората могат да влязат по силата на изкуплението чрез разпъването на Исус, то онази област от духовния сят, обитавана от духовете на светците от Стария Завет, е била относително тъмно и окаяно място. Ето и защо се нарича “гроб”.
2.3.2.2 Възкресение чрез завръщане на ниво завършеност
Духовете на хората от епохата на Новия Завет, които по време на земния си живот вярват в Исус, стават живи духове и след смъртта на физическите им тела влизат в Рая. При настъпването на Второто пришествие всички тези духове ще се завърнат на земята, за да помагат на хората, търсещи ввъзможност да повярват и да се посветят на завърналия се Христос. Помагайки на хората от земята да достигнат нивото на Божествен дух, когато приключат земния си живот, в духовния свят те ще имат същото това преимущество и ще станат Божествени духове. Когато светците от земята преминат в другия свят и влязат в Небесното царство на Небето,, заедно с тях ще бъдат и завърналите се в дух на земята светци. Този процес се нарича възкресение чрез завръщане на ниво завършеност. При него не само духовете помагат на хората от земята; последните също дават своя дял за възкресението на завърналите се светци.
Нека хвърлим светлина върху следния стих:
“Но всички тия (светци от епохата на Стария Завет), ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието (разрешение да влязат в Небесното царство), да не би да постигнат (духовете) в съвършенство без нас (да станат граждани на Небесното царство); защото за нас (земните хора) Бог промисли нещо по-добро (Небесното царство)" – Евреи 11:39-40
С помощта на разяснението, което е в скоби можем да разберем, че този стих точно описва възкресението чрез завръщане. Той показва, че живеещите в духовния свят духове не могат да постигнат съвършенство без сътрудничество с хората на земята. Също така е писано: “Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” 27 (Мат. 18:18) Този стих обяснява, че ако вярващите не развържат на земята това, което е вързано, духовете също не могат да развържат това, което е вързано в тях. Тъй като духовете могат да бъдат възкресени само когато се явят на хора от земята и си сътрудничат с тях, Исус дава на Петър ключовете от Небесното царство, като на представител на вярващите от земята, за да отключи тук вратите на Небесното царство.
2.3.3 Възкресение чрез завръщане на духове, необитаващи Рая
Духовете, намиращи се извън Рая, биват няколко вида; за всеки от тях има определен път, по който да постигне възкресение чрез завръщане. Нека първо разгледаме възкресението чрез завръщане на духове, вярвали по време на своя земен живот в религия, различна от християнската. Точно както двама души трябва първо да изградят обща база, преди да си поставят единна задача, така трябва да се обединят и хората на земята и духовете, за да могат да работят по осъществяването на обща провиденческа цел. Ето защо дух, завърнал се на земята за своето възкресение, трябва да търси сред хората двойник – представител на религията, която сам той е почитал в земните си дни. Този дух се явява на избрания от него човек и го води. Помагайки на човека да изпълни целта на Провидението за възстановяване, и той получава заедно с него една и съща награда и преимущество.
Нека на второ място разгледаме как става възкресението чрез завръщане на хората, които макар и да не са вярвали в никаква религия, са живели според съвестта си. Никой в грешното човечество не въплъщава абсолютното добро, защото никой не е очистил първородния грях от себе си. Ето защо, добър е онзи дух, който носи в себе си относително повече добро от някой дух на злото. Тези добри духове се явяват на земните хора и им сътрудничат, за да могат и те да изпълнят целта на Божието Провидение за възстановяване. В този процес духът получава същата облага както и човека, на когото той е помогнал.
На трето място нека се спрем на възкресението чрез завръщане на злите духове. В Библията четем за “прокълнатите”, които се пекат на “вечен огън, приготвен за дявола и за неговите ангели”. 29 (Мат. 25:41) “Неговите ангели” в случая са духовете на злото, които работят и живеят под властта на Дявола. Духовните създания, широко известни като “призраци”, с често неясни отличителни черти и идентичност, не са нищо друго, а духовете на злото. Дори и те могат да се облагодетелстват от епохата с помощта на завръщането си на земята. Не винаги обаче делата им принасят плодове и дават някакъв резултат, който да е в полза на тяхното възкресение чрез завръщане. За да има такава полза, делата на злите духове трябва да водят до наказания, изсипващи се върху земни хора, за да могат те чрез изплащането си следствиете помощта и наказанията на злите духове, да положат условия на изплащане за провалите си, чрез които са осуетявали усилията на Бог да ги изчисти от греховете им. В такъв случай как могат делата на духовете на злото да се явяват като осъждане от името на Небето?
Нека разгледаме един пример. Да се представим един човек, живеещ на земята, който въз основа постиженията и предимствата на епохата е на път да напусне сферата, в която се намира и се облагодетелства, преминавайки в по-висша. Той не може да навлезе в новата, предлагаща по-големи облаги сфера, ако преди това не направи някои условия на изплащане, за да заплати за извършените в миналото грехове. В случай, че се преминава от семейно на родово ниво, съответната личност трябва да изплати както своите, така и дълговете, натрупани от предците от рода й. Небето позволява духовете на злото да я измъчват като наказание за греховете. Ако тя с готовност изтърпи причиненото й от духа на злото страдание и го преодолее, това ще бъде условие за успешно изплащане и така човекът ще получи правото да навлезе в сферата на родовото ниво, даваща по-големи предимства и облаги. Духовете на злото, които са го измъчвали, също така се възползват от съответните преимущества. По този начин, въз основа на постиженията и предимствата на епохата, Провидението за възсановяване се разраства от семейно към родово, национално и световно ниво, предлагайки съответните облаги. Винаги, когато човечеството трябва да премине на по-високо ниво, е необходимо водещата личност в Провидението да прави условие на изплащане, за да разпръсне греха, извършен от нея или от предците й.
Действията на духовете на злото могат да помогнат по два различни начина на човека от земята да изпълни условията на изплащане, необходими му за изчистване на греха му. При единия духът може пряко да причинява неприятности на човека. При втория духът на злото може да слезе при духовното “аз” на друг човек, живеещ на земята, който е на път да извърши грях, подобен на онзи, който е извършил човека, който трябва да бъде наказан. Чрез този втори човек духът на злото може да действа и да го атакува. И в двата случая, ако човекът на земята понесе с благодарност и готовност причинените му чрез действията на злия дух страдания, той ще положи условия на изплащане, с чиято помощ ще изчисти както своя грях, така и този на предшествениците си. Тогава грехът ще бъде премахнат и той ще навлезе в по-висшата сфера, станала достъпна в новата епоха. Ето защо действията на духа на злото се явяват като осъждение на човека за греховете му от името на Небето. Следователно духът ще се облагодетелства също толкова, колкото и човекът на земята: той също ще влезе в по-висшата сфера, даваща по-големи облаги.
2.4 Теория за прераждането, разгледана в светлината на Принципа за възкресение чрез завръщане
В стремежа си да изпълни безусловно целта на Провидението за възстановяване, Бог призовава много личности и дава на всеки от тях подходяща мисия. Те предават своите мисии на други личност със сходен характер, живеещи при подобни условия. По този начин постепенно, с течение на времето, всяка една сфера на мисия е изпълнявана.
Провидението за възстановяване започва от индивида, разширява се на семейно, национално и световно ниво и накрая възстановява всичко на Земята и Небето. Макар и мисията, дадена на един индивид, да е само част от цялото, тя също се разраства по този модел. Всяка мисия тръгва от индивидуално ниво и разширява сферата си на действие на семейно, национално и световно ниво. Ако вземем пример от Библията ще видим, че започнатата от Авраам мисия на индивидуално и семейно ниво, е предадена на национално ниво на Моисей и на световно – на Исус.
Духовете, които не са успели да изпълнят своята мисия по време на земния си живот, трябва да се завърнат при хора на земята, които отговарят за същия тип като тяхната някогашна мисия. Когато един дух сътрудничи на човек на земята в следването на Божията воля, то този човек ще изпълни не само собствената си, но и мисията на духа, който му е помагал. От тук можем да заключим, че от гледна точка на мисията физическото “аз” на човека служи за физическо “аз” на духа. В известен смисъл то представлява второто идване на духа. Ето защо, понякога можем да бъдем наричани с името на духа и да изглеждаме като негово превъплъщение. В Библията Йоан Кръстител трябва да доведе до край мисията, която Илия оставя незавършена през земния си живот. По време на своята дейност той получава подкрепа от Илия. Исус нарича Йоан Кръстител “Илия”, тъй като физическото тяло на Йоан изцяло служи за тяло и на Илия. 30 (Вж. “Възкресение” 2.3.2.1)
В Последните дни на определени личности на земята са поверени мисии от световна значимост. Те трябва да наследят и изпълнят докрай отговорностите на всички духове от миналото, посветили се на съответната област. Тези духове ще слязат при хората и ще им съдействат, за да доведат докрай собственото им незавършено дело. След като хората от земята в известен смисъл представляват второто идване на тези водещи духове, те могат да помислят, че са тяхно прераждане. Затова и в Последните дни се явяват хора, претендиращи, че са второто идване на Исус, Майтрея, Буда, Конфуций, Маслиновото дърво, Дървото на живота. Индуиското и будиското учение тълкуват тези феномени, но без да имат преимуществото, давано от познаването на Принципа за възкресение чрез завръщане.
Част 3
Обединение на религиите въз основа на възкресение чрез завръщане
3.1 Обединение на християнството въз основа на възкресение чрез завръщане
По време на Второто пришествие всички живи духове, обитаващи Рая, ще слязат сред хората на земята, които вярвайки в Господа и посвещавайки му се, могат да достигнат нивото на Божествени духове Съдействайки на хората да изпълнят Божията воля относно Провидението за възстановяване, тези духове могат да получат същите облаги и да влязат в Небесното царство. 31 (ж. “Възкресение” 2.3.2.2) Така че през този ден всички духове от Рая ще слязат на земята и ще помагат на вярващите.
Макар и моментът, в който всеки човек ще бъде посетен, да варира в зависимост от неговата вяра, вътрешната му вродена природа и постигнатото от предците му във връзка с Провидението, то рано или късно всеки един вярващ ще бъде направляван от идващи от Рая духове, които ще го заведат при Христос на Второто пришествие, за да отдаде живота си в полза на Божията воля. Поради тази причина християнството е предопределено да се обедини.
3.2 Обединение на всички останали религии въз основа на възкресение чрез завръщане
Както вече обяснихме в предишните глави, всички религии, стремили се към една и съща крайна цел, постепенно се обединяват в една обща културна сфера, основаваща се на християнските идеали. 32 (Вж. “Есхатология” 4.2) Христос на Второто пришествие, следва да дойде като център на християнството, а според учението на Будизма той е Майтрея Буда, който трябва да се завърне; той е Истинският мъж, очакван в китайската религиозна традиция и Чандорионг, за когото копнеят много корейци. Той е централната фигура, чието идване се очаква и от други религии.
Следователно по време на Второто пришествие на Христос всички духове, които по време на земния си живот са вярвали в други религии, подобно на духовете от Рая, също ще се завърнат на земята, за да бъдат възкресени, макар и моментът на завръщането им да бъде различен, в зависимост от духовната им позиция. Тези духове трябва да водят хората от земята, вярващи в същите религии като тях към Христос на Второто пришествие, да им помагат да повярват в Него и да Го следват в делото му по изпълнение на Божията воля. Можем да направим паралел с един пример от времето на Първото пришествие: Тримата мъдреци от изтока, които са зороастряни, идват, за да потърсят Исус и да Му се поклонят при раждането Му. 33 (Мат. 2:1-12) Съответно всички религии накрая ще се обединят около обновеното християнство.
3.3 Обединение на нерелигиозните хора с помощта на възкресение чрез завръщане
Духовете, които по време на земния си живот са били водени от съвестта си, ноне са вярвали в никаква религия, също ще се завърнат на земята в определения за това момент, за да се възползват от възможността за въдзкресение чрез завръщане. Те ще водят съвестните земни хора в търсене на Христос на Второто пришествие, за да го следват и да го подкрепят в изпълнението на Божията воля.
Крайната цел на Божието провидение за възстановяване е да бъде спасено цялото човечество. Следователно Бог възнамерява съвсем да премахне ада след изтичане на времето, необходимо на всеки един индивид за изплащане на греховете му. Ако адът трябва да продължава да съществува вечно в един свят, където Божията цел на доброто е постигната, това ще противоречи на Божието съвършенство, на Идеала Му и на Провидението Му за възстановяване.
Дори грешните родители не могат да изпитат радост, когато едно от децата им е нещастно. Не важи ли това дори в по-голяма степен за Бог, нашият Небесен родител? Писано е: “Господ… заради вас търпи за дълго време, понеже на иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.” 34 (ІІ Петр. 3:9) Следователно адът не може да съществува вечно. В идеалния свят няма да остане и следа от ада и това означава, че е изпълнено най-съкровеното желание на Бог. В Последните дни, когато е назрял моментът, при злите земни хора ще слязат духове на злото, намиращи се на същото духовно ниво, и ще им помогнат да осъществят Божията воля. Всъщност дори демоните свидетелстват, че Исус е Син Божи. 35 (Мат. 8:29)
Участвайки в различните части от плана на Бог през целия ход на времето, всички хора постепенно ще се придвижат към целта на Божия идеален свят. Продължава
СЛЕДВА:
No comments:
Post a Comment