ГЛАВА 6
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ
Теологични противоречия във връзка с въпроса за предопределението са причинили големи обърквания в религиозния живо на редица хора. Нека видим откъде произтичат тези противоречия.
В Библията откриваме много стихове, при чието тълкуване често се оказва, че сякаш всичко в живота на отделния човек - успех или провал, щастие или нещастие, спасение или проклятие - както и възхода или упадъка на нацията - става точно според предопределението от Бог. Така например Св. Павел пише:
“А които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” - Римл. 8:30
“Ще покажа милост, към когото ще покажа и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бог, който показва милост.” - Римл. 9:15-16
“Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? ” - Римл. 9:21
Също е писано, че Бог е възлюбил Яков и възневидял Исав, още докато са били в майчината си утреба и известява съдбата им с думите: “По- големият ще слугува на по-малкия.” 1 (Римл. 9:11-13) Така че в Библията откриваме немалко основания, базирайки се на които да оправдаем теорията за абсолютното и вечно предопределение.
И отново в Библията можем да открием достатъчно факти, които опровергават теорията за абсолютното предопределение. С цел да придпази човешките първопредци от съгрешаване, Бог ги предупреждава да не ядат от плода.2 (Бит. 2:17) От тук можем да заключим, че човешкото грехопадение не е резултат от Божието предопределение, а следствие от неспазването на зеповедта от страна на хората. И отново четем: “разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.” 3 (Бит. 6:6) Ако човешкото грехопадение е било предопределено от Бог, то Той не би имал причина да се огорчава, тъй като те са съгрешили, действайки в съгласие с Неговото предопределение. Освен това, в Евангелието на Иоана пише, че този, който вярва в Христос, няма да погине, а ще има вечен живот. 4 (Иоан 3:16) Това означава, че нито един не е предопределен за проклятие. Тезата, че резултатът от човешките начинания не е предопределен от Бог, а зависи от човешките усилия, бива подкрепена от добре известния библейски стих: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.” 5 (Мат. 7:7) Ако всяко човешко начинание е поемало посоката, предначертана му от Бог, защо тогава Исус е подчертавал необходимостта от човешките усилия? Библията ни приканва да се молим за болните си братя 6 (Яковово 5:14-15), което предполага, че болестите и здравето на човека не зависят единствено от Божието предопределение. Ако всичко е предречено като неизбежна, предпределена от Бог съдба, отчаяните ни молби щяха да са напразни.
След като Бог е абсолютен, то би следвало да очакваме, че когато Той е предопределил нещо, то е абсолютно и непроменливо и никакво човешко усилие не може да го промени. Ето защо, ако приемем традиционното схващане, че всички неща са абсолютно предопределени от Бог, то тогава трябва да заключим, че никакви човешки усилия - били те молитви, благотворителни дейности или евангелизации - не могат да допринесат нищо повече към Божието Провидение за възстановяване. Всяко допълнително усилие извън естествения ход на нещата би било напълно безполезно и безсмислено.
След като Библията предлага толкова много основания за оправдаването и на двете противоречиви схващания, то полемиката по този въпрос е станала неизбежна. Как Принципът може да разреши този проблем? Ще се спрем по-дълбоко на въпроса за предопределението, анализирайки го в светлината на няколко други теми.
ЧАСТ 1
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА БОЖИЯТА ВОЛЯ
Преди да разгледаме предопределението на Божията Воля, нека първо обсъдим в какво се изразява тя.. Да си припомним, че: Бог не постига Своята цел поради човешкото трехопадение. Следователно, направлявайки Провидението Си за грешното човечество, Бог все още желае да изпълни Целта на Творението. В този смисъл, Божията Воля е да се доведе докрай възстановяването.
На второ място трябва да знаем, че преди да започне да работи по изпълнението й, Бог винаги първо предопределя Волята Си. Той създава човешките същества с ясното намерение те да постигнат Целта на Творението. Когато поради грехопадението Бог не е могъл да изпълни Своята Воля, Той още деднъж взима твърдото решение да я осъществи чрез Провидението за възстановяване. Оттогава насам Той действа за нейното осъществяване.
Бог трябва да предопредели Своята Воля и да я осъщистви изцяло чрез методите на доброто, а не с тези на злото. Той е Творецът на доброто. Следователно, Неговата цел за Творението е добра, целта на Провидението за възстановяване и Волята Му да я постигне, също са добри. Поради тази причина, у Него няма такива намерения, които да възпрепятсват или да се противопоставят на изпълнението Целта на Творението. И по-специално, Той не би могъл да предопродели човешкото грехопадение или каквито и да било грехове, за които след това съгрешилите хора да бъдат подложени на осъждение. Нито пък би предопределил такова събитие, каквото е разрушаването на Космоса. Ако тези злини бяха неизбежно следствие от Божието предопределение, то тогава Бог не би могъл да бъде Създателят на доброто. Още повече, че ако сам Бог е предначертал тези зли развръзки, Той не би изразил съжаление за случилото се, както прави например заради покваряването на хората 7 (Бит. 6:6) или изпадането в неверие на цар Саул 8 (I Сам. 15:11) Подобни стихове показват, че злото не е резултат от Божиео предопределение, а следствие от неуспеха на хората да изпълнят своята отговорност, следствие на което падат в ръцете на Сатана.
До каква степен Бог предопределя Своята Воля - т.е. крайното осъществяване Целта на Творението? Бог е абсолютен, уникален, вечен и непроменлив. Ето защо и целта на Неговото Творение също трябвада бъде абсолютна, уникална, вечна и непроменлива. Също така и Волята Му относно Провидението за възстановяване, чиято задача е да осъществи Целта на Творението, трябва да бъде абсолютна, уникална и непроменлива. Следователно предопределението на Божията Воля, че един ден Целта на Творението ще бъде постигната, трябва също да е абсолютно, както е и писано: “Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих и ще го извърша.” 9 (Исая 46:11) След като Божията Воля е абсолютно предопределена, ако човекът, избран да я изпълни, се провали, то Бог трябва да продължи да направлява Своето Провидение до неговото осъществяване, дори това да изисква избирането на нов човек, който да се нагърби със същата мисия.
Например, Бог е възнамерявал чрез Адам да изпълни Целта на Творението. Въпреки че това не става, предопределението на тази провиденческа Воля остава абсолютно. Ето защо, Бог изпраща Исус като втори Адам и се опитва да я изпълни чрез Него. Когато поради неверието на еврейския народ 10 (вж. “Месията” 1.2) и Исус не успява да доведе докрай изпълнението й, той обещава да се върне и непременно да я довърши. 11 (Мат. 16:27) Подобно на това, Божието желание е било да положи основа за Месията на семейно ниво чрез Авел и Каин. Когато Каин убива Авел и тази Му воля е осуетена, Бог прави нов опит да я осъществи чрез семейството на Ной. Когато на свой ред и ноевото семейство не успява да изпълни Божието желание, Той избира на негово място Авраам и за- почва да работи чрез него. Същото се наблюдава и при мисиите на отделните личности: Бог се опитва да компенсира неуспеха на Авел в изпълнението на Неговата Воля, посредством Сет. 12 (Бит. 4:25) Бог се опитва да доведе до край и неизпълнената от Моисей Своя Воля, като поставя Исус Навиев на негово място. 13 (Исус Навиев 1:5) Когато Юда Искариотски предава Исус и Божията Воля е осуетена от него, Бог прави втори опит да я изпълни, избирайки Матей на неговото място.
ЧАСТ 2
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО БИВА ИЗПЪЛНЯВАНА БОЖИЯТА ВОЛЯ
Съгласно Принципа на Творението, Божията Цел за Творението може да бъде постигната само когато хората изпълнят своя дял от отговорността. 15 (вж. “Творение” 5.2.2) Макар Божията Воля за осъществяването на тази Цел с помощта на Провидението за възстановявяне да е абсолютна иззвън сферата на човешкото влияние, нейното реализиране, задължително изисква изпълнението и на човешкия дял от отговорността. Първоначално Божията цел за Творението е трябвало да бъде постигната от Адам и Ева, но единствено при условие, че те изпълнят дадената им отговорност и се въздържат да ядат от плода за познание на доброто и злото. 16 (Бит. 2:17) Подобно на това, в Провидението за възстановяване Божията Воля се осъществява, само когато централната личност, отговорна за мисията, изпълни докрай задачата си. Така например, за да даде Бог още по онова време пълно спасение, еврейският народ като централна нация в Провидението, е трябвало да повярва в Исус и да го следва безусловно. Тъй като те не са Му повярвали и не успяват да изпълнят своята отговорност, осъществяването на Волята е трябвало да бъде отложено до Второто пришествие.
До каква степен Бог предопределя развитието на събитията в Провидението? Въпреки че Божията Воля относно постигането целта на Провидението за възстановяване е абсолютна, в предопределението на процеса, който ще доведе до нейното осъществяване, има условия. То зависи от изпълнението на 5%-та отговорност на централната фигура, които рябва да се прибавят към 95% Божия отговорност. Това процентно съотношение има зе цел да покаже, че в сравнение с Божия дял, човешкият дял от оговорността е изключително малък. За човек обаче тези 5% се равняват на 100% усилия.
Да приведем няколко примера: Бог предопределя, че Неговата Воля ще бъде осъществена от Адам и Ева, но само при условие, че ще изпълнят своята отговорност и ще се въздържат да ядат от плода. В Провидението за възстановяване с център Ной, Бог предопределя, че Неговата Воля ще бъде постигната единствено след като Ной изпълни своята отговорност и отдаде всичките си усилия за построяването на ковчега. В Провидението за спасение чрез Исус, Бог предопределя, че Неговата Воля ще бъде изпълнена само при условие, че грешните хора приемат Исус като Месия, повярват в Него и Му се посветят в служба. 17 (Иоан 3:16) Хората обаче никога не са успявали да се справят дори с този малък дял (5%) отговорност. В следствие на това, Божието Провидение непрекъснато е удължавано.
В Библията е писано: “Молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца.” 18 (Яков 5:15) “Твоята вяра те изцели.” 19 (Марка 5:34), “Всеки, който иска, получава, който търси - намира, и на тогова, който хлопа - ще се отвори.” 20 (Мат. 7:8) Тези стихове потвърждават, че осъществяването на Божията Воля се определя от това, дали хората ще изпълнят своя дял от общата отговорност. Въз основа на тези примери трябва да разберем колко нищожна е човешката отговорност в сравнение с Бжиите усилия и милост, съставляващи Неговия дял от отговорността. От друга страна, замислим ли се над факта, че централните фигури все не са успявали да се справят със своята задача, мажем да осъзнаем колко трудно е било за тях да изпълнят своя сравнително малък дял.
ЧАСТ 3
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
Адам и Ева е трябвало да санат праведните родители на човечеството Осъществяването на тази задача е зависело от тях - дали ще изпълнят своята отговорност и ще спазят Божията заповед да не ядат от плода. Следователно, не е било абсолютно предопределено, че Адам и Ева ще станат нашите праведни прародители. Това важи и за всички останали хора: те могат да станат идеалните хора, каквито Бог е предначертал да бъдат, само ако изпълнят отговорността си. Ето защо, Бог не предопределя абсолютно какви ще се окажат те в действителност.
До каква степен Бог предопределя съдбата на отделния човек? За да се осъществи Волята Му чрез една конкретна личност, абсолютно необходимо е тя да изпълни своята отговорност. Ето защо, въпреки че Бог предопределя някого за дадена мисия, преди той да може да я завърши и осъществи Божията Воля, трябва първо да бъдат изпълнени както 95% Божия отговорност, така и 5% човешка отговорност. Ако човек не даде своя принос, той не може да стане личността, която Бог възнамерява той да бъде.
Така например, Бог избира Моисей и условно предопределя, че ако той изпълни своята отговорност, ще може да отведе избрания народ в благословената Ханаанска земя. 21 (Изход 3:10) Но Моисей се проваля, престъпвайки Божията Воля и удряйки два пъти скалата при Кадеш-Барнеа. В следствие на това, Моисей умира, преди да достигне заветната си цел и намерението на Бог той да въведе хората в Ханаан, не е осъществено. 22 (Числа 20:2-13; 27:13-14) Когато Бог избира Юда Искариотски, Той условно го предопределя да остане предан Исусов апостол, което означава с вяра да върви към изпълнението на отговорността си. Когато обаче Юда изпада в неверие, очакванията на Бог за него не могат вече да се оправдаят и той завършва като предател. Бог възпитава еврейския народ с намерението той да се прослави като избраната нация, чрез изпълнението на своята отговорност, включваща вяра в Исус и следването му. Когато обаче водачите изпращат Исус на кръста, предначертаната им съдба не се изпълнява и израелският народ е разпръснат по света.
А сега нека разгледаме предопределението на централните личности в Провидението за възстановяване. Целта на Божието Провидение за възстановяване е да преобрази напълно грешния свят в първоначално желания от Него свят. Ето защо е предопределено всечки хора да бъдат спасени 23 (II Петр. 3:9), независимо че за всеки един това ще стане по различно време. И все пак, както при сътворяването на света, така и в случая с Божието Провидение за спасение, което всъщност представлява процес на пресътворяване, това не може да стане за един миг. То започва от една точка и постепенно се разширява, за да обхване целия свят. Ето защо, в Провидението за спасение, Бог първо предопределя един човек и тогава го призовава за неговата мисия.
Какви способности трябва да притежава този човек, за да заслужи да бъде призван? На първо място, централната личност трябва да е родена в избрания народ. Второ, дори и да е родена в избрания народ, тя трябва да произхожда от потомствена линия, отличаваща се с извършени редица праведни дела. Измежду потомците на тази изтъкната линия съответната личност трябва да изпъква с необходим, подходящ характер. Сред тези, които притежават подходящия характер, трябва да има някой, който още в ранните години на живота си да придобие нужните квалификации. И накрая, измежду тези, които притежават изискваните качества, Бог избира първо тази личност, която живее в най-удовлетворяващото Го време и място.
ЧАСТ 4
ИЗЯСНЯВАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СТИХОВЕ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ ИДЕЯТА ЗА АБСОЛЮТНОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ
Дотук разгреждахме различни въпроси, отнасящи се до предопределението. нека сега се спрем отново и осветлим значението на онези Библейски стихове, които сякаш предполагат, че изходът на всяко човешко начинание е абсолютно предопределен от Бог.
Да започнем със следния стих:
“Защото, които предузна, тях и предопредели, ...а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” - Римл. 8:29-30
Всезнаещият Бог разбира предварително кой има качествата, необходими на една централна фигура в Провидението за възстановяване. Бог предопределя този, предузнатия, и го призовава да изпълни целта на Провидението. Да призове човека е Божия отговорност, но само това не е достатъчно, за да бъде той оправдан и прославен пред лицето на Бог. Само когато, след като е презована от Бог, личността изпълни отговорността си, тя бива оправдана и прославена. Божието предопределение относно това, дали един човек ще бъде оправдан или прославен, зависи следователно от изпълнението на неговата отговорност. Тъй като човешката отговорност не се споменава в цитираните Библейски стихове, хората са ги тълкували погрешна, смятайки, че всички действия се решават единствено от Божието предопределение.
Писано е:
“Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост.” - Римл. 9:15-16
Както вече бе обяснено, само Бог “предузнава” и избира кой е най-подходящият да изпълни целта на Провидението за възстановяване. Божие право е да избере личността и да й окаже милост и състрадание; това изобщо не зависи от желаниео и усилията на човека. Този стих е написан, за да подчертае силата и милостта на Бог.
Павел пише:
“Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба.” - Рим. 9:21
Вече разбрахме, че Бог дава на хората дял от общата отговорност като условие, на основа на което да може да ги обича повече от всяко друго създание в Творението. Бог им поставя това условие с цел да ги направи достойни за позицията им на господари на Творението, които да наследят Неговата съзидателна природа. Хората обаче не спазват това условие и съгрешават. Те заприлиачват на боклук, чакащ да бъде изхвърлен. В това състояние хората нямат основание да се оплакват, независимо как се отнася Бог с тях. Това е поуката, която трябва да си направим от този стих.
Писано е, че Бог обича Яков и мрази Исав, още докато са се намирали в майчината си утроба, преди да сторят добро или зло. Бог възлюбва единия и възненавижда другия и казва на Ребека, че “по-големият ще слугува на по-малкия.” 24 (Римл. 9:10-13) Каква е причината за това предпочитание? Това, че Бог предпочита единия пред другия има за цел да установи определено развитие в Провидението за възстановяване. Независимо, че повече детайли ще бъдат обсъдени в следващите глави 25 (вж. “Фундамент” 3.2), тук следва да кажем, че Бог дава на Исаак двама синове, Исав и Иаков, с намерението те да застанат в позициите на Каин и Авел. Те е трябвало да направят условия на изплащане, необходими за възстановяването на първородството на най-големия син, изгубено в семейството на Адам, когато Каин уби Авел. Бог е възнамерявал да осъществи Волята Си, подкрепяйки Яков (в позицията на Авел) във вземането на надмощие над Исав (в позицията на Каин). Тъй като Исав е бил в позиция на Каин, той е “мразен” от Бог. Понеже Яков се е намирал в позицията на Авел, той е можел да получи Божията любов.
Но дали накрая Бог ще бъде благосклонен към тях или не, е зависело от това дали те ще изпълнят дадената им отговорност. Тъй като на практика Исав смирено се покорява на Яков, той се издига от предишната си позиция на “мразен” от Бог човек и получава същата благословия на Божия любов, каквато има и Яков. И обратно, макар първоначално Яков да е бил в позицията на Божи любимец, той е можел да я напусне, ако не бе успял да изпълни своята отговорност.
Хора като Джон Калвин, например, са популяризирали теорията за пълно и абсолютно предопределение, в която дори и днес мнозина вярват. Те са се придържали към това схващане, защото погрешно са смятали, че изпълнението на Божията Воля зависи единствено от силата и плана на Бог. Били са невежи относно истинската зависимост между Божия и човешкия дял отговорност в осъществяването на целта на Провидението за възстановяване. Продължава
No comments:
Post a Comment