БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП
Въведение към Божествения принцип - учението на д-р Мун, Обединителната църква
ВЪВЕДЕНИЕ
Въведение към Божествения принцип - учението на д-р Мун, Обединителната църква
Всеки човек, без изключение, се стреми да постигне щастие и да преодолее нещастията. От най-обикновените случки в живота на индивида до великите събития, които оформят курса на историята, всичко в основата си е израз на непрестанния човешки стремеж към все по-голямо щастие.
Как възниква щастието? Човек изпитва щастие, когато желанията му се изпълнят. Думата "желание" обаче, често не се разбира в първоначалния й смисъл, тъй като сегашните обстоятелства водят желанията ни да преследват по-скоро зло, отколкото добро. Желанията, които водят до несправедливост, не произлизат от първоначалната душа на човека. Тя е тази дълбока част от нас, която се радва в закона на Бог. Пътя към щастието се постига, когато преодолеем желанията водещи към зло и следваме желанията стремящи се към добро. Първоначалната душа на човека знае, че злите желания водят единствено до нещастие. Затова тя отблъсква злите и се стреми да следва добрите желания. Дори с цената на живота си, хората се стремят към такава радост, която може да пробуди първоначалната им душа. Това е нашата действителност - ние се лутаме по изтощителни пътеки, за да отхвърлим сянката на смъртта и да намерим светлината на живота.
Има ли някой, който, преследвайки зли желания е постигнал радостта търсена от първоначалната душа? Винаги когато човек постигне целта на злите си желания, той чувства неспокойство в съвестта си и агония в сърцето си. Родителите биха ли напътствали детето си да бъде лошо? Един учител би ли насаждал нарочно неправедност в учениците си? Импулсът на първоначалната душа, която всеки притежава, е да ненавижда злото и да възхвалява доброто.
В живота на религиозните хора можем да видим интензивна и безспирна борба за осъществяване на доброто, целеустремено следвайки единствено желанията на първоначалната душа. И въпреки това, от сътворението на света до днес, нито един човек не е следвал изцяло и единствено гласа на първоначалната си душа. Затова Библията казва:, "Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога." (Рим. 3:10-11) Свети Павел осъзнава тази вътрешна поквара в човешкото сърце и проплаква: "Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек!" (Рим. 7:22-24)
Откриваме огромно противоречие вътре във всеки човек. В една и съща личност има две противостоящи си наклонности - първоначалната душа, която желае добро и грешната душа, която желае зло. Те водят ожесочена битка помежду си, опитвайки се да постигнат две противостоящи, взаимоизключващи се цели. Всяко същество, което носи такова противоречие в себе си, е обречено на изчезване. Веднъж придобили това противоречие, човешките съшества живеят на ръба на разрухата.
Възможно ли е човек да е създаден с такова противоречие? Разбира се, че не! Нищо не може да е създадено с такъв унаследен вътрешен конфликт. Следователно противоречието се е развило след раждането на човешката раса. Християнството вижда това състояние на разруха като резултат от грехопадението на човека.
Поради грехопадението човекът е доведен до ръба на самоунищожението. По тази причина, той прави отчаяни усилия да преодолее вътрешното си противоречие, като следва добрите желания на своята първоначална душа и отхвърля злите желания, идващи от грешната душа.
За огромно съжаление, все още не сме намерили окончателният отговор на въпроса - каква е природата на доброто и злото? Все още нямаме абсолютна и окончателна истина, която да ни помогне да различим, например, кое от двете, теизма или атеизма, е добро и кое е зло. Още повече, ние сме в пълно невежество за отговорите на въпроси като: Какво представлява първоначалната душа, изворът на добрите желания? Какъв е произходът на грешната душа, която поражда грешни желания в опозиция на първоначалната душа? Каква е първопричината за противоречието, което довежда хората до разруха? Преди да бъдем способни да водим добър живот, като следваме първоначалната си душа и отхвърлим злите желания, ние трябва да преодолеем невежеството и да бъдем способни да различаваме ясно доброто от злото.
Погледнато от гледна точка на интелекта, грехопадението на човека представлява изпадането на човечеството в мрака на невежеството. Хората са съставени от два аспекта - вътрешен и външен, или дух и тяло. По подобен начин, интелектът се състои от два аспекта: вътрешен и външен. Също така има два вида невежество: вътрешно невежество и външно невежество.
Вътрешното невежество, от гледна точка на религията, е духовното невежество. То е свързано с такива въпроси като: Какъв е произходът на човека? Каква е целта на живота? Какво става след смъртта? Съществуват ли Бог и отвъдният свят? Каква е природата на доброто и злото? Външното невежество се отнася до непознаването на естествения свят, в това число и на човешкото тяло. То засяга такива въпроси като: Какъв е произходът на Вселената? Какви са природните закони, управляващи всички природни явления?
От зората на историята до днес, хората безспирно са търсели истината, с която да преодолеят двата вида невежество и да постигнат светлината на познанието. Човечеството е следвало пътя в търсене на вътрешната истина чрез религията и на външната истина - чрез науката. Религията и науката, всяка в своята област, са били методите за търсене на истината, в стремежа да се преодолее невежеството и да се достигне познанието. В крайна сметка, пътят на религията и пътят на науката трябва да се обединят и проблемите им да се разрешат в едно общо начинание. Двата аспекта на истината - вътрешен и външен - трябва да се развият в пълна хармония. Само когато напълно се освободим от невежеството и заживеем единствено в доброта, в съгласие с желанията на първоначалната ни душа, ние ще се насладим на вечното щастие.
Можем да различим два различни курса в търсенето на разрешение за основните въпроси на човешкия живот. Първият, търси разрешения в резултатния материален свят. Поемащите този курс вярват, че той е върховният път и коленичат пред славата на високо развитата наука. Те се гордеят с нейното всемогъщество и с материалните удобства, които тя предлага. Но възможно ли е да достигнем пълно щастие, основано само на външните условия, които задоволяват плътта? Напредъкът на науката може да създаде удобна социална среда, в която да се радваме на изобилно богатство, но дали тази среда е способна напълно да утоли духовните желания на вътрешната ни същност?
Краткотрайната радост на онези, които се наслаждават на удоволствията на плътта е нищо, в сравнение с блаженството, изпитвано от хората, тръгнали по пътя на просветлението, открили радост дори и в нищетата. Гаутама Буда, който изоставя разкоша на кралския палат и бива запленен от следването на Пътя, не е единственият, който се скита бездомен в търсене на покой за сърцето си. Както здравето на тялото зависи от здравия дух, така и радостта на тялото е пълна само когато духът е удовлетворен.
Щом мореплавателят, плаващ по морето на материалния свят под платното на науката в търсене на физически удобства, достигне брега, за който е копнял, той ще осъзнае, че това не е нищо повече от гробището в което ще бъде погребано тялото му.
На къде е насочена науката? Досега научните изследвания не са обхванали вътрешния свят на причината, а са се ограничили до външния свят – резултат. Те не са обгърнали света на невидимите същностни причини, а са се ограничили до видимия свят на явленията. Но науката днес навлиза в нова фаза. Тя е принудена да вдигне взора си, насочен единствено към външния резултативен свят на явленията, и погледне също така, към вътрешния първопричинен и същностен свят. Научният свят започва да разпознава, че науката не може да постигне крайната си цел без теоретично обяснение на първопричинния духовен свят.
Когато морякът, завършил пътешествието си в търсене на външната истина, под платното на науката, открие морският път към вътрешната истина и се отправи на ново пътешествие, под платното на религията, тогава той най-накрая ще достигне своята крайна цел, идеалният свят, за който копнее първоначалната му душа.
Вторият начин, по който човечеството търси разрешение на основните въпроси на живота, е опитът да се отиде отвъд света на явленията и да се търсят отговори в причинния свят. Безспорно философиите и религиите, следвали този път, са дали своя голям принос. Философи, светци и мъдреци са пионерствали в проправяне пътя на доброто за хората от своята епоха. При все това толкова много от техните постижения са създали допълнителен духовен товар за хората днес.
Помислете върху това обективно. Има ли поне един философ, който да е открил познанието способно напълно да сложи край на човешките страдания? Имало ли е дори един светец, който ясно ни е показал начина на живот, давайки изчерпателни отговори на всички въпроси за живота и Вселената? Нима техните учения и философии не са предизвикали още повече нерешени въпроси, като по този начин пораждат скептицизъм?
Светлината на пробуждането, с която религиите от всяка епоха осветяват лутащите се в мрак души, след векове става все по-слаба. От нея е останал само дим от угасващи фитили, мъждукащи в нарастващата тъмнина.
Да разгледаме историята на християнството. Проповядвайки спасението на човечеството, християнството се разпростира през бурна история от две хиляди години, като днес е разширило влиянието си по целия свят. Но какво е останало от християнския дух, който някога излъчваше ярката светлина на живота толкова силно, че дори и римляните, подложили ранните християни на най-жестокото преследване, коленичили пред разпнатия Исус? Средновековното феодално общество е погребало християнството живо. И макар Реформацията да издига нависоко факела обновяващ духовния живот, пламъкът му не успява да отблъсне помитащия прилив на мрака.
Когато християнската любов отслабва, вълните на капиталистическата алчност, за материални богатства, помитат обществото на Европа. Докато многомилионните гладуващи маси викат горчиво в бедняшките индустриални квартали - обещанието за спасение идва не от небето, а от земята. Името му е комунизъм. Християнството, макар че е проповядвало любовта на Бог, се е изродило в мъртво тяло на духовенство, което следва празни лозунги. Съвсем естествено това предизвиква реакция на протест, който оспорва съществуването на такъв безмилостен Бог, позволяващ подобно страдание. Оттук се ражда съвременният материализъм. Западното християнско общество става огнището на материализма - плодородната почва - в която процъфтява комунизмът.
Християнството не успява да поддържа темпото, нито с постиженията на комунизма, нито на материализма, и се проваля да представи на света истината, която да надделее над техните теории. Християните гледат безпомощно докато тези идеологии напъпват и процъфтяват между тях, разширявайки влиянието си по целия свят. Колко жалко е това! Още повече, макар и християнската доктрина да учи, че цялото човечество е потомство на едни родители, много от християните, дори не биха седнали до братя и сестри с различен цвят на кожата. Това показва действителната ситуация на днешното християнство, загубило способността да приложи на практика думите на Исус. Превърнало се в дом на безжизнени ритуали, то е като "варосаните гробници" от думите на Матей. (Матей 23:27)
Може да дойде денят, когато човешките усилия ще премахнат изцяло злото в обществото, но има един социален порок, който само човешките усилия никога не биха могли да изкоренят. Това е сексуалната разпуснатост. Християнската доктрина счита това за най-голямия грях. Трагедия е, че днешното християнско общество не може да спре този път на морална деградация, по който толкова много хора се впускат сляпо! Християнството днес е в състояние на объркване и разделение. То наблюдава безпомощно, докато безброй човешки съдби са всмуквани от разрушителната сила на безнравствеността. Това е доказателство, че в настоящата епоха традиционното християнство е безсилно да изпълни Провидението на Бог да спаси човечеството.
Защо хората на вярата, макар и искрено търсещи духовната истина, са били неспособни да изпълнят възложената им от Бог мисия? Връзката между света на причините и света на явленията може да се сравни с тази между духа и тялото. Това е връзка между причина и следствие, вътрешно и външно, субект и обект. (Принципи на творението 1.1) Така както хората достигат съвършенство на характера си само, когато духът и тялото им са напълно обединени, така и двата свята на причинно-същностното и на явленията трябва да се съединят в съвършена хармония, преди да бъде осъществен идеалният свят. Както при връзката между дух и тяло, така и физическия свят на явленията не може да съществува отделно от духовния свят на причинно-същностното, нито духовния свят може да съществува отделно от физическия свят. Съответно, животът след смъртта е неразривно свързан с живота на земята. Духовната радост е непълна без истинско физическо щастие.
Религиите са полагали неимоверни усилия да отрекат живота на този свят в търсенето на вечен живот. Те са презирали удоволствията на тялото заради духовното блаженство. И все пак, колкото и усилено да се опитват, хората не могат да се откъснат от реалността на този свят, нито да елиминират желанието за физически удоволствия, което като сянка ги следва и не може да бъде отърсено. Този свят и присъщите му желания здраво сграбчват религиозните хора, докарвайки ги до дълбока агония. Това противоречие тормози живота им на вяра. Дори високо просветени духовни лидери, разкъсвани от това противоречие, са стигали до тъжен край. В това се крие главната причина за бездействието и слабостта на днешните религии - те не са били способни да преодолеят това вътрешно противоречие.
Има още един фактор, който обрича религиите на упадък. Заедно с прогреса на науката, човешкият интелект също се е развил неимоверно. Хората днес изискват логично и научно доказателство за всичко. Но религиозните доктрините остават непроменени и до голяма степен са лишени от научнo обяснениe. Ето защо, съвременните интерпретации на вътрешната истина и външната истина са в несъгласие помежду си.
Крайната цел на религията може да бъде постигната, само когато човек първо повярва в сърцето си и след това приложи истината на практика. В наши дни истинска вяра не е възможна без познание и разбиране. Без първо да разберем, вярата няма да се задържи и развие. Например, ние изучаваме светите писания с цел да разберем истината и чрез това да направим вярата си солидна. По подобен начин Исус прави чудеса, за да помогне на хората да разберат, че Той е Месията и да ги накара да повярват в Него. Разбирането е началната точка за познанието, а истинско познание е невъзможно без логични научни доказателства. Днес хората не биха приели нещо, което не може да се обясно с логиката на науката. Тъй като религиите днес не могат да водят хората дори до нужното разбиране, а камо ли до вяра, те са неспособни да изпълнят своята мисия. Дори вътрешната истина изисква логични и убедителни обяснения. В действителност, през дългият курс на историята, религиите са се придвижвали към момента, когато ученията им ще могат да бъдат изяснени научно.
Религията и науката, тръгнали с мисията да разсеят двата аспекта на невежеството, в курса на своето развитие често достигат до противоречиви и антагонистични позиции. Но за да може човечеството напълно да преодолее двата аспекта на невежеството и да осъществи доброто, желано от първоначалната душа, в определен исторически момент трябва да се появи нова истина, която да помири религията и науката, разрешавайки всички спорни въпроси.
За вярващите, особено за християните, може да е неприятно да научат, че трябва да се появи нов израз на истината. Те вярват, че техните Писания са вече съвършени и безупречни. Истината, със сигурност, е уникална, вечна, непроменлива и абсолютна. Писанията обаче, не са самата истина, а само книги, които ни учат на истината. Те са дадени в различно време от историята, в съответстие с духовното и интелектуално развитие на хората. Дълбочината и обхвата на учението, както и начинът на изразяване на истината, естествено се променят според епохата. Следователно, никога не трябва да приемаме тези книги за абсолютни във всеки детайл. (Есхатология 5)
Религията се появява като пътят по който, според желанието на първоначалната си душа, човек може да се доближи до Бог и реализира целта на добото. Следователно, всички религии имат една и съща цел. Тяхната форма, обаче е различна и се определя от поставената им мисия, културата, в която са се зародили и времето на тяхното възникване. Свещенните писания се разлчават едно от друго по същите причини. Неизменно, целта на всички писания е една - да озарят света със светлината на истината. Но знаем, че когато нова, по-ярка светлина се появи, предходното светило започва да губи своето сияние, и следователно, неговата мисия е към своя край. Всички настоящи религии, за съжаление, са неспособни да изведат сегашното поколение от тъмната долината на смъртта към сиянието на живота, затова е нужна появата на нова истина, която да разпространи нова и по-ярка светлина. Много цитати в Библията споменават, че в "Последните дни" на човечеството ще бъде дадено ново слово на истината. Исус намекна, че един ден Бог ще открие нова истина, с думите: "Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.” (Йоан 16:25)
Каква е мисията на нова истина? Новата истина трябва да обедини вътрешната истина, към която се стреми религията и външната истината, предмет на научните изследвания. Съответно, новата истина, ще даде възможност на всички хора да преодолеят вътрешното и външното невежество и да получат пълно знание за духовните и физически аспекти на живота.
Новата истина, също така, трябва да помогне на грешните хора да блокират пътя на злата си душа и да следват целите на първоначалната си душа, и така да достигнат живот на добро. По този начин тя ще може да избави хората от тази раздвоеност на душата им, поради която понякога те търсят добро, а понякога - зло. Тя трябва да даде сила на вярващите да преодолеят вътрешното противоречие, с което се сблъскват в борбата си да следват Пътя, който води към Бог. За грешните хора познанието е светлината на живота, имащо възродителна сила, а невежеството е сянката на смъртта, която причинява гибел и разорение. Никакви чувства или емоции не могат да се появят от невежеството, а при липсата на познание и емоции, няма воля за действие. Без правилното функциониране на емоциите, интелекта и волята, ние не можем да живеем живот на истински човешки същества.
Ако ние сме създадени неспособни да живеем отделени от Бог, то със сигурност нашето невежеството относно Бог ни обрича на мизерно съществувание. Макар усърдно да изучаваме Библията, можем ли наистина да кажем, че ясно разбираме реалността на Бог? Можем ли изобщо да схванем Сърцето на Бог? Новият израз на истината трябва да може да разкрие Божието сърце - сърце на радост по време на сътворението; съкрушено сърце, когато ние хората, Неговите децата, които не е могъл да изостави, въставаме срещу Него; и сърцето на надежда и горчива мъка, когато се опитва да ни спаси през дългия курс на историята.
Човешката история, изтъкана от живота на хора, склонни едновременно към добро и зло, е изпълнена с конфликти. Днес външните конфликти - битки за имущество, хора и територия - постепенно намаляват. Хората живеят заедно, преодолявайки расовите различия. Победителите във Втората световна война освободиха колониите си, дадоха им равни права, наред с Великите сили и ги включиха, като членки на Обединените Нации. Сега, всички заедно се отправят към създаването на световно правителство. Враждебността и несъгласието в международните отношения бяха стопени, когато на преден план излязоха икономическите проблеми и нациите започнаха да се кооперират към създаването на общи пазари. Със свободния обмен на културите, изчезна традиционната изолация на страните и бе преодоляна културната дистанция между Изтока и Запада.
Но при все това, пред нас остава един последен и неизбежен конфликт - войната между демокрацията и комунизма. Макар всяка от тях да се е въоръжила със мощни оръжия, изправена в готовност за битка срещу другата, в сърцевината си техният конфликт е вътрешен и идеологически.
Кой ще победи в тази последна идеологическа война? Всеки, който вярва в съществуването на Бог, със сигурност ще отговори, че демокрацията ще победи. Но демокрацията не притежава нито доктрина, способна да обори комунизма, нито практическата сила да го стори. Следователно, за да се изпълни изцяло Божието провидение за спасение, новата истина пъво трябва да извиси идеализма на демократичния свят до ново ниво, след което да го използва, за да асимилира материализма и най-накрая да въведе човечеството в един нов свят. Тази истина трябва да може да прегърне всички исторически религии, идеологии и философии и да ги доведе до пълно единство.
Някои хора наистина отказват да повярват в религията. Те не вярват, защото не познават реалността на Бог и живота след смъртта. Но колкото и силно някои да отричат духовната реалност, те ще могат да приемат и повярват, ако им бъдат приведени научни доказателства. Още повече, хората, които поставят крайната цел на живота си в материалния свят, в крайна сметка ще почувстват голяма празнота в сърцата си. Така е усторен човекът. Когато хората познаят Бог чрез новата истина и лично преживеят реалността на духовния свят, те ще осъзнаят, че не трябва да залагат крайната цел на живота си в материалното, а вместо това трябва да погледнат към света на вечността. Когато извървят пътя на вярата и постигнат целта си, те неизбежно ще се срещнат като братя и сестри.
Какъв ще бъде светът, когато чрез тази обща истина хората осъзнаят, че те са братя и сестри, и се устремят към една обща цел? Под светлината на новата истина ще се съберат всички, които през дългия курс на историята са се борили да разпръснат мрака на невежеството. Те ще образуват едно велико семейство. Тъй като целта на истината е да осъществи свят на доброто, а Бог е произходът на доброто, то Бог ще бъде центърът на света, основан върху тази истина. Всички ще се прекланят и служат на Бог, като на свой Родител, и човечеството ще заживеят в хармонична, братска любов. Човешката природа е такава, че когато хората наранят ближния си с егоистична цел, страданието от угризения на съвестта им е по-голямо, от постигнатото по неправеден начин удовлетворение. Когато хората осъзнаят това, за тях ще е невъзможно да наранят другите. Следоватлно, когато истинската братска любов избликне от дълбината на човешките сърца, те никога вече не биха пожелали нещо, което би причинило болка на ближния им. Колко по-вярно ще е това за общество, в което хората наистина чувстват, че Бог, който е отвъд времето и пространството и наблюдава всяко тяхно действие, иска от тях да се обичат един друг? Следователно, когато нова истина сложи край на грешната история, за човечеството ще започне една нова ера, в която самото съществуване на греха би било невъзможно.
Причината, поради която вярващите в Бог продължават да вършат грях, е в това, че вярата им е останала просто концепця, а не живо преживяване, докоснало най-дълбоката им същност. Кой изобщо би се осмелил да извърши грях, ако е преживял Бог с цялата си душа? Нима хората щяха да съгрешават, знаейки колко реален е Небесният закон, и че всички които вършат престъпления не могат да избегнат съдбата си в ада?
Светът без грях, който току-що бе описан е тази дълго желана цел на човечеството, която можем да наречем Небесно царство. И понеже този свят трябва да бъде установен на земята, той може да бъде наречен Небесно царство на земята.
Можем да заключим, че крайната цел на Божията работа за спасение е да установи Небесното царство на земята. Вече бе обяснено, че човешките същества са съгрешили и това грехопадение се е случило след сътворението на човека. Ако се съгласим, че Бог съществува, за нас трябва да е очевидно какъв свят Той е искал да осъществи първоначално, преди грехопадението на първите човешки предци. Достатъчно е да кажем, че този свят е трябвало да бъде Небесното царство на земята, в което Божията цел на Творението щеше да даде плод. (Принципи на Творението 3.1)
Поради грехопадението, хората не успяват да установят този свят. Вместо това, те изпадат в невежество и създават грешния свят. Оттогава насам грешните човешки същества непрестанно се опитват да възстановят Небесното царство на земята - света, който Бог първоначално е възнамерявал да създаде. През дългия курс на историята те са търсили истината - вътрешна и външна - в стремежа си да следват доброто. Така, зад човешката история се крие Провидението на Бог да възстанови един свят, където целта на Творението на Бог ще бъде изпълнена. Съответно, новата истина трябва да води грешните хора да се върнат към първоначалното им състояние. За да постигне това, тя трябва да разкрие целта, с която Бог е създал човечеството и Вселената, и да обясни процеса на тяхното възстановяване и крайната му цел.
Наистина ли човешките същества са съгрешили, изяждайки плод, наречен плодът на Дървото за познание на доброто и злото, както буквално е записано в Библията? Ако ли не, тогава каква е била причината за грехопадението? Новата истина трябва да отговори на тези и на много други въпроси, които са тормозили и притеснявали съзнанието на великите мислители през вековете: Защо Бог на съвършенството и красотата е създал хората с възможността да съгрешат? Защо Всезнаещият и Всемогъщият Бог не е предотвратил грехопадението им, макар и да е знаел, че те съгрешават? Защо Бог не е спасил грешното човечество мигновенно с всемогъщата Си сила?
Възхищавайки се на научните закони, скрити в света на природата, можем да заключим, че науката идва от Бог - Творецa на този свят. Ако история е Провидението на Бог за възстановяване на света, в който да се изпълни Неговата цел на Творението, значи Бог - Господарят на всички закони - е водил дългото Провидение за възстановяване по определен целенасочен план. От огромно значение за нас е да разберем как е започнала грешната история на човечеството, какви формули и закони са направлявали курса на Провидението, как ще завърши историята и в какъв свят ще навлезе човечеството накрая. Новата истина трябва да предложи отговори на всички тези дълбоки въпроси. Когато отговорите са изяснени, никой няма да може да отрече съществуването на Бог - Властелина, който планира и направлява историята. Във всяко историческо събитие ще разпознаем следи от Сърцето на Бог в усилията Му да спаси падналото човечество.
Все още остават много трудни въпроси. Християните вярват, че спасението се дава чрез изкуплението на кръста. Но никой досега не е дал живот на безгрешно дете, което няма нужда от избавлението на Спасителя. Това показва, че дори и след новорождението им чрез Христа, хората продължават да предават първородния грях на децата си. Това поражда един повратен и решаващ въпрос: Каква е степента на спасението чрез кръста? Колко милиони християни в двадесет - вековната история на Християнството са се хвалели, че греховете им са напълно опростени чрез кръвта от разпятието? А в действителност, безгрешен човек, семейство или общество никога не са се появили. Нещо повече, християнският дух постепенно върви към упадък. Как ще помирим несъответствието между традиционното вярване в пълното изкупление чрез разпятието и истинската реалност? Това са само някои от многото дилеми, пред които сме изправени. Новата истина, за която копнеем, трябва да ни даде изчерпателни и разбираеми отговори.
В Библията откриваме много други непонятни загадки, обвити в символика и метафори, като: Защо Исус трябва да дойде отново? Кога, къде и как ще стане завръщането му? Как ще бъдат възкресени грешните хора при Неговото идване? Какво е значението на Библейските пророчества, че небето и земята ще бъдат унищожени чрез огън и ще дойдат множество природни бедствия? Новата истина трябва да обясни тези загадки не на неясен език, а както Исус обеща (Йоан 16:25) - на достъпен език, който всеки да разбере. Различните интерпретации на такива символични и метафорични Библейски пасажи неизбежно са довели до разделянето на Християнството на различни деноминации. Само с помощта на новата истина и нейните ясни обяснения, Християнството може да се обедини..
Тази върховна животворна истина не може да бъде открита чрез щателно изследване на писанията и научни текстове, нито да бъде съчинена от човешкия интелект. Както е записано в книгата Откровение: "Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе." (Откровение 10:11) Тази истина трябва да се появи като откровение от Бог.
Сега, с изпълнение на времето, Бог е изпратил един човек на земята, който да разреши основните въпроси на човешкия живот и Вселената. Името му е Сан Мьонг Мун. В продължение на десетилетия, той се скита из необятния духовен свят в търсене на истината. Той извървява един път пропит с кръв и страдание, преодолявайки премеждия, които само Бог помни. Осъзнавайки, че никой не може да открие върховната истина за спасението на човечеството без първо да премине през най-горчивите изпитания, той се бори сам срещу милионни сатанински сили, както в духовния, така и във физическия свят и постига победа над всички тях. Чрез директно духовно общуване с Бог, и срещи с Исус и много от светците в Рая, той разбулва всички тайни на Небето.
Думите, провъзгласени на тези страници, са само част от тази истина. Този том е просто компилация от това, което неговите ученици са чули и видели досега. Вярваме и се надяваме, че когато времето назрее, ще бъдат публикувани още по-дълбоки части от истината.
Във всяко кътче на света безброй души, лутали се в тъмнината, получават светлината на тази нова истина и се възраждат. Като свидетели на това, не можем да сдържим сълзите си на най-дълбоко вдъхновение. От дъното на сърцата си желаем нейната светлина бързо да изпълни и озари цялата земя. Продължава
ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
1998-2012 г.
Въведение към Божествения принцип - учението на д-р Мун, Обединителната църква
Принципи на Творението | |
Грехопадението | |
Последните дни | |
Целта на Месията |
[1] Рим 3:10-11
[2] Рим 7:22-24
[3] Принципи на творението 1.1
[4] Есхатология 5
[5] Йоан 16:25
[6] Принципи на Творението 3.1
[7] Йоан 16:25
[8] Откровение 10:11
Въведение към Божествения принцип - учението на д-р Мун, Обединителната църква
No comments:
Post a Comment