ГЛАВА 7
Христология: Исус Христос Святия Дух и Триединството
ХРИСТОЛОГИЯ
За грешните хора, които търсят спасение, може би най-важните, от многото въпроси, които трябва да разрешат, се отнасят до Христолигията. Към спорните въпроси, обособени в тази област, спада и триединството, което се занимава с връзката между Бог, Исус и Светия Дух, както и Новорождението и взаимовръзката между Исус, Светия Дух и грешните хора. До днес, противоречията свързани с тези спорни въпроси не са напълно прекратени. В следствие на това, объкването в християнските доктрини и вярвания, си остава доста голямо. Ключът за доближаването и запознаването с тази проблематика се крие в разбирането за първоначалната стойност на човека. Първо ще се спрем на този въпрос, който се явява като изходна база за намиране отговорите и на другите въпроси от областта на Христологията.
ЧАСТ 1
Христология: Същността на Исус Христос, Новорождението, Святия Дух и Триединството
СТОЙНОСТТА НА ЧОВЕКА, КОЙТО Е ОСЪЩЕСТВИЛ ЦЕЛТА НА ТВОРЕНИЕТО
Нека разгледаме стойността на един човек, който вече е осъществил Целта на Творението. Тя е стойността, която биха притежавали съвършенните Адам и Ева. Можем да разберем какво точно представлява стойността на един такъв човек, ако се спрем на нея от различни гледни точки.
На първо място връзката между Бог и един напълно съзрял човек наподобява на връзката между двойнствените характеристики Сунг-санг (Дух) и Хюнг-санг (Тяло). Хората бяха сътворени с дух и тяло по подобие на двойнствените характеристики на Бог. 1 (вж. “Творение” 1.1) По подобен начин и взаимоотношенията между Бог и постигналия съвършенство на свя индивидуален характер човек, могат да бъдат сравнени с взаимоотношението между двойнствените характеристики на човека, т.е. между духа и тялото (вътрешната характеристика и външната форма). Точно както тялото е сътворено по подобие на неосезаемата душа, за да бъде неин субстанциален обект-партньор, така и човекът е създаден по образ и подобие на неосезаемия Бог, за да бъде негов субстанциален обект-партньор. И както съществува неделимо единство между душата и тялото на истинския човек, в центъра на чийто живот стои Бог, така и между Бог и истинския човек има неделимо единство. Тези четири компонента (душа, тяло, Бог и истинския човек) заедно образуват четирипозиционна основаа. В този техен съюз човек преживява сърцето на Бог така, сякаш то е неговото собствено сърце. Такъв човек,, притежаващ напълно съзрял характер, представлява храм на Бог, в който Той може да обитава постоянно. Този човек придобива Божествена природа. 2 (I Кор. 3:16; вж. “Творение” 3.2) Говорейки за това състояние на съвършенство, Исус казва: “И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” 3 Мат. 5:48) Следователно, човекът, който е осъществил Целта на Творението, придобива Божетсвена стойност, сравима с тази на Бог.
На второ място, нека се спрем върху стойността на човека от гледна точка на целта, с която е бил сътворен. Бог сътворява хората, за да споделя с тях радостта Си. Всеки човек притежава уникален индивидуален характер. Няма значение колко билиона хора се раждат на Земята, дори и двама от тях никога не ще притежават абсолютно същите личностни качества. Всеки човек е субстанциален обект-партньор на Бог и представя отделен аспект от Божиите двойнствени характеристики. Следователно, това е в цялата Вселена единственият човек, който може да стимулира този определен аспект от същността на Бог и да Му донесе съответната радост. 4 (вж. “Творение” 3.2) Така че всеки, който е постигнал Целта на Творението, представлява уникално същество, населяващо Космоса. Оттук можем да намерим потвърждение за изказаната от Буда истина: “И на небето и на земята, аз съм този, който получава почитта.” 5 (Първите думи, изказани за Буда след неговото раждане. Ч’анг А-бан чинг, Т 1.1.4с1-2; Махападана Сутанта, Дигха-никайа ii. 15).
На трето място, нека се спрем върху стойността на човека въз основа на връзката му с Вселената, разгледана от гледна точка на Принципа на Творението. Човек, който е постигнал Целта на Творението, може да ръководи цялата Вселена. 6 (Бит. 1:28) Притежавайки едновременно дух и тяло, той може да управлява духовния свят чрез своята духовна и физическия свят чрез своята физическа същност. С помощта на хората, действащи като медиатори, двата свята създават реципрочна взаимообратна връзка помежду си и изграждат обединен Космос, който се явява завършен обект-партньор на Бог.
От Принципа на Творението научихме, че Вселената е субстанциалната изява на двойнствените характеристики на човека. Духът на човека съдържа в себе си всички елементи от духовния свят, докато в плътта му се съдържат всички елементи от физическия свят. От тук следва, че един човек, който е постигнал Целта на Творението, обединява в себе си субстанциите на всичко, съществуващо в Космоса. Поради тази причина, хората биват наричани микрокосмос на Вселената. Затова и човекът притежава стойност, равна на тази на целия Космос. Въз основа на това можем да видим в нова светлина казаното от Исус: “Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?” 7 (Мат. 16:26)
Да предположим, че съществува съвършена машина, всяка част от която е единствена по вида си в целия свят, и че няма начин нито една от тези части да бъде доставена отнякъде или земенена. Независимо колко малка или незначителна може да бъде отделната част, то в такъв случай нейната стойност е същата като на цялата машина. Подобно на това и напълно съзрелият и съвършен човек е уникален и неповторим в цялата Вселена. Независимо колко незначителен може да изглежда той, неговата стойност е равна на стойността на целия Космос.
ЧАСТ 2
ИСУС И ЧОВЕКЪТ, ПОСТИГНАЛ ЦЕЛТА НА ТВОРЕНИЕТО
2.1 Съвършеният Адам, Исус и възстановяване Дървото на живота
Човешката история е историята на Провидението за възстановяване. Нейната цел се състои в изграждането на Небесното царство на земята, когато, в самия край на историята, изгубеното в Едемската градина Дърво на живота, ще бъде възвърнато отново. 8 Откр. 22:14;. Бит. 3:24) Можем да разберем каква връзка съществува между съвършения Адам и Исус, ако сравним Дрвото на живота от Едемската градина и Дървото на живота, което трябва да бъде възстановено в Последните дни.
Както вече изяснихме по-горе 9 (вж. “Грехопадение” 1.1.1), ако Адам бе осъществил целта на творението, то Адам, както и всички негови потомци, щяха да станат Дървета на живота (Битие 2:9). Обаче, Грехопадението на Адам убърка Божията воля (Битие 3:24) и от тогава насам грешното човечество е таело надеждата да бъдем възстановени, като Дървета на живота.10 (Притчи 13:12; Откр. 22:14) Тъй като един грешен човек никога не би могъл да възстанови напълно себе си като Дърво на живота въз основа на своите собствени усилия, то е необходима появата на някой, който е осъществил идеала за Творението и “присади” към себе си всички останали хора. Исус е това Дърво на живота, обрисувано в Библията. В такъв случай, Адам, осъществил идеала за съвършенството, символизиран от Дървото на живота в Едемската градина, и Исус, символизиран от Дървото на живота в книгата Откровение, щяха да бъдат идентични помежду си като хора, постигнали Целта на Творението. Като такива, те щяха да притежават и еднаква стойност.
2.2 Исус, хората и постигането на Целта на Творението
Нека сравним стойността, която притежава Исус с тази на човек със съвършен характер. По отношение на Целта на Творението, един напълно съзрял човек е съвършен, както и Бог е съвършен. 11 (Мат. 5:48) Притежавайки Божествена природа също като Бог, той е безкрайно ценен. Тъй като Бог е вечен, то и човекът, който е сътворен, за да стане Негово въплъщение и съвършен обект-партньор, трябва да притежава вечен живот. Една напълно съзряла личност е уникална и неповторима в целия Космос. Още повече, тъй като тя се явява господар на целия естествен свят, който не може да осъществи пълната си стойност без нея, тази личност притежава и стойността на целия Космос.
Не съществува по-голяма стойност от тази, притежавана от човек, който е осъществил идеала за Творението. Такава е стойността на Исус, който със сигулност е постигнал най-високата стойност, която можем изобщо да си представим. Традиционната християнска вяра в Божествеността на Исус е добре обоснована, понеже като съвършен човек, Той е абсолютно единен с Бог. Поддържането на тезата, че Исус не е нищо друго освен човек, който е постигнал Целта на Творението, не омаловажава в ни най-малка степен Неговата стойност. Всъщност Принципът на Творението издига исинската стойност на всички хора, които са постигнали Целта на Творението, до ниво, сравнимо с това на Исус.
Нека сега разгледаме някои Библейски факти, явяващи се в подкрепа на позицията, че Исус е човек, който е постигнал Целта на Творението. Писано е:
“Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус.” - I Тим. 2:5
“Защото, както чрез непослушанието на единия човек (Адам) станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия )Исус) мнозината ще станат праведни. “ - Римл. 5:19
“Понеже, както чрез човека (Адам) дойде смъртта, така и чрез човека (Исус) дойде възкресението на мъртвите.” - I Кор. 15:21
“...тъй като е назначил ден, когато ще съди Вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил;...” - Деян. 17:31
Следователно, Библията ясно и недвусмислено показва, че Исус е човек. Освен това, Той е трябвало да дойде като човек, така че да може да стане Истински родител, който да даде новорождение на хората.
2.3 Исус самият Бог ли е?
Когато Филип помолил Исус да му покаже Бог, той казал: “Който е видял мене, видял е Отца как казваш ти: Покажи ми Отца, и че Отец е в Мене? 12 (Иоан 14:9-10) За Исус е писано, че: “Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът го не позна. “ 13 (Иоан 1:10) Също така Исус казва: “Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, аз съм. “ 14 (Иоан 8:58) Въз основа на тези Библейски стихове много християни са вярвали, че Исус е Богът, Творецът.
Исус може да бъде наречен Бог, понеже като човек, който е постигнал Целта на Творението и живее в единство с Бог, Той притежава Божествена същност. Той обаче не е самият Бог. Връзката между Бог и Исус може да бъде разглеждана като аналогична на връзката, съществуваща между духа и тялото. Тъй като тялото е субстанциалният обект-партньор на душата, наподобява я и действа в единение с нея, то може да бъде прието като нейно второ “Аз”, но Той не е самата душа. Аналогично, Исус, който е единен с Бог и е въплащение на Бог, може да бъде възприет, като второто 'Аз' на Бог, но той не е Бог. Истина е, че който е видял Исус, все едно е видял Бог 15 (Иоан 14:9-10), но изричайки това, Исус не е имал предвид, че самият той е Бог.
Библията гледа на Исус като на Словото, станало плът. 16 (Иоан 1:14) Този стих означава, че Исус представлява въплъщението на Словото. Той е човек, в когото Словото е живо. Вече прочетохме, че Всички неща са били сътворени посредством Словото и освен това, че светът е станал чрез Исус. 17 (Иоан 1:3, 10) Следователно, Исус би могъл да бъде наречен Творец. За да разберем значението на тези стихове, нека вземем под внимание, че според Принципа на Творението, Вселената е субстанциалнотоа изражение на вътрешната същност и външната форма на човек, притежаващ съвършен характер. Всички елементи на Вселената се съдържат в една напълно съзряла личност и се отразяват в хармония около нея. В този смисъл можем да кажем, че Вселената е създадена посредством съвършения човек. Освен това намерението на Бог е било хората да са творците и господарите на естествения свят, като за целта Той ги дарява с характера и мощта на Създателя, които да бъдат реализирани в момента, в който те постигнат съвършенство чрез изпълнение на своята отговорност. Възприети от тази гледна точка, гези стихове са в съгласие с нашето разбиране за Исус като човек, който е постигнал Целта на Творението. Те не означават, че Исус е самият Творец.
Исус също така казва: “Преди да се е родил Авраам, аз съм. “ 18 (Иоан 8:58) Исус е потомък на Авраам. Но по отношение на Провидението за възстановявяне, Исус е предшественик на Авраам, понеже в ролята си на човек, даващ новорождение на цялото човечество, той идва в позицията на негов пръв прародител. Трябва да разберем, че казвайки това, Исус не е имал предвид, че самият той е Бог. Докато е бил на Земята, Той не се е отличавал от нас по нищо, освен че няма първороден грях. Дори и в духовния свят, където Той се намира от момента на Своето възкресение. Исус живее като дух, точно както и неговите последователи. Единствената разлика между тях е, че Исус пребивава там като Божествен дух, излъчващ искрящи лъчи от светлина, докато те, като живи духове, отразяват тази светлина.
Писано е, че от времето на своето възкресение, Исус ходатайства за нас пред Бог 19 (Рим. 8:34), точно както е правил и докато е бил на Земята. 20 (Лука 23:34) Ако Исус бе Бог, как би могъл да ходатайства за нас пред самив себе си? Освен това, Исус нарича Бог “отче”, признавайки по този начин, че Той самият не е Бог. 21 (Иоан 17:1) Ако Исус бе Бог, как би могъл Сатана да го изщушава? И накрая от думите, които Исус изрича на кръста, можем да заключим, че той не бе Бог: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” 22 (Мат. 27:46)
ЧАСТ 3
ИСУС И ГРЕШНИТЕ ХОРА
Един грешен човек не притежава и частица от стойността на истинския човек, който е постигнал Целта на Творението. Напротив, той е изпаднал до толкова ниско положение, че дори ангелите, създадени да бъдат негови подчинени, стоят над него. От друга страна, тъй като Исус идва, притежавайки абсолюната стойност на истинския човек, който е постигнал Целта на Творението, то: “Бог е покорил всичко под нозете Му.”23 (I Кор. 15:27) Грешният човек, притежаващ първороден грях, е белязан с условие, чрез което Сатана да го атакува. Един грешен човек не разбира в дълбочина Волята и сърцето на Бог. В най-добрия случай той може само да ги съзре за миг. Обратно на това, Исус не само изцяло е разбирал Волята и сърцето на Бог, но Той е изживявал това сърце като свое собствено през всеки един ден от своя живот.
Докато се намира в състоянието си на греховност, човек на пракика не притежава и частица от първоначалната си стойност. Ако този човек обаче бъде новороден духовно и физически чрез Исус, Истинският родител, и стане праведно дете, изчистено от първородния грях, то той би бил възстановен каато истински човек, който подобно на самия Исус е осъществил Целта на Творението. Връзката му с Исус би била като човешката връзка на дете и неговия родител. И въпреки, че в отношенията им завинаги би се запазил вертикалния ред на родител и дете, то първоначалните им стойности не биха се различавали ни най-малко. Следователно Христос е главата на Църквата 24 (Ефес. 1:22), а ние сме Неговото тяло и отделните му части . 25 (I Кор. 12:27) Исус е главният храм, а ние сме страничните храмове. Исус е лозата, а ние сме пръчките. 26 (Иоан 15:5) Ние, дивите маслинови издънки, трябвада бъдем присадени към Исус, истинското маслиново дърво 27 (Римл. 11:17), преди самите ние да можем да станем истински маслинови дървета. Съответно и Исус ни нарече “мои приятели” 28 (Иоан 15:14), а и е писано, че “когато стане явно , ще бъдем подобни Нему.” 29 (I Иоан 3:2) Самият Исус е “първият плод”, но при Пришествието му, тези, които са Христови, ще са следващите “плодове”. 30 (I Кор. 15:23)
ЧАСТ 4
Христология: Същността на Исус Христос, Новорождението, Святия Дух и Триединството
НОВОРОЖДЕНИЕ И ТРИЕДИНСТВО
Учението за Триединството си остава една от най-мистериозните теми в християнската теология. Освен това, свързаното с него учение за новорождението, макар и привидно напълно обосновано, също така се нуждае от по-дълбоко осветляване. В следващата част ще разгледаме тези две учения.
4.1 Новорождение
4.1.1 Исус и Светият Дух и тяхната мисия да дават новорождение
Исус казва на Никодим: “Истина, истина ти казва, ако се не роди някой изново, не може да види Божието царство. “ 31 (Йоан 3:3) Новорождение означава да се родим за втори път. Защо грешните хора трябва да се родят отново?
Ако Адам и Ева бяха осъществили идеала за Творението и бяха станали Истински родители на човечесвтото, те щяха да родят праведни деца без първороден грях и да създадат Небесното царство на земята. Адам и Ева обаче съгрешават и стават грешни родители, давайки живот на деца със зла природа, които от своя страна създават ада на земята. Така че, както Исус казва на Никодим, грешните хора не могат да видят Божието царство, докато не се родят отново - като деца без първороден грях.
Не можем да се родим без родители. Тогава, кои са онези добри, праведни родители, чрез които можем да се родим отново, да се изчистим от първородния грях и бъдем способни да влезнем в Царстото на Бог? Родители притежаващи първороден грях не могат да родят деца с добра природа, които да нямат първороден грях. Със сигурност е невъзможно измежду грешното човечество да бъдат намерени безгрешни родители. Те трябва да произхождат от Небето. Исус е Родителят, който е слязъл от Небето. Той идва като Истински баща, за да даде новорождение на грешните хора, превръщайки ги в деца с добра природа, изцяло изчистени от първоначалния грях и готови да изградят Небесното царство на земята. Затова и в Библията е писано: “Бог, който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христа от мъртвите. 32 (I Петр. 1:3) Исус идва като Истински баща, какъвто Адам не успява да стане. Поради тази причина, Библията говори за Него като за “последният Адам” и “Отец на вечността.”
Но само бащата не може да даде живот на деца. Точно както има Истински баща, така трябва да има и Истинска майка, за да могат грешните деца да се новородят като добри деца. Светият Дух идва в ролята на Истинска майка. Заради това, Исус казва на Никодим, че никой не може да влезе в Божието царство, ако не се роди отново от Светия Дух. 34 (Иоан 3:5)
Много хора са получавали откровение, че Светият Дух е същество от женски характер. Това е така, защото той идва као Истинска майка или втора Ева. Тъй като Светият Дух представлява женският аспект на Божествената същност, ние не можем да се изправим пред Исус като Негови годеници, преди да сме приели самия Него. Бивайки женски по своята същност, Светият Дух утешава и вълнува сърцата на хората. 35 (рим. 5:5; Иоан 14:26-27; Деян. 9:31) Той изчиства греха им, като при това изкупва извършения от Ева грях. Исус, мъжкият Господар, работи в Небето (янг), докато Светият Дух, неговият женски двойник, работи на земята (ин).
4.1.2 Исус и Светия Дух и двойнствените характеристики на Логоса
“Логос” означава на гръцки “рационален/мисловен принцип” или “Слово”. Библията посочва, че Логосът е обект-партньор на Бог 36 (Иоан 1:1), намиращ се във взаимосвързваща, обратна връзка с Него. Тъй като Бог, субектът-партньор на Логоса, съществува въз основа на Своите двойнствени характеристики, то и Логосът, като Негов обект-партньор би трябвало да е изграден от двойнствени характеристики. Ако Логосът не притежаваше двойнствени характеристики, то всички създадени чрез него неща 37 (Иоан 1:3) също нямаше да бъдат изградени въз основа на тях. Адам и Ева, въплътените в образ обект-партньори на Бог, са създадени посредством разделянето на двойнсвените характеристики на Логоса. 38 (вж. “Творение” 1.1)
Ако Адам като мъж, бе осъществил идеала за Творението и бе станал Дърво на живота, и ако Ева као жена, също бе осъществила идеала за Творението и се бе превърнала в Дърво за познание на доброто и злото, двамата заедно щяха да застанат в позицията на Истински родители на човечеството. Те щяха да изпълнят трите големи Божии благословии и да установят Божието царсво на Земята. Но вместо това, поради факта, че съгрешават, този свят се превръща в земен ад. За да даде новорождение на грешните хора, Исус идва като вторият Адам 39 (I Кор. 15:45), Истински баща на човечеството, с мисия, чийто символ е Дървото на живота. 40 (Откр. 22:14) В такъв случай не трябваше ли да се яви и Истинката майка на човечеството 41 (Откр. 22:17), втората Ева, с мисия, чийто символ да е Дървото за познание на доброто и злото? Светият Дух идва в ролята на Истинска майка, за да даде новорождение на грешните хора.
4.1.3 Духовното новорождение чрез Исус и Светия Дух
Новият живот се ражда от любовта на родителите. Когато вдъхновени от Светия Дух 42 (I Кор. 12:3) вярваме в Исус като в нашия Спасител, ние получаваме любовта на духовните Истински родители, която се генерира чрез връзката на даване и приемане между Исус, духовния Истински баща и Светия Дух, духовната Истинска майка. Посредством тази любов, в нас се вдъхва нов живот, духовете ни се новораждат като нови същности. Това е духовното новорождение. Но тъй като хората са съгрешили както духовно, така и физически, ние трябва да бъдем изчистени от първородния грях, раждайки се отново както духовно, така и физически. Христос трябва да се завърне на Земята и да даде физическо спасение на човечеството, което да се осъществи посредством нашето физическо новорождение.
4.2 Триединството
Според Принципа на Творението, Божията цел за Творението бива постигната на базата на четири-позиционната основа, която се изгражда посредством изпълнението целта на трите обекта, преминавайки през процесите на произход, деление и обединение. За да постигнат Целта наТворението, Исус и Светият Дух застават пред Бог като Негови обект-партньори, които поотделно изразяват Неговите двойнсвени характеристики. Те се обединяват помежду си посредством действия на даване и приемане, с ценър Бог, и така изграждат четири-позичионната основа. Следователно Бог, Исус и Светият Дух стават едно цяло и това тяхно единство съставлява Светата троица.
Първоначалната цел на Бог при сътворяването на Адам и Ева е да изгради триединство, издигайки ги до позицията на Истински родители на човечесвото в четири-позиционна основа, където те се намират в хармонично единство помежду си като съпруг и съпруга, чиито център е Бог. Ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а бяха създали това триединство с Бог и станали Истински родители, които могат да дават живот на деца с добра природа, то техните потомци също щяха да станат праведни съпрузи и съпруги, в ценъра на чийто живот щеше да стои Бог. Следователно, всяка брачна двойка щеше да изгради триединство с Бог. Още по това време щеше да бъде установено Небесно царство на Земята, в което да са осъществени трите големи Божии благословии. Вместо това, когато Адам и Ева съгрешават те изграждат четири-позичионна основа, в чийто ценър стои Сатана; с други думи, те създават грешно триединство със Сатана. Подобно на тях, техните потомци продължават да създават триединства със Сатана и по този начин изграждат покварено и неморално общество.
От грехопадението до днес, Бог работи, за да достигне деня, в който да може да даде новорождение на хората и да се съедини с тях в триединство. Поради тази причина, Той е възнамерявал да въздигне Исус и Неговата невеста като втори Адам и Ева, които да станат Истински родители на човечеството. Но възкръсналият Исус и Светият Дух, в единение с Бог, можаха да изградят само духовно триединство. Те можаха да изпълнят само мисията на духовните Истински родители. Следоватеелно Исус и Светият Дух са давали духовно новорождение на вярващите хора, като на свои духовни деца, възстановявайки ги в духовни триединства.
Христос трябва да се върне в плът и да намери своята невеста. Те ще създадат съвършено триединство с Бог на Земята и ще станат както духовни, така и физически Истински родители. Те ще дадат на грешните хора духовно и физическо новорождение, премахвайки първоначалния им грях и правейки ги способни да изградят на Земята триединство, в чийто център да стои Бог. Когато грешните хора бъдат възстановени до положението, в което да могат да установят истински четири-позиционни основи, чийто център да бъде Бог, те ще са в състояние да изградят и Небесното царство на Земята, в което да бъдат реализирани трите големи Божии благословии. Продължава
СЛЕДВАЩА ГЛАВА: Принципи на възстановяването: Въведение
Христология: Същността на Исус Христос, Новорождението, Святия Дух и Триединството
No comments:
Post a Comment