Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип

НОВОТО ПЪЛНО ОТКРОВЕНИЕ
Изначалият Божествен Принцип
Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип на учителя Мун Обединителната църква

Чрез своето дълбоко единство с Бог и общуването си с Исус и светиите в рая, той разкрива тайните принципи на Небето и Земята. Тези тайни залягат в основата на Божествения принцип, учението на момче, което в последствие развива най-всеобхватната и глобална мрежа от организации за Световен Мир. В този сайт можете да прочетете духовните принципи и осъзнаете сами защо те ще променят света завинаги. 

Преподобния Мун е бил на 15 години, когато по време на молитва Исус се появява пред него. Исус призовава Корейското момче да приеме неговата мисия за осъществяване на Божията воля на земята. 

Исус го призовава да обедини всички Християни, които са разделени на хиляди секти. Той казва на Сан Мьон Мун, че това причинява огромна болка на Бог. И по тази причина християнството е бозпомощно да направлява човечеството към нравственост, единство и мир.

Въпреки, че е още дете, Исус го моли да приеме Месиянската мисия, за да завърши спасението на човечеството и осъществяването на Божието царство на земята. За тази мисия той получава благословията и на Буда, Мохамед, Конфуции и другите светии в духовния свят.

В продължение на десет години Сан Мьон Мун с неуморни молитви търси истината. Чрез своето дълбоко единство с Бог и общуването си с Исус и светиите в рая, той разкрива тайните принципи на Небето и Земята.

Тези тайни, открити до освобождението на Корея, 15 август 1945 година, залягат в основата на Божествения принцип, учението на 'Обединителната църква'. Така, през 1957 година тези откровения са публикувани под названието «Божествения прин­цип», което представлява "Библиския Завършен Завет".

Но както Библията предсказва за провалът на Християните да приемат Месията, християнството наистина не успява да го разбере и последва. Тогава учителя Мун дава обещание на Бог, "Дай ми 40 години и аз ще създам основа, даже по-силна, от основата на Християнството, по-силна, от Комунизма - и ще освободя Твоето Сърце, Татко."

Като откровение от Бога, открито на д-р Мун, Божествения принцип обяснява неразкритите символи в Библията. Принципът ясно формулира 'работата' на Бог за възстановяването на човечеството в историята. Той представлява обещаното в Библията 'Ново' и 'Пълно' Откровение - Изпълнения Завет (изпълнението на Стария и Новия Завет).

На базата на този Принцип, за по-малко от 50 години, учителя Мун създава всемирна организация, способна да трансформира всяка сфера на човешкия живот, носейки духовна революция на сърцето и съвестта.

Последователите на "Обединителното движение" са посветени на този идеал. Те винаги са с отворено сърце и открити за дискусии. Но най-главното, те имат прекрасни семейства. Мечтата на Обединителите е Едно Общочовеческо Семейство с център Бог; Свят на мир без секти - свят, в който всички религии, раси и страни живеят в хармония.
Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип на учителя Мун Обединителната църква

Содержание

• Введение

Част I

• Глава 1. Принципи на Творението
• Глава 2. Грехопaдение
• Глава 3. Есхaтология - Последните дни
• Глава 4. Месия: значение и цел на неговото пришествие
• Глава 5. Bъзкресение
• Глава 6. Предопределение
• Глава 7. Христология: Новорождение и Триединство

Част II

• Въведение
• Глава 1. Провиденциална епоха за създаване основа за възстановяване
• Глава 2. Моисей и Исус в провидението за възстановяване
• Глава 3. Периоди в провиденциалната истории и определяне на тяхната продолжителност
• Глава 4. Епоха на възстановяване и идентичности на времето
• Глава 5. Период за подготовка за Второто пришествие на Месията
• Глава 6. Второто пришествие

Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип на учителя Мун Обединителната църква

Основни положения в теологията на Обединителната църква

Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип на учителя Мун Обединителната църква

Бог

Бог — е наш Небесен Родител, Творец на видимия (физически) и невидимия (духовен) свят  — Единен, Всеприсъстващ и Вечен. Бог не може да бъде видян, но неговите характеристики, интелект, емоции и воля, за изразени в цялото Творени. Най-централната характеристика на Бог е Сърцето; Той е източник на любов, красота, истина и добро. Затова Божията крайна цел в историята е да въплати идеалния свят на земята.

Човечеството

Хората са създадени като синове и дъщери на Бога, като Негов храм и най-висше въплащение на Неговата любов. Достигайки съвършенстово (единство на дух и тяло) човек става едно с Бога, наследявайки неговата Божествена природа. Тогава нашите интелект, емоции и воля стават едно с Божиите мисли, чувства и воля. Затова, веднъж постигнали съвършенство, те са неспособни на зло и грях, понеже чувстват Божията болка и болката на другите, която биха причинили. Но пълно съвършенство човек постига, когато изпълни 3-те Божии Благословии.

Трите Велики Божии Благословии

Трите Велики Божии Благословии представляват структурата на Божия идеал и плана за построяването на Небесното царство. Те са дадени от Бог при сътворяването на първия мъж и жена (Битие 1:28) и се заключават в постигането на (1) Лично съвършенство, (2) Семейно съвършенство и (3) Световно съвършенство:

Първата Божия Благословия: Бог дава способността на човека да развие съвършен характер. Човек трябва да достигне съвършенство, като достигне единство в интелект, емоции и действия с център Сърцето, обединявайки духа и тялото с център Божията Истинска Любов.

Втората Божия Благословия: Мъжете и жените трябва да създадът Съвършенно семейство, в благословен от Бог брак, като се обединят в истинска любов и отгледат деца в истинска любов. Тези Съвършенни, Благословени семейства ще прерастнат в родове, нации и свят на истинската любов. Бог ще може свободно да живее и се радва в този свят на Мир.

Третата Божия Благословия: Съвършенни хора, във връзката си с Творението, трябва да развият истинско господство с истинска любов. Въплащавайки истинско господство над Вселената те трябва да изградят Царството небесно на земята.

Поради Грехопадението тези 3 Благословии не са осъществени. Бог неуморно се стреми да изведе човечеството отново в изначалното му положение и да въплати Небесното Царство на земята и в небесата (Духовния свят).

Грях

Грехът — е нарушаването на Небесния закон, чрез създаването на обща база и условия за взаимодействие със Сатана. С други думи, всяко действие, което позволява Сатана и лошия духовен свят да работят чрез човека, срещу Бог и изпълнението на Трите Божии Благословии.

Грехопадението

Первият мъж и жена (Адам и Ева), не достигат лично съвършенство. В периода на своето израстване, те са въвлечени, от Архангел Луцифер, в непозволени (незряли, непринципни) сексуални връзки. Те пренебрегват Божията заповед, да не вкусват от "Плода" на сексуалното "Познание".  Тяхната незряла и непринципна любов дава началото на грешно потомство, под духовното господство на Сатана. Сатана става родител и господар на човечеството. Сърцата на потомството са също незряли и корумпирани. Неизбежно историята се изпълва с насилие, безнравственост, корупция, престъпност и войни. Цялото човечество, произтичащо от грешните предци, е носител на Сатанинската кръвна линия и е отделено от Бог.

Бог страда неимоверно за загубените си деца. Но без изпълнението на човешката отговорност той не може да ги възстанови към първоначалната им добра природа. Единствено ако приемат и последват Месията в дух и тяло, грешните хора могат да се отделят от Сатана.

Исус Христос

Исус — е Месията (Христос = Помазаник), първият безгрешно роден син на Бог, след Адам. Исус не е самия Бог-Творец, но е безгрешен човек, единен с Божието сърце. Като изпълнил Първата Благословия (Лично Съвършенство) той е Храм на Бог и изявява Божията природа.

Месия

Месия — това е истински, съвършен човек без първороден грях, избран от Бог да завърши Неговото провидение. Целата на Месията е да изпълни Трите Благословии. Така той ще спаси падналото човечество и осъществи Небесното царство субстанциално на земята и в духовния свят.

Историята

Историята представлява Божията борба със Сатанинските сили за възстановяването на падналото човечество. Затова крайната цел на историята е поставяне основа за идването на Месията, неговото приемане и  установяването на Божия идеал на земята. Но в хода на тази история хората многократно и повторно са се проваляли в изпълнението на човешката част от отговорността, поради което Божието сърце е било покрусено, отново и отново. По тази причина историята на възстановяване се е удължавала многократно.

Възкресение

Възкресението не е буквално излизане на зомбита от гробовете. Възкресението символизира възвръщането на хората от Смърт (Духовно и физическо отделяне от Бог) към Живот (възвръщане на първоначалното добро състояние на човека). Възкресението е процес на израстване, но има периоди в историята на възстановяване, когато то е възможно на ново и по-високо ниво. Пълното възкресение ще се осъществи с идването на Второто Пришествие (Месията), когато Месията ще води и възроди хората, отделяйки ги от Първородния грях и свързвайки ги с Божията кръвна линия.

Библията и Истината

Писано е "сега виждаме частично", "магливо", "като в огледало". Библията не е самата истина, а пътеводител към истината. "Когато дойде пълното познание, частичното ще отпадне." Библията описва провалите и успехите в Божията работа за възстановяване, но едва при Второто пришествие бива разкрита пълната истина - Божествения Принцип. С идването на Новия Завет, Стария Завет губи светлината си. Така и в сравнение с Изпълнения Завет (Божествения Принцип) Новия Завет ще избледнее.  Бог е жив и разкрива истината си постепенно, според нивото на човечеството. Пълната истина има силата да осветли и обедини всички философии, идеологии и религии.

Божие Царство

Божието Царство — е Единното световно семейство с център Бог. Исус говори, че Царство Божие се намира вътре в нас. Ние трябва да осъществим Трите Божии Благословии. От съвършенните индивиди ще се появят съвършенни семейства, родове, нации и свят, които ще изпълнят света с Божията истинска любов. Това Небесно Царство на земята ще се разпространи и  в духовния свят, на Небето, след като такива съвършенни хора приключат физическия си живот.

Добро и зло

Добри мисли и действия са тези, които спомагат за изпълнението на Божията воля - осъществяването на Трите Благословии. Злите слова, мисли и постъпки са отправени към търсенето на лична изгода, в ущърб на другите. Тези зли действия дават основа за взаимодействие със Сатана. Злото не е част от Божието творение, а резултат от грехопадението на човечеството. На края, то ще бъде преодоляно.

Последните дни и края на света

Согласно Божествения принцип, края на света представлява края на историята на злото и началото за установяване на общество, основано на идеала за доброто. Последните дни са време на културен сблъсък между идеологията на злото и изгряващата нова идеология на доброто, където доброто трябва да надделее и да се развие, като хората на доброто осъществят Трите Благословии и така изградят Съвършенния свят на Мир - Божието Царство на земята. Последните дни не са просто дни на бедствия, а началото на възрождението на човечеството. 
Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип на учителя Мун Обединителната църква
Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип на учителя Мун Обединителната църква

	Спокойното море на сърцето
	Искреното сърце е по-важно от всичко
	Следвайки Бог, без грижа за живота си
	Преподобният Мун: нова революция в Америка

Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип на учителя Мун Обединителната църква
Новото Откровение на Изначалият Божествен Принцип на учителя Мун Обединителната църкваёна

Защо Бог не се е намесил да възстанови този грешен свят

  Защо Бог не се е намесил да възстанови този грешен свят
Защо Бог не се е намесил 
да спре злото и греха?

За да разберем защо Бог не се намесва през хилядолетната грешна история, а оставя корупцията, войните и всички злодеяние да съществуват до ден днешен,  първо трябва да разберем каква е човешката отговорност във възстановяването:

1. Теолози и вярващи през вековете са пренебрегвали факта, че светът е все още зъл, понеже ние хората никога не сме изпълнили своя дял от отговорността, в който Бог не може да се намеси. Не Бог, а ние хората трябва да достигнем съвършество, изградим истински семейства и установим с действията си един свят на мир, хармония и любов.

Когато Учителя Мун открива този факт, той разбира, че в историята не е имало нито един човек, светец или пророк, който напълно да е изпълнил своята отговорност. Бог е чакал и чакал появата на такава личност. "Имало ли е някога такъв човек, който напълно да Те е разбирал и изпълнил Твоята воля", пита младия Мун в комуникация с Бог. "Не!" "А сега има ли такъв човек?" "Не!" "А в бъдеще, ще се появи ли такава личност? "Не знам!" - Отговорил Бог. Тогава младежът разбрал съкрушеното сърце на Небесния ни родител.

Грешните хора винаги са се проваляли, независимо колко подкрепа и водене са получавали от Небесния ни Отец. Бог е оставен отхвърлен и с вързани ръце. Собствените му деца са се обърнали в Негови врагове. Бог страда неимоверно, но е неспособен да се намеси в грешната история преко волята на грешните хора, които я правят такава с действията си.

Младежът направил следното обещание, "Небесни Татко, дай ми необходимото време и аз ще освободя Твоето Сърце!" От този момент той отдал живота си за изпълнението на Божия първоначален идеал, оставен неосъществен до сега, поради неизпълнението на човешката отговорност.

Макар и всесилен Бог не може да наложи принципите си насила. В Божествения принцип се казва, че другите създания в творението израстват, подчинени на естествените закони, и след достигането на зрялост стават обекти на Бог, но човека трябва да изпълни сам личната си отговорност, за да се усъвършенства.

Всички създания, освен хората, са надарени с вродената природа да израстват до зрялост по естествен път и станат обекти, които носят радост на Бог.  Човешките същества обаче, могат да станат истински и автентични обекти, носещи радост на Бог, единствено чрез свободната си воля и свободните си действия (Творението 5.2.2). 

Това означава, че дори Бог да се намеси и изпълни човешката отговорност, вместо нас, това не би ни направило съвършени. Напротив, това би предотвратило възможността човек да поеме отговорността си и достигне съвършенство. С други думи не можем да чакаме Бог да дойде и с магическа пръчица да преобрази този свят в Небесното царство. Насила хубост не става.

За сравнение можем да погледнем Марксическия-комунизъм, който насилствено отнема свободата и отговорността на хората, за да направи света "по-добър". Но вместо към израстване и отговорност Комунизма доведе до още по-голяма безотговорност, и нечовешко насилие. Това е така, защото според Божиите принципи човек е създаден да израства "единствено чрез свободната си воля и свободните си действия". Или както се обяснява:

Те не могат да станат обекти, които вдъхновяват Бог с радост, докато не разберат Волята Му и не направят усилия да живеят според нея. Затова, човешките същества са надарени с емоционална чувствителност за Сърцето на Бог, с интуиция и разум, да разберат Волята Му и с необходимите способности да я практикуват. Човек, който се свързва с Бог по този начин, ще достигне съвършенство на личния си характер.  Творението

Бог ни е дал всичко необходимо. Той винаги би си изпълнил Своята част от отговорността, ако ние изпълним нашата. Това е идеята за Месията - "новият Адам". Първия Адам не достига съвършенство, а създава егоистично семейство, което дава началото на егоистично потомство и свят на злото. Първо трябва да се появи един безгрешен мъж, който да възстанови първото безгрешно семейство и от там да  даде началото на безгрешен род, нация и свят с център Бог.

Исус дойде като Христос (Месията), но не бе приет и не можа да установи безгрешно семейство и потомство. Затова дори 2000 години след това, още не виждаме Божието царство на земята, за което Той ни каза да се молим. Поради това се налага Второто пришествие - "Последния Адам", който да донесе семето на Небесното царство тук на земята. Исус се явява на младия Мун, когато е още 15 годишен и го призовава за тази мисия.

2. Религиите често отричат човешката отговорност във възстановяването и активно се изправят срещу тази идея. Все едно точно хората от които Бог би трябвало да очаква разбиране и поемане на отговорност за промяна, да го заплюват в лицето, казвайки, че тях ги интересува само личното им егоистично спасение. Вместо да чуят думите на учителя Мун, установените религии се надигат срещу него, в страх той да не застраши личните им финансови интереси.

Вместо да подкрепят усилия за изграждане на мирен и обединен свят дори Християните започват фалшиво да го плюват. Християнството в 20 век е фокусирано тесногледо само на собствените си църкви и в търсене на лично спасение, гледайки безпомощно световните войни, Марксическия атеизъм и сексуалната аморалност да унищожават всичко, което Бог е градил през последните 2000 години.

Християнството е сляпо да види, че това противоречи на библейските думи, че първо трябва да търсим изпълнението на Божията воля, преди собствените ни нужди и спасение. Да не говорим, че Исус е много директен обяснявайки, че който търси лично спасение няма да го намери, а тези които са готови да загубят живота си за спасението на света ще го намерят. Вместо това те се бият в гърдите, коя била по-истинската църква, точно както фарисеят, за когото Исус казва, че такъв никога няма да влезе в Божието царство. Това ни води до друга основна грешка приета от много религии.

3. Някои религиозни вярвания погрешно водят хората до идеята, че трябва да пренебрегнем света в търсене на духовно израствана. Но според принципа, ние израстваме когато забравим себе си в служене на общото добро. Духовното израстване като самоцел ни превръща в егоисти и блокира реалното израстване на духа и сърцето ни. Ние трябва да живеем за семейството си, семейството ни за нацията, нацията за света, казва д-р Мун. Само тогава можем да станем Божии деца. С други думи моята религия трябва да служи и се жертва за другите религии и вери, а не егоистично да търси своето и спори с тях. Затова преподобния Мун отдава всичко за да премахне бариерите, споровете и омразата между религиите и да сплоти Божиите деца заедно да осъществят Божия идеал. Както е писано, само когато сме заедно Бог ще дойде и бъде с нас.

Както се обяснява в главата "Божието непряко господство":

Човешките същества обаче са устроени по различен начин. Освен воденето на Принципа, тяхното израстване изисква те да изпълнят своята лична част от отговорността. Те трябва да упражняват тази отговорност, за да преминат успешно през периода на израстване и достигнат до съвършенство.  Творението

Следователно, дали човешките същества ще постигнат съвършенство не зависи единствено от Божията сила. Това изисква и изпълнение на човешката отговорност. 

В откровенията разкрити от Учителя Мун ясно се обяснява човешката отговорност. Ние трябва да усъвършенстваме характера си, като обединим духа и тялото си. Тогава, като зрели индивиди, трябва да създадем истински семейства изпълнени с любов. И тогава трябва да изградим един свят на доброто.

Защо Бог ни дава част от отговорността?

Бог дарява хората с част от отговорността по следната причина. Като изпълнят дадената им част от отговорността, в която дори Бог не се намесва, човешките същества трябва да наследят творческата природа на Бог и да станат сътворци във великото дело на Сътворението. Божията цел е човешките същества да заслужат правото на собственици и да се квалифицират да владеят над цялото Творение.

Какво получаваме като изпълним отговорността си?

Когато изпълним своята отговорност, ние наследяваме творческата природа на Бог и добиваме правото да владеем над всички неща, включително и над ангелите... Това е единственият начин, по който можем да постигнем целта на Творението.

Защо историята на спасени е продължала толкова дълго?

Божието провидение за спасение е продължило толкова дълго, понеже централните личности, натоварени с провидението за възстановяване многократно са правили  грешки в опитите си да изпълнят своята отговорност, в която дори Бог не може да се намеси.  Творението

 Защо Бог не се е намесил да възстанови този грешен свят

Подобни публикации

	Кога възприемаме духовната реалност с физическите си сетива
	Първоначалната душа на човека: Добрата душа свързана с Бог
	Целта на трите обекта: Любовта, свободата и правилният ред в четири позиционната основа
	Интелект, Емоции, Воля или Емоции, Интелект, Воля?

Сърцето на Бог

Сърцето на Бог, Божието сърце, Любовта на Бог, Духа на Бог, Характера на Бог, Характеристики на Бог

Сърцето на Бог

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БОГ

ВЪТРЕШЕН ХАРАКТЕР
 В центъра на духа - Сърцето
Емоции, интелект, воля - функции на духа
Концепции и закони -

ВЪНШНА ФОРМА
Универсална първична енергия
При-енергия - основа за всяка материята

Най-същностностния аспект на Бог е Сърцето. Това е импулът да получава радост, като инвестира във своя обект на любов - неговите деца - хората. Заради този неспирен импулс за любов Бог ни е сътворил, като свой най-виш обект на любовта. Като Негови деца, които можем да откликнем на неговите най-съкровени чувства, мечти и надежди.

Можем ли да разберем Бог? 

Според принципа ние сме създадени неспособни да живеем отделни от Бог. Следователно човек притежава чувстителност към чувствата и волята на Бог. Нашите интелект, емоции и воля, са създадени да откликват на Божиите интелект, емоции и воля.

Затова ние сме деца на Бог. Но поради Грехопадението тази връзка с нашия Родител е прекъсната.  Нашето невежеството относно Бог - целта с която ни е създал, както и духовни закони - ни обрича на мизерно съществувание; войни, корупция, измами. За да излезнем от този свят на злото, трябва да познаем Сърцето на Бог.

Принципът е новият израз на истината, който разкрива Сърцето на Бог:

сърце на радост - по време на Сътворението; 

съкрушено сърце - поради Грехопадението и отделянето ни от Него; 

сърцето на надежда и горчива мъка - през историята на Възстановяване.

За да отворим духа си и усетим сърцето на Бог трябва да прочетем Божествения Принцип от начало до край, за да можем да видим като една цяла картина неговите принципи и как той е работел през историята. 

Бог е навсякъде около нас?

Със всяко прочитане на Принципа духът ни се разширява и започва да усеща духовно Божията реалност навсякъде. Бог е постоянно и навсякъде около нас. Можем да го видим в най-малките неща, частиците, и във най-големите, галактиките.

Можем да го открием в самите математически и химически принципи и закони, както и в красотата и хармонията на природата. Затова всеки знае, че има някаква сила, че Природата има разум.

Присъствието на Бог е видно когато изучаваме курса на историята на възстановяване с разбирането за принципите по които Той работи.

Сърцето на Бог, Божието сърце, Любовта на Бог, Духа на Бог, Характера на Бог, Характеристики на Бог

БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

	Въведение
	Принципи на Творението
	Грехопадението
	Последните дни
	Целта на Месията

Сърцето на Бог, Божието сърце, Любовта на Бог, Духа на Бог, Характера на Бог, Характеристики на Бог

Предопределение: Разрешаване теологическите противоречия

ГЛАВА 6

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ

Теологични противоречия във връзка с въпроса за предопределението са причинили големи обърквания в религиозния живо на редица хора. Нека видим откъде произтичат тези противоречия.

В Библията откриваме много стихове, при чието тълкуване често се оказва, че сякаш всичко в живота на отделния човек - успех или провал, щастие или нещастие, спасение или проклятие - както и възхода или упадъка на нацията - става точно според предопределението от Бог. Така например Св. Павел пише:

“А които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” - Римл. 8:30

“Ще покажа милост, към когото ще покажа и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бог, който показва милост.” - Римл. 9:15-16

“Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? ” - Римл. 9:21

Също е писано, че Бог е възлюбил Яков и възневидял Исав, още докато са били в майчината си утреба и известява съдбата им с думите: “По- големият ще слугува на по-малкия.” 1 (Римл. 9:11-13) Така че в Библията откриваме немалко основания, базирайки се на които да оправдаем теорията за абсолютното и вечно предопределение.

И отново в Библията можем да открием достатъчно факти, които опровергават теорията за абсолютното предопределение. С цел да придпази човешките първопредци от съгрешаване, Бог ги предупреждава да не ядат от плода.2 (Бит. 2:17) От тук можем да заключим, че човешкото грехопадение не е резултат от Божието предопределение, а следствие от неспазването на зеповедта от страна на хората. И отново четем: “разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.” 3 (Бит. 6:6) Ако човешкото грехопадение е било предопределено от Бог, то Той не би имал причина да се огорчава, тъй като те са съгрешили, действайки в съгласие с Неговото предопределение. Освен това, в Евангелието на Иоана пише, че този, който вярва в Христос, няма да погине, а ще има вечен живот. 4 (Иоан 3:16) Това означава, че нито един не е предопределен за проклятие. Тезата, че резултатът от човешките начинания не е предопределен от Бог, а зависи от човешките усилия, бива подкрепена от добре известния библейски стих: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.” 5 (Мат. 7:7) Ако всяко човешко начинание е поемало посоката, предначертана му от Бог, защо тогава Исус е подчертавал необходимостта от човешките усилия? Библията ни приканва да се молим за болните си братя 6 (Яковово 5:14-15), което предполага, че болестите и здравето на човека не зависят единствено от Божието предопределение. Ако всичко е предречено като неизбежна, предпределена от Бог съдба, отчаяните ни молби щяха да са напразни.

След като Бог е абсолютен, то би следвало да очакваме, че когато Той е предопределил нещо, то е абсолютно и непроменливо и никакво човешко усилие не може да го промени. Ето защо, ако приемем традиционното схващане, че всички неща са абсолютно предопределени от Бог, то тогава трябва да заключим, че никакви човешки усилия - били те молитви, благотворителни дейности или евангелизации - не могат да допринесат нищо повече към Божието Провидение за възстановяване. Всяко допълнително усилие извън естествения ход на нещата би било напълно безполезно и безсмислено.

След като Библията предлага толкова много основания за оправдаването и на двете противоречиви схващания, то полемиката по този въпрос е станала неизбежна. Как Принципът може да разреши този проблем? Ще се спрем по-дълбоко на въпроса за предопределението, анализирайки го в светлината на няколко други теми.




ЧАСТ 1

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА БОЖИЯТА ВОЛЯ

Преди да разгледаме предопределението на Божията Воля, нека първо обсъдим в какво се изразява тя.. Да си припомним, че: Бог не постига Своята цел поради човешкото трехопадение. Следователно, направлявайки Провидението Си за грешното човечество, Бог все още желае да изпълни Целта на Творението. В този смисъл, Божията Воля е да се доведе докрай възстановяването.

На второ място трябва да знаем, че преди да започне да работи по изпълнението й, Бог винаги първо предопределя Волята Си. Той създава човешките същества с ясното намерение те да постигнат Целта на Творението. Когато поради грехопадението Бог не е могъл да изпълни Своята Воля, Той още деднъж взима твърдото решение да я осъществи чрез Провидението за възстановяване. Оттогава насам Той действа за нейното осъществяване.

Бог трябва да предопредели Своята Воля и да я осъщистви изцяло чрез методите на доброто, а не с тези на злото. Той е Творецът на доброто. Следователно, Неговата цел за Творението е добра, целта на Провидението за възстановяване и Волята Му да я постигне, също са добри. Поради тази причина, у Него няма такива намерения, които да възпрепятсват или да се противопоставят на изпълнението Целта на Творението. И по-специално, Той не би могъл да предопродели човешкото грехопадение или каквито и да било грехове, за които след това съгрешилите хора да бъдат подложени на осъждение. Нито пък би предопределил такова събитие, каквото е разрушаването на Космоса. Ако тези злини бяха неизбежно следствие от Божието предопределение, то тогава Бог не би могъл да бъде Създателят на доброто. Още повече, че ако сам Бог е предначертал тези зли развръзки, Той не би изразил съжаление за случилото се, както прави например заради покваряването на хората 7 (Бит. 6:6) или изпадането в неверие на цар Саул 8 (I Сам. 15:11) Подобни стихове показват, че злото не е резултат от Божиео предопределение, а следствие от неуспеха на хората да изпълнят своята отговорност, следствие на което падат в ръцете на Сатана.

До каква степен Бог предопределя Своята Воля - т.е. крайното осъществяване Целта на Творението? Бог е абсолютен, уникален, вечен и непроменлив. Ето защо и целта на Неговото Творение също трябвада бъде абсолютна, уникална, вечна и непроменлива. Също така и Волята Му относно Провидението за възстановяване, чиято задача е да осъществи Целта на Творението, трябва да бъде абсолютна, уникална и непроменлива. Следователно предопределението на Божията Воля, че един ден Целта на Творението ще бъде постигната, трябва също да е абсолютно, както е и писано: “Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих и ще го извърша.” 9 (Исая 46:11) След като Божията Воля е абсолютно предопределена, ако човекът, избран да я изпълни, се провали, то Бог трябва да продължи да направлява Своето Провидение до неговото осъществяване, дори това да изисква избирането на нов човек, който да се нагърби със същата мисия.

Например, Бог е възнамерявал чрез Адам да изпълни Целта на Творението. Въпреки че това не става, предопределението на тази провиденческа Воля остава абсолютно. Ето защо, Бог изпраща Исус като втори Адам и се опитва да я изпълни чрез Него. Когато поради неверието на еврейския народ 10 (вж. “Месията” 1.2) и Исус не успява да доведе докрай изпълнението й, той обещава да се върне и непременно да я довърши. 11 (Мат. 16:27) Подобно на това, Божието желание е било да положи основа за Месията на семейно ниво чрез Авел и Каин. Когато Каин убива Авел и тази Му воля е осуетена, Бог прави нов опит да я осъществи чрез семейството на Ной. Когато на свой ред и ноевото семейство не успява да изпълни Божието желание, Той избира на негово място Авраам и за- почва да работи чрез него. Същото се наблюдава и при мисиите на отделните личности: Бог се опитва да компенсира неуспеха на Авел в изпълнението на Неговата Воля, посредством Сет. 12 (Бит. 4:25) Бог се опитва да доведе до край и неизпълнената от Моисей Своя Воля, като поставя Исус Навиев на негово място. 13 (Исус Навиев 1:5) Когато Юда Искариотски предава Исус и Божията Воля е осуетена от него, Бог прави втори опит да я изпълни, избирайки Матей на неговото място.


ЧАСТ 2

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО БИВА ИЗПЪЛНЯВАНА БОЖИЯТА ВОЛЯ

Съгласно Принципа на Творението, Божията Цел за Творението може да бъде постигната само когато хората изпълнят своя дял от отговорността. 15 (вж. “Творение” 5.2.2) Макар Божията Воля за осъществяването на тази Цел с помощта на Провидението за възстановявяне да е абсолютна иззвън сферата на човешкото влияние, нейното реализиране, задължително изисква изпълнението и на човешкия дял от отговорността. Първоначално Божията цел за Творението е трябвало да бъде постигната от Адам и Ева, но единствено при условие, че те изпълнят дадената им отговорност и се въздържат да ядат от плода за познание на доброто и злото. 16 (Бит. 2:17) Подобно на това, в Провидението за възстановяване Божията Воля се осъществява, само когато централната личност, отговорна за мисията, изпълни докрай задачата си. Така например, за да даде Бог още по онова време пълно спасение, еврейският народ като централна нация в Провидението, е трябвало да повярва в Исус и да го следва безусловно. Тъй като те не са Му повярвали и не успяват да изпълнят своята отговорност, осъществяването на Волята е трябвало да бъде отложено до Второто пришествие.

До каква степен Бог предопределя развитието на събитията в Провидението? Въпреки че Божията Воля относно постигането целта на Провидението за възстановяване е абсолютна, в предопределението на процеса, който ще доведе до нейното осъществяване, има условия. То зависи от изпълнението на 5%-та отговорност на централната фигура, които рябва да се прибавят към 95% Божия отговорност. Това процентно съотношение има зе цел да покаже, че в сравнение с Божия дял, човешкият дял от оговорността е изключително малък. За човек обаче тези 5% се равняват на 100% усилия.

Да приведем няколко примера: Бог предопределя, че Неговата Воля ще бъде осъществена от Адам и Ева, но само при условие, че ще изпълнят своята отговорност и ще се въздържат да ядат от плода. В Провидението за възстановяване с център Ной, Бог предопределя, че Неговата Воля ще бъде постигната единствено след като Ной изпълни своята отговорност и отдаде всичките си усилия за построяването на ковчега. В Провидението за спасение чрез Исус, Бог предопределя, че Неговата Воля ще бъде изпълнена само при условие, че грешните хора приемат Исус като Месия, повярват в Него и Му се посветят в служба. 17 (Иоан 3:16) Хората обаче никога не са успявали да се справят дори с този малък дял (5%) отговорност. В следствие на това, Божието Провидение непрекъснато е удължавано.

В Библията е писано: “Молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца.” 18 (Яков 5:15) “Твоята вяра те изцели.” 19 (Марка 5:34), “Всеки, който иска, получава, който търси - намира, и на тогова, който хлопа - ще се отвори.” 20 (Мат. 7:8) Тези стихове потвърждават, че осъществяването на Божията Воля се определя от това, дали хората ще изпълнят своя дял от общата отговорност. Въз основа на тези примери трябва да разберем колко нищожна е човешката отговорност в сравнение с Бжиите усилия и милост, съставляващи Неговия дял от отговорността. От друга страна, замислим ли се над факта, че централните фигури все не са успявали да се справят със своята задача, мажем да осъзнаем колко трудно е било за тях да изпълнят своя сравнително малък дял.


ЧАСТ 3

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Адам и Ева е трябвало да санат праведните родители на човечеството Осъществяването на тази задача е зависело от тях - дали ще изпълнят своята отговорност и ще спазят Божията заповед да не ядат от плода. Следователно, не е било абсолютно предопределено, че Адам и Ева ще станат нашите праведни прародители. Това важи и за всички останали хора: те могат да станат идеалните хора, каквито Бог е предначертал да бъдат, само ако изпълнят отговорността си. Ето защо, Бог не предопределя абсолютно какви ще се окажат те в действителност.

До каква степен Бог предопределя съдбата на отделния човек? За да се осъществи Волята Му чрез една конкретна личност, абсолютно необходимо е тя да изпълни своята отговорност. Ето защо, въпреки че Бог предопределя някого за дадена мисия, преди той да може да я завърши и осъществи Божията Воля, трябва първо да бъдат изпълнени както 95% Божия отговорност, така и 5% човешка отговорност. Ако човек не даде своя принос, той не може да стане личността, която Бог възнамерява той да бъде.

Така например, Бог избира Моисей и условно предопределя, че ако той изпълни своята отговорност, ще може да отведе избрания народ в благословената Ханаанска земя. 21 (Изход 3:10) Но Моисей се проваля, престъпвайки Божията Воля и удряйки два пъти скалата при Кадеш-Барнеа. В следствие на това, Моисей умира, преди да достигне заветната си цел и намерението на Бог той да въведе хората в Ханаан, не е осъществено. 22 (Числа 20:2-13; 27:13-14) Когато Бог избира Юда Искариотски, Той условно го предопределя да остане предан Исусов апостол, което означава с вяра да върви към изпълнението на отговорността си. Когато обаче Юда изпада в неверие, очакванията на Бог за него не могат вече да се оправдаят и той завършва като предател. Бог възпитава еврейския народ с намерението той да се прослави като избраната нация, чрез изпълнението на своята отговорност, включваща вяра в Исус и следването му. Когато обаче водачите изпращат Исус на кръста, предначертаната им съдба не се изпълнява и израелският народ е разпръснат по света.

А сега нека разгледаме предопределението на централните личности в Провидението за възстановяване. Целта на Божието Провидение за възстановяване е да преобрази напълно грешния свят в първоначално желания от Него свят. Ето защо е предопределено всечки хора да бъдат спасени 23 (II Петр. 3:9), независимо че за всеки един това ще стане по различно време. И все пак, както при сътворяването на света, така и в случая с Божието Провидение за спасение, което всъщност представлява процес на пресътворяване, това не може да стане за един миг. То започва от една точка и постепенно се разширява, за да обхване целия свят. Ето защо, в Провидението за спасение, Бог първо предопределя един човек и тогава го призовава за неговата мисия.

Какви способности трябва да притежава този човек, за да заслужи да бъде призван? На първо място, централната личност трябва да е родена в избрания народ. Второ, дори и да е родена в избрания народ, тя трябва да произхожда от потомствена линия, отличаваща се с извършени редица праведни дела. Измежду потомците на тази изтъкната линия съответната личност трябва да изпъква с необходим, подходящ характер. Сред тези, които притежават подходящия характер, трябва да има някой, който още в ранните години на живота си да придобие нужните квалификации. И накрая, измежду тези, които притежават изискваните качества, Бог избира първо тази личност, която живее в най-удовлетворяващото Го време и място.


ЧАСТ 4

ИЗЯСНЯВАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СТИХОВЕ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ ИДЕЯТА ЗА АБСОЛЮТНОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ
Дотук разгреждахме различни въпроси, отнасящи се до предопределението. нека сега се спрем отново и осветлим значението на онези Библейски стихове, които сякаш предполагат, че изходът на всяко човешко начинание е абсолютно предопределен от Бог.

Да започнем със следния стих:

“Защото, които предузна, тях и предопредели, ...а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” - Римл. 8:29-30

Всезнаещият Бог разбира предварително кой има качествата, необходими на една централна фигура в Провидението за възстановяване. Бог предопределя този, предузнатия, и го призовава да изпълни целта на Провидението. Да призове човека е Божия отговорност, но само това не е достатъчно, за да бъде той оправдан и прославен пред лицето на Бог. Само когато, след като е презована от Бог, личността изпълни отговорността си, тя бива оправдана и прославена. Божието предопределение относно това, дали един човек ще бъде оправдан или прославен, зависи следователно от изпълнението на неговата отговорност. Тъй като човешката отговорност не се споменава в цитираните Библейски стихове, хората са ги тълкували погрешна, смятайки, че всички действия се решават единствено от Божието предопределение.

Писано е:

“Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост.” - Римл. 9:15-16

Както вече бе обяснено, само Бог “предузнава” и избира кой е най-подходящият да изпълни целта на Провидението за възстановяване. Божие право е да избере личността и да й окаже милост и състрадание; това изобщо не зависи от желаниео и усилията на човека. Този стих е написан, за да подчертае силата и милостта на Бог.

Павел пише:

“Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба.” - Рим. 9:21

Вече разбрахме, че Бог дава на хората дял от общата отговорност като условие, на основа на което да може да ги обича повече от всяко друго създание в Творението. Бог им поставя това условие с цел да ги направи достойни за позицията им на господари на Творението, които да наследят Неговата съзидателна природа. Хората обаче не спазват това условие и съгрешават. Те заприлиачват на боклук, чакащ да бъде изхвърлен. В това състояние хората нямат основание да се оплакват, независимо как се отнася Бог с тях. Това е поуката, която трябва да си направим от този стих.

Писано е, че Бог обича Яков и мрази Исав, още докато са се намирали в майчината си утроба, преди да сторят добро или зло. Бог възлюбва единия и възненавижда другия и казва на Ребека, че “по-големият ще слугува на по-малкия.” 24 (Римл. 9:10-13) Каква е причината за това предпочитание? Това, че Бог предпочита единия пред другия има за цел да установи определено развитие в Провидението за възстановяване. Независимо, че повече детайли ще бъдат обсъдени в следващите глави 25 (вж. “Фундамент” 3.2), тук следва да кажем, че Бог дава на Исаак двама синове, Исав и Иаков, с намерението те да застанат в позициите на Каин и Авел. Те е трябвало да направят условия на изплащане, необходими за възстановяването на първородството на най-големия син, изгубено в семейството на Адам, когато Каин уби Авел. Бог е възнамерявал да осъществи Волята Си, подкрепяйки Яков (в позицията на Авел) във вземането на надмощие над Исав (в позицията на Каин). Тъй като Исав е бил в позиция на Каин, той е “мразен” от Бог. Понеже Яков се е намирал в позицията на Авел, той е можел да получи Божията любов.

Но дали накрая Бог ще бъде благосклонен към тях или не, е зависело от това дали те ще изпълнят дадената им отговорност. Тъй като на практика Исав смирено се покорява на Яков, той се издига от предишната си позиция на “мразен” от Бог човек и получава същата благословия на Божия любов, каквато има и Яков. И обратно, макар първоначално Яков да е бил в позицията на Божи любимец, той е можел да я напусне, ако не бе успял да изпълни своята отговорност.

Хора като Джон Калвин, например, са популяризирали теорията за пълно и абсолютно предопределение, в която дори и днес мнозина вярват. Те са се придържали към това схващане, защото погрешно са смятали, че изпълнението на Божията Воля зависи единствено от силата и плана на Бог. Били са невежи относно истинската зависимост между Божия и човешкия дял отговорност в осъществяването на целта на Провидението за възстановяване. Продължава

ГЛАВИ НА КНИГАТА:

	Христология: Същността на Христа, Новорождението и Триединството
	Принципи на възстановяването: Въведение в принципите по които Бог работи
	Централни Библейски личности Семействата на Адама, Ной и Аврам в Божията работа за спасение
	Моисей и Исус в Божия план Как Мойсей подготвя пътя модел за Исус в работа за спасение
	Паралели в историята: Причини за повтаряемостта и цикличността в историята
	Подготовка за Второто пришествие Как реформациите подготвя света за завръщнето на Месията