Духовния човек: Структура и функции на духовното Аз

Духът - Духовния човек: Структура и функции на духовното Аз
6.3.2. Структура и функции на духовното Аз
Духът - Духовния човек: Структура и функции на духовното Аз
Духовното Аз или духът е субстанциална, макар и нематериална реалност, осезаема единствено за духовните ни сетива. Духът е създаден да бъде субект над физическото ни Аз. Нашият дух може да общува директно с Бог и е създаден да владее над нематериалния свят, включително и ангелите. Външно духовното ни Аз изглежда по същия начин, както и физическото ни Аз. Когато напуснем физическото тяло, ние преминаваме в духовния свят и живеем там вечно. Желанието ни за вечен живот е породено от вътрешната ни същност - духовното аз, което има вечна природа. 

Нашето духовно Аз се състои от двойнствените характеристики; духовна душа (субект) и духовно тяло (обект). Духовната душа е центърът на духовното ни Аз и е мястото, където обитава Бог. Духът израства чрез действията на даване и приемане между два вида подхранващи елементи: жизнени елементи (ян тип), които получаваме от Бог и витални елементи (ин тип), които идват от физическото Аз. Духовното Аз не само получава витални елементи от физическото Аз; но и в отговор връща елементи на физическото Аз, които наричаме духовни елементи.

Когато хората се намират под благотворното влияние на небесния дух, тяхното физическо Аз също преживява редица положителни промени. Те изпитват безмерна радост и прилив на нова сила, която дори може да прогони болестите. Тези феномени са възможни, тъй като физическото Аз получава духовни елементи от духовното Аз.

Духът може да израства само докато обитава във физическото тяло. Връзката между физическото Аз и духовното Аз е подобна на тази между дървото и плодовете му. Когато физическото съзнание следва духовната душа, физическото му Аз действа в съответствие с добрите цели на духовната душа. Тогава физическото Аз получава духовни елементи от духовното Аз. В отговор, физическото Аз снабдява духовното Аз с добри витални елементи, което позволява на духа ни да израства правилно в посока на доброто.

Истината озарява най-съкровените желания на духовната душа. За да изпълни своята отговорност, човек първо трябва да разбере тези желания чрез истината, след което да приложи тези знания в действие. Само тогава духовните и виталните елементи ще създадат взаимодействие в него, позволявайки му да прогресира към добро. Духовните елементи и виталните елементи са във взаимна връзка на вътрешна природа (сон-сан) и външна форма (хьон-сан) Тъй като духовните елементи са винаги активни в човека, то дори първоначалната душа на злите хора клони към доброто. Но докато човек не започне да води действителен живот на добро, духовните елементи не могат да влязат в правилна връзка на даване и приемане с виталните елементи, нито да подхранват физическото му Аз, за да го изпълнят със здраве и сила.

Оттук можем да заключим, че духовното Аз на човека може да достигне съвършенство само в периода на физическия му живот. Духовната душа направлява духовното Аз, което израства във връзката си с физическото Аз. Развитието на духовното Аз към съвършенство преминава през три последователни етапа, установени от Принципите на творението. Духът в етапа на формиране се нарича формиран дух; в етапа на растеж - жив дух; а в етапа на завършеност - божествен дух.

Когато духовното и физическото Аз на човека се обединят чрез съвършено действие на даване и приемане с център Бог и изградят четири позиционна основа, духът на човека съзрява напълно като божествен дух. На този етап духът може точно да чувства и възприема всяка реалност в духовния свят. Тъй като всички духовни явления възприети от човешкия дух се отразяват и отекват във физическия човек, проявявайки се като физически феномени, човекът най-накрая започва да чувства духовните реалности дори и с петте си физически сетива. (С други думи) Когато тези духовни реалности резонират чрез тялото и се проявят като физиологически феномени, те могат да бъдат възприети дори и от петте физически сетива. Хората с божествен дух, които резонират с духовния свят, създават Небесното царство на земята. След като напуснат физическото си тяло, те спокойно и безпрепятствено преминават в Небесното царство в духовния свят. Ето защо Небесното царство на небето ще бъде осъществено, едва след като бъде реализирано Небесното царство на земята.

Всяка сетивност на духа се развива чрез взаимната връзка с физическото Аз по време на земния живот. Следователно, човек трябва да постигне съвършенство и преживее напълно Божията съвършена любов тук на земята, за да може неговият дух да чувства Божията любов и в духовния свят, след физическата смърт. Всички качества на духовното Аз се развиват докато то обитава физическото Аз. Грешните постъпки през земния живот задълбочават злото и грозотата в духа на грешния човек, докато изкуплението на греховете, направено през физическия живот, отваря пътя за духа му да стане добър. Следователно, за да спаси грешното човечество Исус трябваше да дойде на земята в плът. Също така, ние трябва да водим живот на добро докато сме още тук на земята. Исус дава ключовете на Небесното царство на Петър (Мат.16:19), който остава на земята, с думите: "каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 18:18), защото основната цел в провидението за спасение трябва да бъде изпълнена първо на земята.

Не Бог определя дали след смъртта на човека духът му ще отиде в рая или ада; това е решено от самия дух. Хората са създадени така, че когато постигнат съвършенство, те напълно и свободно вдишват любовта на Бог. Тези, които извършват грехове на земята, се превръщат в осакатени духове, неспособни да приемат Божията любов изцяло. Те изпитват истинска агония заставайки пред Бог, който е центърът на истинската любов. По своята собствена воля те избират да обитават в ада, най-отдалеченото място от любовта на Бог.

Понеже човешкият дух е създаден да се развива само във физическо Аз, то и размножаването му става едновременно с физическото размножаването в земния живот.  Продължава
Духът - Духовния човек: Структура и функции на духовното Аз